Нейъми Хортън
Опасен капан (10)

Десета глава

С огромно усилие на волята Джейми се отдръпна.

— Не, ти не желаеш мен, Макол — обърна се тя с лице към него. — Предизвикателството — единствено това вълнува мъже като теб. Вие искате да покорявате — жената, планината, реката, каквото и да е. Но когато ги покорите, се отегчавате и тръгвате да търсите следващото предизвикателство.

Пръстите му стиснаха здраво раменете й. После Слейт свали ръце и впери нетърпелив напрегнат поглед в нея.

— Не, Джейми, не това те плаши. Всъщност се страхуваш от истината… От това, че аз наистина те желая. Заедно с всичко, което ще последва — и къщата, и живия плет, и хлапетата, и косачката за трева, цялата проклетия накуп. Ти се ужасяваш от мисълта, че можеш да позволиш на някого да те обича, защото единствената любов, която си познала, е тази на родителите ти — с обвързване и жертви.

— Родителите ми ме обичаха!

— Разбира се. Но любовта им винаги е вървяла заедно с условията, които са поставяли. Те са използвали твоята обич, за да се борят помежду си. Майка ти и до днес не се е отказала. Ако успее да те накара да напуснеш планината, мечките, всичко, което обичаш, най-после ще докаже, че всъщност си обичала нея повече от баща ти.

— Това е нелепо — прошепна Джейми и се обърна, за да не види той паниката в очите й. — Моля те… върви си.

— Ако правиш със собствения си живот това, което ти самата желаеш, не би означавало, че избираш между тях двамата, Джейми. И освен това любовта не е вземане-даване като в търговията. В любовта не си принуден да се отказваш от нещо, за да получиш друго.

Джейми стоеше вцепенена, без да продума. Чу тежката му въздишка и после бавните му стъпки. Той си отиваше.

— Обичам те, Джейми. Мисля, че и ти ме обичаш, само че те е страх да си го признаеш.

Тя копнееше да се обърне към него и да го прегърне, но краката й сякаш се бяха вкаменили. Вратата се отвори. И след дълго мълчание шумно се затвори. Стъпките му минаха по верандата. Джейми го гледаше през прозореца. Той тръгна към пикапа и бръкна в джоба си, за да извади ключовете. Но внезапно спря. Извади нещо от джоба си и го погледна смутено. После унило го хвърли на земята и се качи в кабината. Запали, взе рязко завоя и изчезна.

Той си беше отишъл. Ти нали точно това искаше, каза си Джейми и преглътна сълзите си. Погледът й падна върху малката купчинка, която Слейт беше хвърлил, преди да си тръгне. Пристъпвайки като пияна, тя излезе. Коленичи и с треперещи ръце вдигна малкия омачкан букет цветя.

— Камбанки… — прошепна тя и усети как гърлото й се свива. Опита да се усмихне, но устните й трепереха неудържимо. Сякаш го виждаше пред очите си, застанал сам на склона, колебливо приведен, бързо отскубва цветята и неловко се оглежда, притеснен, че някой може да го види. И въпреки това ги беше откъснал. Защото искаше да я зарадва. Защото я обичаше.

Тя избухна в ридания и тихо отрони:

— О, Слейт… Обичам те.

Ала беше твърде късно.

 

 

Гръмотевиците трещяха оглушително. Сякаш цялата долина се тресеше от грохота им. Слейт вдигна поглед към небето. Проясняваше се. Бурята отминава на север, каза си той, облегнат на вратата на фургона, и отпи голяма глътка бира от бутилката, която стискаше в ръка. Погледът му неволно се зарея на север, към огромния тъмен силует на Скукум. Грамадните черни облаци се скупчваха над планината.

Дали и тя стои като мен на прозореца и гледа бурята, запита се той. Дали и нейният поглед е привлечен като магнит в посоката, където живее той, така както неговият не можеше да се откъсне от планината? Дали се опитва да застави мислите си да не се връщат към него, ала не успява? Като него?

Не! По дяволите, не. Слейт влезе и ритна вратата. Няма да мисли за нея. Няма да се докара до състояние на умопомрачение. Днес беше опитал всичко, на което беше способен… Но нищо не се получи. И сега какво? Или ще прекара останалия си живот в копнежи по това, което би могло да бъде, или ще се наложи да признае пред себе си, че е бил кръгъл глупак, надявайки се, че тя го обича.

Той инстинктивно отвори хладилника и посегна за нова бутилка бира. После гневно затръшна вратата. Това не беше решение. Може би решение изобщо не съществуваше. Ще работи като роб. И ще остави времето да тече покрай него.

