Сюзън Кайл
Нощна треска (11)

Единадесета глава

Седна на леглото до дядо си и подпря главата си с ръце. Всеки път, когато дядо й получаваше пристъпи, нервите й се изпъваха до краен предел. Беше ужасно, да носиш пълната отговорност за живота на някои друг. Ако не вземеше правилно решение, той можеше да умре и тя никога нямаше да си го прости. От друга страна, не беше сигурна, дали лошото му здраве не бе претекст, за да я държи настрани от Килпатрик, когото очевидно не харесваше.

— Всичко е наред, момиче — каза той, като се намръщи на изражението й. — Няма да умра.

Беки поклати глава.

— Зная. Само че… — слабите й рамене се повдигнаха и отпуснаха. Тя се усмихна нежно. — Никога не съм имала истински обожател. Никой не ме е канил да изляза с него два пъти. Килпатрик знае, че схващанията ми не са съвременни, и все пак ме харесва — погледът й се отклони встрани. — Приятно ми е, че иска да ме изведе…

Дядо я въздъхна сърдито.

— Това ще разбие сърцето ти — изрече той ледено. — Не съм сигурен, че не те използва, за да се добере до Клей. Брат ти се е забъркай в нещо, Беки. И двамата го знаем. Сигурен съм, че и приятелят ти Килпатрик го знае не по-зле от нас. Ти си най-добрият и сигурен начин да следи брат ти.

— Непрекъснато ми го повтаряш. Но ако е така, защо никога не се интересува от Клей?

— На този въпрос не мога да ти отговоря.

Старецът седна в леглото и прокара ръка през гъстата си, побеляла коса.

— Вече съм добре. Излизай. Мак ще извика лекар, ако се наложи. Той е добро дете.

— Да, зная.

Беки се поколеба, по лицето й премина сянка на вина.

— Казах, че съм добре. Не одобрявам, че излизаш с този човек, но трябва да призная, че е хубаво, понякога да те виждам усмихната. Внимавай само, да не те използва за информатор!

— Добре.

Лицето й засия. Беки се наведе и го целуна.

— Ще приготвя вечерята, преди да изляза. Ще се прибера вкъщи навреме.

— Ти си добро момиче. Предполагам, че ти е много трудно, Беки. Приел съм поведението ти за нормално, момичето ми, а не трябваше да го допускаш.

— Някой трябва да се грижи за теб и момчетата — отвърна внимателно Беки. — Нямам нищо против. Обичам ви — добави тя и се усмихна.

— И ние те обичаме — изрече дядо й дрезгаво и отклони погледа си встрани. — Дори Клей, но първо трябва да научи, какво означава обичта.

— Да се надяваме, че урокът няма да е твърде болезнен — отговори Беки.

Излезе и затвори вратата.

Когато привърши с вечерята, тя изведнъж осъзна, че е закъсняла вече с цял час. Килпатрик сигурно се бе отказал да я чака, а още по-лошо — беше твърде късно да вечерят някъде навън, освен с хамбургери. А мъж като него, който работеше толкова много, се нуждаеше от здрава храна.

Беки взе старата кошница за пикник и постави вътре бисквити с масло, салата от картофи и печена шунка, заедно с две парчета от ябълковия пай, който бе направила предишната вечер. Сложи вечерята на дядо си и Мак и приготви термос с горещо кафе, преди да излезе. Дядо й и брат й бяха доста дружелюбно настроени — особено Мак, който като че ли въобще не й се сърдеше. Помисли си, дали не са успели да сложат отрова в храната на Килпатрик.

Рурк я чакаше. Погледна многозначително към часовника, защото беше минало много повече време от двата часа, които му бяха нужни, да довърши работата си.

— Извинявай… — рече Беки стеснително, когато влезе в кабинета му, облечена със старото си палто. Навън валеше и се бе застудяло. — Дядо имаше пристъп и трябваше да остана малко при него, докато се убедя, че е добре.

— Така ли?

— Сега е по-добре. Но съжалявам, че закъснях. Отписа ли ме за тази вечер? — попита тя, като стискаше кошницата заедно с чантата си.

Рурк се изправи и се усмихна. Беше оставил сакото си на стола. Ръкавите на ризата му бяха навити до лактите.

— Не, не съм те отписал. Щеше да ми се обадиш по телефона отдавна, ако нямаше да дойдеш.

— Познаваш ме доста добре вече — засмя се Беки.

— Не толкова, колкото бих искал. Какво ще изберем, китайска кухня или гръцка?

