Нейъми Хортън
Опасен капан (9)

Девета глава

Четири дни.

Сякаш беше минала цяла вечност, а всъщност от онзи невероятен следобед в минералния извор го деляха само четири дни. През които непрестанно го преследваше образът на жената, която не можеше да има.

Вятърът свиреше в процепите на скалите. Слейт се загърна по-плътно в якето си. Това беше едно от любимите му места — високо в планината, с изглед право надолу, към реката. Оттук се виждаше цялата долина. И язовира.

Неговият язовир. Макар че беше съвсем унил, при вида му Слейт се усмихна. Сигурно има нещо налудничаво да изпитваш такова силно собственическо чувство спрямо грамада от бетон, стомана и желязо, за която само допреди месец не си знаел нищо. Ала от мига, в който прие обекта, този язовир стана неговият язовир. Неговата мечта.

Погледът му обходи внушителната панорама на строежа. Дълбоко в себе си имаше усещането, че всичко ще бъде наред. Нагоре по течението, зад извитата стена на шлюза, вече започваше да се образува езеро от водата, която след време щеше да залее цялата долина.

Той премести поглед на север, към внушителния хребет на планината Скукум. Планината на Джейми. Непристъпна и величествена като господарката си.

Слейт изруга и се втренчи отново в езерото. Тя беше пределно ясна, повтори си той наум за кой ли път, не желае да има нищо общо с теб. Не можеш ли да си го набиеш в дебелата глава, Макол?

Може би се чувстваше така, защото обикновено той беше този, който преустановяваше връзките с жените. Щом усетеше, че нещата стават сериозни, скъсваше. Все си казваше, че така е по-добре, отколкото да позволи на някоя жена да се влюби в него, след като само няколко месеца по-късно той ще се отправи към следващия обект.

А може би всъщност бягаше от истинската любов. Може би язовирите бяха бариерата, с която ограждаше сърцето си от външния свят. Тяхната плът беше от бетон и стомана и те не разбиваха сърцето ти, но и не можеха да споделят мечтите ти, да прогонят страховете ти, да стоплят дните ти с нежност и усмивки. Това можеше да направи само жена. При това жена като Джейми Килпатрик.

Той отново изруга наум и започна да си повтаря, че трябва да я забрави. Тъкмо се канеше да се обърне, когато погледът му долови леко движение на отсрещния бряг на реката. Зад оградата, скрито в дърветата, стоеше някакво същество и наблюдаваше язовира. Слейт се намръщи. Изглеждаше доста голямо. И потайно — наблюдаваше обекта, но явно се криеше. След миг обаче съществото пристъпи напред и лунната светлина го огря.

— Какво, за бога, е… — промърмори Слейт и се ядоса, че не носи бинокъла със себе си. Беше огромно, покрито с козина и доста набито. Съществото се изправи на задните си крака, сякаш за да обхване по-добре гледката. Дълго време остана така, без да помръдне, после рязко се мушна сред дърветата и изчезна.

Едва сега Слейт усети, че дъхът му е спрял. Какво беше това, по дяволите? Някоя огромна стара гризли, привлечена от шумотевицата? Дошла е от любопитство, а може би и да провери дали няма нещо за ядене?

Той се обърна и тръгна към фургона си. Не му стигаха всичките останали проблеми, а сега трябваше да мисли и за трийсетината черни мечки на Джейми.

Изведнъж рязко спря и се намръщи. Съществото, което видя днес, беше сребристо на цвят. Дали в околността се навърта гризли с такъв нюанс на козината? И въобще защо реши, че е мечка? Всъщност видя само някакъв огромен силует, покрит с козина. Но пък какво друго можеше да е? Освен ако не беше видял първия саскуоч в живота си.

Той се усмихна. Това място явно му действаше особено. Най-напред почти повярва, че се е влюбил в Джейми Килпатрик, а сега започваха да му се привиждат огромни космати маймуни…

— Хей! Макол! Може ли за миг?

Слейт се обърна и видя Сам Двата лоса. Както беше приведен над устройството, той кимна на Сам, после довърши указанията, които даваше на двамата електротехници и се изправи. Усети болка в коляното и неволно се намръщи.

— Какво, коляното ли те тормози? — попита Сам.