Стар нещастен глупак, каза си той и включи разсеяно телевизора. Отпусна се на дивана, но само след миг отново крачеше неспокойно из стаята. Хвърли поглед през прозореца. Видя полъха на вятъра по върховете на дърветата и после първите капки дъжд. Остана загледан в дъждовната пелена, която покри цялата долина, язовира, реката, планината.

Слейт съжали, че не тръгна към централната част на лагера, преди да завали. Можеше да отиде в спортния комплекс, в залата с уредите. Може би малко вдигане на тежести щеше да освободи поне част от напрежението му. И един леден душ…

Той изруга и тръсна глава. Господи, беше за окайване. Мъж на трийсет и седем, който мислеше, че е познал всичко в живота. Беше работил на невероятни места, беше укротявал не една планина и не една река. Беше се справял с наводнения и суши. Беше виждал как хората умират. Във Виетнам даже беше убивал. Беше се оженил. После се беше развел. И все пак, в продължение на някакви си три седмици, тази зеленоока жена успя да обърне представите му за живота.

По дяволите, обичаше я. Дори сега, когато знаеше, че тя не го желае, продължаваше да я обича.

Изведнъж светлината угасна. Мракът беше непрогледен. Слейт въздъхна и стана. Угаси телевизора, лампите и радиото в кухнята, после угнетено се отпусна отново на дивана. Загледа се в отблясъците на светкавиците по тавана.

Събуди се рязко и сърцето му заби лудешки. На фона на блесналата зад прозореца светкавица пред очите му изплува лицето на Джейми, толкова истинско, че той затаи дъх.

Остана неподвижен, без дори да мигне, все още сънен и замаян. Господи, започват да ми се привиждат разни неща, каза си той и в същия миг очите му отново различиха смътния силует на женска глава. Внимателно, убеден, че халюцинира, той протегна ръка. И докосна хладната й мокра кожа.

Той се стресна и тихо изруга. Бързо скочи и отново протегна ръка. Усети под пръстите си дебела плитка, съвсем мокра, после нежна извивка на буза, на устни. Устните целунаха връхчетата на пръстите му и се извиха в усмивка.

— Извинявай, че те стреснах — прошепна Джейми. — Почуках, но не си ме чул, сигурно заради бурята.

— Джейми! — възкликна той и отново прокара пръсти по лицето й, сякаш да се увери, че тя наистина е тук, до него. — Откога си…

— Няколко минути, не повече. Всъщност мислех, че си долу в лагера и влязох, за да те почакам, но после като те видях заспал, останах и тъкмо се чудех какво да правя…

Кажи ми, че ме обичаш, каза си той, но се сдържа и не го произнесе гласно. Попита само:

— Добре ли си?

— Вир-вода съм — засмя се тя в тъмното. — Джипът заседна в огромна дупка и последните стотина метра вървях пеша…

— Ще донеса свещи и нещо сухо да се…

— Не, не, чакай. — Тя хвана ръката му и той отново седна на дивана. — Това… Искам да ти кажа нещо и… Ще ми бъде по-лесно, ако е тъмно.

Сърцето на Слейт подскочи и той стисна зъби.

— Слейт, моля те, не ми се смей… Обмислях как да го кажа по целия път… — Той стисна здраво ръката й и Джейми продължи: — Винаги съм мислела, че да обичаш някой мъж така означава да изгубиш свободата си, правото на избор в живота.

Джейми замълча и той стисна окуражително ръката й.

— Ти беше прав… че според мен любовта е като размяна. Така е било винаги. Всяка пролет, като свършех училище, заявявах, че искам да дойда тук, в планината. И всеки път минавах през същата мъчителна игра — упреците, споровете, недоволното мълчание. Накрая все пак мама се съгласяваше, но аз тръгвах смазана от чувство за вина. И ужасена, че тя вече не ме обича. Тук при татко беше фантастично. Но щом дойдеше септември, битката започваше отново. Той смяташе, че мога да науча достатъчно и тук, в местното училище. След безкрайни спорове по телефона накрая ме завеждаше във Ванкувър, но двамата продължаваха да воюват, макар и без скандали и викове. В един момент татко винаги си тръгваше. Купуваше си каса уиски и се връщаше в планината, а аз оставах разкъсвана от угризения, че съм го изоставила.

Джейми пое дълбоко въздух. Той понечи да й каже, че няма нужда да му разправя всичко това, ако й е мъчително, но тя сложи ръка на устните му. Той целуна пръстите й и кимна.

— Това продължава дори сега, когато татко вече го няма. Мама толкова мрази да идвам тук. Може би се страхува, че обичам планината повече от нея. Или, че ще ме загуби…

И аз се страхувам да те загубя, помисли си Слейт.

