Бевърли Бартън
Любов и омраза (20)

20.

След като хапнаха, Реджина помогна на Марк да напълни съдомиялната машина и да почисти кухнята. Шефът й живееше в красива стара къща, която бе наследил от родителите си. Реджина си помисли, че макар да е странно, тук, в тази къща, заедно с Марк, тя се чувства като у дома си. Предполагаше обаче, че това няма нищо общо с къщата. Сигурно би изпитвала същото, където и да се намираше — стига да е заедно с мъжа, когото обича. Той бе проявил изключителна топлота и загриженост, откакто преди няколко часа се бе хвърлила в ръцете му, след като побягна от дома на семейство Карлисъл. Беше изслушал гневните й изблици, опитал се бе да я утеши, да спре сълзите й. Нито веднъж обаче не си позволи да осъди майка й или пък Уеб Портър. А тя, след като даде воля на насъбралите се в душата й объркване и гняв, се успокои достатъчно, за да се наслади на вечерята с Марк. Едва когато се заловиха с десерта — шербет от портокали — той й съобщи за телефонния разговор, който бе провел с Джуди по-рано вечерта.

— Искаш ли да излезем и да поседим малко на люлката отвън? — попита я Марк. — Слънцето вече залезе и предполагам, че въздухът се е поразхладил.

Тя кимна и му се усмихна неуверено. Марк я хвана за ръка. Излязоха от кухнята, минаха през цялата къща и излязоха на страничната веранда, която не се виждаше от улицата и от съседната къща и бе скрита зад висока бяла ограда. Седнаха един до друг, изложили лица на милувката на топлия летен въздух. Марк вдигна едната си ръка и я подпря на облегалката на люлката. Реджина се премести по-близо до него и постави глава на рамото му.

— Струва ми се, че ще завали — рече Марк, наведе се и леко докосна устните й със своите. — Поуспокои ли се вече?

Реджина въздъхна.

— Да, малко. Благодарение на теб.

— Готова ли си вече да се прибереш у дома и да поговориш с майка си?

Тя поклати отрицателно глава.

— Не и тази вечер. — Извърна очи към него и го погледна в полумрака. Верандата бе осветена единствено от лунните лъчи, от светлината на уличните лампи и от епизодичните светкавици, които проблясваха от време на време в далечината. — Може ли да остана при теб тази нощ?

Марк се закашля, а след това преглътна мъчително.

— Зная, че не се опитваш да ми кажеш, че искаш да спиш с мен, но ако решиш да останеш хората ще започнат да говорят. Ще имаш ли нещо против, ако съседите ми решат, че двамата с теб сме любовници?

— Ще ми се наистина да бяхме такива — отвърна Реджина. — Иска ми се да можехме да се любим не само тази вечер, но и всяка следваща нощ до края на живота ми. Не можеш да си представиш колко непълноценна се чувствам заради неспособността ми да ти се отдам по начина, по който би го сторила всяка друга жена.

Марк я целуна отново. Лека, ласкава и ненатрапчива целувка. Не направи опит да я докосне, а неизразимата му нежност позволи на Реджина да му отвърне без изобщо да се почувства застрашена. Съзнаваше, че с Марк е в пълна безопасност. Той никога не би поискал нещо повече от онова, което бе готова да му даде. Леко разтвори устни, а той бавно и внимателно пъхна език между тях и се зае нежно да изследва топлата й уста. Стомахът й се сви, в душата й се надигна сексуален копнеж и тя бавно вдигна ръце и подпря длани на гърдите му. Марк задълбочи целувката. Реджина остана очарована от красивото чувство, което избуяваше в гърдите й. Тялото й заприлича на опъната струна. Наелектризирано и тръпнещо от вълнение. И тогава Марк най-неочаквано постави ръка отзад на тила й. Не, недей, безмълвно извика тя. В онази нощ Джуниър я бе хванал за врата, принуждавайки я да лежи неподвижно, за да може да я целуне. Целият миришеше на бира и цигарен дим. Притисна тялото й под себе си, приковавайки я неподвижно към земята. А докато бруталните му устни опустошаваха нейните, той пъхна ръка в гащичките й и…

Реджина се отскубна от прегръдката на Марк, скочи от люлката и се закашля, опитвайки се отчаяно да си поеме въздух. Марк скочи след нея, но не посмя да я докосне.

