Памела Симпсън
Партньори във времето (11)

Глава X

Всичко си дойде на мястото — изящните дрехи, уотърфордският кристал, скъпият апартамент в също така скъпия квартал. Сега вече Си Джей знаеше как бе възможно всичко това. И все пак й бе трудно да повярва. Глория не отговаряше на стереотипната представа за пласьор на наркотици, но Си Джей знаеше, че успяваха именно онези, които не се вписваха в тази представа. Като симпатичния, приветлив млад човек, който бе отвлякъл цял автобус с малки деца и бе искал откуп за тях, като банковия чиновник с безупречни маниери, който се върнал вкъщи и заклал цялото си семейство.

На Сам явно също му бе трудно да го повярва, докато гледаше втренчено Глория. Си Джей му бе разказала някои неща за съвременните проблеми с наркотиците, но независимо от това, не бе лесно да си представи Глория като таен доставчик.

— Днес говорих вече с нея. Помислих си, че начинът й на живот е малко екстравагантен — призна Си Джей. — Знам, че кариерата й не е била кой знае каква.

— Не, не е била — съгласи се Коди. — Но някои хора просто не могат да го приемат. Те продължават да си вярват и искат всички онези модерни неща, които вървят с успеха… лъскавата витрина.

Тя не се стърпя и запита:

— Дали Дан е казал нещо на Глория?

Коди сви рамене.

— Поне аз не знам. Но го заболя, когато научи. Те се познаваха много отдавна. А по отношение на такива неща, Дан наистина беше безкомпромисен. Просто не виждаше смисъл в тях. — После настроението му се промени. — Е, приятелчета, аз ще се поразмотая покрай скарите, а после раничко ще се измъкна оттук. Тая веселба изобщо не е по вкуса ми, но шефът държеше да дойдем всички. Между другото, трябва да прескоча и до ранчото.

— Си Джей — каза някой зад тях.

Тя се вцепени при звука на познатия женски глас. Беше Лин Делвечио, може би най-страхотната жена филмов агент в града. Някога тя бе представила и Си Джей, но бързо се отказа от нея, когато стана ясно, че новата едва ли ще успее да се изкачи на самия връх. Правилото на Лин беше да се занимава само с онези свои клиенти, които можеха да гарантират преуспяването й.

Лин бе на възраст някъде между тридесет и четиридесет и пет, висока и стройна, с много късо подстригана платинена коса и проницателни сиви очи. Носеше измамно семпла къса черна рокля, в която Си Джей разпозна оригинала на известен дизайнер. Тя почти се засрами от своя бял копринен гащеризон с голи рамене и клоширан панталон. Обикновено дрехите не я вълнуваха кой знае колко, но точно сега й се искаше да носи нещо изящно и скъпо.

Лин бе типичната жена–хищник и никога не си губеше времето с някой, който не бе на върха или на скоростната отсечка в тази посока. За миг Си Джей се зачуди защо агентката, с която не бе говорила от години, си бе направила труда да я забележи. После видя начина, по който Лин гледаше Сам — също както гладен доберман сочна пържола — и всичко й стана ясно.

— Здравей, Лин. — Дори не се опита да прикрие раздразнението си. — Отдавна не сме се виждали.

— Твърде отдавна, скъпа. Къде се изгуби, за бога? — Преди Си Джей да успее да отговори, Лин продължи: — А кой е това? — Тя сякаш забрави всичко наоколо, вперила поглед в Сам. — Май не сме се срещали досега. Сигурна съм, че бих ви забелязала, а когато веднъж забележа някого, не го забравям.

Сам се усмихна учтиво.

— Сам Хакет, мадам. Приятно ми е да се запознаем.

Лин завъртя сивите си очи.

— Какъв очарователен южняшки акцент! Обожавам мъжете от Юга, те са истински джентълмени.

На Си Джей й се струваше, че ще повърне.

— Би ли ни извинила, Лин, имаме някои ангажименти.

Лин й хвърли хладен поглед.

— О, да не би тази вечер да си част от персонала тук, Си Джей?

Си Джей отвори уста, за да каже на Лин точно къде да отиде, но тя вече се бе обърнала към Сам.

— Не се опитвай да ми кажеш, че работиш тук, Сам. Повече от ясно е с какво се занимаваш.

Сам вдигна едната си вежда, леко развеселен:

— О?

