Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (15)

Глава четиринадесета

Франси разбра, че Джак е пристигнал, едва когато той най-неочаквано се появи на прага на кабинета й.

Беше сряда следобед, в навечерието на рождения й ден, докато тя го очакваше да пристигне на другия ден сутринта с полета на TWA.

Но той бе вече тук, със загоряло както винаги лице, облечен в сив копринен костюм, чиято фина материя подчертаваше мускулатурата на стройните му крайници, а черните му очи весело искряха, докато й се усмихваше.

— Какво правите тук? — попита смутената Франси. — Очаквах ви утре.

— Взех по-ранен полет — отговори Джак, без да се впуска в повече обяснения. — Как си, Франси?

Тя почти примижа от удоволствие, когато чу името си в неговата уста. С усилие на волята си наложи да се изправи и да отиде да се ръкува с него.

— Чудесно, благодаря — отвърна с едва доловима усмивка. — А вие?

— Отлично. Как вървят нещата?

Франси почувства, че маската на самоувереността, която си бе наложила, започва да се пропуква. Той биеше право в целта.

— В момента не особено добре — поклати глава тя, решавайки да му каже истината още сега.

Джак беше от хората, които не обичат безпочвените уверения.

— Така ли? Някакви проблеми?

— Ако позволите, направо ще ви ги покажа — каза тя. — Уморен ли сте от пътуването, или ще ме изслушате?

— Имам предимството, че мога да спя в самолет. Да вървим.

Тя го отведе в компютърния център и го запозна със системата, като се опита да му обясни колкото се може по-ясно и сбито, че има „засечка“, чието естество все още не е установила, но работи по въпроса.

Когато свърши, отстъпи крачка назад и го погледна в очите.

— Ето че ви казах всичко — рече. — Съжалявам, господин Магнъс. Смятах, че програмата е готова още миналата седмица и че единственото, което остава, е да се провери всеки от елементите, а след това да се въведе и системата да се задейства. — Тя замълча за миг и добави: — Случилото се ми подейства като шок…

Джак я наблюдаваше внимателно.

— А смяташ ли, че ще можеш да я подготвиш преди крайния срок? — попита той.

Франси направи усилие, за да го погледне в очите, и отговори:

— Не знам. Единственото, което мога да направя, е да опитам.

Джак премести поглед върху компютъра, после обратно върху нея.

— Явно си се разстроила.

— Доста — кимна Франси.

Искаше да каже още нещо, но от устата й не излезе нито звук. Почувства се като дете, което трябва да признае грешката си пред много строг и безкрайно уважаван учител.

Той й хвърли изпитателен поглед.

— Означава ли това, че си дотолкова разстроена, че не можеш да си свършиш работата?

Очите й се навлажниха, но Франси решително потисна напиращите сълзи. Последното, което би си позволила, бе да покаже пред Джак Магнъс какво изпитва. Той беше неин работодател. Трябваше да го накара да я уважава. Независимо от всичко.

— Не — отговори твърдо. — Не се тревожете за това.

— А как смяташ, това чудо ще проработи ли? — кимна Джак към компютъра.

Проследи го с очи, докато погледът му шареше по купищата листи и тетрадки, в които бе вложила толкова много и които съдържаха съдбоносна, все още неизвестна грешка.

Франси си пое дълбоко дъх.

— Според мен на системата й няма нищо. Вероятно съм допуснала някоя техническа грешка, но такива грешки са поправими. Сигурна съм.

Това не отговаряше напълно на истината и Франси го знаеше. Грешката в програмата беше толкова сериозна, че заплашваше самата идея, на чиято основа бе разработена системата. В създадените до този момент програми не съществуваха нито точни правила, нито ясни указания, които биха могли да й помогнат да разреши дилемата. Друг програмист несъмнено би се предал.

Не дълбоко в себе си Франси бе сигурна, че отговорът е пред очите й, макар в момента да й се струваше като игла в купа сено. Математическият й усет, който досега не й бе изневерявал, й подсказваше, че е в състояние да разреши възникналия проблем, стига да подходи открито и творчески. Ключът към него бе не математиката, а творческото въображение. Да! И няма да се откаже, докато не установи къде точно е допуснала грешка.

Ала знаеше, че не е редно да уверява Джак в нещо, в което самата тя не е сигурна. Знаеше, че той отговаря за филиалите в дяла Европа. И че именно той трябва да реши дали да продължава да влага време и средства в проекта, или да го зареже и да забрави положените усилия за осъществяването му.

