Сюзън Кайл
Нощна треска (13)

Тринадесета глава

С изключение на необичайното мълчание на Клей вкъщи, следващите няколко седмици бяха най-щастливите за Беки през целия и живот. Обядваше почти всеки ден с Рурк. Настроението й бе малко помрачено, когато ремонтът на Кабинета му в съда завърши. Той се премести в него, но успяваше да подреди програмата си така, че да обядват заедно поне два пъти седмично. А през почивните дни бяха неразделни. Понякога Беки се притесняваше, че Рурк никога не я канеше в дома си. Тя изгаряше от любопитство да узнае всичко за живота му. Искаше да види къде живее, какви книги чете, какви предмети колекционира. Бе трогната от факта, че нито веднъж не й бе направил дори намек за оскъдния й гардероб. Водеше на такива места, където Беки не би се притеснявала, като същевременно внимаваше да не остават за дълго сами. От онази случка в гората, когато я бе целувал така жадно, в отношенията им нямаше никаква страст. На Беки й липсваше чувственото удоволствие да я докосва, но не искаше повече да усложнява нещата.

Този уикенд отидоха в магазина за домашни любимци и купиха куче. Малката черна, къдрава топка беше истинско съкровище. Рурк го кръсти Мактавиш и симпатичното животинче вече редовно ги придружаваше на излетите. Няколко пъти вземаха и Мак със себе си. Момчето бе толкова впечатлено, че разказа на всичките си приятели в училище. Той и Рурк се сприятелиха. Мак го гледаше и слушаше с почтително внимание. Мак не разговаряше с брат си, но Клей беше потънал така дълбоко в собственото си нещастие, че едва ли обръщаше внимание на това, което ставаше около него, включително и на влечението на сестра си към областния прокурор. Беше попаднал в капан и нямаше начин да се изплъзне от него. Отдавна бе прекъснал контактите си с Беки. Не й казваше нищо напоследък. Отнасяше се с нея като с непозната.

 

 

Адвокатът Джей Линкълн Дейвис обяви кандидатурата си за областен прокурор с много шум и помпозност.

Започна да ухажва пресата. Първият му удар срещу сегашния областен прокурор бе, че работел недостатъчно за залавянето на наркопласьорите, че нямал никакъв напредък в разследването около смъртта на момчето от прогимназията. Наркотиците станаха негова платформа. Килпатрик — изкупителната му жертва. Рурк съвсем преднамерено пренебрегваше всички нападки и продължи да си изпълнява съвестно задълженията. Самият той бе отчаян от липсата на напредък по делото „Денис“. Следователите му и полицията все още не успяваха да докажат участието на братята Харис в пласирането на наркотици в прогимназията.

Рурк отдавна бе забравил първоначалната причина да се среща с Беки, а именно да следи отблизо Клей. От ден на ден тя го очароваше все повече и повече.

Мак обаче му бе доверил нещо, което не бе казал дори на сестра си. Случи се през един уикенд във фермата. Рурк го гледаше как си играе с влакчетата, докато чакаше Беки. Мак изведнъж стана, погледна в коридора и тихо затвори вратата.

— Не мога да кажа на Беки… — започна той, въртейки из ръцете си едно вагонче. — И без това се тревожи достатъчно. Но трябва да го кажа на някого.

Момчето вдигна разтревоженото си лице.

— Господин Килпатрик, Клей се опита да ме накара да му кажа, кой би могъл да използва наркотици в моето училище. Аз отказах и той се вбеси.

Мак прехапа болезнено устната си.

— Той ми е брат. Обичам го, но не искам и други деца да умират. Клей не ми говори вече, но го чух да разговаря със Сан Харис по телефона. Трябва да се срещне с него и брат му на паркинга пред заведението за бързи закуски в петък в полунощ. Нещо голямо е. Клей като че ли не искаше да го прави. Опитваше се да се изплъзне — в очите на момчето се появиха сълзи. — Той ми е брат! Не искам да го наранявам, но ми се стори, че Сан го заплашва…

Рурк го притегли към себе си и го прегърна. Не знаеше много за децата, но се научаваше бързо. Мак имаше голямо сърце и много смелост. Не искаше да предаде брат си, но се страхуваше за него.

— Ще направя каквото мога за Клей — обеща му тихо и му подаде носна кърпа, за да изтрие сълзите си. — И никой никога няма да разбере, откъде съм получил информацията. Честно ли е така?

