Роузан Уилямс
Търси се съпруг (10)

Десета глава

Джесика не си показа главата от стаята до следобеда, когато се облече тихо, остави Рейт да спи сред оплетените чаршафи и му написа бележка:

„Слизам до града. Ще остана две нощи — приятелката ми се обади, че е болна“.

Като набързо събра най-нужните вещи, тя скочи в камиона на дядо си и потегли. Изпитваше необходимост да се отдалечи от Рейт, а ако тръгнеше да се разхожда или да язди, той щеше да я последва. Още повече, че не бе в състояние много да язди. Рейт бе силен и пламенен любовник също като нея.

Оттегляше се временно, за да си възвърне онова, което бе загубила в леглото — своята независимост и самообладание. Това усещане я изпълваше със страх. Би искала отново да бъде предишната жена, която няма нужда от мъж.

И все пак само за една сутрин бе придобила повече сексуален опит и умения, отколкото за целия си живот досега. За нейно изумление той я бе любил всеотдайно. Бе дал много от себе си, за да поощри сексуалните й фантазии, които преди би оценила като порочни. Не бе и предполагала, че притежава качества на любовница. Рейт я бе научил как да доставя и на него удоволствие, нещо, с което се бе заела въодушевено.

Докато пътуваше към града, тя внезапно си спомни, че Рейт бе само временно в ранчото. Щеше да се върне към работата си на конен патрул в града само след броени месеци и тя отново щеше да остане сама. Е, Рейт нямаше да сломи сърцето й така, както бе направил Бъд, но резултатът щеше да бъде еднакъв.

Никакво обвързване…

Той си имаше своите основания и бе го показал честно и открито.

 

 

Рейт бавно се пробуждаше. Протегна ръка да я докосне. Разбра, че е сам в леглото и отвори очи. Извика я. Но къщата бе странно тиха.

— Джес?

В отговор двете кучета Мърф и Мътли се разлаяха пред затворената врата на спалнята. Много странно… Ако Джес бе някъде наоколо, кучетата щяха да са с нея.

Той седна в леглото и се протегна. Чувстваше болка в мускулите си, но същевременно изпитваше задоволство. Какъв невероятен ден! Погледна бедрото си, върху което се очертаваше белегът, оставен от зъбите й. Същият белег имаше и на другия крак.

— Джес?

Отново му отговориха само кучетата. Рейт стана, навлече дрехите си и ги пусна в стаята.

— Къде е тя?

Те размахаха опашки.

Рейт усети, че умира от глад и бос се запъти към кухнята. Веднага съзря бележката.

Изруга, докато я четеше, после ядосано я смачка. И откога Джесика имаше приятелка, болна при това? Никакъв адрес, нямаше и телефонен номер. Ей така! Бе се изпарила за следващите две нощи.

В един миг замаяна от щастие, в следващия, се затваряше в гордостта си и… изчезваше. Рейт бе сигурен, че се държи така поради несломимата си гордост.

Намести се на един стол и забарабани с пръсти по масата. Масата… Мястото, от където бе започнало всичко. Да бе се спрял още след първата целувка!

Е, поне не я бе обладал на масата. Как не бе запомнил през изтеклите години, че всяка жена е романтична по душа и иска дълго да бъде ухажвана? Единственото нещо, което бе свършил докрай, бе, че задоволи страстта й.

Но очевидно не бе достатъчно. Жените искаха романтика. Нещо повече. Искаха любов.

Да го вземат дяволите, бе почти сигурен, че е влюбен. В леглото бе почувствал нещо по-силно и по-различно от желание и страст, призна той. Направо не му се вярваше. А може и да не беше така. Може би се бе изтощил от толкова много секс за една нощ. А най-добре щеше да бъде да звънне на Дънк и да разбере къде би могла да се скрие внучката му.

— Хващам се на бас, че е в бараката на северния склон — каза му Дънк по-късно. — Отива там да си ближе раните. Ти нарани ли я?

— Нещо подобно — измърмори Рейт, след това промени тона си почти до заплашителен: — Държиш ли се добре с баба ми?

— Повече от добре, момчето ми. Карам я да се усмихва непрестанно. Много специална усмивка.

Рейт бе объркан.

