Сюзън Кери
Ангелът на джаза (10)

Десета глава

За тях бе станало обичайно да се любят надвечер, скрити в апартамента на Джейк от шумотевицата на Френския квартал, който се пробуждаше за нощния живот. Когато и двамата бяха свободни, се качваха горе по негласно споразумение. Сваляха обувките и разкопчаваха горните си дрехи. В началото преднамерено не се докосваха. Задоволяваха се само да се милват с очи, за да продължат момента на очакване. Обикновено Джейк приготвяше нещо за пиене, най-често чай с лед. Тя изтичваше боса след него в кухнята. Облягаше се на бара, покрит с дебела плоча от червен антилски мрамор, и наблюдаваше как Джейк вади от хладилника леда и изстудените чаши. Понякога започваха играта още тук. Джейк я закачаше, като опитваше да свали бельото й, а тя се преструваше, че не иска. Или пък Ани взимаше ледено кубче и неочаквано го прокарваше по мускулите на ръката и рамото му. Надавайки изненадан вик, той я приковаваше към бара, точно както й се искаше.

С напитките в ръце, започваха да се целуват — отначало бавно, като си позволяваха възхитителни и възбуждащи волности със свободните ръце. Целувките им неизбежно се задълбочаваха и ставаха по-разгорещени, а ласките им — все по-предизвикателни и смели. Скоро се налагаше да използват и двете си ръце. Оставяха чашите и се съсредоточаваха върху интимната игра. Ако този ден Джейк пожелаеше да играе ролята на прелъстител, настояваше да останат в кухнята, като на няколко пъти я възбуждаше до трепетния краен предел, преди да я отнесе на ръце в леглото. Когато беше неин ред, а той желаеше да бъде пасивен, тя коленичеше и му доставяше също тъй еротични удоволствия.

Крайният резултат винаги бе един и същ. Двамата се озоваваха в голямото му легло под мрежестия балдахин, копнеещи да изтръгнат един от друг мистериозното и жадувано тайнство на любовното единение.

След това се завиваха с леките чаршафи и се унасяха за час-два в блажен сън, притиснати в прегръдките си. По-късно, когато слизаха в клуба, погледите, които си разменяха в задимената препълнена зала, бяха изпълнени със спомени от следобеда. Ти си моя, напомняха й сините му очи от отсрещния край. Да, твоя съм, отвръщаше нейният поглед. Прекрасно е да се усещам обсебена от теб.

 

 

Този следобед обаче Джейк се държеше особено, а в сините му очи проблясваше искра, от която Ани се боеше. Тя усети промяната още щом отключи вратата и влязоха в апартамента. Въздухът сякаш бе зареден с електричество.

— Знаеш ли какво означаваш за мен, Ани? — Той положи ръце на раменете й и я изгледа въпросително.

О, Джейк, безмълвно замоли тя, не поемай риска с мен. Моля те, скъпи! Остави нещата такива, каквито са…

Той се наведе и целуна косите, носа, клепките й. Ръцете му покриха гърдите й.

— Толкова си загадъчна! Все още си така далечна, макар че сме толкова близки. Осъзнаваш ли как копнея да те имам истински, да те накарам да ми разкриеш всяка твоя тайна?

Палците му мачкаха зърната й през памучния плат на блузата. Ани изпита болезнено желание. Инстинктивно изви тялото си към неговото и той я притисна силно.

Та аз съм готова за него веднага, помисли си Ани и смисълът на думите му се загуби в горещия поток на страстта й. Може би трябваше да се отдръпне, да си отиде оттук и да изчезне от неговия живот, преди да му е причинила истинско страдание. Но когато я докосваше, тя нямаше сили да се бори със себе си. Бе се превърнала в пленница на собствените си чувства…

Джейк я поведе нагоре по витите стълби. Ани знаеше, че още не се е предал. Той я съблече, сетне свали ленените панталони и бялата си риза и ги захвърли на пода. Застанала пред него с паднала над челото й руса коса, Ани го гледаше със затаен дъх. Днес в очите му гореше сурова решителност. Синият страстен огън, който тя обожаваше, пламтеше по-буйно отвсякога. Нещата между тях наистина се бяха променили. Ани изпита необясним страх. Ала да се бори срещу порива на любимия мъж бе все едно да се съпротивява на океанския прилив.

Като я целуваше страстно и ненаситно, Джейк я положи на леглото и я покри с твърдото си тяло.

