Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (36)

1.

Лорън се събуди в прегръдките на Джош, но продължи да лежи съвършено неподвижна, заслушана в ударите на сърцето му и в равномерното му дишане. Не й беше трудно да нагоди собственото си дишане според неговото и това, кой знае защо, я накара да се отпусне и да се почувства още по-близо до него. Утринната светлина струеше през прозореца. Отвън на верандата се виждаше Рейнджър, бездомният котарак, решил да остане при нея, който, прибрал се у дома след нощните си подвизи, нетърпеливо крачеше напред-назад.

Лорън отмести поглед към дрехите, струпани върху страничната облегалка на близкия фотьойл. Униформената му куртка почти напълно скриваше жълтия й памучен пуловер, а ботушите му се извисяваха над черните й сандали. Униформената му шапка бе закачена в единия ъгъл на леглото й. Джош се бе нанесъл при нея, нахлул бе в живота й, а тя не бе направила нищо, за да му попречи.

Годините след смъртта на Джил бе изживяла като дълбоко замразен робот. Джош й бе помогнал да стопи ледената си обвивка, научил я бе да се смее отново, да прегръща живота и да изпитва чувства, от които се бе отказала доброволно преди години — радост, страст и дълбоко и всепоглъщащо доволство и наслада. Даваше си сметка, че заради Джош нарушава всичките си изстрадани правила, но бе живяла без любов твърде дълго. Позволила си бе да съществува години наред, без да изпитва истински и дълбоки чувства, в резултат на което се бе почувствала куха и празна. И сега отново искаше в живота й да има смях и радост. Искаше го благодарение на Джош.

Безсмислено беше да се опитва да му устои. Безсмислено беше да се опитва да му обясни, че тя може и да не е човекът, който може да му даде онова, за което толкова копнееше — съпруга и пълна къща с деца.

— Отново си се отдала на размишления. — В ухото й отекна съненият му глас.

— И какво точно трябва да означава това? — Прегърна го през голите гърди и го погледна в очите.

— Ами означава, че допреди малко спеше дълбоко, но след това се събуди и веднага се замисли за нещо — отвърна той.

— Щом си толкова умен, защо не ми кажеш за какво си мисля?

Хвана я за раменете, придърпа я към себе си и целуна шията й. Наболата му брада одраска кожата й, изпълвайки душата й с чувствена наслада.

— Ами мислеше за това, че връзката ни трябва да си остане необвързваща.

Тя премигна от изненада. Той беше твърде близо до истината. Докато лежеше в прегръдките му Лорън бе достигнала до тревожното прозрение, че е готова за нещо повече от страстта, която двамата с Джош споделяха. Готова е да обича отново, макар любовта да я плашеше до смърт.

— И какво лошо има в това? — попита тя и плъзна ръце надолу по тялото му. Джош имаше невероятно тяло — младо и силно, вълнуващо и всеотдайно.

— Няма нищо лошо — отвърна той, повдигна я леко и я сложи върху себе си. — Само че нашите отношения вече минаха отвъд този етап. Не е нужно да ти го казвам, Лорън, защото и сама прекрасно го знаеш. Знаеш го.

Тя затаи дъх. Съмненията и мечтите й губеха значението си, когато се намираше толкова близо до него. Въздухът в стаята буквално пращеше от електричеството, протичащо помежду им. Джош изглеждаше готов да я погълне цялата, а тя му се отдаваше доброволно.

— Цяла нощ сънувах, че се любим, а преди малко се събудих с мисълта за това — промълви Лорън, възбудена до краен предел. Чувстваше, че и неговият климакс наближава. Наведе се и прошепна в ухото му: — Имаш ли да кажеш нещо по въпроса, лейтенант?

Той се поколеба за момент, но веднага се остави на страстта, гърлено простена и се залюля дълбоко в нея. След това потрепери и прошепна в отговор:

— Катапултирам, катапултирам, катапултирам…

— Колко романтично! — промърмори Лорън, но, както ставаше всеки път, когато беше с него, тя сякаш забрави всичко друго около себе си и се отдаде изцяло на насладата. Отпусна се изтощено върху голите му гърди и, за кой ли път, се запита как е могла да живее толкова дълго без любов.