— Как може човек да открие тази барака, ако реши? Питам само от любопитство.

— Добре. Първо тръгваш към града. Някъде към средата на пътя има отклонение вляво, поемаш по един селски път…

Дънк продължи да дава указания, а Рейт си ги записваше старателно. Цял лабиринт от номерирани неасфалтирани селски пътища.

— … последната отсечка от пътя преминава в дълбок коловоз — предупреди накрая старецът. — Внимавай как караш, каквато си луда глава… Смяташ ли да отидеш да я потърсиш?

— Не, по дяволите! Не съм й бавачка!

— Тя има нужда от това — избоботи Дънк.

— Би ли ми направил една услуга?

— Разбира се, момчето ми!

— Не карай баба ми да се усмихва много често с онази много специална усмивка.

Скрита в бараката с една-единствена стая, Джесика се взираше равнодушно в огъня, който бе стъкнала в малката ламаринена печка.

Не можеше да престане да преживява отново и отново във въображението си целувките и ласките на Рейт. Опита се да се разкае за случилото се. Не можеше и да не се притеснява за конете, за ранчото, за цялата работа, която му бе оставила през почивните дни. Как щеше да обясни извънредното заплащане на труда на дядо си?

И какво щеше да му каже, когато се върне? А ако се противопостави на заповедта да се изнесе от къщата и да се върне отново в стаята на ратаите? Поклащайки унило глава, Джесика си облече нощницата.

Предната нощ не бе мигнала. Първо една мечка се бе навъртала да души около къщата. Наложи й се да извади един тиган и да го удря с лъжица, за да я уплаши и да я прогони. След това дочу да се обажда койот. Протяжният му вой изпълваше нощната тишина и тя усещаше как с всеки изминал миг закопнява за сигурността в прегръдките на Рейт.

За пръв път се чувстваше толкова самотна тук. Това място години наред й бе служило за скривалище, бе скромно мебелирано и добре заредено с консервирана храна. От близкия извор течеше бистра планинска вода. Какво друго й трябва на една жена, освен мъжа, когото обича?

Унесена в мислите си, Джесика се увери, че тиганът и лъжицата са й под ръка, угаси газовата лампа и се мушна в леглото. Преди не бе забелязвала, че матракът е целият изтърбушен.

Въртеше се и не можеше да заспи. Внезапно дочу припукване. Затаи дъх и взе тигана и лъжицата. Заудря ги, а след миг спря и се заслуша в очакване да долови шум от отдалечаващите се стъпки на мечката.

Вместо това някой блъсна вратата.

Сърцето й щеше да изскочи. Животното бе изгубило търпение. Заудря отново, след това спря и се ослуша.

Вратата се отвори. Загубила ума и дума от уплаха, тя скочи и се втурна към печката за ръжена. Огромна сянка бе застанала в рамката на вратата. Джесика замахна.

— По дяволите! — провлече познат глас. — Това съм аз.

— Р-Р-Рейт? — Тя захвърли оръжието си.

— Проклетото фенерче угасна — изсумтя той.

— Какво правиш тук?

— Едва не намерих смъртта си — изохка той. — Запали лампата, за бога!

Джесика се втурна към масата, върху която държеше лампата и кибрита. Първата клечка се счупи. Втората пламна и освети за миг лицето му. Джесика успя да запали фитила и светлина заля стаята. Лицето му бе изкривено от болка. Бе облечен в пастирско яке. Ръцете му трепереха, аленочервени.

— Рейт, какво е станало?

— Изпуснах фенерчето си в копривата! — просна се той на близкия стол. — Намери някакъв мехлем! Бързо!

— Да. Сега! — Тя донесе аптечката и я изсипа на масата. — Ето. Това е лосион против слънчево изгаряне — разклати тя някакъв флакон. — Само миг!

Той затвори очи и стисна зъби в очакване охлаждащата течност да подейства.

— По-добре ли си?

— Много по-добре. Защо цялата пътека е обрасла в тази проклета коприва?

— Има друга пътечка встрани. Възнамерявах утре да я орежа.

— Малко късно, Джес.

Джесика продължи да маже кожата му мълчаливо, обидена от обвинителния тон. Най-после всяко местенце бе почистено.

Той отпусна ръце.

— О, какво облекчение!

