Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Partners in time, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 11гласа)

Информация

Сканиране
gaytanka(2012)
Разпознаване и корекция
Tyurlyu-gyuvech(2013)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh(2013)

Издание:

Памела Симпсън. Партньори във времето

ИК „Слово“, В. Търново, 1995

Американска. Първо издание

Редактор: Детелин Гинчев

ISBN:954-439-302-1

История

  1. —Добавяне

Глава XVI

— Какво е това?

Си Джей вдигна листа и внимателно го разгъна. Беше стар, пожълтял и много плътен. Внимателно прочете ръкописния текст и леко се намръщи.

— Кати?

Тя вдигна поглед.

— Това е нотариален акт.

Джули надникна над рамото й. Очите й смаяно се разшириха.

— Нотариален акт за собственост, прехвърлена от Роли Прескот на Ади Дженингс Прескот. Мислите ли, че е истински?

— Изглежда истински. И със сигурност е много стар.

Джули прочете описанието на собствеността, направено преди около сто години.

— Да не би да е първият нотариален акт на ранчото?

— На коя дата е издаден? — Сам смръщи вежди.

— На 25 юни 1882–ра — прочете Джули. — И е заверен нотариално на същата дата.

— Два дни преди смъртта на Роли — произнесе замислено Сам.

— Какво казахте? — Джули го погледна объркано.

Си Джей бързо отвърна:

— Сам просто си спомни записките в библията. — Тя го изгледа втренчено. — Нали, Сам?

— Да, точно така.

Джули надникна в библията.

— Прав сте. Пише, че Роли е починал на 27 юни 1882 година.

Тя прегледа и останалите записки.

— Обхващат шест поколения. Като се започне от пра–прабаба ми Ади. Доста странно място да се държат документи.

Си Джей си бе помислила съвсем същото.

— Слушай, Джули, мога ли да взема този нотариален акт? Искам да направя справка и да видя дали е автентичен.

Джули сви рамене.

— Разбира се, действай. На мен не ми трябва. Ранчото сега е на мое име. Но все пак ми го върни, като спомен. Ние, Прескот, нямаме кой знае какво, но държим на фамилната история.

Си Джей погледна Джули тъй, сякаш изведнъж й бе хрумнало нещо.

— Няма да го изгубя — обеща тя.

Когато слязоха при колата, Сам запита:

— Какво има?

Тя седна зад волана.

— Вероятно просто се хващам за сламки.

— И какво ще рече това?

Потеглиха и тя се опита да му обясни:

— Просто някакво предчувствие. — Усмихна му се закачливо. — Нещо като твоя сигурен инстинкт.

— И какво точно?

Усмивката й стана още по-широка, когато забеляза как Сам се сви от страх, когато тя се запровира из натовареното движение. Наближаваше пиковият час и сякаш всички се бяха изсипали на магистралата.

— Трябва да има някаква връзка, така че да се опитаме да я намерим. — Докато караше, Си Джей повтори още веднъж онова, което засега знаеха за нотариалния акт. — Месеци преди да умре, Дан Прескот е започнал да чете библията — нещо, което нямал навик да прави. Предполагам, че е намерил акта, когато Джули го е накарала да се премести при нея от ранчото.

— Което — вметна Сам, — фамилията Прескот владее от няколко поколения. Така че актът всъщност е безпредметен.

— Дан Прескот явно го е считал за важен. Опитал се е да го каже на Коди, когато е умирал. И още нещо ме безпокои около този акт — продължи тя, като сменяше скоростите.

— И какво е то?

— Разбирам, че ти едва ли ще го сметнеш за важно, но актът е на името на Ади Прескот, само на нейно име.

Сам не разбираше какво значение има това.

— Тя остана вдовица, след като Трегър уби Роли Прескот.

— Но собствеността е прехвърлена два дни преди Роли да бъде убит — изтъкна Си Джей. — И макар да приветствам толкова прогресивно за онова време решение, то все пак ме учудва. Не е било съвсем обичайно жените да имат собственост на свое име.

— Така е — съгласи се замислено Сам.

Тя зави, изпревари един по-бавен шофьор и се стрелна по наклонената улица. Когато шофьорът силно натисна клаксона, тя само направи физиономия в огледалото за обратно виждане.

— Няма ли най-сетне да намалиш? — изръмжа Сам.

