Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Dangerous Kind of Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 33гласа)

Информация

Сканиране
Слава(2011)
Разпознаване и корекция
hrUssI(2013)

Издание:

Нейъми Хортън. Опасен капан

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-110-255-7

История

  1. —Добавяне

Осма глава

Ласкавият му нисък глас я стресна така силно, че Джейми изведнъж загуби равновесие и едва не падна по хлъзгавите камъни на ръба на извора.

— Не! Моля те, Слейт, не…

— Спокойно, ирландчето ми — отвърна той нежно. — Когато си готова, ми кажи.

От смайване тя отново залитна. Къртис сигурно би й казал да престане да се държи като дете. Всъщност Къртис едва ли би казал каквото и да е, защото по-скоро би умрял, отколкото да се люби на открито, още повече в горещ минерален извор, над който се сипе сняг. Всъщност тя дори не знаеше дали Къртис изобщо някога се люби. Поне с нея не го беше правил. Тя непрестанно се убеждаваше, че това няма значение. Казваше си, че щом веднъж се оженят, всичко ще е различно. Но сега, когато внезапно беше открила какво възхитително удоволствие е да бъдеш с един на пръв поглед затворен, но невероятно страстен мъж…

Тя тръсна глава, за да прогони тези мисли, излезе от водата и започна да се облича със светкавична бързина.

— Джейми! — Беше прекосила скалата и вече наближаваше дърветата, когато чу гласа му. В първия миг й се прииска да побегне, да се скрие в гората и да се прибере тичешком вкъщи, където да бъде сама. Ала после той отново извика името й и тя спря. Гласът му звучеше нетърпеливо и озадачено. Така или иначе щеше да й се наложи да застане лице в лице с него. Ако сега му се изплъзне, той ще я открие утре или вдругиден. Мъж като него не може да бъде отбягван дълго.

Тя спря и се обърна към долината, за да го изчака.

Когато приближи до нея, той все още закопчаваше ризата си. Напъха я в джинсите и после бързо облече дебелия си пуловер, без да каже нито дума. После се облегна на едно кедрово дърво и я погледна втренчено, въпросително, настоятелно.

— Много бързо се измъкваш. Какво има?

— Няма нищо — тросна се тя и пъхна ръце в джобовете на жилетката си, като сви рамене под напора на вятъра. — Просто трябва да тръгвам. Имам много работа. Това е.

Леко намръщен, Слейт протегна ръка, погали бузата й и се наведе, за да я целуне. Джейми трепна и се дръпна рязко назад, защото усети как сърцето й подскочи при докосването му. Слейт подсвирна тихо и присви очи.

— Какво има, Джейми? — попита той спокойно.

— Това не трябваше да се случва — отвърна тя, зареяла поглед към долината. — Нямах никакво намерение нещата да стигнат… толкова далеч.

— Джейми, аз не съм те прелъстил насила — каза той раздразнено. — Ти прекрасно си даваше сметка какво става.

— Зная — сепна се тя, защото това беше самата истина и от нея се чувстваше още по-зле. — Някак загубих самообладание, позволих си да се отпусна… А сега… Сега ми се иска да не беше ставало. Това е.

— Какви ги говориш, по дяволите! — Гласът му прозвуча застрашително тихо. — Значи това беше един вълшебен следобед, който обаче остава тук и забравяме за него?

— Точно така.

— Не ти вярвам. Това, което се случи днес между двама ни, беше невероятно…

Тя сведе поглед. Не беше в състояние да отрече.

— Искам да забравиш, че въобще се е случило.

— За да не се разчуе ли, Джейми? — изсмя се той изумено. — Нима наистина мислиш, че правя това всеки ден? Че мога да го залича от паметта си заедно с десетки други спомени за подобни авантюри?

— Познавам мъжете по строителните обекти. Всяка жена, която срещате, е голямата ви любов… докато не се появи следващата. За теб бях само един миг, Слейт…

— Джейми, по дяволите! — Той изведнъж замълча, пое дълбоко въздух и каза спокойно. — Надявам се, че Уинтроп съзнава какво съкровище притежава.

— Къртис няма нищо общо с всичко това!

— Напротив. Ако беше мъж на място, това никога нямаше да се случи.

Тя гледаше втренчено очертанията на планината, знаейки, че той говори грубо само за да я разтърси.

— Ние с Къртис… За нас са важни взаимното уважение и… други неща. А не страстта.

— Да, разбрах това — отвърна той провлечено. — Ти май отдавна не се беше отдавала на добрите старомодни физически страсти. — Бузите й пламнаха и Слейт въздъхна. — Ирландче, хайде сега, кажи ми какъв е проблемът?

— Проблемът е в това, че двамата с теб изпитахме заедно моментно удоволствие, но това няма да се повтори. Да, беше приятно, но…

— Приятно?! Значи наричаш това приятно? Да не мислиш, че правиш поредното си изследване на поведението на самотните мъжкари? — Той бръкна в джобовете си и се загледа към долината. — Ако мислиш, че ще се отървеш от мен така лесно, много се лъжеш.

— Слейт, моля те…

— Обичаш ли го? — попита той рязко и се втренчи в нея. Тя извърна поглед и той тихо, но властно отрони: — Погледни ме, Джейми. Кажи ми, че обичаш Къртис Уинтроп и това ще е краят на всичко. Хайде, кажи!

— Не! Не го обичам! — изплака тя отчаяно и наведе глава, за да прикрие сълзите си. — Сега доволен ли си?

— Но тогава защо? — Той се намръщи озадачено, протегна ръка и вдигна брадичката й.

— Защото ме е страх! — Думите се изтръгнаха от гърлото й, преди да успее да ги спре. — Къртис е безопасен. Нима не разбираш? Когато ме целува, не изпитвам абсолютно нищо, и това ме кара да се чувствам в безопасност! Ще стана госпожа Уинтроп, ще събирам хората от факултета на чай…

— Да, да, и ще имаш хубава къща с жив плет — прекъсна я той. — Това ще те направи ли щастлива?

— По-щастлива отколкото можеш да ме направиш ти…

— Много се съмнявам — изръмжа той.

— С Къртис животът ми ще е сигурен.

— Ти повтаряш думите на майка си, Джейми! Тя би предпочела да те види омъжена за човек, когото не обичаш, отколкото да бъдеш с мъжа, към когото изпитваш истинска страст. Истински порив.

— Порив! — извика Джейми ядосано. — Това са илюзии!

— Именно вътрешният порив е подтиквал баща ти да продължава да търси саскуоч, независимо от критиките и неверието на околните. Ти самата връхлетя в кабинета ми, за да ти позволя да посещаваш обекта, именно водена от вътрешния си порив. И точно твоите пориви — присви очи той — ще те доведат в прегръдките ми, когато осъзнаеш, че не си от онзи тип жени, които се задоволяват със спокойно съществуване.

— Моля те, Слейт — прошепна тя с треперещ глас, — не прави това с мен. Няма да се получи. Никога. Невъзможно е.

— Никога е прекалено много време, ирландчето ми. — Той се приведе и нежно я целуна. — И освен това помни, че не бива да казваш на един инженер, че нещо е невъзможно. Всеки язовир, с който съм се захващал, в началото е изглеждал невъзможен. А досега никога не съм се провалял.