Памела Симпсън
Партньори във времето (14)

Глава XIII

Сам гледаше как Кати върви към къщата и не можа да не забележи нервно вирната й брадичка. През изминалите няколко седмици я бе опознал доста добре. Знаеше какво означава и това изражение в очите й. Тя бе уплашена, но нямаше намерение да го признае.

Поне едно бе сигурно — тя не бе обикновена, несложна жена. Бе пълна с изненади и противоречиви настроения. Но той започваше да открива, че харесва някои от тези изненади и противоречия. Като плахостта, която видя в очите й до потока. Само за един кратък миг там той разпозна онова, което бе видял в очите й през нощта на плажа, когато тя искаше да я целуне, но бе решена да не го показва.

Искала бе той да я целуне и този следобед. А той се въздържа по причини, които и на него не бяха съвсем ясни. Знаеше само, че е дълбоко разтърсен от събитията, които ги връхлетяха предишната вечер и които имаха неочакваната мощ на земетресение.

Кати можеше да постави всичко и всеки на мястото му само с един от онези свои погледи. Понякога тя упорито криеше чувствата си. Друг път той научаваше съвсем точно какво мисли, когато заговореше развълнувано и жестикулираше енергично, понесена на вълната на чувствата.

Последва я в къщата и реши, че предпочита моментите, когато не е особено сдържана, колкото и непостоянни да бяха настроенията й. Тогава тя бе напълно искрена, защото нямаше време да обмисля нещата и действаше съвсем импулсивно.

Вътре Си Джей спря и огледа селската обстановка.

— Можем да яхнем конете и да се опитаме да стигнем до най-близкия телефон — предложи тя с половин уста.

Сам усети нежеланието й да последват точно тази идея. Задните части сигурно много я боляха. Независимо от всичко, което бе наговорила, веднага му стана ясно, че тя няма никакъв опит като ездач.

— Не може да стане, или поне не тази вечер — отвърна той.

— Защо?

— Конете са уморени. Ще опитаме сутринта, когато си отпочинат.

Си Джей го изгледа остро.

— Нали не мислиш, че аз съм тази, която има нужда от почивка?

Пренебрегвайки въпроса, който бе съвсем на място, той продължи:

— На колко мили смяташ, че е най-близкият град?

— На около четиридесет или петдесет.

Сам се облегна на стената и скръсти ръце.

— Тогава не би ни отнело повече от два или три дни. Два, ако пътуваме и нощем. Но може да е опасно.

— Какво?

— Без съмнение. Можем да минаваме най-много двадесет до двадесет и пет мили на ден, без да изтощим конете.

Видя безсилието в блесналите й очи и здраво стиснатите юмруци.

— Ето защо са изобретили автомобила! Той е далеч по-съвършено средство за придвижване.

— Освен когато не работи — забеляза Сам.

Си Джей се срина на канапето, отметна глава назад и впери очи в тавана.

— Просто не мога да повярвам! — изпъшка тя. — Сигурен ли си, че не можем да тръгнем тази нощ? След като конете си починат час–два?

— Не бих тръгнал нощем през непозната местност и с уморени коне. Всичко може да се случи.

— Сега е 1989–та година, господин шериф. Индианците вече не са на пътеката на войната. И е малко вероятно да налетим на някоя от техните орди.

— Не се безпокоя за индианците. А и те не биха ми направили нищо.

— Какво значи това?

— Те харесват белите жени. Все щяхме да се спазарим някак. Вероятно ще трябва да избирам между теб или скалпа си, а аз твърде държа на последния.

Бавно се ухили под ужасения й поглед.

— Просто се пошегувах, Кати.

Тя не се усмихна.

— Много смешно. Виж какво, налага се да се приберем колкото е възможно по-скоро. Трябва да съобщя в полицията, че Глория Еймс се занимава с наркотици. Ако те успеят да го докажат, може би ще намерят начин да я принудят да каже какво знае за убийството на Дан Прескот. Убедена съм, че тя крие нещо.

