Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Dangerous Kind of Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 33гласа)

Информация

Сканиране
Слава(2011)
Разпознаване и корекция
hrUssI(2013)

Издание:

Нейъми Хортън. Опасен капан

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-110-255-7

История

  1. —Добавяне

Шеста глава

Нямаше никакъв смисъл да отрича.

— В тези краища му казват саскуоч — отвърна тя тихо и се приближи до Слейт. — Има си и научно наименование, но както и да го наричат, баща ми прекара цели трийсет години в събиране на данни за него, сведения на очевидци, слухове, всичко. През последните години съсредоточи търсенето в централната част на Британска Колумбия. — Тя кимна към картата. — Сините карфици са местата, където са намерени отпечатъци, а червените — където е бил виждан.

— Но картата е пълна с тях!

— Скукум е индианска дума, която означава лош дух. Тук в долината от стотици години има легенди за саскуоч.

— Огромни космати маймуни — каза той иронично.

— Това по-скоро се отнася за някой друг…

Той обаче не обърна внимание на забележката й.

— И ти си решила да си хванеш един?

— Виж какво, Макол, на теб може да ти изглежда смехотворно, но има много сериозни учени, които смятат, че е напълно възможно. Мечтата на баща ми беше да докаже, че саскуоч съществува, но умря, преди да успее…

— Значи ти ще докажеш на целия свят, че е бил прав.

— Нещо такова — съгласи се тя колебливо. — Много хора мислеха, че баща ми е луд. Той беше изключителен човек, но… понякога се затваряше тук и пиеше. Това всъщност не му пречеше да работи, но имаше хора, които гледаха с пренебрежение само заради…

— Значи мислиш, че тези капани ще свършат работа.

За пръв път, откакто Слейт подхвана този разговор, тя се усмихна.

— Нали хванах теб…

— Да, така е. — Плътните му устни се извиха в лека усмивка, а погледът му се впи в младата жена. — Макар че така и не ми каза какво ще ме правиш, след като веднъж вече си ме хванала.

Ниският му глас вибрираше така изкусително, че Джейми усети как коленете й омекват. Очите й неволно се впериха в дясното му слепоочие, на което беше паднал златистокафяв непокорен кичур коса — толкова нежен, че пръстите й сякаш сами трепнаха и го докоснаха. Раната беше заздравяла, макар че мястото все още личеше.

— Всъщност май така и не ти се извиних, нали? След това все си представях какво можеше да се случи… Как можеше да си счупиш врата.

— Какво толкова, строежът щеше да се забави със седмица-две — подсмихна се той. — Главата ми е здрава.

Не само язовирът щеше да пострада от загубата, каза си тя, докато потъваше в погледа на светлокехлибарените му очи. Защо ли бе решила, че са очи на хищник? Бяха толкова нежни, толкова… близо!

Как успя да устои на изкушението да я прегърне… Зелените дълбоки очи го гледаха смутено. Красивата й уста… само на една целувка от неговата. Той рязко се обърна и с препъване тръгна към вратата. Изпитваше такъв силен копнеж, че цялото му тяло трептеше като струна. Пристъпи навън и когато студеният въздух го лъхна, видя, че вече минава единайсет. Бяха прекарали заедно толкова дълго време…

— Благодаря за вечерята — промълви тя зад него някак срамежливо. Тимбър пристъпваше след нея, като се прозяваше. — И за цялата вечер. Много рядко имам… компания.

Очевидно искаше да каже мъжка компания, отбеляза той и се усмихна. После тръгна надолу по стъпалата, горд от собственото си самообладание.

— Лека нощ, Джейми.

Беше почти стигнал до камиона, когато спря. Остана за миг неподвижен, изпусна рязко въздух и тръгна обратно.

— Какво има? Забрави ли нещо?

— Да, може да се каже и така — отвърна той, като взе стъпалата на две крачки. — Може би после ще съжалявам, но ако не го направя, ще съжалявам още повече.

