Сюзън Кайл
Нощна треска (19)

Деветнадесета глава

Рурк се измъкна от леглото си рано в понеделник сутринта, но когато си помисли за всичко, което трябваше да свърши, едва не се върна обратно в постелята си. Успокоението му бе, че дядото на Беки почти сигурно щеше да чувства по-добре сега. Едно бреме по-малко на плещите й. Беше хубаво, да има за кого да се грижиш. Чичо Сандерсън бе самомнителен и независим, докато не получи тежък сърдечен пристъп, от който почина на място. Рурк никога не се бе чувствал отговорен за друг, освен за себе си. Сега трябваше да мисли за Беки и детето. А към тях се прибавяха Клей, дядо й и Мак. Той се усмихна, като си припомни лудориите на Мак в колата, внезапното оживление на стария човек, закъснялата приветливост на Клей. Въобще не беше лошо да имаш семейство.

После си припомни, какво бяха правили двамата с Беки в леглото й в събота и тялото му пламна. С нея бе истинска магия. Той я искаше пламенно, всеотдайно. Ако мислеше само да я накара да проумее, че имаше право на свой собствен живот, че няма нищо лошо в това, да постави своето щастие на първо място. Ако единственият начин да отвори очите й бе, да я накара да избира между него и семейството й, щеше да го направи. Тя бе подложена на достатъчно напрежение, но бебето растеше с всеки ден и трябваше да побърза, да я отведе пред олтара.

Рурк се справи с най-неотложните си задачи в службата и уреди да преместят друг затворник при Клей. Не се намесваше често в начина, по който шерифът ръководеше отдела си, но този път обстоятелствата бяха специални. Той обясни проблема на шерифа — негов стар познат — и въпросът незабавно бе уреден.

— Как се отнасяш спрямо хора, които използват подправени чекове? — попита Рурк Беки, докато пътуваха към санаториума, за да вземат дядо й.

— Мисля, че не познавам такива хора — отговори тя. Беше си облякла зелена шарена рокля, с която изглаждаше още по-млада. — Но може би го правят от отчаяние?

Рурк се засмя и вдигна пурата към устата си.

— Не, от алчност — каза той и я погледна. — Но са по-добри за компания в една килия от изнасилвачите. Току-що преместих един при брат ти. Можеш да отидеш и да го видиш, когато пожелаеш.

— Кого? Този с фалшивите чекове или брат ми? — попита тя и това бе първата шеговита нотка в гласа й напоследък.

— Когото искаш, или и двамата — отвърна Рурк и се усмихна. — По-добре ли се чувстваш?

— Да — призна си Беки.

Погледите им се срещнаха, но тя бързо се обърна и се загледа през прозореца, като си припомни ясно сцени от преди два дни. Страстта му като че ли нарастваше, а Беки не можеше да му откаже. Надяваше се, че не бе паднала в очите му, заради неспособността си да каже „не“, но се чувстваше твърде притеснена, за да го попита.

— Ти отново даде на дядо причина да живее. Мисля, че той бе решил просто да остане в леглото и да умре.

— И аз останах с това впечатление. Ще му бъде обаче много по-забавно, да води словесен двубой с мен, когато се изправи отново на крака. Сега има цел в живота си. Да те спаси от лапите ми.

— Не е ли закъснял малко — изрече тихо Беки. — Особено след събота.

— В събота бе истинска магия — каза Рурк дрезгаво, като стисна по-силно волана.

— Не ми даде възможност да кажа „не“ — отвърна тя сковано, без да го поглежда.

— Не беше нарочно, Беки… След като започнах, просто не успях да спра.

Долната й устна се разтрепери. При нея се бе получило същото, но нямаше да му го признае. Струваше й се неприлично да желае някого толкова много, особено в нейното състояние.

— Е, поне можеше да изчакаш, докато се съглася да се омъжа за теб — изрече обвиняващо.

— Може да съм твърде стар тогава — Рурк повдигна вежди. — Продължавай. Измъчвай съвестта ми. Всички го правят с горкия областен прокурор.