— Разбирам те. Аз също бързам да се заема със случая. Но тази нощ не можем да направим нищо.

Изведнъж той се сети нещо.

— Чакай малко. Коди не каза ли, че ще намине тук утре заран, за да се погрижи за животните?

Настроението на Си Джей моментално се разведри.

— Така ли? Слава богу! Той ще ни прибере в града.

— Е, значи уредихме и това. Трябва просто да преживеем нощта. Няма да е чак толкова лошо. Това място е малко по-комфортно, отколкото да спим на земята.

Тя явно не споделяше ентусиазма му от дома на Прескот. Сам продължи успокояващо:

— Ще запаля огън в печката, а ти изрови нещичко за ядене.

— Добре — съгласи се неохотно тя. Тръгна към кухнята и промърмори: — Дано има и нещо друго, освен боб.

Сам я гледа замислено няколко мига. Явно никак не й се искаше да остане тук през нощта. Не само не й се искаше, а и беше уплашена. Защо, питаше се той? Разбира се, беше неприятно, че колата не иска да тръгне, но имаше впечатлението, че това не е нещо чак толкова рядко при колите, особено при тази на Кати.

Когато излезе навън да събере дърва, все още продължаваше да се чуди защо Кати се бои и защо на всяка цена се опитва да го скрие.

 

 

По-лошо бе, отколкото Си Джей изобщо си бе представяла. Както обеща, Сам запали печката. Тя изригна кълба черен дим. Чак тогава Си Джей разбра какво бе имал пред вид той, когато й каза да отвори отдушника, през който пушекът излизаше навън.

В очите й нахлуха сълзи и тя се задави. С няколко бързи движения, чиято ловкост не преставаше да я изненадва, Сам се пресегна и бутна лостчето до кюнеца. Димът веднага спря да излиза от печката.

— Извинявай — закашля се тя и застана до отворената врата, поемайки дълбоко въздух.

— Майка ти на нищо ли не те е учила? — Сам разтвори прозорците на кухнята и дневната.

— Луси? Ти сигурно се шегуваш. Тя не готви. Кара на плодове, зеленчуци и житни храни. Ако нещо не идва направо от лозата, от дървото или от специалния магазин за екологически чиста храна, изобщо не би го докоснала. Вегетарианка е.

— Вегетация ли? — запита закачливо Сам.

Си Джей се ухили.

— Вегетарианка. Нещо като да пасеш, вместо да ядеш.

— Но тя бе сготвила печено пиле снощи.

— За Коди. Не е чак толкова глупава. — Забелязала, че Сам я гледа някак особено, запита: — Какво има?

— Май ще ни трябва доста топла вода тази вечер. Ще напълня оня гюм на печката.

— Защо? — Си Джей отиде до банята, която беше зад кухнята, и се погледна в малкото огледало над мивката. — О, боже, приличам на миеща мечка.

Лицето й бе покрито със сажди, с изключение на белите кръгове около очите и устата.

— Винаги ли готвиш с маска? — подметна Сам.

Си Джей го изгледа втренчено.

— Май ще е най-добре да донеса водата — продължи той, скривайки усмивката си.

Половин час по-късно Сам наливаше врялата вода в тенекиената вана в банята.

— След дълга езда горещата вана е винаги добре дошла — рече той.

Си Джей бе вече прекалено уморена и измъчена, за да се преструва, че не усеща последствията от разходката на кон.

— Звучи божествено.

— Какво намери в килера? — Той остави на земята празната кофа.

Тя направи гримаса, докато събуваше обувките си.

— Компот от праскови и консерва боб, консерва боб и компот от праскови.

— Е, все е нещо.

Тя го погледна тъй, както бе застанал на вратата на банята и раменете му изпълваха почти цялата рамка. Бе толкова едър и широкоплещест, че винаги караше помещенията да изглеждат някак прихлупени и несъвършени.

Сам рече:

— Аз имам нужда от нещо по-стабилно, а предполагам също и ти.