Джак все така не откъсваше поглед от нея. Франси почти осезателно чувстваше, че се опитва да установи доколко може да се вярва на обясненията й. Човек с неговото положение сигурно е свикнал да долавя лицемерието у подчинените си.

— Добре — отсече той накрал — Вярвам ти.

Изненадана, Франси го погледна в очите.

— Искате да кажете… — започна тя. — Искате да кажете, че няма да ме…

Най-ненадейно Джак се разсмя.

— Да те уволня? Да ти отрежа главата? Да назнача някой друг или да започна отначало? Виждам, че нищо не разбираш от управление, Франси. Добрият началник умее да подбира най-способните хора и да ги оставя да дадат от себе си най-доброто. Той не всява паника, когато възникне проблем. Защото нищо няма да постигне. — Той направи кратка пауза, докосна компютъра и додаде: — Това, което правиш, е изключително сложно и важно. Невъзможно е да не възникнат проблеми. Продължавай. Всичко ще се оправи. Сигурен съм.

Франси все още полагаше усилие да осмисли думите му.

— Благодаря за доверието — промълви накрая.

— Ако не го заслужаваше, нямаше да си тук.

Гласът му бе спокоен и сдържан.

Последва мълчание. Джак погледна стенния часовник и продължи:

— А сега ще те оставя да продължиш работата си. Днес следобед трябва да се видя с доста народ. Свободна ли си да вечеряме заедно?

— Аз… Разбира се — прошепна тя.

— Ще те взема в осем.

Тя кимна.

— А знаете ли къде…

Франси не успя да довърши въпроса си.

— Секретарката ми даде твоя адрес — прекъсна я Джак. — А и познавам доста добре Левия бряг. Лесно ще те открия.

Отново последва мълчание. Съвсем неволно устните на Франси трепнаха в лека, макар и напрегната усмивка на възхищение при вида на удивителното му спокойствие.

— Тогава до довечера — заключи той.

— Да.

Изправи се заедно с него. Той й се усмихна и в усмивката му се долавяше както деловитост, така и нещо много лично.

Останала сама с компютъра, Франси въздъхна дълбоко.

За вярване ли бе всичко това? С едничката си поява Джак Магнъс не само бе опростил греховете й, не само й бе дал ново разрешително за живот, но най-важното — беше превърнал страховете й в такава радост, каквато не бе изпитвала от последната им среща.

Развълнувана, тя се замисли за облекчението и щастието, които Джак й беше донесъл.

И за това, че довечера щеше да го види отново.

 

 

Джак дойде да я вземе в точно уречения час и я отведе на вечеря в „Ласер“. Тя със страхопочитание се озърна към натежалия от кадифе интериор в стил Луи XVI на легендарния ресторант, към облечените с ливреи сервитьори и оберкелнери и шепнешком попита защо я е довел на такова изискано място.

— Защото вечерта е изключителна — отвърна той. — Да не си забравила?

Тя го погледна озадачено.

— Имаш рожден ден, не помниш ли? — удивен възкликна Джак.

— О! Вярно! — засмя се тя. — Но как така се сетихте за моя рожден ден?

— Да кажем, че съм си любопитко — усмихна се на свой ред той. — Може би знам за колегите си повече, отколкото е необходимо. Но така или иначе, ето ме тук!

Вдигна чашата си с шампанско и лекичко я чукна о нейната. Франси се изчерви и не можа сдържи усмивката си.

Вечерята мина спокойно в размяната на любезности и ведомствени клюки и с нищо не допринесе за потискането на надигащата се в душата на Франси буря. Облекчението, че Джак одобрява работата й, отстъпи място на странно вълнение в резултат на близостта им в този тъй елегантен ресторант.

Зарадва се, когато най-сетне приключиха и излязоха на въздух. Джак бе взел служебна кола и я подкара в кръг по площад „Конкорд“, като двамата се насладиха до насита на великолепната перспектива на „Шанз-Елизе“ към Триумфалната арка, преди да прекосят моста „Алма“ и да се гмурнат в тесните улички на Левия бряг.