— А какво ще кажеш за домашна кухня? Предположих, че ще бъде твърде късно, за да вечеряме навън, освен ако не хапнем хамбургери или нещо подобно. Помислих си, че може да ти се понрави шунка с картофена салата и ябълков пай.

— Ти си ангел! — възкликна Рурк, когато тя сложи кошницата на бюрото и я отвори.

В кабинета замириса приятно на вкусни ястия.

— Бях се примирил вече с хамбургер. Това е истински пир.

— Остатъци от вечеря — отвърна Беки и извади две чинии, чаши за кафе и прибори.

Забеляза го, да се намръщва и поруменя. Не можеше да признае, че не е в състояние да си позволи картонени чинии за еднократна употреба и пластмасови прибори.

Килпатрик вече го бе разбрал сам. Той й се усмихна приятно, като освободи достатъчно място на бюрото, за да поставя храната.

— Вкусно е — въздъхна той, когато стигна до десерта.

Облегна се назад, отпивайки от кафето си.

— Беки, ти си невероятна кулинарка!

— Обичам да готвя. Майка ми ме научи. Беше страхотна.

— Сигурно е бил ужасен удар за теб, когато е починала?

— Сякаш настъпи краят на света. Мак беше само на две години. Клей на девет. Татко никога не се задържаше дълго вкъщи. Появяваше се и изчезваше. Дядо се грижеше за всичко. Успях да завърша училище. Госпожа Уайт, която ни е съседка, гледаше Мак. Дядо все още работеше към железниците по онова време — Беки се усмихна замечтано. — Беше забавно, да се грижа за прощъпалник. Двамата с Мак сме много близки. Аз съм му повече като майка, отколкото сестра. Но Клей… той винаги е имал неприятности, дори като по-малък. И става все по-лош. Мрази някой да му се налага.

— Сигурно ти натяква, че се срещаш с мен.

— Разбира се. Той и дядо. Мак като че ли е единственият, който ме разбира.

— Била ли си палава?

Беки се засмя.

— Да. С двама братя не може да е другояче. Мога да кося и да карам трактор, въпреки че не ми харесва.

Смехът й замря, като се сети за пролетната сеитба.

— Тази година ще бъде трудно, дядо няма да може да ми помага. На Клей не мога да разчитам, а Мак е все още много малък.

— Баща ти нищо ли не дава за издръжката на момчетата?

Тя поклати глава.

— Той няма чувство за отговорност. Винаги е искал да има лесни пари.

Килпатрик си играеше с бялата чашка за кафе.

— Спомням си го бегло. Приличаше на Клей. Непочтителен, арогантен, труден?

— Всъщност, да. Татко е такъв.

Беки прибра чиниите и чашите и погледна предпазливо към него.

— Радвам се, че приличам на мама. Тя беше болезнено честна. Мак ще бъде такъв. Вече е. Беше потресен от смъртта на малкия Денис.

— Как се разбира с Клей?

— Никак, напоследък. Мак дори не иска да му говори от миналия уикенд — тя се намръщи. — Не мога да го накарам да ми каже причината.

— Братята винаги се бият, или поне така се твърди — вметна Рурк, за да заглади нещата.

Беше твърде рано да започне да я разпитва.

— Ти нямаш братя или сестри, нали?

Той поклати глава.

— Не. Винаги съм бил самотник. Вероятно ще си остана такъв.

Рурк се изправи, протегна се бавно така, че ризата се изпъна и мускулестите му гърди се очертаха под нея. Беки отклони свенливо погледа си.

— Следващият път ще вечеряме навън — каза той и се усмихна.

Очите му погледнаха нежната извивка на устните й и се задържаха дълго там, като си припомни, какво блаженство бе да я целува.

— Можеш да дойдеш на обяд в неделя във фермата — предложи Беки колебливо и се изчерви. — Ако искаш. Ще бъде все едно, да се разхождаш из вражеския лагер невъоръжен.

— Никога не съм невъоръжен. С удоволствие ще дойда. В колко часа?

— Около един?

— Ще имаш ли достатъчно време, да приготвиш обяда след църква?

— Ако не съм успяла, можеш да седнеш при мен в кухнята.

— За да ме спасиш от останалите членове на семейството си, предполагам? Добре. Преживях две години във Виетнам. Мисля, че ще преживея и един следобед с Клей и дядо ти.

— Служил си във Виетнам?

— Да. Но никога не говоря за това.