— Няма нищо друго, освен брашно, захар и малко кафе.

— Ще си взема пушката и ще видя какво мога да направя за подобряване на менюто. А през това време ти се порадвай на банята си.

Захлопването на вратата бе последвано от тежките му стъпки върху верандата. Си Джей смъкна джинсите и тениската си и внимателно се натопи във ваната. Реши да последва съвета на Сам и да се наслади на банята. Нямаше за какво да се препира. Така или иначе бяха заседнали тук, докато Коди се появеше на другата сутрин.

Не си спомняше нищо толкова приятно като тази гореща вана в меката светлина на слънцето, спускащо се зад далечните хълмове. Топлината от печката нахлуваше през отворената врата. Водата стигна до брадичката й, когато тя се отпусна назад, подпря глава на ръба и затвори очи.

Нямаше представа колко време е спала. Неочаквано се сепна при звука на пушечен изстрел. Няколко минути по-късно Сам влезе в кухнята, като носеше нещо в чувал от брашно.

— Какво хвана? — викна тя.

— Ще видиш. Няма защо да бързаш. Приготвянето му ще отнеме доста време.

Тя облегна глава на ръба на ваната и отново затвори очи. Чу как Сам трополи из кухнята. Прозвуча остър метален звук от отварянето и затварянето на вратичката на печката. Тя се запита дали топли още вода, за да се изкъпе и той. Мисълта за Сам, потопен в същата вана, с дългите си бедра, бе приятно еротична. Си Джей се остави на въображението да я носи, като се чудеше дали е възможно двама души да се съберат във вана като тази…

Усетила нечие присъствие, отвори очи и видя Сам да я наблюдава, застанал до вратата.

Долови лека ирония в малко дрезгавия му глас, когато изрече:

— Прекалено дълго стоиш там, кожата ти ще се сбръчка.

Очите на Си Джей се разшириха и летаргията й моментално изчезна. Водата беше изстинала и все пак тя усещаше горещина, която нямаше нищо общо с водата. Внезапно засрамена, сведе очи.

И остана напълно смаяна, когато Сам прекоси малкото помещение, наведе се над ваната, повдигна главата й и леко докосна устните й със своите.

Вкусила бе яростната страст на тези устни миналата нощ. Тя бе стихийна и неочаквана и й бе разкрила желания, които едновременно я вълнуваха и плашеха. Тази целувка бе напълно различна — бавна, съсредоточена и нежно възбуждаща. Но не по-малко опасна по свой начин.

Изведнъж се почувства неловко. Смъкна се още по-навътре във водата и погледна несигурно Сам. Досега тя бе поставяла границите и бе определяла правилата на своите романтични преживявания. Това й даваше свободата да прекрати някоя връзка, когато се разочароваше, както се случваше обикновено, и да съхрани достойнството си, ако мъжът решеше да сложи край.

Но знаеше, че Сам няма да й позволи да играе тази игра. И това я плашеше.

Тя обгърна коленете си с ръце и ги притисна към гърдите си.

— Най-добре ще е да се измъквам оттук. Сега вече е твой ред.

Сам й подаде една хавлия. После се извърна и тръгна към кухнята, като подхвърли през рамо:

— Аз взех душ край кладенеца.

Си Джей се изненада.

— Взе душ?

— Дан е имал един външен душ, който се захранва от резервоара при кладенеца. Ти има късмет с ваната. Водата от кладенеца беше адски студена.

Докато го наблюдаваше как се движи из кухнята, забеляза потвърждението на думите му в мокрите кичури на косата му и в начина, по който ризата бе залепнала за тялото му. Той явно се бе облякъл, дори без да се изсуши.

Когато влезе боса в кухнята, той запита:

— Гладна ли си?

Съблазнителният аромат накара стомаха й да се свие. Не беше яла нищо след поничката сутринта. На каквото и да миришеше, не беше боб.

— Какво мирише толкова хубаво?