Обхвана хладното й лице и сведе устни към нейните — така, както беше мечтал през цялата вечер.

Тя се вцепени и нададе кратък вик на изумление. После изведнъж откликна.

Устните й колебливо се разтвориха и той плъзна език между тях, тръпнещ от желание да потъне в нея, дълбоко, толкова дълбоко, че никога вече да не може да се освободи. Когато разтвори зъбите й, тя трепна. Той с наслада отпиваше сладкия вкус на устата й. Езикът й докосна неговия, но така плахо, че той едва го усети. После я целуна по-страстно. Чувстваше как цялото й тяло се отърсва от напрежението, докато тя се опитва да превъзмогне себе си.

След това колебанието й изчезна. Езикът й се плъзна към неговия и се вплете в него в страстна целувка. Тя разтвори устни и му позволи да потъне в тях с невероятно бавен и възбуждащ ритъм. Слейт усети как през тялото му преминава огнена тръпка. Желанието избухна така силно, че той простена името й и обгърна изящната й талия.

В следващия миг ръцете й се плъзнаха по раменете му и потънаха в косата му. Той почувства мъчително сладкия допир на гърдите й, мекото докосване на бедрата й. Тя се притисна до него, сякаш търсеше тялото му. Неспособен да се овладее, той плътно я привлече към себе си, и макар че за миг се уплаши да не би тя да се отдръпне, след това с наслада усети как отвръща на прегръдката му смело и заедно с това свенливо, сякаш не беше сигурна как ще реагира той.

Слейт плъзна длани по гърба й, притисна бедрата й. Целувката му продължаваше своя нежен страстен ритъм и казваше повече от всякакви думи. Пръстите й се вплетоха в косата му и тя внезапно простена, като отвръщаше на целувката му така пламенно, че той едва не изгуби равновесие.

— О, Слейт! — прошепна тя. — Господи! Какво правим?

— Това, което и двамата пожелахме още първата нощ, когато ме измъкна от онзи капан — простена той и зарови лице в копринения водопад на косите й. — Това, за което и двамата мислехме… и копнеехме да направим…

— Не… — промълви тя и отметна глава. — Не мога да повярвам, че това наистина се случва!

— Повярвай, така е! И двамата знаехме, че ще се случи още в първия миг, когато погледите ни се срещнаха.

— Не! — прошепна тя отчаяно. — Не мога да позволя! Слейт, това е твърде опасно!

— Опасно? — Той се отдръпна и я погледна. Можеше да се закълне, че вижда паника в очите й. — Джейми, какво говориш? За него ли става въпрос? За другия мъж…

В първия миг тя се вторачи в него с празен поглед сякаш не разбираше какво й говори. После изведнъж очите й се разшириха от ужас.

— О, господи! Къртис! Съвсем забравих…

Изведнъж осъзна думите си и замълча. Слейт се разсмя и я притегли към себе си.

— Значи съвсем го забрави, така ли? Е, щом той изчезва от главата ти при всяка целувчица…

— По дяволите, не ми се присмивай! — Но тя самата неволно се усмихна и му позволи да я притисне до себе си. — Пък и въобще не беше целувчица, Макол!

— Трябва да опитам пак, за да се уверя!

— Не! — Тя се изплъзна от ръцете му и отстъпи назад. — Майка ми е разказала всичко за мъжете като теб, Макол!

— И какво ти е казала?

— Че сте опасни.

— Значи мислиш, че съм опасен, Джейми? — попита той и протегна ръка.

— О, да — отвърна тя и се отдръпна. Очите й блестяха в тъмното. — Мисля, че ти си най-опасният от всички мъже, които съм виждала!

 

 

— Но това е най-долнопробен подкуп! — извика Джейми.

— Да, при това съвсем откровен — засмя се Сам Двата лоса и се облегна на кухненския плот. — Казвам ти, зеленоочке, постигнала си нещо невиждано — хванала си Слейт Макол за гушата! За да те склони да му помогнеш с мечките, е готов на всичко, включително и на най-долнопробен подкуп.