— Ако не бе позагрубяла кожата ти от работа, щеше да бъде още по-зле — отбеляза Джесика. — Почакай малко, докато ти сложа антисептик — рече тя, отвори една туба и започна равномерно да нанася мазилото.

— Така е много по-добре… — Гласът му бе предрезгавял.

— Как ме откри?

— Чрез Дънк. Знаеше, че си тук. Не повярвах на бележката ти нито за миг.

— О! — Тя продължи работата си, но забави движения, все по-бавно и по-бавно — като милувка…

— Толкова е хубаво — прошепна той, усещайки как го обзема възбуда.

Загледа се в тъмните й мигли, които лениво потрепваха. Отблясъците от лампата образуваха сенки по бузите й. Косата й проблясваше. Тя облиза устни. Прехвърли се на другата му ръка и продължи бавно да втрива мехлема.

— Джес?

— Да?

Тя вдигна очи и той побърза да целуне влажните й устни.

— Да си лягаме, а? Прекарах ужасен ден. Имам нужда от теб.

Изправи се и я привлече в прегръдките си, така, че да усети възбудата му.

— Имам нужда от теб — повтори.

Далеч в нощта отново се чу воят на койота. Отговори му друг. Лампата премигна. Всеки момент щеше да изгасне.

Рейт усети колебанието й.

— Не биваше — чу я да шепне той. — Наистина не биваше.

Тя разкопча с треперещи пръсти най-горното копче на ризата му. Дрехата се свлече от гърба му и падна на пода. Той отново я привлече към себе си и я целуна. Желанието да я обладае премина като тръпка през тялото му.

Усещаше голотата на тялото й под нощницата. Бе къса и бедрата й се виждаха. Той пъхна ръце под нея и я вдигна към себе си. Краката й се обвиха около кръста му, а устните й потърсиха неговите.

Искаше му се да й покаже цялата нежност, на която бе способен, но в този миг необузданата страст го подтикна да я обладае незабавно. Джесика се притискаше към него и шептеше в унес името му. Наведе се и му предложи гърдите си. Той ги целуваше, галеше, мокреше тънката памучна тъкан, която покриваше зърната й.

— Разкопчай се — едва изрече тя с пресекващ от възбуда глас и се притисна още по-силно към него. — Не мога… Не мога да чакам…

Той извади презерватив от джоба си, помогна й да свали ципа на джинсите му и го надяна.

— Люби ме, скъпа — прошепна той и я остави да се покачи върху него. — Люби ме диво и необуздано, сякаш ме яздиш!

В миг полетяха копчета и нощницата й се свлече раздрана. Той засмука едно от зърната на гърдите й по начин, по който бе сигурен, че й харесва.

— Да, да… — дочу той шепота й. Пръстите й бяха вплетени в косите му. Тя трепереше и скимтеше от страст.

— Да — повтори той и със силен тласък проникна в тялото й.

— Боже мой, Рейт!

— Това е раят, скъпа! — възкликна той, без да отделя ръце от гърдите й.

Това бе нещо повече от рай, мислеше си той. Бе дошъл, за да намери едно ъгълче от райската градина, а Джесика го бе дарила с рога на изобилието. Не би могъл да чака. Двата дни му се сториха цяла вечност и дори мисълта, че се влюбва, не бе в състояние да го спре.

Припомни си, че на два пъти се бе влюбвал и бе успявал да се справи, без да се ангажира, като запазваше приятелството. Ще постъпи по същия начин и с Джес, реши той.

Но нима един мъж бе в състояние да разсъждава трезво, щом една жена с божествено тяло бе опряла бедра в хълбоците му? Той целуна гръдта, под която биеше сърцето й. Учестено. Заради него.

— Добре ли сте, госпожице Джес?

— Да.

— И аз.

Толкова добре, че след малко отново проникна в нея. Движенията му този път бяха бавни и нежни. Пръстите му непрестанно я галеха в синхрон с движенията на телата им. Искаше да й достави удоволствие, но и да получи всичко от нея.

Любов ли бе това… Можеше да се справи, но трябваше да бъде постоянно нащрек.

Мъждукащата лампа изгасна и всичко потъна в непрогледен мрак. Койотите се бяха смълчани и единствените звуци, който нарушаваше тишината, бяха въздишките на двамата любовници.