— Само когато времето се разваля, нищо особено.

— Пак ти казвам, Макол, баба може да го излекува много бързо.

— Как не! — изръмжа Слейт. — Баба ти има ли право да практикува медицина?

— Ами че тя лекува всички хора в долината от шейсет години насам! — Сам пристъпи напред и доволно обяви: — Обадиха се от управата на провинцията. Май наистина ще получим възстановителния център и игрището за хокей.

— Видя ли, а ти се съмняваше — разсмя се Слейт.

— А на мен ми се обади кметът на Пайн Лейк, за да ми съобщи, че са получили разрешение да започнат проект за три ски писти и лифт със седалки чак до Рейзърбек.

— Много хора в тази долина ти дължат благодарност — каза тихо Сам. — Язовирът спаси Скукум, това си е.

— Да, обаче останалите мислят, че язовирът е унищожил всичко. Вероятно истината е някъде по средата. Надявам се компаниите по благоустрояване да не се развихрят твърде много. Ще е жалко тази великолепна долина да се превърне в увеселителен парк. Приятно ми е да си представям как праправнуците на мечките на Джейми ще продължават да обикалят тези планини дълго след като си отидем…

— Ако зависи от Джейми, това ще стане. — Сам се ухили лукаво. — А, като стана въпрос, чух, че приятелят й ще прекара с нея уикенда.

— Е, и? — отвърна Слейт и оправи шапката си.

— Ами просто си помислих, че би могъл да й дадеш отчет как се развиват нещата с мечките тук при нас…

— Не съм планирал подобно нещо — промърмори Слейт и впери поглед напред. Къртис Уинтроп… Не, доктор Уинтроп може да прави каквото си ще. Може да се поразходи из планината. И да срещне най-старата гризли в района. Слейт се ухили при мисълта за подобна възможност…

— Страхотна жена, нали?

Слейт изръмжа нечленоразделно.

— Един мъж би бил пълен глупак, ако остави подобна жена да му се измъкне.

— Ти за какво си дошъл, да ми губиш времето ли?

— Чувал съм, че й купува цветя. Нали знаеш, от онези екстравагантни букети, дето ги правят в града. Долар парчето.

— Значи има повече пари, отколкото мозък в главата — изсумтя Слейт. — За какво, по дяволите, са й на нея цветя? Цялата й проклета планина е разцъфнала.

— Ами някои жени обичат да им подаряват цветя.

— Може би й купува и парфюми — отвърна тихо Слейт и изведнъж си каза, че може би Къртис е купил и онова красиво дантелено бельо.

— Едва ли — възрази Сам. — Тя веднъж ми каза, че никога не слага парфюм… Вероятно заради мечките.

Да, никога преди това не се беше замислял, но сега, когато Сам го спомена, Слейт си даде сметка, че никога не е долавял никакъв изкуствен аромат от нея. Тя ухаеше на себе си, на жена, ухание, което напомняше аромата на свежия въздух, на зелената трева, на планината.

— Като че ли най-сигурната работа са цветята — отбеляза Сам след умишлено дълго мълчание.

— Жица — промърмори Слейт сякаш на себе си. — Тя спомена, че й трябва нова жица за лебедката.

— Жица? — Сам се вторачи изумено в Слейт. — Нищо чудно, че още си ерген! Съвсем си подивял, Макол. Нали говорим за това как се ухажва една жена.

— Аз изобщо не съм разговарял за никакво ухажване — тросна се Слейт. — Нямаш ли си друга работа? Няма да се срещам с Джейми през този уикенд. И си имам достатъчно работа, за да стоя тук и да слушам брътвежите ти за някой си Уинтроп и за разни… цветя! — Той се обърна и закрачи.

— Мъжът все някога трябва да спре! — извика след него Сам.

Когато след няколко минути стигна в своя фургон, Слейт захвърли на бюрото шапката си, наля си кафе и с присвити очи започна да отпива глътка след глътка. Цветя. Как, за бога, да си съперничи с мъж, който купува цветя? Да върви по дяволите. Няма да отиде там.

Няма никакъв начин да се вдигне оттук само и само да види що за птица е антропологът на Джейми Килпатрик. Никакъв начин.

