Сюзън Кери
Ангелът на джаза (7)

Седма глава

Настъпи сряда вечер. Джейк беше в клуба, но се държеше така, сякаш Ани първа се бе отдръпнала след романтичната им нощ. През почивките Хари й носеше кока-кола от бара и й поднасяше стола. Ани бе уверена, че за в бъдеще отношенията й с Джейк ще бъдат изключително делови. Затова бе твърде изненадана, когато в четвъртък в ресторанта й предадоха съобщение от него. Бележката, написана с уверения му почерк, гласеше: „Хари ми каза, че търсиш човек на име Харолд Дорси. Разпитах за него и открих къде е. Но мястото е такова, че не те съветвам да ходиш там сама“. Бе добавил името и адреса на непознат за нея клуб на Бърбън стрийт. Може би Джейк не искаше Ани да бъде негова любовница и сигурно си имаше причини за това. Но тя грешеше, като смяташе, че не го е грижа за нея.

Ани се развълнува. Пред нея най-сетне се откриваше нова следа, от която може би щеше да научи нещо за майка си.

В петък следобед, дълго преди вечерното представление, тя пое към източната част на Бърбън стрийт, за да намери „Три Стар Лаундж“. След няколко пресечки откри малката постройка, притисната между две по-големи къщи. Над входа имаше мръсна тента. По прозорците бяха налепени снимки на голи жени. Нищо чудно, че не съм го забелязала по-рано, каза си Ани и надникна в малкото порнографско заведение.

Отпред някакъв старец метеше тротоара. Приличаше на скитник, а лицето му бе подпухнало и зачервено като на алкохолик. Вероятно припечелва няколко долара за поредната бутилка, реши Ани със смесица от съжаление и отвращение.

— Извинете — обърна се тя към него, — знаете ли дали управителят е тук?

Човекът спря на нея замъгления си поглед.

— Ако търсиш работа, питай горилата. Трябва ни едно маце за довечера. — Той й описа подробно анатомичните прелести, необходими за екзотичните танцьорки, след което продължи: — Казва се Стив. Ще пристигне към шест.

— Аз… Не търся работа. — Леко се отдръпна, отвратена от киселия дъх на стареца и още по-неприятните му приказки. — Всъщност трябва ми един човек на име Харолд Дорси. Не е ли той управителят на заведението?

Човекът иронично се изсмя и поклати глава.

— Аз съм Дорси. Познаваме ли се отнякъде, мадам?

Сега бе неин ред да се удиви. Това ли бе човекът, който бе играл за Соланж ролята на Джейк?!

— Вие… сте познавали майка ми — промълви тя със свито сърце.

— Ей, лицето ти май ми изглежда познато. — Дорси свали окъсаната си шапка и се почеса по главата, след което преценяващо я изгледа. — Как каза, че й е името?

— Соланж Дюпре — призна тя и се почувства предателка на майчината памет. — Пяла е в „Червената врата“ преди много години, когато вие сте били управител там.

По лицето му се прокрадна сянка на носталгия, която обаче изчезна твърде бързо.

— О, французойката! — процеди той. — Да, спомням си я.

— Как… Какво представляваше тя? — колебливо попита Ани. — Виждате ли, аз не я познавам.

— Така ли? Тогава значи не си малката сополана, която тя вечно мъкнеше със себе си. После баща й дойде да я вземе със съдебно нареждане и я отведе от оная развратна дупка.

На Ани й се зави свят.

— Казвате, че е имала дете… Но аз мислех…

— Искаш ли да знаеш какво мисля аз за нея? — прекъсна я Дорси. — Добре, ще ти кажа. Тя беше снобка… Бе твърде добра за онази компания. Имаше си много изтънчени приятелчета, от Гардън Дистрикт та чак до Карлтън.

Ани потрепери, но реши да продължи. Не искаше да избяга от истината само защото можеше да се окаже неприятна.

— Много ли бяха? — отчаяно попита тя. — Искам да кажа, приятелите й?

Дорси сякаш прочете по лицето й какъв бе отговорът, който не желаеше да чуе.

— По дяволите, да — доволно рече той. — Всяка вечер излизаше с различни мъже, макар все още да беше женена за оня нещастен мухльо.

