Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (24)

XXIV

Колата се измъкна от магистралата и пое по Франклин Авеню направо към дома на Ник. Той я посрещна с отворени обятия, почерпи я с кафе и закара колата й до чудатата улица Анита, недалече от Мелроуз, където се намираше новият й апартамент.

Сградата беше част от редица къщи с луксозни апартаменти, строени през двайсетте и трийсетте години в различни архитектурни стилове. Щастието й проработи и Ник намери място за паркиране близо до номер 317. След няколко минути Ани се ръкуваше с ниската си и много дебела, но изпълнена с достойнство хазяйка госпожа Ернандес.

— Dios — промърмори тя с разширени очи, когато погледна Ани. — По-красива сте, отколкото ви описа той.

Показа на Ани скромен едностаен апартамент на третия етаж. Имаше климатична инсталация и беше рехаво обзаведен с безлични, но солидни мебели. Кухнята бе обзаведена с допотопна техника, но всичко работеше. Най-приятна беше ярката светлина, която нахлуваше през ъгловите прозорци, и частичният изглед към Бевърли Хилс.

Както предполагаше, наемът беше висок, но не надхвърляше онова, което плащаше в Манхатън.

— Прекрасно е — каза тя на Ник. — Много мило от твоя страна, че ми го намери.

— Е, все някак трябваше да те докарам тук. — Ник успя да се усмихне закачливо въпреки тревожния поглед в тъмните си очи. — Ще превземеш този град като ураган, ще видиш.

— Добре, защо не използваш силните си ръце да ми помогнеш да кача багажа? След това ще отидем на пазар и ще ти приготвя вечеря. Шест дни съм яла само сандвичи и умирам от глад.

— Нямаш проблеми.

 

 

Късно същата вечер тя седеше сама в новия си апартамент и слушаше непознатите звуци на далечното улично движение, близките нощни птици и щурците отвън. Госпожа Ернандес не беше я излъгала — не се чуваше нищо от апартаментите под и над нея, нито от стълбите.

Леглото беше меко, а кухненските маса и столове — стабилни. Но сега, когато Ник си отиде, Ани се почувства потресаващо сама.

Той изглеждаше по-зле от всякога. Холивуд сякаш бе отворил рана в психиката му, която с всеки изминал ден все повече застрашаваше живота му. Искаше да се облегне на него, защото се притесняваше за собственото си бъдеще, но нямаше начин.

Реши, че това, което го съсипва, ще срещне непримирим противник в нейно лице. Но реалистичната й натура я предупреди, че в крайна сметка неговото съществуване си е негова отговорност. Макар и загрижена за добруването му, трябваше да се погрижи преди всичко за себе си.

Обзета от тези мисли, си беше купила един брой на „Дейли Вараяти“. Седна по турски на пода пред ниската масичка за кафе и отвори първата страница.

Ръката й спря във въздуха, когато прочете заглавието на трета страница.

Нов проект за филм на Райс вероятно ще надмине всичките му досегашни успехи.

„Деймън Райс, автор на бестселъри и всепризнат титан на американското кино, е завършил новия си сценарий, озаглавен «Среднощен час». Подготовката за снимките, включително и подборът на изпълнителите, ще започне съвсем скоро.

Райс разкри пред журналистите, че анти героинята на неговия нов опус няма да прилича на нито един от досегашните му женски образи. Темпераментната хищна жена, наречена Лиан, ще съсипе героя на филма с прелъстителските си дарби и ще го доведе до насилствена смърт, която положително ще остави публиката без дъх.

Пробните снимки за Лиан ще бъдат достойни за проследяване, защото ролята ще придаде ярък блясък на актрисата, избрана от Райс.

На добър час, госпожи (и импресарии) и успешен лов.“

Ани затвори вестника. Докато четеше статията, нещо в нея се пробуди. Трябваше да прочете новия сценарий на Деймън Райс.

Не беше суеверна, но през последните седмици прекалено много предзнаменования за Калифорния и бъдещето й се бяха струпали и не можеше да ги пренебрегне. За четвърти път пътят й се пресичаше с този на Деймън Райс, но вече не като млад автор на „Парабола“, не като войнствен пияница на булевард Санта Моника, не като мрачен читател на Пруст в библиотеката на Хари Голд, а като непознат, който й протяга възможност, надписана с нейното име.

Защото преди двайсет и три години беше кръстена Лиан Върджини Хавиланд.