— Просто се опитвам да те държа на нокти — ухили се тя. После продължи: — Добре, защо Роли е приписал земята на жена си?

— Да не би да се готвиш отново да направиш някое от онези феминистки изявления?

— Тук феминистките настроения нямат нищо общо. За разлика от причината, поради която Роли е изготвил този акт. Станало е точно преди Трегър да го застреля.

— В гърба — напомни й Сам, — което е неговият специалитет.

— Въпросът е защо Трегър е застрелял своя собствен партньор в гърба?

Сам започна да разсъждава на глас.

— Когато Прескот напусна бандата, се носеха приказки, че е отмъкнал много пари със себе си — пари, откраднати при серия банкови обири. Може би Трегър е търсил именно тях.

— И намерил ли е онова, което е търсил? — Си Джей профуча през още едно кръстовище под яростните клаксони на няколко коли.

— Вероятно трябва да предположим, че го е намерил — промърмори Сам, — след като явно е станал човек с богатство и положение в годините след смъртта на Роли.

Си Джей засега се съгласи с това.

— Възможно е, но ти каза, че Роли е дал и последното си пени, за да купи онази ферма. Всъщност, той тъкмо бил купил едно място, граничещо с нея.

— Не стигнахме ли най-сетне? Където и да отиваме? — Сам явно бе съвсем отчаян от липсата на всякаква предпазливост в шофирането й.

— Почти — увери го тя с дяволита усмивка, като мина на жълто на следващия светофар, зави наляво и се стрелна по един надлез. Още три пресечки, завой наляво, и спря пред паркинга на един ултрамодерен небостъргач от бетон и стъкло.

— Между другото, къде се е намирала онази ферма? — запита Си Джей.

— Откъде да знам? — Сам се измъкна от колата. — Някъде край града, но всичко е толкова променено сега.

Те пресякоха паркинга в посока към тъмните стъкла на сградата.

— Какво е това място?

Си Джей обясни:

— Ако искаш да научиш нещо за някакъв имот, трябва да отидеш в Управлението по недвижима собственост. Оттук уредиха и прехвърлянето на агенцията, когато почина Хари Карлучи. Те имат достъп до всички архиви, включително и до тези от преди сто години.

— С какво мога да ви услужа?

Сияйната усмивка на момичето в приемната бе недвусмислено насочена към Сам. Си Джей мигновено я причисли към пеперудките, които винаги пърхаха около Холивуд. Бе висока, дългокрака, с потаен глас, загатващ твърде много обещания и съблазън и твърде малко сиво вещество.

Тя отговори:

— Нужна ми е информация за един имот. — И сложи акта върху гишето.

Младата жена леко се намръщи, но в израза й имаше нещо толкова чувствено, че Си Джей би се обзаложила, че го е тренирала часове пред огледалото.

— Много е стар. Собствеността сигурно е вече раздробена след толкова време. Имате ли някое по-ново описание?

— Не, само това е.

Служителката се отдалечи в посока към компютъра.

— Ще опитам, но сигурно ще отнеме доста време.

— Благодаря, ще почакаме.

За изненада на Си Джей тя се върна само след пет минути.

— Как можах веднага да не разпозная описанието. Но датата на акта ме подведе. Едно от другите момичета го позна веднага.

— Знаете кой е този имот?

Жената сви рамене.

— Разбира се, че кой не я знае.

— Как така?

Служителката премести поглед от Си Джей към Сам.

— Това бе най-голямото прехвърляне на земя на територията на Лос Анжелис през последните десет години. Ще струва стотици милиони долари, ако японците най-сетне успеят да го купят. Първата фаза на преговорите тече точно сега.

Сам запита:

— И коя е собствеността?

— Щатските филмови студия — усмихна му се тя лъчезарно.

— Щатските филмови студия ли?

— Точно така — потвърди жената. — Последното голямо студио, което е частна собственост. Напоследък се писа доста по вестниците за това.

Си Джей разсъждаваше трескаво.

— Сигурна ли сте, че това е описанието на същата собственост?

— Разбира се, че съм сигурна. Кой не знае Щатските филмови студия. Този акт сигурно принадлежи на някой колекционер.

На Си Джей изведнъж й хрумна нещо.

— Мога ли да получа копие от оригиналния акт, с който е станало прехвърлянето на собствеността на фамилията Трегър?