— Там, в парка, говорех сериозно — каза той и внимателно раздели краката й. — Не се преструвай, че не си ме разбрала. Трябва да си сляпа, глуха и няма, за да не усещаш какво изпитвам към теб, да не се досещаш как пламвам само при мисълта, че някой ден бих могъл да те даря с дете…

— Джейк, моля те! — Думите й прозвучаха рязко. Дълбоко в нея обаче се бе надигнал някакъв неподозиран женски копнеж. — Като зная, че ти искаш това, ме караш и аз да го поискам. Но не трябва… Скъпи, още не съм готова да имам дете. А вероятно никога няма да бъда…

— Може би. Но ще те накарам да го поискаш!

Устата му покри нейната и заглуши отговора й. Решително и твърдо като никога той й налагаше с тялото си онова, което не бе пожелала да приеме чрез думите му, заставяше я да му се отдаде до крайния възможен предел.

Сега, когато бяха свързани в едно, Джейк започна да се движи, също както когато свиреше — поддържаше неотклонния ритъм, оставяше чувствата си да проблеснат за миг, сетне навлизаше все по-дълбоко в нея, докато накрая усети, че я е завладял цялата. Понесена към висини, които никога преди не бяха достигали заедно, тя лежеше в прегръдките му, опиянена от вихъра на страстта.

Господи, помогни ми, помисли тя, миг преди да се разтвори в разтърсващата буря на екстаза. Действително искам да имам дете от него, да имам и Джейк! Завинаги!

 

 

Разумът й се възвърна, а с него и угриженото мълчание. Джейк, облегнат на възглавниците, изглеждаше някак унил. Той безмълвно пушеше и сякаш чакаше отговор. Тя зарови лице във възглавницата и упорито затвори очи. Джейк като че ли вярваше, че устремът на любовта му ще промени решението й.

Ани се унесе в неспокойна дрямка. Когато се събуди, видя Джейк, разположен удобно в едно от кожените кресла, да оставя слушалката. Бе гол и се върна в леглото.

— Сега, когато Моуръл одобри окончателния проект за центъра „Флорида“ и съвсем скоро ще обявим търг за построяването му, искам да празнуваме. — Сините му очи отново искряха с обичайния си блясък. — Смятам тази вечер да изхарчим част от печалбата за една истинска креолска вечеря в любимия ми ресторант.

Те се изкъпаха заедно. Джейк вече не изглеждаше замислен. Напротив — бе олицетворение на добро настроение и любезност, сякаш бе решил да сломи у нея всяка съпротива. Тя усети, че е взел някакво решение и си е изградил план на действие, макар още да не желаеше да й го разкрие.

Когато влязоха в обзаведеното с вкус фоайе на ресторанта „Арно“, навън вече се бе стъмнило. Докато бе спала, Джейк бе запазил маса. Красив и непринуден, облечен в снежнобяла риза, графитеносив костюм и вратовръзка, той бе посрещнат почтително от портиера и управителя, който увери господин Сейнт Арнолд, че масата е приготвена.

— Тази вечер ще ви сервира Робер — каза управителят, като произнесе името с френски акцент, и ги поведе към уединена ъглова маса близо до прозорците от матово стъкло. Внимателно поднесе стол на Ани, след което добави: — Добър апетит! Надявам се, че ще прекарате чудесна вечер.

Ани се огледа. Имаше късмет, че бе облякла най-елегантния си тоалет, дълга до земята черна права рокля с голяма яка, прихваната на раменете с малки ширити. Ресторантът „Арно“ бе олицетворение на елегантността. Клиентите очевидно бяха богати и облечени изискано. Келнери в смокинги и плисирани жаба сновяха дискретно между масите с безупречно бели покривки. Върху тях имаше вази с букети жълти маргарити, позлатени прибори и салфетки, сгънати като малки пирамиди. Кристални полилеи разпръскваха приказна светлина. Окачените на тавана вентилатори лениво раздвижваха въздуха, разлюляваха листата на палмите в саксиите и заглушаваха едва доловимите и без това разговори на посетителите.

Мъж и две жени от съседните маси им се усмихнаха и ги поздравиха. Някаква ослепителна брюнетка, леко напомняща Йоланд, която вечеряше с възрастен господин, кимна хладно на Джейк и изгледа Ани със завистливо любопитство.

