Кони Мейсън
Господарят на драконите (2)

1

„Розата е роза е роза е роза.“

Гъртруд Стайн

Жребецът на Доминик танцуваше нетърпеливо под тялото му. Мъжът го удържаше с юздите по самия бряг на крепостния ров, докато се взираше във великолепния замък с четири назъбени кули, обветрени от вековните милувки на бурите, дъжда, снега и слънцето. Каменната сграда, защитена от високи стени, се гушеше в тясна долчинка, заслонена от два каменисти хълма. Доминик с неудоволствие отбеляза, че подвижният мост, охраняващ входа от нападатели, бе вдигнат и той не можеше да влезе.

Рицарят вдигна очи и видя, че от върха на защитната стена са се надвесили стражите и наблюдават стегнатия му отряд. По нищо не личеше, че бързат да съобщят за пристигането му или да спуснат моста, за да влезе той. Изведнъж пазачите се засуетиха и той разбра, че отличителното му знаме — разгневен черен дракон на червено поле, най-сетне е било забелязано и разпознато.

— Мислиш ли, че ще спуснат моста, господарю? — попита Рахман.

Доминик му се усмихна самодоволно, когато чу скрибуцането на зъбчатите колела и видя, че дървената плоскост бавно слиза надолу.

— Е, вече имаме отговор на въпроса ти, Рахман.

Когато мостът падна на мястото си, Доминик изтропали по него, следван от Рахман и четиридесетте рицари, чието командване бе поел. Усмивката му обаче се вгорчи, когато видя, че желязната решетка на входа не помръдва. Дръпна рязко юздите на коня си и зачака. Прочутият му гневлив характер накипяваше все повече и повече с всяка изминала минута.

— Един воин идва да ни посрещне, господарю — обади се Рахман и в гласа му звънна развеселена нотка.

Доминик не виждаше никакъв повод за забава, докато не забеляза, че приближаващият се към портите ездач всъщност е жена. Висока и снажна, тя размахваше меч така умело, сякаш знаеше как да го използва и нямаше да се побои да го направи.

Първата мисъл, която мина през главата на Доминик, бе, че жената не прилича на васал. Лицето й бе закрито от полупрозрачна ленена кърпа, прикрепена за челото със златен обръч. Русата й коса се спускаше свободно под воала и издаваше, че жената е неомъжена. Над веждите й падаше къдрав бретон, който блестеше прелъстително под златната диадема.

Ръкавите на тъмночервената й риза бяха дълги и тесни, а дрехата явно бе изработена от най-фина вълна. Тъмносинята й рокля бе препасана при хълбоците със златна верига и избродирана със зелено-синьо-черен мотив по края. Жената дръпна юздите на коня си при решетката на портала и впи яростен поглед в Доминик. Ако не изглеждаше тъй кръвожадна, Доминик щеше да се изсмее в лицето й. Явно бе твърде млада, за да е вдовицата на Феърчайлд, затова той реши, че вероятно е дъщеря му.

Ако това беше жената, с която щеше да мине под венчило, бог да му е на помощ!

Роуз от Еърдейл се взря през желязната решетка в рицаря, който настояваше да влезе. Не знаеше какво да мисли за неочакваното посещение. Той не носеше нищо добро, в това тя бе сигурна. Мъжът бе облечен от глава до пети в ризница от метални брънки, качулка и гамаши и седеше върху жребеца си така, сякаш бе част от великолепното животно. Дългата му до коляно бяла ленена туника бе препасана с кожен колан, а от дясното му рамо висеше ножница с огромен меч.

Роуз разгледа герба с дракона, изрисуван върху триъгълния му щит, и се намръщи. Нещо се събуди в паметта й, но бързо избледня, когато тя забеляза раздразненото изражение върху грубото, но красиво лице на рицаря, както и гневната искра в очите му. Изглеждаше толкова див, толкова опасен, че тя вдигна тежкия си меч в самозащита.

— Кой си ти? Съобщи веднага каква работа имаш в Еърдейл и се махай.

— А ти пък коя си? — предизвикателно отвърна Доминик.

— Щерката на Еърдейл. Какво желаеш?

Изведнъж към Роуз се приближи конен страж. Той спря жребеца си до нейния, наведе се към ухото й и й прошепна нещо. Тя пребледня, хвърли още един поглед към страшния рицар, който искаше да влезе в крепостта, и дръпна коня си назад.

