Рут Джийн Дейл
Пламенният янки (11)

Десета глава

Колата на Рейчъл беше спряла в забранената за паркиране зона пред малкия градски затвор. Трей изскочи от пикала и забърза към сградата.

Намери Рейчъл при шерифа Пит Сноу. Тя се обърна рязко при внезапното му нахлуване вътре.

— Ти? Това не е твоя работа, Трей Смит.

Видя зачервеното й лице и опита да не се разсейва.

— Обаче аз искам да е моя работа. Какво е направил Леди този път?

— Защо си толкова сигурен, че е направил нещо?

— Стига, Рейчъл! — уморено въздъхна Пит. — Брат ти е истинско нещастие, което търси само време и място, където да се случи. Всички го знаят, дори този янки тук — завърши той с леко извинителен поглед.

— И тъй, какво е направил хлапакът?

Рейчъл му обърна гръб и Пит отговори вместо нея:

— Напил се и обърнал всичко с краката нагоре в „Аламо Кантина“. Затворих го да се поохлади малко. — Пит махна с ръка към полуотворената врата с решетки.

— Добро място за него — отбеляза Трей.

— Не! Пит, ти трябва да го пуснеш! — извика Рейчъл.

— Виж, Рейчъл, знаеш, че… — Пит имаше решителен вид, въпреки че се чувстваше неудобно.

— Ще платя за всички щети. Само го пусни, моля те! — Младата жена едва сдържаше сълзите си.

— Не, не трябва да го пускам — поклати упорито глава Пит. — Заради доброто на момчето.

— Ти не знаеш какво говориш! — Тя стисна треперещите си ръце. — Пит, ти познаваше баща ми. Той прекара много нощи в тази затворническа килия и това беше ли му от полза? Не беше. Само го унижаваше пред семейството и целия град. Не мога да позволя да се случи подобно нещо и на Леди.

— Но баща ти беше такъв още преди да се родиш ти. А за Леди все още има време — възрази Пит. — Той е млад. Може би все още може да научи нещо, ако му помогнем. По дяволите, малката, не трябва да разглезваш момчето…

Лицето на Рейчъл пребледня и Пит млъкна. Безпомощно се обърна към Трей.

— Нека поговоря с нея — предложи младият мъж.

— С радост ви оставям. — Пит се насочи към вратата. — Отивам за чаша кафе и се връщам след няколко минути.

Трей изчака, докато шерифът излезе и се обърна към разстроената жена.

— Рейчъл, човекът е прав.

— Ти нищо не знаеш — избухна тя. — Защо поне веднъж не си гледаш работата?

— Ще цитирам Том, който казва, че сам си го търся. Не знам защо, но всеки път, когато се захващам с проблемите на другите, мен ме бият.

— Тогава не се намесвай. Върви си и свърши това, с което се беше заел.

— Съжалявам, скъпа — спомни си Трей блондинката и въздъхна отново, — но изпуснах кораба. Мога да ти кажа, че шерифът е прав. Леди ще се вразуми само по този начин, ако изобщо съществува подобна възможност. Остави го да си охлади главата тази вечер в затворническата килия, дай му време да преосмисли грешките си. Иначе следващият път ще ги повтори и ще загази пак. Рано или късно ще се провали.

— Голям специалист си по тези въпроси — погледна го тя презрително, но Трей видя и страх в очите и, — но самият ти почти не пиеш. Аз отраснах с алкохолик вкъщи и от личен опит зная, че с натякване нищо не може да се постигне. — Специалист! — възмути се тя и му обърна гръб.

Кръвта нахлу в главата му, а коремът му се сви на топка. Точно сега бе моментът да я остави сама да се оправя със собствения си живот, с този на брат си и на сина си, без да й помага повече. През цялото време знаеше, че трябва да си тръгне, но сега наистина трябваше да го направи и нищо не можеше да го спре. За своя изненада, той разбра, че я хваща за раменете и я обръща към себе си.

— Не исках да натяквам. А що се отнася до опита ми, моята възпитателка в дома за сираци пиеше. Една вечер се напи, падна върху електрическата печка и запали къщата.