 

 

Минаха три дни, а Слейт все още не можеше да пропъди мисълта за Къртис Уинтроп. Само като си помислеше, че онзи е горе при нея, и побесняваше. Вероятно се е изтегнал пред огъня с чаша хубав коняк. Джейми се е свила на кълбо пред него, поставила глава на коленете му. Косата й е разпусната и той от време на време протяга ръка, за да я погали.

Слейт тихо изруга, скочи от бюрото си, хвърли празен поглед на купчините документи, които го чакаха, и излезе. Реши да се поразтъпче.

Тръгна без посока, бръкнал дълбоко в джобовете си, преструвайки се, че бърза за някъде. След малко вече беше на отсрещния стръмен склон. Приседна на земята и протегна крака. Погледът му се рееше над язовира.

Близо до тока на ботуша му няколко стръкчета камбанки се полюляваха под напора на вятъра. Той се загледа в тях и отново се сети за Къртис Уинтроп и неговите шикозни букети. Как, по дяволите, би могъл той самият да се състезава с подобен мъж? Дори не си спомняше кога за последен път беше купувал цветя на някоя жена. Дори не си спомняше някога да е ухажвал целенасочено. Винаги оставяше нещата да се развият от само себе си. Ако станеше, добре. Ако не станеше, пак добре.

Да, но пък и никога не беше срещал жена като Джейми.

„Един мъж би бил пълен глупак, ако остави подобна жена да му се изплъзне…“

Слейт рязко се изправи и отново втренчи невиждащ поглед в далечината. През последните няколко седмици с него ставаше нещо. Откакто падна в онзи капан, сякаш се беше променил. Беше неспокоен, раздразнителен и за първи път в живота си изпълнен със съмнения — за съдбата си, за бъдещето, за решенията, които трябваше да вземе.

И всичко беше някак странно обвързано с онази красива червенокоса зеленоока магьосница на име Джейми Килпатрик. През последната седмица се разкъсваше между желанието да бъде с нея и усилието да я изхвърли от мислите си. Непрекъснато си повтаряше, че на този етап от живота му не му трябва никаква по-сериозна любовна връзка, че единственото, за което може да мисли през следващите осемнайсет месеца, е язовирът и нищо друго.

Любовна връзка. Това звучеше така, сякаш следващата стъпка задължително беше живият плет и косачката за трева. И всичко друго, което се беше зарекъл да не допуска.

По дяволите. Той пое дълбоко въздух и вдигна поглед. Какво беше това? Това ли е да се влюбиш? Господи, толкова отдавна не беше изпитвал подобно чувство. Защо трябваше толкова години да се опитва да запълни живота си с нещата, които му се струваха най-смислени, само за да установи в ден като този, че се пита дали те въобще имат някакъв смисъл и стойност.

Може би беше време Слейтър Макол да разтвори сърцето си. Той се усмихна мрачно. Ако наистина иска това, ще трябва да се бори. Не само с Къртис Уинтроп, а и със страховете на самата Джейми. Борбата може да се окаже продължителна…

„Мъжът все някога трябва да спре!“

Изведнъж Слейт си даде сметка, че никога не се е съмнявал в избора си. Решението изглеждаше толкова естествено, че даже се почуди как е било възможно да се колебае. Той се усмихна и тръгна нагоре по склона.

После рязко се обърна и погледна камбанките. Изсумтя и пак пое нагоре. Направи три крачки и спря. Отново се извърна и се вторачи в цветята. После въздъхна и се върна до тях. Огледа се да види дали някой не го наблюдава, наведе се и ги откъсна. Камбанките излязоха леко от меката пръст, заедно с корените. Слейт ги загледа глупаво и се прокле сам в мислите си. Господи, нима един мъж трябва да мине през всичко това, за да ухажва някоя жена? В сравнение с тези мъчения изграждането на цял язовир е детска работа!

Изведнъж Слейт се сепна и усети, че все още стои така на показ пред целия лагер и бързо натъпка цветята в джоба си. По-късно ще ги пооправя, каза си той. Само това остава, някой умник от обекта да ме зърне да бера цветя. Ще ме скъсат от подигравки.