Служителката я изгледа хладно.

— Работното ми време почти свършва. А и обикновено не правим такива услуги. Ще трябва да подадете специална молба.

Си Джей си спомни безкрайните бюрократични формалности около прехвърлянето на собствеността на Хари. Постара се да запази спокойствие.

— Вижте, нямаме време да подаваме молба. С удоволствие ще ви заплатя за услугата. Вероятно не е толкова трудно. Това е само един документ.

— Но аз наистина не мога… — понечи да възрази жената.

Явно нямаше намерение да им помогне. Тогава Сам се наведе през гишето.

— Виж сега, скъпа — изрече той със своята характерна провлечена интонация и взе ръката на служителката в своята. — Много ще съм ти задължен, ако го направиш. Наистина е важно.

Младата жена се разтопи.

— Всъщност, това ще бъде изключение — само заради вас.

— Няма да го забравя.

— Добре. Ей сега се връщам.

Когато тя се отдалечи, Сам се обърна към Си Джей с усмивка, която можеше да бъде наречена единствено дяволска. Коленете й омекнаха при мисълта за последния път, когато бе видяла тази усмивка, и за онова, което я бе последвало.

— Малко чар никога не вреди, Кати — напомни й той.

Няколко минути по-късно служителката се върна с документа, с който собствеността се прехвърляше от Прескот на Трегър. Сам й поблагодари и двамата със Си Джей тръгнаха към колата.

Тя прегледа набързо акта на прехвърлянето от Прескот на жена му и този от Прескот на Трегър и прошепна:

— О, боже!

— Какво има? — запита Сам.

Си Джей се срина на седалката.

— Невероятно.

— Няма ли да ми кажеш какво значи това? — настоя Сам и се извърна с цяло тяло към нея.

Тя бавно вдигна поглед и промълви:

— Само Трегър е бил.

— За кого говориш? За кой Трегър?

— Оригиналният нотариален акт за собствеността е бил прехвърлен от Роли Прескот на Емет Трегър. Погледни датите.

Сам прочете онова, което съдържаше копието от документа.

— Пише, че е бил подписан и заверен на 27 юни 1882–ра година. — Той бавно вдигна поглед към нея. — Трегър сигурно е принудил Роли да го подпише в деня, когато е отишъл във фермата. И после го е застрелял.

Тя знаеше, че Сам все още не е разбрал най-важното. Той се намръщи, загледан в документите. После бавно продължи:

— Роли Прескот е прехвърлил на Трегър собственост, която вече не е била на негово име.

— Точно така! Тя вече е била на името на жена му. Но Трегър не е могъл да го знае. И затова, когато те е видял, Прескот се е опитал да ти каже къде да намериш акта.

— Само че аз не го разбрах. — И последните подробности от картината се наместиха пред очите на Сам. — И тъй като този акт не е бил заверен, никой не е знаел, че собствеността всъщност принадлежи на Ади Прескот.

Си Джей кимна.

— Това сигурно е станало, когато тя се е преместила в ранчото със сина си. Изобщо не е разбрала, че фермата вече е била нейна. Но защо Роли не й е казал, че й е прехвърлил имота?

— Трегър го е застрелял, преди да успее да го стори — предположи Сам. — Дан Прескот е знаел какво означава този акт. Сигурно е отишъл при Трегър, надявайки се на някакво споразумение. И вероятно това е имал пред вид, като е казвал на Джули, че за тях всичко ще се промени. Само че Трегър не е искал да плаща или пък се е боял, че Дан може да поиска да си върне собствеността. И го е убил, представяйки станалото за нещастен случай.

— Знаем, че той вероятно е убил и Глория Еймс — добави Си Джей. — Тя е била нагаждачка. А кариерата й практически е свършвала. Предполагам, че е видяла Трегър да влиза във фургона онази сутрин.

— И после, след като Дан е бил убит, е отишла при Трегър и се е опитала да сключи сделка.

Си Джей тъжно кимна.

— Нещо такова бих очаквала от Глория. Но тя просто не е знаела колко опасен може да бъде Трегър.

— И Трегър е бил онзи, който претърси офиса ти, за да разбере доколко си близо до истината. — Гласът на Сам се втвърди. — И Трегър те блъсна от онова скеле, и той подпали ранчото.