— Защо Господарят Дракон е дошъл в Еърдейл? — попита тя.

— Вдигнете решетката и ще обясня.

— Не. Аз командвам тук в отсъствието на баща си и отказвам да те пусна.

Бойният жребец на Доминик усети, че търпението на господаря му се изчерпва и заотстъпва, но силната ръка на ездача го върна обратно.

— Отворете в името на краля!

Роуз отправи поглед към групата въоръжени мъже, подредени зад Доминик. Изобщо не смяташе, че е умно да ги пуска в крепостта.

— Крал Джон е проклет тиранин — изкрещя Роуз. — Той затвори баща ми в Тауър, скалъпвайки някакви гнусни обвинения.

— Нося новини от баща ти — прекъсна я Доминик и тихо додаде към Рахман: — Тази трябва да е луда да ми се репчи така.

Роуз отпусна меча си. Тежестта му бе изтощила нежните й китки, но тя с радост би го размахала отново в защита на Еърдейл. Беше се упражнявала рамо до рамо с рицарите на баща си, защото беше първородното му чедо, а син той нямаше. Не бе силна като мъж, но можеше да се защитава при нужда.

— Как да съм сигурна, че говориш истината?

— Повикай някой, който може да чете, и ще му покажа кралския печат върху държавните документи, които нося.

Роуз го погледна с нескрито презрение.

— Аз мога да чета, лорд Дракон.

Доминик я зяпна скептично, но в крайна сметка вдигна рамене и извади един свитък от кожената чантичка, прикрепена към колана му. Приближи жребеца си към решетката, разгъна наполовина свитъка и го задържа пред лицето на Роуз. Тя свъси вежди, когато видя, че Драконът й показва печата на краля, но не и това, което бе написано в документа. Неприятно предчувствие сви стомаха й. Дали не се опитваше да я измами?

— Както виждаш — заяви Доминик, — документът носи кралския печат.

— Лорд Дракон говори истината, милейди — намеси се стражът. — Той е любимецът на Негово Величество. Чувал съм легенди за смелостта му по време на кръстоносните походи и за ловкостта му в турнирите. Ако твърди, че носи новини за баща ти, аз съм склонен да му вярвам.

— Ще се доверя на преценката ти, сър Ерик — каза Роуз. — Нареди да вдигнат решетката и кажи на пазачите да си отварят очите на четири, докато лорд Дракон и хората му се намират между крепостните стени.

— Веднага, милейди — отвърна сър Ерик и обърна коня си.

Расовото животно на Роуз отстъпи назад, когато решетката се заиздига бавно. Тя се обърна и махна на Дракона да я последва, след което запрепуска през галерията, която водеше към външния двор. Бойниците в каменния таван вероятно бяха изнервили Дракона, помисли тя, когато хвърли поглед през рамо и видя, че той потръпва и вдига отбранително щита си.

— Не бой се, милорд — подхвърли дамата. — Никой тук не ще те нападне.

Роуз премина през външния двор и поспря пред втората решетка, която водеше към вътрешния, за да изчака Дракона и войниците му да я настигнат. Металната скара се вдигна и тя мина през портата.

Доминик я последва, наслаждавайки се на сочната извивка на задника й, който се очертаваше под дрехите. Ако не бе такава заядлива вещица, можеше дори да се зарадва, че ще я вземе за жена. Укротяването на тази опърничава мома обаче, щеше да бъде повече досада, отколкото наслада.

Той мълчаливо огледа прасковено бялата кожа на младата красавица, златистата й коса и я сравни — не в нейна полза — с мургавата миловидност и абаносовите къдрици на любовницата си. В името на божията плащеница, защо Джон не му позволи да вземе за жена Вероника, дамата, която си бе избрал? Май че обичаше Вероника така, както би могъл да обикне и всяка друга. Но бракът с някоя от жените в дома на Феърчайлд щеше да е истинска катастрофа.

Доминик премина през портата към вътрешния двор и прецени новата си придобивка с критично око. Доволен забеляза четвъртитите кули, които се издигаха на равни разстояния една от друга над назъбените стени. Между тях се гушеха най-различни постройки. Той видя пивоварна, склад, хамбар със сламен покрив, конюшни, ковачница, обори и даже параклис. Проточи врат и успя да зърне зад оградите зеленчукова градина, а зад нея — овошки и пчелни кошери. Еърдейл очевидно процъфтяваше въпреки отсъствието на своя господар.

