Сюзън Кайл
Нощна треска (20)

Двадесета глава

Беки изпълняваше стриктно задълженията си, но мислите й постоянно витаеха на друго място. Имаше чувството, че някъде бе направила погрешен ход, и всичко се е променило заради това.

Рурк продължаваше да бъде покрай нея. Беше наел един пенсионер, да се грижи за добитъка и да изоре земята. После изпрати дърводелец, да оправи верандата и настоя да купи баскетболен обръч и мрежа за Мак. Монтира я на гаража и сега момчето играеше по цял ден баскетбол и възхваляваше благодетеля си.

Дядо й ставаше все по-жизнен с всеки изминал ден. Дори отиде с Беки да види Клей, който все още очакваше, делото му бе насрочено преди две седмици. Но Джей Дейвис отсъстваше от града по спешност и трябваше да бъде отложено. Това устройваше Килпатрик. Той бе използвал допълнителното време разумно. Посети Килмър, стар приятел на чичо му и бивш обществен защитник, който имаше най-странните познати, които един служител можеше да събере. Носеше се слух — непотвърден, разбира се — че градинарят му някога е бил убиец на големите лъвове на север.

— Много мило, да дойдеш и да ме видиш, момче — засмя се Франк. — Но по изражението на лицето ти познавам, че ще ме извиниш, ако те попитам, дали това е само посещение от вежливост. Друг път не си бял толкова угрижен.

— Нуждая се от съвет.

— Не и да направиш нещо противозаконно, Боже опази? — попита попрегърбеният, посребрял стар джентълмен с ужасен вид.

— Боже опази.

— Какво има?

— Искам да притисна местната организирана престъпност, да се откаже от двама свои членове. Подхвърлиха за изкупителна жертва един мой приятел. Ако не успея да ги накарам да си признаят, той ще отиде в затвора.

Франк Килмър кимна многозначително.

— Калън?

Рурк сбърчи вежди.

— Да не би да е изписано на лицето ми?

— Винаги зная какво става — Франк го погледна косо и се подсмихва дяволито. — Зная и за бебето също, но ще се престоря, че нямам представа, ако това те смущава.

— Боже мой!

— Това, което искаш, съвсем не е трудно. Трябва просто да намериш някой политик, който има връзка с тях, и да го поставиш в компрометиращо положение.

— Аз съм служител на закона — напомни му Рурк.

— Не съм казал, че ти трябва да създадеш компрометиращата ситуация. Аз зная точно кой политик ти трябва. Пристрастен комарджия е. В събота организира големи залагания и се е кандидатирал, да бъде преизбран. Свързан е и с хората, на които семейство Харис са продали душите си. Това устройва ли те?

— Идеално — отговори Рурк с усмивка. — Благодаря ти.

— Не са необходими благодарности. Можеш да ме поканиш на кръщенето. Винаги съм искал да стана кръстник.

— Ах ти, съмнителен тип. Искаш сина ми или дъщеря ми да седят на коленете на наемни убийци и да си играят с рекетьори.

— Не! — отвърна обидено Килмър. — Мили Боже, нямам нищо общо с рекетьорите.

 

 

Беки покани Маги на вечеря следващия петък, благодарна за моралната подкрепа на по-възрастната жена по време на дългото й изпитание. Маги прие. В погледа й не пролича нищо критично, когато бегло, огледа къщата.

Дядо й не каза нито дума, когато установи, че Маги, за която внучката му толкова много бе разказвала, се оказа негърка. Той й се усмихна естествено и се държа като истински джентълмен.

— Ще се омъжиш ли, преди да се роди това бебе или не? — попита Маги по-късно, когато двете се настаниха на верандата.

— Той иска да избера между семейството си и него — отвърна нещастно Беки. — Как бих могла?

Маги подсвирна.

— Труден избор.

— Да. Невъзможен. Не мога да изпратя Мак в дом за сираци.

— Той не харесва ли Мак?

— Разбира се, че го харесва. Даже го заведе на баскетболно шоу на „Ястребите“ и винаги му носи нещо ново за електрическите му влакчета.

Беки замълча. Да, Рурк бе луд по момчето. Дори като че ли и дядо й му допадаше. Той бе този, който го върна към живота отново.

