Линда Хауърд
Мъжът от сънищата (22)

22.

Марли се извърна обратно към телевизионната репортерка.

— Да, аз съм Марли Кийн — отвърна тя ледено.

— Госпожице Кийн, вярно ли е, че работите с полицейските сили в Орландо, за да им помогнете да открият убиеца?

— Да.

Тази единствена дума бе изречена хладно. Едва сдържаше гнева си, болката от предателството.

Дейн посегна с ръка, сякаш да блокира окото на камерата, но Марли я отмести. Шери Воун не се спираше:

— По какъв начин им помогнахте, госпожице Кийн?

— Дадох им описание на убиеца.

— Откъде знаете как изглежда? Видение ли ви се яви?

Дейн отново застана пред нея, а грубоватите му черти издаваха бяс. Марли го заобиколи. Нали това бе искал той? Всичко щеше да каже.

— Нещо подобно. Познавам убиеца както никой друг не го познава. Не е мъж мечта, освен ако не си падате по кошмарите — продължи тя, използвайки думите на Естър. — Той е червей, страхливец, който се забавлява, като напада невинни жени…

— Достатъчно — изрева Дейн, натисна камерата надолу, грабна ръката на Марли, а пръстите му се впиха в плътта й. — Минете зад кордона — веднага.

Шери Воун премига насреща му; изглеждаше едновременно изплашена и ликуваща. На Марли не й се наложи да отгатва какво изпитва репортерката; знаеше. Беше дошла тук да изпълни ролята си с обещание, че ще има новина, а се бе натъкнала на сензационна златна мина. Рейтингът й в телевизионната компания току-що бе достигнал шеметни висоти.

Дейн продължаваше да стиска ръката на Марли и я вкара в колата откъм мястото на шофьора; подбутна я, за да си направи място, затръшна вратата и завъртя ключа в стартера.

— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш? — просъска той през стиснати зъби.

Тя долавяше изпепеляващата горещина на гнева му, но остана каменно спокойна.

— Каквото искаше от мен — отвърна тя с горчивина. — Привлякох вниманието на убиеца. Нали това беше целта на упражнението?

Дейн понечи да отрече, но осъзна колко е безсмислено. Нямаше да повярва на никакви негови възражения, а и в момента бе така бесен, че дори не бе склонен да опита.

— Да привлечеш вниманието му — да, но не и да го настроиш убийствено!

— Сега вече бъди сигурен, че ще тръгне след мен. Няма да прости нападение върху егото си.

Гледаше право пред себе си и дори не му хвърли кос поглед, докато той шофираше.

Дейн използва цялото си самообладание, за да удържи нервите си. Знаеше, че няма да й хареса да я разкрият като медиум, но не очакваше тя да се досети толкова бързо за нагласената от него ситуация и да реагира като предизвика убиеца.

— Откъде разбра? — попита той минута по-късно; гласът му бе суров колкото и лицето. — Наистина ли четеш мислите ми?

— Не си в състояние да преодолееш страха си от това, нали? — присмя му се тя. — Успокой се. Главата ти е прекалено дебела, дори не мога да надзърна в нея. Но репортерката е друга история. Все едно носеше афиш. Защо не й звънна анонимно?

— Знае ме, познава гласа ми. А и й дължах услуга за информация, която ми набави миналата година. Като поднесе първа новината, положението й в телевизията ще се укрепи.

— Е, щом това ще й помогне, хвърли ме на вълците — заяви тя с равен тон.

Сега, след като първоначалният шок от предателството и разгласяването на присъствието й премина, се очертаваха няколко възможности — нито една не беше приятна. Тя се бе притеснявала, защото той не се обвързва с нея; защото никога не обсъждаха връзката си. Сега разбираше защо. За Дейн това не бе никакво обвързване; просто бе изчаквал времето, докато убиецът отново нанесе удар, за да приведе плана си в действие. И я подведе идеално, постави я направо в капана. Сети се какво й струваше да се съгласи изобщо да отиде в къщата и се ядоса още повече.

— Нямам никакво намерение да те хвърля на вълците! — сряза я той.

— Така ли? Значи ще ме използваш само за стръв.