Прекрасната дъщеря на Феърчайлд слезе от коня пред каменните стъпала на замъка и хвърли юздите на притичалия слуга. Доминик излая няколко заповеди на войниците си и бързо закрачи след дамата по високата стълба. Срещу тях изприпка втори слуга и им отвори грамадните дъбови порти. Рахман обаче не вярваше никому, когато се отнасяше за живота на господаря му, затова вървеше плътно зад тях, а грамадната му ръка почиваше върху дръжката на меча.

Възхитеният поглед на Доминик обходи голямата зала. Дървените маси вече бяха подредени за вечеря и наоколо щъкаха прислужници, всеки зает със своята задача. Господарската маса се издигаше на подиум и бе вече застлана с изящна покривка, върху която тъмно проблясваха блюда и потири от ковано сребро, очакващи лорда, семейството му и техните гости. Грамадна камина топлеше обширната стая, която ухаеше сладко на чистота. Около огъня стояха удобни столове и пейки, приготвени за почивката на господаря и неговата дама.

Острото око на рицаря бързо забеляза двете жени, които се надигнаха от креслата си, за да го посрещнат. Той почти бе стигнал до тях, когато изведнъж спря. Бе впил поглед в по-младата от двете. Тя беше съвършена двойница на девойката, която го бе пресрещнала при крепостния ров. Същата коса, същите очи, същият нос. Близначки! Дали кралят знаеше, че лорд Феърчайлд има не една, а две дъщери?

По-възрастната жена пристъпи с усмивка към него и направи реверанс.

— Добре си дошъл в Еърдейл, милорд! Прости на съпруга ми, че не може сам да те приветства, но зная, че той би желал да го направя аз. Казвам се лейди Нелда от Еърдейл, а това…

— Мамо — предупредително се обади девицата воин. — Лорд Дракон носи новини от татко. Може би трябва да го изслушаме, преди да предлагаме гостоприемството си.

Очите на лейди Нелда блеснаха от вълнение и тя се хвана за сърцето. Въпреки че бе по-възрастна от дъщерите си, Доминик я намери точно толкова прекрасна, колкото бяха и те.

— Носиш вести от мъжа ми ли, милорд? О, божичко, тъй дълго нищо не съм чула за него. Моля те, кажи ми всичко, каквото знаеш!

Доминик смъкна качулката си и сведе глава над ръката на дамата. Да каже на тази мила жена, че съпругът й е бил убит, нямаше да е лесна задача, но той беше мъж без сянка от притворство и затова заговори. Нямаше смисъл да се протака.

— Боя се, че новините не са добри. С мъка на сърцето ви съобщавам, че Едуин Еърдейл е мъртъв.

Лейди Нелда пребледня като мъртвец и Доминик се уплаши, че ще припадне. Приготви се да я подхване, но сър Ерик го изпревари. Дамата не изгуби съзнание, но едната от близначките се олюля и щеше да се свлече, ако сестра й не я бе прихванала.

Девойката, която го беше посрещнала с гол меч, се втренчи в него с изпепеляващ гняв.

— Ти имаш ли пръст в смъртта на баща ми? Искам истината, лорд Дракон, стига да можеш да я изречеш! Последното, което знаем за баща ни, е, че е бил затворник в Тауър.

Това буйно момиче определено не бе за него, реши Доминик. Хвърли преценяващ поглед към по-кротката сестра. Тя стоеше със сведени очи и сплетени пред полите пръсти. Устните й помръдваха в тиха молитва. Изглежда нравът й бе точно обратният на онази огнехвъргачка, която се осмели да го предизвиква с блеснал поглед и необуздан гняв. Ако не можеше да има Вероника, то щеше да вземе свенливата сестра и да намери мъж за другата. Една такава жена с остър език, лош характер и свадлива природа щеше да постави търпението му на сериозно изпитание.

— Нямам нищо общо със смъртта на лорд Едуин — каза твърдо Доминик. — Аз съм само приносител на кралското послание.

— Благодарим ти, лорд Дракон — прошепна Нелда. — Икономът ни ще те отведе до спалнята ти, където ще можеш да отпочинеш, преди да се запътиш обратно към Лондон. Простете ми, но искам да оплача съпруга си в уединение.

