Сюзън Кайл
Нощна треска (18)

Осемнадесета глава

Беки спа до късно на другата сутрин. Когато се събуди, беше все още в домашните си дрехи, но завита. „Рурк, без съмнение — помисли си горчиво. — Добре, че поне не ме е разсъблякъл, докато съм били безпомощна. И защо ли трябва да го прави, след като вече видя всичко, каквото имам? Не съм вече интересна!“

Мак гледаше някакъв анимационен филм, когато тя влезе тромаво в кухнята, за да си приготви препечена филийка, кафе и закуска за брат си. Едва не се строполи върху Рурк, настанил се на стола и опънал дългите си крака напред.

— Какво правиш тук? — попита го задъхано. — Снощи не си ли отиде?

— Очевидно — изрече той равнодушно, посочвайки сивите си панталони и синята раирана риза.

Беше току-що обръснат и ухаеше на приятен мъжки парфюм.

— Можеш да хапнеш, а после ще посетим дядо ти.

Устата й остана отворена от ужас.

— Ти също ще дойдеш? Не можеш! Той ще получи сърдечен пристъп и ще умре, ако те види с мен!

— Можем да се обзаложим за това по-късно — информира я Рурк.

Изглеждаше упорит и решителен, а Беки нямаше настроение да се кара. Предаде се. „Само временно“ — обеща си тя. Отметна назад кичур коса.

— Е, предполагам, че мога да хапна малко препечен хляб. Ще си го приготвя.

— Вече съм го направил. Сложил съм го в една чиния на печката. С Мак ти оставихме, две филийки. Кафето е в кафеварката. Разбира се, с удоволствие бих ти го налял, но се страхувам. Не искам още някоя чаша да полети към главата ми.

Беки се изкашля.

— Не мога да си позволя да загубя повече съдове — тя придърпа избелелия си син халат около себе си. — Съжалявам за това. Напоследък съм доста неуравновесена.

Рурк кимна.

— И в книгата пише, че нервите на жената са малко напрегнати през бременността, заради всички метаболитни промени — отвърна й спокойно. — Хапни нещо.

Беки се опита да му отговори, но той повдигна вежди и видът му подсказваше, че би могъл да извърши нещо непредсказуемо, затова тя сви рамене и отиде да си вземе препечената филия и да си налее кафе.

Рурк я наблюдаваше, как сяда срещу него на масата, като се усмихна на неохотното й отстъпление.

Беки отхапа малко от хляба, отпи от кафето си и го погледна, докато очакваше реакцията на стомаха си, преди да продължи да яде. Беше най-красивият мъж, когото някога бе срещала. По гърба й преминаха леки тръпки на удоволствие, само като го гледаше. Можеше да й принадлежи, ако се съгласеше да се омъжи за него. Беше огромно изкушение. Но не бе сигурна в мотивите му. Може би той искаше само бебето или се чувстваше гузен от постъпката си. Може би и двете, защото й бе казал някои доста язвителни неща, въпреки че трябваше да признае, че и тя не му бе останала длъжна.

Рурк се размърда на стола си.

— Добре ли си?

— Да.

Той си наля още кафе и извади неизбежната си пура, но не я запали. Сложи я до чинийката.

— Ще почакам, докато изляза навън. Не искам да ти става по-зле.

— Колко любезно — измърмори Беки.

— Реши ли какво ще правиш с бебето?

Тя впери очи в профила му и почти усети болката му.

— Отбивам се от пътя си, за да не стъпя върху мравки — започна колебливо тя. — Не бих могла да понеса мисълта за аборт. Предполагам, че някои жени са способни на това, особено ако не желаят дете. Но аз искам бебето — твърде много.

От гърлото му се изтръгна някакъв странен звук. Рурк стана и се отправи към всекидневната, без да се обърне.

Беки хапна още малко хляб и пийна от кафето. Не искаше да мисли за реакцията му, затова остави закуската си и се върна в стаята си, за да се преоблече.

Рурк бе седнал на верандата и пушеше, когато Мак седна при него.

— Беки се приготвя — изрече неуверено момчето.

То не знаеше какво точно да му каже. Рурк бе някак различен — развълнуван, пребледнял.

— Добре ли си? — попита го.

Рурк дръпна от пурата.

— Добре съм. Седни.

Мак се настани до него и се облегна назад.

— Защо Беки ти е толкова сърдита?

— Почакай да станеш на годините на Клей и ще ти обясня.

— О, заради бебето, нали?

— Твърде е вероятно.

Рурк въздъхна и прекара ръка през гъстата си, тъмна коса. После погледна момчето с усмивка, по-нежна, отколкото осъзна.

— Спомням си, когато бях на твоите години. Обичах да ходя за риба със семейството на най-добрия ми приятел и да чета комикси, легнал напречно на леглото си. Беше добро време. Без никакви усложнения.

— Да — Мак вдигна крака си и подпря брадичка на коляното си. — Не е ли по-добре да си голям, обаче? Понеже никой не те напътства непрекъснато и не ти казва какво да правиш…

— Така ли си мислиш? Мак, момчето ми, аз имам хиляди шефове. От последния съдебен заседател до съдията — всеки ми казва какво да правя. Щом си намериш работа, имаш и шеф.