— Намерих нещо малко по-добро от праскови и боб. — Той й се усмихна и повдигна металния похлупак на една тава. Вътре имаше някакво малко пиле със златистокафяв цвят.

Си Джей не можеше да повярва. Никога нещо за ядене не бе изглеждало така апетитно и не бе ухаело така приятно.

— Откъде намери пиле? — запита тя смаяно.

— Не е точно пиле.

Беше фазан. Тя смътно се учуди дали сега бе ловен сезон. Сам, разбира се, едва ли знаеше нещо за този род ограничения и тя реши да не му казва.

Но независимо дали бе законно или не, това бе най-вкусното нещо, което някога бе яла. Сам приготви също пържени царевични питки с мед, боб с чушки от зеленчуковата леха зад къщата и праскови с канела. Когато свършиха вечерята, той почисти масата и накисна съдовете в гореща вода от печката.

С ръце, подпрени на грубата дървена маса и отпусната върху тях брадичка, Си Джей наблюдаваше изумителните му домакински умения. Той се движеше из кухнята със същата котешка грация, с която правеше всичко останало. След като сложи няколко цепеници в печката, изми чиниите, подсуши ги и ги прибра.

После седна до нея на масата, извади пакет цигари, който бе намерил някъде из къщата, и го разгледа внимателно. Винаги се питаше защо ги продават готови, както пурите. Бе много приятно да си свиеш сам цигара след добро ядене или когато си седиш привечер на верандата и гледаш как слънцето залязва.

Той запали една, дръпна и после бавно издуха дима.

— Защо не излезем на верандата? Има нещо, което искам да видиш.

Тя го последва в хладния нощен въздух. Светлината на керосиновата лампа проникваше през прозореца и слабо осветяваше верандата. Недалеч се забелязваха очертанията на плевнята. Отвъд нея нямаше нищо друго, освен тъмнина.

Седнаха на стъпалата един до друг и Сам каза меко:

— Чуй това — нищо друго, освен нощни звуци — само бухал и койот някъде далеч. Хубаво е, нали?

Си Джей кимна. Беше хубаво. Толкова отдавна не бе излизала извън града, че бе забравила какво е тишина и покой.

Погледна към Сам, който пушеше и се взираше в нощта.

— Сигурен ли си, че си шериф? — запита тя.

Очите му се разшириха от учудване.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто тази вечер някак не отговаряш на тази представа. Нали знаеш, това би трябвало да е някой жилав, корав като камък човек и винаги с пушка в ръка. Скитник, който бяга от всякаква обвързаност и живее по пътищата. Някак си не се връзва с домакинските ти умения.

Сам се усмихна.

— Гледала си прекалено много от онези филми за Запада. Когато си сам, както съм бил аз, няма начин да не се научиш да си приготвяш това-онова. От необходимост.

— Значи си се научил да готвиш просто по принуда?

— Да — разсмя се той. — Както и за да не ме пердашат, когато бях малък. Знаеш ли, майка ми имаше доста странни идеи за някои неща. За нея нямаше мъжка и женска работа. Всички трябваше да помагат, когато и каквото трябва. Аз бях най-големия и естествено трябваше да помагам на по-малките, които идваха едно след друго. Така се научих и да готвя и да пера, както и да ловувам и да отглеждам това–онова в градината.

— Да отглеждаш това–онова?

— Е, разбира се, опитвах се да мина с колкото може по-малко кърска работа — призна ухилено Сам.

Си Джей се подпря назад на лакти и вдигна поглед към него.

— Не мога да си те представя да переш.

Той се засмя.

— Понякога се налага. Особено когато почнеш да миришеш по-лошо и от коня си.

Той хвърли фаса в прахоляка до стълбището и го стъпка с ботуша си. Лявата му ръка нежно обгърна нейната, а с дясната посочи нагоре.

— Погледни, Кати, точно това исках да видиш.