— Съжалявам — изражението й омекна, — но това е изолиран случай. Само защото един човек…

— Рейчъл, ти съзнателно си затваряш очите.

Тя се раздвижи и Трей осъзна, че й причинява болка. Отпусна я леко, но не я освободи, страхуваше се, че ако го направи, тя ще си тръгне. А трябваше да я накара да го чуе.

— Едно от момчетата, с които живеех в този дом, загина в пожара. И двамата бяхме на десет години, рождените ни дни се разминаваха само с няколко седмици. Можех да бъда на неговото място, Рейчъл. Не знам защо, по дяволите, се случи така. Тогава осъзнах, че нищо в тоя живот не е сигурно. Тими беше… — Той изведнъж млъкна. Не беше си позволявал да мисли за Тими от много дълго време. — Той беше наистина добро дете, но това не беше достатъчно, за да го запази жив. Алкохолът го уби, а той дори не пиеше.

— Трей… — Тя изглеждаше уплашена. — Моля те, недей…

— По-късно друго момче умря от свръхдоза наркотици. Не бяхме близки. Той беше на шестнайсет, а аз на около единайсет. Смяташе се за много лош и действително беше такъв. А когато почина, майка му се разстрои психически и не можеше да разбере защо аз съм още жив.

— О, Трей… Колко ужасно е това за едно малко момче!

— Джейсън е малко момче. Ами ако по някакъв начин Леди го нарани, когато е пиян? — Тя трепна, но Трей беше безмилостен. Разтърси я силно. — Рейчъл, животът е пълен с трудни избори. Нямах намерение да се намесвам в проблемите на брат ти, но той затъва. А това не се отнася единствено до него, а и до тези, които повлича със себе си.

— Леди никога няма да нарани Джейсън или мен. Ние от семейство Кокс се държим здраво един за друг, защото това е всичко, което имаме.

— И ти мислиш, че аз съм заплахата за теб в този малък затънтен град? Помисли спокойно. Много по-вероятно е Леди да те провали, отколкото аз.

— Не мога да стоя със скръстени ръце. — Тя затвори очи и на лицето й се изписа болка. — Той е мой брат и аз го обичам — прошепна. — Когато обичаш някого, ти… му прощаваш всичко. Положително разбираш това.

Трей не можеше да си спомни някой да е правил това за него, освен може би Том. Какво ли би било да обичаш… или да бъдеш обичан… толкова много? Не можеше дори да си представи, тъй като не беше съвсем сигурен какво именно е любов. Беше убеден, че никой никога не го е обичал, но и не го очакваше занапред.

— Разбирам само — каза той, — че Леди трябва да изсърба попарата, която си е надробил, а ти не му позволяваш. За негово добро, остави го!

— И така, какво да правим? — Вратата се отвори и Пит влезе в стаята.

Двамата мъже обърнаха погледи към Рейчъл. Тя беше възвърнала самообладанието си. Трей видя несигурност в очите й, нещо, което липсваше преди, и почувства прилив на надежда, че сега тя ще постъпи правилно.

— Аз… аз искам… — Тя навлажни устните си. — Искам да освободите брат ми! — каза бързо и се обърна към Пит. — Аз ще възстановя щетите.

— Не постъпвай по този начин. — Разочарованието надделя. — Той само…

— Трябва! Моля те да ме разбереш. Нека само да обещае, че ще опита да бъде по-добър. — Рейчъл се обърна към Пит. — Мога ли да го видя сега?

— Разбира се, защо не? — въздъхна шерифът и посочи вратата.

Тя излезе, без да погледне към Трей. Пит възмутено вдигна очи и я последва.

Трей отиде до прозореца и се загледа в мрачната улица. Какво, по дяволите, чакаше още? Рейчъл отхвърли и него, и съвета му, а той продължаваше да стои като вкаменен, заплетен в проблемите й.

Вътрешната врата се отвори с трясък и Леди застана на прага с пяна на устата.

— Ти, копеле! — изкрещя той. — Мислиш, че не чух какво каза? Как си позволяваш да настройваш собствената ми сестра срещу мен? — Той пристъпи напред с вдигнати юмруци.