Мак се замисли върху това.

— Ами да — той се засмя. — Но нали сам си избираш работата.

— За това не мога да споря — отговори Рурк.

— Беки ще стане ли дебела, като във филмите?

Рурк кимна и се усмихна загадъчно.

— Едра като тиква.

— Момче ли ще бъде или момиче?

— Все още не знам и не съм сигурен, че искам да зная — добави Рурк. — Обичам изненадите, а ти?

— Хубавите — съгласи се Мак. — Но Беки няма да се омъжи за теб, господин Килпатрик.

— О, ще го направи — изрече Рурк разсеяно, като си представи как внася Беки в църквата пред очите на шокираните гости на сватбата им. — Ще го направи, за доброто на бебето, дори да не го направи заради мен.

— Това означава, че ще бъдете семейство — каза момчето.

Рурк дръпна отново от пурата.

— Безвъзвратно.

Мак се загледа в маратонката си, без да я вижда.

— Ами Клей, господин Килпатрик? — попита той. — Аз го предадох.

Рурк сложи ръката си върху слабото рамо на детето.

— Двамата с теб сме единствените хора на земята, които го знаем. А от мен никой няма да го научи. Разбрано?

— Но…

Рурк обърна глава. Тъмните му очи се впиха в лицето на момчето.

— Разбрано? — повторя той спокойно.

— Разбрано. Благодаря — отвърна неловко Мак.

— Човек трябва да се грижи за малкия си шурей, нали? — усмихна се заговорнически Рурк.

Беки си обу джинси, които изведнъж й се оказаха твърде тесни и си облече свободна блуза с набрани ръкави, за да прикрие талията й. Среса косата си, сложи си съвсем малко грим и отиде при Рурк и Мак на верандата.

Двамата изглеждаха толкова естествено седнали един до друг. Рурк пушеше неизменната си пура и си говореше с момчето, като че ли бяха стари приятели.

— Готова ли си? — попита Рурк и стана. — Аз ще карам.

— Добра идея — кимна Мак. — Колата на Беки понякога пали, понякога не иска — никога не можеш да си сигурен.

— Колата ми е хубава — противопостави се тя.

— Не е нова — отбеляза Мак и извика възторжено, като се настани на задната седалка в колата на Рурк. — Страхотна е!

— Няма ли да се отегчиш в чакалнята? — попита Рурк леко намръщен и погледна назад към Мак. Предположи, че момчето не е толкова голямо, за да влиза в стаята при дядо си.

— О, той може да дойде с нас — каза Беки. — Дядо е в санаториум вече, преместиха го. Казах ти, не си ли спомняш?

— Трябва да помня много неща. Забравил съм. По-добре ли е?

Тя се обърна към Мак, който се бе загледал през прозореца, после отново към Рурк и бързо поклати глава.

Рурк направи гримаса.

— Предава се.

— Точно така. Опитвам се да му говоря, но той просто затваря очи и не ми отговаря.

— Трябва му нещо стимулиращо, да го съживи — изрече замислено той.

— Не. Нуждае се от почивка.

— Почивката няма да му помогне да излезе оттам.

Рурк не каза нищо повече. Остави развълнувания Мак да бъбри неспирно на сестра си, докато тя се опитваше да разгадае думите му.

— Няма да го предизвикваш, нали? — попита Беки предпазливо, докато вървяха по безукорно чистия коридор към стаята на стареца, в която бе настанен с още един пациент.

— Разбира се — отвърна Рурк невинно.

Тя не му повярва и за секунда. Тримата влязоха. Другото легло бе празно, но на него имаше табла с остатъци от закуска. Беки седна на единия стол, Рурк на другия, а Мак се настани на леглото до дядо си и му хвана ръката.

— Здравей, дядо — поздрави го момчето. — Как си днес? Липсваш ни вкъщи.

Клепачите на стареца само помръднаха, но той не отвори очи.

— Чувстваме се самотни — обади се Беки. — По-добре ли си?

Никакъв отговор. Рурк изгледа и двамата, стана от стола и се приближи до леглото.

— Пропусна хубава закуска вкъщи — каза, като сложи пръст до устните си, когато Беки се опита да се намеси. — Да не говорим за страхотното кафе, което направих.

Бледите сини очи на стареца се отвориха и той изгледа свирепо Рурк.

— Какво… си правил в къщата ми?

— Опитвах се да се погрижа за Беки и Мак — отвърна непринудено Рурк.

Старият Калън направи усилие да седне.

— О, не, не си, ти безсърдечен негодник! — той се опита да се освободи от завивките си. — Не се навърташ покрай внучката ми, без някой да я шпионира! Причини ни достатъчно злини…

— Той като че ли вече знае? — рече Рурк на вцепенената от ужас Беки с влудяващо безгрижие, като гледаше втренчено стария човек.

— Какво зная вече? — попита дядо й.

— За бебето, което Беки ще има — отговоря Рурк, с което така шокира Беки, че тя остана безмълвна.

Дядо й почервеня и отново изгледа свирепо Рурк.

— Мерзавец! Де да беше бастунът ми тук, щях да те науча!

— Първо ще трябва да започнеш да се храниш и да възстановиш силите си — изрече Рурк с очевидно безразличие. — И да се прибереш вкъщи, разбира се.

