Сюзън Кайл
Нощна треска (15)

Петнадесета глава

В неделя сутринта Беки се приготви за църква, тъкмо се облече, когато Мак донесе неделния вестник. Прочете уводната статия, отпусна се сломена на дивана и се разплака.

— Недей, сестричке — прегърна я Мак.

Той се настани до нея и се опита неумело да я утеши.

— Недей.

Сълзите й обаче не спираха. Беше ужасно смущаващо да прочете обвиненията на Джей Линкълн Дейвис срещу Рурк, че се бил опитал да прикрие пласирането на наркотици в прогимназията, за да защити брата на приятелката си. Наричаха Беки „любовница на областния прокурор“ и се твърдеше, че Рурк проточвал разследването за смъртта на малкия Денис, единствено за да предпази Клей. Имената им бяха написани с едри букви, за да могат да ги прочетат всички — съседите й, приятелите й, и най-лошото — работодателите й.

— Ще загубя работата си — изрече съкрушено тя, като изтри сълзите си с длан. — Шефовете ми едва ли биха искали подобна слава. Ще ме уволнят! О, Мак, какво ще правим?

Сълзите отново потекоха от очите й, бе обзета от паника за пръв път през живота си.

— Беки, ти просто си разстроена — каза Мак, опитвайки се да бъде спокоен.

Плашеше се, като гледаше сестра си да плаче. Тя винаги бе била най-силната от всички.

— Последните два дни бяха лоши. Ще доживеем и по-добри. Нали така казваш винаги.

— Имената ни са на първата страница — изстена тя. — Дядо никога няма да го преживее, ако ги види.

— Ще живее — утеши я Мак. — И Клей ще се оправи. Беки, ще се облека. Отиваме на църква.

Тя го изгледа изненадана. „Десетгодишен, а все пак толкова разумен!“

— Хайде — настоя той. — Никой няма да ни сочи с пръст или да говори за нас. Църквата е добро лекарство. Винаги си го твърдяла, нали? — добави той с лека усмивка.

Беки се засмя, въпреки мъката си.

— Да, сър, така е. И ще бъда много горда да отида на църква с теб.

— Сега приличаш повече на сестра ми.

Мак й намигна и излезе, за да облече неделните си дрехи.

И така, Беки отиде на църква. И както Мак бе предсказал, никой не клюкарстваше по техен адрес. Напротив, хората им предлагаха помощта си. Когато се прибра вкъщи, тя бе доволна, че е послушала малкото си братче. Намери нужната сила, за да посрещне предстоящите й изпитания.

В понеделник сутринта Беки отиде на работа. Влезе във фоайето и натисна бутона на асансьора. За пръв път бе доволна, че Рурк се бе преместил в съда. Спестяваше й притесненията от случайните им срещи. Той не я бе потърсил или може би бе звънял, когато не си бяха вкъщи. Двамата с Мак ходиха в болницата предишната вечер.

„А и защо да ми се обажда?“ — питаше се тя нещастно. Беше я канил на срещи, за да се добере до Клей. Вече го бе хванал и сега щеше да подготви обвинението. Нямаше повече нужда от нея? Вече бе задоволил и страстите си, защо ли трябваше да се появи отново. Беки изстена вътрешно при мисълта за това, което се бе случило. Беше му се отдала без ни най-малка съпротива. Ако трябваше да бъде честна, дори тя бе поела инициативата. Принципите й като че ли бяха изписани върху пясъка. Първата морска вълна ги бе заляла и заличила. Срамуваше се от себе си. Със срама я осени и друга мисъл. „Ами, ако съм забременяла?!“

Прогони я и влезе в офиса си. Едва ли щеше да има някаква полза, да се тревожи за това сега. Ако шефовете й искаха да я изхвърлят, можеха да го направят. Пишеше добре на машина, знаеше и стенография. Сигурно щеше да си намери друга работа, макар и с по-малка заплата. Свали капака на пишещата си машина и влезе в кабинета на господин Малкъм, за да узнае съдбата си.

— Ето те и тебе — каза адвокатът с мила усмивка. — Очаквах, че ще ми се обадиш още в събота сутринта. Ще бъда доволен, да се заема със случая на Клей, а ти можеш да ми плащаш по долар на месец, ако се стигне дотам.

Беки си наложи да преглътне сълзите си. Беше плакала вече достатъчно.

— О, господин Малкъм, толкова сте любезен! — каза тя тихо. — Мислех си, че ще искате да ме уволните.