Трей се загледа в хлапака, който му беше причинил толкова неприятности. Стига! Търпението му се изчерпи.

— Твърде дълго се занимавам с теб, момче! Искаш да си уредим сметките сега? Съгласен съм!

Леди изрева и се нахвърли върху него. Трей пристъпи напред, за да го посрещне и в същия миг си даде сметка кое е това момче, видя и ужасът, изписан на лицето на Рейчъл.

И вместо да го натупа, както му се искаше, отстъпи встрани, с лекота подхвърли Леди във въздуха и го повали по гръб. Младежът остана да лежи неподвижно на земята.

Трей се наведе над победения противник. Силни алкохолни изпарения го удариха право в лицето и той се дръпна назад. Съжаляваше, че всичко приключи толкова лесно и бързо.

— Сестра ти заложи името си за теб. Ако я изложиш, аз лично ще ти нашаря задника и дълго няма да можеш да седнеш на него. Разбра ли?

Леди се преобърна по корем и се изправи на колене. Главата му се люшкаше напред-назад. Овладя се и се изправи.

— Защо не ми се разкараш от главата? — извика той вбесен. — Писна ми всички да ми казват какво трябва и какво не трябва да правя! — Той погледна към Рейчъл с кървясали очи. — В това число и ти!

— Хайде да се прибираме у дома, Леди! — Тя протегна успокоително ръка към него. — Ще ти сваря горещо кафе и ще поговорим. Никой не се опитва да ти нарежда какво да правиш. Ние само сме разтревожени, това е всичко.

— Той да се тревожи за мен? — Леди хвърли презрителен поглед към Трей. — Той ме направи за смях.

— Ти се държа като истински глупак, момче! — поправи го Трей. — При това на няколко пъти.

— И той ми открадна Джейсън… Ис-скам да кажа, неговата привързаност. — Леди присви зачервените си очи.

— Грешиш! — Вниманието на Рейчъл беше насочено към ядосания млад мъж. — Джейсън те обича.

— И теб… той и теб ще открадне. Проклет янки! — Леди гледаше Трей с открита ненавист. Беше очевидно, че момчето ще продължи да си отмъщава при всяка възможност. Но за негово съжаление вече знаеше, че няма никакъв шанс да успее. — Каква полза? Никой от вас не разбира. — Той се обърна и, олюлявайки се, тръгна към изхода. Рейчъл понечи да го последва, но Пит я хвана за ръката.

— Това момче пак не си извлече поука! — каза шерифът с отвращение. — Подпиши тази декларация, Рейчъл, а след малко, когато изляза, вероятно ще се наложи отново да го прибера тук. Защото той е все още безотговорен хлапак, каквото и да казваш…

— Нямам какво да кажа! — Тя изглеждаше напълно съсипана.

Трей стисна зъби. Трябва да бъде твърд. Няма да я прегръща и да я успокоява. Всичко ще бъде наред. Той ще се погрижи за това. Няма да й помага да тича след неразумния си брат.

И тогава тя го погледна с изпълнени от болка очи.

— Ти беше прав — прошепна тя. — О, Трей, ти беше прав през цялото време.

Е, какво можеше да направи той след всичко това?

Тя се отправи към къщи, а Трей я последва с пикапа. Беше сигурна, че Леди ще се прибере, тъй като нямаше кола и не беше в състояние да отиде където и да било другаде.

На Трей не му беше необходима покана, за да я придружи, и тя му беше благодарна за това. Той наистина се държеше като джентълмен през цялото време. Тя си даваше сметка, че би могъл сериозно да нарани Леди в боя, без много усилия. Можеше и на нея да й даде добър урок.

Но той не направи нито едното, нито другото. И все пак щедростта му не променяше факта, че беше сгрешила. Дължеше му извинение.

Леди не беше вкъщи. Заедно с Трей обиколиха всички стаи, но брат й просто не беше там. Върнаха се в хола, притеснението и тревогите започнаха да преминават в гняв.