Тя отметна глава и се вгледа в небето над тях. То бе огромно, тъмно и тайнствено, като черен балдахин, похлупил земята. Проблясваха малки точици светлина, когато звездите прозираха през тънките облаци. В града звездите винаги бяха скрити от плътния смог. Тук те се виждаха съвсем ясно и сякаш бяха милиони, повече, отколкото изобщо си бе представяла Си Джей. Безкрайността на космоса бе поразяваща.

— Само като си помисля, че човек наистина е стъпил на луната — рече Сам с почудата на малко момче. Гласът му бе пълен с такава печал, че кожата й настръхна. — Студено ти е — забеляза Сам и дланта му се плъзна по ръката й. — По-добре е да те прибера вътре. — Пръстите му за миг се вплетоха в нейните, когато той стана и я дръпна нагоре. — Ти ще вземеш спалнята на етажа. Аз ще се свия на канапето.

Също като у дома, каза си Си Джей, докато се събличаше няколко минути по-късно. Намери една голяма пижама, която сигурно бе принадлежала на Дан Прескот, грижливо сгъната на един стол до леглото. Сгуши се под тежкия юрган и изгаси керосиновата лампа, която бе донесла със себе си. Лежеше в тъмнината и се вслушваше в движенията на Сам долу. Чу как ритна настрана ботушите си и как старото канапе изскърца под тежестта му. После останаха само нощните звуци и собствената й самота, която се спусна над нея.

Като съвременна жена, тя знаеше, че няма нищо лошо човек да изразява своята сексуалност, стига да поеме отговорността за това. Знаеше как да поощри едно ухажване и как да отреже някой, който не й е приятен. Ако желаеше един мъж само физически, знаеше как да му го подскаже, без излишно притеснение.

Научила бе много неща. Единственият проблем беше, че нищо от наученото не можеше да бъде приложено към Сам.

Сигурна беше, че за него съществуват само два вида жени — онези, за които мъжете се женеха, и проститутките. Макар явно да не бе от първия тип, не би понесла мисълта Сам да я смята от втория. Ужасното бе, че го искаше. Искаше го по всички начини, по които една жена може да желае един мъж. Но ако му позволеше да го разбере, той можеше да си помисли лошо за нея.

Импулсивно бе слязла по стълбите, стоеше до вратата на дневната и отчаяно се питаше какво да прави. Най-сетне, напълно объркана, се извърна и тръгна обратно нагоре.

— Кати?

Гласът му, дошъл някъде от тъмнината, я накара да замръзне на мястото си.

— Добре ли си? — запита загрижено той.

Тя се извърна и видя, че Сам е застанал толкова близо до нея, че може да го докосне.

— Аз… това беше грешка… — Унизена до смърт, тръгна нагоре по стъпалата.

Ръката му обхвана нейната и спря бягството й.

— Кати, какво не е наред?

В гласа му имаше толкова нежност, такава готовност да се погрижи за всичко, което не е както трябва, че тя просто се разтопи.

— Кажи ми — погали я той. Дланта му стопли бузата й и тя сведе глава. Пръстите му докоснаха устните й.

Сетивата й се разбудиха. Всяка частица от нея усещаше остро допира на Сам, близостта му. Той бе свалил ботушите и ризата си и стоеше пред нея с голи гърди, обут само в джинсите. Мускулите на ръцете му бяха гладки и твърди. Кожата му бе с тъмен загар, с изключение на мястото, покрито с косми върху гърдите.

Тя затвори очи. Господи, как би могла да му каже! Как би могла да му обясни, че за пръв път в живота си пожелаваше да не е така светски обиграна и опитна. Дала би всичко да е невинна и да изпита любовта за първи път с него.

Почувства, че сълзи изпълниха притворените й очи. По дяволите, мразеше се, когато плачеше, но по никакъв начин не можеше да спре.

— Какво има, Кати, мила, какво не е наред?

Отвори очи и погледна в неговите.

— Онова, което чувствам — прошепна тя с наболяло гърло.

Той пусна китката й, обгърна лицето й с длани и избърса сълзите.

— И какво чувстваш?

Тя се стегна, за да посрещне неодобрението му, и отговори честно:

— Искам те.