Веждите му се повдигнаха въпросително.

— Пишеш сто и пет думи в минута и се страхуваш, че ще те изгоня? Господи!

— Вестниците ме нарекоха „блудница“ вчера, а Клей бе заклеймен като „детеубиец“…

— Остави вестниците. Просто Линкълн Дейвис се опитва да скалпира Килпатрик преди изборите. А очевидно не си чела отговора на областния прокурор. Виж това — добави Боб Малкъм й подаде следобедния всекидневник.

Беки прочете статията с истинско възхищение. И Рурк не се страхуваше да нанесе удар под кръста. Той обвиняваше противника си, че използвал случая за политическите си цели, че търсел сензацията. Правеше го хладнокръвно и много прецизно. Споменаваше сърдечния пристъп на дядо й, като добавяше, че е ерген и е свободен да се среща, с когото пожелае. Освен това, бе казал на репортера, взел интервюто, че госпожица Калън е истинска дама, и ако Дейвис не оттегли хулите си, той с удоволствие би се срещнал с него в съда, за да поспорят върху закона за обида на личността. В края на дългата статия имаше изявление на гореспоменатия господин Дейвис, в което обвиняваше сутрешния вестник, че не го е цитирал точно, и публично се извиняваше на госпожица Калън.

— За Бога! — промълви дрезгаво Беки.

— Страхотен е нашият господин Килпатрик — рече Малкъм с усмивка. — Дори да го мразя до смърт в съдебната зала, не мога да отрека красноречието му.

— Много мило от негова страна, да ме защити — отвърна тя, като си мислеше, че едва ли отговаря на описанието на Рурк вече.

Епитетите на Дейвис й подхождаха много повече след начина, по който се бе държала в петък вечерта.

— Той те харесва — отбеляза Малкъм, изненадан от изражението й. — Всички започнахме да ви възприемаме като едно цяло. Неразделни сте от седмици.

Тя се взря във вестника, без да го вижда.

— Е, това няма да продължи — отговори мрачно. — Няма да се срещам повече с него.

— Не е необходимо да правиш подобна саможертва — каза тихо шефът й. — Не, и за да доставиш удоволствие на Дейвис. Той ще намери нещо друго, освен брат ти, за да атакува Килпатрик. Да стоиш настрана от областния прокурор заради ареста на брат ти, няма да увеличи шансовете му на изборите, дори тази мисъл да е благородна — добави той с усмивка.

Малкъм разбра напълно погрешно мотивите й, но преди да успее да му обясни, телефонът започна да звъни и половината от персонала се появи. Суматохата на деня започваше и Беки бе благодарна за тази промяна. Не беше й минавало през ум, че кариерата на Рурк можеше да пострада заради връзката му с нея и със семейството й. Беше й казал, че няма да се кандидатира отново, но тя знаеше, че някои политически среди се опитваха да го убедят в противното. Разбира се, ако единствената му мисъл бе, да следи Клей, той нямаше да пожертва надеждите си да бъде преизбран, като се свързва с нея. Не, и след като бе сигурен, че Клей ще бъде арестуван!

Колкото повече разсъждаваше, толкова повече се объркваше. Искаше й се само, Рурк да й се обади. Не бе забравила, че му е казала, че го мрази, когато я закара обратно вкъщи. Лицето й се сви болезнено. Той се бе погрижил за всичко онази вечер, а дори не му бе благодарила. Въпреки всичко, случило се между тях, беше потискащо да обядва сама. Като че ли изведнъж бе станала половин човек, още повече сега, след като бе опознала Рурк и интимно. Щом притвореше очи, Беки го усещаше, чувстваше го така, както през онази нощ. Разумът й се противеше на спомените, но тялото й копнееше за тях. То го искаше. Но Рурк я бе измамил и тя никога нямаше да успее да му се довери отново. Клей можеше да получи доживотна присъда или да седне на електрическия стол. Не трябваше да забравя, че Рурк го бе изпратил в затвора, и щеше да се бори, за да го задържи там.

„Освен това — мислеше си Беки с горчивина, — ако той наистина изпитваше някакви чувства към мен, щеше да се обади досега. Щеше да се свърже с мен.“

Тя довърши самотния си обяд и се върна в офиса. Добре, че поне все още имаше работа.

Маги се държеше съчувствено с нея.

— Килпатрик е най-лошото от всичко, нали, Беки? — попита тя в края на деня. — Предполагам, че се опитваш да се убедиш, че той се е срещал с теб, само за да се добере до брат ти.