— Мисля, че си го разбрала съвсем грешно, момичето — каза нежно Маги. — Това, че иска да бъде на първо място не означава, че трябва да изхвърлиш близките си от къщата. Килпатрик си няма никого. Затова му е трудно да разбере верността ти към семейството. Може би не знае, че любовта става по-голяма, колкото си по-всеотдаен, или че можеш да обичаш много хора едновременно по съвсем различен начин.

— О, не — отвърна бавно Беки. — Не би могло да е толкова просто. Каза ми, че ние двамата нямаме бъдеще, като поставям семейството си преди него.

— Прав е. Слушай, скъпа, аз също нямах семейство, преди да се омъжа за Джак. Ревнувах всяка минута, която прекарваше с родителите си, със сестра си и брат си. Правех всичко възможно, за да го отделя от тях. Постепенно това разруши брака ни, защото исках от него, да направи невъзможен избор. Не постъпвай така с Килпатрик. Постарай се, да се почувства част от семейството ти. Дай му да разбере, че го обичаш, но и че все пак в сърцето ти има място и за останалите.

— Стига да не е твърде късно — проплака Беки. — Маги, провалих всичко!

— Не, не си. Един мъж трябва да е много загрижен, преди да поеме бреме като твоето.

— И Рурк ми каза същото — припомни си Беки.

— А не ти ли се струва, че Килпатрик прави точно това? — добави Маги с усмивка. — Оправи къщата, плати сметките, намери на Клей този фантастичен адвокат…

— Какво?

Маги повдигна изненадано вежди.

— Не знаеше ли? Обядвах с едно от момичетата, което работи на хонорар в канцеларията на областния прокурор. Тя ми каза, че в съда не се говорело за нищо друго, освен за това.

— Той е уредил господин Дейвис да представлява Клей?!

Беки остана без дъх.

— Да. Хубав трик, като се има предвид, че Дейвис използваше Клей и увлечението на Килпатрик към теб, за да бъде избран на неговото място. Но Килпатрик го е убедил. Платил е и сметката на дядо ти в болницата, за да ти помогне. Не ми прилича на мъж, който не се интересува от теб.

— Но, той не ми е казал за това! — проплака Беки. — Не ми е казал нито дума!

— Иска обич, а не благодарност. Сляпа ли си?

— А аз си мислех, че иска само секс…

Маги се засмя.

— Те всичките искат секс, скъпа. Но в такъв случай, защо продължава да те търси, когато си забременяла?

— Не зная — Беки подпря главата си с ръце. — Вече не зная нищо…

— Няма толкова слепи като онези, които не знаят това! Имаш ли приятели, за който не зная? — попита Маги, като наблюдаваше един лъскав черен линкълн континентал да влиза в двора и да спира.

Беки се намръщи.

— Нямам представа кой би могъл да бъде.

Вратата на колата се отвори и от нея слезе висок, добре облечен мъж. Телосложението му бе на борец, имаше гъста, къдрава коса и широко лице.

Той се качи по стъпалата, хвърля на Маги бърз, преценяващ поглед и се обърна към Беки.

— Госпожица Калън? — попита любезно. — Аз съм Джак Дейвис, адвокатът на брат ви.

— Господин Дейвис! — Беки се изправи и го прегърна.

Той се засмя леко самодоволно и тъмната му кожа като че ли почервеня.

— Не бях сигурен, дали ще съм добре дошъл…

— Каква неуместна забележка — каза Беки. — След като направихте толкова много за Клей? Няма нищо, което не бихме сторили за вас, и разбира се, че сте добре дошъл — тя го хвана за ръка и го поведе навътре. — Заповядайте да се запознаете с останалите от семейството. Маги къде си?

— Зад тебе съм — обади се приятелката й.

Тя забеляза със задоволство, че Дейвис я намираше за не по-малко интересна, отколкото тя него.

Старият Калън се откъсна от телевизора и веждите му повдигнаха въпросително. Посетителят им бе негър. Носеше много скъп, луксозен костюм, копринена вратовръзка и кожени обувки. Той бе впечатлен. Сещаше се за един-единствен негър, който би дошъл у тях без покана, и като си припомни думите на Рурк, реши, че малко вежливост няма да е излишна, въпреки старите му предразсъдъци.

Той се изправи.

— Господин Дейвис, нали? — подаде му ръка.