— Съжалявам, скъпа! Какво направих, че се разстрои толкова много?

— Вратът ми — промълви тя между две задъхани, накъсани вдишвания. — Джуниър ме хвана за врата и… и… О, Марк! — Тя се обърна и се хвърли към него. — Прегърни ме. Моля те, прегърни ме!

Марк я обгърна с големите си силни ръце и обсипа лицето й с безброй успокоителни целувки.

— Всичко е наред, Реджина. О, миличка, всичко е наред.

Заровила лице на гърдите му, тя с все сила се притисна към него. Трепереше цялата, но не плачеше. Не беше сигурна колко време останаха така, но изведнъж почувства силната му ерекция, притисната към тялото й. И, колкото и странно да изглеждаше това, възбудата му изобщо не я изплаши.

Защото изпитваш към Марк безрезервно доверие.

Марк я отдалечи от себе си, хвана я за раменете и предложи:

— Хайде да пробваме нещо, което ще ти осигури пълен контрол над ситуацията.

Тя го погледна, озадачена от предложението му.

— И двамата изпитваме дълбоки чувства един към друг. Освен това ми се струва, че ти ме желаеш точно толкова, колкото и аз тебе. Само че все още не си готова да се любим. Разбирам това и напълно приемам факта, че трябва да бъда изключително търпелив с тебе.

— Аз не си заслужавам…

Той притисна пръст към устните й.

— Шшшт. Никога повече не казвай, че не си заслужаваш чакането. Ти, моя сладка Реджина, заслужаваш да те чакам цял живот. — Хвана ръцете й и ги подпря на гърдите си. — Та ето какво предлагам: ти можеш да ме докосваш, да ме целуваш, да правиш с мен каквото си пожелаеш, а аз няма да те докосвам, ако изрично не пожелаеш това.

— Какво?

— Можем да започнем тук отвън, на люлката. Можем и да се приберем вътре. Ти решаваш. Ти си тази, която взима решенията.

— Марк?

— Кажи, миличка?

Гласът на Реджина трепереше.

— Какво ще стане, ако аз не… ако не мога…

— Ей, можеш да ме целуваш, да ме докосваш, да ме гъделичкаш, да ме съблечеш чисто гол. Каквото си пожелаеш. Аз ще съм като глина в ръцете ти.

Реджина погледна към люлката. Верандата беше напълно усамотена и скрита от хорските погледи. Предлагаше им пълно уединение. Не беше сигурна защо, но тук, отвън, се чувстваше в по-голяма безопасност, отколкото в къщата.

Имаше ли достатъчно смелост, за да изпълни молбата на Марк? Сама да реши какво ще прави, да поеме пълен контрол върху случващото се с тях, да направи с него всичко, което си пожелае?

С разтреперани пръсти Реджина разкопча копчетата на ризата му чак до кръста. Той стоеше съвършено неподвижно. Ръцете му висяха свободно край тялото му, а дланите му бяха свити в хлабави юмруци. Реджина разтвори ризата му. Преглътна мъчително, неспособна сякаш да си поеме дъх. Марк беше набит и добре сложен. Имаше широк гръден кош, но до този момент Реджина изобщо не бе предполагала колко силно и мускулесто е тялото му. Започна да го докосва — съвсем колебливо в началото — с върховете на пръстите си. Оказа се, че това не й е достатъчно. Зарови пръсти в меките косъмчета на гърдите му, протегна палец и потърси малките му зърна. Докосна с палец първо едното, а след това и другото. Марк рязко си пое дъх.

Реджина вдигна глава и го погледна право в очите. Той се усмихна. Тя отвърна на усмивката му. И без да се замисля изобщо се изправи на пръсти и го целуна по устните. Марк изобщо не се помръдна. Реджина го целуна отново и, когато той й отвърна, тя колебливо пъхна език между зъбите му и беше възнаградена с чувствен стон, изтръгнал се от гърлото му.

Устните й се спуснаха надолу по шията и раменете му. Цялото тяло на Марк потрепери. Реджина обсипа гърдите му с влажни целувки, като отдели специално внимание на всяко едно от зърната му. От гърлото на Марк се изтръгна накъсана въздишка.

— Ще ми позволиш да те видя гол? — попита го тя. — Дори и ако аз си остана с дрехите?

— Ако това е, което искаш — да.

