Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (49)

3.

Преди да слезе във фоайето на болницата, където трябваше да се срещне с Джош, Лорън се отби в тоалетната, за да измие следите от сълзи по лицето си. Посещението й при Патриша и нейното бебе й причини радост, но и огромна тъга. С цялото си същество скърбеше за Патриша, която вече трябваше да се справя с живота сама. Без Майкъл. Бебето й обаче напомни на Лорън по възможно най-жестокия начин, че тя самата никога няма да бъде майка.

Лекарят я бе посъветвал да не бъде твърде жестока със себе си, но тя продължаваше да се упреква и самосъжалява. Не спираше да си повтаря, че е безплодна. И непълноценна като жена. Освен това нямаше и най-малка представа как точно да съобщи новината на Джош.

Все още бе твърде разстроена и готова да се разплаче, когато го видя да я чака в остъкленото фоайе.

— Къде е майка ти?

— Прибра се у дома. — Джош я изгледа изпитателно. — Казах й, че искам да остана насаме с теб. Не искам да чакам повече.

Сърцето й се изпълни с нежност и топлота и тя си наложи да сдържи сълзите си. Ето това е ролята, за която Грейс я бе предупредила. Истинската флотска съпруга не може да посреща със сълзи и хленч един мъж, направил и невъзможното, за да изпълни дълга си.

Хванаха се за ръце и тръгнаха към вана му.

— И как се разбирате двете с мама? — попита Джош.

— Добре — твърде бързо отвърна тя. Само дето тази единствена дума в никакъв случай не би могла да опише сложните и напрегнати взаимоотношения между нея и Сиси. Лорън обаче се бе зарекла да й направи добро впечатление. — Истината е, че изобщо не се притесних от срещата с нея — додаде тя.

— Радвам се. — Джош бавно потегли от паркинга. — Изгризала си ноктите си до кръв — отбеляза той.

— Ама че си гаден! Изобщо не трябваше да ги забелязваш! — Лорън отвори прозореца и изложи лицето си на чистия въздух. — Притеснение е доста слаба дума, която изобщо не може да изрази състоянието, в което бях, преди да се срещна с нея — призна тя. — Бях ужасена. Тази среща е изключително важна, Джош. Тя означава всичко за мен. — Преглътна мъчително и продължи. — Защото ти означаваш всичко за мен.

— О, скъпа! Изобщо не е трябвало да се притесняваш. Тя вече те обича. Сигурен съм в това.

Лорън се облегна назад. Джош подкара към базата и спря за момент на пропуска. След това обаче, вместо да тръгне към общежитието, в което живееше, той продължи направо и спря край един самолет „Праулър“, паркиран завинаги на малка затревена поляна.

— Какво правиш? — попита тя.

Той заобиколи колата и отвори вратата от нейната страна. Беше й необходим само миг, за да разбере, че се намира пред мемориал.

— О, боже! — Приближи се до възпоменателните плочи с почит и благоговение, макар душата й да бе замръзнала от ужас. Имената бяха изписани едно след друго върху редицата от гранитни възпоменателни плочи, която й се струваше безкрайна.

— Доведох те тук, защото не бих искал да те лъжа. Това, което приятелката ти Патриша преживява в момента, наистина се случва в живота. Само че не толкова често, колкото си мислиш. Тук, на този мемориал има само петдесет имена, защото злополуките са рядкост. Ние правим всичко възможно, за да ги избегнем, но те си остават част от службата ни във флота.

Лорън се загледа в излъсканите плочи, които блестяха на слънцето. Всяка една от тях символизираше един човешки живот, отдаден на кауза, която тя едва сега започваше да проумява. Пое си дълбоко въздух.

— Разбирам какво се опитваш да ми кажеш — рече тя.

— И?

— И… аз не се боя от това, Джош. През целия си досегашен живот все съм се страхувала от нещо, а това не води до никъде.

— Радвам се, че го каза. Това тук е свещено място за мен, Лорън. И аз също не се боя. — По горната му устна избиха ситни капчици пот. Той я погледна и коленичи пред нея.

В първия момент Лорън си помисли, че може да му е прилошало. После го видя да бърка в джоба си.