Двамата се ръкуваха.

— Господин Калън, удоволствие за мен е да се запозная с вас. Младият Калън говори много ласкаво за честта и достойнството ви.

Грийнджър Калън почервеня от удоволствие.

— Няма ли да седнете, господин Дейвис? — покани го той.

Дейвис се настани и кръстоса дългите си крака.

— Съжалявам, че се натрапвам в този късен час, но бях извън града. Появиха се някои нови неща по случая на Клей, затова исках да ги обсъдя с вас, когато имам няколко свободни минути.

— Аз трябва да си тръгвам… — обади се Маги.

— Не трябва — прекъсна я категорично Беки и погледна към адвоката. — Маги ми е приятелка. Нямам нищо против, да чуе. И мога ли да ви кажа колко сме горди, че представлявате Клей?

— Можете да кажете всичко, което желаете — изрече той сухо. — Дължа ви го след някои от изказванията ми, които бяха цитирани изопачено.

Очите му, се задържаха за миг върху леката подутина под роклята й.

— Може ли да попитам, кога по дяволите, Килпатрик ще постъпи почтено и ще се ожени за вас?

Грейнджър Калън се изсмя високо.

— Опитва се — информира той адвоката. — Но Беки не иска да се съгласи.

— Защо не? — попита Дейвис. — Той е луд по вас!

— Той не ми го е казал — отговори Беки педантично и сви ръце в скута си. — Какво става с Клей? — отклони тя въпроса.

— О, Клей. Процесът е насрочен след две седмици. Както знаете, пледираме невинност по обвинението за притежание на кокаин, по обвинението за притежание с цел препродажба и по обвинението в притежание с цел пласиране. Всяко от тези обвинения се наказва с десетгодишна присъда, със или без допълнителна глоба. После идва обвинението в опит за убийство на Килпатрик. Ако бъде признат за виновен и за това може да получи десет години също.

— Това углавно престъпление ли е? — попита злочесто Беки.

— Не само убийството. Той е обвинен в опит за убийство. Ако беше обвинен в углавно престъпление, според законите в щата Джорджия няма право на пускане под гаранция.

— Разбирам — изрече едва доловимо Беки и се опита да сдържи сълзите си. — Никой не ми е казал досега какво ще бъде наказанието, ако го осъдят. Мислех си, че ще са няколко години…

— Господи, съжалявам! — каза искрено Дейвис. — Предполагах, че знаете всичко това!

— Клей не ми е казал — отговори мрачно Беки. — Нито пък Рурк.

— Вероятно, са се опитали да ви пощадят. Но всичко беше изнесено в пресата и по телевизията.

— Не сме го чели, нито сме го слушали. Смятахме, че така ще е по-добре за Мак, да го предпазим от целия този шум. Нямах представа.

— По-добре да сме на ясно — изрече тихо дядо й. — Какви са шансовете на Клей?

— Опитваме се да опровергаем част от доказателствата и ще предприема още някои ходове, ако това не успее. Не са изпипали нещата до най-малката подробност, а имаме и Франсин Харис. Тя е братовчедка на Сан и Буба и желае да свидетелства в полза на Клей.

— Роднините й ще позволят ли? — попита Беки.

— Добър въпрос. Не знаем. Всъщност, не е ходила на посещение при Клей от една седмица, а и никой не я виждал в града — отговори Дейвис и се наведе напред. — Искам да ви изправя на свидетелската скамейка. Честността и репутацията ви могат да осигурят на Клей подобри шансове, ако покажем на съдебните заседатели, че семейството му няма нищо общо с подобен род неща.

— Това може да се окаже нож с две остриета — намеси се старецът. — Синът ми бе замесен в някои съмнителни афери, преди да се премести в Алабама. Ако това се разкрие, няма ли да навреди на внука ми?

— Нямате ли известия от сина си напоследък? — попита Дейвис, леко намръщен.

— От две години — изрече тъжно Калън. — Той няма полза от нас.

— Бил ли е някога в затвора? — попита адвокатът.

— Не. Нямаше достатъчно доказателства, за да го осъдят.

— Тогава това не е проблем. В момента се подготвя таен удар. Нямам право да ви кажа, но съм подшушнал нещо на полицията, което би могло да ни осигури изключителни възможности в съда.

