Сюзън Кайл
Нощна треска (17)

Седемнадесета глава

Рурк излезе от ресторанта, където обядва, но настроението му съвсем не се бе подобрило. След като Беки бе минала покрай кабинета му и бе забелязал, колко е изтощена, слаба и бледа, съвестта му започна да го измъчва още по-силно и той превърна в ад сутринта на всичките си сътрудници. Чувстваше се самотен и наранен, защото тя мислеше повече за Клей, отколкото за него. Ревнуваше я от пламенната защита на брат й и предаността й към близките й. Искаше тази безрезервна обич за себе си, но бе провалил всичко като я прелъсти. Знаеше колко старомодни са възгледите й. Ако само бе успял да се въздържи онази вечер, нещата може би щяха да се развият по-благоприятно и за двама им. Но я желаеше толкова силно, копнееше за нея. Не бе бил с жена от доста дълго време. И не успя да се пребори с изкушението от готовността, с която Беки бе приела ласките му. Това разбира се не беше извинение. А сега тя може би страдаше и от допълнителните притеснения на нежелана бременност.

Много пъти се бе замислял за семейство, но не бе намерил подходящата жена, с която да го създаде. После се появи Беки със своята закачливост, вечна усмивка и щедро сърце и Рурк откри, че започва да се замисля, да сподели живота си с нея, вместо да го прекара сам. Дори през онази бурна и страстна нощ, той приемаше възможността за евентуална бременност със задоволство, вместо със страх. Бе така погълнат от нея, че забрави да вземе и предпазни мерки. Това обаче не бе честно спрямо Беки. При нейното невежество за общуването с другия пол, тя едва ли знаеше какво да направи. Но за него не можеше да се каже същото, а Рурк не й бе дал право на избор. Беки едва ли би се подложила на аборт, без да се измъчи психически до смърт, а раждането на извънбрачно дете нямаше да я травмира по-малко. Реши, че не би имал нищо против да се ожени за нея. Не, въобще нямаше нищо против. Въпросът бе, как да я убеди в сегашното й злъчно настроение.

Бяха минали само четири седмици. Доколкото знаеше, бременността не можеше да се открие по-рано от шест седмици. Трябваше да използва времето и да измисли добър подход. Щеше му се, да я бе заговорил, когато мина покрай кабинета му, но външният й вид го стъписа и го съкруши. Беше издигнал стена между тях и щеше да му е трудно да я събори.

Погълнат от тези мисли, Килпатрик се върна в кабинета си и отвори вратата разсеяно. Госпожа Делонси го чу да влиза и извика другите му сътрудници. Всички се строиха в една редица пред бюрото му, като размахваха бели носни кърпички.

Рурк избухна в смях. Не му се случваше често, откакто се бе разделил с Беки. Поклати глава. Досега не бе осъзнал, колко е сприхав.

— Ах, вие, хапльовци такива — изрече шеговито. — Схванах посланието ви. Но по-добре се залавяйте за работа, защото дори и с безусловна капитулация не вземам пленници.

— Да, сър — засмя се госпожа Делонси.

Другите се оттеглиха и Рурк седна на бюрото си. Трябваше да отхвърля доста работа, но прекара по-голямата част от деня в мисли за бъдещето.

 

 

Беки се върна от кабинета на лекаря две седмици по-късно с пусти очи. Маги, която подозираше какво става през цялото време, я придърпа внимателно в тоалетната и затворя вратата.

— Какво ти каза? — попита я.

Беки бе бяла като платно. Беше се опитвала да се убеди, че неразположението й се дължи единствено на преумората, но доктор Милър бе сложил край на илюзиите й.

— Направиха ми изследвания, резултатите ще бъдат готови утре — отговори разсеяно.

— Е? — настояваше Маги.

Беки срещна тъмните й спокойно.

— Не можеш ли да се досетиш?

Маги се усмихна нежно.

— Ще плачем ли или ще празнуваме?

— Не зная. Просто не зная. Изплашена съм до смърт. Не ме притеснява скандалът, мисълта, че ще нося цялата отговорност за едно мъничко човешко същество. Поех отговорността за Мак, когато мама почина. Но това е съвсем различно. Това ще бъде част от мен.