За нейна изненада той се усмихна нежно, устните му леко докоснаха нейните, поеха вкуса на сълзите й и в замяна й подариха неземна сладост.

Тя отново затвори очи, защото Сам я остави без дъх от желание, опиянение и жажда.

Ръката му бавно се плъзна по врата й, притисна го нежно и я принуди да го погледне.

— Сигурно си мислиш, че съм безсрамна…

— Онова, което е между нас, няма нищо общо със срама.

Устните му бяха толкова близо до нейните, усещаше топлия му дъх.

— Знам, че не съм онова, което търсиш в една жена. — Гласът й бе толкова тих, че едва се долавяше.

— Никога не съм знаел какво търся в една жена, преди да срещна теб.

После устата му се затвори върху нейната в бавна, търсеща целувка, която сякаш продължи до безкрайност. Свърши, само за да започне отново. Като че ли бяха понесени на гребена на вълна, която се издигаше все по-високо и по-високо.

Сам прокара пръсти през косата си. Тя го погледна с лека изненада и някаква ново пробудена невинност. Нищо от онова, което досега знаеше за мъжете, не се отнасяше за Сам. Там, където те се втурваха в секса с надежда да открият желанието, той създаваше желанието и бе достатъчно търпелив да изчака то да го отведе до своята извечна цел.

Ръцете му се спуснаха надолу по нейните, после ги вдигнаха, като галеха пръстите й с такава влудяваща нежност, че те се сгърчиха в тъмните кичури на гърдите му, там, където сърцето му биеше под дланта й.

Вдигна я с такава лекота, сякаш бе парцалена кукла, и я занесе горе, на широкото голямо легло. Бавно разкопча пижамата и после с безкрайна нежност я свали от тялото й. Си Джей потръпна, когато остана гола пред него, под лунните лъчи, които струяха от прозореца. Но не й беше студено. Цялата й кожа пламтеше.

Ръцете й обвиха врата му, неговите длани изследваха гърдите й… талията… извивката на бедрата.

Той нагласяше тялото й по своето, воден единствено от желанието, без всякаква пресметливост.

Думите, които мълвеше, докато устните му пробягваха по кожата й, проникнаха в обърканите й мисли.

Нека те любя, Кати, мила.

Повтаряше името й отново и отново, сякаш то бе някакво магическо заклинание. Когато устните му още веднъж покориха нейните, тя напълно се отвори за него, езикът й срещна неговия. Почувства тръпката, преминала през тялото му, когато той се устреми към нея, вкусващ, даващ и вземащ.

Кожата й гореше там, където я бе докоснал, и болеше там, където все още не бе успял. Дори хладният нощен въздух не бе в състояние да прогони топлината, разляла се в нея.

— Сам.

Той се отдръпна за миг, за да свали джинсите си, после легна до нея. Ръката й нетърпеливо потърси очертанията на ханша и бедрата му. Усети как той потрепери от докосването й и заликува при мисълта за отклика, който предизвикваше у него.

Нетърпелива за повече, тя коленичи и обсипа с леки влажни целувки твърдия му плосък корем.

Той простена, хвана я за раменете и я повали на леглото. Взираше се в нея, лицето му бе толкова близо, и тя прошепна:

— Люби ме, Сам.

Ръцете му нежно погалиха хълбоците й, после докоснаха вътрешната част на бедрата. Тя се изви към него, водена от твърдите му, нежни ръце.

В един бездиханен момент той застина неподвижно, телата им едва се докосваха — и после вече беше в нея.

Искаше по-малко от всеки друг мъж, когото някога бе познавала, и даваше повече, отколкото изобщо бе смятала, че е възможно. Когато тя отвърна на страстта му със страст, той откликна така, сякаш това бе скъпоценен дар, който ще запази завинаги.

Много, много по-късно Си Джей заспа в ръцете му с чувството, че се е върнала у дома след дълго, дълго пътуване.

