Ана Годбърсън
Клюки (23)

Двайсет и първа глава

„Вече разполагаме с модерни средства за придвижване и пристигането на гост късно вечер или рано сутрин е непрепоръчително, факт, известен на всеки възпитан човек. Домакинята невинаги може да подбере гостите си според маниерите им, затова трябва да бъде представителна и любезна във всеки час на денонощието.“

„Наръчник на Ван Камп за домакинството на дами от висшето общество“, издание 1899 г.

Късно във вторник вечерта Даяна влезе в хола спокойна и любезна точно както би се представила сестра й. Беше облякла семпла черна рокля, която подчертаваше тънката й талия, но прикриваше останалите й физически дадености, а косата й беше по-подредена и прибрана, отколкото през останалата част от вечерта. Пристъпи с тихо достойнство към незапалената камина, където леля й Едит чакаше, сякаш участваше в представление, а пък Даяна използва цялото си умение, за да прикрие избликналите чувства: Хенри я обичаше отново — цялото й тяло тръпнеше.

— Господин Кеърнс — протегна ръка тя, но я отпусна, без да му даде възможност да я целуне. Понякога Сноудън Кеърнс работеше като бизнес партньор на баща й, друг път го придружаваше по време на пътешествията му. „Горкичкият“, помисли си. Наблюдаваше я внимателно, а тя бе наясно, че кожата й блести, все едно бе река Хъдсън под лъчите на залязващото слънце, че зениците й са тъмни, разширени. — Отдавна не сме се виждали.

— Искрено съжалявам. Надявам се да сте получили съболезнователните писма, които ви изпратих след смъртта на баща ви. Съвсем наскоро научих за кончината на сестра ви. Приемете най-искрените ми съболезнования. Уверявам ви, много съжалявам, задето не присъствах на нито едно от погребенията… По същото време пътувах, а има моменти, когато връщането на изток е изключително сложно, дори за скръбен повод като този.

Даяна му даде знак да седне и сама се отпусна на един от избелелите фотьойли до онзи, на който седеше леля й. Сноудън каза мили неща за семейството, но тя едва чуваше думите. Не че гостът не беше искрен и добронамерен, и макар открай време да го приемаше — ако изобщо мислеше за него — като за приятел на баща й, не й се струваше достатъчно стар, за да изпълнява тази роля. Носът му беше къс, като трупче, а пък очите, които се променяха от зелени в кафяви, бяха раздалечени под прави гъсти вежди. Не беше грозен, макар да му личеше, че прекарва значителна част от времето си на открито. Имаше гъста, естествено руса коса, щръкнала нагоре над челото, от двете страни на пътя по средата. Държеше се любезно и възпитано. Нооо не беше Хенри. Освен това бе единствената причина, поради която Хенри не беше вече до нея.

Тъкмо си припомняше усещането на неочакваната целувка, когато забеляза, че гостът все още е прав.

— Как е майка ви? — попита той мило и загрижено.

— Тежко болна — отвърна Даяна, може би с известно раздразнение. Погледна леля си за потвърждение.

Угриженият поглед на Едит се премести от Даяна към господин Кеърнс и тя кимна мрачно.

— Нищо чудно — отвърна той и замахна с ръка. — Тук е безобразно студено. Изненадан съм, че не заварвам и вас болни.

— Ние… — изчерви се Даяна и замълча. — Просто не очаквахме посетители толкова късно.

Забеляза Сноудън да поглежда към празния кош за дърва. Искаше й се да му обясни, че се е погрижила и камината в стаята на майка й, и печката в кухнята да са запалени, а днес дори и в нейната стая, а всичко бе благодарение на изобретателността й, но беше наясно, че подобно признание щеше да събуди въпроса, откъде са се взели парите. А пък отиването й до Източна шестнайсета улица не беше подходящо за хвалба. Дължаха толкова много пари за дърва, че дори със спечеленото от нея нямаше да издържат дълго. Клер бе разпределила новите запаси и изчакваше да разбере колко дълго ще остане Сноудън, преди да похаби дървата, за да накладе огън толкова късно вечерта.

— Госпожице Даяна, позволете ми да бъда откровен — продължи Сноудън, пристъпи към нея и коленичи край фотьойла. Близостта на лицето му съвсем не го направи по-красив. — Вече знам за нещастията, сполетели семейството ви, и макар да ми е трудно да повярвам, след като съм се възползвал от богатството ви в миналото, сега съм тук, за да ви помогна с каквото мога. Не е нужно да проявявате гордост пред мен.

Изправи се и пристъпи към прозореца с изглед към улицата. Почука на стъклото и Даяна забеляза карета. След няколко минути прислужникът на Сноудън палеше огън. Мислите на Даяна бяха разпилени и не се замисли защо господин Кеърнс носи дърва. Прислужникът бе облечен подобно на господаря си в кафяв панталон и жилетка от износена черна кожа. Ризата на Сноудън обаче бе от бледосива коприна, а не от плътен памук, и Даяна забеляза как златните топчета за ръкавели, прихванати с тънки верижки, отразяват светлината.

— Готово — заяви гостът, когато огънят бумтеше в мраморната камина.

