Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (23)

Глава двадесет и втора

Докато Антон Магнъс се прозяваше пред шахматната дъска, дъщеря му Джули лежеше по корем на разхвърляното легло и от устата й се откъсваха сподавени сладострастни пъшкания, които заглъхваха във възглавницата.

Джони беше в нея, потънал толкова дълбоко, сякаш се бе сраснал с плътта й. Бавните му тласъци я разтърсваха и я покоряваха със своята сила и осезаемост, изтръгвайки от нея чувствени стонове на възторг и удоволствие.

Беше безупречно плавен, като не се задоволяваше подобно на мнозина просто дебелашки да блъска в интимните й дълбини, а изследваше всяка тяхна частица, възпламеняваше всяка фибра на тялото й, доказвайки с всеки удар, че тя е негова собственост, негова робиня и че нито едно от тайнствените й кътчета няма да забрави близостта му или да копнее по нея.

Чу го да прошепва „Хайде, душко!“, като проникна още по-дълбоко, толкова могъщо и плътно, че на Джули й се стори, че ще се пръсне.

— О, господи! — простена тя във възглавницата. — Господи…

Но това не беше вик на болка. Беше вик на възторга на горда жена, която не обича да доверява дори частица от свободата си на нито един мъж и затова отстъплението й е още по-всеотдайно и страстно заради онзи, който е способен да я застави насила да се преклони.

— Душко… — мълвеше той, знаейки, че тя всеки момент ще свърши и наслаждавайки се на очакването. — Хайде… Дай го на татенцето!

Думите му я довършиха. Изплаквайки удоволствието си в чаршафите, тя избухна в неистова въздишка и се отдаде безпомощно на оргазма, а в очите й бликнаха сълзи.

Едва тогава той все така бавно задълба в нея за последен път и като я сграбчи, сковавайки я неподвижно в мощните си ръце, изля в тялото й бялата река на собствената си наслада.

— О, господи… — повтори тя почти в несвяст. — О, господи…

Останаха така дълго време. Той продължаваше да я притиска към себе си, докато членът му, все така твърд и набъбнал, пулсираше в нея. Приятно му беше усещането, че я изпълва докрай и че я притежава изцяло.

Видя как малките й пръсти се свиват и отпускат, мачкайки чаршафите. Загледа се в гладкия й гръб, в крехкия гръбнак, в тесните рамене и в прелестните полукълба на почти детското й задниче, между които беше потънал. Беше възхитителна наистина! Бе толкова мека и податлива в ръцете му, но затова пък каква воля се излъчваше от студените й сини очи. Воля, която му беше приятно да пречупва. А и какъв остър ум, който обаче, стига да поискаше, можеше да накара да се прехласне в обезумелия вой на истинско животинско падение.

Всъщност не беше чак толкова просто.

Сега, след като бе опознал Джули по-добре, той изведнъж откри, че му е толкова необходима, колкото нито една жена досега. Нещо в нейната миниатюрност, в гладката й, сякаш порцеланова кожа го очароваше. Беше поразен от перверзността, с която го приемаше навсякъде, на всички забранени места.

Тя беше по-специална, и то не само за собствения си затворен свят, но и за човек като Джони, който живееше извън него. Беше рядко, вълнуващо цвете.

— Не съм те виждал отдавна, принцесо — каза той. — Какво прави през това време?

Джули въздъхна, обърна се по гръб и подложи ръка под главата си. Измърка като коте при вида на паничка с мляко.

— Нищо особено — отвърна.

Това, разбира се, не беше отговор и на Джони му стана неприятно. Беше забелязал колко ревниво пази живота си извън срещите си с него. Споменала му бе за прочутото си семейство, описвайки го с няколко пропити с презрение думи. Но той разбра, че лаконичността й не се дължи на омразата към собственото й семейство. Чрез нея тя по-скоро му намекваше, че не желае да го допуска в живота си.

— Отначало това й поведение го задоволяваше напълно. Приятна му бе мисълта, че контактите й с него са много по-интимни, отколкото с онези педерасти от хайлайфа, с които се мотаеше. А и държането й в леглото не оставяше никакво съмнение в това.

Но ето че вече не беше толкова сигурен дали наистина е така. Вярно, тя споделяше с него една от страните на същността си, която никой друг мъж не познаваше. Ала всичко останало бе за него недосегаемо.

И това невидимо „останало“ го тревожеше.

— Нищо особено, а? — повтори Джони. — Просто да не повярваш.

Джули не отговори. Гледаше го в очите с известно смущение, но без никакъв страх.

— Е? — настоя той.

Красивото й чело се сбърчи от раздразнение.

— Аз разпитвам ли те за личния ти живот? — сопна се тя. — Да не би да започваш да ревнуваш, драги? И то само защото си ударил скришом един тек!

