Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (8)

Глава седма

Джак Магнъс беше по риза с разкопчана яка. В ръка държеше отворена папка и примигваше срещу посетителката си, сякаш току-що откъсналите му се от печатния текст очи се затрудняваха да възприемат гледката пред него.

— Какво ще обичате? — попита с очевидно раздразнение.

— Извинете, че ви безпокоя вкъщи — усмихна се Франси. — И през ум не би ми минало да го направя, ако вашите сътрудници не ме бяха мотали със завидно майсторство цели пет седмици, поради което реших, че така не може да продължава.

— Сътрудниците ми? — изви вежди той.

— Да. Разработих план за установяването на компютърен интерфейс между европейските филиали на „Магнъс“, предполагащ електронна обработка на номенклатурата, бюджета, заплатите и най-важното, схематизиране на позициите на пазара, независимо от продукта и разходите. Проектът ми предвижда инсталирането на възлови места, например в Париж, Лондон и Лозана, на три средно мощни сървъра, както и програма за отчетност и архивиране, която създадох за целта. Системата е експериментална, разбира се, но съм убедена в ефективността й. Реших да ви запозная с нея и изпратих изложение до кабинета ви, но очевидно са го забутали някъде и така ще си остане непрочетено, та затова си позволих…

— Чакайте — зяпна от удивление Джак. — По-кротко. Как, казахте, че ви е името?

— Франси. Франси Болинджър. Работя в управлението на господин Уилбър. В „Местни продукти“. И както вече ви казах, отдавна проучвам проблемите на европейските филиали. Моята специалност са компютрите и електронният анализ на параметрите на производителността. Ако ми отделите няколко минути, бих могла да ви обясня…

— За бога, успокойте топката за малко!

Най-сетне Франси замълча. Огледа изпитателно мъжа пред себе си. В действителност изглеждаше много по-добре, отколкото на снимката. Беше висок, със спортна фигура, гъста черна коса и тъмни очи с остър, преценяващ поглед. Забеляза загара на лицето му и си каза, че може би ходи на ски.

Изпод разтворената яка на ризата се подаваха гъсти черни косми, покриващи гърдите и силните китки на ръцете му, на едната от които имаше часовник „Ролекс“. От цялото му същество се излъчваше сурова решимост, която я порази.

— Как стигнахте дотук? — попита той. — Как успяхте да се промъкнете покрай портиера?

Тя отново му се усмихна с чаровната си ученическа усмивка.

— Говореше по телефона — отвърна тя — и аз… се самопоканих.

Стори й се, че продължителният поглед, с който я обгърна, трае цяла вечност. Запита се какво ли ще направи: ще я пусне да влезе, ще затръшне вратата под носа й или пък ще нареди да я арестуват?

— Мисля, че е най-добре да влезете — каза той и отстъпи крачка назад, отваряйки вратата.

Франси прекрачи прага и замръзна пред красивата гледка. Манхатън се разгърна пред очите й като театрален декор на пиеса, изпълнявана единствено за нея. Градът като че ли надзърташе с усмивка през прозорците на уютния апартамент. По короните на дърветата имаше сняг, а алеите искряха под светлината на уличните лампи като гирлянди от тъмно сребро.

— Позволете… — каза Джак Магнъс.

Тя го остави да й помогне да съблече палтото и усети лекото докосване на пръстите му по раменете си.

— Седнете — покани я той и отиде да го закачи.

Франси се отпусна в мекия кожен диван и се огледа. Обзавеждането бе непретенциозно: кожени дивани и кресла, картини на абстракционисти, широки ниски маси, матовобели стени и дебел килим в мек, неопределен цвят, който грееше топло под светлината на лампите. Контрастът между по-скоро скромния интериор и великолепната гледка, разкриваща се от двата огромни прозореца, като че ли бе умишлено търсен.

Франси седеше и с усмивка оценяваше заобикалящия я дискретен лукс, сравнявайки го неволно с малкия си апартамент в Уест Сайд, който гледаше към шумна и вечно гъмжаща от народ улица. Кабинетът й в „Магнъс Индъстрис“ бе вътрешен и нямаше прозорци, така че не беше свикнала с гледки като тази, която се разстилаше пред очите й.

Джак най-сетне отново се появи. Франси трябваше да положи усилия, за да не хлъцне. На атлетичното му тяло ризата и панталонът стояха много по-добре, отколкото смокинг на всеки друг мъж. Докато се приближаваше, тя си даде сметка, че приликата между него и баща му не е чак толкова голяма, колкото на снимката. Всъщност каквато и сянка да хвърляше бащата върху сина, тя напълно се разсейваше от удивителното излъчване на Джак. Имаше вид на човек, който сам си е господар и който прилича единствено на себе си.

— Ще пиете ли нещо? — попита.

Франси поклати отрицателно глава.

