Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот на върха (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Luxe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 19гласа)

Информация

Сканиране
in82qh(2013)
Разпознаване и корекция
МаяК(2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2013)

Издание:

Ана Годбърсън. Лукс

Американска. Първо издание

ИК „Ентусиаст“, София, 2010

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-865-717-4

История

  1. —Добавяне

Трийсет и първа глава

„Твърди се, че една бъдеща булка е с разбито сърце, след като годеникът й пропусна да се появи и да засвидетелства обичта си на бала в чест на Дюи.“

Из светските страници на „Ню Йорк Нюс ъв дъ Уърлд Газет“, неделя, 1 октомври 1899 г.

Двата дни, прекарани в паради и балове, бяха довели Ню Йорк до пълно изтощение и в неделя вечерта гражданите, притиснати от махмурлук, бяха предпочели да си останат кротко вкъщи. Елизабет усещаше безлюдното спокойствие, без да поглежда пред прозореца на хола. Дори отбилите се на чай и приказки в приемния час на семейство Холанд изглеждаха уморени. Елизабет не беше чела вестниците, но никой не можеше да отрече, че прилича на жена с разбито сърце. Бе истинско облекчение, макар и незначително, че светът вече бе научил официалното й извинение.

Очевидно на приятелката й Агнес Джоунс така и не й бе хрумнало колко вече на никого не му се говори за парада.

— А пък въздушната регата беше направо божествена — дърдореше Агнес, скръстила ръце в карираната си пола. — Кой да знае, че в този град имало експерти по хвърчилата и умеят да правят подобни чудеса със сложни играчки… — Елизабет й се усмихна и й се прииска седналата край огъня леля Едит, която се преструваше, че чете клюкарската рубрика от петък, да се присъедини към тях и да й помогне в разговора. Очите на Агнес блестяха, кестенявата й коса беше опъната назад, а над ушите се спускаха няколко кичура, които не скриваха набъбналата й двойна брадичка. Ако имаше сили, Елизабет сигурно щеше да е по-мила с нея.

— А пък малките кораби бяха потънали в светлини! Не бях виждала подобно нещо. — Агнес замълча, сведе очи и не стана ясно дали е замислена или не. — Сърдита ли си на Хенри, задето не дойде в петък вечер?

— А — отвърна бавно Елизабет и премести поглед от прозореца към Агнес. Този следобед не спря да гледа навън с надеждата да се появи неочакван гост. — Не особено, благодаря ти, че попита.

— Не особено е по-добре от много — отвърна ентусиазирана Агнес.

Елизабет едва намери сили да кимне в знак на съгласие. Нямаше представа как Агнес е успяла да стане чак толкова нетактична. Елизабет открай време имаше много приятели, независимо колко груби и нетактични бяха. Така постъпваха добрите християни, убеждаваше се, никога не знаеш откъде ще изскочи истинският приятел. Ами Пенелопи! Може и да се държеше грубо, когато се запознаха, но се оказа вярна приятелка: съгласи се да й стане кума, въпреки че Елизабет не се замисли и се сгоди за мъжа, в когото тя е влюбена.

Агнес изтръгна Елизабет от мислите й като сръбна шумно чай.

— Трябва да направиш нещо наистина забележително, ако смяташ сватбата да е този сезон. Чух за три сватби, които предстоят тази седмица. Мартин Уестървелт е предложил на Джени Търлоу… Елизабет се опита да остане нащрек, докато Агнес й разказваше за браковете. Нищо чудно, че Даяна предпочиташе да прекарва времето, определено за посещения, в стаята си, където четеше смешни романи и провеждаше разговори със себе си. Преди две вечери Елизабет я чу да си говори сама, в стаята й определено нямаше никого. На всяка цена трябва да довърши обучението си с частен учител, реши Елизабет, в противен случай щеше да остане пълна дивачка. Това бе известно успокоение за Елизабет — поне инерцията й щеше да послужи на семейството. А и не се налагаше да се притеснява, че сестричката й ще свърши като… Агнес.

Елизабет се чувстваше сломена от заминаването на Уил. Нямаше и апетит.