— Тогава няма да те питам. Обичаш ли пържено пиле?

— Много…

Той се приближи към нея. Бавните му стъпки бяха заплашителни, като се прибавеше усмивка и топлината на тъмните му очи. Хвана я за кръста, придърпа към себе си, а усмивката му изчезна, когато погледът му се плъзна от широко отворените й очи към нежните й устни.

— Онази вечер не те изплаших, нали?

Беки не се престори, че не разбира за какво става дума.

— Не — отговори тихо.

Усети дъха му на кафе до устата си сред внезапно настъпилата тишина в стаята. Силните му ръце се плъзнаха по гърба й, като притиснаха гърдите й до широкия му гръден кош.

— Бях решил, че няма да се виждам повече с теб — каза Рурк, станал изведнъж сериозен. — Двамата с теб сме отдалечени на светлинни години, не само финансово.

— Но се върна — прошепна Беки.

Той кимна. Ръцете му я притиснаха по-силно. Сведе глава.

— Колкото и да е безнадеждно… Желая те, Беки!

Устните му се докоснаха до нейните и умело я принудиха да ги разтвори. Тя притвори очи и обви ръцете си около врата му. Тялото му бе стегнато. Усещаше здравите му мускули, силата, която се излъчваше от него. Беки се издигна между земята и небето. Тялото й започна да пулсира болезнено от напрежение, което не бе изпитвала досега.

Рурк като че ли го усети. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, придърпаха бедрата й към неговите и за пръв път през живота си Беки почувства, що е чисто физическата мъжка възбуда.

Дишането й стана тежко. Той повдигна глава. Очите му бяха по-тъмни, присвити, напрегнати. Беки се опита да се отдръпне назад, но ръцете му притиснаха бедрата й още по-силно. Лека руменина изби по бузите й, а луничките й се откроиха още по-ясно. Очите му не се откъсваха от нейните, докато усети как тялото й започва да потръпва. После се наведе отново и устните му започнаха да си играят с нейните. Беки вече не се съпротивляваше. Устата й се разтвори под натиска на неговите устни. Започна да диша чрез него, да живее чрез него, изпадна в състояние на безпаметно удоволствие. Клепачите й бавно се отвориха и тя го погледна замаяно. Устните й бяха леко подпухнали, очите премрежени, нежни.

Ръцете му не се бяха отдръпнали от бедрата й, докато я бе целувал. Погледите им се кръстосаха и Рурк решителни я притегли към себе си, а тъмните му очи се наслаждаваха на безпомощността й.

— Благодари се на щастливата си звезда, че имам съвест… — гласът му бе станал по-дрезгав, по-плътен. — Защото когато се стигне дотук, повечето мъже биха измислили извинение, за да продължат до края.

— Наистина ли мислиш, че бих могла да те спра? — прошепна Беки.

Рурк се усмихна.

— Няма да поискаш — поправи я. — Но след това… какво ще стане след това, Беки?

Обърканите й мисли се проясниха и тя осъзна, за какво й намекваше. Вина. Срам. Това щеше да почувства. За нея сексът, женитбата и любовта бяха взаимно свързани понятия — неделими. Сведе очи и той я пусна, макар и малко неохотно. После се отдалечи и запали пура.

— Майка ти говорила ли е с теб за мъжете? — попита след време, загледан през прозореца към светлините на улицата.

— Тогава нямах приятел и вероятно не е сметнала за необходимо. Дядо ми е казвал, да съм добра, а в училище ни изнасяха лекции за рисковете от безразборното подбиране на партньорите — Беки сви рамене. — Научих повече от любовните романи, отколкото от семейството си. Някои от тях са доста образователни — добави тя с лека усмивка.

Рурк се обърна и се засмя на изражението в очите й. Имаха магическа сила. Целият бе настръхнал от възбуда, но Беки притежаваше невероятната способност, да го кара да се смее.

— Ти все пак не искаш да бъдеш съвременна и освободена, нали?

Тя поклати глава.

— Не, когато разсъждавам трезво. Не зная много за мъжете или за другите необходими неща, за да съм освободена.

— Имаш предвид контрацептивите? — каза тихо Рурк и очите му се присвиха.

— Да.

— Не бих искал да създам дете повече от теб, Беки. Сигурен съм знаеш, че мъжът може да го предотврати така, както и жената.

Беки пламна цялата. Разговорът беше много интимен. Седна на стола пред бюрото му.

