Джоузеф Глас
Очи (5)

4

Когато Сюзън пристигна на пресечката на 26-та и улица „Калифорния“, Дейвид Голд я чакаше в кабинета на щатския прокурор Уедърс.

— Доктор Шейдър — посрещна я Уедърс. — Радвам се, че успяхте да дойдете.

Ейбъл Уедърс не вярваше в ясновидци, а лично Сюзън съвсем не можеше да понася. Преди четири години тя го беше поставила в неловко положение, доказвайки, че главният му заподозрян в един случай на особено жестоко убийство е невинен. Тогава се намесиха ясновидските й възможности и Уедърс, който не беше от хората, които лесно си признават, че са сбъркали, не можа да й го прости. От тогава насам Дейвид Голд се мъчеше да бъде буфера между двамата. Уедърс много внимаваше да не изпусне някоя грешка на Сюзън и обичаше да я дразни, като пускаше скептични забележки по отношение на „способностите“ й.

— Не е нужно да ви обяснявам какво е положението — поде Уедърс. — Пресата ще ме разкъса. Историята излезе вече и по националните медии. Хотелите в центъра на града са претъпкани. За заведенията да не говорим. Ако не хванем скоро убиеца, барманите ще са единствените, които ще гласуват за мен.

Влечението на Уедърс към гадния хумор не се беше променило, отбеляза Сюзън. Този човек държеше удивително неприличен език дори на официални срещи.

— Дейв, кажи накратко — рече той. — С какво разполагаме до момента?

Дейвид Голд изглеждаше твърде дълъг за стола си. Докато прелистваше бележките си, се размърда с нескрито неудобство.

— Три убийства, извършени по идентичен начин — започна той. — Спортистки, студентки. Две баскетболистки, една волейболистка. Две втори курс, една трети. Няма следи от взлом; явно сами са пуснали убиеца да влезе. Смъртта е причинена чрез удушаване. Очите са отстранени след настъпване на смъртта, след което явно се изпълнява някакъв ритуал пред огледалото в банята, при който мивката остава окървавена. Няма отпечатъци от пръсти.

Уедърс си играеше разсеяно с писалката в поставката от полиран мрамор на бюрото. Сюзън никога не го беше виждала да пише с нея, затова пък той често почукваше или си играеше с нея, докато мислеше.

— И всеки път им вади очите — отбеляза Уедърс. — Ама че гадост.

— Независимо от всичко — обади се Сюзън, — извадените очи са едната сигурна улика. Другата е, че всички жертви са спортистки.

— Освен това открихме една нишка върху покривката на кревата — допълни Голд. — За малко да не я забележим, няма и сантиметър, но Джери Воугъл от лабораторията по съдебна медицина се порови във веществения материал от първите две местопроизшествия и ги сравни. Много необикновена нишка, по цвят и химически състав. Джери смята, че това може да ни наведе на някаква следа.

— Трябва да сме благодарни и за дребните нещица — отбеляза Уедърс.

— И този път открихме слюнка по мивката — добави Голд. — Група А, като при другите два случая.

— Проверихте ли четката за зъби на жертвата? — попита Сюзън.

— Да — отвърна Голд. — Резултатите още не са дошли.

— Чувала съм за престъпници, които използват четката за зъби на жертвата си — обясни Сюзън. — Мнозина обичат да правят символични неща, с които смятат, че стават господари на дома на жертвата. Вземат лекарството на жертвата си, мажат се с крема й, дори прибират дамските им превръзки. Един вид мания.

Уедърс клатеше глава.

— Господи, тия откачени типове не се спират пред нищо — изръмжа той.

— Всяко престъпление е реализация на вътрешно напрежение, породено от най-различни причини — каза Сюзън. — Това е и нашето най-голямо предимство. В психологическо отношение самото действие ни разказва някаква история. Убиецът може да е достатъчно умен, за да успее да убие друг човек, но не е достатъчно умен, за да избегне да разкаже историята си.

