Памела Симпсън
Партньори във времето (10)

Глава IX

Си Джей и Сам седяха в мустанга пред къщата, наета от Лайза Кенеди. Си Джей се бе свлякла до Сам и уморено се взираше нататък.

— Добре ли си? — запита меко Сам, тъй като знаеше, че тя не спа много миналата нощ.

— Да, добре съм. Само съм малко уморена.

Струваше й се, че изобщо не е мигнала. Непрекъснато се будеше от въпроси, свързани със случая и с претърсването на офиса. Някой — може би убиецът на Прескот — бе търсил сведения. Първо в къщата на Джули, а сега и в нейната. Но кой и защо? Дали бе човек, когото тя вече бе разпитвала във връзка със смъртта на Дан? Някой, който искаше да скрие нещо, до което тя почти се бе добрала? Или друг, когото още не бе разпитала?

Сам остана при нея цялата нощ и си плати за това със схванатия си врат. Отначало това я разсмя, но не и загрижеността му и готовността на всяка цена да я защити. Загрижеността му бе дълбоко трогателна, а усещането, че някой я пази, бе съвсем ново. За своя собствена изненада тя прие и двете, просто защото случилото се напълно я зашемети.

Си Джей винаги се бе смятала за способна, независима и достатъчно силна да се справи с всяка ситуация. Но представата, че някой е бил в офиса й, когато тя влезе да заключи, и без съмнение я бе наблюдавал от прикритието си, а после съвсем спокойно се бе заел с претърсването, я накара да се почувства уязвима. И дори още по-лошо — да се усеща така, сякаш върху нея е извършено някакво насилие.

Сам не се опита да я поучава или да й натяква в смисъла на „Нали ти казах“ по отношение на всичките й независими и либерални идеи. Той просто остана при нея и я държа в прегръдките си цялата нощ, без да моли за нищо, като й даде онова, от което тя се нуждаеше най-много — неговото разбиране, неговата сила и неговата подкрепа.

Но дългите часове, през които не бе спала, докато прехвърляше през ума си всичко, свързано със случая, си казаха думата. Тя бе изнервена, нетърпелива, а очите й сякаш пълни с натрошени стъкла.

На всичко отгоре Лайза Кенеди далеч не бе отзивчива, когато я разпитваха. Тя неохотно се съгласи да отдели на Си Джей и Сам няколко минути от времето си, преди да тръгне за студиото, където щеше да заснеме последната си сцена от „Сурова страна“. Ако Си Джей бе знаела, че разговорът ще се състои в стаята за гимнастика на Лайза, където тя действаше с уредите, демонстрирайки великолепното си тяло, обвито в плътно прилепнало розово трико, щеше да предложи да се видят по-късно. Си Джей нямаше никакво настроение за сравнения с това идеално оформено, под ръководството на личен треньор, тяло. Дългата тъмна коса на Лайза бе опъната назад в конска опашка и вързана с розова панделка. На лицето й нямаше грим — не личеше и нужда от него върху тази безупречна кожа и тези тъмни кехлибарени очи, засенчени от гъсти мигли. Нямаше никакво съмнение, че тази жена ще успее в бранша, или поне донякъде. Тя имаше съответния вид и вече бе предприела критичната стъпка в тази насока чрез връзката си с Дени.

Но за случилото се през деня, когато бе умрял Дан Прескот, тя можа да им каже съвсем малко. Учтиво и хладно ги информира, че тогава не е видяла нищо. Била в гримьорната си, когато снимали сцената, коствала живота на Дан. Тя изказа съответната доза съжаление за нещастието — точно като по сценарий, което обезпокои Си Джей.

После Си Джей хвърли предварително приготвената бомба. Поради недоспиването думите й прозвучаха малко по-остро, отколкото трябваше. Грубо запита Лайза за връзката й с Дени.

Трябваше обаче да признае, че въпреки несъмнения си темперамент актрисата чудесно се владееше. Спокойно отрече в това да има нещо вярно и обяви, че Ланс Форд е любовта на живота й. Сватбата им щеше да се състои през есента в Нова Англия. Гъстите й вежди запърхаха и тя ги помоли вече да я оставят.