И се зачуди какво ще се случи с нея, когато той замине.

Струваше й се странно, но наистина не можеше да си спомни какво бе правила преди Джош да запълни всеки миг от живота й. Не си спомняше как бе прекарвала безумно дългите и самотни часове. Прегърна го с неизразима нежност, опитвайки се да му благодари за това, че я бе върнал отново към живота. Лежеше отгоре му, притискаше го с все сила към себе си и не му позволяваше да стане от леглото.

— Хайде, стига, скъпа — промърмори той и погали косата й. — Рано или късно ще трябва да се надигна от това легло.

— Предпочитам да е късно. — Сгуши се до него. Чувстваше се ленива и доволна като любимия си котарак.

Той се размърда, но Лорън надигна глава, хвана ръцете му и ги притисна към матрака.

— Говоря сериозно, Джош. Остани при мен.

— Така ли? — с усмивка попита той. — Това е първото ти признание, че се отнасяш сериозно към мен.

— Не исках да кажа…

— Шшт… — Освободи едната си ръка и допря пръсти до устните й. — Разбира се, че искаше, скъпа. Няма да ти позволя да промениш решението си. Обичам те, Лорън! Настина те обичам и съвсем сериозно искам двамата с теб да си изградим общо бъдеще.

Изявлението му я изплаши и я принуди да се размърда. Тя рязко се отдръпна назад и се опита да скочи от леглото, но той се оказа по-бърз от нея.

— Не бягай още, Лорън. Не съм свършил.

— Напротив, свърши.

— Не, не съм. Смятах да проведем този разговор довечера, но не мога да чакам повече. И, в случай че още не си го разбрала, Лорън Линет Стантън, аз повдигам въпроса сега. В този момент.

— Мили боже, Джош…

— Просто ме изслушай, става ли? — Изведнъж стана изключително сериозен. — Виж, за пръв път ми се случва да обичам, Лорън. Зная, че съм новак, но се кълна, че ще се науча. Искам само да ми дадеш шанс. И да разбереш, че не ми е лесно.

Гърлото й се сви от болка. Ще се разплаче. Знаеше, че ще го направи.

— Добре — съгласи се тя. — Слушам те, но…

— Добре. Защото аз почти не спах през тази нощ, опитвайки се да измисля как да ти кажа това. Никога не съм си представял, че ще дойде ден, в който ще се почувствам така разпънат в различни посоки. Обичам те, Лорън, и искам да прекарам всяка минута от живота си заедно с теб.

Въпреки вълнението, което изпита, когато го чу да изрича това обяснение в любов, Лорън почувства, че следващата изречена от него думичка ще бъде „но“…

— Продължавай — подкани го тя. Болката в гърлото й стана още по-силна.

И той наистина продължи.

— Едновременно с това зная, че трябва да те напусна.

— Кога? — едва успя да попита тя.

— Утре в шест сутринта. Ще ме откарат на борда на „Доминиън“.

Тя кимна. От доста време очакваха това назначение. Такъв беше животът на флотския офицер. Докато беше на сушата всеки ден очаква новото си назначение, след което отплаваше надалеч.

Въпреки отчаяните си усилия да се овладее, Лорън почувства сълзата, която безмълвно се плъзна по лицето й. Почувства и яростта, породила се в дълбините на душата й. Тя сама бе позволила това да се случи, макар че през цялото време знаеше какво предстои. А той я бе накарал да се влюби в него и сега я изоставяше. И очевидно очакваше тя да приеме това.

— Разбирам. — Това бе най-неутралния отговор, който можеше да измисли в момента. И после, преди да е имала време да реши каква да бъде следващата й реплика, сърцето й я изпревари и заговори: — Джош, в момента искам единствено да се хвърля на вратата ти и да започна да те умолявам да не заминаваш. Но няма да го направя. Никога не бих го направила. Никога не бих поискала от теб да се откажеш от мечтата на живота си.

— О, Лорън! — Обви ръце около нея и я притисна в мечешката си прегръдка. После се отдръпна и се вгледа в очите й. — Ще се омъжиш ли за мен, Лорън?