— Вярно е — отвърна изнурена Беки. — Дори не ми е телефонирал след онази вечер.

— Може би той самият се чувства виновен по свой начин — предположи Маги. — Може би си мисли, че не искаш да говориш с него? И кой би го обвинил? Арестувал е брат ти и вероятно той ще представлява обвинението. Сигурно знае, че дядо ти е вбесен от него, и се е разболял заради това. Може би се опитва да те предпази, като стои настрани, Беки — добави тя мрачно. — Вестниците го атакуват, благодарение на Дейвис. Репортерите няма да го оставят на спокойствие, докато събитието не отшуми. Спестява ти неприятностите, да бъдеш в центъра на вниманието, скъпа.

Това бе друга вероятност, която не бе хрумнала на Беки. Беше най-успокояващата от всички.

 

 

Измина цяла седмица. Рурк водеше делата си в съда стоически, с черен хумор. Дейвис му бе противник веднъж и двамата така нажежиха атмосферата в съда, че съдията ги извика в една стая по време на почивката и им прочете закона за нарушаване на обществения ред.

Рурк не отбягваше пресата, но и не му се налагаше. Дейвис бе в центъра на вниманието с вроденото си умение на шоумен, като манипулираше всяка конфронтация с него в своя полза, като размахваше статистика за престъпността и присъдите под носовете на масмедиите в Атланта. Два пъти дори се появи в новините в шест часа. Тогава Рурк тъкмо хранеше Мактавиш с хамбургер и напръска екрана с кетчуп.

Под привидното си външно спокойствие той все още потръпваше от гневните думи на Беки. Очевидно, семейството й бе много по-важно за нея, отколкото той някога щеше да бъде. Не знаеше как да се справи с проблема, да не е на последно място в списъка с любимите й хора. Мислеше си, че се бяха сближили толкова много, че светът им се състоеше само от тях двамата. След ареста на Клей всичко се оказа заблуда. Тя незабавно постави благополучието на брат си над неговото, като че ли това, което се бе случило между тях онази нощ, нямаше никакво значение.

Рурк отпиваше от кафето си и гледаше мрачно през прозореца. Беки бе девствена, а той не бе оправдал доверието й. Беше позволил, отношенията им да стигнат твърде далеч, но и Беки бе помогнала за това. Стана и си наля още кафе. Беше прекарал по-голяма част от живота си сам и беше странно, да се чувства неудобно сега. Двамата с нея бяха вършили толкова много неща заедно. Беше очаквал компанията й с истинско удоволствие. А след трескавия начин, по който му бе отвърнала в леглото, бе сигурен, че го обича. Дори я бе чул да му го шепне. Но след това единственото й чувство към него бе омразата. Дори сега тя вероятно го проклинаше, че я е прелъстил, и го обвиняваше за арестуването на Клей.

Искаше му се да й се обади, даже бе опитал един-два пъти миналата неделя, но никой не отговори. След това успя да се убеди, че тя няма нужда от него. Знаеше, че е прочела полемиката във вестниците, и щом искаше да си мисли, че той е пожертвал нея, за да спаси работата си, това бе нейно право. Щеше да остане сам, както винаги и тя можеше…

Рурк въздъхна тежко й затвори очи. „Тя може какво? Тя крепи целия свят.“ Беше му го казала веднъж, много отдавна. Беше единствената опора на семейството си — морална и финансова. Нямаше кой друг да се погрижи сега за Клей, освен Беки. Трябваше да посещава дядо си в болницата всеки ден, като допълнение към работата й, към задълженията й вкъщи и към тревогите за процеса на брат й. Веднъж вече я бе видял да се пречупва. Какво щеше да стане с нея, ако дядо й умреше, ако Клей бъдеше осъден?

Вече знаеше, че ще се откаже да бъде прокурор по делото на Клей. Но ако го дадеше на някой от подчинените си, това щеше да хвърли съмнения върху цялата му канцелария, защото Дейвис можеше да го обвини, че подлага на натиск хората си в интерес на Беки.