— Винаги съм мислела, че любовта е като торта, че трябва да разрежеш парчетата съвсем равни, за да няма оскърбени. Сега зная, че не е така. Любовта е като омагьосан кладенец. И колкото повече пиеш от него, толкова повече има.

Върху ръката му леко падна капка и той се запита дали е дъждовна вода от мократа й коса, или сълза.

— Обичам те — прошепна тя и докосна с устни бузата му. — И ако все още мислиш онова, което ми каза…

Слейт затаи дъх. После промълви:

— Това, че те обичам? Да, все още го мисля. Или другото, за хлапетата и живия плет, и цялата проклетия накуп? Да, все още го искам.

— Ужасно ме е страх — стисна тя здраво ръката му.

— Честно казано, и мен също — засмя се той нежно. — Джейми, това с влюбването не ми се случва всеки ден. Веднъж бях влюбен, когато бях на двайсет и две, но тогава бях толкова млад… После всичките тези години се опитвах да убедя сам себе си, че не е възможно да срещна жена, която може да свали небето в нозете ми. Докато не те срещнах…

— О, Слейт…

Той стана и я привлече към себе си. Устните му плахо потърсиха нейните в тъмното. И макар че допреди миг искаше да отиде до кухнята за свещи и сухи дрехи, започна жадно да я целува. Джейми въздъхна, обви ръце около раменете му и отвърна на целувката му. Езикът й нежно докосна неговия, сякаш срамежливо напомняше за удоволствията, които вече бяха изпитали заедно. Само при мисълта за това Слейт усети, че цялото му тяло пламва.

Той смъкна мократа жилетка от раменете й и я хвърли настрани. После страстно притисна младата жена до себе си и започна да обсипва с целувки устните, бузите и врата й.

— Не можеш да си представиш колко те желая — простена той. — Още оттогава. Не мога да затворя очи, без да ме обсеби споменът за това как потъвам в теб. Сетивата ми са така запленени от теб, че никога няма да ти се наситя.

— Мислех, че ще ме отпратиш, че няма да ме искаш — отвърна тя шепнешком. — Че съм провалила всичко.

— Господи… Джейми, обичам те! Как бих могъл да те отпратя? Мислех, че никога повече няма да те видя. — Той плъзна ръце по изящната извивка на гърба й, все още замаян, несигурен дали това не е сладък сън, от който ще се събуди.

Не помнеше кога я вдигна на ръце и я занесе в спалнята, не помнеше нищо, освен че беше обсебен от докосването, аромата и топлината на тялото й. Когато погледът му се проясни, двамата лежаха в неговото легло, голи, а дългите й красиви крака бяха обвити около неговите. Кожата й беше нежна като коприна. Дъхът й се сливаше с неговия. От устните им се отронваха сладостни въздишки. Ръцете им безспирно галеха, търсеха, намираха онези съкровени места, а устните ги докосваха все по-възбуждащо.

Тогава тя се разтвори за него, настъпи онзи вълшебен миг, сладостния натиск, затаения дъх, и той потъна в топлината на тялото й. Тя се привдигаше към него, едновременно обладана и победителка, отдаваща се и поемаща го в себе си. А след това всичко останало изгуби смисъл. Остана само шеметната красота на сливането им.

Сякаш се любеха за първи път и в същото време сякаш бяха заедно от векове. Той налагаше ритъма, всеки ход, всяка въздишка на възбуда и удоволствие, сякаш знаеше как точно да я доведе до екстаза. И накрая, когато светът избухна пред очите му, Слейт усети как последните прегради, издигани така старателно в сърцето му, се сриват.

Дълго време останаха неподвижни, прегърнати, безмълвни. Слейт усети, че откъм отворения прозорец духа студен вятър и издърпа завивката на леглото под себе си, за да завие и двамата. Едва тогава видя, че в кухнята свети. Отново имаше ток.

— Значи си истинска — усмихна се той, като се наведе над нея. — Чудех се дали не е сън.

— Това ме кара да си задам логичния въпрос — усмихна се лениво тя, — често ли се явявам в сънищата ти? И то така?

— През последната седмица съм взел повече студени душове отколкото през последните десет години…

— И какво, наистина ли помага?

Слейт се намръщи.

— Ни най-малко.

— И в сънищата ти ли е така хубаво, както беше сега?

— Сега беше по-хубаво от всичко, което съм сънувал. — Той протегна ръка и докосна косата й, която се беше разпиляла по възглавницата. — Добре ли си?

— Да, страхотно — промърмори тя с лукава усмивка.

