Нейъми Хортън
Опасен капан (7)

Седма глава

Той пристъпи предпазливо, защото от извора се вдигаше пара, но всъщност водата беше приятно топла. Отпусна се и веднага усети как тя обгръща блажено тялото му. Напрежението в мускулите му изчезна и той се усмихна.

— През цялата седмица се опитвам да те срещна, ирландче. А ти ме отбягваш.

— Не ставай смешен — отвърна тя малко пресилено бързо. — От къде на къде ще те отбягвам?

— Зная ли — затвори очи той и се усмихна, като отпусна назад глава и я подпря на обвит с мъх корен. — Ако не те познавах, щях да си помисля, че съм те уплашил… Всъщност планът ти за действие беше страхотен. Обадих се на хората от парковата служба в Аляска. Обещаха да ми пратят една от тези клетки за боклук, което препоръчваш и които не могат да бъдат разбивани от мечките. Освен това размислих и реших, че си права за извозването на боклука по въздуха. Ще струва доста скъпо, но по-добре да платим, отколкото да пострада човек. Или пък мечка.

— Хм, не си губиш времето в приказки.

— Не. Освен това ще действам както ти препоръчваш, ще направя промените достатъчно бавно, за да имат твоите мечки време да привикнат към намаляването на храната. Освен това ще ходим на бунището само нощем.

— Те още дълго ще обикалят около обекта, но постепенно ще намалеят и ще останат само най-младите.

— Знаеш ли — изсмя се той сухо, — започнах да научавам за мечките неща, които никога не съм предполагал.

— Някога индианците вярвали, че във всяка мечка е прероден духът на храбър воин. И до днес ценят украшенията, направени от мечешка лапа, защото предавали на човека силата и смелостта на животното.

Слейт протегна ръка и обви с пръсти кожената каишка около врата й. Издърпа я нагоре и хвана внимателно мечешката лапа.

— На теб дава ли ти сила?

— Когато бях на десет, дядото на Сам Двата лоса ми я подари — засмя се тя. — Каза ми, че ще ме защитава от всички зверове. Може би е имал предвид и тези на два крака…

— Е, и върши ли работа?

— Нали виждаш, тялото ми е все още цяло.

— Да, виждам — усмихна се Слейт и едва се сдържа да не каже „и освен това е възхитително“.

Джейми беше вдигнала косата си и непокорните кичури, които се бяха изплъзнали, обрамчваха нежно лицето й, покрити с капчици дъжд. Той я гледаше втренчено. Стори му се, че различава под водата очертанията на раменете й, на гърдите й. Изведнъж се запита дали има дрехи и при тази мисъл дишането му се ускори. Той пое дълбоко въздух и попита:

— Е, и какво мисли Къртис за твоята мечешка епопея?

— Къртис ли? — погледна го тя смаяно. После смръщи вежди с подозрение. — Да не би Сам да ти е казал нещо?

— Не — поклати глава той, изненадан от острата й реакция, и си каза, че непременно трябва да разпита Сам веднага щом се прибере в лагера. — Той с какво се занимава?

— Антрополог е — отговори тя някак сковано. — Доктор Къртис Уинтроп. Сигурно си чувал.

— Не бих казал. Рядко срещам каквито и да е доктори.

Джейми го погледна косо, сякаш долови насмешката в гласа му.

— И той сигурно не знае за твоето съществуване — отвърна тя, като допълни наум: „И слава богу, какво ли би казал, ако ме видеше сега“. — Баща му е доктор Джилбърт Уинтроп. За него поне сигурно си чувал.

— Африка — ухили се той. — Липсващата връзка.

— Отлично, Макол — отвърна тя доволно. — Той е един от най-прочутите съвременни антрополози.

— И на горкия Къртис му остава да върви по дирите му.

— По дяволите, Сам наистина ти е говорил за това!

— Мила — отвърна Слейт и златистите му очи се присвиха, — заклевам ти се, че Сам не ми е говорил нищо за теб или за твоя Къртис.

— Къртис е много уважаван учен — стрелна го тя недоверчиво с поглед, изумена от бързината, с която се досети за вечния проблем на Къртис, който все мереше собствените си постижения с тези на баща си.

— И той ли участва в това преследване на несъществуващо чудовище, с което си се захванала — попита Слейт и я изгледа изпитателно. — А пък аз се чудех как би могла една биоложка да изкара само от стипендията си средства за толкова усъвършенствана техника.

— Къртис работи във Вашингтонския университет — отговори тя след кратко колебание — и наистина ми помогна да получа тази стипендия. Всъщност идеята да получим пари от катедрата по антропология и да ги използваме за оборудването беше именно негова. По документи това е изследване по зоология — усмихна се тя. — Ако бяхме казали на някой, че ни трябват пари, за да хванем саскуоч, щяха да ни се изсмеят.