Джони се намръщи. В тона й се долавяше снизхождение.

Загледа се в нея. Колко различна беше от обикновените, прости момичета, които прекарваше през леглото си. Джули бе надарена с изискана, почти съвършена елегантност, каквато не бе срещал у никоя друга жена. Ала под нея се таеше крехкото и уязвимо разковниче на душата й, озвучаващо с неповторима мелодия всяка нейна дума, едва загатнатите усмивки и движенията й. Беше сложно същество. И наранено — това се забелязваше от пръв поглед. Под ярко демонстративния й цинизъм се криеше болезнена чувствителност. И именно тя го беше накарала да се привърже към нея. Но Джули никога не му разкриваше тази своя чувствителност с думи.

И затова имаше причина. Джули беше гордо момиче, истински представител на своята класа. Джони отлично съзнаваше, че идва при него като при парий, като при човек, който не само не може да припари до нейното общество, но дори и да го зърне отдалече.

Нещо повече — знаеше, че тя принадлежи към това общество до най-незначителната частица на тялото си, до най-далечното кътче на душата си. То я беше създало, тя беше негово творение. И от гледна точка на същото това общество — колкото и да го презираше и да се бунтуваше срещу него — самият той бе долнопробна, евтина, дори нелепа фигура, човек от калта. Подозираше, че това принизяване е също част от удоволствието, което изпитваше с него. Разбираше, че нито един от зализаните мърлячи от нейната класа не можеше да я задоволи в леглото така, както го правеше той. Но този факт, включително и придружените й с писъци и сълзи оргазми, доказваше само едно — за нея той беше просто рядка птица, жребец от друга порода, същество, чиято сексуална надареност пасваше чудесно на бруклинския му акцент, на евтиния му одеколон и на нелустросания му от образование мозък.

Така че макар да й доставяше удоволствие и дори да властваше над нея, Джули и за миг не би помислила да го удостои с уважението, с което би дарила мъжете от своето общество. А още по-малко с тревожното си сърце…

А дойдеше ли му времето, щеше да се омъжи за някой от същите тези лъскави и празноглави високопоставени лайнари и щеше да износва неговите деца.

Подобни мисли изпълваха Джони с безсилен гняв и отвращение. Той ненавиждаше собствената си чувствителност и мразеше Джули за това, че го караше да се разкъсва от противоречия. Отдръпна се от нея, седна, запали цигара и унило се облегна на таблата на леглото.

Джули усети, че е разстроен. Надигна се и на свой ред запали цигара. Колко възхитителна бе в своята кукленска, чиста красота! Семето му продължаваше все така да топли вътрешностите й, както ясно личеше по изписаното на прекрасното й личице задоволството.

Ала в очите й се четеше безпокойство. С тънкия си женски усет тя бе доловила, че Джони се е затворил в себе си. Седеше и го гледаше, подръпвайки от цигарата.

— Никакъв те няма — подхвърли тя. — За какво толкова се замисли?

Вперил очи във виещия се от цигарата му дим, който го разделяше като завеса от голото момиче, той не отговори.

— Хайде, скъпи! — промълви тя и се пресегна да го погали по коляното. — Беше върхът, както винаги. Какво ти стана?

Джони я погледна. Трудно му беше да намери думи, за да изрази чувствата си. Болката, която изпитваше, го смущаваше, защото винаги бе залагал на гордостта си и се беше пазил като дявол от тамян от всяка слабост или по-силна емоция.

— Разкажи ми за баща си — подкани я той най-неочаквано.

— За баща ми? — избъбри недоумяващо Джули.

— Да — кимна Джони. — Що за птица е?

Тя го измери с обиден, дори яден поглед. Той разбра, че за нея тази тема е табу. Може би точно поради тази причина и не я бе засягала досега. И нищо чудно да я беше подхванал именно заради това — за да я постави натясно, да я накара да се почувства неудобно.

— Защо питаш? — промърмори Джули предпазливо.

— Просто искам да знам — настоя Джони.

— Баща ми е мръсник! — отсече тя. — Това задоволява ли те?

Последва мълчание.

Джони бавно поклати глава и каза:

— Не съвсем, душко. И що за мръсник е?

Джули въздъхна. Повече от очевидно беше, че се чувства като на тръни.

— От най-гадните. Едва ли има по-гаден от него. Господи, Джони! Защо отвори дума за него?

Джони се усмихна, неотстъпчив.

— Той е твой баща, а аз съм твоят мъж, и то единственият. Така че имам право да питам за него.

Дори в полумрака забеляза как Джули почервеня от гняв.

— Право? — повтори тя.

