Бевърли Бартън
Любов и омраза (17)

17.

Спри го. Спри го веднага. Не допускай това да се случи. Ще съжаляваш. О, Господи, помогни ми!

Ела се опита да се съпротивлява, но Рийд я държеше здраво, а когато се опита да възрази с думи, той пъхна език дълбоко в устата й. Опияняващи, шеметни усещания разтърсиха тялото й, преминаха през нея със скоростта на светлината. Ела отвърна на целувката автоматично, инстинктивно. Тялото й се държеше така, сякаш разпознаваше този мъж като самеца, за чиито ласки беше създадено.

Допускаш грешка! Огромна грешка. Помисли за последиците!

Ела сложи ръце на гърдите му и го отблъсна с все сила. Усилията й бяха възнаградени и сложиха край на разтърсващата целувка. Рийд свали ръка от врата й и я изгледа с блеснали от страстта очи.

Коленете на Ела сякаш изведнъж омекнаха и за част от секундата й се стори, че може да се подгънат под нея. Избърса от устните си влагата, останала след целувката му, и го погледна право в очите. Нямаше никакво съмнение, че Рийд беше най-смайващият и завладяващ мъж, с когото се бе сблъсквала през целия си живот. Силен, мускулест и настъпателен. Стопроцентов мъжкар. Дори и на времето да бе притежавал известна деликатност и гъвкавост, тези черти на характера му бяха изкоренени по време на дългия престой в затвора, а лицето му бе придобило суровите, изсечени като от гранит черти на издръжлив и непреклонен боец.

Погледите им се преплетоха. Рийд я гледаше от високо, опитвайки се да наложи волята си и да я изплаши. Сигурно си даваше сметка за въздействието, което оказва върху нея. Не може да не бе почувствал готовността, с която откликна на целувката му, както и желанието, пулсиращо в цялото й тяло. Леденосините му очи се открояваха върху силно загорялото му лице, хипнотизираха я и я привличаха неустоимо към него. Съпротивлявайки се с всички сили, Ела отчаяно се опитваше да устои на желанието да се хвърли в силните му ръце.

— Не зная какво очакваш да се случи, но те уверявам, че между нас не съществува нищо.

— Сигурна ли си?

— Да, сигурна съм.

— Не, не си — възрази той с дрезгавия си, съблазнителен глас. — Вече не си сигурна в нищо, нали?

— Онова, в което съм сигурна, е, че не те харесвам и не желая да имам нищо общо с теб. Всъщност, струва ми се, че започвам да те мразя.

Рийд се ухили. По-точно устните му се разтегнаха в нещо, което повече приличаше на самодоволна усмивка.

— Не мразиш мен, скъпа. Мразиш себе си, защото желаеш мъж като мен.

Лицето й пламна и Ела мислено се прокле, загдето позволи на последната му забележка да я смути толкова. За бога, та тя беше на тридесет години! Чувала бе и други мъже да изричат също толкова груби и нелицеприятни коментари по неин адрес, но винаги бе реагирала по един и същи начин — с гордо презрение и безразличие. Не можеше обаче да отрече факта, че в думите на Рийд имаше и известна доза истина. Известна доза ли? Хайде, признай си, че направо умираш за този мъж.

— Грешиш — излъга тя.

Рийд издебна момента, протегна ръка и хвана лицето й. Шокирана от неочаквания му ход и от силата, с която притискаше пръсти към лицето й, Ела ахна, неспособна да каже каквото и да било.

Долови гласове на хора, които минаваха край кабинета й, чу тропота на стъпки по коридора. Извикай за помощ! Направи го сега, докато все още имаш тази възможност. В противен случай си загубена.

По изражението на Рийд разбра, че той също чува гласовете на хората по коридора и се досеща за мислите й. Приковал неподвижно главата й, за да устои на предстоящата атака, той отново впи устни в нейните. Ела впрегна цялата си воля, за да не отвърне на неумолимата целувка. Наложи си да устои на изкушението. Рийд неочаквано сложи край на целувката и се отдръпна от нея.