— Дори ако ви беше подкрепил старият Уинтроп?

— Доктор Уинтроп мисли, че интересът на Къртис към криптозоологията е само пропиляно…

— Крипто… какво? Господи, все си мисля, че зная всички съществуващи „логии“, а ти все ми поднасяш някоя нова.

Джейми се разсмя.

— Това е клон от науката, който се занимава с изучаване на непознати досега животински видове… Като акулата, която се храни с планктон, дето я откриха през 1976… Животни, за които се смята, че са изчезнали.

— Значи Уинтроп старши не одобрява тази работа?

— По-скоро го дразни това, че за повечето хора криптозоолозите са откачалки. Нали все говорят, че са по следите на нещо голямо… като Лохнеското чудовище, Йети…

— Така ли е? Наистина ли са откачалки?

— Не мисля, че баща ми беше откачалка.

— Отлично знаеш, че не това имам предвид.

— Ами… О, по дяволите, не зная! — тръсна глава тя. — Аз съм само биоложка…

— Нима, госпожице Килпатрик?

— … която не претендира, че знае всички отговори — продължи Джейми, без да му обръща внимание. — Обаче съм сигурна, че в нашия свят има страшно много неща, които не подлежат на рационално обяснение. Ненавиждам хората, които мислят, че знаят всички тайни на живата природа.

— Значи онзи, който открие подобни тайнствени същества, ще остане в историята на науката? Затова ли Къртис се е захванал с това? Сигурно в антропологията вече не е останало много за откриване.

Невероятно е как успява да формулира така точно нещата, каза си Джейми. Вероятно това е талантът на истинския инженер — да открива цялостната картина по съвсем бегли описания. Тя си припомни как се разяряваше Къртис всеки път, когато се споменеше името на баща му. Веднъж даже беше казал: „Нищо не ми е оставил да открия! Всичко е направил сам… За мен са останали само трохите!“.

— И защо той не е тук с теб?

Джейми погледна Слейт смаяно и с раздразнение.

— Защо Къртис те интересува толкова много?

— Изобщо не ме интересува — отвърна откровено Слейт. — Просто искам да зная доколко ти се интересуваш от него!

— Това не е твоя работа!

— Напротив! Като се има предвид, че искам да се любя с приятелката му.

Нямаше намерение да го казва точно така, но сега, след като думите бяха вече излезли от устата му, нямаше смисъл да го увърта. Джейми го гледаше така изумено, че той неволно се разсмя.

— Е, не е само това, разбира се, но…

— Аз… аз… — Тя заекна от смущение. Явно дъхът й беше секнал от изумление. — Ти… винаги ли си толкова прям?

— Това притеснява ли те?

— Ами аз… — Тя затвори очи и пое дълбоко въздух. — Просто никога не ми се е случвало някой да ми го каже така.

— Аз не си играя, Джейми.

— Да. Виждам. — Тя започна постепенно да възвръща нормалния си цвят. — Не мога да повярвам, че съм толкова спокойна. — Засмя се неуверено и тихо продължи: — Седя тук полугола с мъж, когото едва познавам, и той току-що ми каза, че иска да прави любов с мен, а аз нито крещя, нито…

— Ти ме познаваш твърде добре — каза Слейт и протегна ръка към нея.

— Не… не… — Но гласът й прозвуча плахо, несигурно. Тя усети как желанието се надига в нея, видя как неговите очи пламват от страст. Топлите му ръце обвиха кръста й и я притеглиха към него. — О, Слейт, не!

Ала всъщност искаше да се случи. Искаше отново да усети силните му ръце върху тялото си, да почувства устата му върху своята, да потъне в целувката му.

Той я привлече плътно до себе си и краката им се преплетоха под водата. Джейми разтърси глава.

— Не, не мога… — прошепна тя. — Опасно е…

— Знаеш, че го искаш — промърмори Слейт. Едната му ръка се плъзна нагоре по гърба й, а другата придържаше младата жена ниско под кръста.

Все още не е късно, повтаряше си тя, има време да се измъкна… Мокрите й пръсти се плъзнаха по гърдите му. Почувства трепването на мускулите под кожата му. Дъждът се беше превърнал в сняг. Снежинките бавно падаха върху косата и раменете му и се стопяваха така, както се топеше в прегръдката му нейната воля.

— Кажи, Джейми, само ми кажи — изръмжа той с кадифения си нисък глас, — кажи ми да престана и веднага ще се подчиня. Кажи ми, че не ме искаш и ще си отида.