— А ти защо не си ми казал, че работиш за него?

— С него, зеленоочке. Работя с Макол, а не за него.

— Никой не работи наравно с Макол. Той е типичният вълк-единак. Абсолютен властелин в царството си.

— Е, може наистина да му липсва тактичност, но пък е напълно честен — отвърна Сам. — Той не се занимава с политическите машинации на корпорацията. Интересува го само едно — да предаде проклетия си язовир в срок.

Джейми вдигна вежди и му подаде чаша чай.

— Хайде, кажи ми отново какво точно ти каза Макол.

— Гледай ти — разсмя се Сам, — той ме предупреди, че ще реагираш така. Какво има между вас двамата, я си признай.

— Нищо — отвърна Джейми небрежно, отиде в дневната и се отпусна в креслото на баща си. Сам седна срещу нея. — Е, ще ми кажеш ли?

— Ами спомена, че ако му помогнеш да се отърве от мечките с възможно най-малко вреда за хората и за самите животни, ще ти позволи да влизаш отново в обекта.

— Нима не си дава сметка, че е логично да искам да задържа мечките около бунището колкото може по-дълго.

— Да, и аз му отговорих така — ухили се Сам. — Но той е убеден, че ще му помогнеш, защото отлично знаеш, че когато мечките и хората се сблъскват, винаги губят мечките. Какво ти става, Джейми? Никога досега не съм те виждал такава. Изглеждаш разсеяна, а щом чуеш името на Макол, се нахвърляш върху мен като бясна.

— Глупости — отсече Джейми.

— Хей, зеленоочке — присви очи Сам, — с теб сме приятели от седемнайсет години! И сме дори кръвни братя. Нали помниш как се заклехме винаги да се доверяваме един на друг — добави той и размаха десния си палец.

Джейми неволно се усмихна и потърка своя десен палец. Спомни си колко бяха тържествени и двамата, когато се порязаха ритуално с ловджийския нож на баща й и долепиха палци, за да се смеси кръвта им.

— Тогава бяхме деца, Сам. Пък и всичко беше съвсем различно. Нали помниш как татко ни водеше и двамата на палатка горе в планината? И на риболов?

— Той ми липсва — отрони тихо Сам.

Джейми кимна, втренчила поглед в чашата си.

— Всичко се промени, Сам. Всичко, което познавах и което обичах, вече изчезна.

— Хей, зеленоочке — приведе се Сам, — аз винаги ще бъда тук. Също и Пайн Лейк. И планината.

— Част от планината — поправи го Джейми с горчивина. — Тази проклета река погълна по-голямата част от нея.

— Обаче ще даде нещо в замяна — възрази Сам. — Нали виждаш как всичко се променя. Мините бяха затворени, скоро ще ги последват и мелниците. Скоро нищо няма да може да задържи хората в долината. Няма да имат прехрана. А езерото на Макол ще бъде като спасителен пояс, нима не виждаш?

— Да, да, зная. Ще има паркове, къмпинги, туристи — унило отвърна Джейми.

— А когато развъдникът бъде готов, от цялата страна ще идват хора, за да ловят нашата пъстърва. Големият курортен комплекс ще даде работа на десетки хора. Всичко това ще възвърне живота на Скукум, Джейми, и баща ти отлично го разбираше. Именно затова подкрепи проекта за язовир още от самото начало, когато всички други в околността бяха против.

— Но това никога няма вече да бъде нашата долина!

— Значи затова си решила да продадеш планината?

— Не съм решила да продавам планината — отсече тя. — Просто обмислям едно от възможните решения.

— Хм, и колко е изчислил Къртис, че ще спечелите?

Джейми пламна. Сам я познаваше така добре, че винаги надушваше слабото й място и успяваше да я уязви.

— Време е да направиш своя избор, мила моя — каза той с блеснал поглед, — избора между разума и сърцето, между Скукум и външния свят. Зная, че майка ти те убеждава да продадеш планината и да напуснеш това място. Уговаря те още откакто двамата с баща ти скъсаха…

— Те не са скъсвали! — възрази Джейми.