Тя захлупи лице върху рамото му.

— Не мога.

Той я притисна още по-силно към себе си.

— Зная, че искам твърде много от теб като те моля да ме чакаш, но, кълна се, че ще ти пиша всеки ден и ще ти се обаждам по телефона при всяка възможност. А когато се прибера при теб, сама ще разбереш, че си е заслужавало да ме чакаш. Обещавам ти, миличка.

— Зная, че ще изпълниш обещанието си. Но не е необходимо. Двамата с теб няма да сме щастливи заедно, Джош.

— Ние сме щастливи заедно. Всичко между нас е толкова прекрасно. А от тук насетне ще става още по-хубаво. Лорън, никога преди не съм изпитвал подобни чувства. Зная, че за теб няма да бъда първият съпруг, но мога…

— Ти това ли си мислиш? — невярващо възкликна тя. — Че те сравнявам с Джил.

— Подобна възможност ми мина през ума.

Сърцето й сякаш щеше да се пръсне от мъка. Хвана лицето му с двете си ръце и нежно го целуна по устните.

— Аз също никога преди не съм изпитвала такива чувства — призна тя. — Никого не съм обичала така. Дори и Джил.

— Наистина ли?

— Всичко, което се случва между нас, е съвсем ново за мен, Джош. Ново, опияняващо и прекрасно. В момента обаче искам да ти дам възможност да се отдръпнеш и да ме забравиш.

— И защо смяташ, че бих искал да го направя, по дяволите?

— Защото аз ще те разочаровам. Няма да мога да ти дам онова, което желаеш.

— Но ти вече ми го даваш — възрази той. — Вече ми го даваш. Всеки божи ден.

Лорън дълбоко си пое дъх.

— Джош, аз не мога да забременея. Ако се оженим, няма да мога да ти родя деца.

Дълбокото разочарование, изписало се, макар и само за миг, върху шокираното му лице, я нарани до дъното на душата й. Джош се овладя с рекордна бързина, но за този кратък миг тя видя оголената му душа.

Не каза нищо повече. Стана от леглото, облече робата си и влезе в кухнята, за да включи кафемашината. Чу го да влиза в банята и да пуска водата в тоалетната. Само миг по-късно се появи при нея в кухнята, облечен единствено с чифт сини дънки.

— Не зная какво си мислиш, но искам да те уверя, че нямам намерение да оттеглям предложението си — заяви той.

— А би трябвало, Джош. Говоря сериозно. От мига на първата ни среща те слушам да говориш, че искаш голямо семейство. Аз обаче не мога да ти го дам.

— Как може да си толкова сигурна? Двамата с Джил сте били женени само няколко години. Може вината да е била у него. Ти… опитвала ли си с някой друг?

— Разбира се, че не съм.

Джош я хвана за ръката и двамата седнаха на масата.

— Разкажи ми всичко, Лорън. Заслужавам да узная истината.

Тя затвори очи.

— Така е. Заслужаваш. — Оказа се много по-лесно, отколкото се бе опасявала. Разказа му за първата година от брака им, когато неспособността й да забременее не бе нищо повече от смътно притеснение. После и за втората година, през която лекарят й обърна внимание върху факта, че не се грижи за здравето си и тя най-сетне направи нещо по отношение на излишните си килограми. При все това обаче така и не можа да забременее. — Тогава си взехме час за посещение при един специалист по въпросите на безплодието, но Джил почина, преди да успеем да се срещнем с него.

— Причината да нямате деца е била у него — убедено заяви Джош. — Не у теб.

— Не мога да съм сигурна в това.

— В такъв случай нека да проверим и да разберем веднъж завинаги.

— Ти какво? Не искаш ли да прегледаш и зъбите ми? За да се увериш, че не те лъжа за възрастта си?

Той се разсмя! Разсмя се! Как се осмелява!

— О, скъпа, но ти не разбираш! Изобщо нямах предвид, че трябва да отидеш на лекар и да се подложиш на цял куп изследвания. Нищо подобно! Хайде да се оженим и да открием истината по старомодния, но изпитан начин.

— И какво ще стане, ако установим, че наистина не мога да имам деца?