— Може би ще е по-добре, ако влезем вътре… в спалнята ти.

— Сигурна ли си?

— Да, ако все още аз съм тази, която взима решенията.

— Ти си. Обещавам.

Реджина го хвана за ръка и го въведе в къщата. Той кимна с глава, показвайки й посоката, в която трябва да вървят. Спалнята на Марк се оказа типично мъжка, обзаведена с много вкус и присъщия на Марк отличителен стил. Стените на просторната стая бяха облицовани със светла ламперия, а цветовете, в които бе издържано цялото помещение, варираха между светложълто, бежово, кафяво и златисто. От двете страни на камината се издигаха масивни шкафове, препълнени с книги, а над самата камина висяха три маслени платна, изобразяващи три чистокръвни жребеца.

Без да пуска ръката му, Реджина го поведе към голямото легло, зад което бе окачена ръчно изплетена сламена рогозка. Покривката на жълто и кафяво райе бе леко отметната и под нея се виждаха искрящи от чистота бежови чаршафи. През високите прозорци нахлуваха лунните лъчи, които осветяваха срещуположната стена на стаята.

Реджина разкопча колана на Марк и свали ципа на панталона му.

— Би ли… би ли свалил дрехите си, ако обичаш?

Нехайно, като че ли разполагаше с всичкото време на света и като че ли всеки ден се разсъбличаше съвсем гол пред очите на някоя жена, Марк свали ризата си и я захвърли на тапицираната отоманка, поставена в долния край на леглото. Реджина го наблюдаваше като хипнотизирана, приковала поглед в тялото му. Марк се наведе, събу обувките и чорапите си, а след това свали и панталона си, сгъна го и го остави до захвърлената преди малко риза. Остана пред нея, облечен единствено в тъмносините си боксерки. Възбуденият му член изпъваше тънката памучна материя до пръсване.

— Как предпочиташ? Да оставя боксерките на себе си — той подръпна с ръка ластичния им колан — или да съблека и тях?

Реджина копнееше да го види целия, да се наслади на всеки квадратен сантиметър от мускулестото му, твърдо като скала тяло. Копнееше да погали с ръце мощните му гърди, покритите с косъмчета силни ръце и крака. А той щеше да й позволи да прави с него каквото си пожелае, без да поиска нещо в замяна.

— Моля те… — Поколеба се, стресната от собствените си дръзки мисли. — Свали ги.

Той веднага се подчини. Обърна се с гръб към нея, свали боксерките и ги изрита настрана. Реджина рязко си пое дъх, приковала поглед в мускулестия му задник и в мярналия се за миг скротум. Марк се изправи отново, но не се обърна към нея. Тя бързо се приближи и обви ръце около голото му тяло. Разтреперана от вълнение, покри целия му гръб с целувки. Имаше чувството, че устните й всеки момент ще се възпламенят, а голият му гръб беше единственият разхлаждащ балсам, за който копнееше в този момент. Марк целият потрепери.

Реджина замръзна за миг, а след това плъзна ръце надолу по корема му. Напредваше мъчително бавно, сантиметър по сантиметър, но най-накрая докосна с ръка пениса му, възбуден до краен предел.

За част от секундата главата й се изпълни с неканените спомени за Джуниър, който през онази нощ хвана ръката й и я принуди да го докосне. Ръката й замръзна неподвижно. Това не е Джуниър, напомни си Реджина. Та ти никога не би го докоснала по свое желание. Това е Марк. Мъжът, когото обичаш. Мъжът, който те обича.

Обхвана пениса му с едната си ръка. Той простена. Тя веднага го пусна. Хвана го за рамото и го обърна към себе си, приковала поглед върху лицето му. След това го поведе към леглото. Завладяна от опияняващото чувство на власт, Реджина го бутна с ръка и го простря по гръб на леглото. И той остана да лежи там съвсем неподвижно, в очакване на следващото й желание. Не се помръдна, не произнесе нито дума. В очите му обаче се четеше толкова силна страст и копнеж, че Реджина се наведе към него, завладяна от мощното сексуално привличане помежду им.

Все още напълно облечена, тя се качи на леглото при него и седна отгоре му. Покри тялото му с целувки и се спря едва когато стигна до пулсиращия му член. Искаше й се да го докосне с устни, да почувства вкуса му, да го погали с език, да го засмуче с всичка сила.

