Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (21)

4.

— Днес трябва да се явиш на изпита за физическа подготовка за кандидатстване в академията — напомни на Брайън Ема, когато той спря на паркинга на гимназията, намиращ се в съседство със спортния комплекс. — Всъщност, изпитът започва след петнадесет минути.

— И откъде знаеш всичко това, госпожице Любопитке?

— Кори днес също е на изпит и аз предположих, че двамата сте в една и съща група.

— Забрави за това. Няма да се явя.

Горите около училището тъмнееха. Приближаваше зимата и дните бяха станали потискащо къси. Слънцето изгряваше чак след осем сутринта и залязваше преди четири. Дъждът, който се лееше безспирно над главите им, бе завалял още сутринта и Ема не си спомняше дали изобщо е забелязала слънцето да изгрява.

Тя се извърна и се вгледа в профила на брат си. Той ровеше из раницата си и се мръщеше за нещо.

— Този изпит е час от процедурата по кандидатстването — изтъкна тя. — Не можеш да го пропуснеш.

— Ти само гледай.

— И какво ще ти стане ако се явиш? Да не би да се страхуваш, че може да отпаднеш? — Тя се разсмя невярващо. — Кори ми каза какво включва изпитът. Скок от място. Набиране на лост. Бягане, лицеви опори и стрелба в баскетболен кош. Нищо особено. Можеш да изпълниш тези упражнения и на сън. Хайде, яви се. Обзалагам се, че дори аз мога да покрия тези нормативи.

— Ами направи го тогава.

— О, стига, Брайън! Защо не искаш да положиш този изпит?

— Защото е глупаво. Пълна загуба на време. Казах ти вече, че нямам намерение да уча във военноморската академия. На всички ви го повтарям, но очевидно никой не ми вярва.

— Аз ти вярвам — увери го тя. — Но смятам, че трябва да изпълниш всички процедури по кандидатстването. Ако те приемат, поне ще имаш някакъв избор. Не е нужно да вземаш окончателното решение още сега.

— Аз вече съм го взел. Няма да уча в академията и отказвам да си пилея времето с това глупаво кандидатстване.

Ема поклати глава.

— Не съм аз тази, която е насрочила участието ти в този изпит. Ти сам си го направил. Не намери сили в себе си да се опънеш на съветника си, нали?

Съветникът по кандидатстването във военноморската академия разговаряше с всеки кандидат поотделно, опитвайки се да ги ориентира в сложните изисквания по кандидатстването. По принцип тази роля се изпълняваше от пенсиониран флотски офицер и от начина, по който той си вършеше работата, понякога зависеше успешното представяне на кандидатите. Затова повечето младежи избягваха да влизат в конфликти и пререкания с тях.

— Нищо не съм насрочвал — заяви Брайън. — Просто получих писмо, в което се казваше, че днес след обяд трябва да се явя в салона заедно с другите кандидати. Само че аз няма да отида. Какво толкова? Той дори няма да забележи отсъствието ми.

Враждебността му я изненада. Брат й обикновено беше изключително спокоен човек.

— Брайън…

— Закъснявам за събранието на клуба — рязко я прекъсна той и отвори вратата на колата. — Виж, щом се притесняваш толкова много, защо не вземеш ти да се явиш на глупавия изпит? — Подхвърли един голям плик в скута й. — Тук вътре са всички документни. Хайде, давай. Иди им покажи какво можеш.

Брайън си тръгна, а Ема остана още няколко минути в колата. След малко започваше тренировката й по тенис и макар че вече беше с екип, никак не й се тичаше през дъжда към спортния комплекс.

Държанието на Брайън я ядоса, но Ема не можеше да отрече неохотното възхищение, което изпитваше към него. Той поне знаеше какво иска — нещо, което не можеше да се каже за нея самата.

Протегна ръка и включи осветлението. Дъждът продължаваше да барабани по покрива на колата. Ема внимателно огледа адреса, на който трябваше да бъдат изпратени документите. „Анаполис, Мериленд.“ Звучеше толкова внушително. Толкова… обещаващо. Това беше историческо място. Място, на което се изграждаха най-великите лидери на нацията. Как е възможно Брайън да не желае да отиде там?

Ема извади брошурата с информация за академията и формулярите за кандидатстване. Изобщо не остана изненада от факта, че брат й изобщо не ги бе разлистил. Не бе попълнил личните си данни, не бе отговорил на нито един от въпросите. „Тъпанар!“ Предлагаха му възможно най-перспективното бъдеще на света, а той дори не проявяваше интерес.

Ема прегледа набързо писмото, изпратено от съветника по кандидатстването. Официално писмо, целящо да потвърди датата на насрочения изпит за физическа подготовка, който трябваше да се проведе днес в гимнастическия салон. След пет минути. Погледът й падна върху името на съветника по кандидатстването. Ахна изумено и изпусна документите в скута си. След това отново взе писмото и го прочете още веднъж.

— Мили боже! — прошепна тя. — Нищо чудно, че е решил да пропусне изпита.