— То е част от някой друг също — каза Маги. — Дори да го мразиш, той има право да знае.

Лицето на Беки пламна гневно.

— Той знаеше, че съществува опасност, но нито ми се обади, нито ме потърси от онзи ден, когато дойде тук в офиса. Не го е грижа. Никога не го е било грижа. Извеждал ме е само, за да може да залови Клей, както и предполагах в началото.

— Не подценявай Килпатрик. Не е глупав. Хващам се на бас, че знае точно кога ще разбереш със сигурност за състоянието си, и ще те потърси, ще ти звънне по телефона, или просто ще те чака на прага ти до края на деня.

На Беки не й хареса, че сърцето й подскочи от утешителните слова на Маги. Не искаше Рурк да й се обажда или я посещава. „Не искам! — внушаваше си тя. — Той е предател! Добре, че се отървах от него.“

После си помисли за бебето и се зачуди, на кого ли от двамата ще да прилича. Дали очите му щяха да бъдат тъмни като неговите или лешникови като нейните? Застави се да не мисли за това. Не можеше да роди това дете. Но от алтернативата й призля и трябваше да седне. Жена, която не бе в състояние да убие дори пчелата, която я е ужилила, едва ли бе кандидатка за такъв драстичен изход. Като си представяше как щеше да държи малкото същество на ръце, цялата се изпълваше със задоволство. Да си има свое собствено бебе, което да обича, да приласкава, гледа, бе прекрасно!

Рурк си мислеше същото, докато седеше на верандата в къщата на семейство Калън. Бяха минали шест седмици и Беки трябваше да знае със сигурност. Беше се обадил в кабинета на доктор Милър, за да провери, дали си е записала час за преглед, и откри, че го е направила. Той пушеше пурата си с трепетно очакване. Беки го мразеше, но това бе незначителна пречка. Рурк бе упорит. Щеше да я принуди.

Беки спря колата си до верандата и той не пропусна да забележи шокираното й изражение, когато го видя. Слезе сама и Рурк се учуди, къде ли е Мак.

Беки тръгна към него, облечена с розова блуза с къси ръкави, вързала косата си на опашка. Изглеждаше така хубава, и млада, и лъчезарна, въпреки изпитото си лице.

— Искаш ли нещо, господин Килпатрик? — попита го студено.

Рурк изпусна кълбо дим, а очите му я огледаха от глава до пети с удоволствие.

— Просто обичайните неща — отговори небрежно. — Несметно богатство, редовна храна, собствен остров, един-два ролс-ройса — той сви рамене. — Но ще се задоволя с чаша кафе и малък разговор.

— Нямам кафе и не желая да говоря с теб — изрече Беки войнствено. — Наговори ми такива ужасни неща, когато се видяхме последния път, а като минах покрай кабинета ти на делото на Клей, ти просто ме презря.

— Изглеждаше толкова зле и се почувствах виновен — призна той тихо. — Все още се чувствам така.

— Благодаря, но не е необходимо. Клей има добър адвокат, дядо е в хубав санаториум, където се грижат за него, и получава държавна помощ, а двамата с Мак се справяме добре.

— Къде е Мак?

— Днес е с едни приятели на езерото Лейниър. Те имат лодка.

Рурк се надигна от люлеещия се стол. Беше облечен с бежов костюм и носеше хубава кафява връзка на точки. Черната му коса бе късо подстригана. Беше елегантен, опасно привлекателен, и когато се приближи до Беки, тя усети скъпия му парфюм. Това я изпълни с болезнени спомени и Беки дори не го погледна.

— Защо си дошъл всъщност? — попита грубо.

Той повдигна брадичката й и потърси очите й.

— Днес си била при доктор Милър. Искам да зная какво ти е казал.

— Досега не прояви никакъв интерес — отговоря тя с горчивина.

— Досега нямаше смисъл да питам.