— По дяволите, той въобще няма да успее да припари до теб! Нима си въобразяваш, че ще рискувам да ти се случи нещо? Уговорил съм полицайка да заеме мястото ти. Тя вече е в къщата ти. От теб се иска само да опаковаш малко дрехи и ще те отведа в тайна квартира, докато всичко приключи.

— Не — промълви тя все със същия равен тон.

Той удари с юмрук по волана.

— Недей да спориш по този въпрос с мен, Марли. Нямаш никакъв избор.

— Няма да ходя в никаква тайна квартира.

Представи си как стои затворена там дни наред, а може и седмици, с полицаи, които се редуват на смени да я пазят. Знаеше, че няма да го понесе. Щеше да бъде прекалено за и без това изопнатите й нерви. Много бавно той каза:

— Мога да те поставя под охраняемо попечителство и да те заключа в килия, ако предпочиташ. Не допускам да ти допадне.

Извърна се към него, възпламенена от заплахата.

— Да, сигурно си в състояние да го направиш, Холистър. Не мога да те спра, но ти обещавам да направя живота ти истински ад, ако постъпиш така.

— За бога, използвай здравия си разум! Как ще останеш в твоята къща. Нали не си въобразяваш, че съм намислил да те използвам като жертвено агне?

— Защо не? Защо да спреш, щом си толкова близо да го направиш? Планирал си да ме използваш през цялото време, нали? Лично аз намирам, че леко се увлече, като дойде да живееш при мен, но предполагах, че си искал да си наоколо, когато ми се яви следващото видение, за да задвижиш нещата.

Главата му рязко се извърна към нея.

— Какво точно искаш да кажеш?

— Че ако си бе дал труда да ме попиташ, детективе, щях да се съглася да участвам в плана ти, щом би допринесло да се разкрие убиеца. Ненавиждам да съм обект от страна на медиите, защото това отново ще съсипе живота ми, но щях да го сторя. Не се налагаше да жертваш тялото си в името на каузата.

Той гневно натисна спирачките и закова колата с такава сила, че Марли залитна напред. За щастие нямаше никой зад тях, иначе непременно щеше да се забие в багажника. Беше не по-малко ядосан от нея.

— Връзката ми с теб няма нищо общо с тази история!

— Нима? Ситуацията ме озадачаваше от самото начало. Ще се закълнеш ли, че този план не се е въртял в главата ти, преди да се нанесеш при мен?

Стисна челюсти. Въобще не възнамеряваше да я лъже.

— Да.

— Според мен не е така.

— Да се настаня при теб не беше част от плана.

— О! Значи е нещо, на което не успя да устоиш, така ли? — предизвика го тя.

Грубо я стисна за раменете.

— Напълно си права. Желаех те и щом ми се предостави възможност да заживея с теб я сграбчих. Или смяташ, че съм се преструвал с всичките си ерекции?

— Това не доказва нищо. Ако питаш мен, ти се възбуждаш дори и муха да кацне на теб.

Поиска да се отскубне, но той я стисна още по-силно. Дейн отново се опита да овладее нервите си; първият опит не продължи много дълго.

— Нашата връзка няма нищо общо с тази история. Това са две съвършено различни неща.

— Щом ти го казваш — промълви тя провлачено, имитирайки акцента му.

— По дяволите, Марли… — Нервно бибикане на клаксон го прекъсна и той вбесен хвърли поглед към огледалото за обратно виждане. Няколко коли бяха спрели зад него. Натисна газта. — Ще довършим разговора вкъщи, докато си опаковаш багажа.

— Няма да ходя в никаква тайна квартира. — Думите бяха изречени тежко, непреклонно. — Ще отида на работа както обикновено. Вероятно и тази част от живота ми си разбил. Сигурно ще ме уволнят, но все пак ще опитам.

— Никой няма да те уволни!

Тя се загледа през прозореца. Значи си въобразява, че ще я използва като стръв за капана си, а после всичко ще бъде както преди.

— И ти можеш да си събереш багажа.

Хвърли й кос поглед.

— Какво?

Нямаше начин да остане в тайната квартира с нея.

