Сюзън Кайл
Нощна треска (9)

Девета глава

През целия следващ ден Беки не видя Клей.

„Е, може да се цупи, колкото си иска! — мислеше си гневно. — Време е, да приеме факта, че и сестра му има права.“ Непрекъснато обаче бе на тръни, притеснена, че ще се случи нещо лошо, което ще развали голямата й вечер. Но дядо й не получи пристъп и Мак не й създаде никакви неприятности. И двамата естествено бяха навъсени, но изглежда нямаше да й попречат да излезе с Килпатрик.

Беки си облече черната рокля и си направи елегантна прическа. Обу тъмни чорапогащи, за да подхождат на високите й черни обувки, и прехвърля съдържанието на чантата си във вечерната чанта на Маги. „Добре — помисли си, — че Килпатрик няма да види какво нося под роклята…“ Бельото й беше бяло и съвсем не бе ново. Беше чисто, но едва ли изкушаващо — памучно, без никакви дантели. Слава Богу, че нямаше да й се наложи да го свали. Щеше да бъде доста смущаващо, той да разбере колко е бедна в действителност.

Роклята й бе истински лукс и Беки се чувстваше до известна степен гузна. Това продължи обаче, само до пристигането на Рурк, дошъл да я вземе. Очите му говореха достатъчно за външността й, дори без лекото подсвирване и хриптящото възклицание.

— Бивам ли така? — попита го, останала без дъх.

— Абсолютно — отвърна Рурк и се усмихна топло.

Носеше вечерен костюм, а бялата му риза изглеждаше още по бяла върху тъмната му кожа.

— Влез… — заекна Беки, притеснена от старите мебели и парцаливия килим, както и от яростния поглед на Клей.

Брат й се бе появил преди няколко минути и изглеждаше така, като че ли искаше да застреля Килпатрик на място. Дори не си бе направил труда да го поздрави. Обърна се на пети и напусна демонстративно стаята.

Това ни най-малко не смути Килпатрик. Той нито огледа, нито дори забеляза оскъдната мебелировка. Ръкува се с дядо й, който подаде ръката си с неприкрита неприязън. После кимна и на Мак.

— Ще я изпратя обратно до полунощ — увери стареца, а той от своя страна позволи на Беки да го целуне по бузата.

— Приятно прекарване — рече й троснато.

— Благодаря.

Беки намигна на Мак, който успя да се усмихне кисело, и продължи да гледа телевизия.

Когато Килпатрик затвори вратата, Беки бе готова да избухне в сълзи. Знаеше, че Клей бе повлиял за поведението на близките й. Опитваха се да й покажат, че са на негова страна. Но Мак бе мрачен и затворен цял ден, дори не бе разменил и една дума с брат си, когато се появи вкъщи. Всъщност, Мак се държеше много по-враждебно към Клей, отколкото към Килпатрик.

— Престани да се цупиш. Не очаквах, да ме посрещнат с фанфари и знамена — каза Рурк сухо, като й помогна да се настани в новата му кола.

Този път не беше мерцедес, а тандърбърд-турбо с купе в червена тапицерия.

— Е, какво ще кажеш за нея? — попита той нетърпеливо.

— Харесва ми — отвърна тихо Беки. — Все пак, съжалявам, че семейството ми се държа така — добави тя, когато вече бяха потеглили.

— Не е необходимо да се извиняваш. Роклята ти нова ли е? Заради мен?

Тя се засмя.

— Да, така е. Надявам се, че няма да се надуеш.

— Дете, мъж с моята външност, и чар, да не споменавам и скромност, има доста основания да се надуе — информира я Рурк със закачлива усмивка.

Беки имаше чувството, че се носи из облаците и сънува.

— Ти си толкова различен от първата ми представа за теб! Съвсем не си толкова непреклонен и недостъпен.

— Това е общественият ми образ — обясни й той. — Трябва да поддържам убеждението на гласоподавателите, че съм такъв. Добрият областен прокурор трябва да изглежда по-зъл и от екзекутор. Бих могъл да си купя грим и да поработя по въпроса. Разбира се, съвсем не съм очарован от перспективата за трети мандат.

— Защо си станал областен прокурор? — попита тя заинтригувана.