— Имам предвид косата ти.

— Косата ми се чувства чудесно. Останалото ми тяло също. — Тя протегна ръка и нежно погали влажните от любовната страст кичури, полепнали по челото му. — Не ме предупреди, че този път ще е още по-хубаво…

— Да се любиш в минерален извор е доста атрактивно, но се разсейваш, защото трябва да си държиш носа над водата. Този път бях изцяло съсредоточен в това, което правех.

— Да, забелязах… — прошепна тя. — Аз също.

— Да, забелязах — усмихна се той широко на внезапно избилата по бузите й червенина. — Имаш ли представа какво значи за самочувствието на един мъж да се люби с жена като теб? На няколко пъти едва се сдържах да не протегна врат и да започна да вия — просто от бликаща радост, че мога да ти доставя такова удоволствие…

— Хм, типично мъжко поведение, знак за сексуално доминиране в територията — отвърна тя иронично. — Когато мъжкарят реве, той съобщава на останалите мъжки, че е най-силен, а в същото време привлича и други женски, които…

— Интересува ме една-единствена жена — прекъсна я той. — От мен би станал лош мечок. Не ме бива да се измъквам набързо.

— О, не съм сигурна — промърмори тя, усмихната предизвикателно. — Всъщност актът между мечките продължава около един час.

— Един час? Сериозно?

— Имам го заснето на филм.

— Аха, а знае ли Вашингтонският университет, че му харчиш парите, за да снимаш мръсни филми за мечки?

— Именно заради тези мръсни филми ми дадоха стипендията — разсмя се тя. — А всъщност беше романтично. Снимах една двойка, която седеше край реката. Цял следобед се любиха. Да, именно това е думата, независимо от научните термини. Галеха се, докосваха се, играеха си, целуваха се, после отново се любеха. Беше толкова нежно и интимно, че непрестанно трябваше да си повтарям, че се занимавам с наука, а не с воайорство.

— Толкова си странна — ту обзета от научна страст, ту невероятно сантиментална.

— Ами ти, да не си по-добър? Като си спомня как пристигна в къщата ми днес, за да си защитиш територията…

— Е, нали нямаш нищо против, че се поддадох на вродената си мъжка агресивност — усмихна се той лениво.

— Не се ли вижда?

— Толкова те желаех — продължи той и стисна зъби. — Трябваше да избирам — или да отстъпя, или да се бия. Накрая реших да дойда и да видя колко струва този доктор Уинтроп.

— Ами ако беше успял да смени гумата? С какво щеше да го предизвикаш? Щеше да го поканиш на лов за мечки ли?

Слейт се ухили самодоволно.

— Всъщност кой знае, вероятно щях да го предизвикам на бой с юмруци. Примитивно, но страшно ефикасно.

Джейми се разсмя, целуна го леко по устата и отново се отпусна доволно на рамото му.

— Той не е лош човек.

— Сигурно — промърмори Слейт. Можеше да си позволи благородно да се съгласи, след като държеше в прегръдките си, топла и уморена от любовната им игра, дамата, за която двамата си съперничеха, а самият Къртис сигурно вече наближаваше Сиатъл.

Джейми се усмихваше в просъница. Очите й лениво блуждаеха по лицето му и само при вида на красивите му строги черти сърцето й примираше от любов.

— Странен човек си ти, Макол — заяви тя и прокара пръсти по решителната извивка на брадичката му. — Първия път, когато те видях, си казах, че си един самонадеян нахален строител, който е готов да прегази всичко, което би попречило на скъпоценния му обект. Така говорят и хората — Макол Унищожите ля, той ли, по-страшен е от ядосано гризли.

— Просто съм праволинеен — разсмя се доволно Слейт.

— Сам пък казва, че хората ти са готови да минат през огън за теб. И че „Монолит“ не смее да поема едновременно два големи проекта, защото най-добрите им работници отказват да работят с друг шеф, освен с теб.

— Ами да, ако не бяхме мазохисти, нямаше да сме тук.

— Хм. И същият този Макол Унищожителя ми беше донесъл камбанки… Господи, как можах да ги забравя! — Тя скочи от леглото и се загърна в една негова риза.

— Какво правиш, по дяволите? — измърмори той.

— Веднага се връщам — отвърна тя и тръгна към кухнята.

Фургонът, в който живееше Слейт, беше тесен, но вътре беше изненадващо чисто и подредено. Нямаше и помен от хаоса на типичната ергенска квартира. Явно се беше настанил удобно, но почти нямаше вещи, които да издават личния му живот. Джейми взе чаша от бюфета и докато я пълнеше с вода, си каза, че това вероятно е умишлено — той просто не е искал да превръща мястото в истински дом. Това не беше дом, а една от многото квартири, през които минаваше, докато се местеше от обект на обект. Вероятно не искаше да се привързва към нея.