Очите му се присвиха. Може би все пак имаше някакъв изход. Би могъл да разговаря с губернатора, да назначи специален прокурор за случая, и това щеше да задоволи всички. Но все още съществуваше въпросът, дали Клей бе виновен или невинен. Мак му бе казал, че Клей бил заплашван и принуждаван насила да прави това. Ако бе вярно и момчето в действителност не беше организаторът, можеше ли да го остави да попадне в затвора? Разбира се, бе възможно Клей да не е поставил бомбата в колата му и да не е продал наркотиците на Денис. Ако се окажеше истина, тогава братята Харис го използваха за изкупителна жертва, за да се спасят от затвора. Изпълваше се с гняв при мисълта, да позволи на пласьорите, да се изплъзнат така. Може би щеше да успее да открие още нещо. Но дори и да го направеше, общественият защитник бе претоварен с дела и нископлатен. Как би могъл Клей да има някакъв шанс? Добрият адвокат можеше да обърне нещата, но Беки не можеше да си го позволи. Общественият защитник бе най-доброто, на което можеха да се надяват семейства като Калън.

Рурк се облегна назад и прекара ръка през тъмната си коса. Запали пура и присви замислено очи. Предварителното разглеждане на делото на Клей бе след две седмици. Беше му определяна гаранция за освобождаване, но той се бе отказал. Очевидно нямаше да позволи на сестра си, да плати. И беше на безопасно място от братята Харис.

Той изруга цветисто. Животът бе толкова прост само преди три месеца. Сега всичко се бе обърнало наопаки, и то заради някаква си малка провинциалистка, която му приготвяше лимонови кейкове и го бе накарала да се смее. Чудеше се, дали някога отново щеше да се засмее.

 

 

Беки ходеше при дядо си всяка вечер, но той продължаваше да лежи, без да проявява ни най-малък интерес към живота. Лекарят знаеше, че тя щеше да получи припадък, когато се опита, да плати сметката, дори Рурк Килпатрик да бе обещал да плати лъвския дял. Най-накрая докторът препоръча, да преместят стария човек в санаториум.

— Това ще бъде най-добре в момента — каза той на Беки. — Мисля, че бихме успели да получим известни субсидии. Ще се погрижа за това. Не реагира така бързо на лечението, както очаквах, а не смятам, че в момента можеш да го гледаш вкъщи.

— Бих могла да опитам… — започна тя.

— Беки, Мак е на училище. Клей е в затвора. Ти се опитваш да запазиш работата си. А честно, ти самата не изглеждаш добре — добави докторът, като огледа отслабналото й, бледо лице. — Бих искал да дойдеш в кабинета ми за съвсем рутинен преглед.

Беки преглътна, опитвайки се да остане спокойна. Имаше много причини, поради които не искаше да бъде прегледана, но главната бе, че месечният й цикъл закъсняваше вече с две седмици, а сутринта дори бе повърнала закуската си. Беше подложена на голям стрес, което би обяснило тези симптоми, но тя бе готова да се обзаложи, че състоянието й не се дължеше само на емоционалното й объркване.

— Не мога да си го позволя точно сега, доктор Милър — каза тихо тя.

— Ще го впишем в сметката, Ребека — настоя той учтиво. — Не бих приел не за отговор.

— Просто съм преуморена и съсипана… — опита отново Беки.

— Израждал съм те — прекъсна я докторът. Проницателните му сини очи като че ли виждаха през нея. — Каквото и да открия, ще си остане между теб, мен и Рути — добави той.

Рути бе медицинската му сестра от тридесет години насам и никой не бе в състояние да научи каквото и да било от нея.

— Добре — предаде се Беки вяло. — Ще си запиша час.

— Не забравяй и да дойдеш. Сега — за дядо ти. Мисля, че можем да го настаним в „Хеле Рекс“ — новият санаториум, който построиха в окръга. Модерен е и не е толкова скъп, а няколко седмици там могат да му се отразят добре. Ще бъде заедно с хора на неговата възраст. Може би промяната ще го подтикне отново към живот.

— А ако не му помогне? — попита Беки.

Докторът сви рамене.

— Беки, желанието за живот не е нещо, което лекарят може да предпише. Животът му е бил труден, а и сърцето му не е добре. Нуждае се от основателна причина, за да възстанови. А той изглежда не смята, че има такава.

Тя направи гримаса.

— Бих искала да зная какво да направя.

— Нима не искаме всички това. Пази се. Очаквам да си запишеш час в понеделник. Ще те осведомя за дядо ти, веднага щом получа някаква информация за възможностите. Разбрано?

— Да — усмихна се Беки. — Благодаря.

— Още нищо не съм направил. Можеш да ми благодариш по-късно. Опитай се да си починеш. Изглеждаш изтощена.

— Последните две седмици бяха много дълги — отговори тя. — Но ще се постарая.

— Как е Клей?

Беки поклати глава.