— Искам да… — Не можа да си наложи да произнесе желанието си на глас.

— Направи го! — подтикна я той с предрезгавял от страстта глас.

Реджина се наведе, но най-напред го докосна с нос. Мъжкият му аромат я възбуди, но тя просто не можеше да си наложи да продължи по-нататък, не можеше да го докосне с устните си. Вдигна глава, седна в леглото и се отдръпна от Марк.

— Съжалявам — заяви Реджина. — Не мога.

— Няма нищо — увери я Марк.

— Не разбирам защо ме желаеш толкова. — Поклати глава, а очите й се напълниха със сълзи. — От мен няма никаква полза. Не съм жената, от която има нужда мъж като тебе.

Марк продължи да лежи по гръб, но вдигна ръка и я протегна към нея. Реджина постави ръката си в неговата, а той я привлече към себе си и я постави върху пениса си. Тя въздъхна. Обви пръсти около него. Марк покри ръката й със своята и започна да я движи нагоре-надолу. Само след няколко секунди Реджина се отпусна и задвижи ръка в установения от него ритъм. И когато след малко Марк оттегли своята ръка тя сама продължи да го милва, гали и възбужда.

— Всеки момент ще свърша, миличка — изпъшка Марк, неспособен да се въздържа повече.

Реджина кимна с разбиране и ускори ритъма.

Марк рязко сграбчи чаршафите, от гърлото му се изтръгна дрезгаво стенание, тялото му се разтресе конвулсивно, а спермата му обля ръката на Реджина. Тя не сваляше очи от лицето му и изписаното върху него изражение, което напомняше непоносима болка. Но не беше болка, а екстаз. И изведнъж си даде сметка, че именно тя му бе доставила това прекрасно удоволствие. Марк остана да лежи неподвижно още дълго време, но Реджина не пусна пениса му, макар да чувстваше, че ерекцията му бавно намалява. Все още задъхан от преживяния оргазъм, Марк се надигна, седна в леглото, хвана я за китката и отмести ръката й. Стана от леглото, издърпа я след себе си и я въведе в съседната баня, където най-напред изми ръцете й, а след това почисти и себе си.

Реджина не можеше да откъсне очи от него и през цялото време се питаше дали всички влюбени жени изпитват същото безумно обожание към мъжете, които обичат.

Марк се подсуши с една хавлия, погледна я и каза:

— Бих могъл да ти доставя същото удоволствие, без да се налага да правим секс.

Да, крещеше тялото й. Да! Реджина изпитваше почти физическа болка и копнееше да се освободи от натрупалото се в нея сексуално напрежение. Само че не искаше да се съблича, не искаше да остане напълно гола и уязвима. Не можеше да го допусне, макар да знаеше, че Марк никога не би злоупотребил с тялото й.

— Не мога да сваля дрехите си — шепнешком промълви тя. — Съжалявам, но просто не мога.

Марк я взе в прегръдките си.

— Скъпа, не забравяй, че не е нужно да правиш нещо, което не желаеш.

Тя въздъхна.

— Искам да се отпусна в прегръдките ти и да ти позволя да ме целуваш и… и да ме докосваш.

Марк я взе на ръце. Изненадана от внезапното му и неочаквано движение, тя тихичко изскимтя, но бързо се успокои и го прегърна с едната си ръка през врата. Марк я положи на леглото и се отпусна до нея. Беше изключително едър и силен мъж. Но не беше Джуниър Блалък. Марк никога не би я наранил. Реджина се отпусна. Марк я целуна. После плъзна ръце по тялото й, галейки я през дрехите. Меката копринена блуза, намачканата синя пола, тънкия чорапогащник. Вдигна глава и я погледна в очите, а Реджина мигновено почувства силната любов, която изпитва към нея.

— Ако направя нещо, което не би искала да правя, кажи ми веднага и аз незабавно ще престана — каза й той.

Тя кимна.

— Може ли да сваля чорапогащника ти?

— Само него. Нищо друго.

— Добре.

Марк пъхна ръце под полата й, хвана ластика на чорапогащника и бавно и внимателно го смъкна надолу по бедрата и краката й. После го захвърли настрани и погали краката й. Реджина нервно потрепери. Готова ли беше за това?