Джейми се върна в спалнята, като носеше чашата с натопените в нея камбанки. Погледна го свенливо и отрони:

— Намерих ги… след като си тръгна.

— Съвсем ги бях забравил — отвърна той смутено. — Видях ги над обекта… и… Казах си, че ще ти харесат…

— Чудни са! Никой никога не ми е откъсвал цветя!

— Аха, значи Уинтроп само купува, така ли?

— Кой, Къртис? — Джейми се засмя. — Той никога не ми е подарявал цвете. Защо да дава пари за нещо толкова безполезно като цветята, нещо, което увяхва.

— Ах, този Сам, по дяволите, как ме изпързаля!

— Какво е направил Сам?

— Нищо, нищо — отвърна Слейт и се облегна назад, като нежно я придърпа към себе си. — Джейми, те са съвсем клюмнали. Хвърли ги. Ще ти купя голям букет рози.

— Рози ли? Всеки може да купи помпозен букет рози от скъп магазин. Обаче само мъж от класа може да откъсне на любимата си камбанки. А ти, Слейтър Макол — тя сложи ръце на раменете му и се вгледа в очите му, — определено си мъж от класа.

— Ами да, веднага познавам, когато нещо е истински добро — отвърна той и прокара ръка по голия й гръб.

— След два-три часа ще се изправят. Страхотно е, че са с корени. Ще ги засадя. — Тя прокара пръст по долната му устна. — Кой би помислил, че такъв инатлив кавгаджия като теб ще се окаже всъщност старомоден и романтичен?

— А кой би могъл да помисли — ухили се той, — че такава непоносима твърдоглава скандалджийка като теб би могла да го забележи?

— Страшна двойка сме, няма що — разсмя се тя и леко прокара език по жадно отворените му устни.

— Скъпа моя — отвърна той и съблече бавно ризата от гърба й. — Ние с теб сме идеална двойка.

Джейми се вмъкна в топлото легло и въздъхна от удоволствие. Той вдигна устните й към своите и я целуна, бавно, сластно. Изведнъж слабините й отмаляха от надигащото се отново желание, което само преди миг той така съвършено беше заситил.

— О… — простена тя и плъзна крак между бедрата му. Цялата потръпна и промърмори: — О, Слейт, дали… идеята е добра…

Той се усмихна, плъзна ръце по тялото й и плътно я притисна до себе си.

— Да… най-добрата идея от половин час насам…

— Ама… не е ли… твърде скоро?

— Дай ми ръка — изръмжа ласкаво той.

— Какво… О! — Очите й се разшириха, когато той поведе ръката й надолу по гладкия си мускулест корем. — Опитваш се да ми кажеш нещо ли, Слейтър Макол?

— Да, госпожице Килпатрик. Само че за това, което искам да ти кажа, не са необходими думи.

Само след минута-две Джейми беше отново цяла пламнала от възбуда. Тялото й така копнееше за неговото, че всяка нова ласка, всяко негово докосване беше като сладостно мъчение. Той я повдигна над себе си и леко нагласи бедрата й върху своите. Джейми се плъзна по него и бавно го пое в топлината на тялото си, с едно-единствено движение го обви в копринената си плът и го задържа така сладостно, сякаш искаше да остане там завинаги. Той простена името й и тя се отпусна бавно, за да го поеме колкото може по-дълбоко.

Очите му бяха леко присвити и горяха като факли. Той хвана с ръце хълбоците й и я притисна към себе си.

— Не, скъпа, не бързай. Имаме пред себе си цяла нощ.

— Цяла нощ ли? — трепна Джейми. После се отпусна на гърдите му и се остави на лекия, бавен и нежен ритъм, който ласкаво я полюшваше. Отмаляването в слабините й някак притихна и тя с наслада се отдаде на леките, но сладостни тласъци, които бяха неизразимо възбуждащи, защото криеха обещание за още по-големи удоволствия.

— Тази нощ ще те заведа до звездите — прошепна той. — И после ще те върна. И после пак, и пак. Колкото пъти пожелаеш, ирландчето ми. Колкото пъти искаш.

Ниският му страстен глас сякаш я прониза и от устните й неволно се отрони името му. Тя бавно поде сладостния ритъм на тялото му.

— Не се спирай — шепнеше той. — Не ме чакай… Ще имаме още много, много нощи, за да те настигна. Искам да усетиш истинска наслада, Джейми, искам да достигнеш блаженството…