Шарлот Лъм
Нежно очарование (7)

Седма глава

— По дяволите! Не знаеш какво искаш! — процеди Винсънт. — А сега ме чуй…

— Не искам да те слушам повече! Достатъчно те слушах… — пое си дъх Белинда. — Мислих дълго за всичко и решението ми е твърдо: искам да видя Рики, та дори да е за последен път.

Лодката се насочи към кея, встрани от градината на Шон и Брайди.

— Не се опитвай да разрушиш брака на Рики, преди да е започнал! — заплашително я погледна Винсънт.

— Не си прави труда да говориш, защото не те слушам! — Тя помаха с ръка на Брайди. — И престани да се мръщиш. Стивънс са толкова мили към нас.

Винсънт я наблюдаваше с потъмнял поглед и Белинда въздъхна с облекчение, когато лодката меко удари дървените подпори на кея. Брайди затича към тях, но като видя мокрото до кости момиче, в очите й блесна игриво пламъче.

— Хей, Вин, мислех, че владееш отлично веслата! — Подаде ръка на Белинда и закачливо се обърна към нея: — Само не ми казвай, че си паднала във водата! Какво, по дяволите, се е случило? Или по-добре да не питам…

— Нищо не се е случило — избоботи Винсънт и бавно закрачи през градината.

— Хо-о-оп! — свирна по момчешки Брайди след него. — Да не сбърках нещо? Никога не съм те виждала в такова настроение…

— Достатъчно, Брайди — прекъсна я Белинда, но веднага омекна: — Не исках да те обидя, мила, съжалявам… — Разтърси мокрите си коси и попита: — Мога ли да взема душ?

— Разбира се, нали сте ми гости… Ще ти дам и сухи дрехи.

Когато след малко Белинда се върна във фоайето на хотела, тримата седяха пред отрупана с кифлички и бисквити маса и пиеха чай.

— Изглеждаш прекрасно! — похвали я Брайди с усмивка. — Вземи си от кифличките — специалитет са на Шон. Прави ги по стара ирландска рецепта — с кисело мляко. Хрупкави са и са леки като перце, нали, Вин?

Винсънт само измърмори нещо неопределено и разсеяно кимна, затова Белинда се почувства задължена да изрази благодарност на домакините и от негово име. Усмихна им се топло и обясни, че се изкушава при вида на сладко ухаещите кифлички и с удоволствие ще ги опита с чаша чай. Но едва бе отпила няколко глътки, когато Винсънт се извини и стана.

— Трябва да тръгваме вече. От няколко часа сме на крак, а Белинда се нуждае от почивка.

— Отбийте се пак някой ден! — поканиха ги любезните домакини и ги изпратиха до изхода на хотела.

Белинда сложи бялата си шапка и им махна с ръка от колата. Винсънт не каза нищо на сбогуване, но също им махна разсеяно, преди да завият и да се скрият от погледа им.

Очакванията на Белинда той да поднови атаките си срещу нея не се оправдаха. Седеше мълчалив и неподвижен и не забелязваше скритите й погледи. Стиснал челюсти, не откъсваше очите си от пътя. Имаше вид на човек, опитващ се усилено да разреши някаква дилема. Тишината в колата беше непоносима. По-добре да беше избухнал, да я бе нагрубил или заплашил… Това мълчание означаваше нещо и бедата беше в това, че Белинда не знаеше какво точно. Винсънт беше способен на всичко. Какво ли кроеше?

Отдавна трябваше да са пристигнали у дома. Но какво става? Накъде пътуваха? Тя се огледа неспокойно: колата се движеше в съвсем друга посока, а не към Дилингам Плейс. Да не би да грешеше? Миг по-късно пътят зави и зад високите липи като мираж в късния следобед изникна голямата бяла къща на семейство Гарет.

— Та това е домът на родителите ти! — възкликна Белинда.

— Точно така — съгласи се Винсънт без ентусиазъм и намали скоростта. Завъртя бързо волана и умело вкара колата през портала.

