Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (34)

17.

Грейс чу Лорън да издава някакъв странен звук — нещо средно между кашлица и ужасено възклицание — и престана да рови в чантата си за ключовете на колата. Вдигна глава и я погледна. Лицето на Лорън бе яркочервено и тя като че ли имаше проблеми с дишането.

В този момент Грейс зърна посетителя, застанал пред входната врата, и мигновено бе поразена от същото заболяване. Замръзна неподвижно на мястото си, стиснала в ръка сребърната верижка с ключовете си.

Отвън стоеше Джошуа Ламонт. Униформата стоеше като изляна на стройното му и силно тяло. Толкова много приличаше на Стив, че Грейс буквално се вледени. Всички сякаш едновременно престанаха да дишат в мига, в който той влезе в помещението. Джош погледна първо Лорън, после Ема и Грейс и отново Лорън.

Прави му чест, че не възкликна: „О, мамка му!“, макар Грейс да бе сигурна, че това бе първото нещо, което мина през ума му.

— Джош! — задъхано го поздрави Лорън. — Каква изненада! Очаквах да те видя чак вечерта.

— Бях в квартала и не можах да се въздържа да не те видя. — Ухили се малко глуповато, но и с разкаяние. Също като Стив. После се наведе и целуна Лорън по бузата.

— Ами, предполагам, че вие вече се познавате. — С пламнало от смущение лице тя отстъпи непохватно встрани. Погледът й непрекъснато се местеше между Джош, Ема и Грейс.

Грейс хвърли поглед към Ема, която прехласнато наблюдаваше сцената.

Той кимна възпитано на Грейс.

— Приятно ми е да ви видя, мадам. — После се обърна към Ема. — Здравей, Ема — додаде.

— Здрасти. — Неутрален, но доста фамилиарен поздрав. Грейс едва преодоля поредния шок. Джош и Ема се познаваха? И откога? Кога точно се бе случило това, по дяволите?

— Е — успя все пак да промълви тя, преди да побегне към колата си, — предполагам, че днешният ден е предопределен за изненади. — Идеше й да извие врата на Ема, която бе пропуснала да й каже, че се познава с Джош.

— Познавате ли и другите ми деца? — попита, опитвайки се да не дава воля на гнева си.

— Не, мадам — отвърна той.

— Би трябвало да дойдеш на вечеря — изведнъж заяви Ема. — У дома.

Всички рязко се извърнаха към нея и я зяпнаха с изумление. Тя отвърна на погледите им с хладна и спокойна учтивост, която накара Грейс да се гордее с нея.

— Майка ми готви фантастично. Нали нямаш нищо против, мамо?

Грейс прекрасно разбираше какво прави Ема. Момичето искаше да представи на Джош собственото си семейство и на Грейс сърце не й даде да й се противопостави. Ема беше твърде потисната напоследък.

От няколко седмици насам за пръв път проявяваше интерес към нещо. Може би виждаше образа на баща си в Джош…

— Аз… ами добре. И двамата сте добре дошли. — Не можеше да повярва, че успя да отправи поканата, без да се задави.

Джош неловко се изкашля.

— Не бих искал да се натрапвам…

— Не! — наложи си да възрази Грейс. — Ние с вас определено трябва да се опознаем. — Почувства как Ема се отпуска до нея.

— Ще ни бъде много приятно — обяви Лорън. — Е, поне на мен ще ми бъде.

— Чудесно. Ще приготвя любимата си лазаня — обеща им Грейс.

Последва кратък разговор, по време на който уточниха деня и часа на гостуването. През цялото време Грейс отчаяно се бореше да запази самообладание. Вътрешно обаче бавно умираше. Стоеше пред момчето, облечена със старата си и раздърпана тениска, с лъснало от потта лице и разрошена коса. Чувстваше се като Далила, докато предлагаше лазаня на първородния син на Стив.

Впрегнала цялата си воля, за да задържи усмивката още малко на лицето си, Грейс напусна студиото, следвана по петите от Ема. Не продума докато не стигнаха до колата. Бързо се настани зад волана и затръшна вратата след себе си. Едва тогава се обърна към дъщеря си.