Джони усети как пред него като непреодолима стена се изправя желязната й воля. От случайни подмятания и недомлъвки беше разбрал, че Джули мрази баща си и същевременно се отнася към него със страхопочитание. Което бе напълно обяснимо, защото Антон Магнъс беше за всички богоподобна, ужасяваща особа. И може би точно заради това Джони бе избрал именно този момент, за да отвори дума за стария. Знаеше, че за Джули той означава нещо много специално и заема особено място в мислите й. А Джони искаше да притежава тези мисли така, както вече притежаваше тялото й.

Видя, че Джули е ядосана и разстроена. Затова реши да не отстъпва.

— Да, право! — отсече той и я погледна. — Аз съм част от твоя живот и имам право да знам някои неща.

Претенциите му за някакво право над нея силно я подразниха и Джули го прониза с гневен поглед.

— Точно тук грешиш, жребецо! — процеди тя през зъби. — Като тъпкач си върхът, но това не ти дава никакви права.

— Какво искаш да кажеш? — натърти Джони.

Устните й се извиха в самодоволна усмивка.

— В конюшнята във форест Хилз имам фантастичен жребец. Изпитвам страхотно удоволствие, когато го яздя. В цялата околност няма друг кон, който може да се сравни с него, но това далеч не означава, че си водим задушевни разговори за моите проблеми. Имай го предвид.

Последните й думи му подействаха като удар с нож. Беше направила грешка, подценявайки интелигентността му, а това той никога не бе допускал и нямаше да допусне.

Пресегна се бавно, погали я по рамото, след което ненадейно я сграбчи за косата и блъсна главата й в леглото с такава сила, че Джули извика. Лицето й почти опираше точката, където се събираха разтворените й бедра. Тя простена от болка.

— Слушай, путко! — изсъска Джони през зъби. — Не съм ти някакъв жребец и ако си го мислиш, просто не можеш да си представиш какво ще ти се случи!

— Пусна я и преди тя да успее да реагира, й извъртя страхотен шамар. Огромната му длан смаза едновременно ухото, бузата й устата й. Изненада се, когато забеляза, че в крайчеца на устните й изби кръв. Не предполагаше, че я е ударил толкова силно. Беше тъй дребничка, тъй крехка… В очите й бликнаха сълзи. Дожаля му, когато видя колко е уязвима.

Ала в изпълнения със страх поглед на Джули видя и още нещо, което го засегна много повече. Беше потресена както от силата на удара му, така и от неговия гняв, но при все това през зейналата помежду им пропаст той прочете в очите й почти снизхождение — гледаше го така, както може би преди век някоя бяла жена би погледнала с надменен ужас и едновременно с боязън изложения за продан негър. В страха й нямаше и капчица уважение. Макар и стресната, Джули явно не отдаваше значение на случилото се. Гледаше го от висотата на изваяната от слонова кост кула на своята класа, в която той не можеше да проникне толкова лесно, колкото до нейното тяло.

— Е? — попита Джони, готов отново да я смаже в ръцете си.

— Удряш ме за първи път — промълви Джули.

— Но сигурно не и за последен — изръмжа той. — Отлично знаеше какво те очаква, Пепеляшке. Това също влиза в истинския живот.

— Какво имаш предвид?

Измери я с поглед, в който проблесна самонадеяна искрица.

— Не може да е чак толкова гаден — каза той. — Колко му е да прибереш до цент парите на хорицата и да държиш в такова подчинение шепа путьовци от компанията си? Нищо работа според мен.

Забеляза как тя настръхна, но въпреки това не пророни нито дума.

— Може би ще го видя някой ден — продължи Джони, след което, осъзнавайки изведнъж какво означава мълчанието й, додаде: — Може пък и да си поставя за задача да се запозная с него.

— Едва ли ще успееш да пристъпиш по-далеч от „Таймс Скуеър“, за да извикаш дори едно „здрасти“ — отбеляза Джули. — А и да го направиш, той ще те смачка като гнида.

Но почти веднага съжали за думите си. Разбра, че в перченето му има нещо невинно, хлапашко. Просто трябваше да се опита да укроти гнева му, да успокои наранената му гордост и да го увери, че за нея той означава много повече, отколкото Антон Магнъс. Но думите като че ли сами излязоха от устата й. И сега беше твърде късно.

Джони изопна яката си десница, придърпа голото й тяло в скута си и така силно стисна ръката й, че Джули изпищя. Знаеше, че може да я счупи само с едно движение. После зарови пръстите на лявата си ръка в косата й и я дръпна с все сила. Тя потрепери и от устата й се изтръгна безпомощно детско скимтене.

Той вдигна ръка за удар. Сега щеше да й даде добър урок.

Ала не можа да се сдържи да не я погледне отново: безпомощна, разгневена малка нимфа с нежно тяло и криещи помежду си божествена сладост крака. И се трогна от ужаса и болката, която прочете в очите й.