Мак кимна.

— Правилно ли постъпих? — попита той съкрушено. — Чувствам се като предател.

— Мак, за да постъпиш правилно, понякога се изисква много смелост. Трудно е да си член на собственото си семейство и да си принципен. Но още деца ще умрат, ако тези трафиканти продължават да пласират стоката си необезпокоявани. Това е факт. Харис разпространяват по-голямата част от дрогата в училищата. Ако успея да ги пратя в затвора, на много невинни деца ще им бъде спестена болката да се пристрастят. С брат ти ще се оправя по възможно най-добрия начин. Ако си прав, и братята Харис го принуждават със заплахи да им помага, може би ще успея да го пусна под гаранция в замяна на свидетелските му показания. Ще видим. Така честно ли е?

— Предполагам. Но все пак се чувствам ужасно.

Рурк въздъхна тежко.

— Как си мислиш, че се чувствам аз, когато пратя някого да отиде на електрическия стол, Мак? — попита той тихо. — Дори да е виновен?

— Наистина ли трябваше да правиш това?

— Да, един или два пъти през изминалите седем години. Никога не е лесно. Никога няма да бъде. Всеки е способен на убийство, ако има подбуда.

Мак не го разбра, но кимна. Имаше чувството, че от плещите му се е смъкнал голям товар, но го болеше, като си помислеше, че предателството му можеше да изпрати брат му в затвора.

Рурк се върна във всекидневната, преди да се появи Беки, затова тя не узна нищо за разговора им. Но той не мислеше за нищо друго през цялата седмица.

Преди петък бе подхвърлял информацията за срещата на паркинга на един офицер от местната полиция. Беше сигурен, че няма да бъде подкупен. Осведоми и своя следовател, като предпазна мярка, и отиде да вземе Беки.

Клей беше вкъщи. Семейството тъкмо привършваше вечерята си. Клей изглеждаше по-слаб и по-нервен от друг път. Той погледна подозрително Рурк. Поведението му бе враждебно, предизвикателно.

— Пак ли си ти? — попита той, като стана от масата, без да обръща внимание на гневните погледи на сестра си. — Защо просто не се преместиш тук?

— Точно това обмислям — отвърна Рурк невъзмутимо. — Струва ми се, че Беки не би се отказала от малко повече помощ.

Клей почервеня. Понечи да каже нещо, но се отказа. Махна с ръка и излезе през задната врата, като я захлопна силно след себе си.

— Нямаш право да се заяждаш с внука ми — намеси се разгорещено дядо му.

— Нямам ли? — попита невинно Рурк. — Забрави ли кой нанесе първия удар?

Старецът се надигна от масата с усилие. Дори не погледна към него.

— Ще си легна, Беки. Не се чувствам добре.

— Искаш ли да остана вкъщи с теб?

„За Бога, престани! — Рурк вилнееше вътрешно. — Престани да им позволяваш да те използват така!“ Но той не можеше да се намеси. Беки имаше пълното право да се грижи за семейството си. Тази преданост бе просто част от нея.

Дядо й я погледна, после изгледа и Рурк. На върха на езика му бе да каже, че се нуждае, внучката му да остане вкъщи, но изражението на лицето й го спря.

— Не, малко съм отпаднал днес. Двамата с Мак ще поиграем на дама, нали, Мак?

Мак се усмихна тъжно.

— Разбира се. Приятно прекарване, Беки.

— Ще се прибера вкъщи рано — обеща тя.

Взе си пуловера, защото все още бе хладно през пролетта и го преметна на раменете си. Беше си облякла старата рокля на цветя. Косата й се спускаше свободно на раменете. Чувстваше се така млада, когато беше с Килпатрик. Тази вечер изглеждаше замислен и все още не й бе казал, къде отиват.

Обади й се по телефона, че ще успее да дойде едва след вечеря, защото трябвало да довърши нещо в последната минута. Появи се с джинси, карирана риза и ботуши. Изглеждаше много по-делнично облечен, отколкото бе свикнала да го вижда, дори когато излизаха на излети.

— Помагах на съседа си да се премести — обясни й той, като й помогна да се настани в колата. — Обещах му още преди месец, че ще съм на разположение, когато е готов. Надявам се, че не си твърде разочарована заради вечерята.

