Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (84)

XXV

Франк Макена седеше в стола за посетители срещу писалището на Хармън Кърт, загледан през прозореца към задния двор на „Интърнашънъл Пикчърс“. Не смяташе, че отново ще види тази гледка — преди повече от година Кърт му беше благодарил за работата във връзка с болничното лечение на Ани и стисна ръката му, очевидно за последен път.

Но ето че Кърт отново го повика, без да му дава обяснения, и седнал зад писалището си, пиеше кафе, докато чашата на Франк стоеше недокосната до лакътя му.

— Сигурен съм, че се чудиш защо съм те извикал днес, Франк — заговори Кърт. — Нали Ани отдавна е изписана от болницата. Между другото, всички сме удовлетворени от чудотворното й възстановяване.

Франк не каза нищо, само вдигна вежди в знак на вежлив въпрос.

— Разбира се, няма никаква належаща причина — продължи Кърт. — Знам, че си в приятелски отношения с Деймън и Ани. Извинявай, но съгледвачите ми докладват редовно и просто искам да разбера как е тя.

Изражението на Франк не се промени. Чудеше се има ли въпрос, на който Кърт вече да не знае отговора.

— Господин Кърт… — започна той.

— Моля те, наричай ме Харм.

— Разбира се. — Франк се изкашля. — И Деймън, и Ани са добре, доколкото съм информиран. Естествено, вълнуват се за новия филм и се притесняват от неуредиците…

— Разбирам това.

Кърт изненада Франк, като внезапно и силно удари с юмрук по писалището.

— Знаеш ли, Франк, Холивуд може да бъде кошмарно място. Едва получихме добрата новина, че Ани е готова да изиграе главната роля в новия филм на Деймън, и ония надути финансисти, от които зависим толкова много, започнаха да правят въртели за „Плодовитата луна“. — Въздъхна измъчено. — Днес се налага да се разправяме с банкери, които нищо не разбират от кино. Финансовите институции са собственост на нефтени компании и конгломерати, повечето слепи за всичко, освен печалбата. Разбира се, и те губят пари по-често, отколкото ги печелят… но с тях просто не може да се разговаря. А творбата на Деймън е достатъчно противоречива да ги уплаши. Работя денонощно да ускоря нещата, за да започнат снимките. Но процесът е дълъг… — Смръщи се философски, но изведнъж се разведри. — Но да твърдиш, че го понасят добре. Това е най-важното, Франк. Не бива да допускаме подобни проблеми да ни смазват. Кажи ми все пак — как е Ани? Как се чувства?

Докато търсеше думи да опише състоянието на Ани, Франк забеляза, че втренчените в него очи се присвиват.

— Силите й се възстановяват — най-сетне отвърна той. — Теглото й още не се е нормализирало, но иначе е добре. Терапията май успява да…

— Тя е храбро момиче — прекъсна го Кърт. — Винаги сме го знаели. А Деймън?

Франк сви рамене.

— Нетърпелив е. Бърза да започне работата по филма.

— Не го упреквам — важно кимна Кърт. — Но всички трябва да се справяме със забавянията на снимките. Това е част от занаята, както самият Деймън много добре знае. Сигурен съм, че отлагането няма да продължи вечно.

— Надявам се.

Кърт продължи да кима със сериозен вид. Умишлено избегна да спомене Марго Суифт, чиито доклади през миналата седмица му говореха съвсем друго. Знаеше, че увереността на Ани е равна на нула и че с нарастването на броя на затворените под носа му врати във връзка с финансирането на „Плодовитата луна“ Райс пие все повече и става все по-неуравновесен.

Кърт нямаше намерение да издава какво знае за обстоятелствата в живота на Райс. Вместо това внимателно наблюдаваше Франк със сивите си очи.

— Знаеш ли — каза той с доверителна нотка в гласа, — изпитвам огромни лични чувства към Ани. Разбира се, ти се срещна с нея благодарение на мен… Не знам колко добре си я опознал…

Вежливият поглед на Франк отново бе единственият му отговор.

— Във всеки случай — продължи Кърт — искам да подчертая, че ако в нашия занаят има човек, който ще оцелее при всички обстоятелства, това е Ани. Надявах се, че Деймън ще помисли за нея в новия си сценарий, тъй като се справиха блестящо в последния му филм. Успя да измъкне от нея една скрита под повърхността сексуалност, която… — Лека усмивка изкриви устните му. — Естествено, забелязах това й качество още преди години. Ани и аз се познавахме… тъй да се каже. Тя си беше пробивна още преди да навърши двайсет години. — Засмя се малко глуповато. — Май не трябва да ти говоря за тези неща… но това нейно съчетание на смелост и чувственост… не е само на екрана. Тя е знаменита в леглото, точно както е и прекрасна актриса.

Франк не можа да потисне искрицата, която проблесна в очите му. Кърт я забеляза и махна извинително с ръка.