 

 

— Не мога да разбера защо си такъв инат — заяви Къртис и започна да чисти коляното си. — Кучешка козина. Всеки път, като дойда тук, се връщам покрит с кучешки косми. Не разбирам защо пускаш това животно в къщата. Всъщност понякога въобще не те разбирам, Джеймисън.

— Просто казах, че още не съм решила — отвърна тя, като потисна желанието си да изкрещи.

— А аз просто казах, че трябва да обмислим какво би ни донесла земята, ако решим да я продадем.

— Ако аз реша да я продам — натърти тя. Къртис я погледна остро и тя въздъхна. — Къртис, тази планина беше за баща ми целият му живот. Това е единственото, което ми остана от него. Ако я продам, ще бъде така… безвъзвратно.

— Не можеш вечно да живееш със спомени. Само след година мястото ще бъде неузнаваемо. Езерото ще залее долината и реката, всичко наоколо ще гъмжи от рибари и туристи. А хората, които искат да купят планината, са готови да дадат добри пари. Ако още малко се колебаеш, ще си намерят някой друг, не такъв идеалист.

— Не съм идеалистка. Просто не ми допада мисълта, че Скукум ще се превърне във ферма за дебелаци.

— Нали ти обяснявах поне десет пъти — отвърна той търпеливо като родител, който поучава детето си. — Курортът ще бъде всъщност клиника за отслабване с изключително луксозен санаториум и възстановителен център. Само за най-отбрани клиенти.

— Да де, луксозна ферма за дебелаци — сопна се тя.

— Пък и тя повече няма да ти е нужна — Той се престори, че не е чул забележката й. — След като се оженим, вече няма да идваш тук.

Джейми извърна поглед, за да не види Къртис отчаянието, изписано на лицето й. Той беше прав. Нямаше да подхожда на съпругата на младия доцент по антропология да прекарва летата си в боричкане с мечки. Ще й се наложи да публикува резултатите от четиригодишните си изследвания, ще получи преподавателско място, а в свободното си време ще изучава изкуството как трябва да се държи жената, чийто съпруг един ден ще стане шеф на катедрата.

— Зная — въздъхна тя с чувство за безнадеждност.

— Пък и парите ще ни свършат добра работа.

— А, и за това исках да си поговорим — започна Джейми внимателно. — Къртис, не мисля, че трябва да разширяваме изследвания район. Имаме вече шест капана и дванайсет устройства с камери и…

— И до този момент не сме хванали нищо — отсече Къртис и се приведе напред, намръщен и напрегнат. — Според информацията на баща ти бихме могли да открием съвършено непознат до днес животински вид! Разширяването действително ще е скъпо. Също и довеждането на допълнителен екип от хора. Но щом искам да успея, трябва да заложа всичко! Това означава да направя още капани, още устройства с камери, да доведа изследователски екип, който да претърси всеки метър от планината. По дяволите, Джеймисън, знаеш колко е важно за мен всичко това! Това нещо действително съществува… И аз ще съм този, който ще го докаже!

Както винаги, настоятелността му я притесни. Откакто преди две години се запозна с баща й, Къртис беше обсебен от една-единствена мисъл — да открие саскуоч. Само че Джейми не беше сигурна дали това е чисто научна страст, или Къртис отчаяно се стреми към нещо, което ще го изравни с баща му. Тя стана и отиде до прозореца.

— Какво има, мила? — попита Къртис, като се приближи и я прегърна през кръста. — Тези дни си така напрегната…

— Просто си мисля, че татко едва ли би одобрил това, което правим — отвърна Джейми и се измъкна от прегръдката му. — Той не одобряваше изследвания, които се намесват в живота на животните. Той изучаваше тези същества, но никога не би организирал ловен поход срещу тях…

Изведнъж Тимбър скочи и заподскача пред вратата. Някой почука. Джейми облекчено въздъхна.

— Сигурно е Сам… — Тя побутна настрани радостно скимтящото куче и отвори. — Здрасти — започна тя и изведнъж онемя. Пред нея стоеше Слейт Макол, широко ухилен.

— Здравей! Може ли да вляза?

— Ами… — заекна тя, когато срещна засмените му златистокафяви очи. Сърцето й биеше лудо. — Ами… Да.