— Ще се върна вкъщи! — закани се старецът и погледна поруменялата си внучка. — Как си могла?! Баба ти ще се преобърне в гроба, ако узнае!

Беки наведе глава, леко засрамена и смутена. Сега всички щяха да узнаят, какво бяха направили двамата с Рурк. Тя беше неоспоримото доказателство.

— Стегни се — каза й строго Рурк. — Няма нищо срамно в едно бебе. А ти можеш да престанеш също — се той към дядо й. — И двамата с Беки искаме детето. Стана твърде скоро, но никой от нас няма желание да се отърве от него.

— Надявам се на това! — размърда се старецът и бледите му сини очи заискриха хитро. — Тя няма да се омъжи за теб, нали? — попита той и успя да се засмее. — Ти я използва, за да хванеш Клей, и тя го знае.

— Започнах да я каня да излизаме отчасти заради това — отвърна тихо Рурк.

— Така си и мислех.

Беки не можеше да го погледне. Вече бе разбрала това, но все пак бе твърде болезнено, подозренията й да бъдат потвърдени.

Рурк не пропусна нещастното изражение на лицето й изпита истинско съжаление, че е имал подобни помисли. Чувствата му към нея се бяха променили драматично през седмиците, когато се срещаха, и сега той съжаляваше, че връзката им бе започнала по такъв начин. Но беше много по-добре да й каже истината. Така щеше да е по-вероятно да я убеди в истинската причина, да се ожени за нея. Но сега едва ли бе най-подходящият момент. Както бе сърдита, не би му повярвала за нищо, колкото и красноречив да беше. Трябваше му време, за да спечели отново доверието й, да я накара да проумее чувствата му, преди да й направи каквото и да е признание. А сега имаха по-важни неща — дядо й и Клей.

Дядо й обаче бързо се превръщаше в по-малък проблем — или може би в по-голям, в зависимост от гледната точка.

— Искам да се махна оттук! — изрече гневно стар човек и се опита да стане на крака, като се задъха от усилието. Беше гладувал нарочно, опитваше се да умре, затова бе твърде изтощен. — Проклет да съм… ако си мислиш, че ще се измъкнеш от това!

— От кое? — попита вежливо Рурк, като се постара да не се засмее на оживения му дух.

— Да компрометираш внучката ми!

— Не съм я компрометирал, аз…

— Да не си посмял да го кажеш! — извика Беки, когато забеляза дяволитите пламъчета в очите му.

Той сви рамене.

— Добре. Щях само да му кажа, че ти ме нападна.

— Не съм!

— Съсипа репутацията ми — рече Рурк мрачно, като изглеждаше така смешно засегнат, че Мак трябваше да потисне изсмиването си. — Направи ме за всеобщ присмех. Всички ще си помислят, че съм лесен. Жените ще започнат да пишат телефонния ми номер в обществените тоалетни. Ще започнат да ме атакуват и на работа. По твоя вина. Знаеше колко съм слабохарактерен!

Дядо й нямаше представа как да приеме думите му.

Когато той бе млад, се смяташе за неприлично, ако жената покаже само глезена на крака си. А сега Рурк и Беки говореха съвсем спокойно за детето, което бяха направили, без дори да са женени. Единственото успокоение беше, че и двамата искаха бебето. Имаше и нещо, в начина, по който Рурк поглеждаше към внучката му, когато тя не го гледаше.

Той легна бавно, все още огорчен от идеята, Рурк да се премести и да поеме семейството му. Но все пак за първи път се почувства по-жизнен, откакто бе влязъл в болницата през онази фатална нощ.

— Как си? — попита го нежно Беки.

Старецът кимна я си пое дълбоко дъх:

— Сърцето ми е добре. Казват, че ще се възстановя. Съжалявам за разходите, Беки — добави той малко засрамен, че бе останал тук толкова дълго за нищо.

Беше се надявал да умре, но Господ изглежда все още не искаше да го прибере.

— Не се тревожи за парите — успокои го Беки. — Всичко е наред.

— В такъв случай, предполагам, че можем да те отведем оттук в понеделник? — намеси се Рурк, за да смени темата.

Не искаше дядо й да задава повече въпроси за плащането на сметката. Беки можеше да се поинтересува от тази несъществуваща федерална помощ и да открие, че идваше от него. Тя не трябваше да знае, нито за дядо си, нито за Клей.

— Искам да се прибера вкъщи, но ти не можеш да се навърташ там — каза твърдо старецът.

— Съжалявам, но ще се наложи — отговори спокойно Рурк. — Къщата се разпада. Трябва да я боядисам, да се оправят вратите, да се сложат мрежи… не мога да оставя бъдещата си съпруга, да живее в съборетина.

— Не съм ти бъдеща съпруга! — прекъсна го гневно Беки.

— Къщата е моя! — добави дядо й.

— А ти как издържаш там? — Рурк се обърна към Мак с театрална въздишка. — Господи, горкото дете!

Мак се засмя. Той харесваше Рурк все повече и си мислеше, че Беки нямаше никакви шансове, да не се омъжи за него.

