Антъни Капела
Ако искаш да си легнеш с мен… сготви ми! (15)

Четиринадесет

Из списание „Стоци“

Cucina Romana става Cucina Romantica

„Преди шест седмици опитах най-вкусните ястия в живота си. Мястото беше Рим, в апартамента на родителите ми, където един талантлив млад готвач на име Томазо Маси беше предложил да ни приготви някои от ястията на родния ни град. Менюто беше просто, същото като в стотиците ресторанти в центъра на града: pinzimonio, пресни tortellini; saltimbocca; и шоколадово tartufo за десерт. Онова, което издигна това меню до нивото на висше изкуство, беше, първо, качеството на продуктите и, второ, уменията на готвача, чиято страст е пресъздаването на традиционни ястия, разкриването им в пълната им слава. Точно както Сикстинскага капела, или Станце Рафаел, умело почистена от трупаните с векове мръсотия и сажди, разкриват пред нас неочаквано бляскави и живи цветове, превъзхождащи всичко сътворено от въображението ни, така и тези ястия бяха възкресени от този млад магьосник до една невъобразима свежест и великолепие.

Много по-забележително качество на менюто обаче бе въздействието, който оказа върху мен — нямам предвид само небцето си. Как да го опиша? След като менюто бе погълнато, открих, че ме поглъща страст от съвсем различен характер. Чувствените и наситени аромати на Маси, сръчността му в кухнята, изглежда, бяха събудили в мен апетит, който можеше да бъде удовлетворен изцяло само в леглото.

Ако ни трябва модел за статуя на млад бог, Маси е идеалният избор, тъй като е едновременно красив и очарователен. Освен това е затрогващо скромен. Ето как обяснява успеха на рецептите си: «Просто храна — след което свива рамене. — Купуваш я, приготвяш я, поднасяш я. И в края на деня готвачът не е по-важен от сервитьора. Уменията на добрия сервитьор обаче са нещото, което често подценяваме.»

Добрата вест е, че този забележителен готвач вече има свой собствен ресторант, «Ил Куоко» на Виале Остенце. Имах щастието да се нахраня там малко след откриването и с удоволствие открих, че талантът му е оцелял при преминаването на по-голямата сцена. Всички римлянки могат да се чувстват поканени — както и половинките им.“

Из „Уонтид ин Роум“:

„Романтичният ресторант не е обичайна гледка в този град. Обикновеният римлянин предпочита да се храни по-скоро под светлината на прожектори, отколкото на свещи, за да оглежда добре онова, което слага в устата си. Свещите в «Ил Куоко» на Виале Остенце обаче не прикриват нищо, освен може би красотата на храната — но тя е ясна дори за слепците. Това е традиционна кухня, творчески пресъздадена и, ако се съдеше по блажените физиономии на останалите посетители, те бяха очаровани не по-малко от нас. Горещо препоръчвам ресторанта.“

Из „Тайм Аут Рома“:

„Фелини среща Кулинаря в този як подход на младия uberchef Томазо Маси към традиционната римска кръчмарска манджа. Тълпата — млада, амбиентът — дарк, музиката — фешън ретро, клюката — изумяваща, но храната си струва. Номерът е, че готвачът разбира жените; Маси излезе от кухнята, за да обиколи масите — реакцията се полагаше на рок-звезда, не на ресторантьор. Резервирайте — няма начин.“

Из RomeBuddyBoard.com:

От Алесандро Бонагуиди:

Чухте ли за „Ил Куоко“? Жените явно откачат от храната там.

От Мико Тренди

Аха, ходих там с гаджето. Получи се. Скоростта може да е различна.

Из „Италия Месаджеро“:

„Традицията и вдъхновението на културния императив Рим въпреки всичко могат да бъде изследвани гастрономически чрез фантазията на един готвач. В Ристоранте «Ил Куоко» лакомите пилигрими могат да се доверят на Томазо Маси при сътворяването на abbachio cacciatore или coda alla vaccinara, както и на по-митични, според хранителната му философия, ястия. Римската традиция е отправна точка. Ароматите са в хармония с миналото, но и с настоящето, а оттам и с израза на цивилизацията, която е безпощадно страстна и съзидателно ориентирана. Приблизителна цена на вечеря за двама с вино — € 80.“

Анонимна в www.e-pinions.it/rome:

„Божке, вярно е! До последната дума! Заведете ни в «Ил Куоко», момчета — в менюто ще има и друго, освен вечерята!“

Из „Лондон ревю“:

„Читателите на тази колона вече знаят, че имах щастието да присъствам на последната вечеря, дадена от президента на Франция Франсоа Митеран, когато той вече знаеше, че е болен от рак и смъртта му е неизбежна. На това паметно събитие той не поднесе нито сирена, нито десерти. Последното ястие, което президентът пожела да вкуси на тази земя, бе ортолан, дребна пойна птичка, която като връх на абсурда е защитена от закона във всички европейски страни. Митеран изяде своята по традиционния начин, покрил главата си с кърпа, за да се наслади възможно най-пълноценно на интензивния аромат на хапката орнитологическа рядкост. Аз сторих същото, пъхнах я в устата си цялата, след което отхапах главата и я изплюх в купичка. Около мен единственият звук беше колективното вдишване, когато сътрапезниците ми поемаха тлъстите сокове, изтекли от миниатюрного гърло на птичките в нашите гърла.

След като се улови, ортоланът трябва да се държи в клетка и в продължение на месец да се храни само с фурми, преди да се удави в бренди и да се изпече цял само за няколко минути в много гореща фурна. Това е традиционното ястие на любовниците. В романа «Джиджи» на Колет например, когато едноименната героиня става курва, се казва, че тя «се е научила как да яде ортолан».

Припомних си този исторически куриоз, когато завлякох преситеното си небце заедно с Фиона, преситената си трофейна приятелка, в отчетливо дегенериралия квартал на «Ил Куоко» в Рим. Ако харесвате ресторантите — а аз ги презирам, — то това може да е от местата, които ще ви харесат. То представляваше обичайната комбинация от маси, столове, привлекателни сервитьорки и така нататък, и присъствието на толкова много човешки същества оказа обичайния депресиращ ефект върху настроението ми. Храната обаче не беше лоша, въпреки че за съжаление в менюто липсваше ортолан. Забравих какво си бяхме поръчали. То определено оказа бурен ефект върху Фиона, която по-късно вечерта ме информира, че ме напуска. Честно казано, това ми дойде донякъде като облекчение, тъй като сексуалните й искания вече ме бяха изнервили. Всяка, която има желание да заеме мястото й, да ми пише на обичайния адрес, като приложи снимка и плик с обратен адрес.“

Из „Рома’че“:

„Някои от най-добрите ястия, опитвани от този критик. Във вкуса на всяко ястие отчетливо се усещаха съставките му, които бяха с възможно най-високо качество. Семпла, прецизна, творческа интерпретация на класиката. Шефът Томазо Маси е истинско чудо. Резервациите са задължителни.“