— Уморих се да наблюдавам, как жертвите страдат повече от престъпниците. Помислих си, че бих могъл да променя нещата. И до известна степен ми се струва, че успях. Има толкова много несправедливост в този свят, малката ми.

— Забелязала съм…

Беки отпусна главата си на седалката и впери очи в слабото му, сурово лице.

— Изглеждаш уморен — вметна тя, като откри нови бръчки на лицето му.

— Вярно е. Прекарах почти цялата нощ в отделението за спешна помощ.

— Защо?

Цялата нежност от изражението му се стопи.

— Наблюдавах едно десетгодишно момче, как умира от свръхдоза.

— Десетгодишно?!

— Да. Беше в пети клас в прогимназията в Къри Стейшън. Изглежда, родителите му са били добре материално и момчето е разполагало с доста пари. Оценките му не са били отлични и другите деца са му се присмивали. Странно е как децата са способни да откриват всяка слабост в друго дете и да го атакуват.

— Малкият ми брат учи в прогимназията в Къри Стейшън — каза Беки изумена. — И той е в пети клас!

— Сигурен съм, че ще разбере в понеделник — отвърна гневно Килпатрик. — Това ще бъде новина номер едно през уикенда и познай кой ще е на горещия стол?

— Ти и полицията — изрече Беки наслуки.

Рурк кимна.

— Беше единственото дете на семейството. Родителите му са съсипани. Обещах им, че ще намеря виновниците, дори това да е последното нещо, което ще направя. И възнамерявам да удържа на обещанието си — добави той хладно. — Ще ги хвана. И тогава ще ги изпратя задълго в затвора!

Беки стисна ръце в скута си и, като пропъди мисълта, че Клей би могъл да е замесен, затвори очи.

— Десетгодишно момче… — промълви по-скоро на себе си.

Рурк си запали пура и смъкна малко прозореца.

— Мак не взема наркотици, нали? — попита я.

Тя поклати отрицателно глава.

— Не и Мак. Той е твърде разумен. Прилича повече на мен. Никога не съм опитвала дрога през целия си живот. Всъщност, дори само веднъж съм пила алкохол и никак не ми хареса — Беки се усмихна замечтано. — Аз съм истинска пуританка. Предполагам, че се дължи на живота ми във фермата. Имам толкова малко допирни точки с модерния начин на живот.

— Не си пропуснала много — отвърна Рурк и направи остър десен завой. — От това, което наблюдавам всеки ден, съвременният свят върви право към ада.

— Сигурно мислиш, че все пак има малко останала надежда, иначе да си напуснал работата си отдавна.

— Все още мога да напусна. Политическите сили ме притискат да се кандидатирам за трети мандат, но всичко ми омръзна. Обвинявам престъпниците в съда, а съдията и съдебните следователи ги освобождават. Първият пласьор, срещу когото заведох дело, бе осъден на доживотен затвор, а излезе на свобода след три години. Как ти се струва това, а?

— Винаги ли става така?

— Зависи от връзките на престъпника. Ако работи за някой наркобос, който го намира за достатъчно ценен помощник, винаги могат да се дръпнат конците на политиците, или да се смаже нечия ръка. Нищо не е само черно и бяло в наши дни. Корупцията е по-широко разпространена, отколкото можеш да си представиш. Изморен съм вече от политиците, от освобождаване под гаранция, от препълнени затвори и съдебни зали.

— Говори се, че графикът на съдилищата наистина е претоварен. Зная, че понякога не може да се насрочи някое дело с месеци.

— Вярно е. Имам средно по няколкостотин случая на месец, от които едва двадесет или тридесет стигат до съда. Останалите или се пускат под гаранция, или няма доказателства и делата се закриват. Не можеш да си представиш колко е изтощително, да се подготвиш за толкова много дела без достатъчно хора. И когато най-после делото стигне до съд, два от всеки три пъти адвокатът или служебният защитник отсъстват, или не можем да доведем някой важен свидетел и процесът трябва да се отложи отново. Имам един случай, при който подсъдимият три пъти се явява в съда и все още е в затвора в очакване на присъдата — Рурк махна гневно с ръка. — Това, което най-много ме боли, е когато изпращам някого, пристъпил закона за пръв път в затвора при закоравелите престъпници. Там той получава такава подготовка, която не може да се купи с пари, и това не е най-лошото.