— Искаш ли да се върнеш в къщи и да поспиш малко? — попита я Сам тихо, когато се върнаха в мустанга. Пръстите му нежно масажираха схванатия й врат. — Луси би могла да ме закара, където трябва и аз ще разпитам сам някои от хората — разбира се, ако смяташ, че мога да го направя.

Си Джей благодарно въздъхна под магията на тези дълги пръсти. Сам притежаваше таланти, които тя едва сега започваше да открива. Бавно извърна глава и отвори очи, за да срещне погледа му.

— Непрекъснато откривам колко си способен — рече тя меко, спомняйки си предишната нощ. — Не можах да спя. Все мислех по случая или се ослушвах за ония, които бяха влезли и можеха да се върнат за нещо забравено.

— Добре, миз Грант. Кой е следващият във вашия списък на заподозрените?

Тя се изненада, че Сам се отказа толкова лесно. В нормалния случай той би спорил с нея и би я убеждавал, че е упорита и глупава. Като че ли започваха да се разбират поне малко по-добре.

Си Джей прелисти страниците на бележника си.

— Тогава да вървим към къщата на Глория Еймс. Тя вече е приключила снимките си във филма и сигурно ще си е у дома. С Дан Прескот са имали връзка преди години. Според Джули са си останали добри приятели, но независимо от това трябва да я разпитаме. Може би онази сутрин е видяла нещо, което да ни е от полза.

— Ти наистина изглеждаш уморена. Искаш ли аз да карам? — запита я в своя протяжен маниер Сам. Очите му проблеснаха палаво.

Си Джей направи физиономия.

— Не и през вашия най-добър ден, господин шериф. Не съм чак толкова уморена.

Глория Еймс живееше в малък, изящно обзаведен апартамент в „Марина дел рей“. Тапицираните с кретон в зелено и жълто мебели, кристалните вази, пълни със свежи цветя, и прекрасните акварели върху бледожълтите стени представляваха доста измамен фон за Глория. Дребничка повяхваща блондинка, тя доста отдавна бе минала петдесетте.

Си Джей се изненада доста от местонахождението на жилището й с прекрасната гледка към залива и платноходките покрай кея на Марината. Знаеше колко струва апартамент като този, също както и бледорозовият костюм на Глория с несъмнената кройка на „Шанел“ и дългата перлена огърлица върху копринената й блуза.

Знаеше също, че филмовата кариера на Глория далеч не бе тъй блестяща.

Глория бе една от дузините актриси, готвени да наследят Мерилин Монро. Но както светът скоро бе разбрал, никога нямаше да има друга Мерилин. Глория, както и другите, бе хвърлена в ролята на секс–котенце в края на петдесетте. Оттам кариерата й бе тръгнала надолу и бе стигнала до поредица от второстепенни филми и второстепенни роли, които в най-добрия случай биваха бързо забравяни и едва ли биха могли да осигурят финансово този стил на живот.

Ако Глория бе с двадесет години по-млада, Си Джей моментално щеше да стигне до другото логично заключение — богат любовник. Но в един град, залят от много красиви и много млади жени, бе малко вероятно тя да е намерила златното татенце, което предпочита жени на средна възраст.

Глория покани с жест Сам и Си Джей да седнат и рече прочувствено:

— Какъв ужас бе всичко това с Дан. Още сънувам кошмари. Стана пред очите ми, знаете ли.

Си Джей се усмихна съчувствено, докато умът й трескаво се опитваше да обхване всички детайли на твърде комфортния живот на Глория.

— Разследвам смъртта му по поръчение на неговата внучка. Разкажете ни какво се случи през онзи ден. Всичко, което сте забелязала, може да ни бъде от полза.

Глория потръпна.

— Дори не искам да си спомням това. Толкова е мъчително.

Си Джей докосна успокояващо ръката й.

— Знам, че ви е много трудно. Вие и Дан сте се познавали много отдавна, нали?

— О, боже, да. — Тя се усмихна меко. — Един от първите ми филми беше уестърн. В края на петдесетте, когато все още ги правеха с голям бюджет. Тогава срещнах Дан. Той вече бе от известно време в занаята. — Глория непрекъснато кършеше ръце в скута си. Явно й бе много трудно да говори за Дан. Направи видимо усилие да се овладее и рече с пресекващ глас: — Разбира се, ще ви помогна с каквото мога. Но не знаех, че има частно разследване.