Очите на Ани пареха от напиращите сълзи. Тя се обърна и се запрепъва, като се отдалечаваше бързо по неравните плочки. Мили боже, мислеше си тя, не е чудно, че Нед не искаше да разговаря за Соланж, нито пък да осребрява чековете, които бе изпращала.

Ани се закле да не следва стъпките на майка си. Да не се омъжва и да не създава дете само за да ги изостави и да съсипе живота им.

Неусетно се озова отново на тротоара пред „Изгубения рай“. Смеси се с тълпата, събрала се да послуша музикантите, и загледа хлапетата, които танцуваха брейк на тротоара и събираха подхвърляните пари. Децата бяха малко по-големи от Дебни Уошингтън. Какво ли щеше да стане, ако и тя бе израсла тук? Може би съдбата й нямаше да е същата като на Дебни. Той поне си имаше Оскар, който да се грижи за него.

Ани сви зад ъгъла и едва не се блъсна в самия Дебни. Внукът на Оскар изглеждаше самотен и чертаеше на паважа неравни полета за игра на дама.

— Какво става, Дебни? — с усмивка попита тя. — Мислех, че дядо ти те е извел на разходка в парка.

Момчето сви тесните си рамене.

— Разболя се, госпожице Ани. Пак жлъчката. Можете ли да играете дама?

Ани се почувства щастлива да се пораздвижи. В тениската, късите панталони и тенис обувките не изглеждаше много по-възрастна от Дебни. Тя скача по фигурките на дамата близо четвърт час, когато наблизо спря един меденозлатист мерцедес. От него слезе Йоланд, понесла кожена чантичка и огромен букет азалии. Тъмнокосата фотографка мина покрай Ани, без да я познае, и изкачи тясното стълбище, водещо към апартамента на Джейк. Стегнатото й тяло бе облечено в широки панталони от сурова коприна и прилепнал пуловер без ръкави. След миг вратата на Джейк се открехна и се затвори след нея.

Ето каква бе причината той да не ме желае, с тъжна увереност си помисли Ани. Може би беше отегчителна и неопитна в сравнение с пищната госпожица…

Тази вечер Ани откри познато лице сред публиката. С изненада съзря братовчед си Зенон Троклер, седнал на една масичка в дъното. Бе придружен от набит възрастен човек, с когото странно си приличаха.

Бе уверена, че това е Алфонс. Просто не можеше да повярва. Той бе успял да доведе баща си тук, за да я чуе как пее! Този суров човек бе по-големият брат на майка й. Сигурно добре си спомняше Соланж.

В почивката тя се поколеба дали да отиде на масата им да ги поздрави. Докато се чудеше как да постъпи, Зенон си проправи път през тълпата, стигна до нея и леко се поклони.

— Виждам, че носиш една от роклите, които бяха на тавана — каза той с присъщия си откровен маниер. — Много ти отива. Този следобед слязохме с Папа в града по работа и аз… го склоних да дойдем. Той иска да се запознае с теб.

— Би ми било много приятно — усмихна се тя.

Когато наближиха масата, Алфонс Троклер тежко стана на крака. Дори отблизо Ани не успя да забележи и следа от прилика със Соланж. Зенон ги представи един на друг.

— Да ви поръчам ли питие, госпожице Дюпре? — попита Алфонс с дълбок глас.

— Моля ви — рече тя, — наричайте ме Ани. И, да, благодаря, бих изпила чаша кока-кола.

Зенон направи поръчката. Ани усети, че Джейк я наблюдава от отсрещния край на залата.

— А сега — рече Алфонс, — позволи ми да ти кажа колко много приличаш на майка си. И пееш също така хубаво… Може би дори по-добре, макар че, разбира се, аз не съм компетентен.

— Благодаря. — Ани скромно сведе очи. — Много сте любезен. Кога… Бихте ли ми казали кога сте я чували да пее?

Под гъстите сиви мустаци на Алфонс се появи нещо като усмивка.

— Веднъж тайно дойдох в града да я чуя, макар че баща ми щеше да ме убие, ако беше разбрал. — Той леко се засмя при вида на Зенон. — Знаеш ли какво? Макар че приликата ти със Соланж е поразителна, има и някои разлики… — Напитките пристигнаха и той чукна чашата си с нейната. — Мисля, че тя беше по-слабохарактерна от теб — замислено продължи Алфонс, като я пронизваше с големите си кафяви очи. — Да… Рибарят от Кейджън те е дарил с част от упоритостта си.