Тъмните му очи се плъзнаха надолу по тялото й и се задържаха върху плоския й корем, после отново я погледна в лицето. Беки отскочи назад и реакцията й сама по себе си бе достатъчно красноречива. Тя се обърна и отключи вратата, безсилна да му попречи да я последва. Светна лампата, защото вече се здрачаваше, и отиде право в кухнята, за да направи кафе. Рурк си намери пепелник, преди да вземе стол и да седне, наблюдавайки я, как се движи из кухнята. За пръв път му бе така леко, откакто се разделиха. Едва сега осъзна колко самотен е бил без нея.

— Не ми отговори, Беки — каза той, след като тя напълни кафеварката и я включи.

— Направи ми изследвания — отвърна троснато Беки. — Резултатите не станаха днес.

— Господи, колко си упорита — въздъхна Рурк и поклати глава. — И двамата знаем, че изследванията вече са само формалност. Има неизбежни симптоми. Да ти ги изброя ли? Умора, гадене, подуване, сънливост…

— Колко пъти си бил бременен досега? — попита тя раздразнена.

Рурк се засмя и белите му зъби грейнаха.

— Това ми е първият път — отвърна сухо. — Но си купих книга за бременността и там са описани симптомите.

— Ако съм бременна, бебето е мое — информира го Беки.

— Ако си бременна, то е наше — поправи я той невъзмутимо. — Аз ти помогнах да го направиш.

Лицето й стана алено.

— Има вероятност и да не съм бременна — изрече тя и погледна встрани. — Има много неща със същите симптоми, включително преумора, прекалено много работа и грижи…

— Разбира се — Рурк вдигна пурата към устата си и се усмихна самодоволно. — Кога ти беше последният цикъл?

— Ти…

Беки сграбчи една чаша и я хвърли срещу него, като едва не улучи главата му. Чашата се разби в кухненския, бюфет.

— Поне шест седмици, ако съдя по доказателствата — рече той и цъкна с език към керамичните парчета на пода. — Каква бъркотия!

— Бих искала и главата ти да лежи сред нея! — изсъска гневно Беки.

— Това не е начин да говориш на бащата на детето си. Кога ще се оженим?

— Аз няма да се омъжа за теб! — отвърна му тя, вбесена, че Рурк приема такъв сериозен въпрос толкова леко. Не и мина през ума, че и той се вълнуваше, но опитваше, тя да не забележи колко е доволен и какво благоговение изпитваше.

— О, ще се омъжиш — отвърна й. — Да бъдеш извънбрачно дете не е лесно. Зная. Изпитал съм го на гърба си.

— Ще се омъжа за някой друг!

— Наистина ли? И за кого? — Рурк изглеждаше искрено заинтригуван.

Беки напълни две чаши с кафе. Беше толкова смутена, че едва не ги изпусна, докато ги слагаше върху дървената маса.

— Благодаря. Правиш хубаво кафе — каза Рурк.

Тя не му отговори. Отпи от кафето си, като се опитваше да не го гледа. След минута повдигна очи.

— Женитбата ти за мен ще се отрази зле на кариерата ти — каза бавно. — Да не говорим, че отново ще ни постави в центъра на вниманието. Освен това, трябва да мисля и за семейството си. Трябва да се грижа за дядо си и Мак.

Очите му пламнаха от гняв.

— Семейството ти може да се грижи само за себе си, ако му позволиш. Но ти не искаш те да бъдат независими. Искаш да разчитат на теб. Ще бъде много по-лесно, ако се опиташ ти да зависиш от някой друг, за разнообразие, нали?

— Никога не е имало, на кого да разчитам… — лицето й почервеня от възбуда и луничките се откроиха по-ясно на носа й. — Не вярвам на никого достатъчно, за да завися от него, особено на теб! Веднъж ти се доверих и виж какво се получи!

Тъмните му очи се присвиха.

— Кажи ми, че и ти не го желаеше — подкани я той. — Кажи ми, че те принудих насила!

— Можеше да вземеш предпазни мерки!

Улучи право в целта. Рурк не можеше да го отрече.

— Понякога стават непредвидени неща — измърмори троснато. — Направихме грешка. Сега ще трябва да живеем с нея.

Беки не искаше да чуе точно това. Искаше да й каже, че я обича, че желае да има дете от нея, че е щастлив. Думи, като непредвидени неща, и грешка, и да живеем с това, съвсем не бяха подходящи за случая.