— Ето я вратата, скъпа. — Той кимна с глава. — Или излез веднага, или оставаш тук и известно време няма да ходиш никъде.

— Това е моят кабинет. Ако някой ще излиза, това си ти. — Изпита прилив на задоволство. Беше удържала позицията си. Не се бе поддала на натиска му.

— Това е последната ти възможност — заяви Рийд.

Ела не се помръдна.

Той се обърна и тръгна към вратата. Ела въздъхна дълбоко, изпитала истинско облекчение. Но и необяснимо разочарование, което я заля като студена вълна. Идиотка такава, наруга се тя. Можеш да се смяташ за късметлийка, че той отстъпи доброволно. Иначе кой знае какво щеше да сториш и да се каеш до края на живота си.

Облекчението, както и разочарованието на Ела, не продължиха дълго. Отчетливо прещракване й даде да разбере, че Рийд току-що беше заключил вратата. Всичките й сетива застанаха нащрек. Той се обърна и я погледна. И тя разбра, че не може да очаква пощада. Трябваше да приеме истината. Намеренията на Рийд бяха повече от сериозни.

— Има нещо, което бих искал да узная, госпожице Ела. Някой чукал ли те е до сега?

Ела ахна от изумление.

— Не те питам дали си се любила с някой от възпитаните ти и изискани приятелчета. Питам те дали си правила секс с мъж, който те желае толкова силно, че страстта го разяжда отвътре.

— Нямаш никакво право да ми говориш по този начин. Нямаш право да мислиш, че съм готова да правя секс с теб. — Тя рязко тръсна глава и вдигна двете си ръце, опитвайки се да му внуши, че не бива да я приближава.

Без да сваля поглед от лицето й, Рийд бавно запристъпва напред, скъсявайки все повече разстоянието помежду им.

— Дай ми това право. Знаеш, че го искаш. Искаш го толкова отчаяно, колкото и аз.

— Грешиш. — Заля я силна паника, която като коварна болест изведнъж сломи съпротивата й.

Защо не се развикаш? Защо не избягаш от него? Все още има време.

Той се присегна и хвана лицето й в двете си ръце. Ела рязко си пое дъх. Докосването му беше властно, но и изключително нежно. Нервите й затрептяха, разпалени от страх и неудържим копнеж. Устните му се спряха върху нейните. Бяха топли и влажни, настойчиви, но не и брутални. Женската й същност мигновено реагира на мъжкото му излъчване, разпознавайки своя дълго чакан партньор. Ела отвърна на целувката му с отчаяно нетърпение и непреодолима страст, които разпалиха неконтролируем плам в душата му. Изскимтя едва чуто, наведе се към него и гърдите й се притиснаха към силното му тяло. Рийд спусна ръце надолу по бузите, погали ушите, разтвори пръсти и ги зарови в косата й. Целувката му стана още по-настойчива, езикът му проникна между устните й и се сблъска с нейния. Ела подпря разтворените си длани на гърдите му, за да запази равновесие. И за да задоволи потребността си да го докосва. Целувката продължи цяла вечност и ги остави и двамата без дъх. Най-накрая Рийд се отдръпна и Ела мигновено се почувства осиротяла — сякаш бе изгубила част от себе си. В следващия миг обаче устните му потърсиха нови територии. Плъзнаха се по шията й, обсипвайки я с целувки, а след това докоснаха ухото й.

Ела облиза подпухналите си устни, а ръцете й, сякаш тласкани от някаква сила извън нея, се вдигнаха нагоре и се заеха с ризата му. Разкопча копчетата едно по едно. След това пъхна длани под меката тъкан и погали голите му гърди. Върховете на пръстите й докоснаха къдравите кафяви косъмчета, които растяха по изпъкналите му мускули, покрай плоските зърна на гърдите му и постепенно се спускаха надолу под формата на триъгълник. О, каква наслада й доставяше допирът на голото му тяло!