— Добре, стигнаха до взаимно съгласие да живеят разделени. Зная, че в продължение на седемнайсет години ти беше непрестанно разкъсвана между тях двамата. Половината от живота си прекара яростно защитавайки баща си пред майка ти. А другата половина, когато идваше тук, защитавайки нейния начин на живот пред него. Ако знаеш колко съм страдал заради теб. Знаех, че се разкъсваш, че искаш да останеш да живееш при него, но се ужасяваш от мисълта, че можеш да наскърбиш майка си. Всичко това обаче е минало, Джейми. Сега вече си голяма и трябва да живееш своя живот, а не нейния.

Тя стисна здраво чашата в ръце и пое дълбоко въздух.

— Значи според теб това се опитвам да направя…

— Да, уверен съм, че точно това си на път да направиш. Най-голямата мечта на майка ти е да се омъжиш за Къртис Уинтроп… Извинявай, доктор Къртис Уинтроп… И да станеш съпруга на университетски преподавател, каквато тя никога не успя да бъде.

— Господи, Сам, защо изкарваш всичко толкова драматично? — разсмя се Джейми на откровеността му. — И защо толкова много мразиш Къртис?

— Защото те използва! Познавам този тип хора твърде добре. Той е абсолютен егоист, Джейми.

— Сам, зная, че не одобряваш това, което правим, но всъщност татко, а не друг даде тази идея на Къртис.

— Не, не, Къртис открадна идеята на баща ти… Има голяма разлика между двете. Сега, когато баща ти почина, твоят Къртис иска да си присвои целия му труд, за да се прочуе. И е успял някак да те убеди да му помагаш.

— Но нали сам татко конструира капаните?

— Да, но само като научен експеримент. Отлично знаеш, че никога не е искал действително да улови нещо!

— Сам… — преглътна яда си Джейми. — Аз ще се омъжа за Къртис, така че…

— По дяволите, Джейми, как е възможно да желаеш да объркаш живота си! След като си срещнала човек като Слейт Макол, истински мъж, който обича планината и…

— Да не си полудял? — извика Джейми и едва не се задави от изумление от думите му.

— Да, според мен двамата бихте си подхождали идеално.

— Имаш нужда от разширяване на кръгозора.

— А ти имаш нужда от…

— Сам! Предупреждавам те!

— Добре, добре… — вдигна ръце той. — Само ми кажи какво да предам на Макол и вече няма да споменавам името му. Освен за да кажа, че той сякаш страда от същата болест като теб — или бленува, зареял поглед през прозореца, или се заяжда с първия срещнат.

— Кажи му, че ще подготвя план за действие и ще му го пратя… Но в понеделник сутрин на входа на обекта да има пропуски за двама ни с Тери!

— Щом ще идваш в понеделник, донеси му го сама!

— Не, ще го изпратя — отвърна тя с тон, който не търпеше възражения.

Беше минала седмица, откакто вечеря със Слейт. Седем дълги и ужасно мъчителни дни. Мъчителни, защото изобщо не можеше да спи. Щом затвореше очи, веднага си представяше, че отново е в прегръдките на Слейтър Макол.

За миг изпита желание да разкаже на Сам цялата история. Но после се отказа. Той и без това никога не бе разбирал предпочитанието й към стабилните, надеждни мъже. През цялото следване непрестанно се заяждаше с нея за приятелите й, които сравняваше с овесена каша. „Всеки студент в университета е готов да даде дясната си ръка, за да му определиш среща, Джейми, а ти избираш овесената каша!“

Да, може и да напомняха безвкусна каша, но поне бяха стабилни. А не такива, които да разбият сърцето й. Затова през цялото си следване тя си избираше за приятели мъже, които отговаряха на любимото определение на майка й — безопасни. От опасните мъже се държеше настрана, макар че тайно им се възхищаваше.