Старецът продължи, но Рурк не им обърна внимание, докато не започнаха да разговарят за Клей и процеса. Мак бе в коридора до автоматите за напитки и закуски с пълен джоб дребни монети, които му даде Рурк.

— Кой е този Дейвис, който ще го защитава? — поиска да узнае старецът.

— Един негър адвокат… — започна Беки.

— Негър?! — избухна дядо й.

— Негър — намеси се Рурк с тон, от който старият човек не посмя да продължи. — Това не е мръсна дума. Джей Дейвис е един от най-авторитетните адвокати в областта. Печели около половин милион годишно и е най-добрият, който може да се намери. Отказва се от хонорара за защитата на Клей, затова можете да не се поддавате на предразсъдъците си за продължителността на процеса.

Бледите сини очи на дядо й се присвиха.

— Можем да се споразумеем да не се съгласяваме по въпроса за предразсъдъците. Предполагам, че и двамата няма да отстъпим и на сантиметър от схващанията си. Щом казваш, че този Дейвис е добър адвокат, това е от значение. Не искам Клей да отиде в затвора.

— Той ще бъде осъден — отговори Рурк тихо. — Надявам се, че го разбираш. Нарушил е закона. Няма начин да се избегне наказанието, че се е занимавал с пласиране на наркотици и няма да има значение кой го защитава. Най-страшното обвинение обаче, е опитът му за убийство, а има съществени доказателства срещу момчето.

— Не ме е грижа за доказателствата — изрече Беки студено. — Познавам Клей, той не би извършил подобно нещо.

Рурк си мислеше същото след разговора с брат й. Но нямаше намерение да се издава все още.

— При пледирането участието му в наркотрафика може да бъде сведено до по-малко обвинение — продължи той, като че ли Беки не бе казала нищо. — Като се вземе под внимание, че това е първото му обвинение, може да не попадне в затвора. Преди няколко години издействах присъда от десет години по обвинение в пласиране на кокаин, а виновникът остана зад решетките само десет месеца. Всичко е възможно.

— Никакви шансове да се откажеш от обвинението в опит за убийство заради Беки? — попита дядо й мрачно.

— Нямам избор — отговори прокурорът. — И ти го знаеш.

— Разбирам — дядо й дръпна завивката си разсеяно, като се намръщи. — Разбирам.

— Ако свидетелства срещу съучастниците си, ще му се размине по-леко — добави Рурк. — А ако можем да ги свържем със смъртта на малкия Денис, тогава те ще отидат в затвора.

— А какво ще стане с Беки, ако той се съгласи? — попита дядо й разтревожено. — Хора, достатъчно подли, за да поставят бомба в нечия кола, не биха се спрели да нападнат и жена.

— Осъзнавам това — отговори Рурк.

Тъмните му очи не мигнаха.

— Ще трябва първо да минат през мен, за да се доберат до Беки. Няма да й направят нищо. Гарантирам го.

Беки поруменя. Той говореше така яростно, така покровителствено, че тя сведе свенливо очи, когато Рурк погледна към нея.

Дядо й също забеляза отношението му. Присви устни и се усмихна, но не позволи на Рурк да го види.

— Решил ли е Клей да го направи? — попита старецът.

— Още не — отговори Беки.

— Ходила ли си скоро при него?

Беки искаше да отговаря на този въпрос, но не можеше да се изплъзне. И двамата я гледаха.

— Сложили са един мъж в килията при Клей — каза тя бавно. — Задържан е за опит за изнасилване. Той… всъщност, той не е казал нищо, но така ме гледаше, че кожата ми настръхна. След това не съм ходила. Зная, че Клей е разбрал защо. И на него това не му хареса.

— Защо не си ми казала? — попита Рурк.

Кръвта му закипя във вените, като си представи Беки в подобно положение. Поне този проблем той можеше да разреши, и то бързо, само с едно телефонно обаждане.

— Как можех да ти кажа? — запита на свой ред Беки разгорещено. — Не си говорим от седмици!

— Говорим си от два дни — напомни й той не по-малко разпалено.

— Не си ме питал — каза тя високомерно.

Рурк я изгледа сърдито.

— Е, няма да се случи отново. Ще го преместя от килията на Клей и двамата ще отидем да видим брат ти.

— На Клей няма да му хареса.

— Защо?

— Той не те обича — отвърна тя намръщено. — Не го ли знаеш? Ти го предаде, за Бога!

Мак, който току-що се бе върнал, пребледня и се опита да каже нещо, но Рурк го изгледа свъсено и детето замълча.

— Може би си права — каза той. — По-добре да отидеш сама.

Рурк знаеше, че Клей изпълняваше своята част от споразумението им, и Беки не бе узнала за посещението му при него и за уговорката да бъде представляван от Дейвис. Рурк не искаше Беки да узнае, докато не се убедеше в чувствата й. Благодарността бе лош заместител на любовта. Най-лошото от всичко бе, че тя все още го обвиняваше за арестуването на брат й. Но това беше кръст, който щеше да носи цял живот. Не можеше да допусне Мак да страда.

— Не знаех за другия в килията му — продължи Рурк. — Сигурно не им достигат свободни места. Напоследък имаше масови арести на наркопласьори. Затворите в центъра на града и около метрото са препълнени. Дори пускат някои по-дребни престъпници, за да задържат закоравелите. Това трябва да се реши по някакъв начин в недалечно бъдеще. Пренаселването е опасно.

