Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (54)

Глава петдесет и трета

Докато Франси и баща й играеха шах на верандата на къщата в Пенсилвания, Антон Магнъс седеше на бюрото си в манхатънската централа на своята корпорация и наблюдаваше изпитателно сина си.

Джак изглеждаше спокоен и самоуверен и Антон Магнъс със задоволство отбеляза, че през последните няколко години синът му видимо е узрял. Джак явно бе вече човек, с когото трябваше да се съобразява.

В тъмните му очи се четеше търпение. Търпение, което Антон притежаваше по рождение и се бе опитал да предаде и на сина си. Търпение, което му казваше кога да нанесе удара и кога да изчака. И Джак сега го използваше.

Но колкото и да се опитваше да я скрие под маската на самоувереността, в очите на Джак се четеше и страст, каквато доскоро Антон Магнъс не беше забелязвал у сина си.

Именно по тази причина днес Джак, независимо от способностите си, не можеше да бъде достоен противник на баща си.

— Предполагам, че всичко е наред? — подхвърли Антон.

— Напълно — усмихна се Джак Магнъс. — Но не беше никак лесно. Държеше всичко в пълна тайна. При все това още в началото успях да получа доста сведения от Дейна, а моите хора довършиха работата. Държим род наблюдение цялата операция. Нещата са в наши ръце.

— Можем ли да я изпреварим на пазара? — поинтересува се бащата.

— Много лесно — подсмихна се Джак. — Знам програмата й до подробности. Имам мои хора в шест фабрики, които работят денонощно по задачата. Рекламната агенция е напълно готова с кампанията. Механизмът за продажба и обслужване е изцяло разработен. Остава ми просто да натисна копчето.

Устните на Антон Магнъс се извиха в предпазлива усмивка.

— Подозира ли те?

— Та нали ще се женим? — изсмя се синът. — Нима можем да бъдем по-близки? — И като скръсти ръце, добави: — Подозренията й се разсеяха с елиминирането на Дейна. А откакто се появих аз, на преден план е вече любовта, не компютрите. И през ум не й минава, че продължавам да работя тук. Убедена е, че за мен „Магнъс“ е вече минало.

Антон бавно поклати глава.

— А сега за датата на сватбата… — поде той. — Все още ли държиш да се ожениш за нея, преди да сме изкарали продукта на пазара?

Във въпроса му се долавяше известна преднамереност, сякаш искаше да подразни сина си.

Джак изви вежди.

— Нима очакваш иначе изобщо да се ожени за мен? Това момиче има железен характер. Няма да ми проговори повече.

— А откъде си толкова сигурен, че ще остане с теб, след като нещата излязат наяве? — прекъсна го бащата.

— Просто няма да знае, че съм замесен — отвърна Джак. — Ще хвърля цялата вина върху теб. Тя също. Нали знаеш, че не си й от любимците. Може би известно време няма да ти гостуваме, но тя ще остане с мен. Бракът променя жените. Те имат нужда от любов. Я погледни мама! Франси също ще влезе в пътя, повярвай ми.

— Сигурен съм, че имаш право, сине — промърмори старият Магнъс.

Последва кратка пауза.

— Е, добре тогава — продължи Антон Магнъс. — Ти изпълни твоята част от уговорката. Аз също възнамерявам да изпълня своята. Щеше ми се да си бе намерил по-подходяща съпруга, но щом искаш нея, няма да ти преча.

Джак кимна. Беше доволен от себе си. Отдавна бе наясно, че баща му няма да му позволи да се разведе с Белинда и да се ожени за Франси, без да поиска нещо чудовищно в замяна. Антон Магнъс притежаваше способността да постига всичко, което пожелае, независимо колко ужасно и извратено е то. Единственият начин човек да го надхитри, бе да му сътрудничи.

Затова и Джак бе сключил тази сделка. Беше обещал да му осигури новия компютър на Франси, получавайки в замяна самата нея.

Разведе се с Белинда, напусна корпорацията и започна да действа възможно най-потайно. Предприе дори първите стъпки към основаването на собствена компания, прекъсвайки всички видими финансови връзки с Антон Магнъс.

Ала прикрит зад този камуфлаж, нито за миг не престана да работи за „Магнъс“ и успя да убеди красивата Дейна да стане негов шпионин. Дейна беше странна личност, чиято глава бе пълна с всевъзможни формули и уравнения, а в сърцето й нямаше място за нищо друго, освен за непомерна жажда за власт. Беше я използвал умело, наслаждавайки се в същото време на изящното й чувствено тяло.

Чрез Дейна се бе запознал със същността на проектирания от Франси нов компютър, който несъмнено щеше да предизвика истинска революция в бизнеса, а след появата сина пазара щеше да донесе неизчислими печалби, и бе проследил етап по етап процеса на неговото създаване.

Когато Дейна беше разкрита — опасност, която би трябвало, но така и не съумя да предвиди — Джак зае мястото й до Франси с легендата за новопридобитата си свобода и с предложението си за женитба. Това й подейства като магия и тя го прие. И сега Джак бе вече достатъчно близо до нея, за да бъде наясно със слабите места на охраната и да нарежда на хората си как по-резултатно да съсредоточават вниманието си върху параметрите на „Моли“. Параметри, които много скоро щяха да залегнат в един нов, изящен Магнъсов компютър, който щеше да се появи на пазара малко преди „Моли“.