Дейвис не смееше да спомене Килпатрик. Участието му в разбиването на групировката на Харис би могло да има сериозен отзвук. Не беше нито неетично, нито противозаконно, но пресата можеше да го изтълкува по свой начин и да го представи доста отблъскващо.

— Проблемът е, дали ще постигнем успех. Притиснатото в ъгъла животно е опасно, а Харис ще загубят много повече от Клей. Искам да позволите на Килпатрик, да ви наеме бодигард.

— Бодигард! — възкликна Беки ужасена.

Адвокатът кимна.

— Двамата с него смятаме, че е наложително. Имаме и подходящия човек също. Той работи при едни стар приятел на чичото на Килпатрик. Нещо като… градинар — поясни колебливо Дейвис.

Той огледа лицата на присъстващите. Не. Не можеше да им разкаже всички глупави слухове.

— Но е много добър и силен. Няма да позволи да ви се случи нищо. Ще го направите ли?

— Аз мога да му плащам — изрече Беки упорито.

— Килпатрик ще му плати. Идеята беше негова — отвърна Дейвис.

— Беки, замълчи — намеси се нежно Маги. — Има моменти, когато човек трябва да отстъпи, и сега е един от тях.

— Добър съвет — каза Дейвис и й се усмихна.

Тя отвърна на усмивката му.

— Благодаря, адвокате.

— Вие работите в една компания с Беки, нали? — попита Дейвис.

Маги кимна.

— Отдавна съм там.

— Мисля, че ви познах. Не се ли омъжихте за Джак Барнс?

— Разведох се с Джак Барнс преди година — рече тихо тя.

Очите на Дейвис проблеснаха.

— Така ли? — той се наведе напред. — Какво е мнението ви за влечугите?

„О, Маги! — изстена Беки мислено, — не му казвай за любимата си змия!“ Не й беше приятно, че приятелката й нямаше ухажори, заради предпочитанията си към животните.

Но Маги не успя да разгадае мислите й.

Тя изгледа продължително Дейвис.

— Ами… — поколеба се тя, — не си падам твърде по гущерите, но съм луда по змиите. Имам един малък питон…

— Ще излезете ли на вечеря утре с мен? — попита я Дейвис с видимо удоволствие.

— Казах, че обичам змиите! — подчерта тя. — Отглеждам една в апартамента си.

— Вярно е — потвърди Беки и потрепери. — Дори не обичам да ходя у тях.

— Аз имам четириметров питон на име Хенри — каза Дейвис. — Гледам го от бебе. Можем да разговаряме за херпетология.

Лицето на Маги засия.

— Можем?!

— Наистина можем. Готова ли сте да си тръгвате вече? Мога да ви закарам до вас.

— Тук съм с колата си… — изрече Маги несигурно.

— Ще изпратя някой да я вземе — Дейвис се изправи. — Ще се обадя веднага щом имам нещо ново за братята Харис. Между другото, Търк ще дойде още утре сутринта. Приятен е. Давайте му по един сандвич от време на време и той ще умре за вас. Разбрано?

— Да — отговори неохотно Беки. — Рурк ще дойде ли с него? — попита тя безпомощно.

Дейвис я изгледа внимателно и се усмихна сякаш на себе си.

— Може би. Пазете се. Съжалявам, че отвличам гостенката ви, но дама, която обича змиите, е твърде голяма рядкост, за да я подмина.

— Напълно ви разбирам — засмя се Беки и се ръкува него. — Благодаря ви, господин Дейвис.

— Удоволствието е мое.

Грейнджър Калън също стана на крака и подаде ръката си.

— Бил ли сте някога борец? — попита го. — Със сигурност имате фигура за това?

— Играех ръгби за университета в Джорджия — засмя се Дейвис. — Но беше преди няколко години. Правото изисква много по-малко физически усилия, а е по-забавно.

— Благодаря ви за това, което правите за внука ми — изрече искрено старият човек.

Адвокатът изгледа набръчканото му лице и не се усмихна.

— Дядо ми бе осъден за престъпление, което не бе извършил. Лежа в затвора тридесет години, преди да открият грешката си. И то само защото не можа да си позволи добър адвокат. Избрах тази професия заради него. Печеля добре, но никога не забравям мотивацията си. Бедните хора заслужават същите възможности като богатите. Клей е много повече жертва в цялата тази история, въпреки първоначалния си подтик да го направи. Мисля, че е невинен, и ще го докажа.