Оказа се невъзможно да паркират в близост до сградата и Джак бавно започна да обикаля квартала, докато най-сетне намери място на пълната с антикварни магазини уличка „Драгон“. Двамата се разходиха до ъгъла на булевард „Сен Жермен“ наблюдавайки с любопитство оживения нощен живот в района, след което се върнаха обратно до „Карфур дьо ла Кроа Руж“ с неговите живописни магазинчета и накрая се озоваха на потъналата в мрак „Шерш Миди“.

— Искаш ли да видиш къде живея? — попита малко притеснено Франси. — Апартаментчето е чудесно. Ролан дьо Лом ми го намери.

При споменаването на Ролан в очите на Джак за миг проблесна някаква искрица. Франси не разбра какво означава това.

— Само че не съм сигурна дали бих могла да ти предложа нещо свястно за пиене — добави тя. — А ти го заслужаваш след такава разкошна вечеря.

— Не искам да ти досаждам — поклати глава Джак. — Струва ми се, че наистина прекаляваш с работата. Доста си слаба.

— О, за мен това е без значение — сви едва забележимо рамене Франси.

Бяха минали покрай стаичката на портиера, прекосявайки дворчето с малкия сфинкс, и сега стояха пред асансьора в задното фоайе. Автоматично изключващите се стълбищни лампи осветяваха лицето на Джак в неравния си ритъм. Всичко наоколо бе в приглушени златисти тонове.

— Може би ще е по-добре да те оставя да се наспиш — каза той.

Тя не отговори, но на устните й най-неочаквано се появи усмивка, която сякаш озари красивото му лице с вълшебен блясък.

Тъкмо беше натиснала копчето на асансьора, когато осветлението отново угасна.

Малкото фоайе потъна в мрак. Франси знаеше, че ключът е някъде на стената.

Ала така и не успя да го натисне, защото, преди да се обърне, за да го потърси, вече беше в обятията на Джак.

Нямаше време да се запита дали тя бе направила първата крачка, или дългите му мъжествени ръце сами се бяха сплели около тялото й. Знаеше само, че целувката в дома на Антон Магнъс, която бе променила живота й, отново смазва устните й, ала този път още по-пламенна, по-интимна, разтърсваща като комета, чиято траектория включва всички онези съкровени мигове, които бе мечтала да изживеят заедно с Джак.

Неведом вътрешен глас я предупреждаваше, че след тази крачка няма връщане назад, но той бе заглушен от силата на целувката му. Тя го прегръщаше, усещаше как тялото й тръпне при допира с неговото и сред обгръщащия ги мрак дочуваше надигащия се в гърлото й неподозиран, чувствен женски стон.

Незнайно как се озоваха в асансьора. Тясното пространство като че ли ги принуди да се притиснат още по-силно един към друг и докато кабината се издигаше, сетивата й се понесоха във вихъра на неистова, все по-гореща вълна. Очите й бяха затворени, но ръцете й, надарени сякаш със свой отделен живот, го галеха, насърчаваха. Промушиха се под сакото, обгърнаха широкия му гръден кош и се плъзнаха по мускулестите гърди, наслаждавайки се на стегнатата мъжка плът.

Колкото по-нагоре ги отнасяше асансьорът, толкова целувката му ставаше по-страстна и тя усети как ръцете му се сключват около кръста й. Този жест буквално я подлуди и тя се долепи още по-плътно към него в странния ритъм на собствените си крайници, отправящи прелъстяващ зов към всяка частица от тялото му. По някакъв начин потръпващите й стройни бедра му подсказаха, че може да я докосне още по-интимно, и силните му ръце се плъзнаха под кръста й, притискайки я още по-плътно. Езикът й срещна неговия и започна с леки движения да го дразни, при което от гърлото му се изтръгна стон.

По-късно Франси щеше да се чуди как са стигнали от асансьора до апартамента и как е намерила ключа, за да отвори. Но нямаше да може си спомни, защото страстта бе заличила от съзнанието й всичко, с изключение на Джак.

Едничкият спомен, който щеше да запази, бе за обгърналия ги мрак, за ласките му и за почти болезнения зов на тялото й да се разголи докрай. Единственият звук, разнасящ се в апартамента, бе тяхното учестено, преследвано от изгарящото ги желание дишане и бавният шепот на ръцете им, докато взаимно се изучаваха.

Франси знаеше, че ще се случи нещо страшно и едновременно отдавна жадувано. И може би щеше да се уплаши, ако не бе неподозираната вещина на собственото й тяло, което през цялото време се бе готвило за този миг и знаеше какво да прави.

