Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (50)

4.

— Мисля, че наистина се налага да поговорим за плановете ти за колежа. — Майка й сложи пет чинии на масата.

Ема се съсредоточи върху подреждането на чиниите, като с военна точност поставяше всяка една по средата на подложката за хранене. Баща й току-що се бе върнал от Вашингтон и майка й бе приготвила любимото му ядене — печено телешко и задушен зелен боб, и смачкани на пюре картофи с чесън. Това поне беше добър знак.

— Не искам да прибързвам — отвърна Ема.

— Но не бива да пропускаш добрите възможности — изтъкна майка й. — Вече получи съобщения, че си приета в Западния университет и в университета на Вашингтон. Не разбирам какво още чакаш.

Ема знаеше какво чака, но не искаше да каже. И без друго съвсем скоро щяха да разберат. Мълчанието й бе нещо като предпазен пашкул. Беше научила, че ако споделя мечтите си с хората, ги излага на показ и им дава възможност да ги обсъждат и критикуват. Анаполис беше нейната мечта и тя не желаеше да я застрашава по какъвто и да било начин. Затова отказваше да сподели намеренията си. За нейна изненада Брайън, който единствен от всички знаеше какво е намислила, не бе казал нито думичка за плановете й.

— Все още обмислям решението си — заяви Ема. — Ще ти кажа веднага щом реша нещо.

— Добре, няма да те притискам. Но се съмнявам, че баща ти ще прояви същото търпение, Ем.

Ема мигновено се възползва от предоставилата й се възможност да смени темата.

— Той беше страхотен, когато Брайън му съобщи, че ще се запише в колежа по изкуствата.

— Да — съгласи се майка й. — Наистина беше страхотен.

— Какво става между теб и татко? — Ема внимателно сгъна салфетката и приглади с нокът ръба й.

Майка й като че ли се смути. И вероятно дори не осъзна как неволно притисна ръка към сърцето си.

— Откакто се е върнал не сме оставали насаме и за пет минути — подхвърли тя. — Трудно е да си жена на герой. Когато цялото това вълнение се уталожи, двамата с него ще се справим с онова, което предстои.

Е, това поне не беше трудно. Всички знаеха какво ще е следващото назначение на баща й.

— Той ще бъде новият командващ на авиационния отряд.

— Точно така. Но ще трябва да помислим за онова, което предстои в по-дългосрочен план. След предстоящите осемнадесет месеца. Човек получава само една възможност да изживее живота си, Ем. Мисля, че след случилото се с баща ти това е по-очевидно от всякога.

— Значи… когато следващото му назначение го отведе в Пентагона…?

— Сигурна съм, че въпросът ще бъде поставен на обсъждане.

— Говориш ми като изпечен служител за връзки с обществеността — недоволно отбеляза Ема. — И не ми казваш абсолютно нищо.

— Но пък го правя изключително добре! — Майка й сложи и последната вилица на мястото й. — Хайде. Ела да сипем вечерята.

 

 

Ема забеляза, че баща й не беше в обичайното си добро настроение. Беше ходил до Вашингтон, срещнал се бе с президента, но все още не се чувстваше добре в собствения си дом. Беше свръхучтив и постоянно държеше майка й под око. Отнасяше се към нея като към гърне, което може да кипне всеки момент.

А майка й изглеждаше наистина добре. Бе успяла напълно да промени външния си вид. Но не това бе причината, поради която всичко в дома им й се струваше по-различно. Причината беше далеч по-комплексна. Ето че всички те живееха в къщата, която бе купила майка им. Баща им бе преживял страховито премеждие. Но в момента и двамата очевидно се опитаха да разберат дали ще могат да продължат да живеят заедно.

— Кати, ще вечеряме — извика майка й.

— Идвам — отвърна Кати и затрополи надолу по стълбите.

Ема едва не изпадна в шок, когато я видя.

— Какво си облякла, по дяволите? — рязко попита тя.

— Тя каза „по дяволите“. Мамо, тя каза „по дяволите“. — В следващия момент Кати осъзна, че никой не се вълнува от тази простъпка на сестра й и мигновено зае отбранителна поза. — Намерих я смачкана в дъното на гардероба ти и я дадох на химическо чистете — обясни тя. — Не мислех, че ще имаш нещо против.

Ема почувства, че започва да й се гади само при вида на роклята от синьо кадифе, която бе носила на бала.

— Не би искала да се премениш точно с нея.

— Напротив, точно това искам. — Тя се завъртя из трапезарията. — Стои ми идеално. Тази вечер имам среща. Ще ходим на танци.

— Джими Бейтс? — попита майка й.