— Защо има толкова много хора в затвора? Нима престъпността се увеличава.

— Не. Дори някои престъпления в действителност намаляват, включително убийствата и изнасилванията. Много от задържаните обаче, чакат да бъдат осъдени, като Клей. Понякога делата им се насрочват и един ключов свидетел не може да бъде открит — или е забравил датата, или е болен. Обвиняемият се връща в ареста и тогава делото трябва да се насрочва наново. Ще се изненадаш, ако узнаеш колко дела трябва да се продължават или да се задържат, защото на адвоката или обществения защитник нещо се е случило в последния момент и не може да се появи — Рурк сви рамене. — Това е проблем навсякъде. Никой не може да намери разрешение, освен да се построят още затвори.

— А това струва пари — прекъсна го дядо й. — Което, ще засегне данъкоплатците.

— Вярно — съгласи се Рурк. — Но ако искаме да има място, където да затваряме престъпниците, трябва и да плащаме, за да ги държим там. Ти плащаш. Аз плащам. Алтернативата е да ги пуснем на свобода и да си наемем някого да пази живота ни, собствеността ни. Не е много привлекателна перспектива, нали?

Дядо й поклати глава.

— Трябва да има публични екзекуции — каза той. — Някой избива половин дузина на улицата и всички казват „горкия престъпник“. А горките жертви?

— Е, правосъдието в тази държава не е съвършено, но е най-доброто в света. Ние обвиняваме либералите, а всъщност трябва да негодуваме от някои определени групи със специални интереси, които пропагандират да се отнемат правата на закона, като например конфискуването на незаконно придобити от наркотиците пари или други печалби, получени по нечестни пътища.

— Амин — изрече старецът. — Напоследък като че ли мръсните политици са правило, вместо изключение. Всеки ден научаваме за някой политик, извършил нещо неетично. Никой като че ли не го е грижа вече за честта!

— Хората не са забравили тази дума — възрази Рурк. — Но са апатични. Ако не беше така, тогава защо само около една трета от тях гласуват?

— И аз се питам същото. Аз винаги съм гласувал. Беки също.

— И аз — отбеляза Рурк. — Но докато мълчаливото мнозинство не се заинтересува наистина, нищо няма да се промени твърде много.

Беки сияеше. Дядо й отново проявяваше обичайния си нрав. Рурк бе успял да го накара да се бори за живота си.

Сестрата дойде да провери състоянието му и изрази изненадата си, като го видя седнал в леглото с лека розовина по бузите. Тя не попита нищо, но когато излезе от стаята, се усмихваше. Няколко минути по-късно тримата посетители напуснаха стаята на стареца. Рурк обеща, че в понеделник ще дойдат с Беки, за да го отведат от санаториума.

— Но как ще успеем? — попита Беки. — Аз трябва да отида на работа.

— Аз също — отвърна безгрижно Рурк, докато търсеше ключовете си в джоба. — Ще изляза за един час. Ти също.

— Но вкъщи няма да има кой да се грижи за него — изстена тя.

— Разбира се, че ще има — намеси се Мак. — Мога да му давам лекарствата и да му говоря. Така няма да ми налага да стоя при госпожа Адингтън. Тя е мила, но дядо си ми е приятел.

Беки се поколеба.

— Не зная…

— Мак е почти на единадесет години — напомни и Рурк по пътя обратно към фермата. — Той е разумно момче. Има ти телефона на работата. Ще му дам и моя. Ще се справи. Престани да се тревожиш. Разбрано?

Беки се предаде. Беше й се струпало прекалено много и тя се почувства невероятно изморена. Облегна се назад на седалката и затвори очи.

— Разбрано — отвърна сънливо.

Когато пристигнаха вкъщи, тя бе заспала дълбоко. Рурк направи знак на Мак да мълчи, извади ключа от чантата й и го даде на момчето да отключи вратата, а после нежно я вдигна на ръце.

Беки се събуди, когато той събуваше обувките й в нейната стая.

— Заспала съм…

— Денят беше дълъг — успокои я той. — А ти се изморяваш лесно. Сега си почивай, малката ми.

— Ами Мак?

— Пуснах го при приятеля му Джон. Добре ли съм направил?

— Да. Майката на Джон няма нищо против.

— Изтощена си от работа. Да разнасяш вестници!

Рурк й хвърля унищожителен поглед.

— Ами, само това успях да намеря, което да не пречи на другата ми работа.

Погледът му се плъзна от изпитото й лице към стройното тяло и отново нагоре, като не пропусна хлътналите й бузи и тъмните кръгове под очите.

— Не трябваше да те оставям толкова дълго сама — изрече той, а плътният му тембър й достави истинско удоволствие сред тишината на стаята. — Но трудно поддържам отношения с другите, дори и при добри времена. Прекарал съм почти целия си съзнателен живот сам. Разгневих се, когато ти се разтревожи повече за Клей, отколкото за мен, особено след като е обвинен, че се е опитал да убие точно мен — Рурк пъхна ръце в джобовете си. — Може би е естествено да поставяш семейството си на първо място. Аз нямам семейство, затова в действителност нямам представа. Но не трябваше да те изоставям толкова дълго, когато най-много имаше нужда от някого, заради огорчението си.