А Къртис Уинтроп беше най-безопасният от всички!

Мислите й неволно се отклониха в друга посока. Не можеше да отрече, че понякога и на нея самата й се искаше връзката им да бъде по-вълнуваща. Изведнъж си спомни за страстната и така истинска целувка на Слейт, за неприкритата жажда, която се четеше в погледа му. Така непосредствен и прям, той излъчваше човешко желание за любов. Беше я накарал да се почувства като най-желаната жена в целия свят. С чувство на угризение тя сравни целувката му с небрежното, сухо докосване с устни по бузата й, за което Къртис понякога отделяше време. Да, вярно, че понякога правеше опити да изглежда страстен, но прегръдките му бяха толкова тромави и хладни, че тя неволно си казваше — единственото му желание е да си бъде у дома и да чете някоя книга, а не да ме прегръща.

А Слейт? Господи… Слейт я целуна така, сякаш беше осъден на смърт и тази целувка беше последното му желание…

Само при мисълта за това дъхът й секна и тя бързо отпи от чая, като се престори, че не забелязва изпитателния поглед на Сам и леката усмивка на устните му.

 

 

Да, няма никакво съмнение, каза си Слейт, аз съм пълен идиот. Само ненормалните и четиринайсетгодишните момченца са в състояние да се влачат из блатата и дивите гори на Британска Колумбия, за да търсят някаква жена.

Той изруга наум и замахна с ръка, за да пропъди комарите. Ботушите му бяха пълни с кал и вътре пръстите му неприятно джвакаха. Къде, за бога, беше тя?

Очевидно беше поел в погрешна посока. И сега ще прекара остатъка от живота си в лутане из тази проклета мъглива планина, търсейки една жена, която най-вероятно въобще не беше тук. Вероятно се беше прибрала у дома още когато започна да вали. Сигурно се беше сгушила пред огъня и пиеше горещ ром. Може би Къртис беше с нея. Може би двамата лежаха голи, отпуснати в прегръдките си, след дълъг следобед, пълен с любовни удоволствия. Може би…

Той рязко тръсна глава и прогони тази мисъл. Единственото, върху което си заслужаваше да се съсредоточи в момента, беше съвсем реалната възможност да падне в мъглата и калта, подгизнал до кости от дъжда, разкъсан на парчета от тези огромни комари. Усети как по гърба му се стичат ледени струйки вода и ядосано изруга.

И в този миг се озова пред нея. Зелените й очи изумено се разшириха от учудване. Само главата й се подаваше от горещия минерален извор, който бликаше от скалата срещу него.

— Макол, не може да ти се отрече, че имаш уникални изразни средства! Никога досега не бях чувала такова нещо.

— Какво, за бога, правиш тук? — попита той, като я гледаше смаян. — Температурата е около нулата!

— Идеално — каза тя закачливо, вдигна мокрите си голи ръце зад главата си и се протегна. После се отпусна назад и като затвори очи, се усмихна лениво. — В ден като днешния най-прекрасното нещо е да се изкъпеш в горещ минерален извор. — Тя хвърли поглед на калните му ботуши и джинси, на браздите от потта по лицето му и отново затвори очи. — И ти би могъл да се изкъпеш.

— По дяволите, защо пък не!

Бързо хвърли якето си настрани и започна да разкопчава ризата си. Тя изведнъж отвори очи и с тревога видя, че той започва да издърпва ризата от колана си.

— Но… нямах предвид точно сега…

— Защо да чакам? — усмихна се той и пъхна ризата си в коженото яке, за да не се намокри от дъжда. После събу подгизналите си ботуши и махна мокрите чорапи.

— Макол… — Очите й се разшириха от ужас. — Този басейн не е достатъчно широк, за да ни побере и двамата…

— Ще ни бъде съвсем уютно — отвърна той и дръпна ципа на джинсите си. После бавно започна да ги сваля. — Единственото, което ще ни липсва, е бутилка шампанско.