— Хмм? С него излизах вчера.

— Тогава с кого ще излизаш тази вечер? — попита Грейс.

Кати седна на един стол и изправи рамене. Толкова е красива, с болка осъзна Ема. И толкова щастлива. Остани си такава, Кати, мислено й пожела тя. Никога не се променяй.

— Е? — попита баща им.

— Кори Краудър ме покани на среща — обяви Кати, неспособна да прикрие собственото си изумление.

Ема сякаш се вледени.

— О, не! Не можеш да излезеш с него.

— Той ме покани и аз приех. Обещавам, че ще се придържам към правилата. В единадесет часа ще си бъда у дома.

— Той е с три години по-голям от теб — изтъкна баща й.

— И сама мога да смятам.

— Няма да излизаш с него. — Ема се опитваше да диша през носа си, но се боеше, че всеки момент може да повърне.

— Ти още преди няколко месеца съобщи, че си скъсала напълно с него. Защо тогава те притеснява фактът, че ще излизам с него?

— Притеснява ме и още как! Няма да те пусна да се приближиш до него, Кати. Кълна се, че няма да го допусна.

— Яд те е, защото роклята ти ми стои толкова добре.

— Не става дума за роклята. Не й позволявай да излезе с него, татко. — Щеше й се баща й да си спомни колко много се бе ядосал на Кори миналото лято. Искаше й се самата тя да бе разбрала още тогава що за човек е Кори. Искаше й се да бе скъсала всякакви отношения с него още през онази нощ.

Баща й разпери ръце с дланите нагоре.

— Ако зависеше от мен, аз не бих позволил на нито едно момче на света да излезе с някоя от вас.

— Добре де, защо не помислите и за мен? — рязко попита Кати. — През цялата година имам само шестици в училище. И заслужавам да ми бъде предоставена възможността да си създам собствени приятели. Кори завършва съвсем скоро и едва ли ще го видя повече. Тази вечер искам просто да се позабавлявам. Нищо повече.

— Няма да стане. — Ема вече кипеше от гняв. Започна да си дава сметка, че още тогава трябваше да разкаже за случилото се и да обвини Кори. Цената на нейното мълчание щеше да бъде заплатена от други момичета. Невинни момичета като Кати. Ема бе отказала да поеме отговорност за онова, което бе допуснала да се случи, и сега Кори беше напълно свободен да нападне следващата си жертва. А може и вече да го е направил.

— Не, ти наистина си ужасно завистлива! — с раздразнение възкликна Кати. — Наистина не разбирам защо превръщаш една невинна покана за танци в толкова голям проблем.

— Защото той ме изнасили — изведнъж изтърси Ема.

Последва шокирана тишина. Ема не бе имала намерение да казва каквото и да било и да замесва семейството си в този проблем, но едва сега бе започнала да проумяла, че изнасилването, макар и случило се с нея, засягаше всички хора, които обича. Погледна изуменото лице на Кати, а след това ги изгледа един по един — майка си, баща си, Брайън. После избухна в сълзи.

— Миличка… о, бедното ми малко момиченце… — Майка й се приближи до нея, прегърна я и я залюля като малко бебе.

Ема заплака още по-силно.

— О, мамо, толкова силно ми се искаше да ти кажа — ридаеше тя. — Беше ужасно, но се боях да кажа на когото и да било.

— Трябваше да го направиш, Ем — прошепна майка й. — Моля те, разкажи ни всичко. Ние трябва да знаем. Нарани ли те? Наложи ли се да ходиш на лекар?

Ема бе обхваната от необяснимо спокойствие.

— Не. Не стана така. Беше ужасно… но без насилие. Не стана така както си мислиш. — Пое дълбоко въздух. И най-накрая свали от плещите си тежкия товар и им разказа за събитията от онази нощ. Не скри нищо, защото искаше Кати да чуе всичко. Разказа им за неочакваната му поява в съблекалнята, за начина, по който я бе нападнал, сподели с тях за объркването, болката и унижението, които бе изпитала. После им разказа как Кори бе настоял, че не е имало насилие от негова страна; как я бе заплашил с ужасни последици, ако се разприказва пред някого; как тя се бе заклела да си мълчи; как от онзи ден насам не можеше да прогони от душата си ужаса, унижението и срама.

— Затова реши да отрежеш косата си, нали? — уплашено попита Кати.

— Да, предполагам. — Ема избърса лицето си със салфетка.

— И се отказа от курса по физическо и взе да се обличаш като мъжкарана?