— Може да е решил да се поразходи — предположи Трей. Седна на дивана и протегна крака. — Все още беше твърде зле, когато излезе оттам.

Тя знаеше как изглеждат тези крака без джинси. Обзе я силно желание, устните й пресъхнаха, а дланите й се навлажниха. Как можеше да е толкова глупава? Такъв мъж се среща веднъж в живота, независимо дали беше Тагърт, или не.

— Може би — съгласи се тя с половин уста. Облиза устните си. — Трей, аз… аз искам да ти се извиня.

— За какво? — свъсиха се тъмните му вежди.

— Първо, за това, че бях толкова сляпа по отношение на брат ми. Страхувам се за него, но още повече се притеснявам, че в неговото състояние може да нарани и някой друг.

Трей наклони глава на една страна и потупа мястото до себе си. Усмихна се предизвикателно. Беше едновременно и покана, и заповед. Погледна го и й мина през ум, че едно решение сега би променило изцяло живота й.

Но той искаше от нея да седне на дивана. Тя прекоси сковано стаята и се приближи.

Той взе ръката й и започна нежно да гали пръстите й.

— Какво е второто нещо? — попита той.

— В-второто нещо? — заекна тя.

— Ти се извини, че си била сляпа за брат си и сега чакам да ми кажеш за какво още искаше да ми се извиниш.

— За това, че не ти вярвах. — Тя сплете пръсти в неговите и ги стисна силно.

— Хей, аз не съм светец — почувства се неловко той. — Знаех, че си Лизи през цялото време и…

— Но аз бях тази, която се представяше за някоя друга. Беше глупаво и детинско.

— Да, но и аз не бях напълно откровен. При това направих Леди за смях.

— Той го заслужаваше.

— Вярно е. — Трей постави дланта й върху гърдите си и тя почувства ритъма на сърцето му. Усмихна й се палаво. — Освен това, с малко или повече хитрост те примамих в моето легло, спалния ми чувал.

— Заслужавах си го — пое си тя дълбоко въздух. — И се надявам, че ще го заслужа… отново. Знам, че го искам.

— Нима чувам подобно нещо от сериозната и строга библиотекарка? — Той остана с полуотворена уста.

— Не мога да повярвам!

— Тогава ще ти го кажа съвсем ясно — преглътна тя тежко. — Желая те, Трей Смит. Или не се интересуваш вече от мен?

— Интересувам се! И още как! — Той погледна сплетените им ръце. — Не съм поглеждал друга жена, откакто срещнах Лиз в „Аламо Кантина“.

Той я прегърна през кръста и я сложи на коленете си. Рейчъл не можеше да повярва, че му позволи да го направи. Чувстваше се неловко и несигурно, но беше решила, че няма да допусне задръжките й да развалят този миг.

Прегърна го през врата и притисна главата му към гърдите си, усещайки спокойствието и сигурността, които излъчваше неговата близост.

Прокара пръсти през косата му и се отдръпна леко назад, за да го погледне в очите.

— Не можеш да разбереш защо толкова ме тревожи общественото мнение, нали?

— Не, не разбирам друго. — Той я притисна до себе си. — Изчервяваш се — докосна лицето й мъжът. — Боже мой, ти си толкова чиста и невинна!

— Не невинна, а скучна — наведе глава тя. — Никога не съм… се занимавала с нещо подобно преди.

— Нещо подобно на кое? — Той целуна нежната извивка на шията й.

— На това, което се случи между нас. — Тя сякаш се страхуваше да го назове с точното му име, за да не изглежда глупава в неговите очи. — Любовна история, кратка среща в сеното или както искаш го наречи.

Той спря да я целува и я отдалечи, за да може да я вижда. Беше намръщен, а тя не можа да схване какво беше сбъркала този път.

— Изглежда ще наруша един от моите основни принципи — рече той и докосна леко лицето й. — Не обичам да се меся в работата на другите, а още повече не обичам да задавам или да ми задават лични въпроси. Но този път искам да знам.

— Какво те интересува? — попита тихо тя и усети студената тръпка по гърба си.

— С колко мъже си спала?