— Искам да си изнесеш нещата от дома ми.

За пръв път твърдият й тон прониза нетърпеливия му гняв. Марли не бе просто разстроена; тя е дълбоко и ледено бясна; не повярва на нито една негова дума. Стомахът му се сви. Пое дълбоко въздух, призова самоконтрола си.

— Добре. За момента вероятно така е най-добре. Ще идвам да те навестявам колкото е възможно по-често в тайната квартира…

— Няма да ходя в никаква тайна квартира! Не разбираш ли английски?

— Изглежда ти не разбираш — натърти той бавно. — Скъпа, не ти предлагам никакъв избор. Не е възможно да останеш в дома си.

— Тогава ще отида в мотел или ще наема апартамент. Отказвам да стоя заключена заради твоите кроежи. Доколкото ми е възможно ще продължа да водя нормален живот. Ще ходя на работа, ако не ме уволнят, и ще правя най-обикновени неща: ще пера, ще готвя и ще ходя на кино. Живях буквално като затворник през първите двадесет и две години от живота си и, по дяволите, няма да позволя да ме затворят отново.

Прокара ръка през косите си. Милостиви боже, изобщо не му хрумна, че тя ще се закучи така. Това бе една Марли, каквато не бе виждал от първата седмица на запознанството им и някак бе допуснал да забрави тази страна от нейния нрав. Седналата до него жена кипеше като вулкан и едва ли би му сътрудничила. За момента реши да си затвори устата и да направи рекапитулация на загубите.

Остатъкът от пътуването мина в мълчание. Когато стигнаха къщата й, в алеята имаше непозната кола, а и спортната кола на Трамел бе паркирана там. Марли слезе и прекрачи прага на входната врата, без да погледне Дейн. Трамел и Грейс седяха във всекидневната заедно с млада полицайка, която силно приличаше на Марли — и по ръст, и на вид. При влизането на Марли Трамел се изправи и възкликна, зървайки израза на лицето й:

— Охо…

Последвалият я по петите Дейн бързо прекара пръст през врата си и спря всякакви по-нататъшни коментари.

Марли обаче се извърна навреме, за да види красноречивия жест. Обърна хладен поглед към Трамел:

— И ти ли участваш в заговора?

Той се раздвижи неспокойно.

— До вчера — не. — Беше свикнал да мисли за Марли като за уязвим човек, нуждаещ се от закрила, но сега блясъкът в дълбоките й сини очи изведнъж го накара да застане нащрек. Дейн му бе разказал за Глийн, но до този момент той наистина не си я бе представял като жена, която, макар и вързана, и безпомощна, ще предизвиква полудял убиец. — Доколкото схващам не си особено щастлива.

— Малко съм разстроена — обяви тя иронично. — Едва преживях едно нападение от маниак с нож, та малко се притеснявам да бъда поставена като стръв за друг.

Дейн трепна. Не го бе виждал от този ъгъл.

— Ще бъдеш в безопасност — обади се той. — Допускаш ли, че щях да го направя, ако съществуваше и най-малък риск за теб?

Изви глава и го изгледа изпитателно.

— Да — обяви тя накрая и потъна в спалнята.

Трамел подсвирна през зъби.

— Надушвам проблеми в рая.

Грейс изгледа Дейн кръвнишки.

— Прав си — съгласи се тя и последва Марли в спалнята.

Полицайката — Бевърли Бивър — седеше и ги наблюдаваше неспокойно.

— Заместителството отменя ли се?

— Не — отвърна Дейн. — Още си в играта. Веднага след като настаня Марли, ще се върна, за да обмислим всичко. Разполагаме с време. Новината няма да се разчуе преди вечерната емисия.

Бевърли попита:

— А как ще ме опазиш от репортерите? Този тип няма как да ме приближи, ако на предната морава се мотаят стотина журналисти и фотографи.

— По телевизията ще го съобщят като шега. Върху отдела ще се изсипе много гняв, а шефът ще направи изявление, че сме разследвали Марли и в твърденията й няма нищо вярно. Убиецът обаче знае истината и ще дойде да потърси Марли. — Направи пауза, преди да попита: — Сигурна ли си, че искаш да го направиш, Бев?