Той спря, за да изчака светофара.

— Предполагам знаеш, че някои мъже ги използват като жени? — добави Рурк и я погледна.

Беки кимна.

— Да. Полицаят спомена нещо подобно, когато освободиха Клей.

Тъмните му очи се присвиха.

— Вероятно се е опитал да го изплаши. Надявам се, да е подействало. Но не е излъгал.

— Клей е доста трудно момче. Не се плаши лесно.

— Аз бях същият на неговата възраст. Срамно е, че баща ти не се е държал като истински баща, Беки. Брат ти в момента се нуждае да следва примера на някой мъж.

— Ако дядо беше предишният, може би щеше да успее да помогне на Клей. Но последната година е толкова зле със здравето, а аз не съм в състояние да се справя с момче по-високо от мен. Не бих могла да си го взема на колене и да го напляскам.

— Бих могъл да си го представя. Но на неговата възраст, пляскането едва ли е разрешение. Не може ли да се вразуми?

— Не, и откакто тръгна с новите си приятели. Вече нямам никакво влияние над него. Дори спря посещенията си при психолога. Все пак си е намерил работа. Или поне така твърди.

— Браво на него — Рурк дръпна от пурата си. — Надявам се, че се справя добре…

Той не посмя да насилва късмета си. Чудеше се, дали Клей наистина работеше, или лъжеше сестра си, за да оправдае нощните си похождения. Нямаше да е зле да провери.

Беки се усмихна.

— Радвам се, че ме попита.

— Аз също. А ти все още не си ми казала къде искаш да отидем, след като се навечеряме — напомни й Рурк. — На кино или на танци?

— Безразлично ми е — отговори тя.

Беше по-важно, че са заедно.

— В такъв случай, ще отидем да танцуваме. Мога да гледам кино и сам, но да танцувам сам е доста неудобно. Хората започват да те гледат особено и това никак не се отразява добре на популярността ти.

Беки се засмя с истинско удоволствие.

— Ти си лунатик!

— Абсолютно — съгласи се Рурк и зави на паркинга пред един от изисканите ресторанти в Атланта. — Никой разумен мъж не би се занимавал с моята работа.

Той спря и изключи двигателя.

— Харесва ми роклята ти — рече неочаквано. — Но косата ти ще бъде много по-добре, ако я пуснеш свободно.

— Не, няма — възрази тя през смях. — Трябваше ми половин час, за да си направя тази прическа.

— Няма да ти е необходимо и половината от това време, за да я разпуснеш — промълви Рурк сухо, а в тъмните му очи проблеснаха закачливи пламъчета, когато погледите им се кръстосаха.

— Но…

Той докосна устните й с пръст и причини истински хаос в пулса й.

— Харесвам дългите коси — добави.

Това съвсем не бе честно. Разбира се, Беки не би могла да очаква, че Рурк щеше да се предаде, преди да постигне своето. Славата му беше, че е по-лош от булдог в съда. Тя въздъхна и започна да маха шнолите от косата си. А толкова се бе старала, да изглежда елегантна заради него.

— Така е по-добре — изрече одобрително той, когато Беки среса дългите си кичури, които се надиплиха на вълни върху голите й рамене.

Красивите му тъмни пръсти я погалиха и се заплетоха в меките, като коприна къдри.

— Косата ти ухае на горски цветя.

— Така ли? — прошепна Беки.

Беше й трудно да диша равномерно, когато лицето му бе така близо до нейното. Очите му сякаш виждаха през нея и сърцето й запрепуска лудо.

Рурк не откъсваше погледа си от нея. В Беки имаше нещо, което не бе откривал в никоя друга жена досега — истинско съчувствие, способност да усеща болката на хората покрай себе си. Беше духовита и силна, но не това го привличаше. А нейната топлина, доброто й сърце, способността й да разтвори обятията си за целия свят. Любовта бе липсвала в живота на Килпатрик досега. С изключение на чичо си, никога не се бе чувствал близък с друг. Несполучливият му годеж го бе отвратил от жените, а сега Беки отключваше дълго затваряното му сърце. Той се намръщи при мисълта, че отново ставаше уязвим.