— Ти не трябва да живееш с това — отвърна гордо тя. — Мога да се грижа за бебето. Не искам да правиш саможертви заради мен.

Веждите му се повдигнаха.

— Поне можеш да признаеш, че се интересувам от собственото си дете.

Беки отклони поглед.

— Съжалявам. Да, мога да ти повярвам, че се опитваш да извлечеш максималното от лошото положение. Предполагам, че ти не го искаш наистина повече от мен самата — излъга тя.

Рурк пребледня. Челюстите му се стегнаха.

— Аз го искам, разбра ли?! Ако ти не го искаш, сам ще се грижа за него. Ти трябва само да го износиш и родиш.

Беки съжали за думите си в мига, в който ги изрече. Но съжали още повече, когато видя изражението му.

— Не, не исках да кажа…

Той се изправи и се надвеси над нея.

— Не съм напълно безчувствен — изрече навъсено. — Зная, че в момента грижите ти за дядо ти и брат ти са всичко, с което можеш да се справиш. Едно бебе е последното нещо, което ти трябва.

Рурк мушна ръце в джобовете си и погледът му бе страховит, когато я погледна в очите.

— Не мога да те принудя насила да родиш детето, разбира се — добави сковано. — Тялото ти си е твое. Затова, ако мислиш, че абортът е единственият разумен изход, ако наистина искаш да го направиш, аз ще поема разноските за него — процеди през зъби.

— О, Боже! — възкликна Беки, не вярвайки на ушите си.

Пое си дъх на пресекулки и сведе очи към масата. Не искаше Рурк да остава с подобно впечатление. Осъзна, че той се опитваше да постъпи честно, но начинът, по който я изгледа, я прониза в сърцето.

— Можеш да ме уведомиш за решението си — каза той, като грешно изтълкува поведението й за успокоение, и се обърна към вратата. — Ще поема финансовата отговорност при всяко положение. Както каза, не взех предпазни мерки, затова вината е моя.

Рурк си тръгна, преди Беки да успее да промълви и дума. Тя закри лицето си с длани. От самото начало всичко се бе объркало, но Беки искаше детето. Искаше го ужасно много. Ако само можеше да го накара да проумее чувствата й. Беше я изгледал с истинско презрение. Щеше да й е още по-трудно в бъдеще да го погледне в очите.

На следващия ден резултатите бяха готови и категорични. Беше бременна. Консултациите преди раждане бяха скъпи. И витамините, които й изписа новият й гинеколог, също. Беки имаше здравна осигуровка, но тя не включваше всичко. Бе поискала да се изключи бременността от осигуровката й, защото не бе предполагала, че някога щеше да се озове в подобно положение. Каква ирония. Сега след края на учебната година трябваше да плаща на една съседка, за да стои Мак при нея през деня. Колата й се нуждаеше от регулиране. А отгоре на всичко — тези допълнителни медицински разходи.

Отчаяна, Беки започна да разнася сутрин вестници.

Ставаше преди зазоряване, за да занесе вестниците по адресите и да пристигне на работа навреме. Мак вдигна къщата на главата си, когато разбра, но не можеше да й се противопостави. Дядо й губеше и последните нишки, които го свързваха с живота, или поне така й се струваше, когато го посещаваше. Той просто си отиваше — всеки ден по малко.

Клей пък засипваше господин Дейвис с информация, за да му помогне за защитата. Бе все още притеснен, да свидетелства против съучастниците си, и не бе взел окончателно решение. В сегашното си състояние Беки бе по-обезпокоена от всякога, че трябваше да го направи. Тя самата нямаше нищо против да рискува, но ако станеше нещо с бебето…

Колкото повече дни минаваха, толкова повече малкото същество в утробата й се превръщаше в смисъл на живота й. Нравеше й се идеята, да стане майка, и тя цъфтеше. Ако не бяха двете работи, на които ходеше, и тревогите й за Клей и дядо й нямаше да усети първите три месеца, но напрежението си каза своята дума. Беки отслабна, вечер се чувстваше по-зле, отколкото сутрин.