— Сигурна съм. Най-близо съм до нея по ръст и външен вид, а и съм изкарала курс по самоотбрана за напреднали. Аз съм най-подходящата.

Звучеше философски настроена. Дейн не се подведе. Бевърли имаше репутация, че се бори като тигър. Беше готова да замести Марли, макар да знаеше, че ще се наложи да допусне убиеца прекалено близо до себе си, а това едва ли беше повод да се чувства удобно. Но само така щяха да разполагат с достатъчно доказателства, за да успеят да го задържат.

— Добре. — Хвърли бърз поглед към спалнята. — Тя отказва да бъде настанена в тайна квартира.

— Вече подготвихме такова място — обади се Трамел.

— Опитай се да й го обясниш. Съгласи се да напусне дома си, но настоява да се настани в хотел или да наеме апартамент. Толкова ми е сърдита, че няма да приеме никакво мое предложение.

— Хрумна ми нещо. Може би мен ще послуша.

— Опитай.

Трамел бавно влезе в спалнята и Марли вдигна поглед от сака и куфара, които приготвяше. Грейс й помагаше — вадеше дрехи от дрешника и ги оставяше на леглото, та Марли да ги сгъне и прибере. Дейн се облегна върху касата на вратата; наблюдаваше я с буреносно изражение на лицето.

— Дейн ми каза, че не желаеш да отидеш в тайна квартира — подхвана Трамел.

— Точно така.

Грейс й метна бърз, загрижен поглед.

— Марли, това е най-доброто място за теб.

— На теб би ли ти било приятно да си затворена евентуално седмици наред? Това ще ме влуди. Направих каквото зависеше от мен, за да помогна и отказвам да бъда наказана за това.

— Но това не е наказание — опита се да обясни Грейс. — То е, за да си в безопасност.

— Дали нещо е наказание, или не, най-добре преценява човекът, който го получава — отвърна Марли. — Не ми тежи да съм в уединение. Дори ми е приятно. Но не мога да търпя да съм затворена.

— Мотелът няма да е особено удобно място — обади се Трамел. — Имам идея. Все пак ти е нужна защита. Защо не се преместиш в къщата на Дейн? Ремонтът приключи и вчера докараха мебелите. Ще ти бъде по-удобно, а той ще бъде с теб нощем.

Изгледа го ледено.

— Не е особено добро предложение.

— Но е единственото разумно — Трамел контрира свирепия й поглед с блага усмивка. — Е, не е идеалното решение, но е компромис, който ще даде резултат; стига да го приемеш. Дейн не би те прибрал под охраняемо попечителство, но ти гарантирам, че шефът ей сега ще го разпореди и окото му няма да мигне.

У нея се надигна раздразнителен гняв и почти я задуши. Не желаеше да я вкарват насилствено в къщата на Дейн; не желаеше да й натрапват съжителство с него. Но за жалост Трамел беше прав. Шефът не я познаваше и няма да се мисли дълго, преди да разпореди да я задържат за нейно собствено добро.

— Трамел греши — обади се Дейн тихо и наруши тишината. Посрещна гневния й поглед, без да мигне. — Лично ще те прибера под охраняемо попечителство. Дори да ме възненавидиш, но се налага. Много по-добре е, отколкото да рискуваш живота си. Така че, скъпа, става въпрос дали ще предпочетеш моята къща или затвора.

Поднесено по този начин, тя призна, че няма никакъв избор.

Преместването стана бързо. Дадоха на Марли време само да благодари на Бевърли за риска, който поема, и да я разведе из къщата. После я отведоха. Тя настоя да шофира своята кола, така че скоро след това пред дома на Дейн паркира керван от три автомобила.

Дейн беше видял последните промени, направени от Трамел в къщата му и прецени, че парите са добре похарчени. Новите мебели изглеждаха и удобни, и шикозни. С новопридобитата свежест и простор, сега дневната му напомняше по-скоро на студио. Леглото в спалнята бе единственото, което доскоро бе относително ново. Когато наследи къщата, бе подменил стандартното двойно легло на баба си и дядо си с огромно. През последните седмици търпеше леглото на Марли само защото тя беше в него — нямаше друга причина да се примири краката му да висят навън.