Джак седна в креслото срещу нея и я погледна. Тя държеше в ръка докладната си. Усещаше как очите му я опипват, преминавайки от блузата към полата, за да стигнат накрая до краката и обувките й на високи токчета. Като при това ни най-малко не бързаше да приключи с невъзмутимия си оглед.

— Така — рече най-сетне.

Последва мълчание. За миг Франси загуби ума и дума. Знаеше, че има какво да каже и че това е единственият й шанс да го направи. Той като че ли долови нейното смущение и реши да й се притече на помощ.

— Значи работите при Рей Уилбър.

— Да. Специалист съм по анализ на маркетинга. Работих върху проекта на господин Уилбър за реорганизацията в „Местни продукти“.

— Знам — прекъсна я той. — Планът беше блестящ. Искрено казано, не очаквахме подобно нещо нито от Рей, нито от хората му.

— О… Не предполагах… И през ум не ми мина, че сте в течение.

— Член съм на Борда, а точно той го одобри — напомни й Джак. — Решението се налагаше от само себе си. Планът бе наистина единственият правилен изход.

Окуражена, Франси се усмихна. Забеляза, че той започва да проявява все по-голям интерес към нея.

— И какво ви води при мен? — полюбопитства Джак. — Защо сте се ориентирали към европейските филиали? Нали работите в друго управление?

Франси замислено прехапа устни. Беше очаквала този въпрос, но все още не бе намерила отговора.

— Интересувам се от проблемите на комуникациите — започна тя. — Дълго време се занимавах с математика и компютри в Пенсилванския университет и…

— Европа няма нищо общо с „Местни продукти“ — прекъсна я той. — Да не би във вашето управление да не знаете как да запълните свободното си време?

Франси се поколеба, сетне отвърна:

— И да, и не. Реорганизацията е вече в ход и в момента съм в паузата между два проекта. Господин Уилбър каза…

— Позволете да ви попитам нещо — прекъсна я отново Джак. — Как се случи така, че започнахте работа именно при Рей Уилбър?

— Ами… кандидатирах се за мястото.

— Каква длъжност заемате? — поинтересува се той.

— Специален съветник на началника на управлението — отговори Франси. — Нищо особено…

— По обява ли се явихте или по нечия препоръка? — продължи да разпитва той.

Франси поклати глава.

— Отидох направо при господин Уилбър. Имах някои идеи относно разрешаването на финансовите проблеми на управлението и го запознах с разработката си. И господин Уилбър беше достатъчно любезен, за да…

— В „Магнъс Индъстрис“ не приемаме на работа току-така — усмихна се едва доловимо Джак. — Всяко назначение се извършва или от „Личен състав“, или по специална препоръка.

— Е, да, но в „Личен състав“ ми отказаха — призна Франси. — Реших обаче, че господин Уилбър ще прояви интерес…

— И той го прояви — довърши Джак вместо нея.

— Да.

Присвил черните си очи, той я гледаше с много по-голямо внимание.

— А сега смятате, че и аз на свой ред ще проявя интерес към следващия ви проект?

Франси кимна смутено. Светкавичният разпит, на който я беше подложил, бе направил на пух и прах защитния й камуфлаж, излагайки на показ агресивността, белязала досегашната й кратка кариера в „Магнъс Индъстрис“.

— Амбициозна сте, както виждам — подхвърли Джак.

— Още с постъпването в колежа мечтаех да работя в „Магнъс Индъстрис“ — усмихна се тя колкото се може по-невинно — и не можах да се примиря, когато „Личен състав“ отхвърли молбата ми. Реших, че най-добрият начин да постигна целта си е като покажа, че мога да направя нещо за компанията. Знам, че ви се струва малко необичайно…

Последва кратка пауза.

— Мисля, че във вътрешния бюлетин ми попадна отчет за реорганизацията — наруши мълчанието той. — Имам добра памет, що се отнася до имена, но вашето, ако не греша, не беше споменато в нея?

Франси се замисли, после вдигна очи към него и простичко отвърна.

— Не, не беше.

Отново настъпи мълчание, този път по-продължително. Джак й предложи цигара от сребърната табакера на масата. Тя отказа, той си запали една, седна и отново се вторачи в нея. На Франси ужасно й се искаше да разбере какви мисли витаят зад тези черни очи.

— Така — промълви най-сетне той. — Значи искате да ме запознаете с проекта си за създаването на компютърен интерфейс между европейските филиали, предполагащ — как го казахте? — електронна обработка на номенклатурата и схематизиране на позициите на пазара, при това независимо от продукта или разходите?

Франси се усмихна. Очевидно въпреки явното си раздразнение от неочакваното посещение, той не бе пропуснал нито една нейна дума.

Тя кимна.

— Добре — продължи Джак. — На ваше разположение съм. Разбирам, че доста сте се потрудили, за да стигнете дотук, и смятам, че заслужавате да бъдете изслушана. А сега ми кажете как възнамерявате да приложите на практика този план?