— Потиснат и сломен. Срещнах се с обществения му защитник. Той е млад и енергичен, но е невероятно претрупан с работа. Няма да има време да подготвя подходяща защита и Клей ще си плати за това. Бих желала да можех да си позволя добър адвокат.

— Нали работиш в адвокатска кантора.

— Но не мога да искам, господин Малкъм да загуби от ценното си време, щом не мога да му платя. Светът се управлява от пари, нали? Ако си беден, ще те осъдят. Ако си богат, ще си наемеш добър адвокат и ще имаш по-добър шанс. Какъв е този свят?

Докторът сложи ръката си върху рамото й.

— Кажи ми как е Мак и ме развесели.

Тя успя да му се усмихне.

— Ами, минава по математика.

— Мак? Учудващо!

— И аз си помислих същото — отговори Беки.

Нервите й бяха опънати до краен предел. Тя говореше почти механично и мислите й летяха ту към дядо й, ту към Клей, ту към този неизбежен медицински преглед, който щеше да промени живота й. Не знаеше как щеше да понесе всичко това. Все някак трябваше да намери сили да преживее следващите няколко месеца.

За щастие, когато се обади в кабинета на доктор Милър, за да си запази час, установи, че той можеше да я приеме едва след месец. Това я устройваше. Беше страхливост да отлага всичко толкова дълго, но дотогава можеше да се преструва, че всичко е наред. Надяваше се, и да се случи някакво чудо, да се окаже, че не е бременна…

 

 

Рурк не бе сигурен защо го направи, но отиде в офиса на Беки следващия понеделник. Боб Малкъм бе поискал да се срещне с него. Обикновено Малкъм ходеше при Рурк, а не обратното, но бяха минали почти три седмици, откакто не бе виждал Беки, а предварителното дело на Клей бе насрочено за петък. Искаше да я види, за да разбере как се справя.

Когато тя вдигна поглед от машината и го зърна, бузите й станаха алени, а после призрачно бледи. Изглеждаше отслабнала, като че ли не съхранеше добре. Сивата й рокля му бе позната — беше я обличала, когато излизаха заедно. Златистокестенявата й коса бе събрана на тила й, имаше съвсем малко грим, който едва прикриваше луничките й.

Беки почти забрави да диша. Дори през ум не й бе минало, че Рурк би могъл да дойде в офиса. Не бе в състояние да се помръдне. Седеше, вперила поглед в него, сляпа за всичко друго наоколо. „Той не изглежда измъчен — помисли си нещастно. — Като че ли аз въобще не му липсвам“ Видът му бе, както обикновено — мрачен и леко заплашителен.

Той седна на бюрото й.

— Предварителното дело е в петък — каза й. — Има и други обществени защитници.

Беки си позволи да погледне устните му и вътрешно потръпна, като си спомни как пламенно се бяха целували онази нощ, но преглътна горчивината си.

— Той е добър адвокат — отвърна. — Клей е доволен от него.

— А ти доволна ли си? — прекъсна я Рурк рязко. — Животът на брат ти може да зависи от него.

— Какво те засяга това? — попита Беки и го изгледа свирепо с лешниковите си очи. — Ти си този, който се опитваш да изпратиш Клей в затвора! Какво значение има за теб кой ще го защитава?

— О, обичам хубавите схватки — изрече той надменно. — Мразя да печеля твърде лесно.

Долната й устна се разтрепери и Беки отклони поглед.

— Не е необходимо да се тревожиш. Клей ще бъде просто още един случай, който можеш да прибавиш към статистиката си в кампанията си срещу господин Дейвис. Той се опита да те убие, не помниш ли?

Рурк взе един телбод и започна да го върти в ръце, без да обръща внимание на любопитните погледи на колежките на Беки.

— Ти не мислиш, че го е направил.

— Не. Може да съм сляпа като прилеп в някоя отношения, но познавам брат си и зная на какво е способен. Никога не би могъл да отнеме живота на друг.

— Как е дядо ти?

— Преместихме го в санаториум. Предава се…

Очите му се повдигнаха в погледите им се срещнаха.

— Ти как си?

Беки усетя, че бузите й почервеняват. Погледът му съвсем не подхождаше на думите му. В очите му се четяха мрачни, чувствени спомени, които отекваха в душата й, но тя не посмя да им се поддаде.

— Добре съм — отвърна уклончиво.

— Ако не си добре, очаквам да ми бъде казано. Разбираш ли ме, Ребека?!

Челюстите й се стегнаха.

— Мога да се грижа сама за себе си!