— Какво значение има това? — настръхна тя. Никога не беше предполагала, че някой може да й зададе такъв въпрос.

— Никакво, ако е повече от един — отвърна бързо той. — Никога нямаше да се държа така с теб, ако знаех, че си почти девствена.

— Не, не съм — възропта тя с половин уста. — Аз съм зряла жена и имам син.

— Наистина ли? Тогава отговори на моя въпрос. С колко мъже си спала досега? С изключение на мен, разбира се.

Неговата близост я завладяваше изцяло. Когато я докосваше и се взираше в очите й, покоряващ и обещаващ в същото време, тя знаеше, че ще направи всичко, за да е доволен.

Освен да излъже. Облиза устните си. Трескаво търсеше начин да се измъкне от неговия разпит.

— Колко, Рейчъл Елизабет? По-малко от шест?

— Шест? За каква ме мислиш, за…

Твърде късно — тя видя, че й се присмива. Нова гореща вълна обля страните й.

— Стига, Трей. Караш ме да се чувствам неудобно.

— По-малко от трима?

— Не искам да говоря за това, разбра ли? — Обзета от внезапен порив, тя се наведе и го целуна по врата. С неочаквана за себе си дързост погъделичка кожата му с върха на езика си.

— Не, не разбрах. — Гласът му звучеше някак сподавено, дишаше учестено. — Кажи ми, че си спала с повече от един мъж?

— Добре! — Тя целуна брадичката му.

— Исусе, успокои ме. За малко се бях притеснил. Значи… колко?

— Няма да оставиш този въпрос така, нали? — Той поклати отрицателно глава. — Тогава по-добре да ти призная. С един мъж и половина. Това е, сега доволен ли си? Целуни ме, Трей.

— Не толкова бързо. Един мъж и половина? Ще трябва да ми обясниш по-подробно.

— Бащата на Джейсън беше моята първа любов. Години по-късно, когато бях в колежа, се почувствах доста… неспокойна, така да се каже.

— Не, скъпа, аз имам друга дума за това — разстроена. И аз го изпитах неведнъж през последните дни.

— Е, на мен не ми се беше случвало. И обикновено… не ми се случва. Ти притежаваш някакъв особен талант да преобърнеш всичко в мен. — Тя погали лицето му и усети неговата гладка кожа.

— Не сменяй темата — предупреди я той, но гласът му звучеше дрезгаво. — Призна си за един. Какво ще кажеш за половинката?

— Както вече ти споменах, бях в колежа и срещнах едно момче, което ми харесваше. И реших, защо не? Всички го правеха. Но когато настъпи моментът, аз не можах да го направя. Той се съжали над мен и ние наистина спахме заедно, но нищо повече.

— Защо не можа да го направиш, мила? Какво те спря?

— Ами… — намръщи се тя. Навремето не се замисли много над въпроса, защото реши, че ще загуби твърде много от това, което беше постигнала. Но сега щеше да загуби много повече. Имаше мъж до себе си, който я беше любил веднъж и тя се надяваше, молеше се, да го направи отново.

— Кажи ми какво те спря! — повтори той.

— Предполагам, че просто не съм… — За малко да каже: „Аз просто не го обичах достатъчно, така… както обичах Боби. Както обичам теб“. Но съвсем кратко допълни: — Предполагам, че времето не беше подходящо. А той беше джентълмен и уважи моите чувства.

Трей посегна към копчетата на блузата й с решителен жест.

— Аз също уважавам твоите чувства, Рейчъл, но след минута или две… — Ръката му се плъзна под дрехата и пръстите му погалиха гърдите й. — Искаш ли да се любим сега?

— Да, Трей… о, да! — Тя го погледна в очите. Искаше да прочете в погледа й силното желание, което изпитваше към него. — Да!

Занесе я на ръце в спалнята, положи я на леглото и я обсипа с ласки. Внимателен и нежен, Трей се съобразяваше първо с нейните чувства и желания, а след това със своите.

Развълнувана, опиянена, с всеки изминал миг тя му се доверяваше все повече и повече. Това е мъж, за когото си заслужава да се грижиш, реши тя, сляла се напълно с него — мъж, когото да обичаш.