— Казват, че нищо не е напълно сигурно. А има и… други неща…

— Болести?

Тя кимна.

— Предпазлива си като мен.

Веждите му се повдигнаха въпросително, като забеляза резкия й поглед.

— Нима предполагаш, че мъжете не внимават също. Помисли отново. Не спя, с която ми падне.

Беки го изгледа втренчено. Беше сигурна, че опитът му бе натрупан с доста жени. На неговите години едва ли бе девствен.

— По-рано го правех — продължи той, като дръпна от пурата си и седна на ръба на бюрото. — Но мъжът поумнява с възрастта. Сексът без никакви чувства задоволява като кекс без захар в него. Напоследък съм много внимателен.

— Може би просто те привличам, защото съм неопитна… — осмели се да изрече Беки и го погледна с нежните си, разтревожени очи.

— Може би ме привличаш просто, защото си ти — отговори Рурк с гърления си глас.

Погледът му хищно обходи дългата й, златистокестенява коса, големите й лешникови очи, нежната извивка на устните й, добре очертаните й гърди, тънката й талия.

— Мисля, че рано или късно ще се любим, Беки — изрече тихо той. — Но независимо, дали ще го направим или не, ще останем приятели. Много дълго бях сам. Вече съм на възраст, когато това не ми харесва. Можем поне да се движим заедно.

Сърцето й започна да пее.

— Ще ми хареса много да се движа с теб — усмихна му се тя. — Но другото… — Беки се намръщи притеснено. — Аз съм страхлива. Нали разбираш, ако нещо се случи, ако нещо се обърка, не бих понесла аборт. Дори не обичам да убивам пчелите, когато са ме ужилили…

Той я хвана за ръката и я придърпа към себе си, така че очите им се срещнаха.

— Аз също не съм привърженик на абортите. Разчитам на предпазването. Но нека да напредваме стъпка по стъпка. Съгласна ли си?

— Съгласна.

Той обви ръцете си около нея и я целуна бавно и нежно. После я пусна, усмихна се и се отдръпна.

— По-добре да те изпратя до вкъщи. Беше дълъг ден и за двама ни, нуждаем се от почивка.

— Не е необходимо да идваш до фермата.

— Казах, че ще карам след теб до дома ти — повтори Рурк с тон, нетърпящ възражение.

Беки махна с ръка.

— Нищо чудно, че си толкова добър областен прокурор. Никога не се отказваш.

— Разчитай на това — рече й напълно сериозно.

 

 

След като се прибра, Беки си легна веднага. За щастие, всички вкъщи вече спяха. Сутринта им съобщи, че Рурк ще дойде на обяд в неделя. Клей не каза нито дума. Страхуваше се, след като сестра му го бе заплашила. Само сви рамене. Вечерта имаше среща с Франсин и знаеше, че му предстои доста тежко обяснение пред братята Харис за Килпатрик. Щеше да намери някакъв начин да ги убеди, че това е преимущество. В края на краищата, чрез Беки щеше да следи ходовете на прокурора. Той се развесели. Разбира се, приятелите му щяха да харесат тази идея! Отпусна се и изяде закуската си с удоволствие.

— Обяд? — промърмори дядо й и въздъхна тежко. — Е, вероятно ще го издържа добави той, като забеляза изражението на Беки. — Но не очаквай, да водя блестящ разговор.

Тя му се усмихна признателно.

— Благодаря ти, дядо.

— Бих могъл да му покажа електрическите си влакчета — изрече Мак.

Той бе толкова горд със своята колекция, подарена му за Коледа от един приятел на дядо му.

— Сигурна съм, че Рурк ще го хареса — каза Беки. — Той не е лош човек — добави тя по-скоро за дядо си и за Клей. — Забавен е, когато го опознаеш, и е загрижен за хората по свой собствен начин.

— Трябва да тръгвам — каза Клей и стана от масата. — Ще помагам на бащата на Франсин, да си поправи колата днес.

— Приятно прекарване — пожела му Беки. — Как е новата ти работа?

Клей я изгледа с тревога в очите.

— Добре… — смотолеви. После изгледа Мак и забеляза как лицето на по-малкото му братче се изопна. Клей се обърна. — Довиждане.

Беки остана изненадана от изражението на Мак.

— Да не сте се скарали двамата? — попита тя.

— Искаше да направя нещо за него, но аз му отказах — изрече кратко Мак. — Е, не ми е началник — добави отбранително детето и остави вилицата си. — Искаш ли да издоя кравата заради теб? — предложи й. — Упражнявал съм се. Наистина съм добър, Беки — питай дядо.