— Просто проверявам някои детайли, за да успокоя неговата внучка.

— Да, Джули е толкова мило момиче. Макар че не я познавам кой знае колко. Мисля, че иска да стане актриса. — Глория поклати глава. — Не бих я посъветвала да го прави.

Си Джей направи широк жест към заобикалящата ги обстановка.

— Вие изглежда се справяте доста добре.

Изражението на Глория едва доловимо се промени.

— Спечелила съм сама всеки един долар. Но не беше никак лесно, особено както се промени индустрията през последните тридесет години. — В гласа й имаше някаква горчивина, нещо, което се появи и изчезна, още преди Си Джей да го е забелязала.

После се усмихна отново.

— Както и да е, това е жесток бизнес — и конкуренцията е много голяма.

— Да, знам — съгласи се Си Джей, като мислено си отбеляза откровената реплика на Глория. — А сега ни кажете какво си спомняте за деня, когато загина Дан? — върна тя деликатно разговора към повода за посещението им.

— Да, разбира се. Съжалявам. Отвлякох се за малко. — Изражението на Глория стана замислено. — Бяхме репетирали сцената предварително и всичко вървеше съвсем гладко. Не се случи нищо необичайно.

Тя се поколеба, сякаш изведнъж си бе спомнила нещо.

— Е, имаше едно малко недоразумение между Дан и Ланс Форд, но то приключи дори преди да е започнало. — Тя се засмя, сякаш това нямаше значение. — Всъщност, само вдигнаха малко пара, знаете ли. Актьорите понякога са доста превъзбудени преди сцена.

Сам се наведе напред върху скъпото кретонено канапе.

— Какво се случи?

Глория направи пренебрежителен жест.

— Нищо сериозно, наистина. Ланс е толкова талантлив млад човек, е може би е и малко самонадеян. Той и Дан спореха за начина, по който трябва да се заснеме сцената. Разбира се, Дан има голям опит с уестърните. От друга страна, Ланс е изгряваща звезда и също си има своите идеи.

Глория сви рамене.

— Но, както казах, всичко мина и ние заснехме сцената. Вървеше чудесно и тъкмо си казах, че Алън ще реши дори да няма втори дубъл. Отдъхнах си, защото той е от онези перфекционисти, които изискват безкрайни повторения.

Си Джей се намръщи. Сигурно бе имало и нещо друго. Сам явно бе на същото мнение. Той отново се приведе напред, с ръце подпрени на коленете.

— Можете ли да ни разкажете съвсем точно сцената — предложи той, — всичко, което стана, подред.

Си Джей се възхити. Сам наистина усвояваше стила на разследването през 1989–та. Той бе като котка, която винаги пада на краката си, самоуверен и сигурен.

— Разбира се — усмихна се сладко Глория. — Ланс срещна Дан по средата на улицата, по типичния за дуелите начин.

На Си Джей й се стори ирония на съдбата, че Глория описва една сцена точно от живота на Сам.

— Аз стоях от едната страна — продължи тя, — точно зад Дан, и наблюдавах. Ланс трябваше да каже нещо от рода на „Ах ти, копеле“, да извади револвера си и да стреля.

— На какво разстояние беше Форд? — запита Сам.

Глория отново се замисли.

— О, само на три или четири стъпки. Трябваше да стреля отблизо, затова разстоянието бе толкова малко.

— Така че, не е могъл да не уцели — забеляза Сам тихо.

— Не. — Сълзи рукнаха от меките сиви очи на Глория и тя извади от джоба си бяла кърпичка. — Алън искаше реализъм, искаше да фокусира върху израженията на лицата на двамата мъже. — Устните й трепереха. — Никой не бе подготвен за онова, което стана. Толкова ужасно беше.

— Колко време мина, докато се разбра, че Дан наистина е застрелян? — запита Си Джей.

— О, аз го разбрах веднага! Бях близо до него и видях смаяното му изражение, също и кръвта. Тя беше отдясно, откъм мен. А според сценария, Дан трябваше да бъде застрелян в лявата страна. Така беше нагласено от хората по специалните ефекти — пликчето с фалшивата кръв под ризата и всичко останало. Но трябваше да стане при следващия изстрел, когато операторът покажеше Дан паднал на улицата, след като бъде застрелян. Всичко е въпрос на работа с камерата. — Тя за момент се усмихна, докато обясняваше.