— Това ме удовлетворява! — възкликна Беки. — Ти ми навлече тази беля.

— Аз ти направих бебе, което е съвсем различно. Като се има предвид, че стана от първия опит, се изпълвам със самодоволство.

Тя усети как бузите й пламнаха. Никога не бе обсъждала подобни теми с друг. Беше бременна, без да е омъжена, да не говорим, че му се бе отдала безсрамно лесно, което я смущаваше. А той седеше тук до нея и се хвалеше със способностите си!

— Аз никога не съм… — започна разгорещено.

— О, да, правила си го — измърмори Рурк сухо. — Вече четири пъти.

Лицето й стана алено и Беки се отказа да води словесен двубой с него. Нищо чудно, че бе такъв добър областен прокурор. Тя стисна зъби. Нямаше смисъл да спори с него. Трябваше да се опита, просто да не му обръща внимание, дано поне това да подействаше.

И то не й помогна.

Рурк включи радиото и започна да си тананика в унисон с песента.

— Мислила ли си за имена? — попита той внезапно, като зави към паркинга на санаториума. — На мен ми харесва Тод за момче и Гуен за момиче.

— Бебето е мое — отвърна упорито тя. — Аз трябва да му избера име.

— Половината е твое — каза Рурк и спря колата. — Можеш да му избереш половината име.

— Рурк! — възкликна Беки.

Той сложи дългия си пръст до устните й, за да я накара да замълчи. Тъмните му очи се впиха в нейните лешникови и Беки си припомни, колко сладко бе да го целува.

— Мисля, че от всички неща, които двама души вършат заедно, да имат дете е най-значимото — изрече Рурк нежно. — Искам да споделя всичко с теб — от сутрешното прималяване до родилните болки — той я помилва ласкаво по бузата. — Никога не съм имал близък човек, Беки — добави бавно. — Не ме отблъсквай, Беки!

Прииска й се да се предаде. Да го прегърне и да му признае, че би направила всичко за него, но помежду им имаше твърде много измама, твърде много лъжи. Не можеше да му има доверие. Рурк искаше бебето, но това не означаваше, че я обича. Не можеше да си го представи, да приеме цялото й семейство, само за да стане баща. Беше погълнат от първите блянове за бащинство, но те скоро можеха да се стопят. Още по-лошо — в началото на бременността винаги съществуваше риск от спонтанен аборт.

Не можеше да го допусне твърде близо до себе си, без да е сигурна в мотивите му. Той никога не бе изричал думата обич, дори при най-интимните им изживявания, като в събота. Мъжете можеха да желаят някоя жена, без да я обичат…

Тя сведе очи.

— Добре. Няма да те отблъсквам. Но няма да ти позволя и да завъртиш главата ми, Рурк.

— Така ли? — отвърна той мрачно. — Сега, хайде да вървим и да вземем дядо ти. Надявам се, че не си забравила въже и белезници — добави закачливо, като й помогна да слезе от колата. — Не бих се обзаложил и на пет цента, че той ще се качи в колата, без да е вързан.

— Аз пък се обзалагам. Той уважава хората, които не може да победи.

Рурк я изгледа топло. Изпитваше истинско собственическо опиянение. Беки бе неговата жена, с неговото бебе, което растеше в утробата й. Това бе достатъчно да накара мъжа да се перчи.

Беки забеляза, как другите жени го поглеждаха, докато прекосиха фоайето към стаята на дядо й. Беше красив — със своята елегантност и заядлив нрав. Извисяваше се над нея и я караше да се чувства малка и женствена, харесваше й как сивият костюм подчертаваше мъжествеността му. Рурк бе силен човек, не само физически. Тя си позволи за миг да помечтае за детето им — дали щеше да бъде момче или момиче, дали щеше да прилича на баща си.

Дядо й чакаше нетърпеливо в стола си. Доктор Милър вече го бе изписал. След като Беки подпишеше документите, той можеше да си тръгне оттук и да оправи бъркотията, която Рурк Килпатрик бе направил в семейството му.