— Не съм казал всичко, милейди — обади се Доминик. Извади свитъка от чантичката и й го подаде. — Това може би ще обясни по-добре вашето положение.

Лейди Нелда зачете документа, а лицето й ставаше все по-бледо и по-бледо.

— Това не може да е истина, милорд — ахна тя в мига, в който стигна края на писмото.

— Какво има, мамо? — попита устатата близначка.

— Кралят е дал Еърдейл на лорд Дракон. Всеки хектар земя, замъкът и васалите му принадлежат на този рицар според кралския указ.

— Кралят няма право на това! — извика момичето. — Татко не заслужаваше да умре, а ние не заслужаваме да ни изхвърлят от дома ни! — Тя тропна с крак. — О, да не бях пускала лорд Дракон в крепостта! Къде е мечът ми?

— Има и още — прошепна лейди Нелда. — Една от нас трябва да се омъжи за Дракона.

Пергаментът падна от ръцете й и тя потърси опора в креслото зад себе си. Дъщеря й вдигна свитъка, прочете го набързо и го хвърли в огъня.

— Ето какво мислим ние за заповедите на Безземния — изсъска тя и се обърна към началник стражата. — Сър Ерик, погрижи се лорд Дракон и рицарите му да бъдат изпратени веднага от Еърдейл по пътя си.

— Няма да сториш нищо подобно, капитане — намеси се властно Доминик. — Мое е правото да командвам стражите на този замък. Ако си чувал за мен, значи знаеш, че ми се носи славата на страшен кръстоносец и воин. Нищо не ме свързва със смъртта на господаря ви; аз само следвам заповедите на краля за Еърдейл. Ако ти и личната гвардия на Феърчайлд не желаете да ми служите, можете да си тръгнете незабавно. Но искрено се надявам, че ще останете и ще ми помогнете да защитавам Драгоник.

— Драгоник! — изкрещя войнствената близначка.

— Да. Това име избрах за владението си — отвърна Доминик и не обърна внимание на гневното възклицание на девойката.

Сър Ерик хвърли кос поглед към лейди Нелда. Изглежда се разкъсваше между верността към мъртвия си господар и желанието да служи на новия.

— Заклел съм се да защитавам лейди Нелда и дъщерите й.

— Изборът е твой — промълви Нелда със слаб глас. — Мога ли да се оттегля, лорд Дракон?

— Още не — каза Доминик с такъв глас, че тя спря като закована. — Ще напуснеш, след като си избера булка. — Той се обърна към сър Ерик. — Доведи свещеника.

Лейди Нелда изглеждайте съкрушена, а смирената сестра зарони кротки сълзи.

— Не зная имената на дъщерите ти, мадам — рече Доминик. Вече бе решил да не се жени за скърбящата вдовица. Искаше страст, не сълзи в брачното си ложе.

Роуз впери ужасено очи в Доминик. Мисълта, че една от тях ще бъде принудена да се омъжи за лорд Дракон, бе непоносима, не, направо абсурдна. Как можеше някой да очаква майка й да си вземе нов съпруг толкова скоро след смъртта на любимия си господар? Освен това всички в крепостта знаеха, че сестра й е обречена на манастира. Баща им бе обещал, че Старла ще се подстриже за монахиня веднага след завръщането му от Лондон. Така оставаше… само Роуз, а тя знаеше, че никой нормален мъж не би се спрял на устата булка като нея.

Тя обаче не можеше да бъде друга. Макар и да бяха неразличими една от друга близначки, Роуз и Старла бяха като деня и нощта. Милата, свенлива Старла копнееше да влезе в манастир и да стане монахиня. Това бе всичко, на което някога се бе надявала. Роуз, първородната, макар и едва с пет минути, винаги бе знаела, че един ден ще трябва да се омъжи и да владее Еърдейл след смъртта на баща си. Не бе очаквала обаче този ден да настъпи така скоро.

Роуз надникна в потресените очи на сестра си и бързо реши, че ще стори каквато жертва е нужно, за да я спаси от лорд Дракон. Пъргавият й ум вече бе намислил хитър план. Тя обгърна треперещите рамене на Старла с ръка, погледна Дракона смело в очите и тихо заяви:

— Аз съм Старла. Роуз е моята близначка.