— Какво направихте, когато осъзнахте какво се е случило? — запита внимателно Си Джей, разбирайки, че това сигурно е много трудно за нея.

— Не се държах кой знае колко добре — призна пребледняла Глория. — Просто се разпаднах. Извиках нещо, вече не помня какво. Някой изтича към Дан, който бе паднал на земята. Настана пълна бъркотия, когато всички разбраха какво се е случило. Някой изпрати за фелдшера, но не знам кой. — Тя замълча, после завърши, останала без сили: — Боя се, че не успях много да ви помогна.

Си Джей рече мило:

— Всичко е наред. Но трябва да ви задам още няколко въпроса.

Глория рече:

— Толкова е трудно да си представя, че Дан вече наистина го няма.

— Имате ли някаква идея как един истински куршум би могъл да попадне в оня револвер? — запита Си Джей.

Очите на Глория се отвориха широко в невинно смущение.

— Не, не мога да си представя как е могло да се случи. Както знаете, студията са абсолютно фанатични по отношение на оръжията, използвани в техните продукции.

— Да, знам. А имал ли е Дан търкания с някой друг от екипа?

— С някой друг ли? — запита унесено Глория, очите й бяха замъглени и несигурни. — Не, нямаше проблеми в екипа. — Гласът й заглъхна. — Дан беше най-милия, най-симпатичния човек, когото съм срещала някога.

Си Джей не знаеше как да зададе следващия си въпрос, но просто се налагаше да го направи:

— Всъщност, вие не сте били само приятели, нали?

— Не виждам защо това изобщо би трябвало да ви интересува.

Невинното изражение на Глория моментално стана раздразнено. На Си Джей съвсем определено й се стори, че Глория е по-добра актриса, отколкото бе предполагала.

Сам дипломатично се намеси в разговора.

— Възможно е Дан Прескот да е бил убит, мадам — каза той меко. — И ако е вярно, внучката му би искала да види пред съда човека, отговорен за това.

— Да, разбира се — съгласи се Глория и гневът й веднага се разсея. — Досега не си давах сметка, че става дума за разследване на убийство. Това е такъв шок. — Тя протегна ръка към покритата порцеланова кутия на близката стъклена масичка. Когато извади оттам една цигара, Сам драсна клечка кибрит и й я поднесе. Си Джей забеляза, че ръцете на Глория силно трепереха.

— Това е такъв ужасен шок — повтори тя, като издуха облаче дим във въздуха. — Разбира се, ако е така, аз също искам да хванат убиеца на Дан. Но изобщо не мога да си представя кой би направил подобно нещо. Както ви казах — гласът й стана по-внушителен, — Дан нямаше врагове.

Случаят не отиваше наникъде. Си Джей имаше усещането, че се върти в кръг, задава едни и същи въпроси и получава от всички едни и същи отговори. Рязко променяйки темата, тя запита:

— Онази сутрин видяхте ли някого да влиза във фургона с реквизита? — Стори й се, че отново долови нещо от предишното неспокойство на Глория, но то мигновено изчезна.

— Да, разбира се. Хари Джоунс влизаше и излизаше от фургона през цялата сутрин.

— А някой друг, освен Джоунс? Моля ви, опитайте да си спомните. Важно е.

— Ами Ланс Форд? — предположи Сам. — Той сигурно е имал достъп до оръжията.

— Така е — призна Глория, — но се боя, че затова не мога да ви помогна. Не си спомням да съм видяла никой друг. Бях там само за моите сцени — напомни им тя.

Си Джей я погледна замислено и отново вътрешно си отбеляза нещо. Преди малко Глория бе казала, че е останала, за да види именно сцената с Дан и Ланс Форд.

Убедена бе, че няма смисъл повече да се опитва да изкопчи нещо от възрастната актриса. И все пак не можеше да се отърси от впечатлението, че присъства на едно великолепно представление, в което Глория играе главната роля.

Си Джей се надигна.

— Благодарим ви за времето, което ни отделихте, Глория. Надявам се, че не ви разстроихме прекалено много.

Глория стана, като се владееше съвършено.

— Моля ви, не се извинявайте. Разбирам, че просто си вършите работата. Но е толкова мъчително да си припомням онази сутрин.