— Да не би нещо да не е наред? — попита тя дрезгаво, като забеляза мрачния му поглед.

Рурк потърси лешниковите й очи с леко безпокойство, после се усмихна загадъчно и отдръпна ръката си от гъстата й, копринена коса.

— Просто си мислех — отвърна безгрижно. Наведе се напред и угаси пурата си в пепелника. — По-добре да вървим.

Помогна й да слезе от колата и я придружи до ресторанта, който бе толкова изискан, че на масите бяха поставени половин дузина различни вилици и лъжици. Беки стисна зъби, като се надяваше, че няма да го изложи с маниерите си.

Отгоре на всичко, менюто беше на френски. Бузите й поруменяха. Килпатрик забеляза притеснението й и изпита желание сам да се ритне. Намерението му бе, да й предложи една незабравима вечер, а не да я накара да се почувства неловко.

Издърпа менюто от студените й, нервни ръце със спокойна усмивка.

— Какво предпочиташ — риба, пиле или телешко? — попита я нежно.

— Пиле — отговори тя веднага, тъй като то обикновено бе по-евтино в ресторантите, където бе ходила досега.

Рурк се облегна напред, вперил очи в нея.

— Казах, какво предпочиташ?

Беки се зачерви и сведе поглед.

— Телешко.

— Добре.

Той направи знак на сервитьора, който дойде незабавно, и поръча на безупречен френски, или поне така се стори на Беки.

— Ти говориш френски? — попита тя.

Рурк кимна.

— Френски, латински и малко чероки. Имам склонност към езиците, предполагам, както ти, да правиш превъзходен лимонов кейк.

Беки му се усмихна.

— Благодаря.

— Ако искаш вярвай, но не те доведох тук, за да те накарам да се почувстваш неудобно — тъмните му очи се присвиха. — Нещо друго те притеснява, освен менюто, нали? — добави той неочаквано. — Какво?

Беки едва ли би могла да го заблуди.

— Всички тези прибори… — призна си. — Вкъщи обикновено слагам вилица, нож и лъжица и зная как се поставят от часовете по домакинство в училище.

Рурк се засмя.

— Добре, ще се опитам да те науча.

И той й обясни предназначението на различните вилици за салатата и десерта и на колекцията от лъжици, докато сервитьорът се появи с поръчката им.

Беки го наблюдаваше, кой прибор взема. Когато стигнаха до десерта, тя имаше чувството, че е присъствала на урок по етикеция.

— Какво вечеряхме? — попита шепнешком, щом привършиха с десерта.

— Бьоф борбонез — осведоми я Рурк. Наведе се напред и сниши глас. — Френско задушено.

— Наистина ли?

— Наистина. Приготвя се с подправките, които ние слагаме в пая, и с червено вино.

— Ще го потърся в готварската си книга и ще го предложа на семейството ми. Обзалагам се, че дядо ми ще даде своята порция на кучето.

— Имате ли куче?

Беки си спомни за немската му овчарка и изпита съжаление към него.

— Имахме старо ловджийско куче, но пощальонът го прегази миналата година. Съжалявам за Гус. Предполагам, че ти липсва.

Рурк разсеяно остави чашата си с кафе в чинийката от фин порцелан.

— Къщата ми е доста тиха. Не трябва да извеждам никого повече на разходка.

— Рурк, защо не си вземеш ново куче? — попита тя нежно. — Най-доброто е, което ще направиш. Има магазини за животни навсякъде в Атланта. Можеш да намериш всякакви породи.

Той потърси топлите й очи.

— Коя порода харесваш?

Беки се усмихна.

— Допадат ми колитата. Но съм чувала, че не им понася климатът тук на юг, защото става много горещо. Освен това, козината им е дълга и космите им хвърчат навсякъде.

Рурк се облегна назад.

— Аз харесвам фоксерите.

— Аз също.

— Ще трябва да дойдеш с мен, когато си търся куче — предложи той бавно. — В края на краищата, идеята беше твоя.

Беки се почувства безкрайно щастлива.

— Бих дошла с удоволствие.

— Може би следващия уикенд. Дните през седмицата ми са напълно заети, но ще намерим време.