Си Джей допълни:

— И преобърна апартамента на Джули, за да търси акта.

Сам хвърли документите към нея.

— А сега тръгваме след Трегър, както ти казвах в самото начало.

— Сам, чакай! Не е толкова просто.

— Кати, досега те оставих да действащ така, както ти смяташ за добре. Но сега е мой ред.

— Не!

Той се извърна към нея.

— Недей, Кати!

— Не можеш да хукнеш след Трегър просто защото ние си мислим, че знаем какво се е случило. Това е голяма история. И залогът е твърде голям.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Говоря за правилния и погрешния начин да направим това.

— Този път ще е по моя начин, Кати.

Отново се бяха върнали на изходната точка. Искаше й се да крещи.

— Ще е по начин, приемлив за сегашното време! Чуй ме. Имаме нужда от помощ.

— Искам Трегър. — Мускулите около челюстта на Сам се втвърдиха, докато той се взираше към паркинга.

— Знам. Аз също го искам. Но истината е, че нямаме никакво реално доказателство, дори и с нотариалния акт. Не можем да докажем, че той е знаел за него. — Тя сложи ръка на рамото му и усети гнева в напрегнатите му мускули. — Моля те, Сам.

— Най-добре ще е веднага да се заемем с това, Кати. — Гласът му бе нисък и хладен. — Изпуснах неговия прадядо. Но няма да изпусна него. — Той отново придоби оня вид, който тя бе виждала единствено върху старите фотографии — на федералния шериф, застанал над труповете на мъжете, които бе настигнал и убил.

Върнаха се на „Венеция“ и Си Джей се обади на Том Гейтс. Малко по-късно той дойде да се срещне с тях.

Когато Се Джей му обясни всичко и му показа акта, той възкликна:

— Велики боже, Си Джей! Имаш ли най-малка представа за какво става дума тук! — Той премести поглед от нея към Сам.

— Имам съвсем точна представа.

— Но не разполагаш с нищо, освен с едно косвено доказателство — осведоми я той, като отметна назад дългата си до раменете коса, която бе част от дегизировката му на пласьор на наркотици.

— Знаем, че Трегър е убил Глория Еймс — възрази му тя.

— Но разполагате само с думите на една просякиня, редовна пациентка на психиатрията, и на едно пуерториканче, което изкарва между петдесет и сто хиляди долара годишно от кражби на скъпи автомобили. И не знаеш дори името му. Смятах, че Хари Карлучи все пак те е понаучил на някои неща.

— Затова те и потърсих. Как можем да стигнем до Трегър?

— Не можете. Нямате достатъчно улики. Трябва ви убедителен свидетел, който да бъде допуснат от адвокатите. Но дори и в такъв случай остава въпросът за кражбата на колата. Трегър винаги би могъл да отрече.

— Смяташ, че е безнадеждно ли?

— Кажи–речи — призна Том, заобиколи бюрото и нежно обгърна раменете й. — Слушай, ти имаш нотариалния акт. Провери дали е автентичен. После накарай клиентката си да намери добър адвокат и тя би могла да получи голямо обезщетение.

Си Джей се освободи от прегръдката му.

— Това не е достатъчно.

— И защо не, по дяволите? Бъди реалист, Си Джей.

Тя се извърна към него съзнавайки, че Сам седи мълчаливо, прекалено мълчаливо, и наблюдава разговора им. Не бе казал нито дума, откакто дойде Том.

— Защото клиентката ми ме е наела да открия кой е убил дядо й.

— Тогава й го кажи, но й обясни как точно стоят нещата. Тя ще изтръпне, когато разбере, че става дума за Щатските филмови студия. Понякога, миличка, е по-добре човек да избере по-непечелившия вариант.

Си Джей упорито поклати глава.

— Не.

Том закрачи из офиса, пъхнал ръце в джобовете на джинсите си.

— И защо просто не си прибереш един добър хонорар и не зарежеш всичко това?

Тя срещна погледа на Сам.

— Защото някой някога ми е казал, че има неща, които не можеш да изоставиш просто ей така.

— Си Джей…

Сам стана от стола си и се приближи към Том.

— Чухте какво каза дамата.

Том местеше поглед от него към нея и обратно. Си Джей застана между тях, като се облегна на силното рамо на Сам.

