Сюзън Кайл
Нощна треска (22)

Двадесет и втора глава

Беки винаги бе намирала инструкциите на съдията към съдените заседатели за най-досадния момент в съда. Бяха неразбираеми, продължаваха цяла вечност, а когато държеше и немирно току-що проходило детенце в скута си я изнервяха.

Тя погледна към Тод, седнал до нея, който вече бе осемгодишен и много добре възпитан. Той наблюдаваше баща си със страхопочитание, защото за пръв път му позволяваха да присъства на дело. Тод бе будно дете и имаше импулсивния и нетърпелив характер на родителите си. Малката Тереза, която се въртеше в скута на майка си се очертаваше да бъде същата.

До Тод бяха седнали Клей и Франсин. Все още нямаха деца. Бяха женени от две години. Клей бе станал вече помощник-управител в супермаркет, а Франсин почти завършваше обучението си за козметичка.

Мак седеше до Клей и беше с половин глава по-висок от брат си. Беше студент първокурсник по право в университета в Джорджия — по примера на обожавания от него съпруг на сестра му. Беки се гордееше истински с него. Мак и Рурк се бяха сближили много — нещо, което бе улеснило нещата вкъщи.

Дядо й бе настанен в старчески дом. Понякога имаше моменти на просветление, друг път едва ги познаваше. Всички ходеха при него редовно и така бе по-поносима болката от раздялата. Бе твърде немощен, за да остане в къщи, без да има денонощна медицинска сестра при него, и той сам бе предложил да постъпи в дома. Двама от старите му бойни другари бяха там и до миналата година наистина се чувстваше добре. Сега вече бе въпрос на време. Старите семена потъваха в земята, за да освободят място за новите. Това бе животът.

Рурк го бе обяснил на Тод преди няколко дни.

— Ние сме създадени от семе — бе казал той на сина си с усмивка. — Растем, разцъфтяваме и даваме плод. После плодът изсъхва и отива в земята, за да дойде новият. Старото растение не умира, защото подхранва ново. Тъй като енергията нито се създава, нито се разрушава само се променя, смъртта е обратната страна на живота. В края на краищата, момчето ми, ние преминаваме от едно ниво в друго. Това е неизбежно, като дъгата след буря.

— Звучи ми красиво — бе отвърнал Тод. — Дядо ще стане ли на дъга?

— Предполагам — бе казал Рурк тържествено. — Той ще е най-красивата дъга от всички.

Беки бе благодарна за думите на съпруга си. От лицето на Тод бе изчезнало напрежението, което се бе появило, когато им казаха, че на дядо им не му остава много. Тя се усмихна. Това успокояваше и нея. Вероятно Рурк го съзнаваше. Той бе толкова чувствителен мъж — понякога като че ли четеше мислите й.

Съдебните заседатели най-после се оттеглиха и съдът бе разпуснат до произнасяне на присъдата. Рурк събра документите си, ръкува се с Джей Линкълн Дейвис и отиде при семейството си.

— Кръстникът им ни кани на вечеря днес — каза той на Беки, като я целуна нежно по бузата. — Двамата с Маги искат да ни съобщят нещо.

— Тя е бременна — прошепна Беки до ухото му и се засмя на изражението му. — Невероятно нали? Маги е шокирана и изплашена до смърт, но в същото време е и доволна. Всъщност, и двамата го искат толкова много.

— Тя ще бъде добре. Дейвис ще се погрижи — усмихна се Рурк. — Хайде, отбор, кой иска да яде хамбургер.

— За мен хамбургер със сирене — обади се Мак. — Впрочем ти защо не възрази, когато господин Дейвис представи онзи стар документ? Сигурен съм, че би могъл да кажеш…

— Боже опази ни от студентите по право — промърмори Рурк. — Два месеца в университета и си Лий Бейкс.

— Три месеца — поправи го Мак. — И имам много добър професор. Сега, за този документ…

— Ние с Франсин трябва да се върнем обратно в магазина — прекъсна го бързо Клей и стисна ръката на съпругата си. — Нали, Франсин?

— О, да разбира се… — заекна Франсин. — Ще ти се обадя по-късно Беки! — добави тя.

— Малодушни страхливци! — погледна гневно Мак след тях. — Нямате желание за разискване на тезиси, а?

— Ще вземем един след барбекюто — извика Клей през рамо. — И ябълков пай!

— Можеш ли да повярваш? — Мак махна с ръка. — Собственият ми брат смята, че тезисът е нещо, което се пие с кафето?

— Не всички имат твоето увлечение към правото — засмя се Джей Дейвис, като се приближи. — Как вървят нещата?

— Страхотно! Досега имам само отлични оценки! — отвърна той.

— Така трябва, след всичкото време, което двамата с Рурк ти отделихме. Искам да поговоря с теб за делото на Линден — обърна се Дейвис сериозно към Рурк. — Може би ще успеем да открием нещо.

— Не и на обяд! — проплака Беки, като премести Тереза на другата си ръка, докато Тод се боричкаше с Мак.

Дейвис погледна малкото момиченце и се засмя. Протегна ръце и Тереза отиде при него с удоволствие.

— Разглезваш я — обвини го Беки, когато той й даде една близалка.

— Тихо — сгълча я Рурк. — Не го обиждай преди пледоарията ми.

Беки сложи ръка на устата си.

— Извинявай.

— Няма ли да ядем? — обади се Мак. — Умирам от глад.

— Ти кога ли не умираш от глад? — засмя се Рурк. — Добре. Тод, престани да упражняваш тези хватки от карате върху вуйчо си.

— Научих ги, като гледах „Хлапето каратист“ — отвърна Тод и демонстрира „високо ритане“. — Страхотен екшън.

— Гледай „Батман“ — посъветва го Мак. — Може да научиш как да летиш.

— Купи ми плащ и ще се постарая — обеща Тод. — Мамо, може ли да ми поръчате млечен шейк с обяда? Защо не отидем на ресторант? Омръзнаха ми тези хамбургери. Хей, онзи не е ли Бит Боб Хаузър, шампионът по борба?

Тод и Мак започнаха да спорят за самоличността на мъж, докато Джей Линкълн Дейвис говореше нещо неразбираемо на Тереза, а тълпата ставаше все по-голяма покрай тях на изхода от залата.

Беки се приближи до Рурк и се притисна към рамото му. Той я погледна и тъмните му очи, изпълнени със сладки спомени, се спряха на устните й.

— Не можеш — прошепна тя и се засмя.

— Да, мога — отвърна той и се наведе.

И го направи.