Уедърс я изгледа.

— Разкажете ми за очите — рече той, неохотно издавайки уважението си към психологическите знания на Сюзън.

— Първо убива момичетата, после им изважда очите — обясни Сюзън. — Личи си по начина на кървене. Удушава ги бързо. След това изпълнява някакъв ритуал с очите пред огледалото в банята. Логично би било да се предположи, че разиграва някаква пантомима — представя си, че гледа през очите на мъртвите момичета. Все едно гледа себе си. А очите кървят върху мивката. След това си тръгва, като отнася очните ябълки със себе си.

Сюзън се облегна на стола.

— Що се отнася до слюнката, може би се лигави или плюе като част от ритуала. Или пък — добави тя с известно неудобство, — може би слага едната или двете очни ябълки в устата си.

— Какъв прекрасен представител на човешкия род — сви рамене Голд. — Какво ли ще кажат психолозите ни?

Сюзън продължи:

— Местопроизшествието говори за тип убиец, който полицейските психолози определят като организиран. Това означава, че жертвата е набелязана да бъде убита, а неслучайно изнасилена или ограбена. Убийството не е извършено в резултат на случаен импулс. Тук става дума за реализиране на определена приумица, планирана много подробно и внимателно. Положението на трупа във ваната е класическо. Много организирани убийци поставят жертвите си в определено положение. Освен това често си вземат по нещо за спомен от всяко убийство, както е тук с очите. Обикновено се оказва, че фантазията предхожда престъплението и постепенно довежда до него. Няма да се изненадам, ако убиецът е вадил очите на кукли, манекени или животни, преди да започне да го прави с хора.

Тя хвърли поглед към Уедърс.

— Следите на местопроизшествието определят убиеца като тип, който се стреми към надмощие и контрол. Убиецът изпитва нуждата да постави жертвата в пасивно положение. Често има и други признаци за проява на надмощие, като връзване и изтезания. Тук това не се наблюдава. От друга страна, според мен, отстраняването на очите доста красноречиво говори за желание да се демонстрира надмощие над жертвата. Убиецът в действителност си присвоява част от чуждото тяло.

— Някакви общи данни? — попита Уедърс.

— Вероятно се касае за мъж, бял — обясни Сюзън, — към трийсет или малко над трийсет. Умен, но с работа, която не го удовлетворява и е под умствените му способности. Вероятно единствено дете, но може и да не е. Психолозите са провели някои статистически проучвания на серийни убийци в затворите и са стигнали до интересни изводи. Серийният убиец почти винаги произхожда от недобро семейство, в което бащата или отсъства, или е безразличен, или е склонен към жестокост. В петдесет процента от случаите в семейството има криминални прояви. В петдесет процента в семейството се злоупотребява с алкохол. Четиридесет процента са били жертва на блудство в детските си години. В повечето случаи сексуалните им интереси не са били споделени, от рода на порнография, мастурбиране, фетишизъм, воайорство. Това дава богат материал за размисъл.

— Но едва след като заловим този негодник — прекъсна я Уедърс.

— Прав сте — съгласи се Сюзън. — Твърде голяма част от населението попада в тези категории, така че не биха могли да ни отведат до никъде. Но при проверката за евентуални заподозрени може да потърсите въпросните фактори в компютрите на ФБР или във вашите. — Луд ли е? — попита Голд.

Сюзън повдигна рамене.

— Организираните убийци са социопати. Разделят се на няколко вида според душевните си заболявания, а може и въобще да не страдат от душевно заболяване в клиничния смисъл на думата. Но имат някои общи характеристики. Неизменно са егоцентрични. Гледат на света като на несправедлив и враждебно настроен към тях. Всеки авторитет или власт за тях са некомпетентни. Търсят надмощие, каквото според тях не им е достигало през целия им живот. Трудно разграничават фантазиите от действителността. Това не е душевно заболяване. Това е по-скоро регресия — вместо да пораснат, те са изостанали, не са придобили зрелост с помощта на обичайния метод на тестване на действителността.