— Не трябваше да го правя — призна Ема. — Не трябваше да му позволявам да влияе върху живота му, но го направих. И допуснах глупава грешка. Но вече край на това. Не желая да продължавам да живея в страх. — Ема си помисли, че отново започва да прилича на самата себе си. Стори й се изумително. Най-после бе успяла да си върне живота.

Брайън скочи от масата и тръгна към вратата.

— Къде отиваш? — попита баща им.

— Знаеш къде.

— Почакай. Това е моя работа. И аз съм тази, която ще я свърши — заяви Ема, притисна се за последен път към майка си, след което се отдръпна. Не можеше да повярва колко лесно и просто се оказа всичко. Изумена бе от дълбокото облекчение, което почувства, след като най-накрая изплака болката и срама си пред близките си. Почувства се пречистена. Почтена, силна и решителна.

Майка й хвана ръката й.

— Брайън, ти оставаш тук с Кати. Ние с татко ти ще придружим Ема.

 

 

Стив буквално кипеше от гняв. Бяха му казали, че сигналните ракети, които бе изхвърлил зад борда, горели при 800 градуса, но в момента той пламтеше от далеч по-висока температура, която го изгаряше чак до костите. При все това не каза нищо. Опитваше се да запази самообладание пред Ема. О, боже. Ема!

Продължиха разговора с нея в колата. Грейс шофираше, защото той все още не можеше да използва изгорената си ръка.

— Миличка, трябва да зная. Защо не ни каза? — попита я Грейс.

Стив долови нечовешката болка, прокраднала се в гласа й.

— Бях объркана. Кори не смяташе, че е направил нещо лошо. Ние двамата се целувахме и… бяхме близки. — Брадичката й потрепери, но тя не заплака отново. — Той ми заяви, че сигурно съм побъркана щом правя от нещо толкова безобидно такъв голям въпрос. И тъй като баща му ти е командир, знаех, че ако се разприказвам, ще ти причиня проблеми, татко.

Стив ядно стисна зъби и едва не ги счупи от усилието да овладее гнева и тъгата, предизвикани от жертвата, която дъщеря му бе направила заради него. Даваше си сметка, че отчасти носи вина за решението да си замълчи и да не каже ни никого за изнасилването. През годините неведнъж бе ставала свидетел как той решава да си затрае и да премълчи някои неща, за да избегне усложнения, които биха могли да се отразят неблагоприятно на работата и кариерата му.

— О, Ема! — тихичко възкликна той, обърна се и я прегърна със здравата си ръка. — Флотът е моята работа. Но ти… о, миличка, ти си моето сърце.

Тя го възнагради с усмивка, която му подейства като благословия.

— Вече ми е ясно, татко.

— Сигурна ли си, че искаш да направиш това? — попита я Грейс. — Можем да се обадим на шериф Хоули и да оставим на него да се заеме със случая.

— Само в случай, че той откаже да приеме плана на татко.

Стив искаше да принуди малкото копеленце да постъпи в R.E.S.P.E.C.T.^[1] — доброволна рехабилитационна програма, предназначена за лечение на насилници от армията. През изминалите години Стив бе изпратил неколцина от подчинените си в този изправителен център в Монтана.

От дома на семейство Краудър се разкриваше гледка към океана, а градината пред къщата беше много добре поддържана. Стив позвъни на вратата и се обърна да погледне Грейс и Ема. Остана стъписан от приликата, която забеляза в сериозните им и решителни лица.

— Обичам те — рече той.

— Зная — простичко отвърна Ема.

Алисън Краудър отвори вратата и на лицето й се появи усмивката на съвършената домакиня.

— Стив и Грейс! — възкликна тя. — Каква приятна изненада. Моля, заповядайте. — После се поколеба за момент и очите й се разшириха от изненада. — Здравей, Ема.

Стив изпита известно съжаление към нея. Мейсън Краудър все още беше на самолетоносача и на съпругата му щеше да й се наложи да се справи сам-самичка с това ужасно положение.

— Здравей, Алисън. Тук сме, за да поговорим със сина ти. Той вкъщи ли е?

— Разбира се. Заповядайте. — Тя излезе на задната веранда и извика сина си. След малко се появи и Кори, стиснал градинарска ножица в едната си ръка.

Момчето забеляза Ема и замръзна на мястото си.

В този момент Стив проумя, че Ема се лъже за едно — Кори дяволски добре съзнаваше, че е направил нещо нередно. Вината беше изписана на лицето му.

— Алисън, боя се, че сме изправени пред проблем — заяви Стив.

— Всъщност — додаде Грейс — мисля, че Кори има да ти съобщи някои лоши новини.

— Трябва да ти разкаже нещо за нощта, в която се проведе зимния бал.