Когато напуснаха апартамента, Си Джей за последен път погледна Глория, застанала на прага, подобаващо печална и тъжна.

— Страхотно представление — забеляза Сам, когато се качиха в колата.

— И то в много отношения — добави Си Джей.

Той поклати глава.

— Нещо тук просто не пасва.

Си Джей изкара назад колата от паркинга, погледът й още веднъж обгърна забележителния пейзаж.

— Вярно е, че не пасва. Тя не би могла по никакъв начин да изкара парите за такова жилище.

Сам бутна шапката си назад и я погледна замислено, докато се носеха по Булеварда на Марината.

— Какво имаш пред вид?

— Ами това, че Глория е или безумно пестелива и е мизерувала цял живот, или че има едно много богато татенце до себе си. Или някакъв друг източник на доходи.

— И тъй, какво ще правим сега?

Си Джей му се усмихна закачливо.

— Ще празнуваме. Прощалното празненство в студиото е тази вечер.

Сам простена.

— Ще бъде забавно — увери го тя. Мислите й я отнесоха при Емет Трегър. Той бе очарователен мъж.

До нея Сам мълчеше. Тя го погледна.

— Знаеш ли изобщо нещо за развлеченията?

Той отвърна лаконично:

— Е, и аз съм си взел своето.

— Тогава ще имаш едно и тази вечер, през 1989–та, в холивудски стил.

Пръстите й забарабаниха по волана. Обзе я тръпката на очакването. Поканите за подобни неща не се получаваха току-така. Гостите се ограничаваха до най-привилегированото общество. Още по-вълнуващ бе фактът, че Трегър сякаш наистина бе заинтригуван от нея.

Тъй като Сам се намръщи, Си Джей го закачи:

— Отпуснете се, господин шериф. От вас не се иска нищо друго, освен да се забавлявате.

 

 

Външният декор, сред който бе заснет „Сурова страна“, бе превърнат в място на пищно празненство в кънтри–стил. Гостите бяха поканени заедно с децата си, имаше езда на понита и въргаляне сред купите сено, истински оркестър свиреше кънтри–музика. Сервитьори, облечени като каубои, маневрираха из тълпата и носеха подноси с напитки и ордьоври. Огромен говежди бут се въртеше бавно над огъня. Дългата маса в бара бе отрупана с деликатеси, от скаридите до хайвера.

— Всичко за купона е доставено от „Чейзън“, знаеш ли? — рече един от служителите в студиото на друг.

— Разбира се. За Емет винаги само най-доброто — отговори събеседникът му. — Той наистина ги умее тия неща.

Дочула разговора им, Си Джей трябваше да се съгласи. Беше като връщане в старите времена, когато такива празненства са били нещо обикновено. Сега, при икономичните счетоводители, които оглавяваха студията, те бяха рядкост.

Сам чудесно се вписваше в обстановката с износените си джинси, очукани ботуши, памучна риза и поизбелял „Стетсън“. Дрехите на повечето от гостите бяха купени от магазините за театрален реквизит в Лос Анжелис, а тези на Сам бяха истински.

Той смаяно се оглеждаше наоколо.

— Ама че веселие. И преди съм бил на празненства на открито, но не чак толкова големи. Тук трябва да има стотици хора. — Той хвана Си Джей под ръка. Докато се разхождаха сред тълпата, ръката му се обви още по-здраво около нейната, за да не ги разделят.

— Поканени са били всички служители на студиото — обясни тя, — също както и актьорите и снимачният екип на филма. Изглежда Трегър е решил да прогони от съзнанието на хората негативния ефект от смъртта на Дан Прескот, като организира това страхотно празненство.

Сам изглеждаше шокиран.

— Нима мисли, че хората ще забравят нечия смърт толкова бързо?

— В този бизнес и по-големи грехове от убийството непрекъснато биват забравяни. — Тя си спомни някои от вестникарските заглавия през последните години във връзка с измами и злоупотреби, както и златните времена на Холивуд, когато души са се купували и продавали, за да се правят филми.

— Значи и това е част от бизнеса — промълви тихо Сам.

— Да. Както те казват, няма друг бизнес като този. — Си Джей се загледа в декорите на уестърна и костюмираните келнери и запита: — Всичко това кара ли те да се почувстваш поне малко у дома си? Искам да кажа там, в твоето време?