Ани се усмихна, зарадвана, че е познавал Нед.

— Той твърдеше същото — рече тя. Чичо й кимна.

— Зенон ми каза, че баща ти е починал и ти си заминала за Ню Орлиънс, за да откриеш следи от миналото на майка ти. А също и да се опиташ да направиш кариера като певица. — За нейна изненада, в гласа му нямаше нотки на неодобрение. — Зенон е прав. В семейството ни настъпи отчуждение. Ще ти разкажа каквото мога, макар че след като природената ми сестра ни напусна, съм я виждал твърде рядко.

— Природена сестра?! — удивена възкликна Ани. — Не знаех.

Алфонс сви масивните си рамене:

— Соланж беше дъщеря на втората жена на баща ми, която почина при раждане. Тя беше глезеното дете, тази, която получаваше всичко, което пожелаеше. Обаче можеше да бъде и много сладка — добави той, като че съжалил за откровеността си. — Беше мила и невинна като ангел. Както вече споменах, ще се радвам да ти разкажа всичко, което поискаш да чуеш. Но не тук, в тази обстановка. Зенон, братовчедка ти Ади и аз се надяваме, че ще можеш да дойдеш при нас в Картре на обяд в неделя. Ако си съгласна, Зенон ще те докара.

Ани бързо започна да премисля. В неделя леля Бетиа я бе поканила на рождения си ден. Но сега Джейкъбсънови сигурно нямаше да я очакват, тъй като Джейк нямаше да я придружава.

— За мен ще бъде голямо удоволствие, вуйчо Алфонс.

— Добре. — Той доволно разтърси гривестата си глава. За първи път, откакто бе седнала при тях, Зенон отново проговори:

— Ще те взема в девет, ако ти е удобно — каза той и извади от джоба си малък бележник, за да си запише адреса й.

Те си тръгнаха. Ани искаше да остане насаме с мислите си и излезе през задната врата на клуба. Озова се в дворчето. Там се скри в сянката на едно бананово дръвче и се загледа в меко осветения фонтан.

— Напоследък ме отбягваш — изрече до нея дълбок, добре познат глас. Беше Джейк, разбира се. Ани събра смелост и се извърна към него.

— Не е точно така. Напоследък бях доста заета, а и ти също.

Пламъчето на цигарата му проблесна като светулка в мрака.

— Виждам, че имаш нови приятели. Кои бяха обожателите ти?

Ани потисна желанието да се усмихне.

— Не че е твоя работа — каза тя, — но са ми роднини… По-точно това са братовчед ми и вуйчо ми от Вашри. Поканиха ме на обяд в плантацията си в неделя.

Бе изненадана и доволна от себе си, че успя да говори така нехайно. Джейк се намръщи.

— Надявам се, че си имала достатъчно ум, за да им кажеш „не“. Нали имаш друг ангажимент?

— Не знам за какво говориш.

— Напротив, знаеш. Положително си спомняш за рождения ден на леля ми.

— Всъщност наистина имаше нещо подобно. Но, доколкото зная, плановете ни не бяха сигурни. Пък и при тези обстоятелства…

— Какво им е на обстоятелствата, Ани? — нетърпеливо каза Джейк. Това бе жестоко от негова страна.

— Ти много добре знаеш как стоят нещата между нас, Джейк Сейнт Арнолд! — избухна тя. Настъпи напрегната тишина.

— Значи отиваш… във Вашри. — Джейк издуха облак дим.

— Да — непреклонно отвърна Ани.

 

 

В неделя сутринта, една седмица след неловката сутрин у Джейк, братовчедът Зенон пристигна, за да я вземе от апартамента на Сали. По време на дългото пътуване у Ани се затвърди убеждението, че той е мил и изключително прям човек.

— Ади е потисната заради пристигането ти — призна той, когато свиха след моста над Мисисипи към западната магистрала. — През последните няколко дни се наслуша на приказки за Соланж и нейната красота, както и за приликата ти с нея. Ади… не е красива. Ще бъде най-добре, ако се държиш с нея… хм, колкото е възможно по-скромно. Според мен това е най-добрият начин да спечелиш приятелството й.