Марк отново се отпусна до нея и бавно приведе глава към гърдите й. Реджина изведнъж се напрегна. Но в мига, в която той засмука зърното й през блузата и сутиена, нещо в душата й сякаш се скъса и неизпитвана досега наслада прониза цялото й тяло — от гърдите до самия център на женската й същност. Тя проплака, а той продължи да смуче едното й зърно и да гали другото с пръсти.

Топла влага изби между краката й. Тялото й започна да се гърчи конвулсивно. Марк разкопча полата й. Реджина рязко си пое въздух, готова да възрази, но когато ръката му се плъзна под полата и под тъканта на фините й гащички, тя просто потрепери, изпаднала в нетърпеливо очакване.

— Може ли да те докосна? — попита я Марк.

Може ли наистина? Дали щеше да изпита наслада от еротичните му ласки, без да се уплаши и паникьоса?

— Да, но ако ти кажа да спреш…

— Ще спра незабавно.

И тогава той докосна най-интимната част от тялото й. Колебливо в началото, а след това по-смело и настойчиво. И докато пръстите му творяха магията си между подпухналите гънки на венериния й хълм, устните му покриха нейните в дълга и страстна целувка, която я остави без дъх.

— Марк! — извика тя, осъзнала, че няма да издържи още дълго.

— Позволи това да се случи, миличка. Просто позволи да се случи.

Първият й оргазъм обхвана тялото й като неочаквана буря. Настъпи като експлозия на неописуемо удоволствие, което продължи безкрайно. Реджина изви тяло и се притисна към ръката му, а пръстите му се задвижиха още по-бързо и настойчиво. Тя извика, простена дълбоко, изплака неистово и се разпадна в ръцете му.

Когато отшумя и последната вълна на наслада, Марк издърпа ръка и привлече Реджина към себе си. Тя се сгуши до него, като не спираше да нашепва името му. През целия си досегашен живот не бе изпитвала нещо толкова прекрасно. И в този момент осъзна, че има безброй начини да се прави любов. А това, което се случи току-що, стана реалност единствено благодарение на Марк. Той беше единственият мъж, когото можеше да допусне толкова близо до себе си. Защото го обичаше. И му вярваше. И защото той не искаше от нея неща, които тя просто не би могла да му даде.

 

 

— Благодаря ти, че дойде толкова бързо и без да вдигаш излишен шум. — Уеб стисна ръката на Франк Нелсън. — Бих предпочела Керълин да не научава за случилото се тази вечер. И без това е достатъчно разстроена от влизането с взлом. Боя се, че ако разбере, че някой е отровил кучетата ми, може да се наложи Виола да й дава успокоителни.

Ела не можеше да повярва, че това наистина се бе случило. Че големите и любвеобилни ловни хрътки на баща й бяха мъртви. Предполагаха, че кучетата са били отровени, защото никъде по телата им не се виждаха наранявания.

— Ще закарам кучетата при Док Хамбри и ще го предупредя, че искаме аутопсията да бъде извършена незабавно — заяви Франк. — Изпратих Уилкс и Бенкхед да огледат колибите и да претърсят целия район за някакви следи.

— Предполагам, че няма да намерят нищо. — Уеб нервно крачеше напред-назад из вътрешния двор. — Според мен кучетата ми са погълнали всички доказателства.

— Месо, посипано с отрова. — Франк кимна. — Най-лесния начин да бъде убито едно животно. Дяволите да го вземат, Уеб, кой би посегнал на ловните ти кучета?

— Някой, който ме мрази. И иска да ме нарани.

— Очевидно говориш за Рийд Конуей, но аз отново ти повтарям, че няма начин да го обвиня без каквито и да било доказателства. — Франк свали шапката си и се почеса по главата. — През последните седмици вече на няколко пъти досаждах на Рийд. Действията ми спокойно могат да бъдат класифицирани като психологически тормоз. И ако премина границата само още веднъж, той като нищо би могъл да повдигне обвинение срещу мен.

— Значи е настъпил моментът аз да поговоря с Рийд — заяви Уеб. — Направо ми иде да отида още сега до дома на Джуди и да му дам да се разбере.

— Виж сега, недей да вършиш неща, за които после ще съжаляваш — предупреди го Франк. — Не забравяй, че си сенатор и във всеки един момент можеш да се озовеш на първите страници на вестниците. Освен това Рийд вече не живее при майка си. Преместил се е в свободната стая над „Сервиза на Конуей“.