— Това! Не. То е изцяло измислено. Магазините и фасадите не са нищо друго, освен парчета шперплат. Изглежда внушително, но зад него няма нищо.

Той се замисли за момент.

— Единственото истинско нещо тук е Коди. Когато говоря с него, наистина се чувствам у дома си. Той чудесно би паснал в 1882–ра.

Си Джей се усмихна.

— Сигурно е така. — Тя вдигна поглед, когато един млад човек се блъсна в нея. Побутна многозначително Сам и се усмихна на младия човек, защото се бе надявала на точно тази възможност.

— Сам — рече тя за начало, — искам да се запознаеш с Ланс форд. Той е най-страхотният млад актьор в града.

Намерила бе съвсем точните думи. Никой актьор, който държеше на себе си, не би подминал такава реплика. И, разбира се, младата жена до него не бе никоя друга, а Лайза Кенеди. Си Джей видя предпазливия израз върху лицето на Лайза и как тя бързо прошепна нещо в ухото на Ланс, без съмнение някакво предупреждение. Но Ланс бе прекалено пиян, за да го вземе под внимание. Замъглените му очи се спряха върху Си Джей.

— Е, здравейте — рече той свойски и си взе нова чаша от подноса на минаващия наблизо келнер.

Тя го огледа преценяващо. Не беше кой знае колко красив. Кестенявата му коса беше без блясък и вече започнала да проредява над челото. Бе нисък и слаб, с кокалесто, ъгловато лице. Вечният му нацупен израз заличаваше и малкото чар, който притежаваше.

Актьорските му способности се свеждаха до една експлозивна енергия, която изглежда впечатляваше много хора и особено критиката. Но като човек, следвал сериозно актьорско майсторство в колежа и в няколко престижни частни школи на суперпрофесионалисти от бранша, Си Джей знаеше, че периметърът на Форд е твърде ограничен. Подозираше, че той ще има съдбата на толкова други актьори, които достигаха своя връх съвсем млади — бързо прегаряха и на тридесет вече нямаше кой да ги потърси. Но в момента тя беше обектът на тази експлозивна енергия. Той възвърна прочутото си нацупено изражение.

— Бяхме при екипа преди няколко дни — обясни Си Джей. — Господин Хакет е нещо като експерт по Дивия Запад. — Когато Сам понечи да възрази нещо, дискретно го смушка с лакът. — Той е много впечатлен от работата ви — продължи тя.

В този момент се обади Лайза Кенеди.

— Миз Грант разследва смъртта на Дан. Внимавай, скъпи. — Намекът бе недвусмислен. И все пак отрепетираната за пред камерата усмивка трябваше да подскаже, че това е само шега. Но Си Джей не се подведе. — Всичко, което кажеш, може и ще бъде използвано срещу теб. Така ли е, миз Грант?

Изражението на Форд се втвърди.

— Вече казах всичко на полицията. Предполагах, че револверът е зареден с халосни, както би трябвало да бъде. А сега, ако ме извините…

Сам се закова точно пред Форд, като го накара да извие докрай врата си нагоре, за да го погледне. Хладните синьо–зелени очи се бяха вледенили, лицето на Сам бе сурово. Си Джей имаше чувството, че вижда израза, с който той бе смразявал не един престъпник.

— Имаме причини да смятаме, че смъртта на Прескот не е била нещастен случай и че някой нарочно е сложил оня патрон в револвера ви. Някой, който е знаел, че ще стреляте по Прескот от съвсем близо. Някой, който е искал да го убие.

Форд се намръщи по начин, който сигурно сплашваше много от нахалните светски фотографи.

— Кой, по дяволите, би искал да убие един никой като Прескот?

Сам не бе ни най-малко сплашен, той се надвеси над Ланс, изразът му бе твърд като гранит.

— Чух, че сте се били с него онази сутрин.

Форд ядосано изфуча.

— Да не би да ме обвинявате, че съм убил оня дърт кучи син?

Гласът на Сам изобщо не трепна.

— Убихте ли го?