Старла отвори уста да протестира, но Роуз така я изгледа, че момичето бързо притихна. Лейди Нелда само се взираше в Роуз така, сякаш дъщеря й внезапно бе полудяла. Никой, освен тях четиримата не бе чул думите й.

Дракона като че не забелязваше вълнението им. Той повдигна брадичката на Старла и се взря в ужасените й очи. Очевидно доволен от видяното, той се обърна към останалите и високо заяви:

— Ще се венчая за Роуз.

Всички слуга, стражници, придворни и селяни в залата се втренчиха в Доминик със смесица от страх и неверие.

— Хора на Драгоник, последвайте ме! — заповяда Доминик със силен глас и тълпата васали се приближи предпазливо. — Аз съм Доминик Пендрагон, вашият нов господар, и Драгоник е името на новото ми владение. Каня всички ви да станете свидетели на женитбата на новия ви лорд за лейди Роуз.

Висок мъж на средна възраст пристъпи напред.

— Аз съм сър Брейдън, майордомът на Еърдейл. Мога ли да запитам какво се случи с лорд Едуин Еърдейл?

— Ще ви кажа. — Пак се обаждаше девата воин, онази, на име Старла, която изблъска Доминик и отговори на слугата. — Крал Джон наредил да убият баща ми и дал Еърдейл на лорд Дракон като плата за стореното.

Само косъм делеше Доминик от избухването. Инстинктът му подсказваше, че близначката, от чиито устни капеше отрова, ще му донесе много неприятности и се зарадва, че е избрал сестра й.

— Това не е истина. Нямам нищо общо със смъртта на Едуин Еърдейл — заяви рицарят. — Чух, че той е подготвял предателство. Получих Еърдейл, защото съм способен да защитя английската граница от шотландските нашественици.

— Каза драконът — изфуча момичето.

Доминик бе понесъл достатъчно ухапвания от тази пепелянка. На върха на езика му бе да й отговори подобаващо, но се удържа, когато зърна кафявото расо на мъжа с тонзура на главата и кръгло шкембе, който подтичваше след сър Ерик и вдигаше високо полите си, за да не се препъне.

— Добре ли съм чул, милорд? — запита свещеникът, когато стигна до Доминик. — Наистина ли лорд Едуин е мъртъв? Докарахте ли тялото му, за да го погребем в дома му?

Доминик погледна към лейди Нелда и полугласно прокле крал Джон, когато видя лъча надежда в замъглените й от сълзи очи — надежда, която не можеше да оправдае.

— Не, отче, не ми бе поверена такава задача. Доколкото знам, лорд Феърчайлд е бил погребан в Лондон.

— В неосветена пръст? — запита свещеникът, поразен.

— Всичко е наред, отче Нийл — обади се лейди Нелда. — Господ в небесата знае, че мъжът ми беше добър човек. Не ни е нужен трупът му, за да го оплачем.

— Веднага трябва да идем в параклиса и да отслужим меса за душата му! — извика отец Нийл и тръгна към изхода.

— Не, отче — спря го Доминик. — Още тозчас ще отслужите бракосъчетание.

— Сватба ли? — Свещеникът възмутено се наежи. — Непристойно е. Всички сме в дълбок траур.

— Настоявам — отвърна Доминик. — Възнамерявам да се венчая за лейди Роуз още сега.

Без да иска, Роуз потръпна при тези думи, а майка й отвори уста да протестира.

— Трябва да възразя, милорд. Твърде рано е да говорим за брак.

— Възразявайте колкото си искате, милейди, но ще е без полза. Аз само следвам повелите на краля. Бързината е важна по причини, които би трябвало да са ясни за всички. Драгоник отдавна седи без господар и лошо му се пише, ако враг на Англия опита да сложи ръка на земите му, като се ожени за една от вас, дами.

Отец Нийл замърмори гневно под носа си, но не посмя да възразява повече.

— Много добре, милорд. Щом настоявате, ще отслужа церемонията. Най-малкото, което мога да сторя, е да скрепя този съюз по закон. Лорд Едуин би искал същото за дъщеря си. Освен това се чувствам задължен да защитавам вдовицата и другото дете на мъртвия ни господар. Те заслужават сигурността на своя дом, милорд.

— Аз ще побързам да отида в манастира — заяви лейди Нелда — и дъщеря ми ще дойде с мен.