Тя отстъпи назад и Тимбър се хвърли радостно върху Слейт. Той се разсмя и започна да се бори приятелски с кучето, което размахваше опашка щастливо като кутре.

— Джеймисън? — Къртис гледаше сцената хладно.

— О, да, извинявай. Тимбър, седни долу! — Джейми едва успокои животното и го накара да легне. — Запознайте се. Това е Слейтър Макол, инженер от строежа на язовира.

— А това е доктор Къртис Уинтроп — прекъсна я Слейт с широка усмивка. Той пристъпи напред и протегна ръка. — Слушал съм много за вас.

— Нима? — попита Къртис и погледна гнусливо ръката му.

— О, извинявайте — разсмя се Слейт и избърса дланта си в джинсите. — Когато се вълнуват, кучетата пускат лиги.

— Да, явно наистина ви… харесва. — Къртис се ръкува и веднага след това изтри пръстите си с носната си кърпичка.

Последва мълчание. Слейт се облегна на масата със скръстени ръце и се вторачи в Къртис. Къртис отвърна на погледа му. Изведнъж Джейми усети как между двамата започва да струи неприязън. Да, беше наблюдавала същото много пъти при мечките, при мъжкарите, които се състезават за надмощие, и сега безпогрешно го разпозна. Само че този път ставаше в собствената й дневна. Между двама мъже.

— Господин Макол, искате ли кафе? — Тя пристъпи между двамата и погледна Слейт така напрегнато, че той се засмя. — Макар че не бих искала да ви задържам…

— С удоволствие — отвърна той. После отиде към кухнята, извади си чаша от бюфета и си наля кафе така спокойно, сякаш си беше у дома. Вдигна кафеника към Къртис, като го погледна въпросително.

— Не, благодаря — отвърна Къртис и погледна Джейми сурово. — Доколкото разбирам, господин Макол ти е приятел.

— Можете да ме наричате Слейт — провикна се съперникът му, после тръгна към тях и се отпусна в шезлонга, от който Къртис очевидно беше станал преди миг. Вдигна доволно крака на една възглавничка и се ухили доволно. — Хей, ирландчето ми, спукала си лошо гума, а? Ще ти я сменя много бързо, само кажи.

— Гума ли? — погледна я Къртис. — Каква гума?

— Видях я едва тази сутрин — отвърна Джейми. — Сигурно снощи съм я спукала. Ще я оправя.

— А, не, това е мръсна работа — отбеляза Слейт. — Джипът ти е целият в кал. Ще я сменя, преди да тръгна.

— Много сме ви задължени за предложението, господин Макол — каза гневно Къртис, — но гумата ще сменя аз.

— Къртис, знаеш ли колко е кално. Не е спешно…

— Точно така — вметна иронично Слейт, като плъзна поглед по скъпия спортен костюм на Къртис. — Не сте подходящо облечен. Тази работа е по-скоро за мен.

— Казах, че ще я сменя аз — изхриптя Къртис.

— За бога! — възкликна Джейми. — Мога и сама…

— Не се съмнявам, ирландче — засмя се Слейт. — Възхищавам се на жените, които могат сами да се грижат за себе си. Но пък всеки мъж си има достойнство. Наречи го както щеш, но никой истински мъж не би оставил една жена сама да си сменя гумата на джипа.

Джейми го гледаше недоумяващо. След миг усети, че Къртис намята сакото си и се отправя към вратата.

— Ще я оправя веднага, Джеймисън. Защо не ми каза?

— Къртис, не ставай глупак! — извика тя. — Ще се накаляш целия! Пък и никога в живота си не си сменял гума на джип! — В същия миг обаче осъзна, че не трябваше да го казва.

Къртис стисна устни и вдигна брадичка.

— Пък и грехота е за страхотните панталони — добави провлечено Слейт откъм шезлонга. — Оставете тази работа, Уинтроп… Ще я сменя бързо. Правил съм го стотици пъти.

— Давам си сметка, че вашето образование може би ви дава някакво преимущество в техническите операции, господин Макол — отвърна любезно Къртис, — но все пак мисля че човек с научна степен по антропология и историческа социология би могъл да проумее как се сменя някаква си гума.