Тя плъзна ръце нагоре по гърдите му и сакото му тутакси падна. Отново го целуна, докато копчетата на ризата му се разкопчаваха като че ли от само себе си. Усети как роклята й на свой ред се свлича в краката й. Всички дрехи, които ги разделяха, падаха една подир друга по своя собствена воля, подобно листенцата на цветя, чието предназначение е да се оплождат взаимно.

Отведе го в спалнята, поспирайки от време на време за миг, колкото да го целуне и погали. Бе гола, преди още да докосне леглото. Видя го да се извисява над нея и протегна ръце.

В мига, в който докосна нежния вход към нейната същност, тя отново усети в устата си сладостта на неговия език.

Бавно я обзе неведома полуда и тялото й, макар и премаляло от наслада, бе смайващо сръчно и смело в движенията си. Усещаше, че неговата възбуда също наближава връхната си точка и необузданият порив на мъжкото му желание не я удиви, тъй като тялото й явно знаеше как да го приеме.

Държеше го за бедрата и бавно го насочваше, докато в същото време го целуваше все по-страстно. Няколко плавни, чувствени и бавни движения ги съединиха, предоставяйки му още по-близък достъп до нея. И тогава, изтръпвайки, тя усети, че той прониква в нея.

Дори болката, която изпита, за нея бе неописуема наслада, опияняващ екстаз. Долови набъбващия в гърдите му стон, на свой ред простена от удоволствие и му се отдаде още по-пълно, изви нозе, за да го придърпа още по-навътре в себе си. И тогава сякаш всичко се взриви. Джак, за когото бе мечтала толкова дълго, се изгуби в извилата се в нея буря и горещите спазми, разтърсващи всяко нейно мускулче, изпепелиха без остатък собственото й съзнание. Не знаеше нито коя е, нито какво има и какво става около нея, но това не я интересуваше. Тялото й вече не й принадлежеше.

Не виждаше онова, което виждаше Джак под себе си: прелестна изящна нимфа, преобразена до неузнаваемост от насладата, чието тяло сладострастно се гърчеше, докато малките, пламнали зърна на гърдите й трептяха при всеки негов тласък, крехките й ръце обгръщаха нежно бедрата му, помагайки му да я овладее още по-цялостно, а дългите млечнобели бедра го милваха във все по-чувствен, все по-неистов такт.

Ала Франси знаеше, че всеотдайността й подклажда у него пъклен огън, защото усещаше как той неудържимо набъбва и избухва в нея с нечовешка мощ — отново и отново, все по-дълбоко, все по-осезаемо и по-интимно с всеки следващ тласък, а изгарящата го страст става все по-болезнено сладка, докато собствените й сластни викове глъхнат в грохота на отнасящия ги вихър.

И докато огънят се разгаряше все по-силно и по-силно, тя вече не знаеше дали такъв го прави нейната самозабрава, или той бе загубил контрол над себе си, бе напуснал своя свят, за да се присъедини към нея в този лудешки танц на плътта, в това тържество на сластта над разсъдъка.

Мислеше, че няма да има край. И последните му удари я изненадаха, запокитвайки я до безумни висини, за каквито не бе мечтала и в най-необузданите си фантазии.

До слуха й долетя изтръгналия се от гърдите му приглушен стон, изведнъж вътрешностите й се обляха от гореща, лепкава вълна и най-съкровените й тъкани се изопнаха, за да я посрещнат. Тогава всичко свърши.

Изтощена, Франси се отпусна в обятията му.

Той покри челото й с ласкави целувки, милвайки с неописуема нежност клепачите и страните й. Тя обви ръце около врата му и го притегли към себе си.

Сега вече знаеше какво бе очаквала цял живот.

Нощта премина като в сън. Не би могла да каже колко пъти се любиха. Знаеше само, че всеки път бе различно и че всеки път, отново по съвсем различен начин, тя му даваше всичко от себе си. Като по чудо дори и най-лекото му докосване събуждаше за живот безброй непознати досега създания, сътворени, за да му принадлежат, да го възбуждат и да му доставят удоволствие с ласки, на каквито тя не бе и подозирала, че е способна.