Рурк въздъхна гневно.

— О, разбира се, че можеш. Открихме колко предпазливи могат да бъдат двама души, нали?

Лицето й пламна. Ръцете й се свиха и Беки не посмя да погледне наоколо, за да види дали някой не ги наблюдава.

— Моля те, върви си… — прошепна.

— Дойдох да се срещна с шефа ти, всъщност — изрече той безгрижно и се изправи. — Тук ли е?

Беки поклати глава.

— Тази сутрин е в съда.

— Тогава ще му телефонирам, преди да предприема пътуването отново.

Рурк пъхна ръцете си в джобовете си и се загледа в нея с присвити очи.

— Каза, че ме мразиш. Сериозно ли говореше?

Тя не смееше да вдигне поглед.

— Брат ми като възрастен ли ще го съдиш?

Лицето му се стегна.

— Това ли е условието ти за примирие? — попита Рурк с лека насмешка. — Съжалявам, Ребека, не вземам подкупи. Да, ще го съдя като възрастен. Да, мисля, че е виновен. Да, мисля, че ще получи присъда.

Очите й заискриха от отвращение. Мразеше арогантната му, подигравателната усмивка. Беше го подценявала през цялото време, а сега тя и Клей щяха да си платят за това.

— Съдебните заседатели може да не се съгласят с теб.

Рурк сви рамене.

— Това е възможно, разбира се, но е малко вероятно — челюстите му се изопнаха. — Едно десетгодишно момче е мъртво, заради алчността на брат ти. Никога няма да го забравя!

— Клей не го е направил — изрече дрезгаво тя. — Не е!

— Дори се е опитал да привлече и Мак. Знаеше ли това?

Беки затвори очи.

— Да… — прошепна. — Клей ми каза.

Тя не попита, откъде Рурк имаше тази информация.

— Можеш да си представяш поведението му, както желаеш — каза той след минута. — Фактът е, че Клей е знаел точно какво прави и за последствията, ако бъде заловен. Ще получи присъда, и то съвсем заслужено, бих се извинил за моето участие в арестуването му. При същите обстоятелства пак бих направил точно същото Беки.

— Клей не е сложил бомбата в колата ти! Не е продал наркотиците на малкия Денис. Може да е виновен за всичко друго, но не и за това.

— Ти явно няма да се откажеш от своето — изрече Рурк грубо. — Братята Харис и двама други свидетели са го видели да пласира наркотици. Ще дадат показания под клетва. Има и един свидетел, който го е видял да продава дрога на Денис също — добави той навъсено.

Противно му бе, че трябваше да й го каже, но Дан Бери бе открил това при разпита на няколко тийнейджъра в гимназията.

— Това е лъжа — рече Беки и го изгледа спокойна. — Не ме е грижа колко души ще се закълнат, че са го видели. Клей ми каза, че не го е направил. Може да излъже всеки друг, но аз винаги го разбирам. Той не ме лъжеше.

Рурк само поклати глава.

— Господи, колко си упорита! — отрони той. — Добре, живей си с илюзиите.

— Благодаря за позволението, господин Килпатрик — отвърна тя сладко. — Сега, би ли ме извинил. Имам работа.

Беки се обърна към пишещата си машина.

Рурк остана загледан в нея няколко секунди. Бе искал да изглади нещата, а само ги бе влошил. Тя някога нямаше да повярва, че брат й е виновен.

Бавно излезе от офиса. Докато караше обратно към града, думите й продължаваха да го тормозят. И то толкова много, че отмина съдебната палата и продължи към затвора, където се намираше Клей.

Не беше планирал да се среща с момчето. Беки не знаеше, че се бе отказал да гледа неговото дело, а той бе твърде ядосан, за да й го каже. Все още мислеше, че Клей е виновен, но дали не се поддаваше на предразсъдъци заради баща им. Какъвто бащата, такъв и сина, може би не беше точният отговор в случая. Рурк винаги бе виждал нещата само в черно в бяло, но сега имаше отношение към семейството, независимо дали му харесваше или не. След като той бе причината за задържането на Клей, нямаше да навреди, ако се убеди сам, че е прав.

Клей почервеня от гняв, когато влезе в килията му с пура в ръка.

— Слава на победителя! — подхвърли, щом пазачът ги остави сами. — Надявам се, че си доволен сега, след като ме сложи там, където искаше. Разбрах, че не съм обвинен само в убийство, но и в това, че съм известен наркотрафикант. Защо просто не изпратиш едно ченге със зареден пистолет и да спестиш малко пари на данъкоплатците?

