Сюзън Кайл
Нощна треска (21)

Двадесет и първа глава

Дейвис никога не успя да разбере, как точно Рурк и подчинените му полицейски сътрудници бяха успели да го направят. Повикаха го в кабинета на Килпатрик късно в четвъртък следобед. Там бяха братята Харис, баща им, областният прокурор по делото на Клей, господин Джеймс Гарауей, двама униформени полицейски служители и Рурк.

— Мисля, че не познаваш Джим, нали, Дейвис? — каза Рурк, като го представи на по-възрастния прокурор.

— Славата ви върви пред вас, господин Дейвис — засмя се Гарауей. — Радвам се да се запознаем. Това са братята Харис и баща им — добави той и кимна към тях. — Току-що признаха, че са подхвърлили доказателствата срещу вашия клиент за обвинението в опит за убийство, както, и в притежанието на наркотици.

— С други думи — намеси се Рурк, като изпусна тютюнев дим, — и четирите обвинения срещу Клей отпадат. Щом приключим с оформянето на документите, може да се прибере вкъщи.

— Признанието е записано на видеокасета — поясни Гарауей. — Отказът ми от иска ще бъде на бюрото на съдията Килмър още утре сутринта.

— За щастие, все още не си без работа — каза Рурк с усмивка. — Трябва да подготвиш обвинението за тези тук. Той изгледа тримата Харис с неприкрит гняв. — Ще свидетелствам с удоволствие в полза на обвинението.

— Няма да ни задържите — обади се троснато бащата. — Ще излезем до сутринта.

— Под гаранция, разбира се — съгласи се Рурк. — Но направихте някой глупави грешки и няма да ви ги простят, след като се върнете обратно на улицата, ще бъдете сами — даде той, като наблюдаваше, как лицето му пребледня. — Поставихте приятелчетата си в неизгодно положение, а те не прощават. Излезете ли навън, няма да пропуснат да си разчистят сметките.

— Можем да се откажем от гаранцията — изрече потиснато Сан. — По дяволите, Килпатрик, нямаше право да ни поставяш в това положение!

— Вие нямахте право да убивате кучето ми — отвърна Рурк с леден глас. — Ще съжалявате за това години наред.

— Обеща ни сделка — каза Сан, като се обърна към Гарауей.

— И ще я имате — отвърна той. — В замяна на свидетелските ви показания срещу доставчиците ви мога да ви уредя федерална защита. Вашият канал е едни от най-големите в щата. С удоволствие бихме го прекъснали.

— Федерална защита? — попита бащата.

— Да, нова самоличност, ново начало и за трима ви — обясни Рурк. — Помислете добре. Може да не ви се отдаде по-добра възможност.

Той излезе в коридора с Дейвис, като остави другите в стаята си.

— Не ме питай — каза на адвоката, когато той отвори уста. — Достатъчно е, че стана. Наречи го пресметнат риск. Мисля, че Търк може вече да се прибере вкъщи.

— И ще оставиш Беки без охрана? — попита Дейвис ужасен.

— Не съвсем — изрече тихо Рурк. — Всъщност утре следобед ще се женим. След банкета вечерта заминаваме за Насау за два дни, а в дома й ще остане медицинска сестра и икономка за дядо й и Мак… и за Клей също, предполагам.

— Да, да. Беки и бебе също — Дейвис поклати глава. — По-голям щастливец си, отколкото заслужаваш, ще се кандидатираш ли отново? — попита той и го изгледа напрегнато.

— Почакай до утре вечер — отговори Рурк и си тръгна като се подсмихваше.

 

 

Банкетът в чест на съдията Килмър бе в разгара си, когато Рурк, седящ до сияещата Беки с нова, много по-широка черна рокля и току-що сложена брачна халка, бе поканен на подиума.

Изглеждаше елегантен с фрака и черната папионка. Мургавата му кожа изпъкваше още повече на фона на снежнобялата му риза.

— Предполагам, че всички очаквате, да направя изявление — каза той след няколко хвалебствени слова за съдията Килмър. — Е, аз наистина ще го направя, но не е нещо, което някои от вас очакват. Вършех с удоволствие работата си. Надявам се, че се справих добре. Но през последните няколко месеца научих някои доста горчиви уроци за плачевното положение на хора, попаднали в съдебната система, които трябва да се справят без финансова подкрепа.

Той пъхна ръце в джобовете си.

— Правосъдието е справедливо единствено, ако осигурява еднакви възможности, както на богатите, така и на бедните. Правосъдие, което е в полза на богатите, а ограничава правата на бедните, не е правосъдие. Бях сред печелившия отбор в продължение на седем години. Сега бих искал да видя съдебната зала от противоположната страна. Приключвам с кариерата си на прокурор и минавам на свободна практика, като се надявам да специализирам с малолетни нарушители на закона.

В салона се дочу шепот и някои протести, макар и не точно от грейналия Джей Линкълн Дейвис, седнал на една от предните маси.

Рурк се засмя.

— Поласкан съм от негодуванието ви. Но нека да добавя, че вече имам съпруга, очакваме и бебе — продължи той и се усмихна на Беки. — Предпочитанията ми са различни сега и имам основания да желая да прекарвам нощите си вкъщи, вместо в кабинета си.

Разнесе се смях и ръкопляскане. Рурк намигна на Беки, която изглеждаше доста елегантна с черната си рокля, свободно спуснатата си коса и леко поруменелите бузи.

— Не бих казал, че ми бе лесно да взема това решение, харесваше ми атмосферата в канцеларията. Съставът и помощниците ми бяха добри. Беше истинско удоволствие, да се работи с тях. Но — добави той и погледна към Беки, — съпругата ми е целият ми свят. Няма друго човешко същество на земята, което да обичам толкова много. От сега нататък ще бъда семеен човек.

Рурк отклони погледа си от шокираните, възторжени очи на Беки и се обърна към публиката си.

— И в такъв случай, надявам се, че няма да имате нищо против, ако подкрепя Джей Линкълн Дейвис, който седи на предната редица и се опитва да не изглежда като котка с мишка в уста.

Всички се засмяха, включително и Дейвис. Той беше с хубавата Маги и я гледаше така, като че ли тя бе луната.

— Искам също публично да благодаря на Джей Линкълн Дейвис — добави Рурк — за образцовото представяне на шурея ми. Отговорно заявявам, че няма да му се наложи да го направи отново.

Дейвис вдигна палец и кимна. Рурк продължи да говори още няколко минути, но Беки не чу нито дума от речта му. Тя се опияняваше от факта, че той публично бе признал любовта си към нея — нещо, което не бе направел дори насаме. Бореше се да преглътне сълзите си. Вече нямаше никакви бариери пред тях. Дори тази, която Рурк си мислеше, че е останала, бе премахната предишната вечер, когато нещастният Мак й бе признал, че той е дал информацията на Рурк, довела до арестуването на Клей.

Трябваше да каже на Рурк, че знае, но не веднага. Имаха да си говорят за други неща.

Клей се бе появил вкъщи рано следобед, изтощен, но щастлив. Франсин беше с него и Беки си помисли, че може би щеше да успее да я хареса. Брат й твърдеше, че искал да си намери работа и да помага вкъщи, но този път сериозно.

Беки едва успя да се справи с щастието си. След толкова скръб — изведнъж извисяване до облаците! Тя докосна леката подутина на корема си и впери очи в Рурк. Любовта я правеше красива. Той я погледна, усмихна й се и трябваше да се хване за масата, за да не полети във въздуха. „Животът — мислеше си тя — е пълен с изненади. Трябва просто да се преодолеят бурите. А на другия бряг винаги изгрява слънцето…“