— Крайно време беше — рече раздразнено на Беки и изгледа свирепо Рурк, който влезе заедно с внучката му. — Отново ти?

— И аз също се радвам да те видя — изрече Рурк невъзмутимо. — Беки подписа вече, преди да дойдем при теб. Ако си готов, ще повикам сестрата да дойде с количката.

— Мразя, да ти бъда задължен! — гневеше се старецът минути по-късно, седнал вдървено на предната седалка, докато Беки и Мак, когото прибраха на връщане от дома на госпожа Адингтън, се бяха настанили отзад.

— О, представям си го — отвърна Рурк с такава самоувереност, че на Беки й се прииска да се изсмее.

— И мразя тези проклети пури, които пушиш — добави дядо й.

— Аз също — каза Рурк и изпусна кълбо дим, завивайки по пътя за фермата.

Старецът го изгледа убийствено, но не успя да измисли от какво друго да се оплаче. Въздъхна само и се загледа към полето.

— Хубава кола — обади се по едно време.

— И аз я харесвам — отговори Рурк. — Има предимства пред мерцедеса, защото е по-нова. Но ми липсва кучето.

— Подла, вероломна постъпка, да убиеш кучето на човек — изрече с възмущение Калън.

— Да.

— Как е Мактавиш? — попита загрижено Беки.

Рурк я погледна през рамо.

— Добре е. Липсват му излетите и разходките в парка.

Тя се взря към къщата в далечината.

— Покривът трябва да се ремонтира — отбеляза Рурк, като паркира пред входа. — И дъските над верандата ще паднат при първия силен вятър.

— Не мога да се покатеря там — отговори старият Калън.

— Аз мога — увери го Рурк. — Ще се погрижа. Не мога да оставя Беки, да бъде размазана от падащи дъски в нейното състояние.

Старецът посегна към дръжката на вратата, но изглежда се чувстваше неудобно.

— Срамота, внучката ми да е в подобно положение, без да е омъжена — отрони едва чуто.

— Напълно съм съгласен. Може би ще използваш влиянието си, да я убедиш, че съм отличен материал за съпруг и баща — отговори Рурк и този път Мак се изкиска.

— Ти трябва да се омъжиш за него, щом той иска — каза Калън на Беки, когато слязоха от колата. — Скандално е, да имаш бебе без съпруг.

— Освен това, той обича влаковете и баскетбола — обади се Мак.

Беки ги изгледа гневно.

— И двамата го мразехте само преди месец — напомни им тя.

— Не съм казал, че го обичам, нали? — попита дядо й нетърпеливо. — Казах, че трябва да се омъжиш за него.

— Аз го харесвам — додаде Мак.

— Благодаря ти Мак — каза Рурк, като сложи голямата си ръка върху рамото на момчето. — Хубаво е да имаш приятели.

По-късно Килпатрик имаше чувството, че му трябват много повече съюзници от един. Беки бе любезна и благодарна за това, което бе направил, но изведнъж стана отдалечена като луната. „Сигурно я притиснах твърде много?“ — мислеше си Рурк. Повторното й прелъстяване като че ли бе издигнало нови бариери между тях. Не трябваше да забравя лесно ранимата й гордост. Вероятно я бе разстроил, като я бе накарал така лесно да му се отдаде. Очевидно, тя се чувстваше дори още по-гузна, защото не можеше да му каже „не“. Рурк бе почти сигурен, че Беки го обича, но докато не му го признаеше и тя не проумееше чувствата му, си оставаха в задънена улица.

Килпатрик отиде да види Клей, преди всичко, за да разбере кой е новият задържан в килията му. Фалшификаторът на чекове бе малко по-голям от Клей, но нито войнствен, нито груб.

— Как вървят нещата? — обърна се към Клей, след като го премести в стаята за разпити, за да бъдат сами.

— Мудно — отговори момчето. — Винаги ли е толкова бавно?

Рурк запали пура и кимна.

— Добре дошъл в света на правосъдието.