— Въобще не съм разочарована — отвърна Беки внимателно. — Изненадана съм, че не си избягал, крещейки, досега, след като трябва да ме гледаш всеки ден.

Рурк повдигна вежди.

— Какво ти става?

— Ако не знаеш, няма да ти кажа — засмя се тя. — Къде отиваме?

— У дома. Помислих си, че може би ще искаш да видиш къде живея.

Беки се взря в профила му. Запита се, дали и той изпитва същата остра необходимост от физическа близост като нея. Копнееше да попадне и обятията му, да се люби с него — бе твърде дръзко, но точно това отговаряше на емоционалното й състояние. Обичаше го. Беше най-естественото нещо на света, да желае да го опознае интимно, но и се искаше Рурк да й направи някакво признание, преди тя да предприеме тази гигантска стъпка. Рурк не й бе намеквал за евентуална женитба или постоянна връзка. Беки знаеше, че той не се среща с друга. И като че ли се вълнуваше от нея, макар да не го признаваше.

Завиха по една тиха улица и скоро Рурк паркира в гаража си. Къщата му бе тухлена, внушителна, с градина отзад и фонтан. Рурк отключи вратата и я поведе през коридора застлан с дебел килим.

— Огромна е! — възхити се Беки.

— Твърде е голяма за мен — съгласи се той. — Дълго време тя е била моят дом. Здравей, Мактавиш!

Кучето с радостен лай се втурна към него.

Рурк го помилва и се засмя.

— Успях да го дресирам още първата седмица, иначе щях да си имам истински главоболия — каза на Беки. — Хайде, ще го оставим в кухнята с остатъците от вечерята му. Обикновено го слагам да спи много преди мен, за да мога да се съсредоточа върху работата си. Истинска напаст е, когато търси внимание.

— Носиш ли си вкъщи много работа?

— Налага ми се. Дейвис си мисли, че иска тази длъжност, но ще бъде наистина шокиран, когато открие колко малко свободно време ще му остане, да прекарва с приятелките си.

Рурк я поведе към всекидневната със старинни мебели и открита камина.

— Колко е красиво — възкликна Беки. — Използваш ли камината през зимата?

— Не. Нямам достатъчно време, за да сека дърва. Искаш ли нещо за пийване?

— Какво например?

— Тук обикновено имам само уиски и сода.

Той извади бутилка и две кристални чаши.

— В твоята ще налея повече вода.

Подаде й питието и седна до нея на широкия, удобен диван.

Беки отпи и се намръщи.

— Нали не си намислил да ме напиеш и да ме прелъстиш в леглото си?

— По дяволите! Защо не ме накараш сама да го направя?

— Опитвам се, доколкото мога — увери го тя.

Беки свали пуловера си и събу обувките си, после сви краката си под роклята. Беше толкова хубаво, да бъде тук с него — като че ли светът бе останал далече, много далече от тях.

Рурк замислено се бе вторачил пред себе си.

— Какво има? — попита тихо тя.

— Мразя работата си от време на време, Беки. Тази вечер бих искал да забравя, че някога съм се кандидатирал за нея.

— Така ли?

Беки потърси очите му, сърцето й болезнено се сви от изражението им. С нервна решителност постави чашата си на масичката. Измъкна и неговата от пръстите му. После с неприсъща смелост се сви в скута му и обви ръцете си около врата му.

Той я погледна все още замислен. Нежната, уханна топлина на тялото й го изкушаваше. Желаеше я от много време. Тази вечер не можеше да издържа повече. Клей го притесняваше, тя го притесняваше, работата го притесняваше. Беше на края на издръжливостта си. Желаеше я толкова много, че бе готов да рискува всичко. Чувстваше се безразсъден.

В очите на Беки се забелязваше леко безпокойство, но устните й се бяха разтворили сами подканващо.

— Събрала си смелост, така ли? — попита я с чувствен шепот. — Добре. Нека да видим колко си смела…

Ръцете му се плъзнаха към копчетата на роклята й. Разкопча най-горното, после следващото до меката извивка на гърдите й. После още едно. Беки улови ръцете му нервно и ги задържа.

— Не си толкова смела въпреки все пак.

— Не е… не е това.

Тя прехапа устни и се загледа в широките му гърди.