Тя се чудеше какво ли би казал Рурк, ако знаеше, че започва да се влюбва в него. Вероятно щеше да се засмее и да предположи, че се шегува, но това бе истина. Той я привличаше с толкова много неща.

— Хайде да отидем в един нов нощен клуб в Атланта и да потанцуваме — предложи той, като погледна часовника си и повдигна вежди. — Веднъж спомена, че обичаш опера.

— Ами, да…

— Ще дават „Турандот“ във „Фокс“ следващия месец. Можем да отидем.

— На истинска опера? — остана без дъх Беки.

— Да. Можеш да си облечеш тази рокля, всъщност — добави той като я изгледа дълго, многозначително. — Апетитна си, Беки.

Тя му се усмихна.

— Не съвсем, но ти благодаря все пак.

— Хайде.

Рурк се изправи и й помогна да стане, като я наблюдаваше с истинско любопитство, докато чакаше да плати сметката. Изглежда ресторантът я бе очаровал. А тя бе очаровала него. Той очакваше с нетърпение, да я запознае с един нов свят на лукс и изискани маниери, дори това да продължеше само няколко седмици. Харесваше му да бъде с нея. Самотата започваше да му тежи. Доставяше му удоволствие да има с кого да излиза. Дори една вечер навън бе наслада за него, а очевидното задоволство на Беки й даваше нов смисъл.

Една неприятна мисъл замъгли радостта му тази вечер. Той беше прицелна точка, а все още не бяха открили човека, сложил бомбата в колата му. Не можеше да я излага на риска, да бъде виждана с него, и това го притесняваше. Не искаше да й се случи нищо. Но ако престъпникът преследваше само него, може би нямаше никаква опасност за Беки. Не му се искаше да мисли за Клей или за братята Харис въобще.

Заведе я в един от новите нощни клубове и Беки се озова в друг свят. Това беше Атланта, която никога не бе виждала — бурният и блестящ нощен живот.

— Красиво е! — възкликна тя, когато ги настаниха близо до дансинга. — Но мисля, че не мога да правя това.

Посочи към няколкото двойки, които танцуваха, гърчейки се в пулсиращия ритъм на музиката.

— Нито пък аз — изрече сухо Рурк.

Поръча бира и за двама им, като се отказа от любимия си скоч със сода. Не искаше дамата му да остане с впечатление, че пие много. Това бе и истината. Той обичаше понякога да пийне уиски със сода, но с това се изчерпваше целият му интерес към алкохола.

— Пускат ли бавна музика въобще? — попита тя.

Едва изрече въпроса и мелодията се смени. Започна бавен, тъжен блус. Килпатрик стана и протегна ръка. Беки се хвана за него и го последва на дансинга.

Той беше много по-висок от нея, но те така си подхождаха, като че ли бяха създадени един за друг. Рурк я притисна към фината материя на сакото си с голямата си силна длан. Плъзна другата си ръка около кръста й и я притегли плътно към себе си, така че тялото й се отпусна до неговото докато танцуваха, а лицето й бе прилепнало към гърдите му.

В обятията му Беки се почувства като в рая. Беше нежна и топла, цялата ухаеше на горски цветя. Рурк я погледна — така невинна и доверчива — и си помисли, че никога не се бе чувствал толкова доволен. Въздействаше му осезателното й присъствие на жена, изпита пламенното желание да я има още по-близо до себе си, да сведе глава и да почувства устните й, да я научи какво означава страст.

Беки нямаше представа за изгарящото го желание, макар и самата тя изпитваше същото. Да усеща до себе стегнатото му тяло, бе причината, сърцето й да тупти с ускорен ритъм. Рурк ухаеше на изискан парфюм и сапун — мъжки аромати, които действаха като наркотик на чувствата й. От години не бе танцувала, а никога досега не го бе правила като с Рурк. Той я водеше на дансинга със съвършена непринуденост, като че ли танцуването му бе втора природа. И вероятно беше. Очевидно знаеше доста за жените и този нощен клуб му подхождаше много. Това означаваше, че вероятно е водил и други на подобни места, и е танцувал така — с тази разлика, че в края на вечерта не е отвеждал приятелките си направо по домовете им. Лицето й пламна, като си представи Килпатрик в обятията на друга. Тялото й се стегна леко.