Ако бе таил някакви надежди да дели огромното легло с нея сега, те изчезнаха в момента, когато тя решително отнесе багажа си в допълнителната спалня, също пипната от Трамел. И независимо от това Дейн се чувстваше странно приповдигнат. Тя беше тук. Само това имаше значение. Очевидно желаеше да прекъсне изцяло връзката им, но обстоятелствата бяха направили заговор срещу нея и се налагаше да отседне при него. Той щеше да разполага с шанса да срути стената от гняв.

Грейс отново се хвърли да помага на Марли да разопакова. Поработиха мълчаливо заедно няколко минути, преди Грейс да отбележи:

— Ама ти май истински си му сърдита?

— Сърдита е бледа дума. Той не просто ме подведе. От самото начало това е била единствената причина да започне връзката ни.

Грейс я погледна шокирана.

— Не е възможно да бъде вярно.

— Нима? Та той не отрече, че го е планирал още преди да се нанесе при мен.

— Но Алекс неприкрито злорадства, защото Дейн е направо луд по теб. Да не би да не знаеш, че те обича.

— Ако е така, никога не го е произнесъл. Всъщност — никога дори не сме обсъждали нашите взаимоотношения, като се изключи секса. Започвам да си мисля дали не става въпрос единствено просто за секс. От самото начало е кроял този план, а като допълнителна екстра се оказа, че съм приемлива в леглото.

Грейс се замисли за миг, преди да попита:

— Никога не сте обсъждали чувствата си, така ли?

— Нито думичка по въпроса. Обадих му се, когато започна видението ми; той пристигна, погрижи се за мен и после просто не си тръгна. В следващия миг вече окачаше дрехите си в дрешника ми.

— Разбирам. Още при първото ни излизане Алекс призна, че емоционално е нагазил в дълбоки води — припомни си Грейс. — А Алекс е най-глезеният мъж на този свят. — Замисли се още малко и продължи: — Права си. Така както излагаш фактите, можеш да предположиш, че Дейн преднамерено е започнал връзката ви, за да спечели доверието ти и се е нанесъл при теб, за да е близо до разиграващите се събития, така да се каже.

— Или накратко: използвал ме е.

Грейс излезе от спалнята и изгледа Дейн хладно. Трамел улови погледа на партньора си и сви рамене развеселен. Дейн не виждаше нищо смешно в ситуацията. Не възрази, когато Трамел и Грейс обявиха, че си тръгват. Колкото по-рано той и Марли останат насаме, толкова по-бързо ще започнат отново да градят мостовете. Господи, какво ще стане, ако не успее да промени решението й?

При мисълта да я загуби завинаги усети как стомахът му се свива от ледена паника.

 

 

Марли най-после излезе от спалнята, за да види вечерните новини. Както и очакваше, водещата новина бе тя.

— WVTM научи днес, че местната полиция е прибягнала до услугите на живеещата в района Марли Кийн, която е медиум, за да им помогне при издирването на Съсеквача от Орландо. Репортерката на WVTM Шери Воун разговаря с госпожица Кийн по-рано днес, когато тя, съпроводена от един градски детектив, напускаше къщата на последната известна жертва, Марилин Елрод, която е живяла в квартала „Уилуд Естейтс“.

Кадърът се промени: интериорът на студиото бе заменен от записа, направен пред къщата. Марли се загледа за минута и обяви:

— Чудесно го изигра. Начинът, по който им каза да напуснат и по който заставаше пред мен, наистина създаваше впечатлението, че искаш да ме предпазиш. Виждаш ли ме като човек, жаден да привлече вниманието на медиите?

— Съвсем не — промърмори той.

Е, поне разговаря с него. Опасяваше се, че ще реши да не му говори до края на живота си. Не, никак не прилича на човек, който всячески се старае да привлече вниманието на журналистите; човек с капчица прозорливост веднага би го забелязал. По лицето й бе изписан прекалено ясен, макар и контролиран гняв, както и прекалено голямо отвращение, когато описваше убиеца.