— Предполагам, че си свикнал с жени, които могат да си позволят красиво бельо. Моето е старо и износено. И е памучно, не е коприна и дантела. Не исках да го виждаш.

Дъхът му спря. Не можеше да повярва на това, което чуваше. Повдигна брадичката й и я застави да го погледне.

— Наистина ли мислиш, че това има значение за мен? — попита я тихо. — Или че ще го забележа? Сладкото ми, невинно същество! Това, което искам да видя, са хубавите ти гърдички, а не сутиена ти.

Лицето й пламна от свян. Беки се взря в сериозното му, спокойно лице, и като че ли някой я удари внезапно и я остави без въздух. Той изглеждаше така зрял и мъжествен. И тогава възбудата от думите му, от това, което правеха, запламтя в кръвта й.

— Изчервяваш се — прошепна й Рурк.

Отстрани внимателно ръката й и довърши започнатото. Разкопча роклята й до кръста. Очите му не се откъсваха от нейните, докато пръстите му се движеха надолу чувствено бавно.

— Шокиращо ли е, да ми позволиш да правя това?

— Да — промълви Беки.

Зениците й се бяха разширили от трепетно удоволствие. Раздвижи се, искаше той да продължи, но ръцете му се спряха на ханша й.

И неговата кръв бушуваше във вените. Мечтаеше за това от седмици. Беки беше девствена. Никога не бе правила нищо интимно с друг мъж, а сега лежеше в ръцете му, очакваше го, копнееше да я докосне. Това го караше да изпитва чувства, които бе оставил назад, в юношеството си.

Устните му се разтвориха, като се опитваше да се въздържа, колкото се може по-дълго, да запомни всяка секунда от новото изживяване.

— Трудно ли ти е да дишаш? — попита я с кадифения си глас.

— Да… — прошепна тя, като успя да се усмихне.

Пръстите му се плъзнаха нагоре точно до основата на гърдите й и пак надолу — бавно мъчение, което Рурк повтаряше отново и отново, докато Беки започна да се притиска към него с ритмично извиване на тялото си. Опита се да сподави един стон, но не успя навреме.

Едната му ръка се впи в дългата й, гъста коса, другата продължаваше бавно да я възбужда. Беки бе обзета от безумно желание, да го накара да докосне гърдите й. Тя си пое тежко дъх, потрепери и се изви в дъга към „измъчващата“ я длан.

И тогава ръката му най-после продължи нагоре, погали гръдта й, докосна настръхналото й зърно. Беки протяжно изстена. Тялото й се свиваше безпомощно конвулсивно при тази малка кулминация.

Рурк бе шокиран. Не можеше да повярва, че една девица би могла да бъде толкова лесно възбудена, толкова чувствена. Изражението на лицето й го тласна към самозабрава. Дишайки хрипливо, той свали роклята й до кръста и се опита да разкопчае сутиена й. Усети, че ръцете й му помагат.

Устните му бяха върху гърдите й, върху зърната. Беки зарови пръсти в косата му и го притисна към себе си. Почувства, че зъбите му да се впиват в плътта й, хареса й лекият им натиск върху меката й кожа. Той засмука едната й гръд и по цялото й тяло се разляха горещи вълни. Беки отново започна да се извива в дъга.

Рурк бе луд от възбуда. Никога през живота си не бе изпитвал нещо толкова силно и неконтролируемо. Той я разсъблече, копнеещ да усети тялото й под своето, ръцете му трепереха върху деликатната й кожа, устните му я изяждаха, изпиваха я сред тишината на стаята, която се нарушаваше само от неравномерното им дишане.

Джинсите му бяха твърде тесни и той изруга наум, докато се опитваше да се измъкне от тях. Успя да изхлузи ризата и слипа си, чорапите и обувките, като през цялото време устните му си играеха трескаво с тялото на Беки, подсилвайки възбудата й. Когато остана съвсем гол, тя цялата гореше. Продължи с бавни, пламенни, ловки движения, ръцете му я изучаваха, докосваха я на места, където никой не го бе правил. Устните му се впиха от вътрешната страна на бедрата й и Беки започна да крещи. Беше легнала по гръб върху килима и се разтрепери, когато тялото му и устните му започнаха да се движат отново. Усети плъзгането им чувствено бавно нагоре по корема, над гърдите си, за да намерят устата й. Езикът му деликатно намери нейния. Рурк я покри с тялото си. Беше добре окосмен и малките, твърди косъмчета се триеха върху нежната й кожа. Това бе така възбуждащо. Беки разтвори нозе, отдавна преминала границата, когато бе в състояние да го отблъсне. Копнееше да го опознае, копнееше да бъде обладана. Желанието вече се бе превърнало в болка.