— И какво ще правим тук?

— Нали искаше да видиш брат ми?

Белинда не вярваше на ушите си. Погледът й пробяга по красиво оформената фасада на къщата, която смайваше с великолепието си. Пред нея — на площ от около един декар — се простираше чудесно оформена по типично английски образец градина с геометрично разположени лехи, в които по това време на годината цъфтяха рози и лавандула. Множество алеи и пътечки излизаха от центъра, в който сред обрасли с мъх статуи в класически стил сложен декоративен мотив привличаше погледа. Цветната градина бе разположена в съседство с голямо затревено равно игрище, на което в този прекрасен следобед се виждаха неколцина младежи.

— Играят крикет — погледна с въздишка към тях Винсънт и паркира точно срещу входа на къщата. — Е, все още ли искаш да видиш брат ми?

Объркана и изгубила първоначалната си самоувереност, Белинда слезе от колата и го последва.

— Не мога да говоря с него пред толкова много хора…

— Искам да те предупредя, че това е единственият начин, по който ще се виждаш с него в бъдеще. Не забравяй, че не е вече свободен. Доведох те само защото се надявам, че като го видиш, ще се успокоиш и ще престанеш да се измъчваш. Макар че, откровено казано, още се чудя какво толкова намираш у него… Понякога е направо отегчителен — и ти го знаеш. Дори мъжкият му чар не може да компенсира липсата на толкова други качества…

Той я хвана под ръка и я поведе към игрището. Младежите, облечени в бели спортни екипи, тичаха насам-натам, размахвайки в ръце бухалките си за крикет. Когато ги съгледаха, спряха играта и някой възкликна:

— Та това е Винсънт!

— А кое е момичето с него? — обади се друг.

Очите на Белинда нервно пробягаха по лицата им. Не познаваше никого. Защо ли Винсънт я водеше тук?

И тогава съзря Рики. Беше застанал гърбом към тях и говореше с едно от момчетата. Когато чу да споменават името на брат му, се обърна и усмивката му замръзна. Беше я познал. Очите му се разшириха като на изплашено животно, бухалката се изплъзна от ръцете му и глухо тупна на земята. Беше шокиран. Коленете му се разтрепериха, тялото му се разлюля и той се подпря на рамото на приятеля си.

Белинда се чувстваше не по-добре от него. Въпреки че бе подготвена за срещата, изживяването в този момент не можеше да се сравни с нищо: кръвта замръзна във вените й, тялото й изстина, краката й не искаха да направят и крачка по-нататък. Винсънт й говореше нещо, но тя не го чуваше. Стоеше безмълвно и със замъглен поглед следеше всяко движение на Рики. Когато го видя, беше готова да хукне обратно, но краката й не се отлепваха от земята.

— Бел! — викаше Рики и тичаше с разтворени обятия към нея. — О, Бел, ти ли си? Жива ли си? — Стигна до нея, протегна ръце, докосна невярващо лицето и устните й и разпиля косите й. — Мисля, че сънувам! О, господи, бях толкова нещастен, като знаех, че ти… Прости ми, Бел, виновен съм пред теб! Мислех, че съм те погубил, че… Но ето, че си тук, вече си добре и изглеждаш… О, направо си прелестна! — Лицето му грейна в щастлива усмивка. Кичур руса коса бе паднал над челото му и закриваше просълзените му очи. — Извинявай, Бел, чувствам се толкова глупаво… Не мога да ти опиша какво изпитвам! Да те видя отново, след като си мислех, че ще те изгубим завинаги, и то по моя вина… Чудото стана, Бел! Да благодарим на Бога!

— Но ти не знаеше ли? — едва чуто запита Белинда.

— Да знам? Какво да знам?

— Дойдох в съзнание преди няколко седмици.

— Преди седмици? Не може да бъде! — изуми се Рики. — Затова изглеждаш толкова добре! Ти знаеше ли? — обърна се той към брат си.