Ето го… Това беше спасението, за което копнееше. Трябваше само да произнесе една-единствена дума. И той ще я пусне от прегръдките си. И тя никога повече няма да се събужда нощем тръпнеща от възбуда, никога няма да бленува за странния мъж с очи на хищник, опасния мъж, който ще излезе тихо от гората и ще грабне сърцето й.

— Кажи, Джейми, искаш ли ме… — прошепна той и горещият му дъх се плъзна по врата й.

Ръцете и се вдигнаха бавно, сякаш сами, и легнаха на раменете му. Той я обгърна и докосна с устни шията й. Младата жена потръпна. С премрежени очи видя снежинките, паднали върху врата му, и леко ги докосна с език. После потърка буза в неговата и усети как дъхът му секва. Мъжът сведе глава към нея.

Устните му бяха горещи и нетърпеливи. Целувката му не беше нежна, бавна и предпазлива като първия път. Жадно и страстно езикът му разтвори устните й. Целуваше я точно така, както тя тайно се беше страхувала и надявала — дълбоко, силно, агресивно, неутолимо възбуждащо. Той знаеше какво иска и го вземаше. Усещаше какво желае тя и го даваше. Не му бяха нужни никакви доводи, никакво философстване дали това, което правеха, е добро, или лошо. Джейми въздъхна дълбоко в себе си, с отчаяние си помисли за майка си и за Къртис и се отпусна в прегръдките на Слейт. Отвърна на целувката му със страст, която вече не можеше да сдържа и да крие.

Вкусът на устните й, допирът на топлата й гладка кожа… Слейт усети, че губи чувство за реалност. Сякаш беше хванат в капан. И нямаше никаква надежда за избавление. Но този път, странно, не чувстваше и никакво желание за избавление.

Той плъзна ръце по гърба й. Обгърна я с крака и я привлече плътно до себе си. Чу как дъхът й замира. Тя се притисна плахо до него. Ръцете й се спуснаха колебливо и нежно погалиха хълбоците му. Той притисна слабините си към нея и тя тихо изстена. Главата й се отпусна назад и красивите й буйни коси се изплъзнаха от шнолите. Обгърнаха и двамата като коприна, разстлала се по млечносинкавата вода.

Ръката му сякаш сама намери тънката лента на сутиена и го разтвори. Връхчетата на гърдите й докоснаха плещите му и той жадно ги целуна. Ръцете й нежно обвиха главата му. Устните й тихо прошепваха името му. Мокрото й красиво тяло се плъзгаше в прегръдките му и той страстно целуваше гърдите, изящната шия, нежната извивка на ухото й, устните й.

— О, Слейт — простена тя. — Не бива да го позволя! Това не трябва да става!

— Именно това трябва да стане — промълви Слейт — и то е чудесно. Джейми, чудесно е, и за двама ни.

— Страхувам се…

— От мен?

— От себе си! — отрони тя и впи устни в неговите. Той отново я целуна страстно и усети как тялото й потръпва. Самият той чувстваше как желанието все повече го завладява. — Страхувам се — почти изплака тя. — Страх ме е какво ще се случи после.

— Вярваш ли ми?

Тя промълви нещо неясно и се долепи плътно до него. Той я целуна отново и нежно я притисна към слабините си. Джейми простена и тялото й сякаш само отвърна на ритмичните му движения. Устните й отново поглъщаха неговите.

— Това потвърждение ли е? — изхриптя той. — Джейми, само още миг и вече ще бъде късно! Мога да спра, но трябва да ми кажеш, още сега!

Тя се отдръпна и го погледна с широко отворени очи.

— Не искам да спираме… Зная, че трябва, но…

Слейт я придърпа отново до себе си и устните му се впиха в нейните. Тя въздъхна блажено и отвърна жадно на целувката му.

— Покажи ми… — простена тя. — Слейт, желая те… страшно много те желая…

Тя се притисна до него и Слейт изстена. Знаеше, че е загубен. От мига, когато го беше хванала в проклетия си капан, той беше загубил всякакво желание да бъде свободен от тази жена. Желание, страст, любов… Не знаеше какво е това. Знаеше само, че е хванат в клещи, по-здрави от стоманени. И че всички пътища в живота му са го водили именно към това място. И към този миг.

Той нежно свали тънката материя, която обвиваше слабините й, и бавно, много нежно я поведе. В началото беше изумен, а после трогнат от това колко е неопитна. В един миг се свиваше смутено, а в следващия се разтваряше цяла. Разкри й тайни на нейното собствено тяло, които тя дори не беше подозирала, и тайните на неговото тяло, които не беше и сънувала. Накрая, когато и двамата не можеха повече да сдържат страстта си, той нежно проникна в жадната топлина на плътта й.