Притегли го с ръце към себе си.

Той повдигна глава и я погледна в очите.

— Погледни надолу — рече й дрезгаво. — Погледни ни.

Трескавите й очи се подчиниха. И тогава Рурк проникна в нея — силно, рязко!

Шокът, да види как това се случва, да види как мъжът се слива с жената, заглуши болката от острото проникване. Беки изохка, но когато звукът се отрони от устните й той влезе целият в утробата й само с едно плавно движение.

Рурк легна над нея, като се подпря на лакти. Очите му не се откъсваха от нейните. Шокът бе изписан на лице й, във внезапното почервеняване, в стягането на тялото под неговото.

— Отпусни се — прошепна Рурк. Помилва разпиляната й коса, за да я успокои. Усети как тя се стяга още повече. Това увеличи удоволствието му, но това можеше да провали нейното.

— Отпусни се, Беки. Отпусни се заради мен. Няма да те боли повече…

Гласът му бе ласкав, топъл.

Беки преглътна и едва сега осъзна, какво му бе позволила да направи. Вече беше твърде късно, за да спрат.

— Ти си… в мен… — изрече дрезгаво тя. — В тялото ми?

Думите му причиниха болка.

Рурк притвори очи, стисна челюсти, за да се овладее.

— Да — изстена той и потрепери. — О, Господи, толкова е хубаво!

Започна да се движи. Не искаше толкова скоро, но вече нямаше сили да се въздържа. Отдаде се на бавни, ритмични тласъци, които го изпълваха с истинска треска. Не откъсваше поглед от широко отворените очи на Беки.

— Изгаряш ме! Трябва да те имам, Беки, трябва да те имам!…

Беки бе връхлетяна от огромна вълна на задоволство и простена.

— Хубаво ли е?

— Дааа! — изтръгна се устните й.

— Задръж така… Позволи ми да те въздигна до небесата!

Всичко като че ли пламтеше в червено, като огън. Тя затвори очи. От гърлото й излизаха звуци, каквито никога не бе издавала преди. Повдигна се към него, когато насладата й стана непоносима, и го молеше да свърши, а после го молеше да не свършва. Беки дишаше тежко. Сърцата им като че ли се бяха слели и пулсираха едновременно — силно и бързо. Цялата бе обляна в пот. Рурк също.

— Можеш ли да ми простиш? — прошепна той в ухото й.

Беки погали широкия му гръб. Рурк все още беше част от нея, от тялото й, от душата й.

— Мили Боже… — изрече хриптящо тя.

Рурк долови нотката на почуда в гласа й и надигна глава. Косата му бе влажна, очите потъмнели от угризение, умора и задоволство. Лицето на Беки пламтеше, устните й бяха подути от натиска на устата му. По гърдите й имаше слаби следи, оставени от зъбите му. Гърдите й бяха хубави. Беше твърде възбуден, за да ги огледа добре преди, но сега се наслади на красивата им форма, на бледоморавите им връхчета.

— Желаех те толкова много, за да се въздържа — изрече тихо. — Опитах. Много дълго опитвах, Беки. Не знай дали някога съм желал нещо повече, колкото теб тази вечер.

— И аз те желаех… — призна си Беки.

Не смееше да срещне погледа му, очарована от интимността, която някога досега не бе изживявала.

Рурк рязко се надигна и тя остана безмълвна от гледката на внушителната му мъжественост. Той се засмя и легна по гръб до нея.

— Ще свикнеш с това. Ще откриеш, че сексът е необходимост. Веднъж никога не е достатъчно.

Беки седна, обзета от свян и неудобство. Беше леко объркана.

— Банята е нататък — кимна Рурк, като разгада изражението й.