— Ако някога имате неприятности, можете да разчитате на мен — каза старецът сериозно.

Дейвис стисна здраво ръката му.

— Това се отнася и за вас.

Той се усмихна на Беки и хвана Маги за лакътя.

— Сега, за змиите…

— Благодаря за вечерята, скъпа — рече Маги на Беки до вратата. — Ще се видим в понеделник!

Мак влезе във всекидневната, след като бе разговарял половин час по телефона с приятеля си.

— Кой беше с този линкълн? — попита той с любопитство.

— Адвокатът на Клей — отговори сестра му.

Мак се навъси замислено.

— Може би ще си избера правото за професия — каза той. — След като баскетболната ми кариера приключи, разбира се.

Беки се усмихна и го прегърна. Въпреки, всичките си тревоги, нещата като че ли малко се пооправяха.

 

 

Рурк се появи на следващата сутрин с един едър мъж, който в лице приличаше повече на булдог. Бузите му бяха провиснали, а очите му не изразяваха никакви чувства. Беше с едри кости, малко тромав и Беки се учуди, как ли би успял да ги защити, но се усмихна и се опита да го посрещне мило.

— Това е Търк — представи го Рурк. — Работи при един мой приятел. Помага в къщата, а е и един от най-добрите бодигардове в бизнеса.

— Радвам се, да се запознаем, лейди — изрече добросърдечно едрият мъж и се усмихна, но някак плоско.

— Благодарни сме за помощта ти, Търк — отвърна Беки. — Обядвал ли си?

— Господин Килпатрик ми купи един хамбургер. Обичам хамбургери. Имате ли градина?

— Малка. Напоследък е позанемарена. Зад къщата е.

— Имате ли култиватор?

— Не, съжалявам… — заекна Беки.

— А мотика?

— Да, под навеса.

— Благодаря, лейди.

Когато Търк излезе през задната врата, Беки се обърна към Рурк.

— Сигурен ли си, че е бодигард? — попита тя.

— Сигурен съм — Рурк я изучаваше внимателно. — Дейвис беше ли тук?

— Снощи — отговори тя. — Какво става? Знаеш ли?

— Нямам представа — излъга той, без да му мигне окото. — Как е дядо ти?

— Добре е. Почива си. Мак отиде у Джон. Може ли да ходи сам, след всичко, което става напоследък?

— Стига Търк да го доведе обратно. Обади му се и го предупреди.

— Добре.

Беки набра номера, а Рурк се настани в един фотьойл с пура и пепелник. „Изглежда уморен“ — помисли си тя. В тъмната му гъста коса се забелязваха посивели коси. Запита се, дали се тревожи за нея, и реши, че вероятно е така. В края на краищата, тя носеше неговото дете.

Беки затвори телефона, след като Мак се съгласи да изчака бодигарда, и седна на дивана срещу Рурк.

— Да ти направя ли кафе? — предложи му учтиво.

Той поклати глава.

— Трябва да бъда в съда в един часа. Защо не си на работа?

Беки огледа избелялата си пола.

— Бях твърде зле тази сутрин — отговори тя. — Не ми се случва често…

Рурк се приведе напред.

— Ако се омъжиш за мен, можеш да дойдеш вкъщи.

— Зная условията ти за брак и не мога да ги изпълня — отвърна сковано Беки. — Благодаря ти все пак.

Той се навъси, но после си спомни, че я бе накарал да се откаже от семейството си. Опита се да каже нещо, но сега не бе най-подходящото време. Сви рамене и стана.

— Трябва да се връщам — изрече сухо.

Беки също се надигна. Лешниковите й очи потърсиха неговите.

— Рурк, защо не ми каза, че си убедил господин Дейвис, да защитава Клей? — попита тя. — Или че си помогнал за болничната сметка на дядо?

Лицето му стана непроницаемо.

— Откъде научи? — попита грубо.

Беки поклати глава.

— Няма да ти кажа, но не от господин Дейвис — добави тя по-нежно.

Рурк дръпна от пурата и извъртя глава, за да изпусне дима.