— Да, добър е — обади се дядо й и се усмихна на момчето. — Научих го. Помислих си, че ще ти е от полза, ако може да те отмени поне за това.

— Вярно е — съгласи се Беки.

Тя стана и целуна дядо си по бузата. Животът ставаше по-добър с всеки изминал ден.

— Благодаря ти!

— Добре е, да те видим толкова щастлива — добави дядо й. — Цялата сияеш.

— Да — засмя се Мак. — Това трябва да е любовта — той кръстоса ръце на сърцето си. — О, Ромео!

— Изчезни оттук, преди да съм хвърлила останалите яйца по теб — заплаши го Беки. — Шекспир ще се обърне в гроба, ако те чуе.

— От ревност — извика Мак, взе ведрото за млякото и излезе през задната врата.

Тя поклати глава и отиде да измие чиниите. Дядо й остана седнал до масата. Изглеждаше много по-болнав от обикновено.

— Разтревожен ли си? — попита го Беки загрижено.

Слабите му рамене се повдигнаха и се отпуснаха.

— За Клей — призна той. — Двамата с Мак бяха толкова близки. Сега дори не си говорят. Забъркал се е в нещо, Беки. Изглежда точно като баща ти, когато е сторил нещо истински лошо.

— Може би ще проумее това сам и ще се измъкне — изрече Беки с надежда, но сама не си повярва.

Дядо й поклати глава.

— Не и сега, когато е тръгнал с това момиче. Тя е лоша — би използвала всички средства, да задържи момчето в ноктите си. Запомни думите ми, тя помага на братята Харис. Няма начин, да се разбере какво правят тези момчета, но Клей ще бъде набеден за всичко, рано или късно. А той не може да го проумее. Когато го разбере, може да се окаже твърде късно.

— Какво можем да направим?

— Не зная…

Дядо й се изправи бавно.

— Аз съм стар. Радвам се, че не ми остава да живея дълго. Светът не е добър вече, Беки. Твърде много егоизъм и мръсотия се е появила. Аз бях отгледан в по-добри времена, когато хората имаха чест и гордост, когато името на семейството означаваше нещо. Някога, когато хората обработваха земята си, те зависеха от Бога. Сега работят за машините и зависят от тях — той сви рамене. — Машините спират, когато изключат тока, а Господ никога не почива. Но може би хората трябва да научат това сами. Ще си полегна малко.

— Добре ли си?

Той спря до вратата и се усмихна.

— Ще живея, въпреки всички лекарства, с които ти и докторът ме тъпчете. Още не съм свършен.

— Браво — отвърна Беки на усмивката му.

Старецът кимна и се отправи към стаята си. Беки привърши със задълженията си вкъщи и излезе да нахрани пилетата. Беше ранна пролет и времето се стопляше. Беше обула джинси и тениска, вързала бе косата си на конска опашка и се чувстваше на седмото небе. Просто този ден проблемите й не съществуваха. А утре Рурк щеше да дойде на обяд!

 

 

— Какво искаш да кажеш с това, че областният прокурор ще дойдел у вас на обяд? — попита гневно Сан, когато се срещна с Клей и Франсин в гаража.

— Харесва сестра ми — изрече Клей, като се опита гласът му да прозвучи съвсем нормално. — Страхотно е! Беки говори за него през цялото време. Той ще й каже, върху какво работи, а тя на мен.

Клей се взря в Сан, за да види как се приема информацията му.

— Така ще имам собствен източник на информация, какво става в канцеларията на областния прокурор.

— И не ти ли е хрумвало, че той може да ни следи и да използва сестра ти за това? — вметна Буба, а червендалестото му лице бе още почервено от преди.

— Тя няма какво да му каже — отговори Клей. — Освен това, тя е толкова наивна, че досега да се е изпуснала, ако той ни подозира.

— Слушай, Калън, имаш късмет, че не подхвърлихме информация за теб и за колата на областния прокурор — каза Сан с леден глас. — Малкият ти брат не иска да ни играе по свирката. Ако не беше онзи твой приятел, който ни помогна в прогимназията, можехме да загубим цялата територия!

— Едно дете умря от наркотиците… — започна Клей.

— Е, и? Някакво си дете умряло. Взело е по-голяма доза — това става непрекъснато. Направо ни просълзи — присмя му се Сан. — Каква ни е ползата от теб, ако не ти стиска да поизцапаш ръцете си. Решим ли да те предадем, ще го направим толкова изкусно, че ще се приземиш право в лапите на приятеля на сестра ти и никога няма да се измъкнеш от пандиза.