Тя сграбчи дрехите си, без да го погледне. Каквото и да бе знаела за секса, не й бе помогнало особено. Бе научила по шокиращ начин не само за механиката, но и за треската, за неустоимото желание, което го предшестваше. Беше толкова уверена, че е в състояние да потисне собствената си необходимост от него, че може да се въздържи. Сега бе разбрала какво означава истинска безпомощност. Беше се отдала без ни най-малка съпротива. „Какво ли ще си помисли за мен Рурк?“ Бузите й почервеняха. Остави дрехите си в банята и се огледа за кърпа. „Дали Рурк ще има нещо против, ако си взема душ?“

Точно, когато изваждаше хавлията, той отвори вратата и влезе. Усмихна се, като забеляза свенливото й свиване.

— Всичко е наред — рече й ласкаво и я притегли към себе си.

Беки отново пламна цялата от докосването му. Пое си тежко дъх. Не можеше да повярва, че това ставаше с нея.

Рурк се отдръпна леко и я погледна. Пръстите му очертаха кръгчета около внезапно настръхналите връхчета на гърдите й.

— Желая те отново — каза й нежно. — Но първо ще си вземем душ. Този път ще го направим в леглото и ще продължи много по-дълго. Ще те накарам да крещиш до полуда, преди да те обладая…

Беки потрепери от магията, скрита зад думите му, и преди да успее да отговори, Рурк вече я целуваше. Тя изстена до устните му и се прилепи към силното му тяло. Усети твърдия натиск на пениса му под корема си и се почувства горда от своята женственост.

Когато той пусна душа и я привлече под него, Беки не се възпротиви. Изкъпаха се взаимно — бавно, без да кажат нито дума. Рурк завъртя крана и избърса тялото й. Дългите му пръсти си играеха с прекрасната й кожа, а устните му нашепваха слова, които я караха да тръпне от желание.

После Рурк я взе на ръце, отнесе я до спалнята и я положи на леглото. Застана над нея и дълго се любува на тялото й. За пръв път и Беки се осмели да го огледа. Кожата му бе тъмна, но не със загар, който се получаваше от слънцето. Гъсти къдрави косъмчета покриваха широките му, мускулести гърди, стегнатия, плосък корем и продължаваха надолу по бедрата му. „Това е истински мъж!“ — възхити се Беки.

Рурк също плъзна погледа си по настръхналите й, стегнати гърди — надолу към тясната талия, златистото венерино хълмче, заоблените бедра и дългите, стройни крака. „Колко красива е гола! — помисли си. — Красива и съблазнителна. Утре ще плащам за неблагоразумието си. Тази вечер ще я накарам да се почувства щастлива, че е жена…“

Легна до нея, без да прикрива намеренията си.

— Лампата… — прошепна Беки.

— Вече се любихме на светло — напомни й Рурк.

Той плъзна силната си ръка надолу по тялото й към местенцето, където първият път нямаше време или търпение да докосне. Беки изохка и задържа ръката му, но Рурк поклати глава.

— Вече си моя. Твърде е късно за ограничения, малката ми.

— Да, но… ох!

Тя се изви в дъга, треперейки, когато Рурк я докосна и откри ключа към пълното й удовлетворяване.

— Точно така — прошепна й.

Очите му пламтяха от удоволствие, като наблюдаваше реакцията й от допира му — в началото свенлива, а посее изпаднала в истинска забрава, извиваща се, стенеща, гърчеща се под натиска на пръстите му.

— Точно така! Остави ме да те задоволя. Искам да узнаеш какво точно ще ти доставя този път. Като това. Да, мъничката ми, като това, като това!…

Беки изкрещя. Тялото й бе безпомощно, обхванато от спазми. Рурк неотклонно я наблюдаваше, грейнал от гордост и възбуда, докато тя не се отпусна изтощена и трепереща. Очите й потърсиха неговите и се разшириха от шокиращата новост на изживяното.

— Преди си мислеше, че си достигнала оргазъм, нали? — промълви Рурк. — Сега знаеш, че не си. Но този път ще го получиш, обещавам ти!

Устните му се отпуснаха над гръдта й и започнаха да я целуват бавно, сластно докато Беки отново започна да отвръща на ласките му. Настръхна цялата. Връхчетата на гърдите й набъбнаха под езика му. Тя стенеше задъхано.

Той продължи дълго да възбужда тялото й, наслаждавайки се на всяка частица от него. Беки бе обзета от безумно желание. Дишаше тежко, извиваше се под умелите му ръце, шепнеше неща, за които знаеше, че ще се срамува, но не бе в състояние да не ги изрече. Рурк се смееше, докато си играеше с нея, опияняваше се от спонтанната й реакция, от пламенното й отдаване.