— Разбира се. Нали аз я доведох днес тук — отвърна Винсънт хладно.

Рики впери потъмнял поглед в него.

— Разбираш какво те питам, нали? Знаеше ли, че Белинда е в съзнание, в деня, в който се оженихме с Мег?

— И какво, ако съм знаел? Трябваше ли да дойда и да ви разваля празника?

Белинда не разбираше нищо. Но постепенно фигурите в мозайката се подредиха късче по късче и картината, която се разкри пред нея, беше отчайваща: била е вече в съзнание, когато Рики и Мег са сключили брак! Винсънт я беше излъгал отново. Бе скрил истината и от брат си, изплашен, че планът му може да се провали.

— Как можа да постъпиш така? Ще те убия! — нахвърли се върху него Рики, задъхвайки се от ярост. Винсънт го сграбчи за китките, изви му ръцете и процеди:

— Овладей се! Идва жена ти.

Леденият тон, с който бяха изречени тези думи, накара Рики да потръпне. Винсънт го пусна и той политна назад със сконфузена физиономия.

— Никога няма да ти го простя! Никой не ти е дал право да се разпореждаш с живота ми! — просъска по-малкият брат и в гласа му се доловиха безсилен гняв и отчаяние.

Белинда съжали, че бе пожелала да дойдат. След всичко трябваше да се срещне и с жената, отнела й любимия мъж. Но не можеше да си тръгне. Стисна зъби и се обърна към къщата, откъдето идваше Мег. Не бе сигурна какво очакваше да види, но беше готова да я намрази в мига, в който я съзре.

Мег не беше това, което Белинда си бе представяла. Напереното и богато разглезено момиче от въображението й беше твърде различно от крехкото фино създание с меки кестеняви коси и боязливи сини очи, което само след минута застана пред тях. Не можеше да се каже, че беше красива, въпреки правилните черти на лицето и стройната фигура, но впечатлението за прямота и сърдечност, което оставяше у хората, не будеше никакво съмнение. Колкото и да се стараеше да се настрои срещу нея, Белинда не успя.

— Здравейте! — поздрави ги Мег с мила усмивка. — Радвам се да те видя, Вини! Не си се мяркал насам цяла вечност! — Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата. После погледът й любопитно се стрелна към Белинда. — Довел си ни и гостенка? Много мило! Аз съм Мег Гарет, съпругата на Рики — подаде ръка тя на Бел. — Не сме се срещали с вас, нали?

Белинда протегна ръка нерешително, чудейки се дали Мег не се досеща коя е. Ако сега назове името си, дали няма да я нарани по някакъв начин? Очевидно беше, че Мег бе забелязала смущението на Рики. Белинда отвори уста да се представи, но Винсънт бързо я прекъсна:

— Това е Белинда Хънт. Досега не сте се срещали с нея, но отсега нататък ще се виждате често, тъй като току-що се сгодихме.

Ръката на Белинда увисна във въздуха. Добре ли чу? Какво каза Винсънт? Тя плахо вдигна очи към него, но срещна заплашителния му поглед и онемя.

Рики също бе изумен. Гледаше недоверчиво ту към единия, ту към другия, и дишаше тежко, сякаш въздухът не му стигаше. Първа излезе от стъписването си Мег. От тримата тя най-леко прие новината. Лицето й се проясни и любопитството й изчезна.

— О, това се казва изненада! Ето защо Рики изглежда толкова възбуден! Скъпи, трябваше да ме уведомиш, в края на краищата и аз съм вече от семейството ви! О, чудесна новина! Толкова се радвам за вас двамата!

— Благодаря! — ласкаво кимна Винсънт и собственически плъзна ръка около кръста на Белинда. Потресена от наглостта му, тя дори не помръдна.

— Наистина ли възнамерявате да се ожените? — Рики си бе възвърнал най-после самообладанието.

