Ана Годбърсън
Клюки (28)

Двайсет и шеста глава

„… на същото парти очарователната госпожица Даяна Холанд е била забелязана, потънала в интимен разговор с господин Теди Кътинг. Наскоро е била и в операта, в компанията на Спенсър Нюбърг, а преди това е карала кънки в парка с Пърсивал Кодингтън. Човек би казал, че госпожица Холанд си търси съпруг. Както можем да предположим, положението на Кътинг, богатството му и възрастта го правят най-подходящия кандидат…“

Из колонката „Игривият галант“, в. „Ню Йорк Импириъл“, петък, 22 декември, 1899 г.

Хенри кръстоса крака и се намести на дървения люлеещ се стол, в който се беше настанил, за да вижда добре дългата централна част на оранжерията на семейство Скунмейкър. Беше в панталон на фино райе и кремава риза, с ръкавели с инициалите му. Да се облича добре, бе станало навик на Хенри, но в тази петъчна вечер подбра дрехите си особено внимателно. Беше под домашен арест, след като отпразнува надеждите си за бъдеще с Даяна Холанд с група пияни, които грачеха коледни песни. Беше пренесъл още одеяла в старата стая на градинаря и бе запалил печката, но се тревожеше, че на Даяна няма да й е достатъчно топло.

Беше затворен вкъщи цели два дни и през това време мечта за Даяна и същевременно не можеше да си намери място от нетърпение. Разбунтува се дотолкова, че намери начин да й изпрати бележка, без баща му да разбере.

Уговореният час вече бе отминал, а нея все още я нямаше. На два пъти излиза да погледне навън, но останеше ли дълго, щеше да се издаде. Оттогава бе минал цял час, през който си повтаряше, че никога не е чакал повече друга жена. Оставаше само секунда, за да подобри рекорда, когато една лятна вечер в Нюпорт беше чакал жената, чиято усмивка грееше също така ослепително, както и годежният й пръстен. След четири часа разбра, че онази изобщо нямаше да се появи. Вече бе усетил със сърцето си, че няма да дойде, затова се бе напил до забрава, та не можеше да се покаже пред хората. Беше се отпуснал на тревата и се бе отдал на тъжни мисли за любовта и брака и бе заключил, че нито едното, нито другото е за него. Сега настроението му беше коренно различно. Беше убеден, че Даяна идва, че също мисли за него, че времето, преди да се видят отново, няма да бъде безкрайно. Напротив, краят му се виждаше.

Не беше свикнал да чака или поне да чака търпеливо. Стана, заобиколи леглото и вдигна глава да погледне към куполообразния стъклен таван, поддържан от метални дъги. Вдъхна наситения с мирис на пръст въздух и оправи вратовръзката си. Застана пред малкото огледало и прокара пръсти по златистата си кожа и високите скули и се запита дали има време да отиде до избата за бутилка вино. Накрая се върна на стола, кръстоса крака и започна да преравя купчината вестници на боядисаната в бяло масичка от ковано желязо. Изглежда градинарят ги беше донесъл да ги чете, докато обядва. Хенри си напомни, че трябва да попита градинаря, който сега живееше с една от шивачките на Изабел в помещенията за прислугата, колко време прекарва тук, преди да планира нова среща, а имаше намерение да проведе още много тук.

Обмисляше именно това, преди да разлисти старите вестници в отчаян опит да накара времето да отлети по-бързо. Не се интересуваше от събитията по света, нито пък от кризите на стоковата борса, още по-малко от проблемите, причинени от пиянството на градските кочияши. Интересуваше се от яхти и коне, от теми, богато застъпени във вестниците тази седмица, които можеше да прочете всеки друг път. Погледът му обаче бе привлечен от последното изречение на страницата, в което се споменаваше Даяна Холанд. Трескаво зачете и откри името й втори път.

Параграфът започваше напълно невинно, споменаваше се парти у Флорънс Кътинг — сега вече госпожа Даръл — следваха подробности, но Хенри не ги прочете внимателно. Оказваше се Даяна, неговата Дай е била там. И не само че е била там, ами е била в компанията на приятеля му Теди. В „интимна“ компания. В момента си припомни дразнещото държание на приятеля си, когато проявеше интерес към някое момиче — галеше й ръката, осигуряваше й всичко, което тя пожелаеше, и се държеше като покорен слуга, което нито един здравомислещ мъж не би допуснал. Пак прочете написаното, но думите не бяха се променили.

Едва сега му стана ясно защо Теди бе толкова против връзката му с Даяна. Теди я искаше за себе си. Хенри сви вестника на топка и я захвърли върху леглото.

Тръгна по централната алея на оранжерията, покрай зюмбюли и орхидеи, които цъфтяха целогодишно, и влезе в къщата, без да мисли за нищо. Трябваше да открие Даяна и да й поиска обяснение. Преди му беше доверила, че намира Теди за досаден, за прекалено добродетелен, за човек, който винаги се съобразявал с онова, което е редно, повод за чести шеги от страна на най-добрия му приятел. Той пък й беше разказал как Теди, също като стара матрона, изпила прекалено много чай, го убеждавал, че любовта им е невъзможна… Едва сега Хенри осъзна, че го е правел нарочно.

Продължи през галериите на първия етаж с надеждата да открие прислужник, за да му донесе палтото. Беше студено, но не разполагаше с време да се качи до стаята си. Мислеше, че трябва да си вземе палтото и първо да отиде у Теди, когато влезе в един от малките холове и съзря, че вътре има хора. Там се бяха настанили баща му, мащехата му и Пенелопи Хейс. Все още му беше трудно да я нарича по този начин.

— О, Хенри! — възкликна мащехата му, когато се обърна към вратата и затрепка с ветрилото, обзета от задоволство. Беше облечена в рокля от черен шифон, който се събираше на гънки на бюста, също като гръцка одежда, и се спускаше от раменете като крила. Бяла дантела скриваше елегантните й ръце и врата чак до брадичката. — Много се радвам да те видя. Тази вечер решихме да останем в тесен семеен кръг, но се отегчих. Понеже ти посрами семейството, бъди така любезен да се присъединиш към нас.

— Да, заповядай — подкани го Пенелопи хитро — как добре познаваше този глас — и прелъстително. Беше цялата в бяло, леденостудена и нещо у нея напомняше за смърт.

— Извинете ме — започна Хенри и отстъпи към вратата. Изабел изви русата си вежда, а Пенелопи остави ветрилото си в скута. Веднага забеляза, че жените заговорничат. — Просто имам…

Думите му бяха прекъснати, когато столът на баща му изскърца по пода. Той се изправи и прекоси бързо стаята, стисна ръката на Хенри и заговори студено:

— А, не, няма да стане. Никъде няма да ходиш. Да не би да си забравил, че си под домашен арест? — Хенри погледна бумтящия огън в камината и дамите, седнали пред него. — Много бързо забравяш — заключи баща му и се настани на канапето до Пенелопи.

На времето отчаяно се стремеше към същата близост с най-доброто произведение на семейство Хейс, ала сега самата мисъл му беше противна. Преди му се струваше съвършената партньорка в престъплението — беше момиче, което споделяше презрението му към правилата, които останалите се ужасяваха да не би да нарушат. Сега вече бе наясно, че прави единствено онова, което й е угодно. Тя изпитваше презрение към всички, но го прикриваше, когато искаше да постигне нещо. Подобно желание му се стори безчувствено, защото сърцето му бе изпълнено с копнеж към Даяна Холанд. Стисна юмруци и погледна злобно хората, които се опитваха да го отделят от нея.