— Щеше ми се да бях по-разумен и да остана чист — промълви Клей. — Как е Беки? Не е идвала скоро, предполагам, че е заради онази отрепка, която сложиха при мен в килията, но тази сутрин го преместиха и настаниха нов. Тя добре ли е? Как са дядо и Мак?

Рурк се облегна назад.

— Държат те в неведение, нали? — попита той сухо и изпусна кълбо дим. — Дядо ти е вкъщи. Получи припадък, когато научи, че Беки е бременна, и реши да не умира, защото тя не иска да се омъжи за мен. Смята, че бебета трябвала се раждат на женени хора.

Клей впери очи в него.

— Дядо е вкъщи, защото Беки е бременна?

Рурк изтръска пепелта от пурата си в мръсния пепелник.

— Точно така.

— Сестра ми ще има бебе? — попита той с широко отворени очи.

— Да — потвърди Рурк и се намръщи замислено. — Може би повече от едно. Мисля, че в моя род е имало близнаци. Трябва да попитам Беки, дали във вашия не е имало.

Клей повдигна веждите си.

— Бебето твое ли е?

Рурк изгледа сърдито юношата.

— За каква мислиш сестра си? Разбира се, че е мое.

— Но Беки не прави такива неща! Тя не излиза с мъже, ходи на църква всяка неделя и се вбесява, когато хората говорят за аборт и за извънбрачно съжителство.

— Да, зная — потвърди Рурк.

— Не би могла да се разхожда бременна, когато не е омъжена! — избухна Клей.

Рурк се засмя и пъхна пурата между зъбите си.

— Точно обратното.

— Какво ще правиш ти? — попита младежът.

— Мислех доста сериозно по въпроса. Като имам предвид какъв инат е, реших, че единственият начин да я отведа пред олтара, е да уредя сватбата, да поканя гостите и да я внеса на ръце в църквата. Няма да е лесно. Ако й сложа белезници, може да пресиля нещата, и се страхувам, че хората ще забележат, ако й запуша устата — добави Рурк замислено.

Клей се засмя неволно. Все още не можеше да повярва, че ще става вуйчо.

— Как прие дядо новината? — попита той.

— Стана от леглото си в санаториума и поиска да го върнем във фермата, за да може да спаси Беки от мен. После, когато научи, че е бременна, поиска да го върнем във фермата, за да може да я накара да се омъжи за мен.

— Тя не иска?

Рурк поклати глава.

— Не я обвинявам. Мисли, че съм я подвел, за да мога да те шпионирам. В началото това бе истина, но тя ме плени — той се усмихна замечтано. — Бебето е истински коледен подарък.

Клей въздъхна. Никога не си бе представял Килпатрик като баща, но никой не можеше да го обвини, че е донжуан. Ако бе искал само временна авантюра с Беки, той не би приел така възторжено мисълта за детето, нито щеше да настоява да се ожени за нея. Младежът изгледа прокурора продължително, обзет от ново притеснение.

— Господни Дейвис ме убеждава, да дам показания срещу съучастниците си. Не бих имал нищо против ако касаеше само мен. Но Беки, дядо и Мак?

— Дядо ти каза същото — отговори Рурк.

Тъмните му очи се присвиха съсредоточено.

— Не искам да обещавам нищо, но може би има и друг начин. Ще разговарям с Дейвис. Ако успеем да убедим приятелите ти да признаят, че те са те подмамили, може дори да те измъкнем с условна присъда.

— Което е повече, отколкото заслужавам — изрече бавно Клей.

Беше имал достатъчно време да размишлява съвсем трезво. Последните няколко месеца му се струваха истински кошмар. Все още не можеше да повярва, че е бил толкова безразсъден и жесток.

— Ще бъде заслужено да отида в затвора, ще бъде нормално, господин Килпатрик — каза той примирено. — Предполагам, че да понесеш последствията от постъпките си, е част от това да бъдеш мъж, нали?

Рурк се усмихна.

— Да, така е.