— Трябва да ме извиниш за коридорните ми приказки. Това е стара история. Ани дойде тук като начинаеща да прави пробни снимки за „Трима наведнъж“. Поканих я у дома да обсъдим ролята. Беше невероятно предразположена и мила… и от дума надума… След това се чувствах ужасно виновен. Аз съм много привързан към семейството си, както може би знаеш, и не си падам по старлетки, но просто не можах да й устоя. — Носталгия и възхищение замъглиха погледа му. — Никога не бях виждал толкова свежа, красива и спонтанна млада жена. — Въздъхна. — Беше невероятна любовница. Толкова изтънчена, толкова изобретателна… истинска секс-бомба под тази свенлива външност. Прекарахме прекрасно. Но тя просто не ставаше за ролята, тъй че я дадох на друга актриса. Все пак й заръчах да не се предава и тя със сигурност е изпълнила съвета ми. Когато пристигна от Ню Йорк да кандидатства за Лиан в „Среднощен час“, беше направо приказна. Зряла актриса въпреки младостта си. Толкова бяха горд с нея, толкова се радвах… — Очите му изведнъж се овлажниха. — И само като си помисля, че това великолепно лице и тяло са обезобразени от онази страшна катастрофа. Такава загуба… Знаеш ли, Франк, доста съм мислил за Ерик Шейн и евентуалната му връзка със злополуката. Разбира се, те бяха близки. При две подобни личности химията неизбежно заработва. Но сигурно никога няма да научим истината. Ани се беше заловила с нещо, което се оказа не по силите й. Холивуд е такава джунгла… — Погледна Франк с бащинска мъдрост в очите. — Отдавна съм в този град, Франк. Имал съм работа със стотици актриси. Те не приличат на нормалните хора. В тях има нещо самоубийствено. Искат всичко сега, не могат да чакат, не могат да обуздаят импулсите си. Всичко трябва да е в дланта им, както се казва. — Въздъхна и погледът му се зарея към „Оскари“-те на лавиците в кабинета. — Разбира се, от личен опит знаех, че е разюздано момиче. Затова не бях особено изненадан, когато по време на снимките на „Среднощен час“ плъзнаха слухове. Естествено, студиото направи всичко възможно да ги ограничи, но безуспешно. Може би измислената от Деймън Лиан стори това на Ани. Чувал съм, че през цялото време на снимките била като разгонена котка. Във всеки случай прекалената необузданост рано или късно води до неприятности. Когато чух за катастрофата, бях сломен. — Пое дълбоко дъх и храбро се усмихна. — Но какво значение има, щом се е оправила. Студиото я подкрепяше в най-тежките дни и тя сега отново е на крака. Убеден съм, че, има голямо бъдеще. Надявам се всичко да е наред. Затова те поканих да дойдеш, Франк. Да ти кажа, че ако можеш по някакъв начин да я окуражиш, както го прави Деймън, да й говориш да не се предава, а да гони върховете в кариерата и в личния си живот. Надявам се, че ще го направиш.

Франк кимна.

— Мисля — внимателно изрече той, — че ако „Плодовитата луна“ се попридвижи…

Кърт вдигна показалец.

— Това не бива да те тревожи, Франк — твърдо произнесе той. — Може би творбите на Деймън вече не са равнозначни на автоматичен касов успех и на автоматично финансиране. Но той достатъчно дълго време беше гордост за нашето студио и лично ще се погрижа да остане при нас до момента, когато публиката спре да се интересува от него. Надявам се, че този ден няма да настъпи. — Поклати упорито глава. — Не, Франк, водил съм и съм печелил по-тежки битки от тази. Твърдо стоя зад „Плодовитата луна“ и няма да се откажа. — Въздъхна и се изправи. — Това е — заобиколи той писалището и се ръкува с Франк. — Просто исках да споделя с теб тревогите си и да ти кажа колко се радвам, че Ани се оправя така бързо. Нашата работа е да я поддържаме във форма и да я подпомагаме в големите достижения, които може да реализира. Надявам се да ми помогнеш в това. Да поддържаш самочувствието й, ако има нужда. Да й напомняш, че талантът й ни е нужен. Да я накараш да разбере, че ако вярва в себе си, всичко ще се нареди.

Франк усети твърдото и сухо ръкостискане на Кърт. За част от секундата очите на двамата мъже се срещнаха, пълни с взаимна преценка и неразкриващи никакви чувства или цели.

— Ще направя всичко възможно, господин Кърт. — Франк кимна и напусна кабинета.

Кърт се обърна към прозореца и се загледа в хълмовете с хванати на гърба ръце.

Оказа се прав за Макена. Сега беше сигурен.

И за Райс.

А по по-тънък начин — и за Ани.

Бяха точно там, където искаше да бъдат.

Кърт беше доволен от себе си. В Холивуд просто няма човек, разсъждаваше той, който да ме измести от върха. Защото беше застанал на него благодарение на факта, че разбираше човешката порода и хорските слабости по-добре, отколкото и най-умните му врагове. И щеше да отстъпи мястото си само когато сам го пожелаеше.

Хармън Кърт се почувства почти свръхчовек, когато се усмихна на залятата със слънце земя, която представляваше царството му. Почти свръхчовек и почти вечен.

Но се чувстваше и обикновен мъж.

Тази вечер имаше среща с Марго Суифт.