Джак бе съставил плановете си изключително внимателно. След сватбата все щеше да намери начин да обясни на Франси кражбата на компютъра. Щеше да изкара виновен някой шпионин, нечий неразкрит от тях таен агент, страховитите пипала на корпорацията „Магнъс“… Всичко, което му дойдеше на ум…

И след като „Магнъс Индъстрис“ смажеше Франси на пазара с помощта на компютъра, в чието създаване тя бе вложила толкова труд, „КомпюТел“ щеше кротко и безславно да загине. А Джак щеше да я успокоява и да съжалява за злото, причинено й от бащината му корпорация. Можеше дори да се закани да го убие например. И тогава самата Франси щеше да го възпре, да го умолява да бъде благоразумен и да помисли първо за щастието си.

Можеше даже да й помогне да заведе дело срещу „Магнъс“, с което щеше да й покаже на кого всъщност е искрено предан.

Но тя никога нямаше да спечели това дело. Адвокатите на „Магнъс“ бяха прекалено силни за дребна риба като Франси. В това Джак бе повече от сигурен.

Щеше да я държи за ръка, да се грижи за нея, да я окуражава, а може би и постепенно да започне да я приобщава към новия си бизнес. И то достатъчно дълго, за да може да свикне с мисълта, че е загубила „Моли“ завинаги.

Скоро след това Франси щеше да забременее. Жените много държат на децата. А появеше ли се бебе, което да обича и за което да се грижи, Франси — и в това той не хранеше никакво съмнение — нямаше вече и да помисли за бизнес.

Така щеше да мине още известно време, докато настъпи подходящият момент Джак да се завърне в „Мангъс Индъстрис“. А дотогава Франси отдавна щеше да е влязла в правия път и да се е превърнала в примерна съпруга. И вече нямаше да има възможност да протестира. Чисто и просто щеше да играе по свирката му.

И двамата щяха да си живеят мирно и щастливо.

Ето какъв бе планът на Джак.

И той щеше да успее, защото в този решаващ момент зад гърба му, и то точно когато се нуждаеше най-много от нея, стоеше с цялата си мощ и средства „Магнъс Индъстрис“.

В резултат на усилията на Джак „Магнъс Индъстрис“ щеше да сложи ръка върху най-революционния по същността си продукт от появата на телефона насам. Миникомпютрите на Франси щяха да променят не само света на бизнеса, но и живота във всички негови аспекти. Печалбите от тях щяха да бъдат колосални. А да не говорим за властта.

И всичко щеше да принадлежи на „Магнъс Индъстрис“.

А след няколко години „Магнъс Индъстрис“ щеше да принадлежи на Джак.

Невъзможно бе да се спре хода на времето. Един ден Антон Магнъс щеше да бъде вече прекалено стар, прекалено уморен, а може би и прекалено болен, за да остане начело на корпорацията, и щеше да се оттегли от ръководството, или чисто и просто да се спомине. И тогава мястото му щеше да заеме Джак.

Колкото до Франси, тя нямаше да попречи на мъжа си да поеме отговорността, която цял живот го бе очаквала. Франси щеше да се предаде и волята й най-сетне щеше да бъде сломена.

Джак познаваше жените. Да, планът му щеше да успее!

Така той щеше да победи баща си по най-сложния и хитър начин, предоставяйки му печалба под формата на компютъра и получавайки в замяна Франси.

Усмихна се, когато си помисли каква дребна душица е старецът и какъв грубиянин. Като всеки хитър селяк, той ламтеше единствено за пари. Достатъчно бе човек да му подхвърли достатъчно голяма стръв, за да се хване веднага на въдицата.

А наградата, за която Джак беше мечтал цял живот, бе вече почти в ръцете му: управлението на „Магнъс“ и брак с най-красивата жена на света.

Колкото до компютърната система на Франси, след като поемеше управлението на „Магнъс“, тя, както и всичко останало, разбира се, щеше да принадлежи на Джак. И тогава той щеше да обере всички лаври, каквото отдавна бе и намерението му.

— Е — каза Джак, канейки се да си върви, — пак ще ти се обадя. Ако в последния момент възникнат някакви промени, незабавно ще те уведомя.

— Благодаря, сине.

Антон не пропусна да забележи изписаното върху красивото лице на сина му задоволство, докато излизаше от кабинета.

И останал сам, удивено поклати глава.

Какъв глупак беше Джак! Въобразяваше си, че е надарен с невероятен ум и изключително силен характер, а не притежаваше нито едното, нито другото. Беше малодушен като жена.

Магнъс се изправи и отиде при шахматната дъска до прозореца. Погледът му обходи немите фигури, тъй горди в своето безмълвие и олицетворяващи същевременно силата в нейната най-чиста и най-жестока форма.

Антон Магнъс се усмихна. Скоро щеше да удържи най-голямата си победа.