— А пък Джени е толкова щастлива, Лизи, иде ти да се разплачеш, щом видиш колко е щастлива…

Елизабет кимна разсеяно и си каза, че в това отношение Агнес със сигурност е права. Само дето новините за приятелките й, които се сгодяваха след нормален флирт и обичайните любовни терзания, а после получаваха благословията на родителите си, не й достави никакво удоволствие. Замисли се за Уил, колко силен беше, колко прав се оказа, докато тя се луташе като попаднала в мъглата и се канеше да започне семеен живот с бегъл познат.

— Госпожице Елизабет?

Елизабет погледна към вратата, където чакаше Клер. Огледа се и едва сега разбра, че прислужницата я е повикала няколко пъти. Винаги ставаше така, когато мислите й отлитаха към Уил — вдигаше поглед и се оказваше, че всички в стаята я наблюдават и се чудят какво става.

— Да, Клер — изпъна гръб и отпусна ръце на страничните облегалки на стола, където златното покритие бе започнало да се лющи.

— Господин Скунмейкър остави визитката си.

— Нима? — Агнес намигна на Елизабет. — Тогава си тръгвам.

— Благодаря ти, че ме посети — измънка Елизабет и се насили да се усмихне на старата си приятелка.

Агнес се наведе да я целуне по бузата.

— За бога, престори се на малко по-ведра. Годеникът ти е дошъл да те види.

Елизабет се отпусна — просто не издържаше повече — но бе облекчена, че Агнес излиза от хола.

— Покани господин Скунмейкър, Клер. — Загледа се след червенокосата прислужница, сведе глава с безразличие и си припомни колко противно се държа Лина в петък вечерта. — Клер, не е нужно да вършиш всичко сама. Сестра ти да направи чай и да поема палтата.

Клер се изчерви, кимна и излезе в коридора.

Елизабет провери копченцата на винената си блуза и пъхна крака под себе си така, че дългата кремава ленена пола ги скри. Вдигна поглед и зърна Хенри на прага. Беше в сиво сако и панталон и я наблюдаваше открито, което бе ново и много смущаващо за нея. Правите му вежди бяха сключени, бръчките по красивото му лице по-дълбоки от обикновено, дори се забелязваха от разстояние.

Той й кимна и тя отвърна по същия начин. Гостът прекоси хола, пое ръката й и я целуна.

— Няма ли да седнеш? — покани го като домакиня.

— Благодаря. — Огледа се и видя стол като нейния.

Тя се зачуди дали не преценява кожата над ламперията и не си казва, че е старомодна, или пък намира натруфените златни рамки на картините и персийските килими прекалени.

— Искаш ли чай?

— С удоволствие. — Долови напрежението му, но не можеше да не признае, че и тя самата не се държи особено топло.

Елизабет се запита дали Хенри не се извръща непрекъснато през рамо заради Едит, седнала близо до огромната мраморна камина. Можеше да прошепне, че лелята не им обръща никакво внимание, ако бе преценила, че годеникът щеше да й каже нещо поне малко интересно. Само дето господинът нямаше какво толкова да каже.

— Госпожице Холанд, искам да се извиня за петък вечерта.

— Няма нужда, всичко е наред…

— Не, не — прекъсна я механично Хенри, но нещо в изражението му й подсказа, че искрено съжалява. — Беше ужасно, не спазих уговорката ни, нараних ви и съм сигурен, че сте се чувствали крайно неловко.

— Малко — призна Елизабет и сведе поглед към ръцете си.

— Не мислете, че съм нервен, защото ще се женим — обясни бавно Хенри, сякаш му бе трудно да открие думите.

— Така ли? — изви вежди Елизабет.

— Истината ви казвам. Всъщност, ви благодаря. — Елизабет вдигна поглед, когато Лина застана до Хенри и започна да му налива чай. Беше съвсем спокойна, но под благото й изражение се криеше гневът, който Елизабет беше усетила в петък вечерта. — Без сметана, благодаря — поръча той и взе порцелановата чашка с ръчно рисувано ръбче.

— Госпожице Елизабет? — попита Лина.