Джейк повече отвсякога приличаше на френски креол. Изглеждаше като у дома си сред това обкръжение, където храната и виното трябваше да се приемат сериозно, макар и с известно изтънчено равнодушие. Малките бръчици около устните му издаваха неговото добро настроение. Менюто им бе връчено с церемониалност, сякаш бе древен папирус с огромно значение, приеман от римски сенатор.

— Усмихни се, Ани — подкани я той. В сините му очи нямаше и помен от предишните проблеми — Това е сложна и възхитителна игра. Най-добре е да не я приемаш навътре и да се наслаждаваш на обстановката. Тук обслужването е безукорно, но заведението не е снобско. Няма дори подноси с хляб и масло. Според креолската традиция няма нищо лошо, ако натрошиш хляба по покривката. В случай че не го направиш, келнерът ще трябва да почиства въображаеми трохи от масата.

По нейна молба той поръча ястията и за двама им. Споразумяха се да си разделят най-пикантните парченца.

— Тази вечер трябва да се оставиш напълно в ръцете ми — каза Джейк. — Искам да се отпуснеш и да ми позволиш да те нахраня.

Всъщност за тази вечер той изглежда бе избрал като тема за разговор удоволствията на хубавия живот. След като донесоха виното, й разказа историята на ресторанта.

— Той има забележително минало. Горе има трапезарии, които се заключват отвътре, за да осигурят възможно най-голяма интимност. Не е трудно да си представиш как са били използвани в разпътното минало на града.

Ордьоврите пристигнаха. Джейк бе поръчал стриди. Ани откри, че умира от глад. Келнерът напълни повторно чашата й със замайващо бяло вино.

— Тези места са част от онова, заради което си струва да се живее — продължи Джейк и вдигна чаша към нейната. — Те са част от равновесието между удоволствието и работата…

Докато се хранеха, той продължи да говори за равновесието — за любовта си към джаза от една страна, и „порядъчната“ си кариера на архитект — от друга. Говореше за контраста между живота в града и онова, което бе открил сред дивата природа на езерото, където Ани бе отраснала.

— Сега, когато видях тази красота, съм убеден, че няма да бъда щастлив да живея само в града — продължи той. — Искам да се връщам там отново и отново, да намирам онзи неповторим покой…

Когато преполовиха вечерята, той поръча втора бутилка вино. Докато говореха и си разменяха хапки от възхитителните ястия, чашата й непрекъснато бе допълвана. Когато чиниите бяха опразнени и поръчаха кафето, Ани се чувстваше съвършено отпусната, почти хипнотизирана от думите му.

Постепенно, докато вечеряха и разговаряха, нощта се бе спуснала. Светлините на града вече просветваха празнично през матовите стъкла край масата им. Бръмченето на разговорите на съседните маси леко се бе усилило.

— Винаги съм смятал равновесието за нещо важно — говореше Джейк с дълбок тих глас, хванал ръцете й в своите. — Но понякога забравям, че трябва умение, за да го постигнеш — да вършиш онова, което за теб изглежда най-важно, но също така да обръщаш внимание на другите, не по-малко важни, неща в живота си. Както повечето хора, и аз съм склонен да избягвам промените и криещите се в тях рискове. Преди да се появиш в живота ми, си мислех, че съм успял да постигна задоволителен компромис. Бях обичал и бях загубил следователно, не биваше да си позволявам нови увлечения, ако не исках да изгубя твърде много. В интерес на собствената си безопасност се бях обрекъл на живот без ангажименти, в който липсваха твърде задължаващите удоволствия на любовта… — Потокът на мисълта му се прекъсна, когато келнерът се приближи, като буташе пред себе си количка, отрупана с различни видове ликьор.

Собственикът ви изпраща своите поздрави и се надява, че господин Сейнт Арнолд и прекрасната госпожица Дюпре ще пожелаят да опитат кафе брюло — обяви келнерът. — Той е чувал как пее госпожица Дюпре и много я е харесал. Поръча ми да добавя, че също така много му харесва да вижда влюбени хора…

Джейк леко се поклони в знак на благодарност към собственика, който ги наблюдаваше от отсрещния край на залата. Приготовлението на екзотичното кафе, ароматизирано с портокали, подправки и ликьор, бе цяло представление. Множество глави се обърнаха към тях, когато келнерът запали горелка и смеси по малко от различни бутилки — „Гран Марние“, ром, „Крем дьо банан“ и коняк, с тъмното кафе с цвят на цикория, поставено в сребърен кафеник. Обели във формата на спирала кората на един портокал, шпикован със зърна карамфил, и запали сместа от кафе и ликьори. След това сръчно гребна лъжица от течността и я изля върху портокала, който за момент проблесна във водопад от синкав пламък.

