Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (26)

9.

Грейс влезе в стаята на Кати и я завари да стои пред огледалото, закрепено на вратата на гардероба. Тя разкопча закопчаната под брадичката й верижка на униформената шапка и лицето й се сгърчи тревожно.

— Какво има, миличка? — попита я Грейс. После внимателно заобиколи натрупаните из стаята кашони. В неделя след обяд щяха да се изнесат от тази къща.

— Аз съм пълна глупачка.

— Нищо подобно, скъпа. Ти си много талантлив музикант и освен това изглеждаш много сладка в тази униформа. — Всички членове на духовия оркестър носеха класически униформи — висока шапка с пера, сако с двуредно закопчаване и бели кожени гети.

— Приличам на гигантска сврака — обяви Кати и рязко смъкна шапката от главата си. — Нямам дори кавалер за бала утре. Май ще си остана вкъщи, за да ти помогна да опаковаме багажа.

— Не, ще отидеш на бала с приятелките си. И без друго с тях ще ти е много по-приятно.

— Такава съм скапанячка, мамо…

— Да не си посмяла да говориш така! — Грейс й помогна да съблече униформата си. Кати се движеше бавно и несигурно — като човек, пострадал при злополука. — И откъде, за бога, ти хрумна това? Да не би някой да ти е казал нещо?

— Забрави — мрачно отвърна Кати и се помъкна към банята.

Грейс внимателно сгъна униформата на Кати, приглаждайки внимателно всеки ръб и набор, и я прибра в кутията. Дъщеря й беше толкова горда, когато я избраха за член на духовия оркестър. А сега най-ненадейно бе започнала да се възприема като скапанячка.

Няма по-голямо мъчение за една майка от това да наблюдава как детето й страда, помисли си Грейс. Изневиделица я връхлетя силен копнеж и отчаяна потребност да си поговори със Стив. Какво ли не би дала, за да може да седне срещу него и да му разкаже за терзанията на бедната Кати. Или пък за плановете на Брайън за колежа и за нежеланието на Ема да обсъжда бъдещето си. Само че него го нямаше, бракът им беше разклатен, а тя самата нямаше кой знае какъв избор — можеше да замрази отново живота си и да го изчака да се прибере у дома, или пък да продължи напред сама.

И двете перспективи не й допадаха особено.

Телефонът иззвъня и тя посрещна с облекчение тази възможност да се отърси от мрачните си мисли. И без друго не й беше присъщо да се отдава на самосъжаление.

— Ало?

— Ъъъ, ами… здравейте. Ъъъ, Кати там ли е?

Грейс веднага прояви интерес към това неочаквано събитие.

— Кой се обажда, моля?

— Ами… аз съм Джими Бейтс.

— Изчакайте така — рече му Грейс. Струваше й се, че момчето от другата страна на линията всеки момент ще припадне от напрежение. — Ще проверя дали е тук. — Грейс току-що бе чула дъщеря си да спира душа в банята. Понесла слушалката на безжичния телефон в ръка, тя почука на вратата на банята.

— Кати, търсят те по телефона.

— Току-що излизам изпод душа, мамо. Ако е Мелани, кажи й…

— Обажда се някой си Джими Бейтс — прекъсна я Грейс.

Вратата на банята се отвори незабавно. С пламнало от смущение лице Кати грабна слушалката, врътна се обратно в банята и затвори вратата след себе си.

Грейс надникна в стаята на Ема.

— Кой е Джими Бейтс? Той току-що позвъни на Кати по телефона.

Ема се ухили в отговор.

— Кавалерът на Кати за утрешния бал.