В следващия кадър се появи лейтенант Бонес: потеше се от жегата и изглеждаше подобаващо притеснен. Дейн го бе посъветвал как да се държи. Бонес не се чувстваше добре в ролята, която изпълняваше, но неговата неловкост допринасяше за желания ефект. Да, Марли Кийн се бе свързала с тях. Бяха склонни да изслушат всеки, в състояние да им помогне при разследването. Твърденията на госпожица Кийн обаче не се оказали стойностни и полицията на Орландо нямало да работи повече с нея.

Отново кадър от студиото. Вечерните новинари изказаха остри мнения: полицията пилее парите на данъкоплатците, като върви по следи, подсказани от психарка. Репортажът завърши с информацията, че госпожица Кийн, въпросният медиум, работи в счетоводния отдел на местна банка и назоваха името на банката.

— Отиде ми работата — изсумтя Марли провлачено.

Дейн стисна кутията бира в ръката си.

— Казах ти…

— Знам какво ми каза. И знам, че нямаш представа какво говориш.

Той стисна зъби.

— За последен път: не започнах връзката си с теб, за да те използвам като стръв.

— Нима? И когато по-точно състави брилянтния си план? Не задавам въпроса саркастично. Планът е дяволски добър. Положително ще даде резултат. Интересува ме кога.

Не му се налагаше да се замисля. Знаеше точно кога му хрумна идеята. Отново предпочете да не прибягва до лъжа.

— В самолета на връщане от Денвър.

Веждите й се стрелнаха нагоре.

— Искаш да кажеш точно преди да пристигнеш в къщата ми и да се правиш, че изпълняваш служебните си задължения?

— Да — изръмжа той.

— Това прави нещата малко съмнителни, не смяташ ли?

— По дяволите, още преди това те желаех! — изкрещя той. — Но ти беше заподозряна и нямах право да се обвързвам с теб. Веднага след като разсеях всякакви съмнения относно теб, потропах на вратата ти.

Тя се усмихна.

— И какъв невероятен късмет да ме използваш по този начин, нали? Нямам нищо против тази част от историята, Дейн. Наистина. Неприятно ми е, че използва личната ни връзка, за да ме поставиш като стръв… Но явно за теб не е била толкова лична, а?

Червени петна затанцуваха пред очите му. Толкова се ядоса, че усети как губи контрол. Стана и излезе от къщата, за да не направи нещо, за което после щеше да съжалява.

По дяволите, нещата никак не изглеждаха добре. Как може тя да се съмнява в онова, което възникна помежду им? Никога не бе изпитвал подобни чувства към никоя жена, а според нея това няма никакво значение за него. Разходи се из двора; стелещата се в нощта горещина го накара да се изпоти. По някое време прецени, че вече се контролира, влезе обратно в къщата, но Марли се бе затворила в стаята си.

Вероятно така е най-добре. Емоциите и на двамата са прекалено изострени, за да говорят разумно в момента. Утре, когато и тя, и той се поуспокоят, всичко ще бъде по-добре.

 

 

Карол Джейнс изгледа вечерните новини. Значи така са разбрали! Проклетият медиум. Как да се досети човек? Това определено не влизаше в плановете му.

Ченгетата изглежда й нямаха особена вяра, но само от вида й го попиха ледени тръпки. А и какво само наговори! Как е възможно да е толкова злобна? Нарече го червей и страхливец. След първото усещане за обида започна да се ядосва. Значи не бил мъж мечта за никого, така ли? Какво знае тази малка кучка?

Всъщност, даде си сметка той, тя знае доста. Ченгетата не й вярват — засега — но фактът си е факт: тя е истинска опасност за него. За разлика от всички останали, тя се бе приближила прекалено много до него. Единственият начин да успее да го види е било в медиумно видение и тази мисъл го накара да се почувства дяволски уязвим.

Положението бе непоносимо. Колко срамно ще бъде да се издъни заради някаква откачена! Проблемът бе, че всъщност не е откачена. Беше си съвсем наред. Само така може да знае как изглежда той.

Той не е в безопасност, докато тя е жива.

Разрешението бе очевидно: медиумът трябва да умре.