Тя хвърли поглед към Голд.

— За съжаление, въпреки изоставането в емоционалната област, в социално отношение могат да действат много умело. Голяма част от тях си подбират жертвите в баровете и университетите — случая с Тед Бънди. В нашия случай виждаме как убиецът е успял да уговори жертвите да го пуснат в жилището си и ги е убил без много шум, въпреки че в непосредствено съседство има други обитатели. Вероятно е много любезен и очарователен. Организираният убиец често си води собствен дневник. Може да събира изрезки от вестници, в които се съобщава за убийствата, или да се подиграва с полицията. Често усъвършенства методите си, като подбира жертвите си по-внимателно и оставя по-малко улики. Понякога — продължи тя като хвърли кос поглед към Уедърс — благоразумието го кара да смени района.

— Потърси щастието си на запад, младежо, така значи — смръщи вежди Голд.

Уедърс гледаше към Сюзън.

— Казахте, че всяко убийство разказвало определена история — рече той.

— Душенето само по себе си е силно сексуално действие — обясни Сюзън. — Но ритуалът с очите е много важна улика. Повечето серийни убийци са склонни да повредят по някакъв начин сексуалните органи на жертвата. При този индивид може би имаме регресивно прехвърляне от гениталиите към символичен заместител на сексуални органи поради страх от докосването им.

Уедърс слушаше и въртеше очи.

— Моите уважения, доктор Шейдър — рече той, — но този тип не е педал. Дотук има три убийства. Не е и шубелия.

Сюзън се намръщи при думата „педал“.

— Тези неща не са несъвместими — обясни тя. — Погрешно е да се смята, че убийците са смели, дори безразсъдни. Водещата емоция, скрита под привидния гняв, е страхът. Колкото повече изучавате серийните и масовите убийци, толкова по-често се сблъсквате с признаци на дълбоко вкоренени страхове, с които убиецът се съобразява дори по време на необузданите си ритуали. В крайна сметка това е в самата същност на граничната личност. Социопатията се поражда от страхове, които не могат да бъдат контролирани.

Сюзън хвърли поглед към малкото си тефтерче.

— Аз лично смятам, че този човек е хипохондрик.

— Защо? — обади се Голд.

— Изваждането на очите говори ясно за церемония, която цели да предпази собственото му тяло от увреда — продължи Сюзън. — Гениталиите му, разбира се, но също и всяка символично отделима, уязвима част от тялото. Или пък всяка част, която остава непокрита от дрехите. Очи, кожа, ръце и прочие. Вероятно е импотентен. Това е всеобща черта. — Тя обърна страницата. — Вероятно става дума за индивид, който притежава големи количества порнографски материали. Списания, видеокасети и други. Несъмнено в порнографията му присъства насилие — връзване, изтезания, кожи. Бих предположила, че в миналото си има прояви от рода на ексхибиционизъм и воайорство — добави тя. — Очите играят толкова важна роля в патологията му, че е възможно в миналото нещо визуално да е довело до сблъсък с представители на закона. Повечето серийни убийци започват от сравнително незначителни престъпления. Може би в досието му ще откриете изнасилване или опит за изнасилване.

Тя сбърчи чело.

— Ключовата улика според мен обаче е, че момичетата са спортистки — подчерта тя. — Тук той наистина ни позволява да надникнем в сексуалния му живот. Може би търсим човек, който има по-голяма сестра. Възможно е да е умряла.

Уедърс си играеше с писалката върху поставката на бюрото. Вадеше я и я мушкаше обратно с щракане.

— Защо да е умряла? — попита Голд.

— Поведението му е проява на враждебност спрямо нея, но се налага да прибегне до заместител — обясни Сюзън. — Истинската сестра, ако има такава, е била дълбоко почитана, дори идеализирана от него. Тя е представлявала олицетворение на сила, власт, надмощие.