— Къртис, моля те… — извика Джейми, но в отговор чу само затръшването на външната врата. Тя се обърна и видя как Слейт доволно й се усмихва, отпуснат удобно в шезлонга. — Какво правиш? Той ще се изложи с тази гума като последен глупак! Само защото ще се опита да докаже, че е мъж на място.

— Не мислиш ли, че е достатъчно възрастен, за да се грижи сам за себе си? Между другото изглеждаш страхотно — отвърна Слейт и плъзна одобрителен поглед по зеленикавата й пола и стегнатото черно елече. — За първи път те виждам не в джинси. Е, всъщност не за първи път…

— Да не си посмял даже да си помислиш за онова — прошепна тя и цялата пламна. — Хайде, излез и му помогни, преди да се е наранил, за да докаже, че е по-обигран от теб.

Когато излязоха, Къртис вече беше вдигнал колата на крика и хвърли победоносен поглед на Слейт.

— Искате ли да ви помогна да я свалите от оста? — попита Слейт, като се облегна на един от стълбовете.

— Ще се оправя — отговори Къртис и дръпна силно колелото. То не помръдна. Той дръпна пак, още по-силно.

— Понякога заяждат — отбеляза Слейт.

Къртис не каза нищо, а хвана колелото още по-здраво. Този път то леко се разклати.

— Крикът е поставен на мека почва — продължи Слейт.

В този миг Къртис дръпна твърде силно и се озова паднал по гръб на земята, здраво притиснал калната гума към гърдите си. Изруга и се опита да избърше дрехите си, но ръцете му бяха по-кални и само ги налапаха.

— Следващия път опитайте с леко въртене да я разхлабите — подметна Слейт. — Не става така бързо, но пък за дрехите е по-добре.

Косата на Къртис беше паднала на челото му и той инстинктивно я приглади назад. В същия миг обаче усети, че се е намазал с кал и по лицето, и отново изруга.

— Къде, по дяволите, е резервната гума?

— Май е онази кална купчина върху предната решетка — посочи Слейт, като вдигна чашата с кафето. — Не ме разбирайте погрешно, Уинтроп, но ако бях на ваше място, щях да хвърля няколко кофи вода върху нея, преди да я сваля.

— Нямам нужда от съветите ви.

— Сега ще ти я дам! — намеси се Джейми.

— И от помощта ти също нямам нужда! — извика Къртис. Въжето, с което беше завързана резервната гума, беше цялото покрито с кал, но той хвана свободния му край и нервно го задърпа.

— На ваше място бих внимавал с този крик.

— Гледай си работата, Макол! — изръмжа Къртис и отново дръпна. В този миг крикът поддаде и джипът се сгромоляса. Мъжът изрева като бесен и се обърна към Джейми. — Поне мога да разбера кога ме правят на глупак! Накарай твоя Тарзан да ти оправи гумата! — Той тръгна към къщата. Отмина Слейт и затръшна вратата.

— Значи това е Къртис — отбеляза Слейт и погледна весело Джейми, която стоеше пред стълбите изумена.

— О, как само бих искала да те… — изсъска тя и се втурна вътре, като го погледна смразяващо.

Слейт остана навън и продължи да пие кафето си. Отвътре се чуваха ядосаните им гласове, които ставаха все по-високи. Последва кратко мълчание, после Джейми съвсем тихо каза нещо, след което Къртис излетя от къщата с куфар в ръка. Втурна се към колата, хвърли куфара са задната седалка, седна пред волана и се обърна към Слейт.

— Значи я искаш, така ли, Макол? Добре, имаш я.

Той извъртя колата назад така яростно, че събори една купчина дърва, после натисна газта и колата излетя от двора сред вихър от борови иглички. Джейми, която се беше показала на верандата, проследи с поглед как колата изчезва надолу по пътя. Бузите й пламтяха от негодувание.

— Хм, интересен човек — отбеляза Слейт. — Може би малко избухлив, но…

— О, по-добре млъкни! — яростно го сряза тя.

— Аз ли? — каза невинно Слейт. — Аз просто дойдох да си поговорим за твоите мечки…

— Ти съвсем умишлено го въвлече в тази идиотска игра на мъжка сила… — Очите й изведнъж се присвиха. — Какво се е случило с моите мечки?