— О, я стига! — намеси се Кори. После се обърна към майка си. — Ема все още е бясна загдето скъсах с нея.

Очите на Ема пламнаха от гняв.

— Ти ме изнасили през онази нощ, Кори. Можеш да разправяш на майка си каквото си искаш, но това е истината за онази нощ. Ти ме изнасили.

Алисън се олюля и се хвана за рамката на вратата, за да не падне.

— Това са глупости, мамо — заяви Кори. — Не мога да повярвам, че тези хора са дошли да те занимават с лъжите си докато татко е още на плаване. — Извърна се и ядосано изгледа Стив. — С дъщеря ви имахме среща, сър. Тя сама пожела да излезе с мен. Не ми се налага да принуждавам момичетата да излизат с мен.

— Ти си преминал линията на позволеното, Краудър — възрази Стив. — Имаш нужда от помощ и ако откажеш да я получиш, ще трябва да предам случая на шерифа.

Очите на Кори се присвиха от омраза.

— Това може и да не ти хареса, но искам да ти кажа, че не е престъпление едно момче да се чука с разпуснатата ти дъщеря.

Стив сви изгорената си ръка в юмрук. След преживяното изпитание бе решил, че е загубил част от борбеността и непримиримостта си и се е превърнал в миролюбив и отстъпчив човек. Сега обаче осъзна, че има неща, заради които никога няма да престане да се бори. Дори и ако това означава да пребие сина на прекия си командир.

Грейс обаче го изпревари. Вероятно защото беше наясно на какво е способен Стив в състоянието, в което се намира. Тя рязко замахна и ръката й изплющя като камшик върху бузата на момчето. Ударът беше толкова силен, че всичките премигнаха от изненада. Градинарските ножици паднаха с трясък на пода. За момент всички замръзнаха неподвижно, неспособни да проговорят дори след преживения шок.

— Исусе! — Кори отстъпи назад и притисна ръка към ударената си буза.

Грейс го изгледа с високомерието и надменността на кралица. А Ема погледна майка си с изумление и обожание.

— Не се опитвай да провокираш съпруга ми. Няма да се получи — обяви Грейс.

Дори и кипнал от ярост, Стив не можеше да не изпита огромно възхищение от съпругата си. Макар новостите във външния й вид да бяха повече от очевидни, те изобщо не можеха да се сравняват с драматичните промени, настъпили в характера и душата й. Новата Грейс, леденостудена и застрашителна, се обърна към Алисън.

— Стив е готов да предложи план за рехабилитацията на Кори — информира я тя. — Ако приемете, той ще има възможност да поеме отговорността за случилото се и инцидентът може… да не се разгласява извън двете семейства.

Алисън заплака, обърна се към Ема и я изгледа с неприкрита омраза.

— Никога не съм те харесвала. Никога не съм била съгласна да излизаш със сина ми.

Ема, като истинска дъщеря на майка си, не й остана длъжна:

— Госпожо Краудър, вашето мнение за мен не е важно в случая. В момента говорим за това, че Кори постъпи неправилно. Извърши перверзно, криминално деяние. Аз също допуснах грешка. Не трябваше да си мълча за случилото се…

— Нараних ли те по някакъв начин? — прекъсна я Кори. — Ударих ли те? Не съм! Ти не можеше да се отделиш от мен. Всички те видяха как се натискаш…

— Не и когато ме издебна в съблекалнята. Казах ти да спреш. Умолявах те да спреш. И ако мълчах досега, то беше само защото ме заплаши, че баща ти ще съсипе кариерата на моя баща.

— И ще го направи! Можеш да си сигурна в това. Правил го е преди… — Кори рязко млъкна.

Алисън ахна и притисна ръка към устата си.

Грейс се обърна към нея. Очевидно едва сдържаше желанието да удари и нея.

— Ти си знаела. Онзи ден, когато ме попита как е Ема, ти си знаела!

Алисън поклати глава.

— Кълна се, че нямах представа… Искам да кажа, че подозирах, че нещо се е случило през онази нощ, но…

— Това са глупости, мамо! — Кори скръсти ръце пред гърдите си. — Няма да се съглася да ме тикнете в някакъв шибан…

— Млъквай, Кори — остро го прекъсна Алисън. Тя се изправи и го прониза с гневния си поглед. Стив веднага забеляза стоманената твърдост, характерна за всяка съпруга от флота, и реши, че тя ще продължи като истинска вълчица да брани сина си. И остана искрено шокиран, когато тя проговори отново: — Вие не сте първите родители, които идват при мен, за да разговаряме за дъщеря им — рече тя. — Искам да чуя този план.