Рут Джийн Дейл
Дар на съдбата (12)

Дванадесета глава

Бен стоеше като посечен. Наведе се към нея, молейки се погрешно да е разбрал.

— Джулиана, да се махаме оттук. Трябва да поговорим.

Тълпата, струпала се около четиримата, се устреми към съседната зала, където започваше връчването на наградите. Някой блъсна Бен и той залитна. Опита се да запази равновесие. Чувстваше се безпомощен, неспособен да анализира случилото се. Обърна се и потърси с очи Джулиана. Беше си отишла. Последните хора изчезнаха през вратата. Стоеше сам срещу Кари Годард и Барбара Снел.

— Ако Джулиана беше купила тази земя, щеше да я продаде на търговска фирма „Годард“ с невероятно голяма печалба. Радвай се, че откри всичко навреме. — На лицето на Барбара грейна сладникава усмивка.

Бен я гледаше, без да разбира.

— Какво съм открил навреме?

— Как са те използвали. Жените са безскрупулни и в работата, и в удоволствията.

— Млъкни, Барбара! — Изненадан, Бен се обърна към Кари Годард. Той гледаше жената с неприкрито презрение, въпреки че гласът му беше учудващо мек. — Тръгвай, че ще изпуснеш церемонията — отпрати я грубо, докато тя стоеше зяпнала. — Ако не си там, може да връчат наградата на друг, по-недостоен.

— Аз…

— Върви, Барбара!

Излетя през вратата и я затръшна след себе си.

Годард погледна след нея, после се обърна бавно.

Бен го наблюдаваше и се опитваше да си обясни причините за сляпата си, упорита омраза към този човек. Не откри нито една.

— Годард, мисля, че трябва да поговорим. Искаш ли да отидем в бара? Аз черпя.

— Не мога да ти кажа колко дълго чаках този миг! — усмихна се язвително Кари.

 

 

Джулиана позвъни на вратата на Пит. Отвори Сандра.

— Какво се е случило? — възкликна тя и я покани с жест. — Да не си плакала?

— Не! — Лъжеше, разбира се, но гордостта беше всичко, което й бе останало. — Пит вкъщи ли е?

— Да, Джули — показа се той, чул гласа й.

— Пит, трябва да говоря с теб.

Той се намръщи и изгледа въпросително жена си. Тя кимна и без да каже дума, излезе от стаята.

— Седни, скъпа. Изглеждаш много уморена.

— Да, вечерта беше отвратителна.

— Искаш ли да ми разкажеш?

— Не. Но откакто те въвлякох във всичко това, съм ти задължена. — Седеше, вцепенена от чувството за поражение. Пит чакаше търпеливо. — Барбара ме изобличи на бала. Когато дойде моментът за истината, аз просто не можах да излъжа Бен.

— Той как реагира?

— Глупав въпрос — избухна тя. — Ти как би реагирал? Сигурно е помислил, че съм искала земята му, за да я препродам. Че това е причината да се сближа с него.

— Колко си се сближила?

— Не питай. — Не можеше да го погледне в очите. — Наистина обърках всичко. Мислех, че съм се променила, че съм научила достатъчно от всичко, което се случи.

Пит постави ръка на рамото й.

— Какво си научила, Джулиана?

— Че грозната остригана коса израства — горчиво се усмихна тя.

— Какво още?

Помисли за минута и бавно продължи:

— Че любовта и щастието са по-важни от парите и мнението на хората. Че не съм безсмъртна. Че утрешният ден може никога да не настъпи.

— Трябва да обсъдиш с Бен всичко още тази вечер, Джули!

Раменете й увиснаха безпомощно.

— Безнадеждно е. Той никога няма да ми прости.

— Защо си толкова сигурна? Нищо няма да загубиш, освен гордостта си.

— Мислиш ли, че има шанс? — В гласа й проблесна надежда.

— Откъде, по дяволите, да знам. Сигурен съм единствено, че ти вярвам. Може би и той ще ти повярва. — Пит се засмя. — Това е невероятно. Давам ти съвет и ти ме слушаш.

— Бракът ни навярно е бил голяма мъка за теб — каза тя.

— Да, през повечето време. Но имаше и хубави дни.

— Да! — Тя стана. — Благодарила ли съм ти някога за вниманието ти към мен в болницата?

— Не, но не е необходимо.

— Грешиш, „Благодаря“ „Съжалявам“ „Обичам те“ са думи, които трябва да повтаряме често.

— По-често от „печалба“, „комисиона“, „продажба“?

Тя се изправи и го прегърна.

— Съжалявам за всичко — прошепна тя. — Обичам те. — Целуна го по бузата. — Подарил си ми чудесна дъщеря и десет години от своя живот. Всичко, което аз съм ти дала, са неприятности и комплекс за малоценност.