Когато паркираха на дългата чакълена алея в Картре, Ани се почувства сякаш пристигаше у дома. Докато изкачваше широките стръмни стъпала, си припомни страховете при първото си посещение. Но днес идваше като канена гостенка, почти като член на семейството.

Застаряващата неомъжена Аделаид Троклер, бледолико копие на Зенон, посрещна Ани свенливо и сдържано и почти веднага изчезна в кухнята с домашната помощница.

Обядваха в традиционно обзаведената трапезария. Ани възкликна от изненада при вида на печените стриди, задушеното пиле и крокетите с фасул, докато братовчедка й Ади се изчерви от похвалите й. И макар постепенно разговорът да потече по-свободно, се усещаше, че Алфонс е главата на семейството. Той с удоволствие разказваше за детството на Соланж. Спомняше си смешни истории за нея — как гонела гъските, как се издокарвала с дрехите на покойната си майка, как сетне сядала пред пианото в салона и пеела с часове.

— Ерве, баща ми, искаше тя да се омъжи за плантатор като него. Сватбата беше почти уредена, когато Соланж избяга с младия Дюпре. Сега представите за морал са различни. Може би днес дядо ти би могъл да я разбере.

След обяда седнаха в същия салон, където Соланж бе свирила, и разгледаха семейния албум. Ако беше търпелива, след време Ани можеше да научи още повече от Троклерови. Изглежда дълбоката рана в семейството бе започнала да заздравява…

Зенон откара Ани до апартамента й към пет следобед. Сали тъкмо излизаше.

— Търсиха те по телефона — забързано й извика тя. — Госпожа Джейкъбсън. Каза, ако се върнеш навреме, непременно да отидеш на рождения й ден и да не се притесняваш, че ще закъснееш за вечерята.

След като Сали излезе, Ани прекара почти час в размишления дали да приеме поканата, като непрекъснато променяше решението си. Накрая се предаде и извади от гардероба сребристосивата рокля и жакета.

„Знаеш, че ти се иска да видиш как живее семейството на Джейк“, призна си тя. Толкова бе любопитна, че не можеше да се сдържи! Само не биваше отново да си въобразява разни неща, за да не хлътне окончателно по него!

Докато пътуваше с автобуса към Гардън Дистрикт, Ани не можеше да не мисли за Джейк и се проклинаше за слабостта си. Непрестанно си повтаряше, че е гостенка на Бетиа и Джон Джейкъбсън, а не на Джейк.

Отвори й прислужница, която я отведе право при Бетиа Джейкъбсън веднага щом Ани й съобщи името си. Очевидно вечерята бе свършила. Бетиа обикаляше сред гостите си, пръснати из двойния салон, които изглеждаше приказно с високия почти пет метра таван, меките старинни ориенталски килими и малките огледала над бюфетите.

— Така се радвам, че успя да дойдеш! — посрещна я Бетиа. — В момента сервират кафето и ликьорите. Ще се присъединиш ли към нас? Бих искала да те запозная с няколко души.

За кратко време Ани бе представена на повече гости, отколкото можеше да запомни. Но озадачена забеляза, че Джейк го няма.

— Почти стана време да отвориш подаръка на Джон — весело извика една приятелка на домакинята.

Бетиа се засмя и кимна. След това обясни на Ани, че подаръците на съпруга й за рождения ден с всяка изминала година стават все по-невероятни и екстравагантни.

— Те са се превърнали в гвоздея на рождените ми дни! Никой не иска да пропусне това събитие.

— Тогава защо Джейк не е тук? — попита Ани. — Не е ли дошъл?

Бетиа я изгледа особено.

— Мислех, че няма да ме попиташ. Ще дойдеш ли с мен за момент в кухнята да проверя нещо?

Озадачена, Ани я последва. Бетиа се засуети с някаква дреболия, след което застана до задната врата, водеща към градината.

— Джейк вечеря с нас. Предполагам, че сега е в градината и пуши на спокойствие. Знаеш ли, много му е тежко… Днес се навършва една година, откакто почина Джейми.

Ани се намръщи. Някакво странно чувство сви сърцето й.

— Кой е Джейми?

Лелята на Джейк поклати глава и се загледа към сенчестата градина отвъд перилата.

— Смятам, че е редно да ти кажа. Джейми беше осемгодишният син на Джейк. Загина в Хюстън заедно с майка си при автомобилна катастрофа.