— Нека да приемем, че имам някакъв интерес към Клей, след като го изпратих в затвора непреднамерено. Може би се чувствам виновен — добави с подигравателна усмивка. — Да оставим нещата такива.

Сърцето и се сви. Беше се надявала, че Рурк, може би щеше да й признае, че поне малко е загрижен за нея.

— Ами… благодаря ти, все пак — отвърна му безизразно.

Той протегна силната си ръка и повдигна лицето й.

— Не искам благодарност от теб.

— Какво искаш тогава? Тялото ми? Вече го имаш.

Рурк докосна нежно с палец очертанията на примамливите й устни.

— И това е всичко, което искам? И ти си съвсем сигурна?

Беки въздъхна нещастно.

— Искаш бебето… — промълви тя, като сведе очи към гърдите му.

— Поне ми признаваш това. Да, искам бебето.

— Но не и мен — рече Беки разгорещено.

— Само, ако ме обичаш — отговори той. — А това няма да стане, нали? — попита с горчивина в гласа. — Защото аз съм човекът, който предаде брат ти.

Беки не можеше да отрече това. Но някак си, макар дори да вършеше работата си, като че ли не бе в стила му да събира сведения чрез лукавство. Други, да. Но не и той!

Потърся тъмните му очи.

— Струва ми се глупаво… — започна тя колебливо, — но това не е нещо, което би направил, нали?

Лицето му загуби суровото си изражение. Той се загледа жадно в нея.

— Не е ли, малката ми? — попита мило и се усмихна.

Беки въздъхна дълбоко и протегна ръка към лицето му.

— Понякога си мисля, че въобще не те познавам. Ела тук — прошепна и го привлече към себе си.

По тялото на Рурк се разляха парещи, сладостни вълни, когато тя го целуна с истинска жар.

Ръцете му се свиха и Рурк я приповдигна към себе си, опиянен от страстната целувка, докато тялото му не започна да копнее за нещо повече. Пусна я да стъпи на пода, като се засмя дрезгаво на стъписаното й изражение, когато усети възбудата му.

— Кажи, че ще се омъжиш за мен, или ще те хвърля на пода и ще правя любов с теб точно тук — заплаши я той.

— Ти си ексцентричен, господин областен прокурор — измърка Беки.

Облегна главата си на гърдите му и затвори очи, като наслаждаваше на близостта му. Беше толкова хубаво, да се опре на него. Всички спорове и аргументи като че ли губиха значение в такива мигове.

— Да, ще се омъжа за теб, ако не ме караш да се откажа напълно от семейството си. Мога да взема медицинска сестра за дядо. Но Мак…

Лицето й помръкна, като си помисли, че би се наложило, да го изпрати в дом за сираци.

Рурк я притисна жадно, когато осъзна, от какво е готова да се отрече Беки.

— Мили Боже… не съм искал да ги изгониш! Когато дядо ти може да се справя сам, ще намерим някой да стои при него. Но Мак ще живее с нас. Малкото ми глупаче, исках само да зная, че ме обичаш!

Устните му намериха нейните и думите му замряха.

Беки го прегърна през врата. Сълзите се стичаха до лицето й към слетите им устни.

— Дали те обичам?! — ридаеше тя. — Бих умряла за теб!

Рурк я вдигна на ръце я застана с нея в средата на стаята, забравил пурата си да дими между пръстите му.

— Беки?!

Дядо й стоеше колебливо на прага, а очите му бяха ставали големи като воденични камъни.

Беки бавно извърна лице към него.

— Ще се женим… — изрече дрезгаво тя.

Дядо й се усмихна дяволито.

— Време беше. Не ми е приятно да се намесвам, но не мислиш ли, че можеш да ми направиш един сандвич? Закуската беше отдавна.

— Да, мога да ти приготвя сандвич — отвърна тя, като повдигна грейналото си лице към Рурк.

— Искаш ли и ти?

— Ядох хамбургер с Търк — напомни й той.

Целуна я още веднъж и се отдръпна от нея, макар и да я изпиваше с очи.

— В петък вечерта има банкет в чест на съдията Килмър. Можеш да си облечеш онази изкусителна черна рокля, която си купи. А после ще се оженим.

— Както кажете, господин Килпатрик — изрече нежно Беки. — Ами… Клей?

Той се усмихна загадъчно.

— Почакай и ще видиш.