Изгаси цигарата и се отпусна на дивана, с ръце, сключени зад тила. Вътрешно изглеждаше много спокоен и все пак нещо й подсказваше, че се отнася към нея подозрително и е нащрек.

Без да поглежда текста на предложението, което носеше вече го знаеше наизуст — Франси се изкашля и се впусна в обяснения. Говори без прекъсване половин час, който й се стори, че отлетя като миг. През цялото време Джак Магнъс не помръдна; седеше и слушаше, без да прави какъвто и да било коментар и без да откъсва очи от нейните. Отначало избягваше погледа му, защото се страхуваше, че няма да може да се съсредоточи. Но след малко изцяло се потопи в пронизващите я зеници и се понесе ведно с неудържимия поток на думи, които бе репетирала почти две седмици. С цялото си същество усещаше тяхната логика и истинността им, макар Джак Магнъс да не показваше с нищо, че го е убедила.

Когато свърши, той още дълго не откъсна поглед от нея и накрая отбеляза:

— Вие сте изключително красива.

Думите му прозвучаха хладно, подобно на констатацията на учен. Франси се намръщи и раздразнено попита:

— Външността ми има ли някакво отношение към проекта, с който току-що ви запознах?

Джак се усмихна.

— В „Магнъс Индъстрис“ никак не държим красивите млади жени да привличат вниманието като специалисти по маркетинг. А още по-малко като специалисти по математически синтез и компютърен интерфейс. Май напирате срещу течението, госпожице Болинджър?

Франси внимателно го погледна.

— Старая се да свърша колкото се може по-добра работа в онази област, която познавам най-добре — отвърна тя. — А ако трябва да отговоря на въпроса ви искрено: да, в „Магнъс Индъстрис“ ми беше доста трудно да го направя.

Джак замислено поклати глава. Сетне лицето му отново се озари от обезоръжаваща усмивка.

— Уважавам онези, които вървят срещу течението. Добре би било, ако в нашата корпорация имаше повече такива хора.

Франси на свой ред се усмихна.

— Може ли да го прочета? — посочи Джак предложението.

— Точно това се опитвах да ви накарам да направите цели пет седмици — отвърна тя, изненадана от собствената си искреност.

— И ето че успяхте — засмя се той. — Ще се запозная с него и ще ви се обадя. Отбелязали ли сте служебния си телефон?

Франси кимна.

Джак погледна часовника си и попита:

— Сигурна ли сте, че не искате нищо за пиене? Поне чаша кафе?

Франси отрицателно поклати глава и отвърна:

— И без това ви отнех много време. Благодаря, че ме изслушахте. Можете да задържите този екземпляр, имам копие.

Джак стана, излезе от стаята и се върна с палтото й.

— Ето — разтвори го той, за да й помогне да се облече.

За втори път Франси усети допира на ръцете му до раменете си — единственият физически контакт между тях от момента, в който се бе появила в дома му. Долови чистия мирис на тялото му. Почти реално почувства силата на волята и интелекта му, напрегнати като свита стоманена пружина. В допълнение към дългата и отчаяна реч, която му бе дръпнала, това усещане накара краката й да се подкосят. Той бе не само най-привлекателният, но и най-поразителният мъж, когото бе срещала.

— Приемете извиненията ми за начина, по който моите сътрудници са се отнесли с вас — каза Джак. — Опитвам се да възприемам новите идеи, особено когато са на наши служители. И с нищо не може да се оправдае разиграването, на което са ви подложили.

— Няма значение — усмихна се Франси, обръщайки се с лице към него. — След като вие…

— Да. Е, какво, до нови срещи? — попита той, подавайки й ръка.

Франси видя как пръстите й се загубиха в широката му шепа. Слабостта в коленете й се засили. Усети как лицето й пламва.

— Да — промълви тя. — До нови срещи.

— Благодаря ви, че дойдохте — усмихна се Джак. — Непременно ще ви се обадя.

Проследи я с поглед, докато тя влизаше в асансьора, и се прибра в апартамента. Вдигна домофона и набра номера на портиера.

— Сет, в момента с асансьора слиза една млада дама. Облечена е с вълнено палто и носи куфарче. Поръчай й такси докъдето пожелае и плати на шофьора.

— Слушам, сър — разнесе се в слушалката гласът от фоайето и в него звънна многозначителна нотка.

— И още нещо, Сет — добави Джак Магнъс. — Следващия път, когато се отделиш от бюрото си, за да разговаряш по домофона, бъди по-внимателен. Не се знае кой може да дойде да ни досажда.

— Да, сър.

Джак Магнъс остави с усмивка слушалката и се загледа през прозореца към разстилащия се долу град.

В крайна сметка Ню Йорк е безспорно интересно място, помисли си той.