Дороти Идън
Горчиво вино (1)

Пролог

Когато бързо разрастващия се район Перъмейта в австралийския щат Ню Саут Уелс бе достигнал десет мили от старата църква и гробището, той се превърна в заплаха за голямата къща, наричана Иръби — една историческа забележителност от двадесетте години на XVIII век. И дума не можеше да става да бъде разрушено имението, за да освободи място за новия жилищен комплекс, понеже бе автентична частица от австралийската история. За това именно и трябваше да бъде съхранено.

Върху ръждясалата желязна порта на имението бе закрепена табела с надпис: „Иръби бе дом на първите заселници Джилбърт и Юджени Месингъм и един от първите лозарски центрове в Австралия. Сърка 1827–1864 година“.

Самата къща бе отворена за посещения. Любителите на архитектурата можеха да се наслаждават на верандите в колониален стил, обвити с орлови нокти, извиващи се около колоните им. Превъзходната в миналото градина все още предизвикваше възхищение. Познатите джакаранда, олеандър и жив плет оформяха фона на една изискана колекция от английски цветя и храсти, както и изобилие от увивни бели рози, които като сняг се сипеха по старинната дървена решетка под ярките лъчи на австралийското слънце. В езерото с лилиите бе останала малко застояла вода. Все още можеше да се прочете надписа върху слънчевия часовник: „Всеки изминал час съкращава живота ни“.

Мебелировката вътре бе от същата епоха. Посетителите можеха да се любуват на избелелите китайски тапети в гостната, или на очарователния портрет, висящ над камината, изобразяващ млада жена с изящна шия, която държеше едно червенобузесто момченце в скута си. От китката на ръката й висеше шапка, украсена със зелени панделки, а встрани от нея бе нарисуван бял качулат папагал в клетка. Надписът върху месинговата плочка гласеше: „Юджени Месингъм и синът й Кристофър с папагал. Дело на ирландския изгнаник Колм О’Конър“.

Преданието разказваше, че къщата била обитавана от духа на дама, облечена в бледолилава рокля. Никой не знаеше дали това е истина, ала една от роклите в шкафа със стъклена витрина бе с цвят на лавандула. Там също висеше един стар и избелял от времето слънчобран.

В стаичката, наричана „Всекидневната на Юджени Месингъм“, стоеше едно грохнало и недотам майсторски реставрирано писалище в стил шератън^[1]. От единия до другия край на столовата с висок таван се простираше дълга дъбова маса, подредена за вечеря с прибори от старо английско сребро и внушително количество чаши за вино — по четири за всеки гост. Знаеше се, че гостите са били поканени, за да пият ризлинг, бордо, шампанско или портвайн от най-добрите реколти на Иръби.

В главната спалня на горния етаж едно украсено с дърворезби легло носеше надпис, удостоверяващ, че това легло в стил Ампир^[2] е било част от зестрата, която Юджени Месингъм взела със себе от Лондон.

Друга гравирана табелка свидетелстваше, че губернаторът, сър Чарлз Фитцрой и лейди Мери Фитцрой са нощували в една от просторните спални с южно изложение.

В двора беше винарската изба, чиито стени бяха с дебелина осем стъпки. В избата бе монтирана старинна преса и бъчви, които все още пазеха леко кисела миризма. Това бе единственото доказателство, че наоколо са били плодородни лозя, плъзнали по стръмните, огрени от слънце склонове зад къщата. Сега там не бе останала дори една лозова пръчка. Те бяха унищожени преди много години, когато опустошителната болест филоксера бе прекосила петнадесет хиляди мили през океана, идвайки от лозята в Европа, и бе опустошила лозята на Австралия.

Ако някой от посетителите желаеше да получи повече информация за изчезналата фамилия, трябваше само да отиде на старото гробище и да открие богато украсения голям надгробен камък с надпис: „Джилбърт Месингъм, роден в Съфолк, Англия, и по-късно живял в Иръби, известен лозар и винар, и неговата възлюбена жена Юджени“. Наблизо имаше издялана от пясъчник и силно разрушена скулптура на ангел, чиито надпис все още можеше да се разчете: „Виктория, невръстната любима дъщеричка на Джилбърт и Юджени Месингъм от Иръби“.

Малко по-нататък посетителят би намерил и гроба на Луси Месингъм, най-малката дъщеря на Джилбърт и Юджени Месингъм от Иръби.

Малко хора забелязваха скромния кръст с надпис: „Моли Джарвис, родена в Англия“ и сякаш никой не я свързваше с обитателите на голямата къща в края на града.