— Вие решавате, но знайте, че не ще ви изгоня от дома ви, пожелаете ли да останете — увери я Доминик.

— Не, това е идеалното решение — обади се Роуз и прошепна на близначката си: — Ще поискам разрешение майка да тръгне към манастира веднага след церемонията. Само не забравяй да ме наричаш Старла, а себе си — Роуз.

— Какво замисляш, Роуз? — попита тихо сестра й.

— Спасявам ти кожата. Освен ако не държиш ти да се омъжиш за Дракона.

Старла пребледня.

— Не, о, не! Не бих го понесла! Той е тъй… страшен. Сигурна ли си в това, което правиш?

— Довери ми се. Просто прави, каквото ти казвам, преди Драконът да започне да ни подозира.

— Какво си шушукате вие двете? — попита рязко Доминик.

— Мога ли да ви помоля за едно добро, милорд? — запита Роуз.

— Какво добро? — отвърна подозрително рицарят. — Назови го, но не мога да обещая нищо.

— Позволете на майка да замине за манастира със сестра ми веднага след церемонията.

— Това ли е желанието ти? — попита той Нелда.

Роуз й хвърли предупредителен поглед с надеждата, че майка й ще разбере и ще им помогне. Лейди Нелда явно усети, че дъщеря й има нещо наум, защото кимна утвърдително.

— Смятайте, че е сторено тогава — заключи Доминик. — Избрани от вас стражи ще ви придружат до манастира веднага след сватбата. Можете да вземете личните си вещи, но всичко друго, което е ценно, ми принадлежи и няма да напуска крепостта. Ясно?

Трите жени кимнаха едновременно.

— Добре тогава. Можете да се качите в покоите си, за да приготвите лейди Роуз за бракосъчетанието.

Роуз сграбчи ръката на Старла и направо я завлече по стълбите на горния етаж. Лейди Нелда се затича по стъпките им. Щом вратата хлопна зад гърба им, Роуз се свлече по нея. Веднага обаче изправи рамене и стъпи на крака със смелостта и волята, които определяха характера й.

— Елате — каза тя, пристъпи към раклата и отвори капака й. — Времето за приготовления е кратко.

— Първо ще обясниш — обади се строго лейди Нелда. — С каква цел каза на лорд Дракон, че си Старла?

Роуз извади една от майчините си ризи от раклата и я разстла на леглото.

— Да не мислиш, че Дракона ще вземе такава устата булка като мен? Не. Мъжете искат кротка съпруга, която могат да потискат и която да им е покорна. Аз не съм такава жена и той веднага го разбра. Усетих, че ще избере Старла, а всички знаем, че бракът с Дракона ще я съсипе.

— Няма да ти позволя да се жертваш заради мен! — извика Старла. — Цял живот си ме закриляла. Този път ще се погрижа сама за себе си.

Роуз се усмихна нежно на сестра си, светицата.

— Не е в нрава ти да си нападателна, сестрице. Винаги си знаела, че искаш да се посветиш на бога. Даже татко видя твоята набожност и склони на желанието ти да се подстрижеш. Сега то ще бъде изпълнено.

— Ами лорд Дракон? — запита лейди Нелда. — Не смяташ ли, че ще забележи разликата?

— Не и ако Старла изиграе ролята си добре — обясни Роуз. — Тя ме познава като никой друг, дори по-добре от теб, мамо. Ако реши, спокойно ще може да се представя за мен, докато не се омъжа за Дракона. А пък аз ще се правя на свенливата сестричка. Той обяви пред всички намерението си да се ожени за Роуз и точно това ще му се случи.

— Хитър план — замислено каза лейди Нелда. — Но аз се боя за теб, розичке. Все някога Дракона ще разбере, че е бил измамен. И какво ще стане тогава с теб? Помисли над това, дъще. Знаеш ли какво значи бракът с такъв мъжествен рицар като лорд Дракон?

Роуз подозираше за какво иде реч, но не знаеше точно какво става в брачното легло.

— Ще ми кажеш после, мамо. Сега работа ни чака. Старла, помниш ли къде държеше татко скритото за черни дни злато?

Старла хвърли поглед към огнището и челото й се сбърчи от усилие да си спомни.

— Толкова отдавна ни го показа, но май се сещам.

— Чудесно, донеси го. Мамо, дай накитите си, а пък аз ще разпоря подгъвите на роклите ви.