— Разбира се. — Лин го хипнотизираше със смъртоносния си чар. — Имаш ли нещо против да попитам с кого си?

Сам се усмихна. Всичко това явно му се струваше много забавно. На Си Джей й се искаше да го удуши.

— С Кати съм — отвърна той просто.

Устните на Лин се извиха нагоре, но в тази фатална усмивка нямаше нищо весело.

— Не, искам да кажа — кой ви представя? Кой е агентът ви?

Си Джей отговори вместо него:

— Той не е актьор, работи в правораздаването.

Очите на Лин се разшириха в привидно разочарование.

— Просто не мога да повярвам! И защо, та вие сте младият Том Селек. И тези очи… Господи, те са същите като на Мел Гибсън. — Пръстите й се сключиха над лакътя му. — О, камерата би се влюбила във вас.

Ето защо очите му й се бяха сторили познати, осъзна сепнато Си Джей.

Пръстите на Лин стиснаха още по-здраво ръката на Сам.

— Аз имам клиенти със седемцифрен годишен доход, които не струват колкото малкия ви пръст. Вижте, защо да не се насладим заедно на този хубав бавен танц и да поговорим само двамата, без да се разсейваме? Наистина, бих искала да направя някои неща за вас, Сам. — Гласът й бе самата съблазън, когато го помъкна към оградения с въжета дансинг.

Си Джей смаяно се загледа след Лин. „Не се и съмнявам, че искаш да му направиш някои неща!“ — помисли си тя злобно.

— Наистина си я бива — забеляза Коди, докато преглъщаше нещо. — Прилича ми на планинска лъвица, която си играе с поредната плячка, но се бих обзаложил, че този път си е хванала мечка.

— Бива си я, няма що — промърмори отвратена Си Джей.

— Е, май ще е най-добре да прескоча оттатък и да ви донеса нещо за ядене, госпожице Грант. Какво да бъде?

„Една голяма пръчка“ — помисли си Си Джей, приковала убийствен поглед в гърба на Лин. Но се насили да се усмихне и отвърна:

— Не, благодаря, Коди. Просто ще пообиколя хората от екипа.

Той кимна.

— Това е последното ни събиране. Другата седмица всички се пръскат. — После изведнъж му хрумна нещо. — Не искате ли да се качите ей там и да погледнете отгоре? — Той посочи към фасадата на една двуетажна сграда, която бе използвана като декор на бара в „Сурова страна“. Предполагаше се, че на втория етаж са стаите, където дамите развличали клиентите. По прозорците се виждаха ярки червени сатенени драперии, които трябваше да придадат на мястото вид на бордей.

Си Джей знаеше, че всичко това е само илюзия. Както бе казал Сам, зад фасадата нямаше нищо и все пак щеше да й бъде забавно да надникне там. А и от височината на втория етаж щеше да огледа много добре целия терен.

— Благодаря, наистина ще го направя. Винаги съм мечтала да се снимам в уестърн. Но за първи път попадам в подобна обстановка.

— Отзад има стълба, която води към скелето на втория етаж. Барът беше любимото място на Дан. — Коди й намигна. — Може би защото е почти истински. Скрил си беше една бутилка уиски зад пангара. Отбивахме се да пийнем по глътка–две, когато снимаха някоя сцена без нас.

Си Джей се засмя с него.

— Съвсем истински!

— Е, почти. — Гласът му стана тъжен. — Всичко това никога няма да се върне. — Той се овладя. — Както и да е, но скарата наистина ухае чудесно. Приятна вечер, госпожице Грант.

Тя си взе чаша шампанско от един минаващ сервитьор и хвърли поглед към дансинга. При вида на Лин и Сам я обзе неочаквано негодувание. Лин обгърна врата на Сам и се притисна към него. След моментно колебание Сам започна да се движи несръчно. Си Джей не можа да не се усмихне. Със сигурност той за пръв път танцуваше под музиката на „Делта Доун“.

Но предвид всички обстоятелства, той съвсем не се справяше зле. Не че това интересуваше Лин. Тя не се вълнуваше от грацията и координацията на Сам — или поне не точно на дансинга.

Си Джей реши, че просто трябва да му обясни какво представляват мъжеядки като Лин. С каквито и жени да си бе имал работа в своето време, нищо не би могло да го подготви за такава като Лин.

Тя тъкмо се чудеше как точно да му обясни, че Лин е акула, когато към нея се приближи Емет Трегър.