Той не каза на Беки за разговора си с брат й, нито какво възнамеряваше да предприеме срещу братята Харис. Щеше да бъде в по-голяма безопасност, колкото по-малко знаеше. Двамата Харис сигурно вече бяха убедени, че той ще се разприказва, и затова бяха решили да свидетелстват срещу него. Беше му останал обаче един коз и той щеше да го изиграе.

На стария Калън му трябваше почти цяла седмица, да възстанови силите си, но той ядеше като вълк и ругаеше Рурк за развлечение. Прокурорът идваше и си отиваше, в зависимост от свободното си време, като се правеше, че не забелязва ледената вежливост на Беки и въздържания антагонизъм на дядо й. Той оправи покрива в събота следобед. Появи се със стари, избелели джинси, бяла тениска и маратонки, като носеше сандъче с инструменти.

Мак стоеше до стълбата, за да му помага, и говореше безспирно за баскетбол. Двамата бяха еднакво увлечени от този спорт.

Беки се опитваше да не забелязва присъствието му, въпреки лудото биене на сърцето си. Беше вързала косата си на опашка, беше си облякла стари домашни дрехи и ходеше боса.

Рурк слезе от покрива след около час. Беше си порязал китката и я показа на Беки така естествено, като че ли женени от двадесет години и тя бе свикнала да лекува раните му.

— Имам антисептик и анкерпласт в кухнята — каза тя нежно.

— Не забравяй да го целунеш, за да му мине, Беки! — извика Мак след тях, като се настани до дядо си на дивана да гледа някакъв уестърн.

Беки отиде да вземе превързочните материали от шкафа в кухнята, а Рурк безпрепятствено заключи вратата, като влезе след нея и се приближи до мивката.

— Предложението на Мак беше приемливо — изрече изкусително, докато Беки промиваше раната му.

— На теб не ти е необходимо да те целуна, за да ти мине — отвърна тя. — Боли ли те?

— Не. Областните прокурори са жилави. Хищници — Рурк се наведе. — Знаеш ли защо акулите не ядат адвокати?

Беки го изгледа предпазливо.

— Не. Защо?

— Професионална етика.

Тя се засмя неволно и лицето й се оживи. Луничките й изпъкнаха на носа й, а лешниковите й очи засияха.

Рурк взе лицето й в длани и приближи устни до нейните. Беки се шокира от мигновената си възбуда. Той се загледа в очите й. Неговите се присвиха и потъмняха, когато се спряха върху очакващите й устни. Целуна я леко, а после пак и почувства как тялото й се стяга, когато плъзна ръцете си надолу към бедрата й, за да я притегли към себе си.

Беки дори не успя да се престори, че го отблъсква. Предишната нощ бе бленувала за ласките му, за любовта му. Тялото й бе узнало удоволствието, което той й даряваше. То парализираше волята й да се съпротивлява.

Дъхът му бе истински рай, пламенната му прегръдка — екстаз. Рурк постепенно я притисна назад, докато гърбът й се опря о студената, грапава стена. Беки въздъхна, но това само му даде възможност да задълбочи целувката. Езикът му проникна в нея — дълбоко и напористо и тя заби нокти в гърба му, когато парещото желание започна бавно да се разлива по тялото й.

Едва когато усети ръцете му под полата си, Беки отвори очи. Неговите бяха станали почти черни, лицето му се бе стегнало, възбудата му бе очевидна.

Тя усещаше твърдия натиск на пениса му под корема си.

— Тук?! — възкликна ужасена.

Очите му заискриха.

— Тук. Сега!

Рурк свали бикините й, а устните му се докоснаха до вътрешната страна на бедрата й толкова чувствено, че Беки остана без дъх. Устните му продължиха нагоре, като той безсрамно повдигна полата и блузата й, за да може да си играе безпрепятствено с пламналата й плът. Пое настръхналите зърна на гърдите й в устата си и започна да ги измъчва сладостно, придържайки отпуснатото й тяло с една ръка. Дочу се звук на разкопчан метален цип, Рурк се отдръпна леко от нея и смени позата си така, че краката му се вмъкнаха между бедрата й. Загледа се в шокираните й, замъглени очи и със силен натиск я прониза.