В мига, в който Рийд я докосна, Ела едва не се разпадна в ръцете му. Сподавено стенание се изтръгна от гърлото й. Той разкопча ципа на деловата й тъмносиня лятна рокля и я смъкна чак до кръста й като през цялото време не спираше да гали гладката кожа на гърба й. Докато Рийд я прегръщаше, обвил около нея двете си ръце и притиснал устни към вдлъбнатината в основата на шията й, Ела се зае да изследва тялото му. Измъкна ризата от колана на дънките му, разтвори я и си осигури пълен достъп към горната част от тялото му.

Рийд разкопча сутиена й, смъкна презрамките от раменете й, а после, като напредваше сантиметър по сантиметър, бавно откри гърдите й. Докосна ги с длани, повдигна ги и погали с палци розовите им зърна. Ела затвори очи и се понесе на вълните на болезненото удоволствие, което заливаше цялото й тяло. Рийд продължи да си играе с твърдите й зърна — докосваше ги, галеше ги, пощипваше ги, разтриваше ги с длани. Не спря докато Ела не се задъха в ръцете му. Едва тогава сведе глава, пое едното й зърно между устните си, а пръстите му продължиха атаката си върху другото. И в мига, в който Ела реши, че не би могла да понесе нито секунда повече от това вълшебно мъчение, Рийд вдигна глава и я погледна в очите. Приковаха пламналите си погледи един в друг, а задъханото им и накъсано дишане беше единственият звук, отекващ в притихналата стая. Почти осезаемо желание трептеше във въздуха помежду им и ги засмукваше в огнените дълбини на страстен водовъртеж, тласкаше ги към ирационалната, първична бездна на плътското съвкупление. Всички страхове, съображения и опасения бяха забравени. Едно-единствено нещо имаше значение в този момент — непреодолимото им желание да се притежават. В този безкрайно дълъг миг, в който стояха един срещу друг, преплели погледи, те и двамата го разбраха.

И го приеха.

Любиха се като диви животни, тласкани от първичен и неподвластен на човешкия разум копнеж, който можеше да бъде задоволен само с необуздано, разкрепостено и разюздано сексуално изживяване. Ела извиваше тяло под неговото, отдала се напълно на плътските наслади. Нежността и плахостта отстъпиха място на варварска и безмилостна страст. Всяко тяхно действие се ръководеше от похотта и желанието за сексуална удовлетвореност. А Рийд с всяко свое движение, с всеки тласък на великолепното си тяло я приближаваше все по-близо и по-близо до пълното блаженство. Сякаш пълноводни реки потекоха от утробата й, тя цялата набъбна и притисна коравия му пенис в коприненото лоно на женствеността си.

Оргазмът й беше неизбежен. Ела почувства заливащите я вълни на неописуема наслада и чак се уплаши от силата и мощта на изживяванията си. Никога преди не бе изпитвала такова непоносимо удоволствие, което я разтърси цялата, прониза всяко кътче от тялото й.

— Не, миличка. Не се страхувай — прошепна Рийд, сякаш мигновено разгадал мислите й. — Отпусни се. Свърши заради мен, Ела. Само заради мен.

И тя забрави всичко, понесена на вълните на насладата. Експлодира от неописуемото удоволствие и се пръсна на милион парченца. Оргазмът й продължи сякаш цяла вечност, изпразни главата, разлюля тялото й, не остави нито една частица от нея незасегната от върховната сила на любовния им акт.

Опита се да се измъкне изпод тежестта му. Сложи ръце на гърдите му и го блъсна.

— Моля те, позволи ми да се изправя.

Рийд я изгледа изпитателно, но веднага след това се надигна. Стъпи на пода, вдигна боксерките и дънките си и побърза да затвори ципа. Ризата му висеше само от едното рамо на мощното му тяло. Подаде й ръка, предлагайки й помощта си. Тя неохотно я прие. Рийд я дръпна и й помогна да се изправи. Голите й гърди неволно докоснаха тялото му и тя едва сподави стенанието си.