Това бе дълъг и красив път към самозабравата. А за Франси, за ръководилата се двайсет и три години единствено от силната си воля Франси, това щеше завинаги да остане неописуемо изживяване, защото представляваше отстъпление в истинския смисъл на думата. Но притискащият я в обятията си Джак за пореден път прогони с прекрасното си тяло лошите мисли от главата й. Той беше ненаситен като нея и тя усещаше, че нещо и в самия него също отстъпва пред дивата алхимия на взаимно привличащото ги желание.

Когато всичко свърши, сладка умора обзе и двамата. През прозореца струеше бледа лунна светлина и легнала до него, Франси наблюдаваше как тя се стича по красивото му лице. Заспал, той изглеждаше още по-привлекателен. В съня му имаше нещо загадъчно и хлапашко?

Джак се размърда и лицето му помръкна в сянката на някакво съновидение. Тя с благоговение проследи движението на ръката му, която се пресегна, за да я обгърне и притегли към себе си. Престраши се и го целуна по бузата, сетне по устните. Той я притисна още по-силно и на нея й се прииска да го съпровожда и в сънищата, за да се слеят и в мислите си така, както удоволствието бе сляло телата им през тази нощ.

Запита се дали той си дава сметка за невероятната промяна, която бе предизвикал в нея. Защото Франси знаеше, че след тази нощ никога повече няма да е същата.

И се радваше, че точно този мъж, най-красивият от всички мъже, бе отнел девствеността й и я бе направил жена.

Нямаше представа какво означава това и до какво води. Знаеше само, че досегашният й живот завинаги бе потънал в миналото и че пред нея, подобно на безбрежен океан от кристална наслада, се простираше единствено бъдещето.

И с тази мисъл Франси потъна в безпаметен сън.

 

 

Събуди се сама в леглото.

Уплашена, седна и се озърна. Часовникът показваше седем.

Чувстваше се замаяна и объркана. Възможно ли е изминалата нощ да е била просто сън? Възможно ли е да се е прибрала и да е потънала в някакви безумни фантазии, съвсем сама в леглото?

Но изгарящият тялото й пламък я убеди, че всичко е истина.

Постепенно дойде на себе си, усещайки как чаршафите галят голото й тяло. Ослуша се, опитвайки се да разбере дали Джак е в апартамента. Не чу нищо.

Стана и отиде в банята. Погледна се в огледалото. Косата й бе разрошена. Чертите на лицето й носеха белега на страстта. Голите рамене и гърдите в огледалото бяха нейните, ала оттам въпреки това я гледаше непозната жена.

Обзе я страх, който се разля в лениво пулсиращите й сетива и проникна до най-далечните кътчета на съзнанието й. Разбра, че това, което бе направила с Джак, е непоправимо. И ето, той си бе отишъл. А тя бе останала сама да размишлява за случилото се между тях.

Застана под душа и завъртя крана. Усети как горещите капки измиват тялото й. Но те не можеха да измият спомените. И Франси бе убедена, че където и да се намира, Джак вече е разбрал колко струва тя.

Когато излезе от банята, загърната с хавлията и увила глава в бял пешкир, вече със сигурност знаеше, че е направила най-голямата грешка в живота си. И че никога вече няма да може да се изправи пред Джак с досегашното самочувствие.

Не можа да сдържи вика си, когато влезе в малката кухня.

Джак седеше на масата и я гледаше.

— Къде се виждаме, а? — усмихна се той.

Франси го изгледа удивено.

— Помислих… — заекна тя. — Помислих, че…

Джак не отговори. Погледът й се плъзна по тялото му. Беше с панталоните от предишната нощ. Горното копче на ризата му бе разкопчано и разкриваше широките му гърди, които бе обсипвала с целувки. Очите му я гледаха с пълното съзнание за онова, което се бе случило. И някъде дълбоко в тях тя съзря образа на безразсъдната нимфа, в каквато се беше превърнала през нощта.

— Аз… — започна Франси смутено. — Искам да кажа…

Давайки си сметка за смущението й, той се изправи. Тя трепереше и просто не можеше да се овладее. Джак постави ръце на раменете й и я притегли към себе си. Усети през хавлията топлото му тяло и почти веднага болката й преля в изпепеляващо желание.

Ако не се бе случило нещо неочаквано, Франси щеше да го помоли да си тръгне още сега и да я забрави.

Джак я взе в обятията си, вдигна я с такава лекота, сякаш Франси бе дете, и внимателно я отнесе в спалнята. Положи я на леглото, сведе очи към нея, докато тя лежеше неподвижно и го гледаше, и се усмихна.