— Рурк! — изстена Беки и потрепери.

— Стой мирно — изрече той задъхано, обхвана заобленото й малко задниче и започна тласъците си. — Ще бъде бързо и страстно и ще искаш да крещиш. Но не го прави. Ще те чуят.

Устните му потърсиха нейните. Беше истинско безумие да го прави тук, но тялото му гореше, а утробата на Беки бе така гостоприемна.

— Недей… — прошепна Беки, щом Рурк ускори ритъма си.

Но в мига, когато изричаше думите, бедрата й се извиха към неговите, за да му помогнат.

Той стисна зъби.

— Господи! — зашепна задъхано. — Господи, Беки, не мога да спра!

Лицето му се изкриви. Той стенеше безпомощно, докато тялото му пулсираше към нейното. Затвори очи, опитвайки се да напълни дробовете си с въздух.

— Усещаш ли болката ми, Беки! Помогни ми да престане, Беки! Помогни ми!

Беки го наблюдаваше, шокирана от това, което ставаше, от страстното му удоволствие.

— Хубаво ли е? — промълви тя дрезгаво.

— Екстаз — успя да изрече той.

Отвори очи и започна да трепери.

— Докосни ме!

Беки остана изненадана от себе си, че се поддаде на молбата му с неистово нетърпение. Дъхът му замря, кога усети плахите й ръце да го обхващат. Взе ги в своите и й показа как да го прави.

Насладата започваше да обзема и Беки с не по-малка сила. Дишането на Рурк се накъса и учести. Очите му не се откъсваха от нейните.

— Гледай — изрече кратко той, когато го връхлетяха първите спазми.

Този път Беки не извърна поглед. Рурк започна да се тресе и тя наблюдаваше изкривяването на лицето му, почувства стягането на корема му. От гърлото му се изтръгна дрезгав вик, и стиснал зъби, той достигна своята кулминация. В същия миг пожарът на оргазма се разбушува и в утробата на Беки.

Сърцето й биеше лудо. Тя преглътна, изумена от това, което бяха направили, и от мястото, където го бяха направили. Лешниковите очи й бяха огромни.

— Сега вече знаеш — промълви задъхано Рурк, като направи опит да се усмихне. — Възможно е да се любиш и прав, когато си твърде отчаян, за да намериш място, където да го направиш легнал.

— Това не е за шега… — отвърна тя нещастно, объркана от лесната си капитулация.

Рурк докосна нежно лицето й.

— Не се шегувах. Желая те толкова много, че няма значение, къде или кога, и затова не можах да ти обещая това, което искаше. Ти едва ли можеш да го спреш повече от мен — добави той тихо. — Това е треска, която те изгаря толкова силно, че дори ледът не може да я охлади.

— Грешно е — прошепна Беки.

— Защо? Защото не сме женени? — той докосна челото й с устни. — Вината не е моя. Аз искам да се оженя за теб. Ти не си съгласна.

— Нали те бях прелъстила?

Рурк повдигна вежди и я изгледа. Бузите й бяха пламнали гневно. Той се отдръпна от нея и Беки почервеня още повече, докато оправяше дрехите си.

— Какво блаженство, че вече си бременна — подхвърли Рурк, като наблюдаваше трескавите й движения. — Не трябва да се притесняваме да правим бебе.

Беки му хвърли убийствен поглед.

— Трябва да престанеш да правиш това!

— Опитвам се — отговори той тежко. — Но какво да сторя, като си толкова секси. Не мога да се доближа на два метра от теб, без да се възбудя!

Беше й трудно да му отговори. Трябваше да си признае, че Рурк почти непрекъснато се опитваше да я убеди да се омъжи за него. Но Беки не знаеше причината. Той не разкриваше истинските си чувства, а тя не можеше да се омъжи за него, преди да ги разбере. „Мъже!“ — мислеше си гневно.

— Какво изражение! — възкликна Рурк, като се усмихна нежно и я целуна по нослето.

— В кухнята! Прави! При отключена врата… — поде Беки с напрегнат глас.