— И аз не ти помогнах, като казах, че съжалявам, задето бомбата не те е убила — промълви Беки. — Не говорех сериозно. Заболя ме, че си шпионирал Клей, за да го арестуваш. Предполагам, че това се оказа най-тежко от всичко.

Рурк стисна зъби. Това бе най-болезненият момент в тяхното бъдеще заедно, но той не можеше да направи нищо, за да го промени — не и без да изобличи Мак. Отклони поглед.

— Не съм съвършен, скъпа. Никога не съм претендирал, че съм такъв.

Беки кимна и се облегна върху възглавницата с морна въздишка.

— Благодаря ти за това, което направи за дядо — изрече нежно. — Но вече можем да се справим сами.

— Радвам се да го чуя. Но ти не се справяш без мен — отвърна той упорито.

Приближи се до леглото и се загледа в нея.

— Не искаш да бъда тук. Разбирам го. Но се нуждаеш от някого и докато не извадиш някой друг от гардероба си ти си просто залепена за мен. Не можеш да издържиш всичко това сама?

— Правила съм го сама от години — запротестира тя пламенно.

— Не си била бременна от години — напомни й той.

— Рурк! — викна му гневно Беки.

Той приседна на леглото й, наведе се над нея и изгледа пронизващо враждебните й лешникови очи.

— Някога не съм срещал друга толкова упорита като теб — рече й тихо. Погледът му се задържа върху чувствените й устни. — Нито толкова сладка. Самотен съм, Беки — толкова съм самотен…

„Той знае как да ме размекне!“ — помисли си отчаяно Беки, като усети, дъхът му да се слива с нейния. Рурк отметна разпиляната й златистокестенява коса от лицето й и я целуна по очите. Пулсът й се ускори и дишането й внезапно се промени, когато устните му се плъзнаха надолу по бузите й и достигнаха леко разтворената й уста.

— Спомняш ли си какво изпитахме онази вечер? — прошепна Рурк и доловил лекия стон, които се изтръгна от гърлото й, продължи да нашепва прелъстителни слова: — Да, спомняш си, нали? Помниш ли как се бяхме впили един в друг на пода, така обзети от плам, че не обърнахме внимание на неудобното положение — слепи и глухи за всичко друго, освен за сладостното, пронизващо удоволствие на слетите ни тела в онзи упояващ ритъм…

Ръцете му се плъзнаха по шията и намериха леко набъбналите й гърди. Беки настръхна, докато пръстите му си играеха с тях. Започна да изгаря от треската, която той пораждаше в нея.

— Ти ме ухапа… — прошепна Рурк и повдигна глава, за да види замъглените й очи. — А на края си спомням как се радвах, че прозорците ми са затворени, за да не чуят съседите, когато започна да крещиш под мен.

— Престани… — изрече тя дрезгаво. — Не трябва.

— Тихо! — изстена Рурк до устните й.

Ръцете му се плъзнаха под блузата й и разкопчаха сутиена й. Свалиха го и Беки усети хладните му пръст върху пламналата си кожа, да успокояват болката, която й бе причинил!

— О, моля те — прошепна хрипливо тя.

Нейните ръце му помогнаха. Беки повдигна блузата си нагоре като се изви в дъга, за да му позволи да я погледне, да подкани устните му.

— Моля те, Рурк, не е честно!…

Той хвана нежно едната й гръд и докосна настръхналото й бледомораво връхче първо с нос, а после с устни, преди да го поеме с горещата си уста и да го засмуче така сладостно, че тялото й започна да се извива от удоволствие. Беки престана да се съпротивлява и затвори очи.

Свободната му ръка се плъзва към джинсите й, за да ги разкопчае. Рурк се усмихна до гърдите й, когато свали ципа й, за да могат дългите му пръсти да се разпрострат собственически върху слабата подутина на корема й.

— Усещаш ли вече бебето? — прошепна той, доближил устни до нейните.

— Не още… — отвърна Беки неуверено. — Твърде е рано да се движи.

— То е миниатюрно — каза Рурк и потърси очите й. — Видях снимка в една от книгите. На два месеца може да се смести в шепата ми, но вече е напълно оформено.

Кръвта й закипя от изражението на лицето му, от нежните му думи.

— Ти си имал и други жени — изрече бавно тя.

— Няколко — призна Рурк. — Но никога като теб през онази нощ. Едва успях да се съблека навреме. Затова си и бременна. Загубих напълно самоконтрол…

— Аз също — сведе очи Беки. — Беше толкова сладко, когато започна да ме докосваш. Никой никога не го е правил така. Кожата ми бе толкова възпламенена, че изгаряше, копнеех да те усетя до себе си…

Той впи устните си в нейните, докато събличаше ризата си, а после нежно я повдигна към себе си, така че гръдта й се прилепи към широкия му, окосмен гръден кош. Беки потрепери. Тялото й го желаеше незабавно. Беше толкова лесно да се предаде.

— Ако Мак се върне? — задъхано попита тя, когато Рурк вдигна отново глава.