Снегът ставаше все по-силен. Парата, която се вдигаше от водата, обгръщаше Джейми. Тялото й блестеше като коприна. Затворила очи, тя се движеше ритмично над него, около него. Главата й беше отметната и косата й падаше като огнен водопад. Беше толкова красива, изпъната като тетива, че Слейт бавно плъзна ръце и погали гърдите й.

Беше като копринена огнена стихия, обгърнала го целия. Всеки тласък на бедрата й го приближаваше все повече към края. Ала той удължаваше удоволствието и с наслада попиваше с очи екстаза, изписан на лицето й. После бавно започна да чувства промяната в нея. Цялото й тяло се стегна, ритмичните движения на слабините й станаха някак неуверени, неравни, сякаш тя копнееше да освободи пламъка, който я изгаряше, освобождаване, което беше толкова близо, но и толкова мъчително далеч. Тя прехапа устни и по неравното й дишане той разбра, че при нея е близо, съвсем близо… Ала тя е така неопитна и не познава страстите на собствената си плът, че не може сама да достигне до върха.

Тогава ръката му нежно се плъзна от хълбока между бедрата й. Пръстите му леко започнаха да я галят. Тя извика от изумление. Мъжът почувства как тялото й потръпна, после за миг застина абсолютно неподвижно. След това всичко в нея избухна и тя отново извика, този път от наслада.

Само миг след това и той самият достигна върха на удоволствието, което беше още по-сладостно, защото знаеше, че е успял да я доведе до екстаз. Двамата останаха отпуснати в прегръдките си и Слейт си каза, че никога през живота си не е изпитвал нещо, което дори малко да се доближава до щастието, което го изпълваше сега.

Сънувам, каза си тя.

Джейми стискаше здраво очи и мислите й се рееха. Сънуваше, че лежи в прегръдките на Слейт. Стройното му тяло се сливаше с нейното, ръката му галеше главата й, която почиваше на рамото му. Двамата лежаха в горещия минерален извор в Скукум, горе в планината, обгърнати в топлината на водата и парата, и току-що се бяха любили. Този път сънят беше изключително истински, всеки миг от любовната им игра беше така жив в съзнанието й, че все още усещаше в тялото си последните тръпки на върховната наслада. Предишните пъти тя все се събуждаше твърде рано, в началото на съня, и остатъкът от нощта минаваше в неспокойно бдение. Този път обаче…

Този път беше наистина.

Невъзможно, но наистина беше се случило. Цели двайсет и осем години беше слушала предупрежденията на майка си да се пази от опасните мъже. През последните дванайсет години беше успяла да устои и на най-настоятелните си обожатели. И за какво беше всичко това? Само две седмици след като издърпа от капана този твърдоглав грубоват мъж вече лежеше гола в прегръдките му, все още разгорещена от бурната им любовна игра.

О, господи, каза си тя и затвори очи. Това е ужасно! Не можеше да повярва, че е способен така лесно да събуди дремещата у нея страст, да я възпламени и възбуди както никога досега. През тези божествени дълги минути, когато се любиха, тя забрави всичко — и работата си, и Къртис, и дори мечките. Нищо друго нямаше значение, освен стремежа да бъде част от него, да се слее с тялото му. Точно за това я предупреждаваше майка й.

— Трябва да тръгвам — заяви тя и се изправи. Водата се стече по тялото й и тя рязко покри гърдите си с ръце, изведнъж силно смутена от голотата си.

Слейт се усмихна лениво и сложи силните си ръце върху хълбоците й.

— Почакай малко, ирландчето ми.

— Не, не… — заекна тя, защото топлите му златисти очи я гледаха, пълни с обещание. — Не, наистина… Трябва да вървя. Веднага. — Тя усети колко уплашено прозвуча гласът й, а по озадаченото му изражение разбра, че и той е доловил уплахата й. Трябваше да се махне оттук колкото може по-скоро. Иначе щеше да стане късно. Той излъчваше такава притегателна сила, че я омагьосваше. Беше напълно безпомощна. Не можеше да устои на този мъж.

Ала най-напред трябваше да излезе от проклетия басейн. Изведнъж си даде сметка, че единственият начин да се освободи от Слейт е да положи ръце на раменете му. Което означаваше да се наведе над него в твърде съблазнителна поза. А след това трябваше под погледа му да излезе от малкия басейн, да събере дрехите си, да се облече…

— Аз… — прошепна тя и веднага усети, че бузите й пламват. — Нали нямаш нищо против да затвориш очи? — Слейт я погледна смаяно, сякаш не вярваше на ушите си, което я накара да се изчерви още по-силно. — Много те моля!

Слейт се усмихна и кимна, после затвори очи. Джейми се измъкна от прегръдките му.

— Сега мога ли да погледна?