— Какво има? — попита той близо до слепоочието й.

— Нищо — прошепна Беки.

Рурк я придърпа по-близо към себе си. На слабата светлина лицето му изглеждаше още по-тъмно, по-сурово.

— Защо ме покани да излезем? — промълви Беки.

Той не се усмихна. Тъмните му очи не се откъсваха от нейните и почти спря да танцува. Тялото му се движеше бавно до нейното.

— Нямаш ли представа? — попита тихо той.

Устните й се разтвориха и тя притаи дъх.

— Заради лимоновия кейк? — предположи.

Беки не повярва на това, което Рурк направи. Очите й се разшириха от изненада, когато устните му се докоснаха до нейните два пъти — истински прелъстително. Дългите му пръсти се заровиха в косата й, като я накараха да си поеме дълбоко дъх и устните й се разтвориха. Той издаде дълбок, гърлен звук и продължи да се движи в такт с музиката. Устните му не я докоснаха, държеше ги на милиметри от нейните.

Тя го погледна свенливо и усети дъха му с мирис на кафе и цигари върху устните си.

— Вълнуващо, нали? — прошепна дрезгаво той и пръстите му започнаха да се движат бавно, галещо в косата й, от което цялото й тяло изтръпна. — Половината Атланта е около нас, а аз правя любов с теб на дансинга.

— Ти… не… — едва успя да промълви тя.

— Не?

Рурк се усмихна. Никога не бе виждала подобна усмивка. Беше изплашена и прелъстителна едновременно. Той придърпа главата й върху рамото си и се извъртя така, че единият му дълъг, силен крак се плъзна между бедрата й — допир, който учести дишането й — а устата му продължи да се приближава към нейната.

Беки почти не чуваше музиката. Рурк го направи отново и отново, а очите му не се откъсваха от нейните. Тялото му се бе превърнало в средство за сладко мъчение. Тя се хвана за раменете му, когато допирът му така й подейства, че коленете й омекнаха.

— Не припадай върху мен, Беки? — промълви Рурк, като допря бузата си до нейната така, че топлият му дъх бе съвсем близо до ухото й.

Той съвсем нежно я ухапа по извивката на ухото.

— Щом ти действам така на дансинга, опитай се да си представиш, как ще се почувстваш на верандата, когато те целуна за лека нощ. Обещавам ти, няма да съм толкова нежен.

Беки потрепери. Той се засмя и спря да танцува, когато музиката свърши. Беки не можеше да го погледне, докато се връщаха обратно към масата си. Беше обзета от прекалено много нови усещания. Чувствеността бе нещо съвсем ново за нея. Както и желанието, но със сигурност точно това бе накарало тялото й да потръпне от прикритата заплаха в думите му.

— Погледни ме, страхливке — рече й той, когато отпиваха от бирата си малко по-късно.

Тя повдигна очи и през тялото й премина вълна на удоволствие, когато срещна многозначителния му поглед.

— Кажи ми, че не желаеш устните ми, Беки — промълви Рурк, вперил очи в разтворените й устни.

— Ако не престанеш с това, ще се разтопя на пода — изрече хриптящо тя. — Не те ли е срам…

Той се засмя.

— Невинна девица с навлажнени очи. Ти си освежителен полъх, Ребека Калън. Поне зная, с каква жена си имам работа този път — добави той почти на себе си.

Беки го изгледа недоумяващо.

— Какво искаш да кажеш?

Той се загледа в празната си чаша с присвити очи.

— Сигурно знаеш, че веднъж бях сгоден?

— Да — отговори тя.

Той повдигна очи към нея.

— Беше лесбийка…

Беки нямаше представа какво да каже. Беше й известно значението на думата, но остана озадачена, че той е могъл да се сгоди за такава жена.

— Ти знаеше ли? — попита най-после тя.

— Мили Боже, не! — отговори кратко той. — Беше красива и изискана и в моите кръгове минаваше за добра партия. Произхождаше от богато семейство. Бях луд по нея.

Рурк завъртя празната чаша в ръцете си, като се оживи от спомени.