— Точно така — обади се и Буба.

Франсин се прилепи за ръката на Клей и отметна дългата си челна коса назад.

— Оставете го на мира. Не е предател — защити го момичето.

— Не съм казал нищо на никого — потвърди Клей. — Вижте, харесва ми да имам малко джобни пари и прилични дрехи — изрече той малко виновно, защото знаеше колко усърдно се трудеше Беки заради него и останалите членове на семейството им.

— Тогава недей да режеш клона, на който седиш — отговори Сан. — Стегни се. След две седмици се очаква голяма сделка. От теб очакваме, да ни помогнеш, да предадем стоката на местните пласьори.

— Разбира се. Ще свърша моето.

Клей се усмихна, но с доста усилия. Откри по особено болезнен начин, че е много по-лесно да престъпиш закона, отколкото да се върнеш в правия път. Беше затворил всички врати зад себе си. Той прегърна Франсин и тръгна с нея към колата.

— Всичко е наред — опита се да го успокои тя, когато Клей й отвори вратата, но и Франсин изглеждаше нервна. — Няма да те предадат…

— Няма ли? — той си пое тежко дъх. — Господи, сестра ми никога няма да ми прости, ако ме набедят, че съм поставил бомбата в колата на Килпатрик. Никога няма да повярва, че не съм го направил аз. Не съм аз, Франсин — ти знаеш, че не съм!

Франсин погледна през рамото си към братовчедите си. В началото искаше да им помогне. Сега причината да се среща с Клей бе съвсем различна. Той се отнасяше с нея като с дама, правеше й подаръци. Никой досега не се бе държал с нея толкова мило.

— Слушай, ще ти помогна. Все някак си ще ти помогна. Но, Клей, не прави нищо глупаво, нали разбираш? — тя го гледаше умолително с тъмните си очи. — Не се размеквай и не признавай нищо пред сестра си. Дори само за миг да се усъмнят, ще те предадат и ще прекараш целия си живот в затвора.

— Но и те ще загазят.

— Не. Те ще са на свобода много скоро. Имат достатъчно пари, за да купят всекиго, Клей. Нима не схващаш за какво е всичко това? Те могат да купят полицаите, градските съветници, съдиите — всички! Но ти нямаш тези средства. Ти ще изгниеш в затвора. Моля те Клей, пази се!

Клей й се усмихна.

— Тревожиш ли се за мен?

— Да, глупак такъв! — изрече гневно момичето. — Господ знае защо, но те обичам!

Целуна го пламенно, качи се в колата и потегли, преди той да успее да реагира.

Клей бе на седмото небе. Върна се в гаража, за да поговори със Сан, но чу едва половината от плана за сделката. Прибра се вкъщи зашеметен. Не беше се докосвал до наркотици от доста време насам, освен като посредник. Не изпитваше необходимост от тях, откакто се бе появила Франсин.

Мак си играеше с влакчетата и Клей остана в стаята да го погледа, но по-малкият му брат просто не му обърна внимание.

— Слушай, не можеш ли да ми простиш? — попита го.

— Ти и твоята мръсна тайфа убихте мой приятел! — отвърна свирепо Мак.

— Не съм аз — изрече Клей, като погледна към отворената врата, за да се убеди, че никой няма да ги чуе. — Виж, затънал съм до гуша. Оставих се да ме убедят да купя стоката веднъж, а сега ме заплашват, че ще ме пратят в затвора. Нямах намерение да наранявам никого. Спечелих много пари…

— Парите няма да върнат приятеля ми — каза студено Мак. А ако Беки знае с какво се занимаваш, ще те изхвърли от къщи.

— Вероятно трябва да го направи — изрече предпазливо Клей.

Чувстваше се стар. Една грешка бе довела до толкова много последствия, че не знаеше, дали всичко това някога щеше да свърши. Той пъхна ръце в джобовете си.

— Мак, не съм продавал дрога в твоето училище. Трябва да ми повярваш. Лош съм, но не съм чак толкова лош.

Мак взе локомотива си и започна да го върти из ръцете си. Призля му.

— Ти си пласьор. Не те искам в стаята си!

Клей се опита да каже нещо, после се отказа и излезе тихо. Не си спомняше, да се е чувствал някога толкова самотен или толкова засрамен…