Сетне протегна загорялата си от слънцето ръка и я погали по бузата, после по челото, след това по мократа коса. Ласката му като че ли я успокои. Изражението в очите му — странна смесица от нежна тъга и щастие, й подейства почти хипнотизиращо.

Той продължи да я успокоява с милувки, докато погледът му се вдълбаваше все по-дълбоко и по-дълбоко в самата същина на чувствата й. И макар да оставаше все тъй загадъчен, Франси разбра, че в момента я гледа разголената му душа.

Но думите му й дойдоха като гръм от ясно небе.

— Обичам те — промълви той.

Франси изумено разтвори очи. Не можеше да повярва на ушите си.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попита Джак и стисна още по-силно ръцете й.

Франси бе зашеметена. Думите му долитаха до нея сякаш от друга планета, от друг живот. Ако ръцете му не я стискаха толкова силно, вероятно би решила, че той ще изчезне също така ненадейно, както в полунощ изчезва каляската на Пепеляшка.

— Няма да ми откажеш, нали? — промълви той. — Защото, ако го направиш, с мен е свършено.

В погледа му се четеше очакване. Върху красивото лице на Франси премина същинска буря от чувства — от първоначалния шок през страха до неудържимо нарастващото безумно щастие.

И усмивката, която се появи накрая на устните й, бе невинна като усмивката на младенец, а блесналата в зелените й очи светлина наподобяваше пукването на пролетта.

— О, Джак… — изстена тя. — Боже господи…

Джак рязко я притегли към себе си и силните му ръце се сключиха на гърба й. Лицето й докосваше гърдите му. Долавяше учестените удари на сърцето му.

— Кажи го! — прошепна той задавено. — Каквото и да е, моля те, но го кажи! Трябва да знам! Обичам те, Франси! Обичам те от първия миг, когато те видях в коридора пред моя апартамент. Почувствах, че дъхът ми секва. И с всеки изминал ден става все по-лошо. Тогава не можех да ти го кажа, защото току-що се бяхме запознали и ти бе съвсем нова в корпорацията. Не исках да те обърквам, да те карам да се разкъсваш… Но повече не мога да чакам. Това ме съсипва. Моля те, Франси!

— Да — отвърна Франси.

Думата сякаш сама се отрони от устата й, толкова уверена в правдивостта си, колкото и страстта на тялото й през изминалата нощ — дума, избегнала със завидна лекота терзанията на разсъдъка й и стаила истини, които Франси през цялото това време се бе опитвала да скрие от самата себе си, но които вече беше невъзможно да се отрекат.

— Да, че ще се омъжиш за мен? — попита Джак. — Или да, че ме обичаш?

— Да! Да! Да! — извика Франси и гласът й се извиси ликуващо. — О, Джак…

Той я притисна още по-силно, полюшвайки я напред-назад в обятията си. Стори й се, че земята под краката й пропада, подобно на тънка ледена корица. И в същия миг разбра, че отсега нататък именно той, Джак, ще бъде земята, върху която тя ще върви от този момент и завинаги.

Телата им се притискаха все по-силно и по-силно. Опияняващият душата й триумф я караше да се задъхва. Същото бе и с нейния любим, чието сърце блъскаше лудо в гърдите му. Като че ли им бе трудно да понесат току-що споделеното откровение.

Джак бавно я положи на леглото. Тя се отпусна назад, вперила в него поглед, който грееше както никога досега. И той, сякаш хипнотизиран, на свой ред впи очи в зениците й.

После ръцете му бавно разтвориха хавлията и погледът му се плъзна по голото й тяло. За сетен път Франси се замисли за този тъй неочакван обрат на съдбата, който само за една кратка нощ я бе изтръгнал от досегашното й съществуване и я бе запокитил тук, на това странно място, на светлинни години далеч от мечтите, на които се беше крепил целият й живот. Фактът, че по този начин изгубваше себе си, несъмнено би я съкрушил, ако не бяха очите, които сега я гледаха, обещавайки й нов живот и нови мечти, при това тъй красиви, че беше готова да пожертва всичко, което представляваше до момента.

И така, прощавайки се с толкова познатото минало и приветствайки бъдещето, за което не знаеше нищо, освен едно неописуемо удоволствие, Франси притисна Джак Магнъс към гърдите си.