Даяна се затопли, но промяната в температурата не й помогна да откъсне мислите си от събитията преди пристигането на господин Кеърнс.

— Очевидно има нужда и от други неща, за които ще се погрижа. Сега обаче искам да видя майка ви.

Даяна вдигна поглед от скръстените си ръце.

— Ами…

— Изключително важно е.

— Кое?

— Да се видя с майка ви.

— А, да! — Даяна скочи, стресната, че си е позволила да се разсее в присъствието на непознат и леля си. — Ами… — продължи, готова да се измъкне от хола при първа възможност.

— Госпожа Холанд не е никак добре и едва ли ще може да ви приеме — обясни Едит и нагласи тъмнолилавите си копринени ръкави на ръкохватките на фотьойла.

— Ще се кача да проверя дали има сили да ви види — рече Даяна, без да даде възможност на Сноудън да негодува. Бе чудесна възможност да излезе от стаята и нямаше никакво намерение да я пропусне.

— Благодаря — отвърна гостът и се поклони.

Даяна откри майка си в същото положение, в което я бе заварила последния път, когато влезе. Лежеше, пердетата бяха спуснати, главата й бе отпусната върху натрупаните възглавници. Затова пък беше успяла да поприглади косата си под бонето.

Тя отвори очи.

— Какво има, Даяна? — попита, без да се преструва на изненадана.

— Дошъл е господин Кеърнс, приятелят на татко. Долу е и иска да те види…

Вратата се отвори и Даяна замълча. Обърна се и видя господина, с когото бе разговаряла допреди малко, да влиза в стаята. Един мъж да нахлуе в спалнята на жена и да погази така безогледно приличието, бе нечувано и дори Даяна бе скандализирана.

— Госпожо Холанд — започна той, — най-искрено се извинявам, че не поднесох лично съболезнованията си за съпруга и дъщеря ви.

— Благодаря, господин Кеърнс. Четох писмата ви и разбирам как се чувствате.

— Добре, надявам се да не ми се обидите, като призная, че чух за лошото ви финансово състояние и дойдох да ви уверя, че не вярвам на нито една дума. Това просто не е възможно. Позволете ми да ви предложа услугите си — замълча и извади плик от сакото. — Донесох ви чек.

Даяна, застанала до леглото на майка си, усети как кипва. Няма нужда, искаше й се да извика, понеже разрешението на проблема вече беше открито. А въпросното разрешение бе неколкократно по-красиво от Сноудън Трап Кеърнс. Много й се искаше да го отпрати, но нямаше как да оправдае собствената си недискретност.

Зарадва се, когато разбра, че мислите на майка й не са особено по-различни от нейните.

— Не можем да приемем подаянията ви, господин Кеърнс, макар да е много мило, че дойдохте лично.

— Изобщо не става въпрос за подаяния — заяви напълно сериозно господин Кеърнс. — От доста време ви дължа тези пари, а и сумата не е чак толкова голяма. Това е процентът от земите, които с баща ви имахме в Клондайк. Не ги ли приемете, превръщате ме в крадец.

Даяна реши, че усмивката, която им отправи, е нетърпимо подмазваческа.

— Господин Кеърнс… — започна госпожа Холанд неубедително.

— Настоявам — прекъсна я властно Сноудън.

— Благодаря. — Госпожа Холанд прие чека с покорство, което дори в нейното състояние бе истинско мъчение. Приведе се да го остави на нощното шкафче и по лицето й премина облекчение. — Колко време смятате да останете?

— В момента нямам други задължения и ако ми позволите, госпожо Холанд, бих искал да прегледам документите ви. Струва ми се невъзможно да сте в толкова тежко състояние, колкото се твърди… — Сноудън замълча и очите му заблестяха. — Или колкото на вас ви се струва.

— Много ви благодаря, но ви уверявам, че съм преглеждала документите неведнъж и положението ни е отчайващо. Няма значение, докато сте в града, ще останете у нас.

Сноудън се поклони бързо и токовете на ботушите му потракаха.

— Благодаря ви, госпожо Холанд. Утре ще поговорим отново. Вече ви притесних достатъчно. Ще сляза долу да открия прислужницата. Тя ще ми намери място за спане, та да не се пречкам. — Спря до Даяна, пое ръката й, но този път не се опита да я целуне. Задържа погледа й. — Лека нощ, госпожице Даяна.

— Лека нощ — отвърна тихо Даяна. Почувства облекчение, когато той излезе от стаята.

Сега отново можеше да остане насаме с мислите си, което бе най-голямата близост с Хенри, на която можеше да разчита.

Вратата се затвори и тя усети студената ръка на майка си на китката.

— Дай?

— Да, мамо? — Даяна се приведе напред, за да накара майка си да се отпусне на възглавниците.

— Знам, че сега си уморена, но утре бъди по-мила с господин Кеърнс.

Даяна нямаше представа каква физиономия е направила. Много добре разбираше, че майка й мисли доброто. Искаше да бъде добра с господин Кеърнс, а не да се държи и с него, както с господин Кодингтън, господин Нюбърг или господин Кътинг. В този момент обаче Даяна мислеше единствено за Хенри и смяташе, че едва ли друг мъж би привлякъл интереса й.