— Тя ме дразнеше и възбуждаше, докато започвах да я желая неудържимо. Сгодихме се и една вечер ме покани у тях след някаква официална вечеря, на която трябваше да присъствам.

Очите му отново се присвиха.

— Закъснях с два часа. Предполагам, че не е очаквала вече да се появя, но вратата й беше отключена. Копнеех за нея до полуда. Тази вечер щеше да бъде моя и всичките ми мечти щяха да се сбъднат. Отворих вратата на спалнята й и изживях най-големия шок през живота си — той остави чашата си на масата. — Беше в леглото с приятелката си. Положението бе достатъчно красноречиво. Взех си пръстена обратно, а тя ме молеше да не я отхвърлям. Оттогава нямам доверие на жените. Естествено, имал съм флиртове, но не съм допускал никоя близо до сърцето си. Получих жесток урок — завърши Рурк с крива усмивка.

— Да, мога да си го представя. Все още… ли я обичаш? — попита Беки колебливо.

Той поклати глава.

— Щеше да бъде истинска загуба, не мислиш ли. Сексуалните предпочитания не се променят. Нищо нямаше да се получи.

— Предполагам не.

Беки долови болката му. Нежните й лешникови очи потърсиха лицето му и тя с изумление откри колко раним бе Рурк.

— Това ли имаше предвид, когато каза, че знаеш поне с каква жена си имаш работа?

Той кимна.

— Начинът, по който реагираш, е успокоителен, Ребека. Поне реакциите ти са на нормална жена. Никога не ми бе правило впечатление, докато годежът ми не остана в миналото, но тя винаги ме караше да страдам на дансинга или на някое друго място, където можехме да се държим по-интимно. Мисля, че никога не би ми се отдала, при никакви обстоятелства.

Беки поруменя. Досега не бе разговаряла така открито по тези въпроси.

— Разбирам.

Рурк се засмя.

— Смутена ли си? Предполагам, че не си обсъждала подобни неща вкъщи.

— Не — потвърди тя с бегла усмивка. — Нали разбираш, дядо ми е доста старомоден. Обикновено споделям с Маги в офиса, но не и такива неща.

Той я изучаваше с открито любопитство.

— Никога ли не си ходила на срещи?

Беки сви рамене.

— Кога? Поддържам цялата къща — готвя, чистя, помагам на дядо във фермата. А от миналата година трябва да се грижа и за него. И Клей…

Тя замлъкна, вперила очи в покривката на масата.

— Питах се, дали животът е толкова сложен за всички. Приятелките ми в училище разказваха за семействата си, за нещата, които вършат заедно, но никоя нямаше толкова много задължения като мен. Вероятно пораснах преждевременно.

— Не е трябвало — изрече тихо Рурк, обзет от гняв към баща й, че я изоставил в подобно положение. — Господи, това е прекалено много за младо момиче.

— Съвсем не. Свикнала съм. А и ги обичам — промълви безпомощно тя, а големите й лешникови очи потърсите неговите. — Как би могъл да изоставиш хората, които обичаш?

— Не зная — отговори той и лицето му стана сурово. — Не зная много неща за любовта. Живея сам. От много дълго време.

— Но кой се грижи за теб, когато си болен или наранен? — попита Беки.

Той изскърца със зъби.

— Никой.

Тя му се усмихна нежно.

— Аз ще се грижа за теб, ако се наложи.

— Беки! — простена Рурк. Повдигна маншета си и погледна часовника си. Положението изливаше извън контрол. — По-добре да тръгваме. Обещах да те изпратя до вас до полунощ.

Беки стана. Беше се разприказвала твърде много. Трябваше да предвиди реакцията му. Искаше да се извини, но не знаеше какво да каже, затова не каза нищо.

Той плати с чек и я поведе към колата. Настани я разсеяно на предната седалка, като се опитваше да не се поддаде на думите й. Не можеше да позволи, тя да се влюби в него. Това щеше да бъде възможно най-лошото нещо и за двама им. Не искаше да му тежи на съвестта. Нямаше да я покани повече да излязат. Не би посмял.

Когато Рурк спря пред входните стъпала, къщата бе тъмна. Помогна на Беки да слезе и я придружи до вратата.