— Да, благодаря, със захар и лимон — отвърна остро. — Какво казвахте, господин Скунмейкър.

— Казвах… — Хенри замълча, намръщи се, а погледът му премина по многобройните предмети, пръснати из стаята. Елизабет се приведе напред, докато го чакаше да продължи. Най-сетне той я погледна — стори й се изненадан, че тя го гледа в очите — и продължи неуверено: — Не ми се иска да мислите… че съм се уплашил. Всъщност, нямам търпение да се оженим. Както и да е… какво ще кажете да изместим по-рано датата на сватбата?

— По-рано ли? — повтори недоумяващо тя. Мисълта, че ще се омъжи за Хенри Скунмейкър и без това й се струваше нелепа, а да го направи още по-рано от предвиденото я слиса. В момента си представи, че майка й спи спокойно за пръв път от месеци насам. Оставаше й единствено да достави удоволствие на другите. Опитваше се да отговори, когато непохватността на Лина при поднасянето на чая я разсея.

— Да, следващата неделя. Доколкото разбрах, мащехата ми е разговаряла с майка ти. Сигурно са уточнявали някои неща… — Хенри се понамести, преди да продължи. — Така всички ще останат толкова изненадани… — Неочаквано замълча и протегна ръка към годеницата си. — Внимавай!

Елизабет бе толкова изненадана и объркана, че врялата вода се изсипа върху бедрото й. Извика и дръпна полата, за да спре паренето. Бавно вдигна поглед към изящната чашка, която висеше от пръста на Лина, и забеляза как слугинята се подсмихва.

— Опа — рече с безразличие Лина.

Без дори да помисли, Елизабет изтръгна чашката от пръста на Лина и я обви с ръце.

— Омръзна ми от некадърността ти — засъска тя тихо, с омраза, която, изглежда, бе потискала дълбоко в себе си. Все едно говореше с глас, който не бе подозирала, че съществува. — Вън от къщата ми.

— Стана случайно — обясни напълно спокойна Лина.

Хенри бе забол поглед в земята, а леля Едит наблюдаваше Елизабет, слисана от избухването й. Клер се появи на прага, ококорена от страх. На Елизабет й беше абсолютно все едно какво мислят другите.

— Не е вярно. Ти си мърла и лъжкиня и повече не желая да те виждам в къщата на семейството си. Клер, съжалявам, но тя напуска веднага.

Лина застана неподвижно в средата на хола и погледна Елизабет с омраза.

— Стана случайно — повтори, макар и напълно неубедително.

— Благодаря ти за обяснението — отвърна Елизабет. Гласът й звучеше остро. Забеляза как кафявото петно се разпростира по полата, но нямаше желание да му обръща повече внимание. — Въпреки това си уволнена. Господин Скунмейкър, съжалявам, че станахте свидетел на неприятната сцена. Моля ви, да се престорим, че нищо не се е случило. Извинете ме, ще се кача до стаята си да се преоблека.

Елизабет излезе с бърза крачка. Усети как сълзите й потичат и си наложи да се овладее. Фактът, че Лина бе станала свидетелка на отношенията им с Хенри, на разговора им за сватбата я вбесяваше и същевременно я изпълваше със срам. Изсумтя и се обърна. Хенри, Лина, Клер и Едит не бяха помръднали от местата си.

— Благодаря ти, че намина, Хенри — рече тихо от прага. — Имам нужда да полегна, за да се успокоя. Може би госпожица Даяна ще развлича господин Скунмейкър, докато е на гости.

Лицето на Хенри, досега изопнато от тревога и неудобство, грейна. Бузите му поруменяха.

— Разбира се, налага се да си починеш.

Елизабет направи още една крачка, когато се сети, че не е отговорила на предложението на годеника си. Не изпитваше топлота към него, но след като щяха да се женят, най-добре да стане час по-скоро, така че да е удобно и на двете страни.

— Господин Скунмейкър — върна се, — да се венчаем следващата неделя е наистина чудесна идея.

Без да изчака отговора му, Елизабет се отправи към главното стълбище. Може би най-сетне щеше да сложи край на агонията и да се примири, че ще прекара остатъка от живота си без Уил.