Призори Рейт бавно излезе от прегръдките на съня, пробуден от странни звуци, идващи отвън. Нещо или някой сумтеше и драскаше с лапи стената на колибата.

Надникна през прозореца и видя една огромна кафява мечка, която опитваше здравината на дървесината.

— Имаме си гостенка — прошепна той в ухото й. — Мечка.

— Удряй тигана с лъжицата — промърмори сънливо Джесика.

Той си спомни, че точно така го бе посрещнала предната нощ, вземайки го за мечка.

Прекрасно бе да живееш сред „дивото царство на природата“, но той би предпочел да има за противник някой джебчия или крадец на коли. С не един бе се справял в Сан Франциско, но никога не бе се бил с мечка.

Тиганът и лъжицата му се сториха нелепо оръжие. Какво средство за защита бяха те?

— Удряй ги като кастанети и тя ще избяга — повтори Джесика.

Рейт се протегна и ги взе.

— Сигурна ли си?

— Да — прозя се тя и запуши уши.

Той заудря яростно и не след дълго се увери, че Джесика бе права. Мечката тромаво се понесе в тръст по пътеката.

— Хей, ще си счупи краката от бързане! Какъв шум само!

Животното се бе отдалечило, но все още се чуваше чупенето на клони.

Успокоен, Рейт отново се излегна и разроши косата на Джесика. Усещаше я като коприна между пръстите си.

— Добро утро, сънливке — изчака я той да отвори очи. От светлозелени те потъмняваха до смарагдовозелени, щом започнеше да я милва. А в мига на любовното освобождаване ставаха почти черни, вече го знаеше.

След нощ като предната усещаше тялото си изтощено, но подозираше, че нейното не е. Знаеше как би могъл да я задоволи отново. Не му бе нужна ерекция. Още повече, че както бе разбрал, това бе нейният предпочитан начин за достигане на върха, макар да се чувстваше на седмото небе от радост всеки път, щом тя похвалеше неговата мъжественост.

После, тя харесваше различни пози, както и той. Никога не му се бе случвало преди да си допадне с някоя жена в леглото до такава степен. Насили се да си припомни, че сексуалните контакти и любовта бяха две съвършено различни неща.

Взирайки се в нея, Рейд си представи десетките начини, по които би могъл да й достави удоволствие. Бе му приятно, особено след като през изминалата нощ тя бе успяла да разбуди някои от дълбоко прикритите му страсти и почти да ги накара да се проявят. И все пак не можеше да отрече колко по-добре би било да я обича, вместо да разчита само на секс.

Джесика отвори очи и го погледна. В изражението му съзря единствено самодоволството на мъж, на когото не можеше да устои. След последната нощ той не би трябвало да изпитва никакво съмнение.

— Какво можеш да направиш за закуска, Джес? — премести той ръка от косата върху гърдите й.

Джесика седна с гръб към него и положи огромни усилия да преодолее отново пробудилото се желание.

— Доста работа има в ранчото, Рейт. По-добре да тръгваме.

Той плъзна ръка по гърба й и въздъхна.

— Ти си шефът, Джес. Както кажеш. Аз съм само ратай, чиито два почивни дни минаха твърде бързо.

— Съжалявам, че оставих цялата работа на теб през тези два дни — взе тя скъсаната си нощница от пода. Бе му позволила твърде много. Би могла да го възпре, но не бе оказала и най-малка съпротива. Беше му се отдала изцяло. За сетен път.

Тя се приближи до прозореца. Слънцето позлатяваше с първите си лъчи планинските върхове.

— Не биваше да идвам тук. И ти, Рейт.

— За малко нямаше да дойда, Джес. По думите на Дънк не изглеждаше толкова сложно, колкото се оказа в действителност. Къде са знаците, за които ми разправяше той? Половината от селските пътища нямат никаква маркировка.

— Лесно е да се загубиш, ако не познаваш пътя — вдигна рамене тя.

— Аз се загубих — призна си той. — След това угасна фенерчето. И всичко стана заради теб — рече той с променен тон. — Защо избяга от мен?

— Как ти се стори дядо ми, когато му се обади?

— Обърни се към мен, погледни ме в очите и ми отговори, Джес! Ти избяга. Защо?