Когато я доведе до полуда от копнеж, той проникна във влажната й утроба с един дълъг, бавен тласък и веднага предизвика в нея трескави конвулсии. Никога не виждал това да става толкова бързо с друга жена педи. Продължи с ритмичните си тласъци, докато достигне собственото си пълно задоволяване. Застина над нея, а от гърдите му се изтръгна болезнен стон. Не си спомняше някога да бе крещял, но този път почти бе загубил съзнание от наслада.

Строполи се върху нея. Цялото му тяло трепереше, беше твърде развълнуван, за да се помръдне, за да диша.

— Скъпа… — прошепна дрезгаво, като се претърколи на една страна и я взе в обятията си.

Очите му се затвориха блажено.

— Господи, имам нужда от теб, Беки — промълвя той.

Беки го чу, но не каза нищо. Рурк се чудеше, дали осъзнава, че той никога не бе признавал, че изпитва необходимост от някого през живота си, че да изрече подобно нещо бе почти равносилно на обяснение в любов.

Всъщност, тя не го разбра. Успя да се усмихне изтощена, зарови лице до изпотения му врат и го целуна. Усети вкус на сол, на парфюм, на истински мъж.

— Обичам те — прошепна сънено.

Дъхът му замря. Нищо никога не му се бе струвало по-сладко от това, дори тя да го казваше само, за да се оправдае, че му се бе отдала. Ръцете му се свиха. Не можеше да спре треперенето си.

— Никога не е било толкова хубаво — изрече той по-скоро на себе си. — Никога толкова страстно. Мислех си, че бих могъл да умра, да загубя самообладание дотолкова, че да крещя.

— Ти ме измъчи — измърка тя.

— Не, възбудих те до полуда — поправи я Рурк и я прегърна още по-силно. — Точно това го направи толкова хубаво и за двама ни. Не можах да издържа дълго с теб първия път. Загубих контрол.

— Аз също — призна тя. — Исках те. Наистина те исках — Беки потрепери. — Все още те искам, дори сега, Рурк!

Тя изстена и се притисна безпомощно към него, обзета отново от треска.

— И аз те искам — отвърна Рурк. — Но не можем. Господи, още си съвсем нова, за да издържиш цяла нощ. Ще ти причиня болка, любима.

— Никога не си ме наричал „любима“ преди.

— Никога не съм правил любов с теб преди — прошепна Рурк до ухото й, като я целуна.

Той се намръщи, когато една мъчителна мисъл го осени внезапно.

— Беки…

— Какво? — попита тя нежно.

Устните му се плъзнаха надолу по бузата й.

— Не съм използвал нищо…

Три неща се случиха едновременно. Беки отново се върна рязко към действителността, когато осъзна, че никой от тях не бе бил достатъчно разумен, да вземе някакви предпазни мерки. Рурк повдигна глава и се стресна от собствените си думи, като осъзна същото. И телефонът иззвъня, пронизващо, остро.

Рурк се загледа в изплашеното лице на Беки, намръщи се и протегна ръка, за да вдигне слушалката:

— Килпатрик — представи се дрезгаво.

Послуша една минута, а през това време лицето му се промени, пребледня. Погледна към Беки почти с ужас.

— Да. Да, разбирам. Ще дойда незабавно още сутринта. Добре. Да, беше. Лека нощ.

— Какво има? — попита тя, седнала в леглото, с нарастващ страх в очите си.

Той не знаеше как да й го каже, особено след това, което току-що се бе случило. Не искаше да го казва. Но нямаше начин да го избегне.

— Арестували са Клей — изрече тихо. — Обвинен е в притежание на кокаин, включително с цел пласиране. Обвинен е също в тежко физическо насилие.

— Тежко физическо насилие? Какво е това? — прошепна Беки.

— В неговия случай, опит за убийство — отвърна той спокойно. — Полицията е претърсила колата на приятелката му, открили са пластичен експлозив, използван, за да взривят колата ми — добави през зъби. — Открили са го в едно сандъче с инструменти, за което момичето твърди, че принадлежи на Клей. Мислят, че той е сложил бомбата в колата ми.

Беки се изправи на треперещите си нозе. Тръгна за дрехите си, но не успя да стигне. Строполи се в безсъзнание на пода в краката на Рурк.