— Е, от колко време познаваш този мъж и защо не си ми казала?

Ема гледаше право пред себе си докато с Грейс пътуваха обратно към дома им.

— Не зная точно. Струва ми се, че се запознахме през есента. Той… ами Джош работи с някои от съучениците ми, които кандидатстват във военноморската академия.

Грейс бавно осмисли информацията.

— Сега вече всичко ми е ясно. Ето защо Брайън не пожела дори да се докосне до документите за кандидатстване.

— Така е. Това е част от причината. Ти обаче прекрасно знаеш, че той никога не е искал да учи там.

— А ти, междувременно, си станала толкова близка с Джошуа Ламонт, че вече си общувате на малко име.

— И какво от това? — рязко отвърна Ема. — Цялата тази ситуация е абсолютно откачена. Двамата с него имаме един и същ баща. И аз проявих известно любопитство. Не ти казах нищо, защото не исках да те разстройвам. Защото… ами виж се сега! Виж колко си разстроена. А аз се опитвах да избегна именно това.

Стив беше невероятен късметлия, защото точно в този момент се намираше на другия край на света. Ако беше тук, Грейс сигурно щеше да го убие.

— И какво ти стана, че реши да го поканиш на вечеря?

— Не зная. Каквото и да правим от тук насетне, все ще се чувстваме неловко. Затова си помислих, че може би ще е най-разумно да приключим с това веднъж завинаги.

Грейс въздъхна дълбоко.

— Добре. Виж какво, не съм ядосана. Не съм дори разстроена. Просто съм изненадана. И ти си абсолютно права, че цялото положение е много неловко. Затова ще изясним с него всички неясни въпроси и ще продължим с живота си.

— Добър план — тихичко се съгласи Ема.

Известно време пътуваха в мълчание. Пролетта настъпваше с пълна сила към остров Уидбей. От двете страни на пътя поклащаха цветчета разцъфнали нарциси, а дворовете белееха от прекрасните цветове на ябълковите дървета. Грейс се опита да се съсредоточи върху великолепната природа, но накрая се предаде и попита:

— Е, какъв е той?

— Лейтенант… искам да кажа Джош. Не го познавам много добре. Но не е лош. Искам да кажа, че съм напълно сигурна, че няма никакво желание да се намесва в семейството ни. Той много прилича на татко, нали?

— Да.

— Мислиш ли си понякога за… нали се сещаш… за нея?

— Имаш предвид майката на Джош? — Първата любов на Стив. Първата жена, за която се е оженил. — Ами… разбира се, че понякога си мисля за нея.

— И?

Грейс продължи да гледа право напред.

— Не виждам какво бих могла да ти кажа по въпроса. Била е млада и е допуснала ужасна грешка.

— Също като татко.

— Да. Също като баща ти.

— Значи можеш да простиш на нея, но не и на него?

— Не съм аз човекът, който да й прощава каквото и да било. Изобщо не я познавам и съм повече от сигурна, че жената въобще не се интересува от мнението ми.

— Ще му простиш ли някога?

— Ема, ти просто не разбираш. Спорът между мен и баща ти няма нищо общо с вината и прошката. Ние… ние не можем да се разберем относно някои решения за бъдещето.

— Може би опитите ви да се разберете щяха да бъдат по-успешни, ако му позволяваше да разговаря с теб повече от пет минути по телефона.

— Хайде да оставим тази тема, Ема. Та ти току-що покани сина му на вечеря. — Грейс видимо потрепери.

— Искаш ли да му се обадя и да му кажа да не идва?

— Не, не влошавай положението още повече.

Ема потъна в мълчание. После изведнъж погледна Грейс и попита:

— Наистина ли смяташ, че е абсолютно неетично да имаш тайни от близките си?

— Скъпа, не мога да абсолютизирам нещата по този начин. Защо питаш?

Последва продължително колебание. Ято канадски гъски прелетя над тях и кацна на моравата край пътя. Ема извърна лице към прозореца.

— Просто питам — промърмори тя.