— Лорд Дракон каза, че не можем да вземем нищо ценно в манастира — напомни й Нелда.

Роуз й хвърли уморен поглед.

— Да го вземат дяволите този Дракон. Няма да ви пусна да тръгнете като просякини. Мамо, донеси кошницата си за ръкоделие.

— Златото е още тук! — възкликна Старла, която вадеше една тухла от огнището. Тя вдигна препълненото платнено чувалче, което запълваше нишата зад нея. Отнесе го до леглото и изсипа цял куп жълтици на кувертюрата.

Жените работеха бързо. Те зашиваха монетите в подгъва на Нелдината риза, но далеч една от друга, за да не звънтят, когато дамата тръгне да ходи. Същото сториха и с бижутата.

— Тук има достатъчно монети, за да заплатите пътя си — каза Роуз, когато свършиха. — Старла, иди в стаята си и си събери вещите, докато аз помагам на мама. И внимавай, облечи се топло.

— Ами ти, Роуз? — попита лейди Нелда, докато сгъваше дрехите си в един малък сандък. — Ще се справиш ли? Нищо не казах пред Старла, но се боя, че се поставяш в голяма опасност. Лорд Дракон не прилича на човек, който лесно може да бъде опитомен. Ще понесеш бремето на гнева му самичка, когато разбере как си го подвела.

— Ще оцелея, майко — каза Роуз с повече увереност, отколкото чувстваше. — Той не ще ме нарани, освен ако не иска да си навлече гнева на рицарите ни. А се нуждае от верността им.

— Наистина ще са му нужни — въздъхна Нелда. — Ако добре познавам брат си Мърдок, а май е така, той ще нападне Еърдейл в мига, в което научи за смъртта на баща ти. Няма да се учудя, ако опита да накара теб, наследницата на Едуин, да се омъжиш за някой от рода му.

Роуз сбърчи лице. Дори и Дракона да не беше дошъл, тя никога не би взела някой от клана на чичо си Мърдок. Всичките ги беше виждала и не й харесваха.

След няколко минути Старла се върна при тях с малък сандък, пълен с вещите й.

— Взех си само някои неща, защото смятам да стана послушница и да нося расото, което ми дадат.

— Ще ми липсваш — каза й Роуз и я прегърна поривисто. — И ти, мамо. Манастирът е само на половин ден път и аз често ще идвам да ви виждам.

— Сигурна ли си във всичко това, Роуз? — попита Старла с треперещ глас. — Не искам такава жертва от теб.

— Винаги си искала да се помонашиш, Старла. За мен ще е мъка да гледам как лорд Дракон те смазва под петата си.

Старла потръпна. Гласът й едва се чу:

— Бих предпочела смъртта. Не мисля, че бих… че бих се подчинила на един съпруг така, както се очаква от жената.

С насълзени очи Роуз притисна Старла до себе си.

— И няма да се наложи. Върви и се радвай на вярата си. Само помни да се правиш на мен, докато не заминеш далеч от крепостта. Аз пък ще се престоря на кротка и покорна, докато не разбера, че си под сигурния покрив на манастира.

— Дай боже Роуз да успее да си държи устата затворена достатъчно дълго — заяви лейди Нелда с молитвен глас.

Силно чукане по вратата прекъсна разговора им. Роуз отвори и видя огромния чужденец, който яздеше до Дракона. Беше облечен особено — в ярък халат, който го покриваше от врата до петите, а на главата му бе намотано дълго парче плат. И носеше достатъчно оръжия за цяла армия.

— Аз съм Рахман, човекът на Господаря Дракон. Господарят ми чака булката си в параклиса.

— Право там отиваме — отвърна Роуз.

Тя се опита да затвори вратата, но Рахман я задържа с гигантската си длан.

— Аз трябва да отведа лейди Роуз до младоженеца. — Той отмести очи от Роуз към Старла и обратно. — Коя е тя?

Изражението на Роуз веднага се промени, както подобаваше на тихия нрав на сестра й. Тя сведе очи и се насили да затрепери — и всъщност това не се оказа толкова трудно.

— Аз съм лейди Роуз.

— Последвайте ме, милейди — рече Рахман и задържа вратата пред нея. — Не трябва да караме господаря да чака.

Роуз пое дълбоко дъх, изправи рамене и пое смело към своето бъдеще.