— Ние с теб ще имаме деца! — Непоколебимата му увереност я изуми. — Е? Кога искаш да го направим?

— Да направим какво? Не бързай толкова, Джош.

— Налага се да бързам, защото не разполагам с време. Трябва да замина, Лорън. Просто нямам избор.

— Именно. Нямаме време. И затова смятам, че моментът не е подходящ да говорим за брак.

— Но това е единствения момент, с който разполагам.

Тя хвана ръката му.

— Хайде да сключим сделка.

Поднесе ръката й към устните си и я целуна.

— Аз имам по-добра идея. Хайде да се оженим.

Сърцето й щеше да се пръсне от копнежа да го погледне и да каже едно простичко „да“. Само че не можеше да го направи.

— Ти заминаваш на плаване, а аз през това време ще се подложа на преглед при специалист.

— По дяволите, Лорън! В момента ти правя предложение за женитба. На теб! Не на репродуктивната ти система!

— Трябва да помисля за още много други неща. Изобщо не съм сигурна, че притежавам качествата, необходими, за да стана съпруга на мъж, който ще присъства само от време на време в живота ми.

— Но аз съм сигурен! Повярвай ми, Лорън. Не, повярвай на себе си!

Ето какъв би бил животът й с мъж от флота, изведнъж си помисли тя. Бясно препускане със скоростното влакче. Само че тя винаги бе предпочитала въртележките.

 

 

Лорън изпадна в истински шок, когато на следващата сутрин трябваше да се сбогува с него в дъжда. Макар че го прегръщаше, притискаше лице към гърдите му и му шептеше, че го обича, тя буквално бе загубила сетивата си и се чувстваше като човек, блъснат от тежкотоварен камион.

— Всичко ще бъде наред, миличка — обеща й той и вдиша дълбоко аромата на косата й, сякаш се опитваше да го запечати завинаги в съзнанието си.

„Но той все още ли не го знае?“ — мислено се запита Лорън. Та тя вече му принадлежеше. Напълно. Затвори очи и се опита да запомни аромата му, вкуса му, допира на кожата му, мекотата на косата му.

— И да се върнеш при мен, чу ли? — напрегнато промълви тя. — Закълни се, Джош!

— Кълна се, скъпа! А ти трябва да се закълнеш, че ще се оженим…

— Не сега, Джош. Хайде да караме нещата едно по едно. — Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от мъка. Пред нея стоеше мъжът на мечтите й и се канеше да замине надалеч. Освен това искаше от нея нещо, което не би могла да му даде.

Лорън му повярва, когато й каза, че иска нея и само нея! С деца или без деца. Той обаче не разбираше колко тъжен е животът без деца. Не знаеше как болезненият копнеж ден след ден разяжда сърцето и душата. Беше го виждала сред деца и знаеше, че от него би излязъл страхотен баща. Нямаше по-голямо щастие от това да отгледаш деца, да преживееш заедно с тях всички радости и скърби, които животът може да ти сервира. Лорън знаеше как се чувства човек, който, наблюдавайки чуждите деца, непрекъснато копнее за свои. Познаваше непоносимата болка и огромната мъка. И не би пожелала подобна съдба на никого.

— Само не забравяй, че те обичам — каза му тя. — И се пази. — Сама се удиви на лекотата, с които изрече тези думи. Може би точно така постъпваха флотските съпруги. Уверяваха мъжете си в любовта си и им пожелаваха късмет.

— Винаги се пазя. Грижи се за себе си, Лорън. И помни колко много те обичам.

Тя, разбира се, се разплака. Знаеше си, че няма да успее да се сдържи. Само че не беше подготвена за неговите сълзи. И когато усмивката му помръкна, а очите му се напълниха със сълзи, тя поднесе устни към неговите и го целуна. И сърцето й сякаш се разби на безброй парченца.

А после той тръгна. Гумите на колата му изсвириха по мокрия асфалт. В продължение на няколко минути Лорън остана съвършено неподвижна. Нямаше сила да помръдне. Огледа градината си и видя, че глициниите са напъпили, че форзициите са отрупани с цветове, а от двете страни на мократа от дъжда пътека весело поклащат главици нацъфтели зюмбюли.