Рурк не обърна никакво внимание на тирадата му, свикнал с подобни гневни изблици. Беше прекарал по-голямата част от изминалите седем години в работа със сърдити мъже.

— Нека да погледнем нещата в перспектива, Клей. Смятам, че си виновен, в съучастничество, ако не в друго.

Тъмните му очи пронизаха момчето.

— Виждал съм много такива като теб, да идват и да си отиват. Твърде си мързелив, за да работиш и да постигнеш това, което искаш, а си и твърде нетърпелив, за да чакаш. Искаш да получиш всичко още сега, затова си се подвел да печелиш лесни пари. За теб няма значение, на колко души ще разсипеш живота, колко невинни хора ще страдат. Виждаш само твоите нужди, твоето удобство, твоите удоволствия — Рурк се усмихна мрачно. — Поздравления уцели джакпота, но цената е тази.

Клей се облегна на стената и въздъхна ядно.

— Благодаря за лекцията. Беки вече ми изнесе подобна, а и свещеникът дойде, за да забие още един пирон в ковчега ми — той погледна встрани. — Казаха ми, че брат ми дори не искал да говори за мен.

— Това не е вярно — изрече бавно Рурк. Челюстите му се стегнаха, когато Клей го погледна с лошо прикрита надежда. — Мак се опита да ме убеди, че братята Харис са те заплашили, за последната сделка. Но аз не исках да го чуя.

— И защо трябва? — повита Клей и отново погледна встрани. Поне Мак не го мразеше напълно, след като го защитил пред Рурк. Той впери в пода празни очи. — В началото беше малко дрога — изрече безизразно. — Нямах голям късмет с приятелите в училище. Всички знаеха, че баща ми има неприятности със закона и много семейства не позволяваха на децата си да се събират с мен. Братята Харис като че ли ме харесваха. Позволиха ми да се навъртам покрай тях. Докато се усетя, вече пиех и вземах наркотици. Нещата вървяха толкова зле вкъщи — добави рязко. — Дядо получи инфаркт и беше болен непрекъснато. Беки не правеше нищо друго, освен да работи и да следи, дали си уча уроците. Никога нямахме пари — никога нищо друго, освен работа и непрекъснато стягане на коланите, за да можем да вържем двата края.

Момчето погледна към тавана.

— Господи, мразя да съм беден! Имаше и едно момиче, което харесвах, а тя дори не ме поглеждаше. Исках хората да престанат да ме гледат презрително, защото баща ми е престъпник, а семейството ми е бедно.

Рурк го изгледа навъсено.

— Не помисли ли за Беки?

— О, мислех си за нея, когато ме арестуваха — Клей се засмя горчиво. — Мислех си колко много се трудеше тя заради нас, за саможертвите, които бе направила. Дори не е имала истински приятел, докато не се появи ти, но ние провалихме и това. Превърнахме живота й в ад, защото бях сигурен, че ти се срещаш с нея само, за да се добереш до мен. Така беше, нали?

— В началото, може би — съгласи се Рурк. — След това… — той вдигна пурата до устата си. — Беки не е като повечето жени. Тя има голямо сърце. Грижи се, да си облечеш палтото, когато е студено, да не си намокриш краката, когато вали. Приготвя ти гореща супа, когато не се чувстваш добре, и те завива през нощта. Мрази ме до смърт. Това би трябвало да те утеши малко.

Клей не знаеше какво да отговори. Успя да зърне очите на Рурк, преди той да извърне лицето си, и остана шокиран от чувствата в тях.

— Аз не съм сложил бомбата в колата ти — изрече колебливо.

— Имаше причина.

— Обичам кучетата. Теб те мразех, но не бих взривял кучето ти.

Рурк се усмихна неволно.

— Господи!

— Добър съм в електрониката — добави Клей. — Но пластичните експлозиви са рисковани и не зная много за тях.

Той впери очи в Рурк, искаше му се да успее да го накара да му повярва.

— Не съм продавал и дрогата на Денис също. Мак си мисли, че съм аз. Не бях твърде разумен и се опитах да принудя Мак, да ми намери подходящи деца в училището му. Това е истината, но аз самият не съм продавал — Клей сви безпомощно рамене. — Не исках да го правя след първия път, когато ме изпратиха за посредник при едва сделка. Така ме хванаха. Казаха ми, че тайни ченгета са ме видели, да предавам парите. После сложиха бомбата в колата ти и ме предупредиха, че ще насочат всички улики срещу мен. После ме заплашиха, че ако Мак не се съгласи да им помага, ще ме предадат и… но каква ли е ползата да говоря?