Рурк се появи един петък вечерта, като предвестник на лятна буря. Беше разрошен, носеше джинси и бяла плетена блуза с къс ръкав със следи от масло по нея. Тъмната му коса бе паднала върху очите, целият бе потен, мрачен и нервен.

Когато видя Беки, легнала на дивана с прежълтяло и изпито лице, раздразнението му го напусна.

— Господи, ти си самото олицетворение на смъртта. Можеш ли да изядеш един омлет?

— Не! — изстена тя и зарови лице във влажната кърпа, която Мак й бе донесъл.

— Тогава нямаш късмет, защото това е единственото, което мога да готвя и става за ядене. Мак ми каза, че не си и обядвала.

Беки се обърна към брат си, загледан в баскетболен мач по телевизията.

— Предател! — викна му.

— Не можах да се сетя за никой друг, който би се тревожил, ако умреш — отвърна момчето.

Беки почервеня.

— Какво те кара да мислиш, че господин областният прокурор ще се трогне?

— Ами края на краищата, Беки, бебето е негово — рече невинно Мак.

Тя седна на дивана и остана с отворена уста.

— Какво каза?! — възкликна задъхана.

— О, имаше едно предаване за бебета — заобяснява разпалено Мак, като се приближи. — В него се разказваше как се държат жените, когато очакват дете. Ти отиде на лекар, а той те изпрати на гинеколог, а господин Килпатрик е единственият, с когото някога си излизала — той сви рамене. — Не беше трудно да се досетя.

Беки се опита да прикрие смущението си.

— Какво става с този свят?

— Не зная — отвърна кратко Рурк и я изгледа гневно. — Когато жената не иска да се омъжи за бащата на детето си, бих казал, че светът е доста объркан.

— Беки не иска да се омъжи за теб?! — удиви се Мак.

— Виждаш ли? Шокира дори малкото си невинно братче.

Беки отново почервеня.

— Престани да ми говориш така!

— Бебето няма да има фамилия — въздъхна Мак.

— Разбира се, че ще има — увери го Рурк, като сложи ръка върху рамото му. — Ще изчакаме, докато започнат родилните й болки, и ще вмъкнем нелегално свещеника в родилната зала — Рурк се засмя. — Тя ще се омъжи за мен.

— Никога! — извика Беки разпалено и позеленя. — О, не!

Рурк плъзна ръцете си под нея, повдигна я нежно и я отнесе до банята. Изчака, докато премина гаденето й, после изтри изпотеното й лице, подаде й чаша вода, за да изплакне устата си, и я отнесе в стаята й, като я положи върху избелялата покривка на леглото.

— Нуждаеш се от почивка — укори я. — Мак ми каза за вестниците — той поклати глава. — Съжалявам, скъпа, но си уволнена. Току-що казах на шефа ти, че не можеш да рискуваш бебето.

— Не си! — възкликна тя тихо.

— Напротив, направих го. Аз ще се погрижа за лекарствата и за гинеколога. Намерил съм човек, който ще идва редовно за събирането на сеното и за животните. Градината ще трябва да изчака до есента, но ще бъде прекопана и наторена, за да е подготвена почвата.

Рурк огледа къщата, въпреки протестите на Беки.

— Домът ти се нуждае от малък ремонт също. Може да се заема и с това.

— Рурк, ще ме чуеш ли…

Той я погледна и се усмихна нежно.

— Радвам се, че си спомняш името ми.

— Не можеш… — проплака тя.

— Да, мога — Рурк се наведе и докосна с устни клепките й. — Ще дам на Мак нещо за вечеря. Опитай се да поспиш малко. Ще дойда да те видя как си по-късно.

— Ти не можеш да се заемеш с всичко това — опита се да протестира отново Беки.

— Така ли? — той се засмя тихо. — Лека нощ.

Рурк угаси лампата и излезе, като затвори вратата внимателно.

— Това е само заради бебето — каза си тя на глас и затвори очи. — Не те е грижа за мен. Искаш само детето. Но няма да ме накараш, да загубя ума си втори път.

И след като реши това, Беки заспа.