— Добър вечер, госпожице Грант. Радвам се, че успяхте да дойдете. Без вас вечерта определено щеше да бъде разочароваща.

Той изглеждаше още по-блестящ и привлекателен от обикновено, сякаш току-що слязъл от корицата на модно списание. Съчетанието от тази тъмна хубост и вниманието, съсредоточено единствено върху нея, я развълнува по начин, който не бе очаквала.

— Надявам се, че се забавлявате добре — продължи той.

— Да го наречем вечер, пълна с изненади — отвърна Си Джей. — Смятам, че празненството ви е голям успех.

— Така и трябва да бъде. Не бих приел нищо по-малко от успеха.

Докато говореше с Трегър, Си Джей нито за миг не изпускаше от очи Лин и Сам на дансинга. Напомни си, че е жена на осемдесетте години — самоуверена, силна и дори смела — и запита:

— Искате ли да потанцуваме, Емет?

Той се усмихна.

— С голямо удоволствие. Никога не пропускам възможността да подържа една красива и очарователна жена в ръцете си.

Това наистина бе главозамайващо, особено за момиче, което не бе имало с кого да отиде на абитуриентския си бал.

Когато започнаха да танцуват, тя потърси с очи Сам в тълпата. Най-сетне улови погледа му и се ухили до уши, сякаш за да му каже: „Нали и двамата се забавляваме?“. За нейна радост Сам се намръщи и сякаш забрави Лин, която настойчиво шепнеше в ухото му. После те отново се изгубиха в тълпата танцуващи двойки.

— Как напредва разследването? — поинтересува се Трегър. Ръката му бе леко отпусната върху гърба й.

— Не много добре — призна Си Джей. — Остана само още един човек, с когото не сме разговаряли, а досега не сме научили нищо съществено.

Независимо от чара на Трегър, тя не бе склонна да обсъжда с никого подробности около случаите си. Смяташе, че ще е най-разумно да запази за себе си онова, което бе научила за Глория Еймс, докато не узнае повече. Усети лекия натиск на ръката му и той я привлече към себе си така, че телата им почти се докоснаха.

Трегър се движеше под ритъма на музиката по същия начин, както се движеше в офиса си — с увереността на човек, който знае точно какво иска и как точно да го получи.

— Не смятам, че ще откриете нещо особено. След толкова усилия от ваша страна и хвърлени на вятъра пари на клиентката ви ще стигнете отново до извода, че смъртта на Дан Прескот е трагичен нещастен случай. И нищо друго.

Той я привлече още по-близо. Съчетанието от шампанското и горещината, излъчвана от тялото му, бе опияняващо.

— Но да не губим време в разговори за това. — Дъхът му опари ухото й. — Вие сте умна жена. И сама ще стигнете до съответното заключение.

Точно тогава музиката спря. Си Джей отстъпи назад и си пое дъх, за да се съвземе.

— Трябва да се видя с някои хора. Това е част от служебните ми задължения — каза Трегър, като задържа още миг ръката й и я погали с върховете на пръстите си. Очите му бяха приковани в нейните. — Мога ли да ви се обадя някой път? И да се видим някъде встрани от всичко това? — Той кимна към декорите и тълпата от хора.

Си Джей не бе очаквала подобно нещо. Призовавайки на помощ целия си опит като актриса, успя да отговори без заекване:

— Разбира се, ще ми бъде приятно.

— Добре. — Трегър се усмихна и пусна ръката й. — Дотогава.

Когато той си тръгна, Сам изникна до нея. Тя с облекчение видя, че Лин не е с него.

— Какво правеше с Трегър? — запита той.

Гневът му бе толкова внезапен и неочакван, че напълно я изненада. Когато най-сетне дойде на себе си, тя процеди през зъби:

— Същото, което и ти правеше с Лин — танцувах.

— Така, ли му казваш ти?

Си Джей усети, че бузите й пламват.

— Да, така му казвам.

Сам бе свил ръцете си в юмруци в джобовете и изглеждаше така, сякаш всеки момент ще я удуши.

— Забрави ли за случая? Това би могъл да бъде главният заподозрян.

Си Джей реши да го постави на място.

— За твое сведение нито за миг не съм забравяла за случая — за моя случай. Но ми се струваше, че ти си го забравил, тъй както беше залепнал за Лин.