Уеб стовари десния си юмрук върху дланта на лявата си ръка. Чу се силен звук, който отекна в нощната тишина. Ела подскочи. Баща й направо беше побеснял и целият му гняв бе насочен срещу Рийд. Колкото й да не й се искаше да повярва, че Рийд е способен на такава жестокост, тя, също като баща си, не се сещаше за никой друг, който толкова силно да мрази семейството й. И най-вече Уеб. Нима дългият престой на Рийд в затвора до такава степен го бе накарал да загуби човешкия си облик, че той без всякакви скрупули бе посегнал на живота на невинните кучета?

Очите й се напълниха със сълзи. Спомни си Стоунуол, Лий и Бо като малки кученца: игриви, непослушни, шумни и непредвидими. А след като ги изведе за пръв път на лов, баща й просто не можеше да се нахвали и все повтаряше, че е отгледал първокласни ловни кучета.

— Веднага щом Док Хамбри свърши с аутопсията, искам кучетата си обратно у дома — заяви Уеб. — Възнамерявам да ги погреба в гробището за кучета. Те бяха прекрасни ловни хрътки. И заслужават да почиват в мир.

Ела долови скръбта в гласа на баща си, забеляза влагата, избила в очите му. Не можеше да се избави от спомена за Уеб, който прегърбен над Стоунуол — любимецът му — не спираше да гали главата и леко подутото тяло на кучето. Още като го видя, очите й се напълниха със сълзи, но тя побърза да ги изтрие преди той да се изправи и да се премести към Лий и Бо.

— Вие двамата с Ела също можете да си лягате — рече им Франк. — Тази вечер не може да се направи нищо повече. Ще ви се обадя утре сутринта, за да ви информирам дали сме открили нещо. Веднага щом Док Хамбри ми съобщи резултатите от аутопсията, ще ви позвъня.

Уеб кимна.

— Да, предполагам, че имаш право. — Погледна към Ела. — Готова ли си да се прибираме, принцесо?

— Ти върви, татко. Аз ще поостана тук още малко. Сигурна съм, че дори и да си легна, няма да мога да заспя.

— Аз смятам да вляза в къщата, да си сипя малко бърбън и да почета паметта на трите прекрасни животни, които изгубихме. — Уеб прегърна Ела през раменете и я притисна към себе си. — Не се бави много. — Вдигна очи към притъмнялото небе. Летните светкавици, прорязващи мрака, приближаваха все повече.

— Ще се прибера, преди да е заваляло — обеща му тя.

В мига, в който баща й се отдалечи достатъчно, Франк Нелсън я погледна и рече:

— Уеб беше много силно привързан към тези животни, нали?

— Да, така е.

— Госпожице Ела, вярваш ли, че Рийд Конуей е отровил хрътките на баща ти?

— Не зная.

— Ако приемем, че Рийд е авторът на заплашителните писма и анонимните телефонни обаждания, ако допуснем, че пак той е проникнал с взлом в дома ви и е отровил кучетата на Уеб, то тогава, по мое мнение, няма да мине много време преди да насочи действията си към истинските си мишени. Ти. Майка ти. И баща ти.

Ела потрепери.

— Не. Не… мога да повярвам на това. Ти твърдиш, че той ще убие отново, така ли? Наистина ли вярваш, че Рийд изпитва толкова силна ненавист към баща ми, че е готов да рискува и да прекара остатъка от живота си в затвора? Той продължава да твърди, че не е убил Джуниър Блалък и че единствената му цел е да открие истинския убиец, за да изчисти името си. Ако това е вярно…

— Не трябва да вярваш на нищо, което чуваш от устата на Рийд. Нищо не би му доставило по-голямо удоволствие от един евентуален спор между теб и баща ти. Иска да ви види от двете страни на барикадата, изправени един срещу друг. Държи да те накара да повярваш в невинността му и да се обърнеш срещу баща ти, обвинил го убийството на Джуниър.

Ела не знаеше как да отговори на това и затова предпочете да замълчи.

Франк докосна шапката си с ръка, обърна се и се запъти към полицаите, които продължаваха огледа на района около кучешките колиби. Ела вдигна очи към стаята на Керълин и се запита дали майка й наистина спи. Надяваше се да е така. Тя и без друго беше достатъчно разстроена и не й трябваха повече притеснения тази вечер. Ами баща й? Тази вечер очевидно щеше да остави всичко в ръцете на полицията, но сигурно още на сутринта щеше да се изправи срещу Рийд. Не можеше да му позволи да го направи. Защото никой не би могъл да предвиди как ще завърши една директна конфронтация между двамата. Както за Уеб, така и за Рийд.