Той махна с ръка и отиде до решетките на прозореца.

— Никой няма да ми повярва. Никой на света няма да повярва, че бях принуден да го направя, или че просто съм изкупителната жертва. Братята Харис са купили достатъчно свидетели, за да ми осигурят електрическия стол. Те ще ме изпържат, а ти ще платиш сметката за тока.

Рурк продължи да пуши притихнал пурата си и да размишлява.

— Какво точно си направил?

— Бях посредник първия път и после предадох стоката на пласьорите.

— Продавал ли си някога сам? — попита Рурк кратко, втренчил поглед в Клей.

— Не.

— Давал ли си стока на клиенти за зарибяване?

— Не.

— Но си вземал наркотици.

Клей се намръщя.

— Да. Малко. Предимно пиех бира и пушех марихуана. Пробвал съм малко кокаин, но не ми харесваше, че не можех да се контролирам и спрях.

— Имал ли си някога повече от една доза в себе си.

— Ами да, вечерта, когато ме арестуваха. Помниш ли. Бяха натъпкали джобовете ми.

— Освен онази вечер.

Клей поклати глава.

— Никога не съм имал в себе си повече, отколкото за едно пушене. Съжалявам дори, че съм опитал.

Килпатрик продължи да пуши, като изпусна кълбо сивкав дим. Тъмните му вежди се бяха свили съсредоточено.

— Присъстваше ли при закупуването редовно?

— Само онзи път, когато всичко бе нагласено. После те се пазеха много, да не узная ходовете им. Знаех едно-единствено нещо, и то дори не бе сигурно. Бяха ми казали, че ще извършат покушение срещу теб. Но си мислех, че са само приказки, докато Беки не се прибра вкъщи и не ни съобщи за бомбата. Господи, никога не съм бил толкова изплашен… И онази вечер ми казаха, че ще се постараят, аз да бъда свързан с атентата, ако не правя точно, каквото ми се нареди. Това ме прави съучастник в опит за убийство, нали?

— Не — изрече бавно Килпатрик.

Той започна да се разхожда из малката килия, после се до вратата.

— Но ако не си намериш дяволски добър адвокат, всичката честност на света няма да те спаси от затвора, дори да решат да не те обвиняват за смъртта на Денис.

— Не бих могъл да моля Беки за още саможертви.

— О, по дяволите! — изруга Рурк. — Аз ще се погрижа. Но ще остане само между мен и теб. Не искам Беки да бъде въвлечена, по никакъв начин, разбираш ли? — добави рязко той. — Тя не трябва да научи подробностите.

— Какво можеш да направиш, за Бога? Ти си прокурорът! — избухна Клей.

Рурк поклати глава.

— Оттеглих се от това дело. Губернаторът е назначил друг прокурор за случая.

— Защо?

— Ако загубя, Дейвис ще се закълне, че съм го направил нарочно заради Беки. Същото ще стане и с някой друг от моята канцелария. Това поставя сестра ти в центъра, а вече се изписаха какви ли не клевети по неин адрес заради мен.

Лешниковите очи на Клей се присвиха.

— Тя не ти е безразлична, нали? — попита младежът внимателно.

Лицето на Рурк остана непроницаемо.

— Уважавам я — отговори той. — И без това има достатъчно проблеми. Не проумявам как издържа толкова дълго.

— Тя е силна. Трябва да бъде.

— Но и тя може да бъде наранена — напомни му Рурк. — Ако успееш да се измъкнеш оттук по някакво чудо, може би ще се замислиш да й помогнеш.

— Бих искал да съм го сторил, по-рано — призна Клей. — Убеждавах се, че върша това, за да помогна на Беки, но не беше така. Беше само заради мен самия.

— Поне си научил нещо.

Рурк извика пазача.

— Някой ще те потърси — предупреди Клей, преди да си тръгне. — Не казвай на сестра си, че съм идвал тук, и че имам някакво участие. Това е условието.

— Добре. Но защо?

— Имам причини. И, за Бога, не давай никакви изявления пред пресата!

— Това мога да обещая.

Рурк кимна и излезе от килията.

След като той си тръгна, Клей си спомни, че дори не му бе благодарил. Изненадан бе, че Килпатрик се опитваше да му помогне. „Дали е заради Беки?“ Може би прокурорът се бе поддал на чувствата си повече, отколкото искаше.