Джоузеф Глас
Очи (50)

49

Мина доста време. Сюзън беше изнемощяла от глад, а мислите не й даваха нито секунда покой. Последните няколко часа бяха изпълнени с тишина, която издаваше, че е нощно време. През процепите на прозорците вече прозираше светлина. Значи беше сутрин.

Вратата се отвори и Арнолд Хейз влезе в стаята.

— Гладна ли си? — попита той.

Сюзън не каза нищо. Питаше се дали това не са последните й мигове живот. Уверена беше, че ако Хейз реши да убие двамата, най-напред щеше да убие нея. Майкъл все още му беше нужен.

Хейз застана до леглото и я изгледа отгоре. Той отгатна мислите й.

— Престани да се тревожиш — каза той. — Всичко се развива според плана ми. В момента преговарят за теб. Само протакат, разбира се. Искат да открият къде съм. Детска работа. Но човек трябва да им позволи да запазят известно достойнство.

Хейз огледа голото тяло на Сюзън.

— Ходи ли ти се до тоалетната? — попита той.

Тя поклати глава. След това й се прииска да беше казала да. Всяко взаимодействие между нея и Хейз укрепваше връзката между тях, колкото и крехка да беше тя. А това увеличаваше шансовете й за живот.

— Необходимо ли е да лежа тук така? — попита тя.

— Имаш предвид гола ли? — попита той.

Тя кимна.

— Боя се, че да — отвърна той. — Предпазна мярка.

— А Майкъл? — поинтересува се Сюзън. — И той ли лежи вързан по този начин?

За миг Сюзън си представи кошмарната картина на Майкъл, вързан гол на непознато място. Едва се сдържа да не изхлипа от ужас.

— Напротив — отвърна Хейз. — Той е напълно облечен и си играе с доста скъпа колекция видео игри. Мога да добавя само, че мястото е доста далече оттук. Виждаш ли как идването ти развали плановете ми — усмихна се той. — Когато всичко приключи, ще трябва да ти представя сметката — квартира, закуски, печени картофи…

— Ти си му правил печен картоф?

Сюзън не можа да потисне нотката на признателност в гласа си.

— Определено. С парченца бекон, сирене, сметана — всички глезотии. — Хейз се засмя. — Направо се скъсах от работа.

Въпреки положението си, Сюзън се почувства успокоена от думите му. По някакъв начин той се беше постарал да угоди на Майкъл. У Хейз имаше и нещо човешко.

— Благодаря — каза тя.

— О, няма нищо — отвърна той. — А сега да се върнем към деловите въпроси. Докато ти спеше, аз имах достатъчно време да помисля и реших какво ще предприема по-нататък. Ще пусна теб и ще задържа момчето.

Сюзън не изпита никакво облекчение при тези думи. Струваше й се, че докато и тя е пленница на Хейз, двамата с Майкъл са по някакъв начин свързани. Ако Хейз я пусне да си върви, тя щеше да се върне към предишното кошмарно отчуждение от света, което вече беше преживяла.

— А защо не пуснеш Майкъл и не задържиш мен? — отчаяно предложи тя.

Хейз поклати глава.

— Боя се, че изтощението и гладът са размътили мозъка ти. Вече обсъдихме тази възможност. Не помниш ли? Едно дете струва повече от десетина възрастни.

Сюзън се отпусна на леглото.

— Да, прав си.

— Добре. С твоето освобождаване ще постигна няколко цели наведнъж. Ще демонстрирам например доброто си отношение към властите. Това ще им покаже, че наистина желая да преговарям за свободата си и ще ги принуди да приемат идеята за споразумение много по-сериозно. Особено когато журналистите научат, че си била освободена невредима.

Сюзън го изгледа. Не можеше да отрече правилността на логиката му.

— И второ — продължи Хейз, — като те освободя, ще си спечеля съюзник отвън. Ти ще знаеш, че момчето е у мен. Вече знаеш какви са целите ми — свобода и сигурно място в замяна на сина ти. Ти, разбира се, ще бъдеш най-мотивирана желанието ми да бъде удовлетворено и ще направиш всичко необходимо, за да накараш полицията и ФБР да спазят обещанията си.

Сюзън не знаеше какво да отговори.

— Мога да наложа условия, които да увеличат шансовете за успех на плановете ми — добави той. — Например, когато вече си на свобода, ще преговарям само с теб. Всички уговорки ще бъдат правени чрез теб. Накрая момчето ще бъде предадено лично на теб, на сигурно място и при условия, определени от теб. Следиш ли мисълта ми?

Сюзън кимна.

— Освен това така ще мога да следя дали спазваш своята страна от уговорката ни — поясни той. — Съмняваш ли се?

Тя поклати глава. Отдавна беше престанала да подценява Хейз. Щом беше успял да отмъкне сина й под носа на стотици свидетели и екипа на цяла авиокомпания, значи можеше да направи каквото си пожелае.

Хейз извади малка спринцовка от някаква торба.

— Какво е това? — попита Сюзън.

— Няма нищо по-хубаво от настоящето — рече той и забоде иглата в тапата на малко шишенце, пълно с безцветна течност.