— А, нищо специално — сви рамене той. — Просто понеже не съм те виждал от няколко дни, реших да дойда да ти разкажа как вървят нещата на обекта.

— На обекта всичко си е наред. И тук също всичко беше наред, преди да се появиш. Гледай какво стана. — Тя ядосано посочи катурнатия джип и съборените дърва.

— Защо не отидеш да свариш кафе, докато аз оправя всичко и свърша с тази гума — предложи Слейт и без да дочака отговора й, запретна ръкави и тръгна към колата.

Когато след половин час влезе в къщата, Джейми седеше в креслото на баща си. Не го погледна. Той влезе в банята да се измие. След пет минути беше готов, но тя продължаваше да не му обръща никакво внимание. Той бавно приближи до нея и се облегна на камината.

— Излъгах те. Всъщност дойдох да поговорим за нас.

— За нас ли? — скочи тя ядосано. — Аз и ти не сме ние, ясно ли е, Макол?

— Джейми, веднъж вече ти казах, че не играя игрички. Не казвам на жена, че я обичам само защото тя иска да го чуе… Нито пък се любя с жена само за да покажа, че мога. Винаги съм мислил, че въобще не ми трябват никакви жени, но, Джейми, по дяволите, когато срещнах жена, която ме кара да изпитвам това, което изпитвам към теб, няма да отстъпя без бой.

— Бой ли? — погледна го тя смаяно. — Това ли било?

— Уинтроп ще се върне ли?

— Господи, как може да се държите като пещерни хора?

— Попитах ще се върне ли? — повтори упорито той.

— Ами, той мисли, че между двама ни има „връзка“ — хвърли му тя гневен поглед. — Направо е бесен.

— Значи за това спорихте вътре?

— Той заяви — продължи тя по-неуверено, — че ако не тръгна веднага с него за Сиатъл, ще скъса с мен.

— И ти каза, че оставаш? — изгледа я Слейт.

— Разбира се, че оставам! Цели четири години наблюдавам тези мечки. Няма да захвърля всичко само защото Къртис се държи като пълен кретен!

— Но този кретен е мъжът, за когото искаше да се омъжиш — напомни й Слейт. — Какво стана с всичко това?

— Макол, стига си ме разпитвал — тросна се нетърпеливо тя. — Това не е твоя работа.

— Напротив — каза той бавно. — Защото е свързано с онова, което се случи на извора между нас…

— Между нас няма нищо! — извика Джейми, но дълбоко в себе си знаеше, че не е истина. Знаеше, че страстта, която ги привлече един към друг на извора, е по-жива от всякога. Кехлибарените му очи сякаш четяха мислите й и тя рязко се обърна. — Онова беше случайност… Просто хрумване.

— Не. Двамата с теб се любихме в извора не по някакво случайно хрумване и ти отлично знаеш това. — Гласът му звучеше дълбоко и напрегнато. — Джейми, това е факт, между нас има нещо. Аз самият не го разбирам и до неотдавна това ме изкарваше от равновесие. Вероятно защото съм инженер, винаги искам да зная точния отговор и не вярвам в неща, които нямат математическо обяснение. Но това, което изпитвам към теб, е толкова истинско, че започвам да се примирявам. Както е истина, че онзи следобед те държах в…

— Не! — извика тя уплашено и запуши уши, за да не чува.

— От какво се страхуваш, Джейми? — прошепна мъжът съвсем близо до ухото й. Дъхът му опари врата й. — Защо непрекъснато се съпротивляваш, след като сама знаеш, че и двамата желаем едно и също? — Устните му леко докоснаха врата й и тя потрепери. — Не се бори с това, Джейми. Отпусни се. Позволи ми да те обичам така, както искам. — Ръцете му легнаха на раменете й и езикът му бавно се плъзна по ухото й.

Гореща вълна премина през тялото й. Джейми стисна очи. Едва успяваше да устои на порива да се обърне, да се отпусне в прегръдките му, да му се отдаде.

— Никога не съм изпитвал подобни чувства съм жена, никога, Джейми… С теб ми се случват неща, които не съм и сънувал… Желая те… Искам да си моя. Никога в живота си не съм желал нещо така силно…