И за кого се притесняваш повече в случая? За баща си или за Рийд?

Съществуваше един-единствен начин да бъде избегнат директния сблъсък между двамата мъже. Тя лично трябваше да се види с Рийд. Ако той наистина бе посегнал на кучетата на баща й, Ела щеше да го разбере веднага. Трябваше само да се вгледа внимателно в студените му сини очи.

След като си намери това толкова убедително и рационално оправдание, Ела се качи на втория етаж, смени тъмносиния си ленен костюм с обикновена памучна рокля, събу обувките с високи токове и си сложи обикновени сандали. Грабна дамската си чанта, взе ключовете за колата си и предпазливо се промъкна по задното стълбище. Вратата на спалнята на майка беше затворена. А също и на баща й. Може би и двамата нямаше да разберат, че има намерение да излезе от къщи. Надяваше се да не чуят бръмченето на ягуара й. Или пък да решат, че някоя друга кола минава по улицата край дома им.

 

 

Пътуването до „Сервиза на Конуей“ й отне десет минути. Ела спря колата зад сградата, загаси двигателя и слезе. Луда ли беше да идва тук? Май наистина сама си търсеше белята? Ами ако се окажеше, че Рийд наистина е толкова лош, колкото смятаха хората? Ами ако наистина беше убиец? Можеше да пречупи врата й като сламка с огромните си, брутално силни ръце.

Студена тръпка разтърси тялото й. Погледна дървеното стълбище, което водеше към втория етаж. През прозореца проникваше съвсем слаба и приглушена светлина. Той, разбира се, може би дори не си беше у дома и тя напразно се бе разходила до тук.

Назъбена светкавица изведнъж проряза небето. Последва силен гръм. Бурята приближаваше. Ела пое дълбоко дъх, събра кураж и тръгна нагоре по стълбището. Беше се изкачила до половината, когато долови протяжния, изпълнен със сладостна тъга джазов ритъм. Сърцето й пропусна един удар. Рийд си беше у дома. И слушаше музика.

Още една светкавица освети небето над главата й. Последвалият оглушителен трясък беше сигурен знак, че бурята се приближава по-бързо от очакванията й. Ела се изправи пред вратата и се поколеба. Или ти ще разговаряш с Рийд, или баща ти ще се изправи срещу него.

Вдигна ръка и почука. Не последва отговор. Почука отново. По-силно. И настоятелно. Вратата изведнъж се отвори. Рийд се изправи пред погледа й. Висок и широкоплещест, той изпълни цялото пространство пред нея. Русата му коса беше разрошена — сякаш само преди миг бе прокарал пръсти през нея. Ела го огледа и видя, че е бос. Облечен беше единствено с чифт разкопчани дънки. Погледна я и очите му се присвиха заплашително. Ела преглътна обхваналия я страх.

— Ако наистина съм все още жив и дишам, то май ще се окаже, че съдия Елинор Портър е ощастливила дома ми с посещението си. — На устните на Рийд заигра наперената му усмивка, която сякаш преобърна стомаха й. — Какво правиш тук, миличка? Дошла си за още от онова, което ти дадох днес следобед?

Без дори да си даде време да помисли, реагирайки напълно инстинктивно, Ела замахна с ръка и зашлеви лицето на Рийд. После, дала си сметка какво всъщност бе направила, се отдръпна и едва сподави уплашената си въздишка. За пръв път през живота си посягаше да удари друго човешко същество.

Рийд бавно разтърка бузата си. Присмехулната усмивка не слизаше от лицето му. Студеният му поглед сякаш я хипнотизираше и тя стоеше като закована на мястото си. Бягай, да те вземат дяволите! Бягай! Рийд я сграбчи за китката на ръката и я привлече към себе си. В последвалия миг Ела изведнъж си даде сметка, че не може да диша, не може да мисли, не може да реагира дори. Когато най-накрая се съвзе и се опита да се отскубне, той не й даде тази възможност.

Притисна устни към нейните и прошепна:

— А сега смятам да ти дам онова, заради което си дошла при мен.