— Дядо ти и Мак са така погълнати от филма, че нито чуват, нито ги е грижа какво става тук — прошепна той. — Но за да те успокоя…

Рурк се приближи до вратата, сложи пръст на устата и внимателно превъртя ключа.

— Ти си я заключил! — възкликна Беки, като едва не припадна от облекчение.

— Разбира се, че съм я заключил — отвърна той и прокара показалец по подутите й устни. — Не съм ексцентричен. Поне не толкова. Причиних ли ти болка?

— Не. Но не трябва… — смънка Беки неловко.

— Ако не ти харесва, да те любя на необичайни места, омъжи се за мен и ще го правим като всички нормални двойки в леглото, през нощта — Рурк отстъпи крачка назад. — Желая те. Не зависи от мен.

— Това е само секс! — избухна тя.

Рурк поклати главата си бавно.

— Това е нещо дълбоко, истинско, трайно. Мразя да съм далеч от теб, особено когато носиш детето ми.

Той умееше да изрича неща, от които коленете й се подкосяваха.

Беки го изгледа безпомощно.

— Не мога просто да си тръгна от дядо и Мак — прошепна тя. — Дори да оставех Клей на собствената му съдба. Не разбираш ли? Дядо се грижеше за нас, когато мама умря, а татко ни напусна. Мак ми е повече като дете, отколкото брат. Живяла съм заради тях, грижела съм се за тях, обичала съм ги през целия си съзнателен живот. Те са моето семейство.

Рурк притисна лицето й с длани.

— Аз също! Бебето и аз също сме твоето семейство.

Очите й бяха изпълнени с болка. Той я поставяше в невъзможно положение. Нима не го проумяваше?

— Не мога да избирам — промълви Беки и се притисна към гърдите му. — Как не можеш да разбереш, че не е въпрос на избор. Човек не изхвърля другите, когато му пречат да направи това, което иска. Нима това не причинява половината от страданията на света? Всеки мисли първо за собственото си удоволствие и това, което се изпречи на пътя му, е излишно. Не възприемам тази идея!

Той се намръщи и се загледа в очите й.

— Опитваш се да ми кажеш, че съм излишен? — попита я тихо.

— Рурк, ако настаня дядо в санаториум, а Мак в дом за сираци, как бих могла да живея, без да се чувствам виновна? — Беки сведе поглед. — При това положение, не трябва да се чувстваш задължен, да правиш каквото и да било за нас.

Рурк отново я изгледа от глава до пети. Макар току-що да бе задоволен, тя все още го възбуждаше. Не му харесваше, че не може да се контролира, но напоследък с нея се чувстваше непрекъснато така. Но като правеше любов с Беки, само щеше да увеличи гузната й съвест и да подсили подозрението й, че всичко, което искаше от нея, е секс. Само да можеше да разгадае истинските й чувства.

Съмненията му го правеха раздразнителен.

— Ти носиш моето дете! Чувствам се отговорен за него и за теб. Ще направя, каквото мога, за да направя условията за живот подобри тук — каза той и изгледа неодобрително голите стени. — Това поне дължа на детето.

— Беки, какво става с обяда? — извика дядо й внезапно от всекидневната.

Беки прималя.

— Ще приготвя нещо за хапване — отговори тя.

— Беки! Кога ще обядваме?! — извика по-силно дядо й. — Какво правите там?

Тя се отдръпна от Рурк и не посмя да го погледне. Мъжете бяха абсолютни боклуци и бе сигурна, че не го обича вече.

— Събличам господин Килпатрик и го приготвям да го сложа във фурната! — изкрещя Беки. — Какво си мислиш, че правя?

— Не искам печен областен прокурор за обяд — вметна Мак като надникна през вратата. — Може ли да хапна един хотдог вместо това?

Беки махна с ръце.

— Да, може.

Рурк се загледа в гърба й с леки угризения на съвестта. Изведнъж се сети, че дори не бе закусвал.

— Може ли и за мене един? — попита я.