Кафето, поднесено в малки чашки, бе възхитително.

— Никога не съм предполагала, че кафето може да опие — призна Ани, като допиваше втората чашка.

— Сигурен съм, че добрият ми приятел, собственикът на заведението, е целял тъкмо това. — Джейк се усмихна и прокара пръста си по ръба на своята чашка с преднамерено чувствен жест. — Ако си свършила, защо не си тръгваме? — внезапно каза той и остави чашата настрана. — Искам да отидем някъде, където да мога да те целуна.

След като уреди сметката и остави щедър бакшиш, той й помогна да облече жакета си. Навън свежият въздух я замая. Тя закрачи по-несигурно, колкото очакваше.

— Май те хвана — весело забеляза Джейк и я прегърна здраво през кръста. — Хайде, скъпа… Една нощна разходка ще ти се отрази добре. Искам да те целуна на лунната пътека над реката. Докато Дебни беше при нас, нямаше как да го направим.

Те извървяха седемте къси пресечки от „Арно“ до Джексън Скуеър. Джейк целуваше ухото й и непрекъснато я закачаше. Когато стигнаха до кея, Ани се заливаше от невъздържан смях. Пред тях блестеше лунната пътека, а по леките вълни на реката се полюшваше ярко осветен параход, закотвен на пристана.

— Вече не можеш да се изплъзнеш от мен, Ани. — Джейк я взе в прегръдката си и докосна устните й със своите. — Сега, когато си се отпуснала, ще те накарам да ме изслушаш и ще настоявам за отговор.

— О, не! — възпротиви се тя. Още не искаше да забележи сериозността, скрита в думите му. — Не е честно… Собственикът на ресторанта беше на твоя страна.

— Може би е така — призна той. — Често ходя там. Но той за първи път ме вижда влюбен.

— Е, и аз не оставам съвършено безучастна в твоята компания — отвърна тя и обви ръце около врата му.

— Не така, Ани. — В гласа му прозвуча непозната властна нотка. Ръцете му твърдо хванаха китките й. — Ти си признавала, че ме обичаш… Но само когато сме в леглото и се любя с теб. Кажи го сега… Тук… Кажи, че ще ме обичаш цял живот.

Накрая Ани осъзна важността на това, за което молеше той. Та аз наистина го обичам, замаяно помисли тя. И винаги ще го обичам, без значение какво ще ми донесе бъдещето.

— Да, скъпи. — Тя го погледна в очите. — Винаги ще те обичам.

— О, Ани… — Гласът му бе дрезгав от напиращите чувства. Допря буза до нейната. — Разбираш ли какво означава това? Скъпа, няма да имам нищо против, ако през следващите няколко години си заета само с кариерата си. Както се опитах да ти обясня и преди, това, че те срещнах, промени живота ми. Сега разбирам, че ще имам смелостта да те обичам и че детето, което ще създадем някой ден, няма да отнеме мястото на Джейми. След като се оженим и зная, че си моя, няма да ми бъде трудно да почакам…

— Да се оженим?! — Ани се отдръпна от него и го погледна съвършено объркана. — Това ли искаш? Да се омъжа за теб?

В очите му проблесна предупреждение.

— През целия ден знаеше, че ще ти предложа точно това.

— О, Джейк… — Тя извърна лице.

Всички стари съмнения и болки отново бяха завладели сърцето й. Опитът й да открие каква е била Соланж приключи безуспешно. А и сега нещата изглеждаха по-лоши, отколкото преди да научи каквото и да било за миналото на майка си. Най-сетне бе изправена пред дилемата, от която се бе страхувала. Ани бе дъщеря на Соланж. Затова не можеше да рискува да нарани Джейк — дори загубата му да я убиеше.

Красив и безмълвен, той очакваше отговора й.

— Съжалявам, Джейк — най-после прошепна тя. Гласът й бе толкова тих, че той се наведе, за да я чуе. — Знай, че не те излъгах, когато ти казах, че те обичам. Но не мога да се омъжа за теб!