— Да, но не е болка за умиране — усмихна се той. — Много неща си научила, Джули. Променила си се много. Надявам се, че Бен е достатъчно умен, за да го разбере.

Тя се насили да се усмихне. Прехапа устни, за да преглътне сълзите си.

— Ще ми услужиш ли с твоята кола? Отидохме на тържеството с моята. Бен караше и ключовете останаха у него.

Пит извади връзка ключове и откачи един.

— Вземи. Ще ми я върнеш утре.

— Благодаря!

— Вкъщи ли си отиваш?

— Не зная. Наистина не зная. Трябва да намеря място, където сериозно да помисля.

 

 

Когато в къщата на Джулиана прозорците светнаха, Бен изскочи от мерцедеса и изтича към вратата.

— Джулиана! — Удари с юмрук по вратата. — Отвори!

Вратата рязко се отвори и Пейдж го изгледа намръщено.

— Ти луд ли си? Минава полунощ.

— О, ти ли си? — Надзърташе през рамото й. — Искам да говоря с майка ти.

— Тя не е тук. Мислех, че сте заедно. Не бяхте ли на бал тази вечер? — Пейдж отстъпи, за да го пропусне да влезе. Беше облечена в светлокафяв панталон и риза. Изглеждаше уморена.

— Не знаех, че си вкъщи. — Бен застана насред стаята и се огледа.

— Върнахме се един ден по-рано. — Момичето сподави прозявката си. — Изглеждаш чудесно. Къде е мама?

— Нямам представа. На бала започна… малка разправия. Тя избяга. Като видях светлините, помислих, че се е върнала вкъщи.

— Да, но не е.

— Ти не се притеснявай.

— Тя е голямо момиче, ако не си забелязал. Много съм изморена. Заключи, като си тръгнеш, моля те!

 

 

— Събудете се, по дяволите! — Бен тропаше на входната врата у Пит. Отстъпваше през няколко секунди и се взираше към прозорците на спалнята. Накрая лампите светнаха. След малко се показа Пит. Сънено размахваше ръце.

— Боже господи, Бен. Да не си полудял?

— Виждал ли си Джулиана?

— Разбира се. Много пъти — прозя се Пит.

Бен бясно го разтърси, за да го събуди. Във внезапно настъпилата тишина от тъмнината вътре се провикна мек, изплашен глас.

— Скъпи, какво има? Какво се е случило?

— Виж какво направи. — Пит се опита да затвори вратата. — Събуди Сенди.

— Татко, кой е?

— Събуди и момчетата. Върви си, Бен! Сега не е време за разговори.

— По дяволите, Пит! — Попречи с крак на вратата да се затвори. — Искам само да зная виждал ли си я тази вечер!

— Да! Дадох й колата си. Сега ме остави на мира.

Когато Бен си дръпна крака, вратата се затръшна.

Стоеше ядосан и объркан. Единственото нещо, което осъзна, беше, че не попита Пит за участието му във великата комбинация около покупката на земята.

Някои неща бяха по-важни от други.

 

 

Джулиана седеше в тъмната кухня на Бен и чакаше. Целият й живот зависеше от следващите няколко часа… или от следващите няколко минути.

Чувстваше се безпомощно вцепенена. Бен имаше много причини да се обърне против нея и само една, за да застане до нея. В момента обичаше Бенджамин Уеър повече, отколкото бе сънувала, че е възможно. Струваше й се невъзможно той да й прости измамата. Ако тя беше на негово място, какво щеше да направи? Надяваше се, вярваше, но не можеше да бъде сигурна.

Облегна се на масата и подпря главата си с ръце. Как да промени ситуацията? Ако аневризмът се беше проявил, когато караше колата на пусто шосе или когато беше сама у дома си, тя навярно не би оживяла. Но всичко се случи тук, в кухнята на Бен. А той не бе човек, който просто би я оставил в болницата, без повече да се интересува от нея.

И след това безрезервно я беше подкрепял, за да не я завлече течението. Не ставай зависима от мен, защото не мога да те защитавам, беше й казал веднъж. Но тя винаги беше зависила от него. И той я беше защитил… от нея самата, от самообвиненията и най-важното — не й позволи да се предаде.

Унесена в мислите си, почувства допира на ръка върху главата си. Извика и се опита да стане.

Зад нея стоеше Бен. Фигурата му беше по-тъмна от стаята. Но нямаше нужда нито да го вижда, нито да го чува, за да го познае. Енергията, излъчваща се от дланта му, беше достатъчна.

— Прости ми! — прошепна тя. — Съжалявам, че те излъгах.

— Не ми обяснявай. — Дрезгавият му глас звучеше по-твърдо и по-дълбоко. Плъзна ръката си по главата й, по шията. Хвана я за раменете и я изправи.