Вдигна лицето й към своето. От крайчеца на устните й все още се процеждаше алена струйка. Бавно я придърпа за косата и облиза кръвта. Стори му се топла, с лютив, необичаен вкус. И подобно на котка продължи да я ближе и да мие раната, която сам й бе нанесъл.

Очите й се замъглиха. От устата й се отрони въздишка. После малкото й езиче се плъзна, за да оближе гладкия мъжки език, който я чистеше от собствената й кръв. Известно време продължиха играта, докато накрая от гърлото й се изтръгна слаб стон, който той познаваше така добре. Той я целуна още по-силно и я повали върху чаршафите. Яростта и болката все още личаха по лицето й, но вече така заличавани от страстта, както струйката кръв се разтваряше в слюнката му. Ръката му нежно докосна зърната й и той зърна в погледа й готовност. Спусна пръста си към корема и нежно погали пъпа й, меко, за да не я стресне, но в същото време толкова чувствено, че усети нейното потреперване. Пръстът се спря, погали мъхчето по корема, сетне се плъзна надолу по меката гладка кожа под пъпа и стигна до златистата туфа между краката й. Без да откъсва очи от нея, остави пръста си да слезе още по-надолу, докато намери влажния й отвор — горещ, готов да го приеме. Видя как Джули премрежи очи.

— А сега? — прошепна нежно.

— Моля те, Джони! — изпъшка тя. — Съжалявам, че те ядосах. Хайде. Не ме дразни.

Пръстът му нежно опипваше гладките, жадни за ласка срамни устни. Усети как гърбът й се изопва, видя как малките стегнати гърди потръпнаха, а в ъгълчето на устата й отново изби капчица кръв.

Склони се над устните й и внимателно ги облиза, докато в същото време членът му разтвори другите, потайните устни и бавно се плъзна между тях.

От гърлото й се откъсна почти отчаян стон.

— О… — изхълца Джули. — Господи, Джони… О, моля те…

Сигурен в покорството й, той промуши ръце под гладките полукълба на задника й, повдигна я с лекота, сякаш бе кукла, за да я намести по-удобно, и започна да я дълбае с могъщи бавни тласъци; Джули трепереше, крещеше с глас, който издаваше безусловната й капитулация, виеше се и се гърчеше в ръцете му. Стигна до оргазма неочаквано бързо може би поради жестокостта, която ги бе свързала. И това почти животинско съвкупление се превърна в символа на тяхното сдобряване.

Незнайно защо, но болката и бунтът на момичето разпалваха все по-бързо и по-бързо желанието му и той искаше, изпитваше нуждата да й го даде, както и да вкуси нейното в замяна. Тя вече му бе влязла под кожата, вече не беше просто богатото момиче от висшето общество, с което се бе хвалил пред приятелите си. Заради плътта си, заради своя гняв и заради болката си сега тя означаваше за него много повече.

И за стотен път, дразнейки я с властта си над нея, докато в същото време всяка фибра на тялото й тръпнеше от неутолима жажда за него, Джони усещаше, че малка частица от Джули продължава да му се изплъзва, че му убягва онази нейна страна, до която той, за добро или за зло, не можеше да се докосне.

Сети се за баща й. Някъде в неведомите дълбини, където Джули се криеше, бащата, онзи смътен образ от безбройните снимки, който носеше костюми от по хиляда долара и устройваше приеми за короновани особи и видни политици, той, бащата, живееше и я притежаваше. И дори сега, когато нейното извиващо се и тръпнещо тяло да свидетелстваше за властта на Джони над нея, погледът в очите й за пореден път потвърждаваше това.

Джони нямаше да го забрави. Тази вечер до него стигнаха почти случайно, но то бе станало причина за появата на първата пропаст помежду им. И това той никога нямаше да забрави. Защото бе вече твърде късно.

Гневът му към нея се бе превърнал в неделима част от забранената нежност, която все по-застрашително го обсебваше, която се стремеше не просто физически да притежава тялото й, но и нейната душа и любовта й.

Ножът на ревността се заби в душата му в същия миг, в който семето му бликна и се отдаде на Джули. И този сетен спазъм го разтърси така, както никога досега. Преливащ от нежност, той беше дал прекалено много. А създанието в ръцете му — по-скоро жива загадка, отколкото жена — присвои семето му, но отказа да му даде душата си.

Колко приятно бе да чувства тялото й в обятията си! Но яростта, която преди малко го беше накарала да я удари, вече неусетно се бе просмукала в ръцете, които сега я прегръщаха. И никой не можеше да я прогони оттам. Тя се бе появила, за да остане завинаги.

Обсебен от тази тревожна мисъл, Джони притисна Джули още по-силно към себе си и впи устни в нейните.