— Знам за какво си мислиш, скъпи! — засмя се Мег. — Оня ден баща ми на шега подхвърли, че всеки брак в едно семейство води след себе си друг… Колко ли ще се учуди, като разбере, че предсказанието му се е сбъднало. И то толкова скоро! Сигурна съм, че изобщо не предполага, че точно Винсънт ще докаже верността на пророческите му думи. Извинявай, Вин, но в цялата околност се славиш като заклет ерген! Всъщност, разгласихте ли вече годежа? Или го пазите в тайна?

— Не бихме искали да става публично достояние все още. — Винсънт бе решил предварително всичко! — Засега ще запазим тайната в семейството. Само за няколко дни, предполагам… — Той погледна към къщата и лицето му придоби напрегнат вид.

— Разбирам — проследи погледа му Мег. — Докато уведомиш родителите си…

Белинда се беше съвзела от първоначалното си стъписване и постепенно бе започнала да разбира защо Винсънт бе измислил тази абсурдна лъжа. Просто искаше да разсее подозренията на Мег, породили се от смутения вид и агресивното поведение на Рики. И този път Винсънт не изневери на навиците си.

— Хей, вие двамата! — разнесе се ясен женски глас откъм игрището. — Ще дойдете ли да довършим играта?

— О, Господи! — промърмори Мег. — Магдалин знае ли?

Белинда настръхна, разпознавайки отначало името, а после и лицето на приближаващото се към тях момиче, нарамило бухалката си като гвардейска пушка. Магдалин изглеждаше много по-красива, отколкото на снимката. Но може би впечатлението се подсилваше от слънчевите отблясъци върху свежото й поруменяло лице и от късата, развяваща се около дългите й бедра поличка?

— Веднага идваме! — Мег хвана Рики за ръката и го задърпа към игрището. Той неохотно тръгна с нея, като се обърна още веднъж и погледна Белинда с тиха тъга. Не се сбогуваха: до днес тя не бе вярвала в окончателната им раздяла, но сега, когато го видя да се отдалечава ръка за ръка с Мег, разбра, че го е изгубила завинаги. Не я заболя. Обзе я само странна тиха меланхолия.

Магдалин беше почти стигнала до тях, когато Мег и Рики я пресрещнаха. Тя искаше да поздрави Винсънт, но Мег я хвана за ръката и я заговори. Тримата се отдалечиха бавно към игрището.

— Чудесно момиче! — възхитено поклати глава Винсънт.

— Кой, приятелката ти ли? — ехидно го изгледа Белинда. — Наистина е красива, но да се надяваме, че е и разбрана. Когато научи за „годежа“, няма да е очарована, не мислиш ли?

— Имах предвид Мег — раздразнено отвърна Винсънт. — Рики ще е щастлив с нея, Бел, повярвай ми! Е, най-после ги видя заедно. Не се ли убеди, че са създадени един за друг?

Белинда не искаше да спори с него. Беше видяла повече, отколкото бе необходимо: Рики обичаше жена си и беше щастлив с нея. И още нещо бе разбрала Белинда: дълбоката емоционална реакция на Рики, когато я видя преди малко след толкова дълга раздяла, бе продиктувана от чувството му за вина, а не от любов. През цялото време той се бе чувствал виновен за злополуката, за тежкото й състояние, за това, че никога не я бе обичал така, както обичаше Мег. Бедният Рики! Как би могъл да бъде щастлив младоженец, носейки върху плещите си такъв непосилен товар!

— Погледни ги пак — притисна я до себе си Винсънт. — Признай, не са ли създадени един за друг?

— А ти и Магдалин — не сте ли създадени един за друг? — погледна го тя зло.

— Какво искаш? Да отидем и да й се извиним ли? Тя съвсем не е толкова наивна, колкото ти се струва. Напротив, много по-силна и по-обиграна е от теб. Би могла да те разкъса парченце по парченце. Хайде да си тръгваме! Не искам да ти се случи нещо неприятно…

Но Белинда не искаше и да чуе. Дръпна се рязко и изтича след тримата.