 

 

Малко преди зазоряване тя се събуди и видя Сам, облечен само в джинсите си, да стои малко встрани от прозореца и да се взира в тъмнината навън.

— Сам? — прошепна несигурно.

Той й направи знак да мълчи. След малко рече толкова тихо, че тя едва го разбра:

— Отвън има някой.

Си Джей се вцепени.

— О, боже! — Значи, беше истина. Някой нарочно бе повредил колата й, за да заседнат тук със Сам, сами и беззащитни.

Изведнъж чу силния, дрънчащ звук на нещо, хвърлено срещу къщата, и после звука от стъпките на някой, който се отдалечаваше тичешком.

— Стой тук — нареди Сам и се втурна надолу по стълбите.

Но тя нямаше намерение да стои тук сама. Бързо навлече пижамата през главата си и го последва. Верандата гореше.

В следващия миг усети неприятната миризма на бензин. Той бе разлят навсякъде наоколо и вън от къщата.

Сам грабна една кофа, напълни я с вода от ваната и я лисна върху бързо разпространяващите се пламъци. Си Джей сграбчи голямото ведро и направи същото. Двамата отчаяно тичаха напред–назад, от ваната към верандата и обратно, потушавайки пламъците. Отначало й се стори, че няма да успеят, но за щастие се лъжеше.

Когато овладяха огъня, до тях достигна шум от отдалечаваща се кола, от другата страна на малкото възвишение. Сам явно бе разкъсван от желанието да грабне пушката и да хукне след нападателя и необходимостта да се пребори с пламъците.

— Не можем да оставим къщата да изгори! — викна Си Джей. Всъщност пет пари не даваше за къщата на Дан Прескот. Но не искаше Сам да излиза навън в тъмното и да преследва оня, който се бе опитал да ги убие.

Сам се поколеба, после промърмори някакво проклятие и продължи да излива вода върху пламъците.

Всичко свърши толкова бързо, че Си Джей просто не можеше да повярва. Само преди миг огнените езици заплашваха да обгърнат цялата веранда и стигаха чак до навеса, а сега тя и Сам бяха успели да ги превърнат в тлеещи въглени. Заля я вълна от облекчение. Но веднага с болка си даде сметка, че ако Сам не се бе събудил навреме, не само къщата щеше да изчезне, но и самите те.

След като се увери, че пожарът е потушен, Сам взе пушката, обу ботушите си и пое натам, откъдето бе тръгнала колата. Си Джей знаеше, че няма никакъв смисъл, но че и Сам се чувства длъжен да се увери.

Тя влезе в банята и изми ръцете и лицето си с малкото останала вода, после се отпусна на канапето, останала без сили. След малко Сам се върна и безпомощно разпери ръце.

— Имаше следи от гуми, но той отдавна е изчезнал.

Си Джей мълчеше. Нямаше какво да каже.

След минута Сам продължи:

— Хайде да си лягаме. Вече почти съмна. За тази нощ той няма да опитва повече.

Но тя забеляза, че той взе пушката и колта със себе си. И когато най-сетне потъна в дълбок като припадък сън, бе сигурна, че той ще остане напълно буден.

 

 

Си Джей не знаеше кое е по-лошо: ослепителният блясък на слънцето, което грееше пред отворения прозорец, или дрънченето на стария пикап на Коди отвън. И двете се врязаха в сетивата й и я разбудиха в един утринен час, който тя обикновено считаше за твърде ранен.

Огледа се и видя, че Сам е станал. Когато Коди спря пред къщата, чу гласа му, докато го поздравяваше.

Облече се набързо и слезе долу точно когато Сам наливаше кафе на Коди. Старият каубой изглеждаше мрачен и Си Джей предположи, че Сам вече му е разказал за ужасните събития през нощта.

Сам погледна Си Джей, после отново Коди.

— Кажи й — рече той просто.

Коди бутна назад своя износен стар „Стетсън“ и поблагодари с кимване за кафето. После въздъхна дълбоко и каза:

— Глория Еймс е мъртва.