И тя го обичаше. Някъде далече в съзнанието й се прокрадна мисълта, че този страстен отклик именно беше любов! Тя изстена в екстаз, притисна се плътно към него и разбра, че му принадлежи завинаги.

Върна се към действителността бавно, обвита в облак от щастие. Видя го до себе си, върху разхвърляните завивки, успокоен и доволен. Той се протегна, обърна се към нея и се усмихна.

— Знаеш ли — промърмори той, — наистина си изключителна?

— Не. — Тя се смути отново и поклати отрицателно глава. — Но се радвам, че мислиш така.

— Мъж с моите изисквания не мисли, той знае — подхвърли закачливо той и се изправи. — Жаден съм. Да ти донеса ли нещо от кухнята?

— Не, за мен не — отвърна тя, — вземи само за себе си.

Приближи се към него, докосна с устни тялото му, а езикът й пробяга по загорялата му кожа.

— Беше чудесно, Трей! — възкликна тя. — Нищо не е било толкова хубаво, с изключение на първата ни среща. Оттогава съм като луда по теб, непрекъснато си припомням твоите ласки. А мислех, че повече никога няма да ми се случи нещо толкова вълнуващо.

— Не се тревожи, скъпа. Предстои ни още много. — Хвана я за раменете и я притисна в прегръдките си с кратка и силна целувка. След това я остави, изправи се и излезе от стаята с подчертано самочувствие.

 

 

Трей влезе в кухнята и се облегна на вратата. Стомахът му се сви и студена пот изби на челото му.

Какво, по дяволите, направи тази жена с него? Чувстваше се безпомощен с нея, невъзможно му беше да запази безразличието, което винаги му помагаше да поддържа една емоционална дистанция дори и с жените, които отвеждаше в леглото. Необходимо му беше да възстанови своята независимост. По възможно най-бързия начин.

Пристъпи сковано към хладилника, извади кутия с прясно мляко и отпи. Ето че един мъж можеше да се пристрасти към секса. Да се пристрасти към жената, която се любеше така невинно, сякаш беше девствена. Да започне да мисли за бъдеще с такава жена…

Той затвори рязко хладилника и силна тръпка премина през цялото му тяло. Не беше дори съвсем сигурен какво точно означава да обичаш. Никога не се беше влюбвал и не очакваше да му се случи в бъдеще.

Любовта не беше чувство, на което можеше да се разчита, и той отдавна беше отписал възможността да я открие.

Така, както и тя очевидно беше отписала секса. Смяташе го за излишен. И въпреки това не можеше да потисне известно чувство на гордост, че той, и само той, беше успял да я завладее, е, след Боби, разбира се.

Значително по-неприятно му беше да признае, че тя от своя страна бе на път да завладее самия него.

С млякото в ръка той се отправи обратно към стаята. Още сега щеше да каже, че си тръгва веднага, след като тя убеди Том, че Трей не е дълго търсения Тагърт. Дотогава биха могли да се радват на една връзка между зрели хора на базата на взаимна…

Входната врата рязко се отвори и изненадан Трей се спря, осъзнавайки изведнъж, че нямаше нищо на себе си, освен наболата брада и глупавото изражение на лицето си. На прага стоеше Дикси Бейкър с почти безумен поглед и с разрошена коса.

Но причината за това явно не беше срещата й с голия мъж. Погледът й премина покрай него сякаш подобни гледки виждаше всеки ден от седмицата и два пъти в неделя.

— Трей, Рейчъл тук ли е? — пристъпи тя неловко.

— Да, вътре е — посочи той с глава към спалнята. — Какво има, Дикси?

— Става въпрос за Леди. — Гласът й беше отчетлив, но напрегнат. — Катастрофирал е. Карал е по тесния път надолу към „Завоя на мъртвеца“ заедно с Джейсън и…

— Не! — Рейчъл се появи на вратата с разрошена коса и небрежно наметната роба. Имаше вид на жена, която тъкмо беше правила любов… и можеше всеки момент да припадне.