— Не съм играла крикет от години — присъедини се тя към Рики, Магдалин и Мег. — Дори не си спомням правилата…

— Ще те научим, мила, поиграй с нас — предложи й с готовност Мег, но Белинда поклати глава, обърна се към тичащия след нея Винсънт и притваряйки очи, сладостно изрече:

— Благодаря ти, Мег, но Винсънт ще ме научи, нали, скъпи? — Изчака го да се приближи до нея и прокара пръст от лакътя до рамото му.

— Някой друг път! — избоботи Винсънт и я хвана за китката. Опита се незабелязано да я поведе към колата, но Белинда се задърпа нарочно и му се закани с пръст.

— Не е ли твърде самонадеян? — обърна се тя към Магдалин, която мрачно наблюдаваше сцената. — Пусни ме, Вини! Искам само да се запозная с приятелите на Мег. Здравейте! Аз съм Белинда, годеницата на Винсънт.

— Годеница? — повтори с писклив глас Магдалин и лицето й се изкриви от изненада. Отдалече изглеждаше доста по-красива, отколкото бе в действителност: устата й беше твърде голяма, а блясъкът в очите й — по-твърд, отколкото бе необходимо.

— Да, днес се сгодихме! — потвърди Белинда и облегна глава на рамото на Винсънт. Почувства обзелия го гняв и беше сигурна, че ще й плати един ден за това.

Магдалин откъсна поглед от нея и спря очи на Винсънт. Лицето й потъмня от ярост. И двамата мълчаха. Той не издържа, изви глава настрана и стисна устни. Белинда очакваше да каже нещо, да се пошегува, да се засмее, да опровергае думите й… Нищо. Тишината стана непоносима дори за нея. Вече съжаляваше за малкото си отмъщение.

Магдалин се предаде първа. Захвърли разгневено бухалката на тревата и без да каже нещо, хукна към къщата.

— Мили боже! — прехапа устни Мег. — Как мислите, да изтичам ли след нея? Толкова е разстроена!

— Бясна е, не е разстроена! — подхвърли саркастично Рики. — О, тази Магдалин! Толкова е амбициозна. Иска да си върне Вин, нищо повече. Ще се оправи, не се тревожи, Мег.

Но Мег само поклати глава и на лицето й се изписа състрадание:

— Бедното момиче! Ще отида да видя дали не мога да помогна с нещо…

Тя забърза към къщата, а Рики се усмихна криво:

— Мег ще страда един ден от мекото си сърце…

— По-добре върви с нея! — посъветва го Винсънт, но брат му го изгледа свирепо.

— Престани да ме поучаваш, Вин! Не мисли, че съм забравил какво, ми причини! Знаеш, че щях да полудея от тревоги…

— Значи не си се тревожил достатъчно много, братко, щом не посети Белинда нито веднъж в болницата! — прекъсна го хладно Винсънт. — Дори не си направи труда да разбереш как е…

Рики почервеня:

— Не ми говори с този тон! Нали обеща сам да се погрижиш за всичко?

— Наистина ли? — удиви се Белинда.

— Забрави ли, Рики? — ядоса се Винсънт. — Споразумяхме се Белинда да бъде мой проблем занапред, а не твой! Защо сега не ни оставиш и не потърсиш жена си?

Така значи! Белинда се изчерви от възмущение. Била само „проблем“ за двамата! Винсънт Гарет винаги насочваше и манипулираше нещо или някого. Е, добре, бе дошъл и неговият ред. Току-що се бе заплел в една тъмна история с неясен край…

— Не бързай толкова, Вин — доближи се до него Рики, — ще отида при Мег, но преди това искам да разбера още нещо — какво ще излезе от всичко това? Белинда изглежда толкова развълнувана. Какво си й причинил?