Тя се обърна, решила да бъде откровена.

— Защото се страхувах да не се влюбя в теб! Толкова много време има, докато се върнеш в града…

— Страхуваш се, че се влюбваш в мен?! И не го желаеш, нали? — Той рязко се изправи и нахлузи джинсите си.

— Не мога. Държа на независимостта си повече, отколкото другите жени. Да завися в чувствата си или в нещо друго от теб, Рейт, би означавало… — Тя отново му обърна гръб и допълни: — Ти не си човек, който би се оженил.

— Любовта и бракът са две различни неща — натърти той, като закопчаваше ризата си. — Бихме могли да се обичаме и без да сме женени.

Рейт сам бе изненадан от думите си. Не съзнаваше кога бе включил любовта в границите на допустимото. Може би в този миг. Бе щастлив да бъде с нея, независимо от всичко, което преживя, докато откри проклетата барака.

— Не съм толкова глупава, че да ти повярвам, Рейт. Мъжете не могат да ме измамят. Бъд ми стига. Той успя навремето с онзи облог, сключен над халба бира.

— Облог?

— Голям облог! — Тя го погледна през рамо и продължи: — Аз бях най-обикновена застаряваща девственица, може би единствената по тези места. Скучаещите говедари се обзалагат за всевъзможни неща, когато се напият в кръчмата.

— Какво точно се случи?

— Някой се хванал на бас с Бъд, че не може да ме свали. Бъд пък решил, че с парите от баса би могъл да си плати някои задължения и да офейка. По-късно узнах, че бил монтирал и касетофон под леглото за доказателство.

— Проклето копеле!

Джесика изненадано го погледна и смръщи вежди.

— Той се закле, че ме обича. А аз повярвах на всяка негова дума.

— Джес, аз не разигравам театър. Не бях сключвал облог, когато купих кошницата ти на пикника. Нещо наистина се случи с мен, още тогава. И на следващата сутрин, в леглото.

— Това на следващата сутрин се случи, просто защото аз бях единствената жена наблизо — рече тя и обу панталоните си. — Снощното преживяване бе също вид противодействие на самотата.

— Джес! — грубо я прекъсна той, хвана я за ръката и я накара да го погледне в очите. — Написаното в бележката си беше чиста лъжа. Дойдох дотук, за да чуя истината. Исках да те помоля за извинение. Може би и аз живея с надеждата, че… — Той замлъкна, неспособен да обясни нито на Джесика, нито на себе си, защо бе дошъл.

Тя се освободи от ръката му.

— Надежда за какво? Никаква сериозна връзка. И двамата знаем мнението ти по въпроса.

— Още в началото исках да ти кажа как стоят нещата — опита се да се защити той, пристъпвайки притеснено от крак на крак. — А сега се питам какво у теб е толкова различно. Може би не си чак толкова недостъпна, както си мислех в началото.

— Не ме замайвай с изтъркани фрази, Рейт. Бъд говореше точно като теб. Вече опитах веднъж, благодаря!

— Ти си безнадежден случай — махна с ръка Рейт.

— И какво освен секс мога да очаквам от един мъж, който е плашещо безхарактерен и нерешителен?

— За какво?

— За любов, женитба, продължителна връзка…

Рейт се наведе и взе якето си.

— Гледай да си в ранчото до довечера, защото няма да ме намериш там. И най-скучната чиновническа работа ще е по-добра от безкрайните препирни с теб!

— Къде да ти изпратя чека? — ледено попита тя.

— Използвай парите за издръжката на Коди, докато намеря решение къде да го държа! — И той затръшна вратата след себе си.

Очите й плувнаха в сълзи. Вдигна гордо брадичка, увещавайки сама себе си, че сърцето й не е разбито и няма причини да плаче. И без това, рано или късно, Рейт трябваше да напусне ранчото. Колкото по-скоро, толкова по-добре. След няколко дни усилен труд, споменът щеше да избледнее и да изчезне.

Много скоро щеше да потъне в онази част на паметта й, отредена за спомени от рода на онези с Бъд.

Да, „прекрасният“ Марлоу май бе подходяща компания за Бъд.

Тя седна до масата и захлипа, скрила лице в дланите си.