Сърцето й биеше лудо. Облиза сухите си устни. Търсеше думи, за да промени нещата.

— Дай ми шанс, Бен! — Мразеше треперещият си глас. Трябваше да го принуди да я изслуша.

— Млъкни! — Бен я отблъсна от себе си. Едната му ръка беше на тила, а другата — на кръста й. — Нищо от това, което ще кажеш, не може да промени положението.

— Не говори така! — Вкопчи се в реверите на смокинга му.

— Няма ли да млъкнеш?

Обви ръце около нея и притисна лицето й до шията си. Джулиана беше прекалено изненадана и объркана, за да разбере какво става.

Трепереща и несигурна плъзна ръце по гърба му. Искаше да го задържи в прегръдките си завинаги.

— Така е по-добре — каза той.

Взе я на ръце и я понесе към спалнята. Под нежната тъкан на роклята й, ръката му потърси гладките й бедра.

Положи я на леглото, наведе се и запали лампата. Тя видя желанието, което се четеше в очите му.

— Почакай! — помоли Джулиана. — Не можем да направим това, преди да съм ти обяснила защо постъпих толкова глупаво.

— Глупаво? — Бен развърза папийонката си и я захвърли. Смокингът я последва. — Нима е глупаво да обичаш някого и да желаеш да му помогнеш, независимо дали той иска, или не? — Говореше високо, но без гняв.

Джулиана гледаше като хипнотизирана как сваля тирантите от раменете си. Изрита обувките си. Започна да разкопчава ризата. Гледаше нея, а не това, което вършеха ръцете му.

— По дяволите, наистина си упорита жена! — коленичи до леглото. Не я докосваше, само се взираше в очите й. — Обичаш ли ме?

— О, да! Обичам те и затова…

— Аз също те обичам. Само това има значение в момента. Млъкни и ме целуни.

Никога не беше изпълнявала заповед с по-голямо удоволствие.

Устните им се сляха. Нежната целувка скоро се превърна в страстна опияняваща жажда. Езикът му се плъзна навътре, а ръцете — по ципа на роклята й. Без да прекъсва целувката, той плъзна дрехата по раменете й.

Всичко, което Джулиана желаеше, бе да се слее с него. Чувстваше се опиянена от облекчение и страст. Бен я обичаше, независимо от всичко, както и тя него. Обичаше я достатъчно, за да й повярва.

Бен легна до нея и я взе в прегръдките си.

— Отвори очи, моля те!

Джулиана се подчини бавно. Любимите черти изплуваха в светлината.

Той притисна нежно раменете й, след това упоително започна да гали тялото й. Спря на гърдите и притисна зърната с грубата си длан. Страстно я поглъщаше с очи. Тя изстена и отпусна глава на възглавницата. Затворила отново очи съхраняваше всяко докосване на устните му. Бен плъзна ръка надолу по корема й. Цялото й тяло трепна, когато пръстите му докоснаха тъмните къдрици.

Всичко беше станало толкова бързо. Завладя я чувствена наслада, на която не можеше да устои. Нежно произнесе името му. Бен повдигна глава и я погледна с прекрасна, разбираща усмивка. Джулиана не можеше да говори, само кимна.

Когато проникна в нея и я намери топла и жадуваща, тя осъзна какво означава напълно да се отдадеш — емоционално и физически.

Вече от нищо не се страхуваше — нито от живота, нито от смъртта… нито от любовта.

Особено от любовта!

 

 

Лежаха един до друг, по-близки от когато и да било. Ръцете им се докосваха — бяха едно цяло. Джулиана го погледна — изглеждаше изтощен и щастлив. Стисна пръстите му и прошепна:

— Обичам те!

— Аз също — обърна се към нея Бен с ласкава усмивка.

— Сега може ли да поговорим? — Целуна нежно ръката му.

— Добре. Казвай, слушам те.

— Направих всичко, защото исках да ти помогна. Ти не приемаше пари на заем.

— Не давах и дума да се изрече, а нарекох теб упорита. Защо просто не ми каза кой стои зад второто предложение?

— Защото вече беше късно. Ти се нуждаеше от купувач, а друг още не се беше появил. — Засрамена, задето не беше съвсем искрена, тя отмести поглед. — Не е защото ти нямах доверие. Кълна ти се, не бях в таен съюз с Кари.

— Вярвам ти — прошепна той.

— Добре. Знам, че си мъж, който държи на думата си и все още желае да направи от мен честна жена. Искам да ти кажа, че всичко, което е мое, е и твое и всичко твое е и мое.

— Позволи ми да съм на друго мнение — всичко мое е и твое, но твоето си е твое.

— Това е смешно, да не кажа… глупаво. Можем спокойно да живеем с моите доходи.