— О, да знаеше само! — не се стърпя тя. — Мога да ти разкажа такива невероятни неща за брат ти! Той е безскрупулен и безпощаден човек! И е лъжец — мами ме от самото начало…

— Но нали сте сгодени? — изкуши се да попита Рики.

— Точно така — бързо кимна Винсънт. — Рики, може ли да разменим няколко думи насаме?

Двамата се отдръпнаха настрани и снишавайки глас, той бързо започна да говори нещо на брат си. До Белинда достигаха само отделни фрази:

— … Не виждаш ли, че още не се е възстановила напълно? Трябва да бъдем много внимателни с нея! Моля те, Рики, не й задавай излишни въпроси. Не бива да я затормозяваме, иначе кой знае какво може да се случи… Мозъкът е деликатно нещо — дори лекарите не знаят какво може да се очаква в случай като нейния…

— Лъжец! Чух те, чух те какво му наговори! — избухна Белинда.

— Успокой се, Бел, не се разстройвай! — втурна се с разтревожен поглед към нея Винсънт.

— Стой далече от мен, Винсънт! — застана тя в отбранителна поза. — Престани да внушаваш на хората, че съм луда! Знаеш добре, че не съм! Мислиш, че не се досещам какво целиш? От всичко искаш да извлечеш полза само за себе си! Безскрупулен и непочтен човек — ето какъв си ти!

Рики изглеждаше твърде нещастен — този словесен поток като че ли беше насочен не към Винсънт, а към него самия.

— Съжалявам, Вин, може би си прав — започна да отстъпва той назад. — Сигурно е глупаво от моя страна, но тя изглеждаше толкова добре преди малко… Мислиш ли, че ще се оправи напълно? Искам да кажа…

— Но аз съм наред, Рики, не виждаш ли? — отчаяно го погледна Белинда.

— Разбира се, че си — успокои я Винсънт и я прегърна през раменете.

— Не ме докосвай! — изсъска тя и го изгледа с ненавист. — Не искам никога да се приближаваш до мен!

— Дали не е трябвало да се полекува още малко? — осмели се да запита Рики, а лицето му изразяваше смущение и уплаха.

— Струва ми се, че е само преуморена — днес е първият й ден навън. Ще се оправи веднага, щом се върне в стаята си. Нуждае се от няколко дни тишина и спокойствие — обясни търпеливо Винсънт. — Мисля, че ще е най-добре да не те вижда известно време. Разбирам, че си загрижен за нея — това е твое право след всичко, което се случи, но не забравяй, че си вече женен и първата ти грижа сега е Мег. Пък и с какво ли би могъл да помогнеш на Белинда в сегашното й състояние? Извинявай, Рики, че съм така брутално откровен с теб, но най-добре е засега да стоиш настрана от нея.

— Чувствам се толкова виновен… — простена Рики. — Така съжалявам, Бел — обърна се той към нея с умоляващ глас. — Прости ми, моля те, готов съм да направя за теб всичко, което е по силите ми…

— Не се безпокой, Рики — усмихна се тя горчиво. — Чувствам се добре, независимо какво мисли брат ти. И се надявам, че много скоро всичко ще е наред…

При тези думи Рики се почувства още по-зле.

— О, Бел, какво чудесно момиче си! — въздъхна той и затътри крака към къщата.

— Е, Винсънт — обърна се Белинда презрително към големия брат, — можеш да се гордееш със себе си! Какво безсрамие! Да му кажеш, че не съм с ума си! Питам се какво повече би могъл да ми причиниш? Отне ми всичко, накара хората да ме считат за невменяема — и защо, по дяволите? Знаеш добре, че съм напълно нормална и че отлично съзнавам какво говоря и върша…

Винсънт я слушаше с интерес и когато тя спря, за да си поеме дъх, се усмихна самодоволно:

— Знам, разбира се, че си напълно здрава. — В очите му се появи присмех. — И съм очарован, че само преди половин час ти най-тържествено обяви пред всички, че ще се женим. Надявам се да спазиш обещанието си, скъпа…