— Носих това до сърцето си по време на всеки полет. А сега искам да го дам на теб и да ти обещая, че ще те обичам до края на живота си. — Замълча за момент и в очите му проблеснаха закачливи пламъчета. — Как се справям? По-добре от последния път, нали? — Докато говореше постави пръстена на мястото му и целуна ръката й. После се изправи. — Е?

— Аз също те обичам — задавено прошепна тя. — Но…

— Приемам, че това означава „да“.

— Джош! Не е толкова просто. — Остра болка проряза душата й. Знаеше, че ще трябва да го разочарова. — Отчаяно копнея да ти отговоря с „да“.

— Ами направи го тогава! Кажи го. Д-А…

— Изслушай ме. — Преплете пръсти с неговите и го погледна. — В първите дни след заминаването ти имах чувството, че ще се побъркам. Чувствах се изгубена и изоставена. Грейс ме убеждава, че това е нормално и все ми повтаря, че човек свиква с това чувство и се научава да се справя. Трябва само да попитам себе си дали бих могла да се науча да се справям, дали бих могла отново да преживея онова, през което преминахме току-що, дали бих могла да живея постоянно в очакване на поредната лоша новина. И ти казвам, Джош, струва ми се, че искаш твърде много от мен.

— Зная, че е така. Но пък аз мога да ти дам толкова много, Лорън… И ще направя всичко по силите си, за да си щастлива.

— Зная го. И поради това, дълбоко в сърцето си знам, че бих могла да бъда съпруга на офицер от флота. И ще бъда добра съпруга, Джош. Ще се науча да обичам този начин на живот така, както го обичаш ти.

— Слава богу…

— Не съм свършила.

— За бога, Лорън, никак не е лесно човек да ти направи предложение.

— Защото искам и двамата да сме на ясно какво предприемаме. Аз бях много заета по време на отсъствието ти, Джош. Подложих се на толкова много тестове за безплодие, че в един момент започнах да се чувствам като лабораторна мишка.

— По дяволите, казах ти, че това няма значение за мен.

— В момента може и наистина да мислиш така, но проблемът е огромен. Винаги си искал да имаш голямо семейство. И сигурно си единственият пилот в историята на военноморския флот, който кара миниван. — Опитваше се да запази спокойствие, но гласът й започна издайнически да трепери. — Аз обаче не мога да ти дам това. Моето безплодие с времето ще забие клин помежду ни. Ако се ожениш за мен, ти няма да получиш онова, за което винаги си мечтал. А аз не мога да искам от теб да се откажеш от мечтите си.

— Но точно това ще направя, ако ти позволя да се отдръпнеш. Осъзнах го, когато се носех сред нощното небе под купола на парашута. Катапултирането е изключително травмиращо събитие, което обаче ти позволява да погледнеш на нещата в истинската им перспектива. И аз съм напълно наясно какво точно искам от връзката с теб.

— Но ти искаш и семейство. Каза ми го в деня, в който се срещнахме за пръв път.

— Разбира се, че искам деца. Можем да имаме деца и без да си ги раждала ти. Винаги можем да си осиновим. И съм сигурен, че ти ще им отдадеш цялата си любов и сърце. Няма нищо трудно в това. Грант Ламонт едва ли би ме обичал повече, дори и да беше истинският ми баща. Скъпа, двамата с теб ще бъдем страхотни родители.

Тя затвори очи и съвсем ясно си ги представи тях двамата. Заедно. Заобиколени от деца.

— Зная — съгласи се Лорън.

Той я прегърна, притисна я към себе си и снижи глас.

— Скъпа, любовта и загубата са част от живота. И двамата прекрасно знаем това. Не можем да искаме гаранции, защото докато се опитваме да се подсигурим отвсякъде, можем да пропуснем шанса си за щастие. Няма гаранции в летенето. Няма ги и в живота. Но ти си моят шанс за щастие, Лорън. Най-добрият ми шанс. А аз съм твоят.

Тя погледна през сълзи към мемориала зад гърба му.

— Така е.

— Е, успях ли най-сетне да те убедя да кажеш „да“?

Тя отметна глава назад и се разсмя през сълзи.

— О, Джош, нямам търпение да стана твоя жена.