Си Джей затаи дъх. Никога не бе виждала Сам такъв и за частица от секундата си помисли, че Форд ще го удари. Ланс явно не беше свикнал да му говорят по този начин, не бе склонен да обуздава буйния си темперамент, не бе привикнал на сблъсъци с хора като Сам Хакет, само присъствието, на когото можеше да го накара сериозно да се замисли. Сега той целият се бе надвесил над Форд и бе ясно, че всеки момент ще се откаже от приказките и ще уреди въпроса с юмруци.

Форд отстъпи.

— Не съм убил стареца — промърмори той. — Но не бих обвинил оня, който го е направил. Голям лицемер беше тоя дядка.

Си Джей въздъхна облекчено. Не се съмняваше, че Сам лесно ще се справи с Форд, но не искаше да се окажат в центъра на публично сбиване. Това съвсем сигурно щеше да вбеси Емет Трегър и той щеше да откаже да им съдейства повече.

— И за какво се бихте? — настоя Сам.

Форд избегна погледа му.

— Нищо особено. Той непрекъснато се заяждаше.

— За какво?

— Ами, че не съм си знаел репликите, че съм работел непрофесионално. Аз го наругах. И това беше всичко. Едва ли е достатъчна причина, за да убиеш някого. А сега, ако нямате нищо против, бих искал да се заема с други неща. — Той мерна един от келнерите с подносите. — Хайде, скъпа. — Арогантно обгърна раменете на Лайза Кенеди и я поведе директно към келнера. С леден израз, който говореше предостатъчно, Лайза се извърна и го последва.

— Както виждам, вече сте започнали да се забавлявате — накара ги да се обърнат един глас зад тях.

Суровият израз на Сам моментално се замени с искрена топлота.

— Как я караш, Коди?

— Горе–долу. — Коди се ухили широко и докосна ръба на широкия си „Стетсън“ в поздрав към Си Джей. Той проследи с поглед Форд. — Все така приветлив ли е, както винаги?

Си Джей му се усмихна унило.

— Той е всичко, което пресата направи от него… и дори по-лошо.

— Да… — Коди поклати глава, — това е нашето момче Ланс. Истински зад… моля за извинение.

— Няма нищо — успокои го тя. — Ако не искате да го кажете, аз ще го сторя — ухили се на Сам. — Прав сте, той е истински задник. И изглежда яко се е натряскал.

Коди сви рамене.

— Може и така да е. Но нищо чудно и да е взел нещо друго.

Си Джей изведнъж застана нащрек. Чувала бе слуховете за проблемите на Форд в миналото — търкания със закона, включително и това, че е бил заловен с няколко грама кокаин в колата си. Той се бе клел, че кокаинът е подхвърлен. Дали му бяха условна присъда и бе задължен да работи общественополезен труд през почивните дни в продължение на шест месеца. Но това беше преди повече от година. Сега тя се питаше дали старите демони отново не преследват Ланс.

— Какво да е взел? — запита напрегнато.

Коди сви рамене.

— Сигурно е единствено, че не е само от радостта от живота, не и при човек като него. По дяволите, та то не е никаква тайна. Той се дрогираше почти всеки ден, докато снимахме филма.

Си Джей бе смаяна. Доколкото знаеше, Емет Трегър бе излязъл съвсем чист от оная история. Дори публично бе отрекъл, която и да е от продукциите му да има нещо общо с наркотиците.

— Как можете да бъдете сигурен в това?

Коди понижи глас, тъй че само тя и Сам да го чуват.

— Той си има свой собствен доставчик в екипа.

— Доставчик? — Сам явно нямаше никаква представа за какво говори Коди.

Тя му обясни.

— Става дума за човека, който е осигурявал наркотици на екипа. Той обикновено също е един от членовете му и се грижи онези, които ги употребяват, да не бъдат лишени от тях по време на снимките.

Коди каза:

— Само че в този случай въпросният човек беше една дама.

— Дама ли? — Си Джей бе поразена. — За какво говорите? Кой се е занимавал с наркотици в екипа на „Сурова страна“?

Коди огледа тълпата, която ги заобикаляше. Очите му се присвиха, когато фиксира някого от другата страна на улицата. Погледна отново Си Джей и побутна шапката си в тази посока.

Тя проследи погледа му. Очите й се разшириха от изумление. Завъртя се към Коди.

— Сигурен ли сте?

Той намръщено кимна.

— Сигурен съм. Дан беше този, който пръв го научи.

Си Джей смаяно гледаше Глория Еймс.