Внезапно Ани изпита прилив на съчувствие към Джейк.

— Не знаех. Съпругата на Джейк…

— Джейк и Лоуръл не бяха женени… — Бетиа въздъхна. — Не че той не искаше да се ожени за нея, особено след като се роди момчето, но тя не пожела… Отведе Джейми в Тексас веднага след раждането му. Там й бяха предложили по-добра работа. Обаче позволи на Джейк да вижда сина си през лятото. На Джейми много му харесваше тук. Обичаше да ни идва на гости, да играе с Дебни Уошингтън, просто да бъде с баща си.

— А… Джейк? — прошепна Ани.

— Той обичаше момчето повече от собствения си живот. След катастрофата едва не умря от мъка.

Горещи сълзи напираха в очите на Ани. Какво значение имаше, че той предпочита Йоланд пред нея? Реакцията на Ани безпогрешно показваше, че е влюбена в него!

— Имате ли нещо против да отида да го потърся, госпожо Джейкъбсън? — тихо попита тя. Бетиа я прегърна.

— Ни най-малко, скъпа моя. Всъщност надявах се, че ще направиш тъкмо това.

Ани заслиза по задното стълбище. Не бе сигурна какво точно да каже на Джейк. Прекоси в мрака росната ливада и откри Джейк по пламъчето на цигарата му.

— Здравей. — Пристъпи към него на малката, покрита с розови храсти, площадка.

— Мислех, че няма да дойдеш — сухо каза той. Думите му прозвучаха неестествено.

— Промених решението си.

За момент и двамата замълчаха, застанали на малко повече от една ръка разстояние. След това тя рече:

Ужасно съжалявам за сина ти. Леля ти ми каза.

— Господи! Не зная защо го е направила. — Обърна се с гръб към нея и стъпка цигарата си. Ани зачака мълчаливо, застанала зад него. — Джейми бе изключително дете! Беше интелигентен и общителен. В ресторанта си поръчваше скариди вместо обичайния за децата хамбургер, и поставяше келнерките на мястото им, ако беше поискал лимонада, а те му носеха кока-кола. Обичаше изкуството… Познаваше и стария джаз. Учеше се да свири на барабани. През лятото идваше при мен. Бях се погрижил за това.

На Ани отчаяно й се искаше да се пресегне и да докосне мъжа, когото обичаше, но не бе сигурна дали ще постъпи правилно. Вместо това меко го прекъсна:

— Бетиа ми разказа.

Той я изгледа през рамо.

— А разказа ли ти за Лоуръл… Че не бяхме женени?

Ани безмълвно кимна.

— Аз я обичах — промълви той и отново се извърна встрани. — Тя обаче желаеше да бъде свободна. Както и да е, това беше много отдавна. Забравих любовта си, но е невъзможно човек да забрави детето си или да престане да го обича. Джейми беше късче от моята душа… — При тези думи силният му дълбок глас се прекърши.

— Джейк! — Без да мисли какво прави, тя плъзна ръка по широкия му гръб.

— Ани, недей! — Скри лицето си с ръце. — Недей, освен ако не искаш да ме видиш, че плача.

— За бога, какво лошо има в това, скъпи? — Обви ръце около врата му. Той се обърна към нея и зарови лице в косите й. Усети горещите му мокри сълзи.

— Дяволски много го обичах! — изхлипа Джейк. — Имаше такъв сериозен, не по момчешки зрял вид, когато обмисляше нещо… Моите сини очи грееха под момчешките му клепки… По формите на тялото му можеше да се досетиш какъв мъж щеше да стане. Не съм в състояние да ти опиша колко беше мил, колко прекрасен и… — Отново изхлипа и млъкна, разтърсен от ридания. — Казах ти, че ще заприличам на глупак…

— Не е така. — Тя се пресегна и отметна кичур тъмна коса от челото му. — Зная, че не мога да те утеша, както би могла Йоланд. Но ако се чувстваш по-добре в прегръдките ми, готова съм да стоя тук, докогато пожелаеш.

— Йоланд ли? — удивен възкликна Джейк. — Значи това си мислила… Едва ли ще ми повярваш, Ани, но това, че те срещнах… че се любих с теб… бе най-хубавото нещо, което ми се е случвало след смъртта на Джейми…