— Трябва да има някакъв начин, Том. Сигурно ще измислиш нещо.

Том поклати глава.

— Има един начин. Но е твърде опасен…

 

 

— Не! Няма да ти позволя да направиш това! — викна й Сам.

— Мислех, че искаш да хванеш Трегър.

— Да. Но няма да позволя да рискуваш живота си.

Тя прекоси офиса и сложи ръце на раменете му.

— Сам, моля те. Само така можем да докажем, че Трегър е замесен. Трябва ни признание.

Силните му пръсти се сключиха около ръката й, сякаш искаше да я разтърси и да й влее малко здрав разум, въпреки всичко.

— Том каза, че е опасно. И е прав.

— И защо, Сам Хакет? — Пръстите й леко погалиха бузата му. — Да не би случайно да се тревожиш, че нещо може да ми се случи?

— Наистина се тревожа, Кати. И то много повече, отколкото предполагаш.

— Ще вземем всички възможни мерки. Със себе си ще имам микропредавател и ще бъда въоръжена. — Тя го изгледа възмутено, когато той прихна при последните думи.

— Да, ако не се изпозастреляте.

— Всичко ще бъде наред. Том е най-добрия.

Сам я погледна така, че нямаше нужда да обяснява доколко е убеден в тази оценка.

— Не вярвам на мъж, който носи обици.

— Но това е само част от дегизировката му. — Не беше точно така, но сега не й се искаше да обяснява, че много мъже носят обици. — Познавам репутацията му и му се доверявам напълно. Той и хората му ще бъдат на мястото си, ако имам нужда от помощ.

— Помощ за какво?

Двамата сепнато се извърнаха, когато Луси връхлетя през вратата, следвана от Редфорд и Нюман. Котаракът подскочи и веднага зае любимото си място. Нюман влезе последен, влачейки лапите си, а езикът му висеше навън.

— Пораздвижихме се. Си Джей, трябва да сложиш това куче на диета. Надебелял е и се мъкне като истински плужек.

Си Джей не обърна внимание на въпроса на Луси. Не искаше да си навлича повече упреци и да обяснява в какво се бяха впуснали.

— Трябва да говоря и с двама ви. Винаги сте толкова заети. Смятах да поискам да си уредим среща, но вие никога не четете бележките ми.

— Бяхме заети със случая Прескот. За какво искаш да говориш с нас?

— За датата. — Луси свали Редфорд от креслото и се сгуши в него, като подви крака под себе си. Тази сутрин бе в искрящо зелен анцуг.

— Каква дата? За какво говориш?

— Датата, на която Сам ще се върне обратно.

Си Джей бе поразена.

— Обратно?

— Обратно във времето, обратно в 1882–ра. Рави определи датата на следващия трус.

— Мамо, моля те. — Беше уморена, утре им предстояха толкова много неща, и съвсем не бе в настроение да говори за глупости с Луси.

— Знам какво си мислиш, Си Джей, но истината е, че Рави е изчислил всичко съвсем точно. Свързано е с времевия и пространствения континуум, когато някои небесни тела се подреждат на една права и вратата във времето се отваря. По този начин Сам се озова тук. Както и да е, Рави прекара почти цялата минала седмица в обсерваторията на „Грифит парк“ и картографира всичко. Утре вечер, точно в девет и седемнадесет часа, ще има нов трус. И Сам трябва да бъде на същото място, където е бил и по време на първото земетресение.

— Не вярвам, че Рави може да предскаже мястото и времето на някое земетресение — упорстваше Си Джей.

Зад нея Сам тихо каза:

— Значи, това е утре вечер.

Тя се завъртя към него.

— Наистина ли вярваш в тия глупости?

— Ами, все пак дойдох тук по някакъв начин. Може пък Луси да знае какво говори.

— И двамата сте полудели. — Си Джей изхвърча от офиса и хукна нагоре по стъпалата.

Сам погледна Луси. За пръв път в живота си се чувстваше безпомощен.

— По-добре върви при нея, Сам. Нямаш много време.

Той я намери застанала в дневната на горния етаж.

Лампата бе угасена, през прозореца нахлуваше само сиянието на луната, която се носеше с облаците над океана. Прозорците бяха отворени, завесите се надигаха неспокойно от нощния вятър, наситен с тежкия остър дъх на лятна буря.