Рурк забеляза желанието в очите й. Той също изгаряше от страст.

— Ще заключа вратата, ако случайно се появи.

Стана, заключи и се разсъблече, преди да се върне при нея. Беки нямаше сили да се съпротивлява повече. Тялото й вече бе обзето от диво желание. Беше минало толкова време. Беше го опознала интимно и го искаше отново. Той бе баща на детето й и тя го обичаше. Остана неподвижна, докато Рурк я съблече, но когато устните му се допряха до корема й, от гърлото й се изтръгна вик. Рурк легна до нея. Очите му пламтяха, макар да се усмихваше на неприкритото й нетърпение.

— Господи, полудявам само като си спомня — изрече задъхано.

Погледна към гърдите й, докосна ги с благоговеене.

Беки наблюдаваше ръката му и дишането й се учести от еротичната гледка. Рурк се наведе и целуна едната й гръд, като се наслаждаваше на изящната й форма. Тялото му се притисна към нейното, а силните му крака се плъзнаха между нейните съвсем бавно. Беки усети интимния му допир и лекото отдръпване. Той продължи да я възбужда с тялото си, докато устните му си играеха и измъчваха нейните сред нажежената тишина в стаята. И през цялото време Беки го наблюдаваше с туптящо сърце, тръпнеща от желание, което я водеше към безумие.

— Искаш ли ме? — прошепна Рурк дяволите, като приближаваше и отдръпваше бедрата си.

— Да!… — изстена тя задъхана. — Моля те, Рурк, моля те!

— Не още — той бързо докосна устните си до нейните. — Все още не го желаеш достатъчно.

— Не… Искам!

Рурк захапа долната й устна, движенията му станаха по-чувствени, по-предизвикателни. Лекото му ритмично докосване я накара да потрепери и да обвие ръце около него.

— Не, не искаш!

Той я целуна напористо и легна по гръб. Възбудата му бе така силна, че Беки не можеше да откъсне очи от него.

— Ако ме желаеш, тогава го направи!

Рурк се изпъна с предизвикателен поглед. Тя не знаеше как да го направи, но тялото й пламтеше. Нуждаеше се от него отчаяно. С повече ентусиазъм, отколкото умение, Беки се преметна върху слабините му, като се опита да приеме в себе си невероятно възбудената му мъжественост.

Рурк се усмихваше арогантно на усилията й и най-накрая я съжали.

— Така, малката ми — прошепна той, и я приповдигна, за да й помогне.

Беки се задъха, когато проникването му не срещна никаква съпротива. Рурк се засмя от удоволствие.

— Сега — окуражи я той, а лицето му се изкриви в чувствена гримаса, когато през тялото му премина вълна от наслада. — Движи се върху мен, точно така…

Рурк я учеше, направляваше я, забил стоманените си пръсти в бедрата й, като я наблюдаваше страстно. Никога не бе харесвал тази поза с други жени, но с Беки бе влудяващо възбуждащо. Харесваше му свенливото очарование в очите й, начинът, по който се изчервяваше, когато я повдигаше и я заставяше да гледа. Най-много обаче му харесваха слабите звуци, които се изтръгваха от нея, когато удоволствието започна да я обзема цялата.

— Не си достатъчно силна за това — промълви й, когато усети, че мускулите й се отпускат.

Обърна я така, че да легне до него, а едната му ръка събра бедрата й, за да може да направлява движенията им.

— Сега ме погледни! — прошепна й настойчиво.

Беки отвори премрежените си очи и се взря в неговите, докато Рурк проникваше в нея с бавен, властен ритъм. Докосващите им се влажни тела издаваха глух възбуждащ звук.

Беки изкрещя, треперейки, завладяна от първите остри спазми оргазма. Мускулестата му ръка се плъзна под красиво заоблените й задни полукълба и притегли грубо бедрата й към неговите.

— По-силно! — изхриптя Рурк. — Искам те толкова близо. Така! Да!

Той стисна зъби и двете му ръце се впиха в дългите й бедра. Тласъците му станаха по-мощни, по-бързи и по-дълбоки.

Беки дочуваше скърцането на леглото, туптенето на сърцето му, но вниманието й бе съсредоточено върху изгарящото напрежение, което се засилваше в слабините й и започваше да се разлива по тялото й фантастично бързо. Притисна се към мускулестите му ръце.

— Погледни ме — рече й Рурк задъхано. — Искам да видя очите ти, когато го почувстваш…

Тя се опита, но спазмите я обзеха взривно, неудържимо. Изкрещя неистово и притвори клепки, залюляна от върховно задоволство.

— Беки! — извика високо и Рурк.

Дъхът му замря, докато тялото му се тресеше в екстаз върху нейното.

Измина много време, преди впитите му в бедрата й пръсти да се отпуснат. Той я прегърна и я приласка до гърдите си. Телата им все още бяха слети, докато и двамата се опитваха да успокоят дишането си.

— Ние… не трябваше… — прошепна Беки нещастно, засрамена от слабостта си.

— Ти очакваш дете от мен — отвърна Рурк гальовно и докосна леко устните си до бузата й, до шията й. — Ти ми принадлежиш.