Той явно не бе очаквал точно такъв отговор.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че Лин явно иска да те накара да си смениш професията — да минеш от правораздаването в киното.

— Аз актьор? Това е смешно. Тя просто се забавляваше.

— О, да, тя наистина се забавляваше. Но проблемът е там, че ти не познаваш Лин, както аз я познавам. Тя е прочута, аз бих казала — прословута — с това, че е подкарала кариерата на много млади актьори.

Сам изглеждаше объркан.

— Искаш да кажеш, все едно че подкарва кон?

— О, стига! — Си Джей се завъртя и понечи да се отдалечи.

Гласът му беше дълбок, тъмен и нежен, както вече го бе чувала веднъж, миналата нощ, когато я успокояваше.

— Какво не е наред, Кати? Защо си разстроена?

— Не съм разстроена! — почти изкрещя тя. Няколко души любопитно се извърнаха. — Е, добре, ще ти го кажа направо — Лин те сваляше. — При смутения поглед на Сам поясни: — Даваше ти аванси.

Тъй като той все още изглеждаше объркан, добави:

— О, по дяволите, тя иска да спи с теб!

Не бе съвсем сигурна каква точно реакция очаква от него, но тази, която последва, я изненада.

Той се разсмя.

— Знам това, Кати.

Тя премигна.

— Знаеш?

— Разбира се. Нима си мислиш, че нещата са се променили чак толкова за сто години? Или че съм сляп?

Си Джей преглътна огорчението си.

— Е, не…

Той сложи ръце на раменете й, пръстите му леко погалиха врата й.

— Беше повече от очевидно, а и съм срещал една–две жени като нея и в моето време. — Той й се усмихна закачливо.

— Е, просто смятах, че трябва да знаеш… — Това не бе особено удачно обяснение и тя го съзнаваше. Вдигна поглед към него и запита: — А ти какво й каза?

В мига, в който го изрече, Си Джей простена вътрешно. Като връх на цялата й нетактичност, сега и този въпрос. Звучеше като някоя ученичка, която ревнува първото си гадже.

— За какво?

— За… за онова, което тя… иска.

Изражението на Сам бе напълно невинно.

— О, това ли? Казах й, че живея с теб и това кой знае защо я обезкуражи. Какво ще кажеш да хапнем нещо? Скарата ухае чудесно.

Когато той я поведе към масите, тя все още не бе сигурна дали той разбира напълно онова, което бе казал на Лин. Спонтанната й реакция беше, че не, разбира се, че не. Но бе видяла закачливата искрица, която проблесна в тези синьо–зелени, а ла Мел Гибсън, очи. И се питаше…

По-късно, когато вече стояха до дансинга, Сам запита:

— Искаш ли да танцуваме?

Си Джей бе напълно неподготвена за поканата.

— Какво? Искаш да кажеш — тук?

Сам се ухили.

— Ами, тук има музика.

Тя се колебаеше. Не разбираше защо поканата му я изплаши толкова. Та тя ни най-малко не се поколеба да танцува с Емет Трегър.

— Знам, че можеш да танцуваш, Кати. Изглеждаше страхотно с Трегър. Ако, разбира се, не искаш да танцуваш именно с мен.

Нещо в гласа му я обезоръжи. Почувства се изгубена в тези очи. Как бе възможно да го накара да разбере защо се колебае, след като тя самата не се разбираше?

Той се приведе съвсем близо над нея.

— И тъй, какво ще кажеш?

Също както при Трегър, тя усети горещината на тялото му, но този път ефектът беше съвсем различен. Ако преди го почувства само като неясно предизвикателство, в сегашната й реакция нямаше нищо неясно.

Опита се да отговори спокойно.

— Разбира се.

Сам я поведе към дансинга, после нежно я взе в ръцете си. Държеше я достатъчно близо, за да може коприната на горната част от тоалета й да докосва леко памучния плат на ризата му. От толкова малко разстояние тя забеляза малкия белег на брадичката му, чиято неравна бяла линия прорязваше иначе силно загорялата му кожа.

— Откъде ти е този белег? — запита го любопитно.

Сам се ухили, докато внимателно маневрираше, бедрото му леко докосна нейното, после се отдръпна, но само за да я докосне отново.

— Бих могъл да ти кажа, че е от рана при дуел, но истината е, че паднах от коня си и забих нос в някакви тръни.

Тя едва не се задави от смях.