— Моля те, недей светва лампата — прошепна тя, като се отдръпна от него и изруга, когато се сблъска с масичката за кафе.

— Трябва да поговорим.

— Не. Късно е. Утре ни предстои тежък ден. Трябва да си… лягаме.

Тя тръгна към банята.

— Кати, чакай. — Ръката му я спря.

Първата светкавица проряза нощното небе и се отрази в тъмните й очи. Погледна го безпомощно.

— Ако говорим за това, ще се почувствам не по-малко луда от старата Стела.

Той усети гнева й и това го изненада.

— Но нали не вярваш в тези неща?

— Това няма значение. Ти им вярваш. — Нещо се появи и изчезна от лицето й. За първи път той видя там сянката на истинска скръб.

— Ти сама каза, че мястото ми не е тук.

Тя вдигна очи.

— Искаш ли да си идеш?

Сам стоеше до нея, докосваше я и съзнаваше, че тя вече му липсва. Искаше да намери верните думи, да каже това, което трябва. Отново и отново през последните няколко дни откакто Луси бе заговорила, че има начин да го върнат обратно, той се бе питал какво да й каже и какво да направи.

И преди животът му не бе лесен. Но това сега бе много по-трудно. Стомахът му се сви от болка. Най-лошото бе, че го връхлетя така неочаквано. Тя го бе накарала да погледне на света по нов начин, накарала го бе да чувства неща, които никога преди не бе чувствал.

Бе късно, прекалено късно да се преструва, че не я иска. Той имаше нужда от нея.

Си Джей взе ръката му и я притисна към бузата си. Докосването бе толкова леко, толкова нежно, и все пак разтърси и двама им. Тя притисна устни към дланта му. После се надигна на пръсти и го целуна.

Тялото й се уви около него, устните й бяха бързи и нетърпеливи. Обгърна лицето му с длани и зацелува всяко местенце по него.

Кръвта биеше като чук в слепоочията му, в стомаха, във върховете на пръстите.

Като бурята, която шибаше вълните навън, тя цялата бе блясък и огън. Ръцете му я обгърнаха и я притиснаха здраво, докато правеше отчаяни опити да се овладее. Но тя го тласкаше отвъд границите, които винаги си бе поставял, отвъд разума и времето.

Сам чу собственото си учестено и неравно дишане. Кожата му бе влажна и гореща от желание.

— Кати. — Устата му бе върху шията й, той я вкусваше, поглъщаше я. Още… можеше да мисли единствено за това, че иска още. Ако знаеше как, би я поел цялата в себе си, за да бъде тя винаги там.

Нетърпеливо смъкнаха дрехите си и се отпуснаха на пода.

Дъждът, тласкан от силния вятър, блъсна отворения прозорец, намокри завесите и започна да се стича по пода.

Нямаше обещания, нямаше влюбен шепот. Нито ласки или нежни целувки. Само стонове, разтърсваща жажда, неутолим глад. И всепоглъщащо, властно желание.

Светкавиците проблясваха и осветяваха лицето и косата й. Главата й бе отметната назад, очите й — открити и ясни, когато най-сетне се сляха с нетърпение, граничещо с отчаянието.

 

 

Си Джей зарови лице в шията му, както лежаха с преплетени тела. Не искаше той да види сълзите й.

Дланта му обгърна брадичката й и вдигна главата й нагоре. Очите й бяха големи и светли. Неговите — напрегнати.

Устните му се потопиха в нейните с такава безкрайна нежност, че дъхът й премина в безпомощно стенание. Клепачите й затрепкаха. Тя бе силна жена, но бе беззащитна пред нежността му. Никога не бе допускала, че ще има нужда от мъж, който да се грижи за нея. Но сега вече не знаеше как ще живее без него.

Сам я вдигна на ръце, копринената й кожа погали гърдите му, и тя се сгуши до него. Усещаше я толкова крехка, сякаш се топеше и ставаше все по-мека и по-мъничка.

Прозрението го връхлетя като шок: цял живот бе чакал само нея!

Гърлото му се сви от болка. Ако го помолеше, той щеше да остане. И ако бе някоя друга жена, би го направила. Но жената, която Сам познаваше, нямаше да го помоли за това.

— Имаме тази нощ, Кати — прошепна той, докато я носеше към леглото.