Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (102)

XLIII

Същата вечер в десет и половина свързаха разтревожения Деймън за междуградски разговор с Марго.

— Как си? — изрева той в слушалката. — Бележката ти беше толкова странна. Какво има?

— Нищо особено — прозвуча бодрият глас. — Майка ми получила болки в гърдите и всички загубили ума и дума. Обаждам се от болницата. Трябва й просто една седмица почивка. Но ако нямаш нищо против, ще остана няколко дни да вкарам мъжете в пътя. Безпомощни са като бебета без жена в къщата.

— За бога, разбира се, че нямам нищо против. Ще избутаме и без теб. Не искаш ли да останеш по-дълго?

— Не, не смятам, че е нужно. Слушай, Деймън, в неделя има удобен полет. Самолетът каца в Лос Анджелис в четири и половина. Ще можеш ли да ме посрещнеш?

— Естествено. Не мога да допусна моето момиче да се мотае само по летищата. Кой е номерът на полета?

— „Юнайтид“ 346 от Де Мойнс. Сигурен ли си, че това няма да ти обърка програмата?

— Не, момичето ми. Ще ми бъде много приятно. Може да вечеряме заедно.

— Звучи добре. До скоро.

— Довиждане. Пази се.

Кристин бавно затвори телефона и се вторачи в мотелската стая в Лонг Ъийч, откъдето се беше обадила.

На тефтерче пред нея бяха записани номерата на полетите, които й съобщиха от служба резервации на авиолинията.

Ако полет 346 не закъснееше, щеше просто да вземе такси до летище Лос Анджелис и да се срещне там с Деймън.

Ако закъснееше, щеше да го разбере по телефона от „Юнайтид“ и на свой ред да се обади на Деймън вкъщи и да му каже да я изчака.

Правилно беше предвидила, че той няма да пита в коя болница е майка й или къде да й изпрати картичка с пожелания за бързо оздравяване. Деймън беше прекалено погълнат от себе си, за да обръща внимание на проблемите на непознати хора, особено сега, когато „Плодовитата луна“ не излизаше от ума му.

Не знаеше нито предполагаемия й адрес в Айова, нито телефонния номер. След този епизод трябваше да ги измисли и да му ги даде. Но за момента беше в безопасност.

Погледна си часовника. През следващите дни нямаше какво да прави, освен да седи тук и да гледа телевизия. И да чете вестници, естествено.