— Паднал си от коня си?

— Не е чак толкова глупаво, колкото звучи. — Сам се опита да спаси уязвеното си достойнство. — Преследвах един обирджия на влакове, а конят ми стъпи в една дупка и ме хвърли. Едва не си счупих врата.

Си Джей се усмихна, като си представи Сам Хакет, федерален шериф, забил нос в някакъв храсталак. Тя се възхищаваше на всеки, който можеше да иронизира себе си и дори да се смее на това.

— И хвана ли оня тип?

— Разбира се — отвърна той делово.

— Разбира се. — Би трябвало да е наясно, че въпросът й е глупав. Сам Хакет винаги хващаше своя човек.

Докато танцуваха, тя забеляза някаква особена мекота около устните му, която бе нещо необичайно. Когато се отпуснеше, той изгубваше суровия вид и сдържаността, които тя подозираше, че е притежавал винаги, дори и в своето време.

И все пак, имаше нещо момчешко в изваяните му черти. Той бе по-млад, отколкото Си Джей бе предположила отначало — най-много две или три години по-възрастен от нея.

Докато се движеха прегърнати под звуците на една стара балада на Патси Клайн, тя усети силата и напрежението на тялото му. Знаеше, че под синята риза и джинсите то е твърдо, стегнато и гъвкаво. Стройното жилаво тяло на бегач или плувец — или, в неговия уникален случай, на мъж, живял суров живот, винаги на ръба.

Усети един определен гъдел някъде в долната част на стомаха и рязко реши да престане да се занимава с тялото на Сам.

Музиката спря. В един безкраен миг той продължи да я държи, свел поглед към нея в мъчителен копнеж. Понечи да каже нещо, но бе прекъснат от един мек, чувствен глас, който Си Джей разпозна с остро раздразнение.

— Сам, ти ме изостави. — Лин й хвърли бърз поглед, после отново се съсредоточи върху мъжа. — А ми беше обещал още един танц.

Си Джей отстъпи встрани.

— Е, продължавайте, не искам да преча.

— Толкова великодушно от твоя страна, скъпа. — От гласа на Лин капеше сладка отрова. Тя отново прикова очи в Сам. — Тази песен е една от любимите ми.

Си Джей позна мелодията. Тя бе дълга и бавна, идеалната увертюра за прелъстяване. Но поне Сам вече знаеше какво цели Лин. Макар Си Джей изобщо да не бе в състояние да реши дали това бе добро или лошо и защо я безпокои.

Остави Сам и Лин на дансинга и се смеси с тълпата. Разговорите, които долитаха до нея, успяха да я поразведрят. Дори и тук се сключваха мащабни сделки за нови роли и нови продукции. Както винаги, непрекъснато нещо ставаше. Но то вече й се струваше твърде далечно и не я вълнуваше така, както някога. Взе си още една чаша шампанско. Ако имаше слабост към алкохола — а тя нямаше — това би било чудесно място да й се поддаде. Пиенето тук се лееше като вода.

Стигна до края на снимачния терен, пред бара, и реши да последва съвета на Коди. Барът с фалшивия публичен дом отгоре не бе нищо друго, освен един голям декор. Лесно намери стълбите от задната страна и бавно се изкачи до тясното скеле. Оттук снимачният екип бе търсил далечните планове на улицата и на дуела. Друг оператор долу се е грижел за близкия план.

Тръгна по скелето. Сега тук нямаше никой, макар по-рано да бе видяла хора. Отпиваше от шампанското, докато се разхождаше по онова, което, погледнато отвън, представляваше фасадата на прочутия бордей „Щастливата лейди“.

Долу в тълпата забеляза Глория Еймс и се замисли за онова, което преди малко научи за нея. Ако Дан я е заплашил, че ще изобличи търговията й с наркотици, дали това би представлявало достатъчен мотив за убийство?

Нощният вятър раздвижи завесите от коприна и дантела по прозорците. Тук горе беше тъмно, макар и изкуствената улица да бе осветена от изкуствените витрини и от окачените високо прожектори. В засилващия се полумрак, на приглушената светлина, която идваше отдолу, тя почти усети как градът се превръща в онова, което би бил преди сто години, по времето на Сам.

Теренът бе от най-старите и майсторите, които бяха сглобявали декора, бяха внимавали за всяка подробност. Всичко бе възможно най-автентично — от коловете за завързване на конете до калта, нахвърляна от улицата върху дъсчените стълби пред сградите.