— Съжалявам! — изрече тя внимателно, като наруши мълчанието им за пръв път, откакто напуснаха нощния клуб. — Не трябваше да казвам нищо.

Той въздъхна тежко и я погледна на слабата лунна светлина. Силните му ръце хванаха лицето й, тя изглеждаше така наранена, че изпита инстинктивно желание да я утеши.

— Всичко е наред — изрече той тихо. Погледът му се задържа на устата й. Наведе се и докосна устните й със своите. Сякаш светкавица прониза цялото му тяло.

Той се откъсна за миг устните й, но после се впи в тях и започна да ги хапе, да ги дразни. Тялото му пламна. Толкова отдавна не бе държал жена в обятията си. Усети как тя се задъхва, докато той си играеше с нежните й устни. Пръстите му се разпериха в косата й до слепоочията, като задържаха главата й. Тя ухаеше на цветя, на непорочност. И вкусът й бе такъв. Това го влудяваше.

Беки въздъхна и от устата й се отрони лек стон, когато той леко впи зъбите си в долната й устна и бавно започна да я гризе. Хапеше я леко и постепенно увеличаваше натиска. Рурк отчаяно я желаеше. Тя прошепна името му умолително, прегърна го, цялата разтресена от нови усещания, които я плашеха.

Когато той усети, че Беки напълно се отпусна в обятията му ръцете му се плъзнаха около талията й, като я притеглиха така, че телата им да се долепят. После Рурк престана да си играе с устните й, а ги разтвори безмилостно и толкова властно, че тя отметна глава назад.

Не я бяха целували често и никога досега по такъв начин. Цялата трепереше, докато Рурк й даваше това, за което устните й жадуваха. Тя усети властния им допир с болезнена наслада. Долавяше дъха му на пури и се опияняваше от пламенността на целувката му. Беки изстена, обви ръце около врата му, а устните й отвръщаха не по-малко страстно на ласките му.

Рурк усети потреперването й и рязко се отдръпна. И той дишаше неравномерно, докато се взираше във възторженото й, изумено лице. Огромните й лешникови очи красноречиво издаваха възбудата и смущението й. Почувства се виновен.

— Съжалявам — изрече внимателно. — Не трябваше да правя това…

— Не разбирам — прошепна Беки, благодарна, че ръцете му бяха на раменете й, защото краката й така бяха омекнали, че имаше опасност да се строполи на земята.

Тялото й пулсираше.

— Беки, мъжът целува жената така, когато се опитва да я прелъсти в леглото — промълви той. Дланите му се плъзнаха по нежната кожа на ръцете й. — Не трябваше да го правя. Вероятно продължи по-дълго, отколкото осъзнах.

— Всичко е наред — отвърна тихо тя.

Рурк я пусна бавно, като я наблюдаваше със смесени чувства. Тялото му бе напрегнато, възбудено, но трябваше да се овладее. Беки не бе жената, с която можеше да задоволи желанията си. Тя имаше нужда от мъж, с когото да създаде семейство, а не от заклет ерген.

— Благодаря ти за вечерта… — каза тя след минута. — Беше ми много приятно…

— На мен също. Лека нощ.

Гласът му прозвуча рязко. Рурк съвсем не бе в добро настроение.

Беки остана загледана след него, докато слизаше по стъпалата, и осъзна, че го губи. Той нямаше да се върне. Бе престъпила границите на крехкото им приятелство и бе показала чувствата си. Усещаше инстинктивно, че Рурк не желаеше да има връзка с жена, способна да пробие емоционалната му бариера. Не, той нямаше да се върне.

Тя продължи да го наблюдава и докато се качваше в колата си. Рурк потегли, без да се обърне назад.

„Пепеляшка — помисли си. — Часовникът удря дванадесет и магията се разваля. Е, поне имам късмет, че не се превърнах в тиква.“

Беки с тежка въздишка си отключи вратата. Къщата бе тъмна. Надяваше се, че Клей си е легнал, а не обикаля някъде с малолетната си приятелка и ужасната си компания. Беше прекарала една чудесна вечер и щеше да я запомни. Може би тя щеше да й е достатъчна, да изтърпи всички изпитания до края на живота й.

Легна си, решила да не плаче, но въпреки това, сълзите сами потекоха от очите й.