Сюзън погледна към Уедърс.

— Мисля, че за днес ни стига толкова клинична психоанализа — прекъсна я демонстративно и раздразнено прокурорът. — Какво ви разкриха ясновидските ви възможности на местопроизшествието?

— Само това, което вече казах на Дейвид — каза Сюзън. — Имала е връзка с мъж. Доста по-възрастен, към когото е изпитвала неимоверно уважение и възхищение. Възможно е да е неин преподавател. Мисля, че любовта е била несподелена, но не съм сигурна.

Голд кимна към Уедърс.

— Аз съм се заел с тази работа — рече той.

— Това ли е всичко? — разочаровано попита прокурорът.

— Не открих нищо необичайно на местопроизшествието — заговори отново Сюзън. — Патси е била напълно нормално момиче. Може и да греша, но според мен убиецът я е избрал за своя жертва, защото е била спортистка, може би заради ръста. Най-напред я е дебнал, а после е отишъл в жилището й. Може да го е познавала бегло, колкото да се поздравяват на улицата. Това я е обезоръжило достатъчно, за да го пусне да влезе вътре.

Уедърс въздъхна.

— И как ще заловим този гадняр?

Голд стисна ръце в скута си.

— Най-напред ще информираме обществеността. Ще съсредоточим вниманието си върху жените в университета. Той явно действа само в тази група. Говорих вече с университетските доброволни отряди в Лойола, Северозападния и Чикагския университет, както и по-малките учебни заведения. Всички проявяват желание да ни сътрудничат колкото могат. — Той се обърна към Сюзън. — Междувременно, ако Сюзън е права, значи търсим човек, който си е имал работа с представители на закона и преди. Преглеждаме всички воайори, ексхибиционисти, изнасилвачи. Обичайните проучвания. Може би няма да е достатъчно, но ще гледаме да сме готови, ако направи грешка.

Сюзън на свой ред се обърна към Голд.

— Бих ви предложила да използвате цивилни полицайки в ролята на студентки — рече тя. — Спортистки, разбира се. Говорете с треньорките на женските отбори.

— Снощи един от нашите хора даде същата идея — кимна Голд. — Вече работим по въпроса.

Уедърс въздъхна.

— Добре. Сега имам среща с журналистите. Ще им кажа, че разполагаме с много силни улики. Но не можем да ги съобщим, защото е нужно да оставим на убиеца да каже нещо, когато прави самопризнания. Искам да спечеля малко време. Но да знаете, имам чувството, че това няма да е достатъчно. Тоя тип е умно копеле. Усещам го. — Той се изправи и хвърли поглед към Сюзън. — Независимо от потайните си историйки — рече той, без да крие сарказма си.

След което изтика Голд и Сюзън навън, побутвайки ги лекичко. Уедърс обичаше да демонстрира, че бърза. Това го караше да се чувства важен.

В асансьора Дейвид Голд изглеждаше още по-висок от обикновено, когато сведе очи към Сюзън.

— Извинявай — рече той.

Сюзън се усмихна.

— Няма нищо. Враждебното му поведение ме прави по-откровена.

— Щом можеш да работиш така — намръщи се Голд, — браво на теб. Аз лично с удоволствие бих му натрил носа. Само че ще си навлека доста неприятности. Човек тук не може да свърши нищо без негова подкрепа.

Сюзън гледаше как цифрите светват една по една в обратен ред по пътя към партера. Картината беше много символична, вероятно защото подсказваше, че времето изтича.

Тя изпитваше здравословно чувство на недоверие към Ейбъл Уедърс и въобще към политиката в областта на правозащитните институции. Но в едно не можеше да не се съгласи с Уедърс. Нейните инстинкти също й подсказваха, че убиецът е извънредно умен. Обичайните предохранителни мерки едва ли щяха да бъдат достатъчни. Щеше да извърши ново убийство и то скоро.