Беки го изгледа убийствено, но той се престори, че не е забелязал. Седна до масата и си запали пура.

— Моя го предпочитам съвсем малко сварен с много горчица, кетчуп и подправки. Обичам го с чили или салата от зеле.

— Нямаме чили, а няма да правя салата от зеле — отвърна троснато тя, като напълни тенджерата с вода.

— В хладилника имаме чили, останало от снощи — обади се Мак.

Беки не каза нищо. Тя приготви сандвичи и затопли чилито, но все още кипеше от поредния си сблъсък с Рурк. Най-големият й проблем бе лесната й капитулация. Той седеше там, с този проклет арогантен поглед й Беки знаеше, че мърка от задоволство.

Е нямаше да се откаже от дядо си и Мак, а Рурк можеше да се държи, колкото си иска предизвикателно. Щеше да й е далеч по-добре без него. Ако не бе започнала работа в тази адвокатска кантора, може би никога нямаше да се срещнат.

— Вие двамата какво правехте тук? — попита настоятелно дядо й, когато Беки го извика в кухнята за обяд.

— Познай — изрече Рурк и я изгледа страстно.

Лицето й пламна като божур и тя не можеше да погледне никого в очите до края на обяда.

Рурк настоя да й помогне, да приберат масата и да измият чиниите, а след това извади два билета за баскетболното шоу вечерта на „Ястребите от Атланта“ и ги размаха под носа на Мак.

Той бе очарован.

— Трябва да се прибера вкъщи и да се преоблека — каза Рурк. — Ще се върна да те взема около шест часа.

— Ще бъда готов! — обеща възторжено Мак.

— Благодаря, че оправи покрива — обади се старият Калън, свел очи към пода.

— Удоволствието беше мое — отвърна Килпатрик. — Благодаря за хотдога — обърна се после към Беки. — Ще станеш добра съпруга на някой щастливец.

— Не и на теб, разбира се! — тросна му се тя.

Веждите му се повдигнаха.

— Не казах моя съпруга — напомни й. — Зная, че не искаш да се омъжиш за мен. Не се тревожи за това, никога повече няма да те моля.

Беки извъртя очи, без да забележи сърдития поглед на дядо си.

— Детето е твое — рече й остро старецът. — Но няма да носи твоето име.

— Беки го знае — отвърна Рурк. — Щом тя иска така, кой съм аз, да го оспорвам. Горкото малко същество, какъв ад ще трябва да изживее в училище. Като мен.

— Защо? — попита го Калън.

— Роден съм извънбрачно — обясни той на стареца, без ни най-малко вълнение на лицето си. — Казвали са ми, че баща ми не вярвал в брака.

— Глупак — не се въздържа дядото. — Едно дете трябва да има фамилия.

Беки се раздвижи неловко. Караха я да се чувства ужасно. Но вината беше на Рурк! Той я заставяше да направи непосилен избор.

Тя се обърна.

— Ще приготвя дрехите на Мак.

Рурк я изгледа, докато излизаше от стаята, замислено. Искаше му се, да не я бе притиснал така в ъгъла. Така само бе влошил нещата.

Той в действителност нямаше нищо против семейството й, но не й го бе казал. Беше я накарал да помисли, че ще им я отнеме и ще ги оставя да потъват или изплуват сами. Не бе осъзнал как това й бе прозвучало. А той просто искаше да бъде обичан. Искаше Беки да се вълнува за него толкова много, че всички останала бъдат на второ място. Но тя не го разбираше и сега проблемът им се бе задълбочил още повече. А като я принуждаваше, да му се отдава физически, усложняваше още повече нещата. Беки оставаше с убеждението, че той иска само секс. Трябваше да овладее тялото си, както и езика си иначе нищо нямаше да се получи.

Прибра инструментите си и си отиде, за да се приготви за баскетбола. Не убягна на вниманието му, че Беки не го изпрати.

Двамата с Мак се прибраха късно. Беки си бе легнала с главоболие. И Рурк го болеше главата, но той сам си бе виновен. Не можеше да обвинява Беки или семейството й.