Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (41)

Глава четиридесета

На другия ден следобед Франси свика спешно заседание на най-отговорните си служители, между които бяха Сам, Джоел, Барбара, Тери, Куин и Лий Нюджънт.

Въпросът на Куин изпревари съобщението, което възнамеряваше да направи.

— Къде е Дейна? — попита той.

— Тази сутрин я уволних — отвърна Франси. — Тя вече няма да работи при нас. А това означава, че на твоите плещи ще легне още по-голяма отговорност. Отсега нататък за програмирането ще отговаряме двамата с теб. Надявам се, че ще имаш сили да се справиш.

Останали като гръмнати, всички мълчаха. Те познаваха много добре Дейна и в редица отношения разчитаха почти изцяло на нейната неизчерпаема енергия и вещина. Наистина щеше да им липсва. С разработката на „Моли“ се занимаваха изключително ограничен брой специалисти и липсата на един от тях би могла да се окаже фатална.

— А би ли ни обяснила защо? — попита Тери.

— В момента предпочитам все още да не ви казвам — поклати глава Франси, — но искам да знаете, че през следващите седмици най-важното нещо за нас ще бъде сигурността. На този етап най-голямата опасност за „Моли“ е не от техническо, а от стратегическо естество. Ясно ли е?

Настъпи мълчание. Хладният, сдържан тон на Франси и смразяващият ефект на безстрастната й усмивка изпълниха присъстващите със страхопочитание. По нищо не личеше, че току-що е била предадена от една от най-добрите си приятелки. Изглеждаше като шеф на компания, обявил току-що деня за поредния пикник на подчинените си. Беше делова и неестествено спокойна.

След края на заседанието Сам я дръпна настрана.

— Как разбра? — попита простичко той.

Франси се замисли преди да му отговори.

— Наредих да подслушват телефона й.

Върху лицето на Сам се изписа болка. Той не беше в приятелски отношения с Дейна, но през последните две години бе работил с нея върху разрешаването на хиляда технически въпроси и мислеше, че я познава добре.

— Какво те накара да насочиш подозренията си точно към нея? — попита той.

— Нищо — отвърна Франси.

— Нищо? — изви вежди Сам.

— Подслушваха се телефоните на всички — сви рамене тя и в погледа й Сам прочете пълно безразличие.

Изгледа я учудено. Думите й като че ли го разстроиха, сякаш бе прозрял в тях повече от необходимото и поради това вече вредно подозрение. Не можеше да отрече обаче, че действията й бяха дали резултат.

— Кажи ми само едно! — настоя той. — От кого е била наета? От Магнъс?

Франси се поколеба дали да му каже истината, но накрая отсече:

— Сам, в момента имам нужда от гениалния ти ум за далеч по-важни неща, затова е по-добре да не се тревожиш заради случилото се с Дейна. Остави тази работа на мен. Когато всичко приключи, ще получиш отговор на въпросите си. Съгласен ли си?

Той я погледна изпитателно в очите и този път вече забеляза болката в тях. Франси я бе скрила от останалите, но двамата бяха толкова близки, че не съумя напълно да я прикрие и от него.

Сам нежно докосна ръката й и прошепна:

— Съжалявам, Франси.

— В любовта и на война всичко е позволено — усмихна се тя. — А сега, на работа!

И миг след това, заедно с Куин, Сам бе вече изцяло погълнат от работата над прототипа, а Франси се уедини в малкото сепаре в единия ъгъл на склада, което използваше за кабинет.

Позволи си за последен път да помисли за Дейна. Тя беше последният човек, от когото очакваше да я предаде, но сега се радваше, че го е разбрала. Това доказваше, че все още има какво да научи за човешката природа, и то за толкова кратко време.

И дълбоката увереност, която я крепеше през последните изтощителни месеци, отново й се притече на помощ. Затвори очи и се съсредоточи върху работата, която й предстоеше.

„Вие сте на ход, господин Магнъс“, мина й през ума.