Погледна го умолително. Това не трябваше да се случва. Беше грешка. Направили бяха огромна грешка. Не биваше да го допускат никога повече.

Мислите й се блъскаха като обезумели в главата й, но Ела не промълви нито дума. Съзнаваше, че в този момент трябваше да изпитва срам и угризения. Само че не чувстваше нищо подобно. Как би могла да съжалява за нещо толкова прекрасно? Как би могла да се кае заради най-неописуемото сексуално изживяване през целия й живот?

Току-що бе правила секс с бивш затворник. С най-заклетия враг на баща си. С един мъж, който беше не по-малко опасен от криминалните престъпници, които ежедневно минаваха през съдебната й зала.

Рийд я пусна, но през следващия миг никой от двамата не помръдна, все още подвластни на изживяната наслада. Той отстъпи пръв. Ела издърпа роклята си нагоре, опитвайки се да прикрие гърдите си.

— Май е по-добре да тръгвам — рече Рийд.

Тя кимна.

— Ела…

— Моля те, просто си върви…

— Да, разбира се.

Той се обърна, прекоси стаята и отключи вратата. Погледна я през рамо.

— До скоро.

Отвори вратата, излезе в коридора и веднага я затвори след себе си. Слава богу, че Кели все още беше на обяд. Ела дълбоко си пое дъх и бавно издиша. Какво точно се бе случило с нея, по дяволите?

Телефонът изведнъж иззвъня и суровата реалност се стовари отгоре й с цялата си тежест. Ела притича през стаята, заключи отново вратата и се спусна обратно, за да вдигне телефона.

— Съдия Портър. — Гласът й прозвуча изумително спокойно, макар че тя цялата се тресеше от напрежение.

— Ела, как си? — Беше Сибил Карлисъл. — Извинявай, че не бях станала, когато си излязла тази сутрин.

— Добре съм. — Категорична лъжа. След случилото се с Рийд Конуей Ела се съмняваше, че някога отново ще се почувства добре.

— Предполагам, че Уеб и Керълин веднага ще се приберат у дома?

— Да, боя се, че е точно така. Опитах се да убедя татко да не прекъсват ваканцията си, но той настоя да се върнат.

— Радвам се, че Уеб ще се прибере, за да се погрижи за момичето си. Знаеш, че се тревожа за теб.

— Добре съм — увери я Ела. — Освен това вече съм голямо момиче. Мога и сама да се грижа за себе си.

Да бе, сигурно! Видя се колко можеш да се грижиш за себе си. Току-що прави секс без никакви предпазни мерки. И то на дивана в кабинета си. С Рийд Конуей, за бога! Пресвети боже, момиче, и една коза има повече акъл от тебе.

— Не бих могла да понеса мисълта, че нещо лошо би могло да ти се случи — развълнувано заяви Сибил. — Много те обичам, мило мое момиче.

— И аз те обичам.

Ела затвори телефона и се обърна да потърси сутиена си. Коприненото й бельо висеше от едната страна на кошчето за боклук. Ела сложи сутиена си, издърпа роклята на раменете си и се присегна да закопчее ципа на гърба. Потърси гащичките си и ги намери притиснати между облегалката на дивана и една от възглавниците.

Влезе в банята и се закова на място, шокирана от изражението, което я гледаше от огледалото над мивката. О, небеса! Който и да я видеше в този момент, моментално щеше да разбере, че току-що е правила секс. Много приятен и удовлетворителен секс.

Преди да се върне в съдебната зала ще трябва да се измие, да среше косата си, да си сложи нов грим и да се опита да изтрие това изражение на преситена задоволеност от лицето си. Не можеше да допусне някой да заподозре, че Нейна светлост, съдия Елинор Портър, се бе отдала на плътски наслади по време на обедната си почивка.