— Рурк…

Той я преобърна по гръб. Силното му тяло все още беше между бедрата й. Подпря се на лакти, впи очи в лицето й и започна да се движи бавно, много бавно. Възбудата на Беки бе мигновена и тя се предаде без съпротива.

Този път се любиха по-бавно, по-чувствено, целувките им бяха по-нежни. Рурк не откъсна устни от нейните, когато преплетените им тела бяха обзети едновременно от разтърсващ оргазъм.

— Толкова е хубаво — прошепна той в ухото й. — Двамата с теб никога не го правим по един и същ начин. Всеки път е ново, красиво, доставящо пълно задоволство.

Беки зарови лице до мократа му шия.

— Ти ме прелъсти…

— Прелъстяването е егоистично. Това не беше. Намеренията ми са съвсем почтени. Направих всичко, което успях да измисля, за да те придумам да се омъжиш за мен, но ти не желаеш. Искам те. А и ти ме искаш.

Тя не можеше да го отрече, но от това не й стана по-добре, че така лесно се бе предала.

Стисна леко рамото му и Рурк вдигна глава.

— Всичко е наред — прошепна той. — Не можеш да забременееш, когато вече очакваш дете.

Беки го плесна по гърдите.

— Звяр такъв!

— Не съм звяр. Аз съм нормален мъж, с нормални апетити и не мога да живея като евнух. Господи, имаш ли представа колко си хубава, когато тялото ти достига кулминацията? — попита той ласкаво, като не откъсваше очи от шокираното й лице. — Кожата ти пламва. Зениците ти се разширяват и около тях остава съвсем лека зеленикава ивица. Устните ти се подуват и се разтварят и ти приличаш на сирена — дишането му бе неравномерно. — Загубвам ума си, като те наблюдавам.

Беки погледна встрани и бузите й поруменяха.

— Ти не искаш да ме гледаш, нали? — изрече той сухо. — Смущаваш ли се да ме погледнеш, когато съм изцяло във властта на тялото си?

— Да — призна си Беки.

— Ще свикнеш. Това е съвсем лично нещо, Беки. Няма изисквания, само удоволствие. Споделянето на насладата е най-важно.

— Това е само… секс — изстена тя.

Рурк извъртя лицето й към себе си.

— Да не си посмяла да го кажеш отново. Сексът е стока. Ние двамата не правим секс, ние правим любов. Не го обезценявай с подобни названия, просто защото се притесняваш да се любиш с мен.

— Не обичам случайни авантюри!

— Това не е авантюра, нито случайна. Ти носиш моето дете. И рано или късно ще се омъжиш за мен — добави той.

— Не, няма! — избухна гневно Беки. — Ти не ме обичаш! Ти желаеш само тялото ми.

Рурк се загледа сърдито в нея. Беше сляпа като прилеп и наивна като дете. „Защо не може да го проумее?!“

— Мисли, каквото искаш — отвърна троснато той и се надигна.

Беше впечатлен от изражението на лицето й, когато се разделиха. Очите й се извиха свенливо. Беки придърпа дрехите си, като се опитваше да не го гледа.

Той взе лицето й в длани.

— Принадлежиш ми по всеки възможен начин — рече й тихо. — Не си тръгвам и не се отказвам. Може би ще свикнеш да бъда до теб. Мак и дядо ти се нуждаят от мен, ти също.

— Те не те харесват…

— На Мак му допадам. Дядо ти ще се примири — ръцете му се отпуснаха върху бедрата й. — Беки, ти носиш моето бебе прошепна настойчиво той. — Ако успееш да ми се довериш поне малко, бихме могли да имаме хубав живот заедно.

Тя наведе лицето си към гърдите му.

— Веднъж ти се доверих — изрече тъжно. — Ти предаде всички ни.

Рурк нямаше какво да отговори. Изправи се.

— Вършех си работата. Работата ми няма нищо общо с теб, мен и бебето.

Беки прехапа устни.

— Добре. Ще си помисля. Но не искам това да се случва отново, моля те — промълви тя и погледна към леглото.

Той повдигна брадичката й.

— Не мога да ти го обещая. Желая те твърде много. Това, което направихме в леглото, е нещо съвсем естествено, като дишането. Страстта не е лоша дума. Двамата с теб ще бъдем интимни дълго, дълго занапред, а имаме и дете, което трябва да отгледаме. Предлагам ти моята преданост, за цял живот. Ако не искаш да правиш любов с мен без брак, тогава се омъжи за мен.

— Семейството ми… — започна Беки притеснена.

— Трябва да решиш, дали аз съм на първо място или те — заяви Рурк той категорично. — Уведоми ме, когато размислиш. А сега, по-добре да се прибирам. Ще бъдеш ли добре сама?

Тя кимна.

— Мак ще се прибере скоро.

Рурк я погледна спокойно.

— Намираш ме за жесток, като те принуждавам да избираш, но имам основание. Някой ден ще разбереш.

Беки не отговори. Той погледна надолу към корема й, после се обърна и излезе.

Беки не го изпрати. Имаше да обмисля много неща. Рурк я караше да избира между семейството си и него, а тя нямаше представа как щеше да го направи, особено след днес.

В неделя Беки отиде на църква, после при дядо си и прекара целия ден в тревожни размисли. На следващата сутрин беше истинска нервна развалина.