Си Джей въздъхна и позволи на въображението си да я отведе в друго време и място. Почти можеше да го усети, въпреки шума на автомобилния трафик в далечината. Дълбоко развълнувана, тя си спомни какво бе казал Коди — само за няколко седмици всичко това щеше да бъде демонтирано и още една част от холивудската фабрика за мечти да изчезне безследно.

Точно тогава съзря Сам. Беше оставил Лин и погледът му обикаляше тълпата, докато най-сетне я видя надвесена от прозорците със сатенени завеси. Тя му махна. Отпи и последната глътка от шампанското си и продължи по скелето до далечния му край, зад който се извиваше нещо като тъмна уличка — същата уличка, от която се бе появил Ланс Форд за дуела си с Дан Прескот.

Стана много бързо. Си Джей чу звук от стъпки по скелето зад себе си, после усети някакви ръце, които я блъснаха в гърба. Тя полетя към дървения парапет и чу ужасяващия звук от разцепващо се дърво, когато той поддаде. Страхът я задуши и тя отчаяно затърси някаква опора — нещо, което да спре падането й. Дясната й ръка се вкопчи в провисналия парапет и треските се забиха в дланта й.

Тя изкрещя, когато усети, че хватката й няма да издържи и че всеки миг ще падне.

С широко отворени очи се втренчи под себе си, два етажа по-надолу, където един мъж тичаше към нея.

— Кати!

— Сам!

— Дръж се, Кати! — викна й той.

— Не мога.

— Дръж се, по дяволите! Не се пускай! — изкрещя Сам и хукна нагоре по стълбата.

— Падам! — извика тя.

— Не мърдай — заповяда й Сам. Когато стигна върха на скелето, където се бе счупил парапетът, той бе на не повече от три стъпки от нея. Пресегна се, опирайки собствената си тежест на солидния страничен парапет на стълбището.

— Хвани ръката ми, Кати!

— Не мога. — Очите й бяха затворени. Не смееше да ги отвори.

Гласът му бе нежен, успокояващ, ласкав.

— Ако това нещо щеше да поддаде, вече да е станало. Можеш да го направиш. Само отвори очи и погледни право нагоре. Аз съм точно над теб.

Тя се боеше дори да диша, но се вкопчи в звука на гласа му и той прогони страха й. Бавно отвори очи.

— Точно така, скъпа. А сега ме погледни. — Когато тя понечи да погледне надолу, той каза с невероятна нежност:

— Насам, Кати. Гледай към мен. Няма да позволя нищо да ти се случи. Но трябва да ми помогнеш.

Си Джей преглътна конвулсивно, като не откъсваше очи от него. Тя промълви едва чуто:

— Добре.

Сам напредваше към нея сантиметър по сантиметър, като все още се облягаше на парапета на стълбището.

— Искам бавно да пуснеш лявата си ръка и да я протегнеш към мен. И никакви резки движения.

Тя го погледна и си помисли, че си е загубил ума. Вкопчи се още по-здраво и с двете си ръце. Но успя да изтръгне само още едно стенание от разпадащия се парапет.

— Кати, трябва да го направиш! Няма друг начин. И трябва да го направиш сега.

Тъй като тя все още се колебаеше, гласът му отново се промени и стана по-настойчив.

— Хайде, Кати, можеш. — Той протегна ръка към нея. — Няма да те оставя да паднеш, скъпа.

Си Джей се съсредоточи в гласа му и в ръката, която бе протегнал към нея.

Пое си отново дълбоко въздух, стисна парапета още по-силно с дясната си ръка, макар да я болеше, и бавно пусна лявата. Дланта й се протегна към неговата, само сантиметри отделяха върховете на пръстите им.

Над нея дървото изпука, когато парапетът най-сетне рухна под тежестта й. В същия миг пръстите на Сам се сключиха около нейните. Си Джей усети стоманената му хватка, когато той улови китката й и я изтегли нагоре. Тя изпълзя до стълбището и се озова в прегръдките му. Буквално се срина до коравата стена на гърдите му. Сълзите, които винаги се бе бояла да изплаче, сега рукнаха от очите й.

— Всичко е наред. — Той я залюля в ръцете си, голямата му длан обгърна главата й. И прошепна в копринените й коси: — Хванах те, Кати!