— Защо? Кой ще живее с моите?

— Тълкуваш погрешно думите ми. Добре. Ако искаш да бъдеш производител на авокадо, аз не възразявам. С теб всякак ми е добре.

— Сигурна ли си?

— Разбира се.

— Тогава какво ще кажеш, ако съм сключил сделка с Кари Годард?

— След всичко, което преживях, ти ще продадеш земята на Кари Годард? — Тя седна в леглото.

— След като си тръгна от бала, разбрах, че собствената ми гордост ме забърка в тази каша. Внушил си бях, че той има някаква вина за смъртта на майка ми. А после се обвързах с теб… Ти беше много болна, Джулиана. Никой не знае това по-добре от мен. Не исках да се възползвам от теб, не исках да се влюбвам в теб. Ала не можах да се преборя със себе си.

— И аз съм ти безкрайно благодарна. Обичам те и имам нужда от теб. Ако не беше ти, аз щях да си остана „акула“ в океана на сделките с недвижими имоти. Разчитам на теб да ме запазиш, е, ако не честна, то поне… добра.

— Като стана дума за добрина…

Бен се обърна и стана от леглото. Тя не попита къде отива — просто го чакаше да се върне.

След секунди той дойде. Възхитена от стройното му тяло, тя не забеляза какво държи в ръцете си, докато не го повдигна пред очите й.

— Какво е това?

— Поздравления. Тази вечер ти беше удостоена с наградата „Добрия самарянин“.

— Шегуваш се! — Тя пое статуетката и прочете: „Награда за Джулиана Уебстър Малоун — добрия самарянин“. — Това шега ли е?

— Не. Спомни си Бъртънови. Успя да ги измъкнеш от омагьосания кръг и явно колегите ти се гордеят с теб.

— Но това е лудост. Изобщо не беше трудно. След като се разбрахме, беше съвсем лесно да го уредя.

— Тогава са те наградили за останалите ти успехи. Най-интересното е, че Барбара те предложи, веднага след като разбра, че може да си позволи да бъде благородна.

— Сега вече зная, че преувеличаваш. — Джулиана го гледаше с безгранично удивление.

— Не. След като ти си отиде, тя се опитала да оттегли името ти. Стела обаче беше изпратила в комисията списък на всички твои успехи през последните години. Затова вземи наградата и бъди щастлива. По мое мнение, ти я заслужи.

— Не, не съм. Но може би следващата година? — Бършеше сълзите си.

„Надявам се, че се гордееш с мен, татко“, помисли тя.

— Казах на Годард, че няма да преговаряме чрез тази кучка. Предложих му…

— Не мен! — Очите й се разшириха от ужас.

— Успокой се. Да не мислиш, че съм луд! — Бен я погледна обидено. — Някой друг. Ти ще представяш мен, искам да кажа, нас. Други въпроси?

— Да, само един. Защо така упорито вярваш в мен? И Пит отначало помисли, че се опитвам да контролирам земята ти. Трябва да призная, че не всичко изглеждаше нормално.

— Спомняш ли си, когато Барбара те обвини, че искаш да измамиш вдовицата? — попита Бен.

— Как може да забравя? Това беше един от най-неприятните моменти в живота ми.

— Спомняш ли си, че тогава ти повярвах, въпреки че ти се чувстваше виновна?

— Да, така беше.

— Любов моя, и тогава, и сега намерих обяснение в твоя защита. Любовта прави човека достатъчно глупав, за да повярва. Но дори да не бях намерил причини да те оправдая, пак не бих ти обърнал гръб.

— Така ли? — Джулиана не можеше да повярва, че е имала щастието да срещне такъв човек. — Какво щеше да направиш?

— Всичко възможно, за да те убедя, че можеш да разчиташ на мен. Някога избягах от отговорност и семейството ми загина. Няма да допусна това да се повтори. Обвързал съм се с теб за добро или за лошо.

— В богатство и бедност — прошепна тя.

Той се поколеба за миг, после повтори:

— В богатство и бедност.

— Обичам те!

— Аз също те обичам!

Потопиха се в прегръдките си и си обещаха бъдеще, пълно с любов и щастие.

Преди да заспи, последната ясна мисъл на Бен беше, че утре ще й обясни до какво споразумение са стигнали с Кари Годард. Той щеше да купи около петдесетина декара от земята — делът на Лилиан. На Бен оставаше достатъчно, за да работи, а също и пари, които щеше да вложи в работата си по охрана на домовете. Нямаше да бъде богат. Всеки спестен долар щеше да изпраща в приютите в Сан Франциско и Лос Анджелис, където му бяха помогнали, давайки му втори шанс.

Да, той беше получил втори шанс и бе помогнал на Джулиана да получи своя. Истински дар на съдбата. В името на любовта.